ІІІ. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

В резултат на направен библиографски анализ в научната литература се изяснява съдържанието и обхвата на термините инвестиции, инвестиционен процес и инвестиционна политика от икономическа гледна точка. Извежда се разбирането на автора за икономическата същност на тези категории, а именно:

• 
  „Инвестиция” е парично вложение свързано с изграждането на даден обект в такъв завършен вид, който позволява при експлоатацията му в бъдеще да се формира социално икономическа полза (изгода).
  
• 
  „Инвестиционен процес” е съвкупността от редица последователни действия, чрез които се постига целта на инвестицията – изграждането на завършения обект.
  
• 
  „Инвестиционна политика” осигурява всички основни насоки за развитие на инвестиционната дейност. Чрез нея се формират дългосрочни инвестиционни цели, избират се най-ефективните пътища за тяхното достигане.
  

1. 
   Къде и в какво ще се инвестира?
   
2. 
   Какви са необходимите инвестиционни средства?
   
3. 
   Кои са възможните източници за финансиране?
   
4. 
   Каква е ефективността на инвестиционните проекти?
   

Принадлежността на инвестициите към съответните групи носят различен ефект и определят различна по своята същност ефективност.

В икономическата литература тези понятия са често разглеждани и като обобщаващ резултат можем да ги характеризираме както следва:

Ефектът е полезния резултат или изгодата от влагането на инвестиции в съответния дълготраен актив.

Ефективността се измерва с отношението ефект (приход или ефект) към разходите за получаването му.

Подчертани са основните принципи и методически подходи при оценка на ефективността на реални инвестиционни проекти. Оценката се основава на съпоставяне на обема инвестиционни разходи със сумата и срока на възвръ­щаемост на инвестиционния капитал. Оценка на възвръщаемостта на инвестира­ния капитал трябва да се прави на основа на показателя “чист паричен поток”. Този пока­зател се формира основно за сметка на чистата печалба и амортиза­ционните отчисления в процеса на експлоатация на инвестиционния проект. В процеса на оценка сумата на инвестиционните разходи и чистия паричен поток трябва да бъдат приведени към настоящата стойност. Инвестирането в повечето случаи се осъществява на няколко етапа. Затова, с изключение на първия етап, всички следващи суми на инвестиционните разходи трябва да се привеждат към настоящата стойност. Така трябва да се привежда към настоящата стойност и сумата на чистия паричен поток.

Разгледани и характеризирани са основните показатели за оценка на ефек­тивността на инвестиционните проекти: нетна настояща стойност, индекс (коефициент) на доходност, индекс на рентабилност, срок на откупуване и вътрешна норма на възвръщаемост.

Особено внимание е отделено на характеристиката на източниците на финансиране на инвестиционни проекти, тъй като те са в пряка връзка с целта и задачите на настоящия дисертационен труд. Източниците на инвестиции се класифицират основно на външни и вътрешни.

Необходимостта от използването на външни източници е наложителна, когато инвестиционният проект изисква финансови ресурси, кои­то не могат да се осигурят от вътрешните източници. Такива източници са:

• 
  бюджетното финансиране.
  

• 
  финансиране чрез банков заем
  

• 
  финансиране чрез акционерен капитал и издаване на облигации.
  

• 
  осигуряване на инвестиции от концесии по Закон за концесиите.
  

Съвременните тенденции в железопътния транспорт и по-конкретно в железопътната инфраструктура, която е обект на изследване в настоящия труд, са районите около железопътните гари да се развиват инфраструк­турно, търгов­ски и административно. Използването на концесиите като вид източник на финансиране е необ­ходимо за поддръжката и модернизирането на железопътните гари и линии.

• 
  осигуряване на инвестиции от безвъзмездни дарения и помощи.
  

• 
  осигуряване на инвестиции от Европейски фондове и програми.
  

• 
  Печалба от дейността.
  

Друга особено гъвкава форма на финансиране, намерила широко приложе­ние в транспорта е финансовия лизинг. Чрез него се преодоляват в голяма степен недостига от собствен капитал при финансирането. Финансирането на инвестициите в транспорта е най-удачно чрез комплексно използване на вътрешните и външните за финан­сиране. Финансирането със собствени средства е безрис­ков начин, но финансирането и с чужди капитали се налага поради факта, че на сегашния етап от развитието на транспорта собствените средства за финансиране са ограничени или почти липсват. Транспортът и по-специално железопътния транспорт продължава да изпитва остра нужда от значителни инвестиции.