Докладът е изготвен от Златина Карова Консултант на имс март 2003 г



Дата13.01.2018
Размер157.69 Kb.
#44846
ТипДоклад

ПРЕГЛЕД НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТНОСНО ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТИ КАТО ОРГАН


НА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Докладът е изготвен от Златина Карова


Консултант на ИМС
Март 2003 г.


Публикация на Инициатива местно самоуправление, България.

Възпроизвеждането на този документ е възможно при положение, че се посочи източникът и текстът не се редактира.


Инициатива местно самоуправление се изпълнява от Рисърч Триангъл Институт по договор EEU-I-00-99-00014-00 с ААМР, по Задание IQC 802 на Офиса за инициативи в помощ на местното самоуправление



"Местното самоуправление е правото и реалната способност на местните власти да регулират обществените дела на своя собствена отговорност в полза на своето население... Това право не накърнява възможността на пряко участие на гражданите чрез събрания, референдуми и всички други форми, позволени от закона."

(чл.3 от Европейската харта за местно самоуправление)

Конституцията на Република България от 1991 г. поставя началото на новата нормативна уредба за дейността на органите на местно самоуправление и местната администрация. Тази дейност е уредена като форма на децентрализацията на държавната власт с цел повишаване ролята на самоуправляващите се общности при решаване на въпроси от местно значение. Конституционната уредба на органите на местното самоуправление и местната администрация се съдържа в Глава VІІ: Местно самоуправление и местна администрация. Съгласно Конституцията на Република България:

  • България е парламентарна република с местно самоуправление;

  • Територията на страната се дели на общини и области;

  • Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление;

  • Гражданите участват в управлението на общината, както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и пряко чрез референдум и общи събрания;

  • Общината е юридическо лица, има самостоятелен бюджет и има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност;

  • Границите на общините се определят след допитване до населението.

Освен че определя общинския съвет като орган на местното самоуправление, Конституцията не съдържа други разпоредби относно правомощията на общинските съвети.

Определението на понятието "местно самоуправление" е дадено в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) - основния закон, регламентиращ статута, функциите и правомощията на отделните органи на местна власт. То се определя като правото и реалната възможност на гражданите и на избраните от тях органи да решават в рамките на закона съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в интерес на териториалната общност.



Местното самоуправление в България се изразява в местното решаване на въпроси, свързани със:

  • Общинско имущество, общински предприятия, общински финанси, данъци и такси, общинска администрация;

  • Устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;

  • Образование: предучилищно възпитание, начално, основно и средно;

  • Здравеопазване: амбулаторно-поликлинично и болнично обслужване, здравна профилактика, медико-социални грижи и санитарно-хигиенни дейности;

  • Култура: читалища, театри, оркестри, библиотеки, музеи и музейни сбирки, самодейност, ритуали, местни традиции и обичаи;

  • Благоустрояване и комунални дейности: водоснабдяване, канализация, електрификация, топлофикация, телефоникация, улици и площади, паркове, градини, улично осветление, озеленяване, корекция на реки и дерета, третиране на битови отпадъци, общински бани, перални, гаражи, гробища;

  • Социално подпомагане: социални грижи и социални помощи, социално жилищно задоволяване и други социални дейности с общинско значение;

  • Опазване на околната среда и рационално използване на природните ресурси с общинско означение;

  • Поддържане и опазване на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение;

  • Развитие на спорта, туризма и отдиха с общинско значение.

