България е традиционен производител на плодове и зеленчуци. Данни за производство и площи са посочени в Таблица 18.
Пресни плодове и зеленчуци
Регламент 2251/92 е напълно въведен чрез Наредба №33 на МЗГ (ДВ 154/28.12.1998) за окачествяване, изкупуване и контрол за съответствие при пресни плодове и зеленчуци. Наредбата регламентира опаковането и маркирането на пресни плодове и зеленчуци.
По реда на Наредбата на контрол за съответствие подлежат плодовете и зеленчуци от Приложения 1 и 2 на Регламент 2200/96, с изключение на авокадо, което не се произвежда в страната. Регламентите, уреждащи качествени показатели на пресни плодове и зеленчуци, ще се прилагат при контрол за съответствие съгласно Наредбата, към която ще бъдат направени изменения и допълнения, които ще влезнат в сила до края на 2002г.
До края на 2001 ще бъде приета Наредбата за условията и реда за признаване организации на производители на плодове и зеленчуци, въвеждаща Част ІІ от Регламент 2200/96 - чл.11, 12 и 14, както и Регламент 478/97.
До края на 2005г ще бъде приета Наредба за междупрофесионалните организации на производители и преработватели на плодове и зеленчуци, въвеждаща Част ІІІ на Регламент 2200/96.
В страната се създават няколко нови организации на производителите на плодове и зеленчуци /Плевен, Хасково, Сливен/, които могат да кандидатстват за признаване в съответствие с разпоредбите на Наредбата за условията и реда за признаване на производители на плодове и зеленчуци.
В съответствие с Наредба №33 за окачествяване, изкупуване и контрол при пресни плодове и зеленчуци е създадена Дирекция за контрол на пресните плодове и зеленчуци, като служба към МЗГ, която да осъществява контрол за съответствие, арбитражен контрол при договорно окачествяване, обучение и поддържане квалификацията на инспекторите. Дирекцията се състои от централно управление и 9 регионални звена за контрол на пресните плодове и зеленчуци.
Министерството на земеделието и горите координира проект “Пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя”, насочен към изграждане на нови или реконструкция на съществуващи пазари на едро в главните производствени и потребителски центрове на страната, и към изграждане на ефективна функционираща пазарна организация.
Предвижда се изграждането на 10 пазара на едро от следните типове:
-
тържища - предвидени за големи градски центрове с население, зависещо от пазара;
-
пазари на производителите - предвидени за райони с голямо производство на плодове и зеленчуци в Тракийската низина, Дунавската равнина и долината на река Струма;
-
комбинирани пазари – тържища и пазари на производителите, предвидени за райони с голямо производство на плодове и зеленчуци и значително по брой население, зависещо от пазара.
Пазарите на едро, които се създават по този проект създават възможности за:
-
приложението на Регламент 2251/92 за проверка на качеството при пресни плодове и зеленчуци;
-
приложението на Регламент 3223/94 - за събирането и съобщаването на цените, определени в член 2 на Регламента;
-
определяне на представителни пазари за страната по съответната процедура след присъединяване.
САПИ ще отговаря за събирането и съобщаването на цените в съответствие с разпоредбите на Регламент 3223/94 след присъединяването на Република България към ЕС (Виж Административни структури за прилагане на ООП).
Преработени плодове и зеленчуци
Понастоящем България има около 160 предприятия за производство на стерилизирани консерви и около 40 предприятия за производство на замразени плодове и зеленчуци. Почти 70% от съществуващите предприятия са малки и средни както по отношение на числен състав, така и по отношение на годишния им оборот. Мощностите за преработка в подотрасъла възлизат на 950 хил. тона готова продукция годишно. През 1999г. са произведени 150 хил. тона консервирани плодове и зеленчуци.
Преработените плодове и зеленчуци основно са предназначени за износ.
Република България би желала по силата на член 5 (1) на Регламент 2699/2000 да получи национален праг (threshold) от 20 000 т и съответно да се увеличи прага на Общността за преработка на праскови в сироп и/или натурален плодов сок със същото количество.
Република България би желала по силата на член 5 (1) на Регламент 2699/2000 да получи национален праг от 300 000 т и съответно да се увеличи прага на Общността за преработка на домати със същото количество.
Държавната политика, в областта на преработката на плодове и зеленчуци в България се осъществява от Министерство на икономиката. По Закона за храните (ДВ 90/15.10.1999), всички предприятия, които произвеждат храни, се регистрират в Министерство на икономиката. Регистрацията на тези предприятия вече е започнала и трябва да приключи до края на 2001г. Това е предпоставка за прилагането на чл. 2 на Регламент 2699/2000.
В момента в страната има два регистрирани съюза на преработватели - Съюз на производителите на консерви в България и Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци в България.
