Докладчик: Ana Gomes pr ini съдържание страница предложение за резолюция на европейския парламент 3

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ	2009 - 2014

Докладчик: Ana Gomes

PR_INI

СЪДЪРЖАНИЕ

Страница

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

(2012/2318(INI))

– като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално членове 42, 43 и 45,

– като взе предвид член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят”, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и доклада относно нейното изпълнение, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят”, приет от Европейския съвет на 11–12 декември 2008 г.,

– като взе предвид европейската интегрирана морска политика от 2007 г. и доклада за напредъка в изпълнението й от 2012 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегията за морска сигурност от 26 април 2010 г.,

– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (КООНМП) от 10 декември 1982 г.,

– като взе предвид Съвместното предложение за решение на Съвета относно договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност от 21 декември 2012 г.¹,

– като взе предвид Зелената книга на Комисията от 7 юни 2006 г., озаглавена „Към бъдеща морска политика на Съюза“,

– като взе предвид кодекса на поведение на Европейската агенция по отбрана (EDA) относно обединяването и споделянето от 2012 г.,

– като взе предвид морската стратегия на Алианса, приета от НАТО на 18 март 2011 г.,

– като взе предвид съвместното действие на Съвета относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия край бреговете на Сомалия (ATALANTA) от 2008 г.²,

– като взе предвид решението на Съвета относно мисията на Европейския съюз за изграждане на регионален морски капацитет в региона на Африканския рог (EUCAP NESTOR) от 2012 г.¹,

– като взе предвид решението на Съвета относно мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО в Нигер (EUCAP Sahel Niger) от 2012 г.²,

– като взе предвид решението на Съвета относно военна мисия на Европейския съюз в подкрепа на обучението на въоръжените сили на Мали (EUTM Mали) от 2013 г.³,

– като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно изпълнение на общата политика на сигурност и отбрана⁴,

– като взе предвид своите резолюции от 23 октомври 2008 г.⁵ и от 10 май 2012 г. относно морското пиратство⁶,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7 0000/2013),

А. като има предвид, че държавите–членки на ЕС са отговорни за контрола на брегова ивица с дължина, надхвърляща 90 000 километра, граничеща с два океана и четири морета, в допълнение към отвъдморските територии и инсталациите, свързани с националната сигурност, в други океани;

Б. като има предвид, че 90 % от външната търговия на ЕС и 40 % от нейната вътрешна търговия се транспортира по море; като има предвид, че ЕС е водещата фигура в морското корабоплаване в световен мащаб, като европейските корабособственици управляват 30 % от корабите и 35 % от световния корабен тонаж – наред с другото, 55 % от корабите-контейнери и 35 % от танкерите, което представлява 42 % от стойността на търговията по море в световен мащаб;

В. като има предвид, че значението на глобалните морски потоци нарасна драстично за Съюза в резултат на глобализацията и увеличаващата се взаимозависимост в световен мащаб; като има предвид, че геостратегическият морски баланс се променя бързо, като бързо развиващите се икономически сили приемат стратегии за отказ на достъп, за да ограничат традиционното присъствие на САЩ и Европа по море; като има предвид, че усложнената и неясна среда за морската сигурност затруднява ефективните многостранни действия и международно сътрудничество в регулирането на морските въпроси;

Г. като има предвид, че глобализацията насърчава появата на все повече незаконни недържавни участници в моретата, които представляват заплаха за уязвимите морски пътища и инфраструктура и използват слабостите, породени от липсата на единна система за управление на моретата в световен мащаб; като има предвид, че в резултат от това увеличаване на участниците нараства броят на законните и незаконните дейности по море и те стават все по-сложни; като има предвид, че това развитие принуждава ЕС да разработи цялостен подход, за да се преодолее сложността на транснационалните предизвикателства, с които нито една държава членка не може да се справи сама;

Д. като има предвид, че измерението на сигурността почти не се разглежда в европейската интегрирана морска политика от 2007 г., като по този начин не беше обърнато внимание на аспект, предизвикващ все по-голяма загриженост за ЕС; като има предвид, че е наложително да се преразгледа подходът на ЕС към морската безопасност и сигурност чрез обединяване на съществуващите взаимовръзки между двете измерения и установяване на общите цели, рисковете, наличните средства и възможностите за съвместни операции;

Е. като има предвид, че различните морски зони понастоящем са взаимосвързани, като по този начин си влияят взаимно и оказват влияние върху морските потоци в други части на света, а прекомерният улов и влошаването на околната среда са все по-често срещано явление в целия свят, независимо дали това се дължи на въздействието на важни морски проекти, като например изграждането на канали или пристанищна инфраструктура, откриващи нови конкурентни маршрути, или на местни конфликти и конфликти чрез представители („прокси конфликти“), на пиратството и организираната престъпност, опериращи в зони, в които не се прилагат закони, което предизвиква затруднения в мореплаването и използването на обходни маршрути; като има предвид, че тези променящи се във все по-голяма степен условия подчертаха необходимостта ЕС да установи партньорства с цел борба с причините за нестабилността и търсене на устойчиви глобални решения; като има предвид, че нестабилността в Индийския океан, край бреговете на Сомалия в региона на Африканския рог, е един от на най-показателните примери на тази сложност, който мотивира създаването на първата по рода си военноморска операция на ЕС, EUNAVFOR Atalanta, в рамките на ОПСО;

