Този, който знае, не говори

Всички, които са разбрали, не са говорили. Знам, че няма да повярваш, защото Буда е говорил 40 години непре­къснато. Всеки ден в продължение на 40 години той посто­янно говорил. А тези, които познавали Буда, казват, че той не е казал нито дума. И аз говоря непрекъснато всеки ден, но тези сред вас, които ме познават, ще разберат, че аз не съм казал нито дума. Защото всичко, което се говори, е само загатване. Нищо не се изказва от него. То е като една мрежа - рибарска мрежа - да хваща тези, които разчитат на глави­те си. Веднъж хванат ли се, край на употребата на езика. То­гава сърцата им започват да туптят. Тогава става единение -между Учителя и ученика. Тогава сърцата им започват да бият в един и същи ритъм. Те дишат в един и същи ритъм. Тогава няма нужда от думи. Всичко се разбира, без да се из­рича.

Целият разговор е да се подготвите за мълчание. Само с мълчание се постига истината.

Преди много векове Бодхидхарма отишъл в Китай да си търси ученик. В себе си той носел нещо и тъй като дните му били преброени, скоро трябвало да напусне тялото си. Затова търсел някого, с когото било възможно единението му. Индия била пълна с големи учени, но той трябвало да отиде в Китай, за да намери някой, който би могъл да раз­бере езика на сърцето, езика на мълчанието, което всъщност не е език.

Чакал девет години и тогава дошъл неговият ученик. Никой не знае какво се е случило с тези двама души. Никой не би могъл да знае! Но е станало предаването. Бодхидхар­ма е дал всичко, което е имал, на Хюйнен и така се родила традицията Дзен.

Сега хората казват, че Бодхидхарма дал Дзен на Хюй­нен - приемственост без писменост и комуникация без ду­ми. Дори и вие да сте присъствали там, нямаше да разберете

какво се е отделило. То просто е било прескачане на битие от едно същество в друго същество. Хюйнен се е разтворил и Бодхидхарма е прескочил в него. Нещо, което не може да се изрече, е изречено - не с думи, а с битие. Екзистенциално то е било прехвърлено и това е бил начинът. От тогава на­сам учители по Дзен предават последната си дума безмълв­но.

Един Дзен-учител бил на смъртния си одър. Извикал любимия си ученик и казал:

- Моментът дойде и аз трябва да ти предам писание­то, което носех толкова дълго. То ми е предадено от моя учител, когато той умираше, а сега аз умирам.

Той извадил книга, която криел под възглавницата си. Всички знаели за нея, но никой нямал право да наднича там. Той я пазел в тайна. Когато влизал в банята, я вземал със себе си. Никой нямал право да поглежда какво има в книгата. Разбира се, всички били много любознателни и любопитни. Сега той извикал ученика си и му казал:

- Последният час настъпи и аз трябва да ти дам пи­санието, което ми беше дадено от моя учител. Пази го! Пази го колкото е възможно по-внимателно - съхрани го, за да не бъде никога унищожено. Това е ценно съкровище. Ако се загуби, губи се за векове.

Ученикът се засмял и казал:

- Това, което трябваше да овладея, аз го овладях без писменост, за какво ми е това? Можеш да си го отнесеш със себе си.

Учителят настоявал и ученикът казал:

- Добре. Щом като настояваш, така да бъде.

Той взел книгата. Вечерта била зимна и много студе­на. В стаята горял огън. Като взел книгата, без да я поглеж­да, ученикът я хвърлил в огъня.

Учителят скочил и казал:

- Какво правиш?

Ученикът изкрещял:

- Какво ми говориш? Да запазя писменост? Учителят се засмял и казал:

- Ти взе изпита. Ако я беше запазил, щеше да се про­валиш. В нея нямаше нищо. Ако искаш да знаеш истината, тя беше съвсем празна. Това беше само, за да разбера да­ли си способен да разбереш мълчанието, или все още се осланяш на думите, понятията, теориите и философиите.