Основните параметри на правомощията на местните власти, очертани в ЗМСМА, се допълват в специализираното законодателство, регламентиращо правата и отговорностите на отделните органи на държавната и местната власт в съответната сфера на дейност. Регулирането на обема на правомощията чрез специализираното законодателство позволява понякога на държавата необосновано да ограничава правата и същевременно да увеличава отговорностите на местните власти. Този дисбаланс на права и отговорности е особено характерен за т.нар. "дейности със споделена отговорност" между държавата и местните власти - в сферата на образованието, здравеопазването, социални дейности и др. Въпреки това, българското законодателство добре разграничава правомощията на отделните органи на местна власт - общинските съвети и кметовете. Тези правомощия могат да бъдат систематизирани в няколко основни групи:

  • Правомощия на общинските съвети, като орган на местно самоуправление и местно законодателство;

  • Правомощия на кметове на общини, като органи на местната изпълнителна власт;

  • Правомощия, които могат или следва да бъдат предоставени от общинските съвети на кметовете и кметските наместници;

  • Правомощия, които могат да бъдат предоставяни от кметовете на общини на кметовете на райони и кметства и кметски наместници.

В преобладаващата част от изброените по-горе случаи конкретните правомощия на отделните органи са обект на регламентация в правилници и наредби, приемани от общинските съвети в изпълнение на разпоредби на специализираното законодателство, или чрез индивидуални административни актове, издавани от кметовете на общините при предоставяне на функции и правомощия на кметовете на райони и кметства и кметски наместници. Следва да се подчертае, че правомощия на общинските съвети могат да бъдат възлагани само със закон, а на кметовете - и чрез актове на органите на централната изпълнителна власт и президента на Република България.

Общинският съвет се избира пряко от избирателите в общината за срок от четири години, като по същество той е колективен орган и се състои от избраните общински съветници. Броят на общинските съветници зависи от броя на населението в общината. Съгласно Закона за местните избори местните избори се произвеждат на основата на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Изборите за общински съветници се произвеждат по пропорционалната система, а за избор за кметове - по мажоритарната система. Гражданите имат право на един глас за общински съветници, един глас за кмет на общината и един глас за кмет на кметството. Право да бъдат избирани за съветници и кметове имат български граждани, които нямат друго гражданство, имат избирателни права (навършили са 18 години, не са поставяни под запрещение и не изтърпяват наказание "лишаване от свобода") и са адресно регистрирани в съответната община или кметство преди изискваната по чл.3, ал.1 от Закона за местните избори дата. Изборите за общински съветници и кметове са общи, насрочват се от президента и се провеждат в един неработен ден за цялата страна.

Резултатите от гласуването за общински съветници в изборите по пропорционалната система се изчисляват по метода Д'Онт. Новоизбраният общински съвет се свиква на първо заседание от областния управител в 14-дневен срок от изтичането на мандата на предходния общински съвет, а съгласно чл.23, ал.6 от ЗМСМА общинският съвет продължава да изпълнява своите функции до конституирането на новоизбрания общински съвет. Въпросът за структурата на общинския съвет е от особена важност за изпълнение на функциите и правомощията, тъй като законът регламентира броя на общинските съветници в зависимост от броя на населението на съответната община. Общинският съвет определя самостоятелно своята вътрешноорганизационна структура - брой, състав и наименование на постоянните комисии, организация на работа и др. Тези въпроси, както и редица други, се регламентират в Правилника за организацията и дейността на общинския съвет. В Правилника се уреждат въпросите, свързани с:



  • Конституиране на общинския съвет;

  • Избор на председател, правомощия, предсрочно освобождаване;

  • Политически групи, брой членове, регистрация, участие и т.н.;

  • Комисии: постоянни и временни, начин на конституиране, статут, организация на дейността им, свикване, права и задължения;

  • Статут на общинския съветник, права и задължения, предсрочно освобождаване, участие в заседанията на общинския съвет и комисиите;

  • Процедура за провеждане на заседания на общинския съвет;

  • Работа с медии и общественост;

  • Сдружаване на общините;

  • Референдум и др.

Част от тези въпроси са регламентирани в ЗМСМА, но те следва да получат своето конкретизиране в Правилника за организацията и дейността на общинския съвет. Освен разпоредбите, изрично посочени в закона като изискване за собствено регламентиране в правилника, в него трябва да се включат и други важни правила за организацията и дейността на органите и службите в общината, които са непосредствено свързани с функционирането на общинския съвет. С Правилника на общинския съвет могат да се създават и регламентират конкретни правила, условия за решаване на възникнали въпроси и консултативни органи, които не са предвидени в закон (примерно поради непълнота на законови разпоредби). Свои правомощия общинският съвет черпи и от Закона за администрацията, Закона за административното производство и Закона за административните нарушения и наказания.

Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината. По развитието на тези дейности той приема правилници, наредби, решения и инструкции, които установяват местни регламенти и са задължителни за спазване от всички в общината. Решенията и всички актове на общинския съвет се довеждат до знанието на населението чрез публикуване в средствата за осведомяване или се разгласяват по друг начин в района на съвета. Актовете на общинския съвет подлежат на контрол за законосъобразност от областния управител, когато това е предвидено в закон. Кметът на общината също може да поиска повторно разглеждане на даден въпрос и ако бъде потвърдено решението с квалифицирано мнозинство, той може да обжалва решението на съвета пред съда.

Общинският съвет се ръководи от избран от него председател. Той свиква съвета на заседание, ръководи подготовката и заседанията на съвета, координира работата на постоянните комисии, подпомага съветниците в тяхната дейност, представлява съвета пред външни лица и организации. Председателят на общинския съвет сам по себе си не е орган на местното самоуправление, той не може да издава заповеди или каквито и да е други административни актове. За своята дейност той получава възнаграждение, определено от общинския съвет.

Общинският съвет осъществява своята дейност предимно чрез провеждане на заседания - общо за целия съвет и отделно за неговите комисии. Заседанията на съвета се свикват от неговия председател:



  • По негова инициатива;

  • По искане на една трета от съветниците;

  • По искане на най-малко една пета от избирателите;

  • По искане на областния управител.

Заседанията са законни, ако присъстват повече от половината от всички съветници. По принцип решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, освен в изрично посочените от закона случаи, когато решенията се вземат с тайно гласуване и/или мнозинство повече от половината от общия брой съветници. По решение на съвета гласуванията могат да са тайни, както и поименни.

Като правило заседанията са публични, освен в отделни случаи, когато съветът може да реши дадено заседание да се проведе при закрити врати.

Голяма част от работата по подготовката на решенията се извършва в постоянните комисии на общинския съвет. Преобладаващата част от конкретната дейност по подготовката на обсъжданите материали се извършва от общинската администрация, която има право да сезира общинския съвет с конкретни въпроси от неговата компетентност.

Към постоянните комисии на общинския съвет се наемат (от бюджета на общинския съвет) на граждански договор външни експерти. Това обикновено са изтъкнати личности, специалисти, експерти в определени области, на които председателят на общинския съвет (или по предложение на председатели на постоянни комисии) възлага изготвяне или подпомагане на изготвянето на становища по докладните записки, внесени за разглеждане в общинския съвет. Персоналният избор не почива на обективни критерии, което понякога води до слабост в резултатите от тяхната работа. Външните експерти работят в тясно взаимодействие с председателите на постоянни комисии, като понякога присъстват и на заседания на комисиите и на заседания на общинския съвет.



Правомощия на общинския съвет:

  • Приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитието на общината;

  • Определя изискванията за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината,които произтичат от екологичните, историческите, социалните и други особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социална инфраструктура;

  • Приема решения за създаване и одобряване на общи и подробни градоустройствени планове за територията на общината или за части от нея;

  • Приема годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му;

  • Определя размера на местните данъци и такси в граници, предвидени със закон;

  • Приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета и на общината и кметовете на райони и кметства;

  • Приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинска имущество и определя своите представители в тях;

  • Приема решения за създаване и прекратяване на общински фондации и за управление на дарено имущество;

  • Приема решения за участие на общината в сдружения на местни власти в страната и чужбина и определя своите представители в тях;

  • Създава райони и кметства при условия и ред, определени със закон;

  • Прави предложения за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината;

  • Приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение;

  • Обсъжда и приема решения по предложения на кметове на райони и кметства по въпроси от своята компетентност;