Ж. като има предвид, че глобалните перспективи за военноморския капацитет и съотношението на силите се променят бързо, като бързо развиващите се икономически сили все по-често отказват да се придържат към принципите на КООНМП или да се подчинят на международен арбитраж или регулиране; като има предвид най-вече, че Китай следва своята политика на „перлената огърлица“, като се стреми да увеличи и разшири присъствието си по море поради множество заявени или скрити причини, вариращи от сигурност за търговските и енергийните маршрути до контролиране на морските ресурси и важна морска инфраструктура; като има предвид, че поради своята роля в световен мащаб ЕС трябва да взема предвид предизвикателствата за сигурността и възможни съвместни операции по целия свят, от близкото Средиземно море и райони от Атлантическия океан до Тихия океан, на Изток и на Запад, както и от Арктика до Антарктика;

З. като има предвид, че е необходима европейска стратегия за морска сигурност (ЕСМС), за да се предприеме общ подход към опасностите, рисковете и възможностите, пред които Европейският съюз е изправен в моретата, включително защита на европейските граждани; като има предвид, че тази стратегия, основана, от една страна, на европейските ценности и принципи, трябва да бъде ориентирана към бъдещето и проактивна и да включва всички важни институции и участници от гражданския и военния сектор;

И. като има предвид, че конфликтите и нестабилността по море или в райони на света, засягащи заинтересоваността на ЕС от наличие на открити морски потоци и безопасен достъп, изискват по-задълбочено разбиране на връзката между сигурността на човека, държавното управление и развитие, което трябва да бъде в основата на стратегията на ЕС за морска сигурност и всеки план за действие въз основа на тази стратегия; като има предвид, че посочената по-горе стратегия следва да включва съгласуване между различните инициативи, агенции и инструменти на ЕС, за да се преодолеят основните причини за нестабилност и да се спомогне за решаването на конфликти, налагането на мир и удовлетворяването на потребностите, свързани с изграждането на държавни структури, управлението и развитието, включително реформата в сектора на сигурността, енергийните доставки, сигурността на търговията и транспорта по море и чрез други канали, опазването на рибарството и околната среда и въздействието на изменението на климата;

1. припомня, че ЕС е заинтересован в значителна степен от сигурна и общодостъпна морска среда, която дава възможност за свободното транспортиране на стоки и мирно, законосъобразно и устойчиво използване на богатството на океаните, че морските потоци представляват живителната сила на европейската търговия и са проводници на европейската сила и влияние; че сигурността на европейските граждани е отговорност на ЕС и на държавите членки и че ЕС има амбицията да осигури глобална сигурност, която включва сигурност на моретата и по море; както и че поради тази причина институционалната рамка на ЕС следва да се трансформира, за да предвиди целите, средствата и капацитета, необходими за изпълнение на тази отговорност;

2. припомня на държавите членки, че единствено в дух на ангажираност, взаимно разбирателство и истинска солидарност Съюзът ще бъде в състояние да изпълни своята роля като глобален гарант на сигурност и да разпространи своето политическо, дипломатическо, социално, икономическо и културно влияние в световен мащаб, като повиши сигурността на Европа и на нейните граждани; припомня в тази връзка, че член 42, параграф 7 от ДЕС („клауза за взаимна защита“ или „клауза за взаимна помощ“) и член 222 от ДФЕС („клауза за солидарност“), въведени с Договора от Лисабон, осигуряват институционалната рамка за ефективна солидарност между всички държави членки в областта на сигурността и отбраната на Съюза; поради тази причина поздравява Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за съвместното предложение относно договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност и ги приканва да оценят до какво би довело това, в случай че тя се активира за справяне с предизвикателства в морето или включващи морските активи или инфраструктура; настоятелно призовава Съвета да одобри бързо това предложение;

3. настоятелно призовава държавите членки и засегнатите институции, органи и агенции на ЕС да демонстрират ангажираност и да работят заедно, за да гарантират контрола, сигурността и безопасността на европейските крайбрежни и териториални води, изключителните икономически зони (ИИЗ), континенталния шелф, морската инфраструктура и морските ресурси; припомня, че те също трябва да гарантират потока на морските маршрути и опазването на общите световни блага, които са жизненоважни за сигурността, търговските интереси и интересите в областта на околната среда в световен и европейски мащаб; отбелязва, че държавите членки носят отговорност да бъдат главният гарант на сигурност за моряците на корабите, плаващи под техния флаг, и да предоставят защита на своите граждани, и по-специално чрез спасяването на тези в кризисните зони; подчертава, че ЕС и неговите държави членки са длъжни да положат усилия за прилагане и укрепване на международното право, и по-специално на КООНМП, да регулират въпросите, свързани с морското дело в световен мащаб, както и да предотвратят надпревара за експлоатацията на суровини, минерали и рибни ресурси в открито море, което би могло да доведе до влошаването на околната среда и да предизвика международен конфликт;