Всички философии, всичко, което може да се изрече, е само портала към двореца. Аз ви виждам всяка вечер в даршана - портала, тъй като всички въпроси могат да се реша­ват само там на портала. Ако сте готови, нямате въпроси и можете да влезете в двореца. Чували ли сте някога името на гръцкия мъдрец Зенон? Той е основател на стоицизма. Точ­но като мене проповядвал на портала. Думата "стоик" про­излиза от гръцката дума "стоикас", което на свой ред про­излиза от "стоа" - врата, портал.

Цял живот той поучавал на входа си, на портала. Хо­рата казвали:

- Имаш такава хубава къща. Защо проповядваш на входа?

Той отговарял:

- Всяко учение е като вход. Когато си готов да слу­шаш тишината, ти влизаш в храма, а там не се говори.

От думата "стоа" - вход - цялата му философия е из­вестна като стоицизъм.

Всички думи в най-добрия случай могат да станат входни врати и да ви заведат във вътрешността на храма. Но ако се осланяте на тях, оставате на портала, а порталът не е храмът.

Лаодзъ казва нещо, което служи като вход, врата. Ако го разберете, ще оставите всички думи и езика - всъщност ума си. Когато оставяте обувките на входната врата, вие

трябва да оставите и ума си. Едва тогава ще навлезете в све­тилището на битието.

Даже, ако говори, той говори само, за да каже това. И ако говори, той говори само срещу говоренето. Той не иска да добави към казаното, а иска просто да унищожи думите във вас. Неговата реч е разрушителна. Той иска да създаде вакуум във вас. Ясно е, че думите могат да бъдат унищоже­ни само с думи. Отровата се унищожава само с отрова. Ако имате трън в стъпалото си, ще ви трябва друг трън, за да го извадите. Това, което аз казвам, е като втория трън, който ще извади тръните от вашето битие. Щом извадите първия трън, вторият е вече ненужен и вие изхвърляте двата тръна. Всички думи се използват от знаещите, за да извадят думи­те, които са се загнездили във вас. Щом се освободите от тях, работата е свършена.

В Индия имало велик човек - много рядко същество -такива мъже се броят само на пръсти. Името му било На-гарджуна. Той противоречал на всичко. Спорил срещу всич­ко. Критикувал всички теории. Хората му се чудели и го пи­тали:

- Добре де, всичко, което казваш, е така, но каква е твоята гледна точка?

Той отговарял:

- Аз нямам гледна точка. Моята работа е да оборвам теориите, но аз нямам теория, с която да ги заменя. Каквато и теория да имате, дайте я - аз ще я критикувам и руша. Но не искайте от мене да я заменя, защото нямам с какво. Човек се освобождава от всичко... и това е съвършеното. Ня­ма нужда да се прави каквото и да било.

Ако вие вярвате в Бог, Нагарджуна ще критикува бога. Ако вие не вярвате в Бога и сте атеист, той ще критикува атеизма. Ако не вярвате в душата и тогава той ще ви се про­тивопостави. Ако го попитате: "Каква е твоята филосо­фия?", той ще свие рамене и ще каже: "Никаква. Аз само руша."

Тези, които знаят, говорят само, за да разрушават и създават празнота. В тази празнота е духовната връзка. Терминът "духовна връзка" означава свързване. Получава се здрав съюз. В този съюз това, което не може да се изрече, може да се каже. Не са нужни думи, дори жестове - те са излишни. Всичко се предава просто, без писменост.

И така, той казва какво да се прави, как да се достигне това мълчание, което познава истината, как да се достигне до тази празнота, в която истината те спохожда и ти ставаш неин проводник, Бог те обсебва. Ти ставаш храм, в който Господ влиза и отсяда.

Умът има много отвори, чрез които се пълни и зареж­да с гориво. Ти гледаш - но какво гледаш? Ти не търсиш нещо специално, а просто си гледаш. Каквото мине го ог­леждаш.

Умът бленува чрез очите да събере някаква информа­ция, до която може да се добере. Умът е любопитен. Дори четете рекламите по стените, макар че всеки ден минавате покрай тези стени и всеки път четете и препрочитате. А

знаете какво пише там - нали сте го чели толкова много пъ­ти. Обаче щом като минете, несъзнателно като робот отново го прочитате. И продължавате да събирате информация за ума. Той е компютър, който постоянно си иска: "Гладен съм. Дай ми още знания." Знанието е храна за ума. Чрез не­го той избуява.