Външнотърговски режим
/Виж раздел “Хоризонтални мерки”/
Бъдещата Разплащателна и интервенционна агенция ще отговаря за издаването на вносни и износни лицензии, събирането на гаранциите и плащането на експортните субсидии. Наблюдението и физическият контрол на стоките ще се осъществява от Агенция “Митници”.
Данни за внос и износ на основни видове плодове и зеленчуци са посочени в Таблица 19.
Във връзка с чл.18 и чл.19 от Регламент 404/93 Република България би желала тарифната квота за внос на банани в ЕС да бъде увеличена с 55 000 тона.
Аргументация на исканията
Република България би желала по силата на член 5 (1) на Регламент 2699/2000 да получи национален праг (threshold) от 20 000т и съответно да се увеличи прага на Общността за преработка на праскови в сироп и/или натурален плодов сок със същото количество.
Предлагане и потребление на праскови, 1996 - 1999 г. (хил. т)
Таблица 14
ПОКАЗАТЕЛИ
|
1996
|
1997
|
1998 г.
|
1999 г.
|
І. ПРЕДЛАГАНЕ
|
69,5
|
50
|
43,2
|
41,4
|
1. Производство
|
69,4
|
50
|
42
|
38,5
|
2. Внос
|
0,1
|
0
|
1,2
|
2,9
|
ІІ. ПОТРЕБЛЕНИЕ (в т. ч.)
|
69,4
|
50
|
43,2
|
41,4
|
1. Употреба за прясна консумация
|
25
|
20
|
17
|
17
|
2. Износ
|
0,4
|
0,4
|
1,5
|
0,2
|
3. Употреба за преработка
|
36
|
24,6
|
20,7
|
20,2
|
Източник: НСИ и експертна оценка МЗГ
Република България би желала по силата на член 5 (1) на Регламент 2699/2000 да получи национален праг от 300 000т и съответно да се увеличи прага на Общността за преработка на домати със същото количество.
Предлагане и потребление на домати 1995-1999 г. (хил.т)
Таблица 15
ПОКАЗАТЕЛИ
|
1995
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
І. ПРЕДЛАГАНЕ
|
533,1
|
323,7
|
244,5
|
492,6
|
448,2
|
1. Производство
|
530,4
|
322,4
|
244,2
|
490,2
|
445,7
|
2. Внос
|
2,7
|
1,3
|
0,3
|
2,4
|
2,5
|
ІІ. ПОТРЕБЛЕНИЕ (в т. ч.)
|
533,1
|
323,7
|
244,5
|
492,6
|
448,2
|
1. Употреба за прясна консумация
|
209
|
208
|
140
|
246
|
240
|
2. Износ
|
3,9
|
5,1
|
2,3
|
1,2
|
0,5
|
3. Употреба за преработка
|
260,2
|
80,6
|
77,2
|
165,4
|
153,8
|
4. Фири и загуби
|
60
|
30
|
25
|
80
|
53.9
|
Източник: НСИ и експертна оценка МЗГ
Общото количество на преработените домати варира в широк диапазон за периода 1995-2000 г. Понастоящем ниското равнище на производството е отражение на болезнените икономически реформи, предприети в селското стопанство и промишлеността. То не съответства на потенциала на природните ресурси на България и на традиционните равнища на производство. Производственият капацитет на преработващите предприятия не се оползотворява достатъчно поради проблеми във връзка с процеса на приватизация и преструктуриране. Тъй като спадът в производството след 1990г. е временен и отразява специфичните изключителни условия на преходния период, Република България желае националния праг да се базира на количествата домати, произвеждани през периода 1985-1990 съгласно следната таблица.
Производство и преработка на домати – хил.т.
Таблица 16
Продукт/година
|
1985
|
1989
|
1990
|
1.Производство на домати
|
781
|
873
|
846
|
2.Преработена суровина
|
442
|
385
|
315
|
2.1.Необходима суровина за производство на доматено пюре
|
342
|
300
|
250
|
-произведено доматено пюре
|
43
|
60
|
50
|
2.2 Необходима суровина за приготвяне на цели белени, небелени домати и като съставна част на други зеленчукови консерви /по експертна оценка/
|
100
|
85
|
65
|
Източник: НСИ и експертна оценка МЗГ
Във връзка с чл.18 и чл.19 от Регламент 404/93 Република България би желала тарифната квота за внос на банани в ЕС да бъде увеличена с 55 000 тона.
По данни на НСИ през периода 1995-1999 г. вносът на пресни банани в страната се движи в доста широк диапазон - от 15,9 хил. тона до 53,4 хил. тона (виж таблицата по-долу). През 1994г. са внесени 76,9 хил.тона банани. През 1997 г. се наблюдава спад на вноса, което се дължи преди всичко на кризата в икономиката, високата инфлация, високия курс на щатския долар спрямо националната ни валута и намалената покупателна способност на населението. Традиционни доставчици са Еквадор, Колумбия, Панама, Коста Рика и Гърция.