4. признава, че Европейският съюз вече разполага с много от необходимите средства и инструменти, за да отговори на предизвикателствата в областта на морската сигурност и на необходимостта от сигурна и стабилна среда, чрез ЕСВД и Европейската комисия, финансовите инструменти, сътрудничеството за развитие, хуманитарната помощ, управлението на кризи, търговското сътрудничество и други подходящи инструменти за действие;

5. отбелязва обаче, че е необходима европейска стратегия за морска сигурност, за да се гарантира интегриран и цялостен подход, насочен конкретно към заплахите, рисковете, предизвикателствата и възможностите в моретата; че тази стратегия, основана, от една страна, на европейските ценности и принципи, трябва да установи полезни взаимодействия и съвместни решения, като включва всички важни институции и участници от гражданския и военния сектор; че в стратегията следва да се идентифицират всички потенциални заплахи, от конвенционални заплахи за сигурността до заплахите, предизвикани от природни бедствия и изменението на климата, от заплахи, засягащи защитата на жизненоважни морски ресурси до сигурността на морската инфраструктура и търговските потоци; че тя трябва също така да определи специфичните средства и възможности, необходими за справяне с всички предизвикателства, включително разузнаване, наблюдение и патрулиране, издирване и спасяване, спасителни акции, евакуация на граждани на ЕС и други граждани от кризисните зони, налагане на ембарго, както и подкрепа за мисиите и операциите по линия на ОПСО;

6. приканва върховния представител, Комисията, Съвета и всички други органи, участващи в съответната работна група, да разработят стратегия на ЕС за морска сигурност, която включва и има за цел връзката и съгласуването между всички европейски участници, свързани с морската безопасност и сигурността на мореплаването; настоятелно призовава Комисията и върховния представител/заместник-председател, съответно, да предприемат мерки за отстраняване на недостатъците на интегрираната морска политика от 2007 г., която не успя да се възползва от пълния потенциал на един истински интегриран оперативен подход за всички агенции, органи и инструменти на ЕС, което би могло да съдейства за подобряване на резултатите и намаляване/поделяне на разходите; счита, че европейската стратегия за морска сигурност следва да се основава на Европейската стратегия за сигурност и да бъде равнопоставена на интегрираната морска политика и че нейните цели, средства и капацитет следва да се определят не само от преките морски интереси, но и от необходимостта от регулиране на морските потоци и достъпа до открито море по целия свят;

7. подчертава, че в днешния свят сложността, интеграцията и нивото на взаимодействие между държавните, търговските и недържавните участници в дейностите по море изисква цялостен подход, който разглежда сложността на предизвикателствата и заплахите за европейските интереси не само от гледна точка на безопасността или сигурността, но също така разглежда политическите, икономическите и другите възможности, открити от такова взаимодействие; настоява, че този подход следва да насърчава използването в пълна степен на потенциала на сътрудничеството между множеството органи и агенции на ЕС, вместо да затвърждава пропуските, припокриването и непоследователността в прилагането на общи стандарти, нежеланието за споделяне на информация и различаващите се подходи към киберуправлението, които съществуват понастоящем в няколко области на инициативи и дейности, свързани с морето;

8. подчертава факта, че интегриран подход към морските въпроси като този, който съчетава цивилни инструменти и военни средства и обхваща както вътрешни, така и външни аспекти на сигурността, вече се оформя на национално равнище в някои държави членки и поради тази причина следва да бъде укрепен на равнището на Съюза; подчертава ролята, която могат и следва да играят морските нации за насърчаване на положителна регионална морска интеграция; подчертава, че регионалните инициативи за морска интеграция могат и следва да доведат до обединяване и споделяне на важни военноморски активи, за да се удовлетворят потребностите от капацитет на ЕС;

Потенциални рискове

9. отбелязва, че преките и непреките рискове за сигурността на ЕС в момента са породени от неконвенционални заплахи и лица, които се стремят към разпространение на тероризма и оръжията за масово унищожение (ОМУ) в южните съседни държави, както и по-навътре в африканския континент, като се възползват от затруднения в прилагането на закона в морските зони, крайбрежните райони и като цяло в резултат от разпадането на държавността, държавната нестабилност или липсата на държавен контрол; отбелязва, че тези заплахи и лица опасно си взаимодействат с организирани престъпни мрежи, които се занимават с трафик на хора и други незаконни дейности, като например трафик на наркотици и оръжие, включително малки оръжия и леки въоръжения и компоненти за ОМУ, като по този начин влошават политическите и хуманитарните кризи, осуетяват социалното и икономическото развитие, демокрацията и върховенството на закона, подхранват лишения и причиняват миграция, вътрешно разселване на хора и огромни човешки страдания;

10. изразява загриженост във връзка с нарастващия брой доказателства, че терористични мрежи и недържавни субекти придобиват усъвършенстван морски капацитет, включително подводен, като по този начин значително повишават потенциала си за предизвикване на заплаха, като според тези доказателства дейността им се разширява в близост до Европа, и по-специално от двете страни на Южния Атлантически океан;

11. остава загрижен от пиратството по протежение на източно- и западноафриканската брегова ивица, което сериозно възпрепятства свободата на достъп и потоците в тези морета; припомня, че пиратството е като цяло проблем, произтичащ от липсата на управление и развитие на брега, и че може да му се противодейства единствено чрез цялостен подход, вариращ от наблюдение до обучение за бреговата охрана, борба с незаконните финансови потоци, законодателство и премахване на основни социални, икономически и политически причини, заедно с належащите нужди от сигурност в морето, както демонстрира мисията EUNAVFOR Atalanta край Африканския рог, развиваща се от един некоординиран начален етап в една по-стратегическа и всеобхватна посока;

12. предупреждава за проблемите, породени от пиратството, международния тероризъм и организираната престъпност като цяло за сигурността на корабоплаването в жизненоважни точки за морския транзит; подчертава, че някои от най-важните водни пътища, които осигуряват глобалните енергийни доставки, са географски разположени в някои от най-нестабилните морски зони или са достъпни чрез тях, както е в случая със Суецкия канал, Ормузкия проток и Малакския проток;

13. отбелязва, че незаконната миграция е вероятно да продължи да оказва натиск върху морските граници на ЕС, особено с оглед на политическите и икономическите събития в южните съседни държави и перспективата за продължаваща нестабилност в Северна Африка, Сахел, Африканския рог и Африка на юг от Сахара; припомня обаче, че миграцията не трябва да се разглежда като заплаха за сигурността, а по-скоро като човешко явление, което изисква стабилна стратегия за управление, която съчетава регионално, политическо и дипломатическо сътрудничество с политики за развитие и инвестиции в регионални партньорства; обръща внимание на факта, че това усилие изисква развитието на морски капацитет и дейности на бреговата охрана с цел патрулиране и спасяване на мигранти, пътуващи на борда на незаконни кораби;

14. признава, че е вероятно увеличаването на трафика по море да увеличи възможността за бедствия като нефтени разливи и други инциденти, водещи до замърсяване на околната среда; подчертава, че ЕС трябва да разработи стратегия, която се основава на минал опит, свързан със сериозни екологични бедствия в морето, като се гарантира, че всички участници, органи и агенции на ЕС, заедно с органите на държавите членки, действат по съгласуван начин, при изпълнение на съответната им отговорност, с оглед създаване на подходящи полезни взаимодействия, в дух на солидарност и по-ефективни действия;

15. предупреждава за риска от ескалация и незаконната експлоатация на важни природни ресурси и минерали във водите на държавите–членки на ЕС или в съседни морета; отбелязва, че неуправляемата надпревара за морски, природни и минерални ресурси може да има вредно въздействие върху морската екосистема, като по този начин увеличава въздействието върху околната среда на дейностите по море; припомня, че експлоатацията на морските ресурси може да доведе също така до нежелана милитаризация на морските зони;

16. подчертава факта, че Средиземно море е свързано с редица предизвикателства, които потенциално биха могли да застрашат стабилността на ЕС и преките интереси на ЕС, особено като се имат предвид политическите размирици и социалните и икономическите трудности, които вероятно ще продължат да съществуват в някои от крайбрежните държави; отбелязва, че незаконните дейности, които тази ситуация насърчава, като например тероризмът и всички видове незаконен трафик, оказват въздействие върху морската сигурност на ЕС, включително сигурността на енергийните доставки на юг; счита, че спешно са необходими инвестиции в морското регионално сътрудничество и те трябва да включват европейско и регионално сътрудничество, разузнаване, наблюдение, дейности за патрулиране и брегова охрана, като за всички тях са необходими адекватни средства, свързани с военноморските сили;

17. подчертава, че Средиземноморието е сцена на редица регионални конфликти, включващи спорове по морските граници и затова настоятелно призовава ЕС да се противопостави на по-нататъшна ескалация на конфликтите около Средиземноморието, които ще увеличат съществуващите заплахи, като последствията от гражданската война в Сирия и въздействието върху нейната морска зона и върху тази на съседните държави, политическата нестабилност и липсата на управленски капацитет в Либия, Египет и Тунис, ефектът на увличане в съседните държави Мароко и Алжир, които все още са в противоречие по конфликта в Западна Сахара и са пряко засегнати от ескалацията на конфликта в Мали и региона Сахел; освен това предупреждава за опасността, произтичаща от взаимосвързаността на кризите в Средиземноморието и нестабилността и конфликтите в Близкия изток, Сахел, Африканския рог, Западна Африка и Африка на юг от Сахара;

18. отбелязва, че откритият наскоро природен газ в източната част на Средиземноморието е накарал Турция, Русия и Израел да се стремят да увеличат своите военноморски сили в Средиземноморието, което е предизвикало пряката загриженост на членовете на ЕС Гърция и Кипър; отбелязва също така последиците от нерешения спор с Турция и ескалацията на напрежението в резултат от намерението за експлоатация на нефтени находища край кипърския бряг; по тази причина настоятелно призовава ЕС да отстоява своята позиция, за да се избегне конфликт за природните ресурси в Средиземноморието и последващи заплахи за сигурността на държавите–членки на ЕС в района, която в крайна сметка може да окажат влияние върху ЕС като цяло;

19. счита, че днес Черно море е един от най-важните маршрути за енергийни доставки към Европа и че основните рискове за стабилността на ЕС, свързани с него произтичат от проточилите се във времето регионални конфликти, като този между Грузия и спорните територии Абхазия и Южна Осетия и свързания с тях конфликт между Москва и Тбилиси; подчертава, че предвид зависимостта на Европа от Черно море за транзита на енергийни доставки, ЕС има стратегически интерес да възпира силите в региона от авантюристични действия и че за тази цел може да се наложи да мобилизира военноморски ресурси;

20. счита, че крайбрежието на Западна Африка и по-конкретно Гвинейският залив днес крият някои от най-големите заплахи, грозящи Европа; изразява дълбока загриженост, че по крайбрежието на Западна Африка възникват сериозни предизвикателства, свързани с престъпност, трафик на наркотици, хора и оръжия, включително разпространение на оръжия за масово унищожение; в същото време страните от Гвинейския залив все повече се превръщат в оперативно поле на регионални терористични мрежи като „Боко Харам“ в Нигерия, чиито действия преливат в съседни държави и които са свързани с мрежи с глобален обсег, като Ал Кайда в ислямски Магреб, както кризата в Мали ясно показва;

21. отбелязва със загриженост, че страните от Гвинейския залив са изложени на продължаваща политическа нестабилност, като някои от тях са изправени пред разпадане на държавността, както е в случая с Гвинея Бисау, която се е превърнала в платформа за трафик на наркотици, идващи от Латинска Америка и предназначени за Европа;

22. отбелязва, че регионът е също така важен енергиен доставчик, тъй като понастоящем страните от Гвинейския залив осигуряват 13 % от вноса на нефт и 6 % от вноса на газ в ЕС, като 5,8 % от целия внос на нефт в ЕС идва от Нигерия; очаква значението на региона да се увеличи в резултат на откритите наскоро офшорни нефтени и газови находища; изразява притеснение в тази връзка, че конкуренцията за офшорни природни ресурси може да доведе до още конфликти и престъпност;

23. посочва, че нестабилността, тероризмът и престъпността по крайбрежието на Западна Африка са дълбоко свързани с нестабилността в региона Сахел като цяло; поради това настоятелно призовава ЕС, в контекста на гражданската мисия на Европейския съюз по линия на ОПСО в Нигер „EUCAP SAHEL Niger“, да интегрира борбата с тероризма в региона Сахел в регионална и всеобхватна стратегия за борба със заплахите по море по крайбрежието на Западна Африка и по-специално в Гвинейския залив; в тази връзка призовава ЕС да осигури координация между двете мисии по линия на ОПСО в региона — „EUCAP SAHEL Niger“ и „EUTM Мали“, както и с усилията по суша и по море за борба с тероризма и други видове организирана престъпност в региона;

24. приветства обявената от Комисията Програма за критичните морски маршрути в Гвинейския залив (CRIMGO), целта на която е подобряване на безопасността във водите на Гвинейския залив чрез осигуряване на обучение за бреговата охрана и изграждане на мрежа за обмен на информация между органите на седем крайбрежни държави от Западна Африка, която ще се финансира от Инструмента за стабилност; призовава за бързо изпълнение на CRIMGO по крайбрежието на Западна Африка; призовава също така за установяване на конкретни механизми за сътрудничество за свързване на тази финансирана от Комисията програма и мисиите „EUCAP Sahel Niger“ и „EUTM Мали“, чиито задачи са тясно свързани с причините за нестабилността в Гвинейския залив;

25. подчертава, че е необходимо определянето на подходящ европейски военноморски капацитет с цел увеличаване на ефективността на дейността на ЕС в Гвинейския залив, по-специално в областта на наблюдението, патрулирането и борбата срещу организираната престъпност; предлага създаване на конкретни взаимодействия за получаване на добавена стойност от свързването на съществуващи инструменти и структури на ЕС и по-специално на експертния опит на Европейската агенция по отбрана (EDA), Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), Европейската космическа агенция (ЕКА) и Сателитния център на ЕС (SatCen);

26. призовава ВП/ЗП за съставяне на карта на стратегически разположените обекти на държавите членки на ЕС и на партньорите от АКТБ — като военновъздушната база Лажеш на Азорските острови, Португалия, и островите Кабо Верде — които могат да се използват за разгръщане на конкретни военноморски и военновъздушни операции за борба срещу разпространението на оръжия, тероризма, пиратството и организираната престъпност в Гвинейския залив и в южната част на Атлантическия океан, в тристранно партньорство, включващо трансатлантическо сътрудничество със САЩ, Канада, Бразилия и други латиноамерикански държави, както и сътрудничество между ЕС и Африканския съюз;

27. посочва, че заради пиратството днес Аденският залив е един от най-опасните морски райони в света; припомня, че пиратството е специална форма на организирана престъпност, която изисква специален, всеобхватен и цялостен подход, насочен към причинно-следствената връзка между пиратството и социалното, политическото и икономическото управление, конкретен пример за която е ситуацията в Африканския рог и Сомалия; отбелязва, че проследяването на паричните потоци от откупи, унищожаването на престъпни мрежи и преследването на извършителите са също важни аспекти на борбата срещу пиратството, които могат да бъдат постигнати единствено като се използват предимствата на сътрудничеството между органите на държавите членки и Европол и Интерпол; отбелязва, че в това се крие конкретна връзка между външната политика за сигурност и вътрешното правоприлагане;

28. приветства създаването на гражданската мисия по линия на ОПСО „EUCAP Nestor“, предназначена да укрепи морския капацитет в Африканския рог и Западния Индийски океан, която цели да осигури по-устойчив и местен принос за постигане на целите на операция EUNAVFOR Atalanta;

29. подчертава неотдавнашния успех, постигнат от операция EUNAVFOR Atalanta в ограничаване на броя на пиратските нападения в Западния Индийски океан и засилване на доверието в ОПСО, който обаче не е необратим; отбелязва, че операция Atalanta е първата военноморска мисия по линия на ОПСО и че тя следва да послужи като основа за по-нататъшно развитие и изпълнение на морското измерение на ОПСО, като се отчитат нейните успехи, недостатъци и поуки; изказва похвала за координиращата роля на ЕС и духа на сътрудничество между Atalanta и други партньори в областта на сигурността в региона, като операцията на НАТО „Ocean Shield“, като и с военноморските сили на някои оформящи се регионални сили; същото се отнася и за сътрудничеството с други участници от ЕС, като SatCen и ЕАМБ, особено в областта на тълкуването на сателитни изображения на плавателни съдове, дори в отсъствието на формални споразумения в подкрепа на такова сътрудничество; призовава ЕС да формализира връзките между съществуващи инструменти и органи на ЕС, като тези, установени между Atalanta, ЕАМБ и SatCen, за да се избегне дублирането на задачи, ресурси и експертен опит и да се използват явните оперативни предимства на такива взаимодействия;

30. подчертава, че концепцията за всеобхватен подход, която в този конкретен случай произтича от стратегическата рамкова стратегия за Африканския рог, проличава от комбинацията от три текущи мисии по линия на ОПСО в региона (EUNAVFOR Atalanta, мисията на ЕС за обучение в Сомалия и „EUCAP Nestor“), допълнени от политическа ангажираност и политики за развитие; приветства активизирането на Оперативния център на ЕС с цел улесняване на координирането и укрепване на взаимодействията между тези мисии, което представлява важна крачка в развитието на ОПСО; посочва, че този пример на взаимна допълняемост и координиране следва да инспирира други подобни действия на места, където участват мисии и операции по линия на ОПСО в отговор на многостранен проблем; отбелязва, че един постоянен генерален щаб за ОПСО би могъл единствено да укрепи интеграцията на всеки военноморски компонент в мисиите и операциите по линия на ОПСО;

Арктика

31. подчертава, че отварянето на арктическия маршрут е пряко следствие от изменението на климата и посочва факта, че ЕС следва на първо място да се ангажира с опазването и запазването на региона, неговите ресурси и жизненоважни природни дадености; набляга на значението на цялостната стабилност и мира в региона; подчертава поради това необходимостта от обединена, координирана политика на ЕС за региона, в която ясно се определят както приоритетите на ЕС, така и потенциалните предизвикателства и стратегията; посочва, че заедно с интересите на Дания в Арктика, едно бъдещо присъединяване на Исландия към ЕС ще задълбочи превръщането на Съюза в обединение с брегова линия на Северния ледовит океан, като подчертава необходимостта от все по-координирана политика за Арктика на равнище ЕС;

32. подчертава потенциалното значение на безопасността и сигурността на новите маршрути на световната търговия през отворения арктически морски път, включително за ЕС и за икономиките на неговите държави членки; подчертава факта, че ЕС и неговите държави членки следва активно да подкрепят свободата на моретата и правото на свободно преминаване през международни води; подчертава, че продължаващите дълго време териториални спорове между арктическите държави изискват по-голяма ангажираност на ЕС в региона и оценка на това какви инструменти и капацитет могат да бъдат необходими в отговор на конфликт в региона; подчертава, че във всички случаи трябва да се избягва милитаризирането на Арктика; призовава Комисията да представи предложения относно това как проектът „Галилео” би могъл да окаже въздействие върху политиката за Арктика и как би могъл да бъде развит, така че да позволи по-безопасно корабоплаване в арктически води, като по този начин ще се инвестира в безопасността и достъпността по-специално на Североизточния проход;

Тихи океан

33. подчертава глобалното значение на Южнокитайско море, през което преминава една трета от световната търговия; изразява загриженост във връзка с ескалиращото напрежение и настоятелно призовава всички страни да се въздържат от едностранни политически и военни действия, да смекчат тона на изявленията и да разрешат териториалните си спорове в Южнокитайско море посредством международен арбитраж в съответствие с международното право и по-специално с КООНМП, за да се гарантира регионална стабилност и свободно и безопасно корабоплаване в Южнокитайско море;+

34. призовава ВП/ЗП да установи рисковете за мира и сигурността на морското корабоплаване и отворения достъп, пред които европейските кораби, търговски интереси и граждани могат да бъдат изправени при ескалиращо напрежение и въоръжен конфликт в Източнокитайско и Южнокитайско море; призовава също така за неотложно определяне на средствата и капацитета, по-специално военноморския капацитет, които ЕС може да се наложи да използва в региона за евакуиране на граждани на ЕС и на трети страни, за запазване и защита на своите интереси и на международната законност и за участие в международни усилия за предотвратяване на авантюристични политически актове, възпиране на нападенията и гарантиране на сигурността и безопасността на корабоплаването в Източнокитайско и Южнокитайско море, както и в протока Малака;

35. подчертава значението на разширяването на Панамския канал, което следва да бъде завършено през 2014 г., за промяната на геостратегическото морско равновесие и изключителните възможности, които това ще разкрие за ЕС и държавите членки, ако морският им транспорт и пристанищна инфраструктура са подготвени за очакваното увеличение на морското търговско корабоплаване и свързаните с това рискове за сигурността и безопасността, произтичащи, наред с другото, от допълнителния натиск върху околната среда и престъпността; подчертава, че връзката между Тихия и Атлантическия океан може да се превърне във важен алтернативен транспортен маршрут от Азия за Европа и обратно през запада;

36. изразява твърдо убеждение, че на финансовата криза следва да се гледа като на възможност за едно наистина европейско изпълнение на инициативата за „обединяване и споделяне“ в областта на развитието на морски капацитет, което е единственият начин да бъде гарантирана способността на Европа да посрещне глобалните предизвикателства пред сигурността;

37. съжалява обаче за сериозните съкращения на националните бюджети за отбрана, налагани от държавите членки в отговор на финансовата криза и забавянето на икономическия растеж и за това, че такива съкращения — които в повечето случаи не са координирани на равнището на ЕС и пренебрегват Европейската стратегия за сигурност — могат да имат сериозни последствия за способността и готовността на Съюза да се справи с предизвикателствата, свързани със сигурността по море и другаде и да изпълни международните си задължения и да му попречат да изпълнява ролята си на световен гарант на сигурността;

38. подчертава, че приоритетът за „обединяване и споделяне“, набелязан от ЕС, който трябва да доведе до по-добра координация, по-интелигентно разходване на средствата за отбрана и по-големи икономии от мащаба за държавите членки все още предстои да даде своите резултати, включително в областта на капацитета за гарантиране на сигурност по море; изразява съжаление, че недалновидните мерки за строга финансова дисциплина, наложени на спасени от несъстоятелност държави членки със силни традиции в областта морското корабоплаване, като Португалия, Гърция и Ирландия, а също така и на Испания, могат в действителност да имат отрицателно въздействие върху морския капацитет на ЕС и върху стратегически активи, като ги принуждават да продадат контрола върху пристанища и морски пътища, корабостроителници, производства, свързани с военноморски технологии и друга жизненоважна морска и военноморска инфраструктура на конкурентни сили;

39. изказва похвала за основополагащата работа на ЕDA за изпълнение на инициативата за обединяване и споделяне чрез хармонизиране на изискванията и проекти в областта на военноморското обучение и логистиката; приветства проучването, проведено през 2012 г. от експертния екип „Wise Pen“ на изискванията и капацитета в областта на морското корабоплаване; в светлината на мандата и експертния опит на EDA, настоятелно призовава държавите членки да се обръщат към агенцията за съвет и техническа подкрепа, когато са изправени пред необходимостта от съкращаване на бюджетите си за отбрана, за да се избегне компрометирането на развитието на стратегически капацитет в целия ЕС, което изисква координирано запълване на празноти и дефицити; насърчава държавите членки да работят с EDA за определяне на нуждите, свързани с капацитета, по–специално гражданския и военния капацитет и капацитетът с двойно предназначение в морската област; настоятелно призовава ВП/ЗП, с помощта на EDA и ГД „Морско дело и рибарство“, да установи всички военноморски и морски активи, които се използват за осигуряване на морския капацитет и отговарят на изискванията от 2012 г. и за които съществува риск да бъдат загубени от държавите — членки на ЕС, в резултат от финансови и икономически ограничения, и да потърси начини за запазването им и използването им за изпълнението на интегрираната морска политика на ЕС и бъдещата Европейска стратегия за морска безопасност;

40. припомня, че капацитетът с двойна употреба е важен и следва да бъде приветстван при изпълнението на ОПСО в светлината на сложните предизвикателства пред сигурността в съвременния свят; подчертава, че настоящата криза в Сахел и Африканския рог разкрива необходимостта от цялостен подход, в който се използва както пълният обхват на гражданско-военния ангажимент, така и оборудване и капацитет с двойна употреба, включително европейски военноморски капацитет; отправя покана към държавите членки да работят с подходящите органи и агенции на ЕС, и по-специално с EDA и Комисията при търсене на финансиране от ЕС за развитие на капацитет с двойна употреба, което е начин за запълване на празноти в областта на капацитета на национално и регионално равнище и на равнището на Съюза; припомня потенциала за двойна употреба на програмата „Галилео“ и нейния принос за изпълнението и ефективността на операциите по линия на ОПСО, особено в морската област;

41. припомня необходимостта от консолидиране на базирана в ЕС и финансирана от ЕС технологична база в областта на отбраната, включително капацитет за военноморско строителство и производство на оборудване; припомня, в светлината на настоящата икономическа и финансова криза, че основаването и поддържането на способни и самостоятелни европейски отбранителни индустрии означава създаване на работни места и растеж; призовава за по-качествен диалог със заинтересованите страни от промишлеността, тъй като разработването на военноморски капацитет предполага дългогодишен ангажимент; подчертава, че е необходимо държавите — членки на ЕС и промишлеността да рационализират и хармонизират стандартите, за да се гарантира европейска оперативна съвместимост в областта на морския и военноморския капацитет, включително на комуникационните системи и технологии;

42. счита, че мрежата за морски надзор (MARSUR) на EDA представлява нововъведение, което носи добавена стойност за развитието на морското измерение на ОПСО; настоятелно призовава за установяване на подходящи области на сътрудничество между MARSUR и други проекти на ЕС, насочени към развитие на проекти за морско наблюдение, като европейската програма за мониторинг на Земята „Коперник“ (предишния проект за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС )), проекти за морски услуги и услуги за морска сигурност или работата на ЕАМБ в областта на морското наблюдение;

43. счита, че разработките на ЕАМБ, ЕКА и по програмата „Коперник“ може да послужат и за изпълнението на морското измерение на ОПСО и че използването им следва до бъде уредено от формална гледна точка; подчертава, че техният опит ги поставя в отлична позиция за предоставяне на услуги и подкрепа на текущи мисии на ОПСО по въпроси, свързани с наблюдението и патрулирането или събирането, проучването и разпространението на спътникова информация, инспирирано от партньорството, установено, макар и неформално, между ЕАМБ и операция EUNAVFOR Atalanta;

44. призовава за създаване на истински европейска брегова охрана, основана на вече придобития опит от Frontex и Европейската патрулна мрежа;

45. поздравява работата, извършена в рамките на развитието на Общата среда за обмен на информация (CISE) за постигането на ефективен европейски капацитет за морско наблюдение; призовава следователно ЕС да инвестира смислено в по-нататъшното развитие на рамката на CISE, въз основа на опит, придобит с проекти като MARSUNO, BlueMassMed и EUROSUR, с оглед на това да бъде готов да проследява, наблюдава и отговаря на морски предизвикателства във водите на държавите — членки на ЕС, или в близост до ЕС;

46. като има предвид, че ЕС и членовете на НАТО имат само един набор от военноморски сили, призовава за по-голямо стратегическо координиране между двете организации в областта на морската сигурност; счита, че бъдещата стратегия на ЕС за морска сигурност следва да бъде независима от и в същото време да допълва тази на Алианса, за да допринася за решаването на максимален брой от горепосочените предизвикателства с оптимално използване на ограничените морски активи; приветства положителните резултати от съвместното използване на оперативния щаб на двете организации в Нортууд (Великобритания); счита, че ЕС следва да се съсредоточи върху явната добавена стойност на своя всеобхватен подход към справянето с разностранни предизвикателства, демонстриран в случая с дипломатическите, финансовите и съдебните последващи действия на ефективната борба срещу пиратството на Atalanta;

47. изразява съжаление, че и днес продължава дублирането, препокриването и разпиляването на ресурси и борбите за територия между органи и агенции на ЕС в областта на морската сигурност; настоятелно призовава ЕС да проучи начините, по които може да намали административната и финансова тежест, произтичаща от безсмислено препокриване на функции, опит, съоръжения и ресурси между няколко органа и действащи лица на ЕС, като по този начин се дава възможност на ВП/ЗП да приложи своята координираща функция;

48. в тази светлина призовава за интегриране на усилията за координиране и свързване в Стратегията на ЕС за морска сигурност, в която следва да се очертаят ясни насоки за конкретно сътрудничество между съответните Генерални дирекции на Комисията, включително ГД „Морско дело и рибарство“, ГД „Вътрешни работи“, ГД „Правосъдие“, ГД „Предприятия и промишленост“, ГД „Мобилност и транспорт“, ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, ГД „Научни изследвания и иновации“ и ГД „Развитие“, както и Европейската служба за външна дейност и Службата за инструментите на външната политика; същото следва да се направи за сътрудничеството между агенциите като EDA, ЕАМБ, SatCen, Европол, Frontex, Военния секретариат на ЕС, Дирекцията за управление и планиране при кризи, Центъра за анализ на информация на ЕС и съответните органи на държавите членки;

49. приветства дейността на началниците на европейски военноморски сили (CHENS) в подкрепа на разбирателството между европейските военноморски сили и разглеждането на въпроси от взаимен интерес; призовава резултатите от годишните срещи на CHENS и на специализираните работни групи към него да захранват Стратегията на ЕС за морска сигурност и нейното изпълнение на равнището на ОПСО, за насърчаване на по-нататъшно сътрудничество и гарантиране на интегриран и ефективен подход;

50. приканва предстоящия Европейски съвет по отбрана през декември 2013 г. да приеме Стратегия на ЕС за морска сигурност, която да включва възгледите на Европейския парламент, изложени в настоящия доклад; припомня на държавите членки, че днешният свят и по-специално неговите предизвикателствата и заплахи изискват последователни, съгласувани и убедителни действия за защита на 500-те милиона граждани на ЕС; припомня, че тези предизвикателства изискват също така външна политика на ЕС, основана на необходимостта от мир и сигурност по целия свят и подкрепата за тях;

° °