Ушите все слушат какво е станало. Всички сетива са отвори, чрез които умът се рови и търси знания. Ако щете и най-ненужното знание. Вие не си представяте каква може да бъде ползата от дадено знание, но умът го събира с на­деждата, че някой ден може би ще му потрябва. А този ден никога не идва.

Лаодзъ казва:

Ако искате да достигнете тишината, запълнете тези отвори. Отваряйте очи само, когато това е абсолютно нало­жително. Гледайте само, когато е абсолютно необходимо. Иначе не е нужно! Отминавайте нещата, без да ги гледате. Очите ви да са празни. Гледайте на света с празни очи, като че ли не го гледате, не гледате нищо. Вие изпитвате това чувство, когато отидете при просветлен човек. Той ви гледа, но не ви вижда. Хем гледа, хем не гледа. Очите му са като празни огледала. Той не е безразличен, но не е и заинтере­суван. Хем чува, хем не чува. Ако му кажете нещо, той чува, но, ако спрете по средата, той не е любопитен да чуе друга­та половина от изречението. Дори когато спрете в средата на изречението, за него това е точка, краят. Той не е любо­питен. И умът му спира да събира информация.

В тибетските манастири, когато нов ученик иска да влезе в манастира, той седи на вратата 24 часа, а понякога 48 часа, дори и повече - седи гладен със затворени очи.

Учителят ще мине много пъти през вратата, учениците ще минават, други хора ще влизат и излизат, но той трябва да седи там със затворени очи.

Това е първият изпит - дали е способен да бъде нелюбопитен. Иначе на него ще му се иска да види кой влиза и излиза. Ако за малко иска да отвори очи и да види кой е дошъл и кой си е отишъл, той е любопитен. Ако един мъж е толкова нетърпелив и любопитен, че не може да държи очи­те си затворени за едно денонощие, той ще бъде отхвърлен от манастира. Дори малки деца, когато искат да станат пос­лушници, трябва да минат през този тест.

Но ако вие можете да държите затворени очите си в продължение на едно денонощие, това е подвиг, тъй като умът е неспокоен и вечно търсещ информация. Ако не му дадеш информация, той започва да се задушава. Фактически той започва да умира.

Ето защо лишаването от сетива може да доведе до смърт на ума. Много експерименти са правени и сега се провеждат по целия свят за сензорна изолация. Когато всичките ви сетива са лишени от обичайната си храна, вре­мето става безкрайно. Само един час да е изминал, вие си мислите, че е вечност. Да кажем, че сте комфортно настане­ни за отдих в резервоар, който е направен като майчина ут­роба с хладка вода. Плувате необезпокоявани в тъмнина около вас. Хубаво е - няма грижи, вие релаксирате в утро­бата отново, но само след минути започвате да чувствате дълбоко безпокойство. Умът си търси постоянния приток на

храна.

- Искаме да се отървем от този ум. Той само ни из­мъчва - направо ад.

Но ако аз им кажа:

- Тогава затворете всички отвори, тъй като от една ст­рана вие искате да изхвърлите ума, а от друга - продължа­вате да го храните. Така е трудно.

Аз изпращам хората за 21 дни да мълчат. Става наис­тина ад след 4-5 дни. Нищо не вършат, разрешава им се само да седят със затворени очи и уши, да се движат и да ходят, но без да се оглеждат. Разрешено им е да гледат пъ­течката, по която престьпват, не повече от четири стъпки пред себе си, да ядат, да почиват и нищо особено - само да отпускат сетивата и да затварят отворите.

След четвъртия или петия ден умът вдига бунт. Ако те са в състояние да продължат, то към четиринадесетия или петнадесетия ден умът започва да приема факта - точно както е с човек, който умира в болница. Когато вие му ка­жете: "Ти умираш", той иска да отхвърли факта. Но след време какво може да направи? Безнадежден, той приема. А веднъж приеме ли, повече не се безпокои и се отпуска.