Прогнозираният растеж в икономиката ни през следващите няколко години ще доведе до по-висок жизнен стандарт, увеличаване на доходите, повишаване на покупателната способност на населението и нарастване на потреблението. Това дава основание да се предполага, че вносът на пресни и преработени банани в България по всяка вероятност ще продължи да нараства с умерени темпове.
Внос на пресни банани в България (в хил. т)
Таблица 17
Страна
|
1995
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
Общо,
|
53,4
|
21,7
|
15,9
|
27,2
|
36,1
|
В това число от:
|
Еквадор
|
2,5
|
13,9
|
9
|
8,9
|
12,1
|
Колумбия
|
-
|
2,9
|
3,8
|
9,3
|
15,5
|
Гърция
|
25
|
1,6
|
1,2
|
2,3
|
3
|
Панама
|
-
|
0,3
|
0,9
|
1,6
|
3,1
|
Коста Рика
|
-
|
1,9
|
0,8
|
5,1
|
2,3
|
Източник: НСИ
Основни производствени резултати от културите във всички категории стопанства през периода 1995-1999
Таблица 18
Култури |
1995
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
Посевна (плодода–ваща) площ
|
Произ-водство
|
Посевна (плодода–ваща) площ
|
Произ-водство
|
Посевна (плодода–ваща) площ
|
Произ-водство
|
Посевна (плодода–ваща) площ
|
Произ-водство
|
Посевна (плододаваща) площ
|
Произ-водство
|
хил.ха
|
хил. т
|
хил.ха
|
Хил. т
|
хил.ха
|
хил. т
|
хил.ха
|
хил. т
|
хил.ха
|
хил. т
|
Зеленчуци, тикви, дини и пъпеши
|
209,3
|
-
|
152,7
|
-
|
165,6
|
-
|
209,4
|
-
|
216,6
|
-
|
Зеленчуци на открито и закрито (без семена)
|
111,9
|
1362,7
|
85,6
|
937,7
|
92,2
|
974
|
125,7
|
1400,1
|
129,6
|
1317,5
|
Зеленчуци на открито (без семена)
|
110,4
|
1255,1
|
83,9
|
855,6
|
90,7
|
829,1
|
123,9
|
1344,4
|
127,8
|
1270,2
|
Домати – всичко
|
29,8
|
514,5
|
17,3
|
305,8
|
19,3
|
227,4
|
27,6
|
469,4
|
29,0
|
427,2
|
Пипер – всичко
|
22,4
|
262,9
|
17,6
|
214,1
|
17,8
|
179,5
|
21,4
|
242,3
|
21,3
|
205,4
|
Лук кромид зрял
|
20,7
|
180,1
|
10,7
|
52
|
10,6
|
70,5
|
13,8
|
107,1
|
13,6
|
103,9
|
Зеле – главесто
|
6,1
|
102,1
|
6,5
|
102,3
|
6,7
|
122,4
|
8,4
|
142,9
|
8,7
|
154
|
Краставици – всичко
|
7,8
|
90,9
|
7,7
|
87
|
8,4
|
104,4
|
11,5
|
159
|
10,4
|
143,1
|
Дини и пъпеши
|
35,7
|
421,5
|
21,4
|
227,1
|
23,2
|
245,8
|
28,2
|
288,1
|
29,7
|
383,5
|
Оранжерии с отопление – всичко
|
0,8
|
107,7
|
0,9
|
82,2
|
0,8
|
146,7
|
1,0
|
56,5
|
0,9
|
47,2
|
Домати
|
0,2
|
15,9
|
0,3
|
18,6
|
0,3
|
14,7
|
0,4
|
20,8
|
0,4
|
18,5
|
Краставици
|
0,4
|
66,9
|
0,4
|
31,2
|
0,4
|
29,9
|
0,5
|
34,3
|
0,4
|
27,6
|
Трайни насаждения – всичко
|
196,1
|
-
|
191,4
|
-
|
190,8
|
-
|
209,0
|
-
|
204,5
|
-
|
плодови, ягодови и грозде
|
187,4
|
1162,4
|
183,1
|
1166
|
182,3
|
1072,7
|
-
|
733,5
|
-
|
674
|
плодове – всичко
|
72,4
|
452,9
|
73,2
|
496,7
|
72,5
|
428,4
|