  • Обсъжда и приема решения по предложения на кметове на райони и кметства по въпроси от своята компетентност;

  • Създава постоянни и временни комисии и избира техните членове;

(Пример: в Столичен общински съвет са създадени 11 постоянни комисии със средно от 7 до 11 члена. Честа практика на общинския съвет е и създаването на временни комисии (до момента са създавани около 15 такива) по конкретни поводи с конкретни задачи и за определено време. Отделно от това, към общинския съвет са създадени 3 обществени съвета с представители на гражданите и неправителствените организации и 2 програмни съвета към Комисията за децата, младежта, спорта и туризма, включващи предимно експерти в областта.)

  • Избира и освобождава председателя по предложение на общинския съвет;

  • Приема решения за произвеждане на референдуми и общи събрания на населението по въпроси от своята компетентност;

  • Одобрява символ и печат на общината;

  • Удостоява с почетно гражданство български и чуждестранни граждани;

  • Определя структурата на общинската администрация и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет;

  • Избира и освобождава заместник-кметовете и кметски наместници по предложения на кмета на общината, а в столицата и градовете с районно деление.кметовете на райони;

  • Определя размера на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба;

  • Общинския съвет може да решава и други задачи с местно значение,които не са от изключителната компетентност на други органи.

В българското законодателство статутът на общинския съветник като представител на изборна длъжност не е изрично очертан. Единствено в ЗМСМА са посочени броят, правата и задълженията, както и процедурите за избор и отзоваване. В тази насока ЗМСМА е сериозно допълнен с правилниците за организацията и дейността на общинските съвети.

Общинският съветник има право да:



  • Бъде избиран в състава на постоянни и временни комисии на съвета;

  • Предлага включване в дневния ред на заседанията на общинския съвет разглеждането на въпроси от неговата компетентност и да внася проекти за решения;

  • Участва в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета;

  • Отправя питания към кмета на общината.

Общинският съветник е длъжен да:

  • Присъства на заседанията на съвета и на комисиите, в които е избран, и да участва в решаването на разглежданите въпроси;

  • Поддържа връзка с избирателите и ги информира за дейността и решенията на общинския съвет.

Други условия, свързани с работата на общинския съветник, са:

  • не получава възнаграждение за дейността си като съветник;

  • за времето, през което е зает във връзка с дейността си като съветник, получава служебен отпуск, по ред определен с правилника за работа на съвета;

  • получава пълния размер на трудовото си възнаграждение за времето, когато е участвал в заседания на съвета или на постоянна комисия;

  • получава средства от общинския бюджет за покриване на пътни и други разноски във връзка с работата му в съвета;

  • държавни органи, стопански и обществени институции са длъжни да му оказват съдействие, както и да му предоставят сведения и документи, необходими във връзка с дейността му, освен когато съставляват служебна тайна по закон;

  • не може да участва при вземане на решения, когато те се отнасят до негови лични интереси или до интереси на негови роднини.

Мандатът на общинския съветник не може да се прекратява. Съществува законова възможност обаче да се прекратят пълномощията на отделен общински съветник в следните случаи:

  • При поставяне под запрещение;

  • При влизане в сила на присъда, с която му е наложено лишаване от свобода за умишлено престъпление;при подаване на оставка пред общинския съвет;

  • При избирането му за народен представител, министър или областен управител, при назначаването му за зам.министър, или зам.областен управител, при избирането му за кмет, зам.кмет, кметски наместник или при назначаването му на щатна длъжност в съответната общинска администрация;

  • При трайна невъзможност или системно неизпълнение на функциите си за повече от 6 месеца- с решение на общинския съвет, с мнозинство от повече от половината от общия брой на съветниците;

  • При административно-териториални промени, водещи до промяна на местожителството или до закриване на общината;

  • При смърт.

При предсрочно прекратяване на пълномощията на съветник мястото му в общинския съвет се заема от следващия в листата кандидат.