На 14-я или 15-я ден, ако сте продължили и останали безразлични към постоянните напомняния на мозъка да търси все повече храна за себе си, умът ви се отпуска. Щом умът във вас релаксира, тогава вашето битие започва да цъфти. Умът е оковите на битието.

Така че опитайте да живеете, колкото е възможно с минимум сетива.

Мулла Насрудин дойде веднъж при мене. Чул за ме­дитацията и сб заинтересувал. И аз му казах една година да седи със затворени очи. Познавайки го добре, аз си мислех, че,това ще бъде невъзможно.

Той каза:

- Но аз не затварям очи.

Аз му казах:

- Не ме ли разбра? А бе, разбираш ли, затвори очи! Той ги притвори леко наполовина и каза:

- Повече от това не мога. Аз попитах:

- Какво ти има? Той рече:

- Аз съм човек насред пътя. Не мога да си затворя очите напълно. Кой знае какво ще се случи? Може да изпус­на нещо хубаво, затова не мога да ги затворя. Наполовина ги затварям и наполовина ги държа отворени, за да гледам какво става.

Той добави:

- Напълно разбирам една стара дама, която ходела да се черкува. Щом се споменавало името божие, тя се кла­няла, което е правилно. Но свещеникът се разтревожил, защото и когато се споменавало името на дявола, тя пак се кланяла. Един ден свещеникът не издържал на любопитст­вото си. След като си разотишли богомолците, той се приб­лижил до старицата извън черквата и казал: - Какво има? Защо правиш така? Аз разбирам, че при споменаване името господне ти се кланяш, но защо и при споменаване името на дявола също се кланяш? - Тя отговорила: - Човек не знае, може да ти свърши работа някой път.

Мулла Насрудин ми каза:

- Аз съм точно човек в средата на жизнения си път. Кланя се на господа, но и на дявола - човек не знае... може и да ти свърши работа.

Хората все се опитват да правят компромис с ума си. Но там не можеш да спечелиш. Ако правиш компромис, умът ти печели. Всички компромиси са отстъпления във вътрешния ти мир. Ако си решил, че искаш да опознаеш най-съкровената част от своето същество, ето ти начинът:

Закрийте отворите, затворете вратите, загладете остриетата, разплетете възлите, омекотете светлината, заглушете тътена -това е мистичното единство.

Тогава ти стигаш до познаване на това, което е едно. Това е загадъчното единство, причастието.

Ще повторя пак: "Закрийте отворите..." Използвайте сетивата възможно най-малко. Ако погледнете, вие где ус­тановите, че ги използвате съвсем ненужно - 99% от упот­ребата им може да се преустанови, 1% е достатъчно. Така ще бъдете изненадани, че използвайки сетивата си възмож­но най-малко, те се изострят извънредно много, тъй като цялата енергия става концентрирана.

Когато не гледате никого и всекиго, а изведнъж пог­леднете цвета на розата, очите ви придобиват ясен взор, без замрежване. Иначе вие гледате нещата, толкова много неща, че сред тези много неща цветът на розата е просто едно от нещата. Очите ви са замъглени и розата не цъфти за вас.

Приближавате се и поглеждате детето си, но вие не го виждате. Пред очите ви е параван от преживяното и очите ви са вече пълни. Как можете да видите лицето на детето си? Там вие щяхте да видите лицето на Бога. Как можете да видите цвета на розата? Розата би изчезнала, а вие щяхте да видите божественото да цъфти.

Очите ви ще станат чисти и свежи, а вие ще станете много възприемчиви, ако не използвате ненужно сетивата си. Колкото повече ги използвате, толкова повече сетивата се отегчават и изморяват. Те губят остротата си, губят чувс­твеността си и съвсем затъпяват.

Щом установите, че умът си е направил врата към све­та, затворете я. Умът има много лукави начини да излезе в света. Само го наблюдавайте откъде ще се измъкне към све­та.

Фройд е открил, че цялото функциониране на ума е асоциативно - това е вратата. Погледнете едно куче. Всъщност би трябвало да се спрете само на това куче, не е нужно да преминавате нататък. Но веднага вие си спомняте друго куче, което сте познавали в детството си, което е принадле­жало на едно момиче, в което вие сте се влюбили... и про­дължавате нататък. Така че това куче, действителното, фак­тът, го няма - то е било само отключващ момент. И вие продължавате да се движите нататък: обичали сте това мо­миче, но то не ви е принадлежало, а другите, които са ви принадлежали, всичките други момичета ... и става дълга опашка.

И така продължавате да подскачате от едно нещо на друго. От всякъде умът навлиза в един луд свят, който е безкраен. Фройд е използвал тази врата за своите психоана­литични методи - мисловната асоциация. Ето защо психоанализът протича от година в година, но без резултат. И така може да продължава вечно. Една мисъл води до друга, дру­гата мисъл води до трета и се навързват милиони мисли.

Чувал съм, че Мулла Насрудин се влюбил в една же­на. Той я завел в къщи и когато легнали да спят, отпуснати в леглото, жената казала:

- Насрудине, колко жени са били преди мене в това

легло?

Насрудин мълчал. Изминали минути, почти половин час и жената казала:

Насрудин й казал:

- А ти какво мислиш, че правя? Още броя.

Така са свързани нещата. Ако започнете да броите, по­емате по асоциативното пътешествие, което е без край. Асоциацията е врата. Има много врати и вие трябва да ги откриете. През едни и същи врати винаги влизате и едни и същи патила патите, но никога не осъзнавате, че се повтаря едно и също нещо - омагьосаният кръг и вие се движете кръгообразно.

Затворете всичките врати. Отначало ще ви бъде труд-но и ще се чувствате като самоубийци. Самадхи е като са­моубийство. Единствената разлика е, че няма по-пълно са­моубийство от самадхи. Но то не е само самоубийство, а и възкресение. Това е кръстът и възкресението. Старото уми­ра и новото се ражда. Тогава без проблем вие можете да се върнете към света, но се връщате съвсем различни. Сега ве­че светът не ви безпокои. Нямате проблеми. Сега можете да използвате очите си и ушите си и да правите каквото искате, но нищо не ви безпокои. Щом като сте се установили, пус­нали корени и намерили центъра на своето съществуване, нищо не ви безпокои. Вие оставате в света, но светът го ня­ма. Движете се в най-тъмната нощ, а вътрешната светлина е винаги с вас. Вие живеете с тази вътрешна светлина, така че външната тъмнина не ви пречи.

Затворете вратите, загладете остриетата...

Умът е много коварен, хитър, логичен. Той е великият рационализатор. Каквото и да поиска да направи, той вина­ги намира основание. Всичките му основания са фалшиви. Ако се задълбочите, ще разберете, че това не са причини, а

изобретателности. Искате да се ядосате и си намирате изви­нение за това. Извинението не е причина, но вие заблужда­вате себе си и другите, че поради еди какво си вие сте ядо­сани. Извинението си е само извинение, а вие го обоснова­вате.

Връщате се в къщи ядосани на началника си и се- нах­върляте върху съпругата си, чувствате се, нервни, ядосани, побеснели. Ако се бяхте нахвърлили на началника, щеше да ви коства много. Не си заслужава. Там си мислихте: по-добре да се сдържа и си сдържахте яда там, продължихте да се усмихвате и да въртите опашка. След това идвате.в къщи и си търсите на кого да си го излеете. Трябва да намерите слаба брънка в живота си, за да го излеете без загуба за себе си и го хвърляте върху жена си или детето си.

Ако пък сте мъж под чехъл, както са повечето съпру­зи, тогава и съпругата е началник и не можете да си излеете яда на нея. Затова търсите кучето или котето, или пък нещо, което можете да счупите, например радиото. Или пък шо­фирате лудо - изливате яда си върху стъпалата на краката си и натискате газта все повече.

Психолозите твърдят, че половината от пътните про­изшествия стават при ядосване. Те не са свързани с трафика на улицата, а с вътрешния трафик на ума. Петдесет процен­та са твърде много!

Вие сте ядосани? Колата набира все повече скорост. Изливате яда си в бързото каране, а си мислите: вятърът е толкова свеж, утрото е прекрасно, на мене ми е приятно да карам. Това е само извинение. Утрото е прекрасно всеки ден, а не само днес.

Ако някой пресича или пък се опитват да ви изпрева­рят ...

Веднъж ми се случи да пътувам с един приятел. Той шофираше. Изведнъж гледам, че кара много бързо и не са-

мо това - гледам табелите по пътя и виждам, че караме в грешна посока. Попитах го:

- Какво става? Той отговори:

- Мълчи! Половин час повече.

Аз почаках и що да видя - той се опитваше да изпре­вари колата, която ни беше изпреварила. Щом я изпревари, спря и каза:

- Сега можем да си караме по нашия път.

За какъв се мислеше този мъж? Аз повече не се качих на колата му. Той беше луд.

Но този мъж си имаше основание. Той ми каза:

- Ако се предадеш в дребните неща, започваш да се предаваш и в големите.

Така ми рече:

- Никога не се предавай в нищо. Бори се! Каквато и да е цената! Понеже животът е борба, оцеляват най-тренираните.

Ние закъсняхме. Хората ме чакаха в другия град, а ние пристигнахме с два часа закъснение. Но той се беше преборил с непознатия човек, който може би изобщо не беше раз-брал какво се е случило. Моят шофьор можеше да ме убие и мене и себе си, защото беше луд.

Така че умът си намира основания и ги нарича причини, но те не са причини.

Загладете остриетата...

Опитвай се да откриваш същността. Колкото повече се опитваш, толкова повече ръбовете ще се претьпяват. И тогава ще откриеш изведнъж цялата нерационалност на ума, той ще продължава да настоява: аз съм рационален. Най- голямото откритие на нашия век е, че човекът не е разумен.

Аристотел определи човека като разумно животно. Измина­ха 20 века, докато се докаже истината. Заслугата е на Фройд, който откри, че човекът изобщо не е разумен. Той е рационализиращо животно, но не е рационален. В действи­телност причини няма, а той търси причини. Има неосъзна­ти инстинкти, а той създава фасада от причини наоколо им, но те са всичките фалшиви.

Наблюдавай и ще видиш. А веднъж разбереш ли, ръ­бовете на ума ще се претъпят. Тогава той няма да изглежда така остър, така хитър и интелигентен - защото не е. Никой ум не е интелигентен. Той е посредствен. Посредствеността е качество на ума.

Хората, които вие наричате гении, таланти и интели­генти - само ги наблюдавайте! Големият гений, може да е и с нобелова награда, става сутрин и като види, че чехлите му не са на обичайното си място, побеснява - великият гений! Щом като пантофите му не са на мястото си, целият му ден е разбит! Той е сърдит на целия свят! А от това произхож­дат много неща, тъй като пантофите не са си на мястото. И вие наричате този мъж гений! Нещата, които ще се случат могат да имат далечни последици. Сърдит той отива в офи­са си. Сърдит той разговаря с хората. Той създава верига от гняв и всеки гняв води до друг и трупа пластове гняв. Той може и да направи нещо, за което после ще съжалява. Един­ствената причина е, че не е намерил пантофите си, където им е мястото. А вие наричате този човек гений! И казвате, че е много, много интелигентен, а? Той може да е умен, но не е мъдър, не е интелигентен. Може да е ерудиран, но няма качеството познание. А какво значение има, че пантофите му не са открити на мястото им?

Не! Вижте какво, това е едно извинение. То може да е свързано с други неща. Например да е сънувал кошмар през нощта, да се е уплашил и да се е събудил, треперещ от ст-

рах. Тогава открил, че пантофите му не са на мястото си и целият си гняв съсредоточил върху този факт. Той може да изхвърли слугата си, да го уволни или пък да стигне до развод. Сигурно ще кажете, че отивам твърде надалеч, но не е така. Аз съм наблюдавал много разводи и никога не съм откривал основателна причина, а точно като този случай дребнавости. В живота няма големи неща, само дребни.

Умът е много оплетен, верижен, с асоциации, като мрежа, ненормална мрежа. Всичко влиза в ума и все повече се оплита. Колкото повече знаете, толкова умът ви е по-объркан, защото с всяко ново прибавяне вие прибавяте към неговата обърканост.