81,1
|
326,6
|
79,0
|
289,1
|
Ябълки
|
14,8
|
149,3
|
14,0
|
203,7
|
13,6
|
161,2
|
14,8
|
129,1
|
14,5
|
92,3
|
Круши
|
0,9
|
21,6
|
0,9
|
24,9
|
0,9
|
22,6
|
0,9
|
20,2
|
0,9
|
18,6
|
Сливи
|
12,1
|
99,9
|
12,1
|
90
|
12,3
|
112,6
|
12,8
|
61,8
|
12,6
|
66,2
|
Череши
|
8,3
|
74,8
|
8,3
|
56,6
|
8,0
|
36,4
|
8,3
|
33,5
|
8,1
|
32,2
|
Вишни
|
2,7
|
12,5
|
2,9
|
12,5
|
2,9
|
10,5
|
3,5
|
9,4
|
3,4
|
9,8
|
кайсии и зарзали
|
4,9
|
4,6
|
5,8
|
23,8
|
5,5
|
11,9
|
5,6
|
9,1
|
5,8
|
10,9
|
Праскови
|
8,6
|
71,7
|
7,8
|
69,3
|
7,8
|
50
|
7,9
|
42
|
7,6
|
38,5
|
Орехи
|
6,2
|
7,2
|
6,1
|
6
|
6,3
|
10
|
7,3
|
5,7
|
7,2
|
7,1
|
други видове овощни градини
|
2,4
|
3,3
|
2,7
|
3,1
|
2,4
|
7,8
|
2,9
|
14
|
2,8
|
12,4
|
ягодови плодове – всичко
|
3,0
|
10,1
|
2,8
|
8,2
|
2,9
|
7,9
|
-
|
10,7
|
-
|
12,8
|
Ягоди
|
1,8
|
7,5
|
1,5
|
5,4
|
1,6
|
5,4
|
1,8
|
7,8
|
1,9
|
10,2
|
Малини
|
1,2
|
2,6
|
1,3
|
2,8
|
1,3
|
2,4
|
1,3
|
2,8
|
1,3
|
2,6
|
лозя – десертни
|
14,1
|
91,8
|
12,9
|
71,1
|
12,9
|
74,1
|
14,3
|
42,7
|
13,9
|
38,2
| Външна търговия на Република България с пресни плодове и зеленчуци през периода 1995-1999 (В тонове)
Таблица 19
НАИМЕНОВАНИЕ
НА СТОКАТА
|
ИЗНОС
|
ВНОС
|
1995
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
1995
|
1996
|
1997
|
1998
|
1999
|
Домати
|
3890
|
5103
|
2442
|
1189
|
445
|
2678
|
1296
|
2887
|
2367
|
2480
|
Лук кромид
|
3665
|
2668
|
249
|
2920
|
5543
|
3419
|
350
|
8364
|
3975
|
2253
|
Зеле главесто
|
186
|
101
|
223
|
92
|
208
|
3595
|
3833
|
5595
|
3568
|
3123
|
Моркови и репи
|
62
|
60
|
171
|
58
|
14
|
236
|
598
|
246
|
88
|
1053
|
Краставици и корнишони
|
10017
|
6797
|
5292
|
5802
|
2873
|
267
|
99
|
549
|
1023
|
1571
|
Патладжани
|
17
|
60
|
745
|
172
|
12
|
160
|
3
|
2358
|
894
|
81
|
Гъби и трюфели
|
1687
|
1435
|
1247
|
1116
|
1486
|
82
|
66
|
23
|
1
|
-
|
Сладки пиперки
|
11030
|
15894
|
3103
|
6962
|
3477
|
257
|
73
|
9032
|
1321
|
1059
|
Грозде десертно, прясно
|
2550
|
2934
|
2348
|
480
|
40
|
2073
|
2007
|
1768
|
1628
|
1226
|
Дини и пъпеши
|
7491
|
3594
|
2519
|
998
|
25
|
1229
|
372
|
609
|
4044
|
1913
|
Ябълки
|
336
|
1391
|
1210
|
78
|
71
|
15414
|
9832
|
12386
|
5779
|
15523
|
Кайсии
|
36
|
306
|
512
|
108
|
14
|
103
|
5
|
20
|
83
|
307
|
Вишни
|
864*
|
845
|
796
|
942
|
519
|
1*
|
-
|
-
|
110
|
22
|
Череши
|
|
577
|
417
|
643
|
307
|
|
-
|
-
|
28
|
1
|
Праскови
|
3110
|
2234
|
1181
|
1489
|
167
|
2662
|
1485
|
820
|
1161
|
2918
|
Сливи и трънки
|
2148
|
1450
|
1514
|
2033
|
1212
|
-
|
1
|
1
|
2
|
250
|
Орехи
|
1268
|
4151
|
4489
|
4108
|
4091
|
7
|
31
|
39
|
109
|
46
|
Източник: ИИЦ на МФ
Забележка: В данните са включени и черешите.
Сподели с приятели: |