Процедури за вземане на решения от общинския съвет -- пътят на едно решение


Пътят на едно решение на общинския съвет получава своите "коловози" с разпоредбите в Правилника за организация и дейността на общинския съвет. В него ясно се очертава кръгът на лицата, които могат да сезират общинския съвет с разглеждането на даден въпрос от неговата компетентност. Това най-често са кметът, зам.кметовете, секретарят на общината, главният архитект, както и всеки един общински съветник. Това означава, че гражданите на дадена община не могат да сезират директно общинския съвет, а само чрез този кръг субекти. Граждани и техни групи могат да отнесат засягащи ги въпроси и проблеми до съответния административен орган, който от своя страна окомплектова, дава становище и отнася въпроса до ресорния представител на администрацията, имащ право да внася докладни за разглеждане в общинския съвет. Тук биха могли да се опишат няколко варианта за инициране за вземане на решение от общинския съвет, показани в приложената схема.

І вариант: Инициативата за разрешаване на даден въпрос е на кмета и неговата администрация. В този случай пътят минава през всички нива на администрацията, за да се окомплектова предложението за решение с административно-доказателствен материал и да се обосноват становищата относно мотивите и последиците от това решение, след което се внася при председателя на общинския съвет, за да включи докладната записка в дневния ред на заседанието/сесията на общинския съвет. Представител на администрацията присъства, мотивира и защитава докладната записка при разглеждането й в постоянните комисии на общинския съвет.

ІІ вариант: Инициативата за разрешаване на даден въпрос е на общински съветник. В този случай докладната с предложения проект за решение се внася при председателя на общинския съвет, обикновено след съгласуване със съответната администрация (отдел, дирекция) за включване в дневния ред на заседанието. Общинският съветник, който е вносител, присъства, мотивира и защитава своя проект за решение по време на обсъжданията в постоянните комисии, в които предложението е разпределено за становище.

ІІІ вариант: Инициативата за решаване на даден въпрос е на отделен гражданин или група граждани. В този случай, в зависимост от същността на проблема, гражданите могат да отнесат своето предложение, жалба, инициатива и т.н както до кмета и неговата администрация, така и до всеки един общински съветник. Оттам пътят повтаря горните два варианта. По-интересна хипотеза съществува, когато гражданите ангажират със своята инициатива политическа партия, външни експерти или директно самия председател на общински съвет. Тогава пътят се опосредства чрез внасяне на докладната записка по предвидения в Правилника за организацията и дейността ред, т.е. по един от горните варианти.

Всяка докладна записка (чиито реквизити също се съдържат в Правилника за работата на общинския съвет) и предложеният по нея проект за решение се разпределят от председателя на общинския съвет за разглеждане от постоянните комисии. Към постоянните комисии се отнасят и всякакви искания, жалби, питания, мнения и предложения от граждани и граждански структури. На свое заседание постоянната комисия разглежда докладните записки и дава становище по тях (приема; отхвърля; отлага или допълва), като изслушва мотивите на вносителя, мнения на членове на комисията и на външни експерти и заинтересовани лица. Становищата на постоянните комисии се докладват от председателите на постоянните комисии и се гласуват на заседание на общинския съвет при разглеждане на докладната записка.



Често по определени въпроси с нарочно решение на общинския съвет се създават временни комисии или временни анкетни комисии, които имат строго определена и конкретизирана задача, за изпълнението на която докладват пред общинския съвет. В състава на такива комисии често се включват както общински съветници от различни политически групи, така и представители на администрацията и експерти по темата. Важно правомощие на общинските съветници е и възможността по актуални проблеми, които представляват обществен интерес и се отнасят до компетенциите на общинската администрация, да отправят питания до кмета на общината. В тази връзка е важно да се отбележи, че по всички въпроси относно работата и дейността на общинския съвет, процедурите за вземане на решения и разглеждане на докладни всяка политическа група в общинския съвет има свои правила. Те са залегнали в правилници за работа на групите, които самите групи приемат и регистрират пред председателя на общинския съвет.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница