Ects формат на учебен курс; файлът е създаден на
Изтегляне 119.35 Kb.
|
Учебна документация – Филологически факултет ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво. Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТНе се попълваКатедра<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>Руска филология Професионално направление (на курса)<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.3.1. Социология, антропология и науки за културата Специалност(и)<наименование>1руска филология, задочно обучение ОПИСАНИЕ 1.Наименование на курса<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>СИД “Християнска агиология и фолклор” 2.Код на курса<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>Не се попълва от преподавателя 3.Тип на курса<задължителен, избираем, факултативен>избираем 4.Равнище на курса (ОКС)<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>бакалавър 5.Година на обучение<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>втора 6.Семестър<номер на семестър, в който се провежда според плана>четвърти семестър 7.Брой ECTS кредити<естествено число>3 8.Име на лектора<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>доц. д-р Елена Томова 9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплинаще знаят ...Предлаганата свободно избираема дисциплина е система от знания, надграждащи познанията в областта на славянската медиевистика и свързаните с нея стара руска литература и руски фолклор. Студентите ще усвоят основите на християнската агиология , т.е. науката за светостта, аспектите на християнската святост в литературата, фолклора, изобразителното и музикалното изкуство, култовите места. Важен момент е интердисциплинарният подход към проблематиката, анализите на термините “народно, синкретично, битово християнство”, “народна църковност”, “популярна теология” и други. Нови познания ще предложи и темата за старообрядчеството в България (Татарица, Силистренско и Казашко, Варненско), особеностите на фолклора и етнографията на казаците-некрасовци. Ще се постави акцент и върху Библията и библейските текстове като извори на литературната и фолклорната книжнина. Християнството и езичеството ще се разглеждат като многолик процес на взаимна адаптация. Образът на светеца ще се проследява в литературна и фолклорна светлина. Студентите ще се запознаят с елементи на църковната обредност и ритуалност, със семантиката на християнската символика (напр. кръст, нимб, икона, молитва и други). Ще придобият по-солидни знания в областта на средновековната терминология и теория. ще могат ...По време на обучението си (бакалаври и магистри) студентите ще могат да използват познанията си при избора и подготовката на дипломни и курсови работи. След завършване на образованието си ще съумеят да приложат знанията си в тяхната преподавателска или научна дейност. Те ще могат по-добре да интерпретират средновековната манастирска и църковна живопис и иконопис. СИД ще предостави възможност за по-задълбочено познаване на българската и руската народна култура, фолклорни практики и духовност. 10.Начин на преподаванетекст (общо описание), напр. аудиторноСИД е лекционен курс, който ще се провежда аудиторно. Като илюстрация към отделните теми ще бъде осигурен достъп на студентите до интернетните страници на проектите “Християнска агиология и народни вярвания” и “ http://slovo-aso.cl.bas.bg и www.eslavsanct.net 11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсоветекст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновременни курсове)Изискванията към студентите са следните: 1) редовно посещение на лекциите и активно участие в обсъжданата специфична проблематика; 2) самостоятелна работа по въпроси, дадени от преподавателя за подготовка извън лекционните часове; 3) консултации с преподавателя за усвояване на научните знания и тяхното приложение в изследователската и преподавателската дейност на студентите; 4) познаване на библиографските заглавия и на съвременните постижения по тематиката, както и на резултатите от проектите, експонирани на интернетните страници: http://slovo-aso.cl.bas.bg и www.eslavsanct.net текст (общо описание)12.Препоръчани избираеми програмни компоненти13.Съдържание на курсатекст (общо описание)Целта на СИД, посветен на християнската агиология и народни вярвания, е да се събере и систематизира информацията за почитта към християнските светци в България и в Русия от времето на най-ранното християнство до наши дни. Лекционният курс има за задача да характеризира възможно повече аспекти на християнската святост, нейните прояви в литературните и фолклорните жанрове, в изобразителното изкуство, в църковния ритуал. Замисълът на преподавателя е да представи християнския празник и образа на светеца във всичките му измерения и интерпретации. Съдържанието на курса включва лекции за типични руски литературни и фолклорни явления, като духовни стихове, старообрядчество и казашки фолклор, взаимоотношенията “литература – фолклор” (в житията на руските светци княз Владимир, княгиня Олга, Теодосий Печерски, Петър и Феврония Муромски и други). Лекционният курс съдържа четири основни раздела: I. АГИОЛОГИЯТА КАТО НАУКА ЗА СВЕТОСТТА II. АГИОГРАФИЯТА – ПРЕДСТАВИТЕЛНА ЧАСТ НА АГИОЛОГИЯТА III. ФОЛКЛОРЪТ – РАЗЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА КЪМ СВЕТОСТТА. IV. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСТВО – МНОГОЛИК ПРОЦЕС НА ВЗАИМНА
14.Библиография (основни заглавия)<списък библиографски източници>1. Бакалова, Е. Към интерпретацията на най-ранния житиен цикъл за Иван Рилски в изобразителното изкуство. - Кирило-Методиевски студии, 1986, 3, 146-154; 2. Бакалова, Е. Аспекти на съотношението “словесен текст– изображение” в българското Средновековие. Автореферат на докторска дисертация. София, 1990; 3. Бакалова, Е. Житиеписно повествование и изобразителна интерпретация. – Старобългарска литература, 1991, 25-26, 173-187; 4. Василиев, А. Български светци в изобразителното изкуство. С., 1987; 5. Гагова, Н. Свещената книга, икона, обред. – Palaeobulgarica, 28, 2004, 1, 117-125; 6. Гуревич, А.Я. Категории средневековой культуры. М., 1972; 7. Гуревич, А.Я. Проблемы средневековой народной культуры. М., 1981
8. Живов, В. Светостта. Речник на агиографските термини. С., 2002; 9. Иванов, П. Фолклорът и християнството като духовни форми на живот.
10. Иванова, Кл. Житийна литература. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, 1, София, 1985, 689-698; 11. Иванова, Кл. [Съставителство, преводи, коментар]. Стара българска литература. 4. Житиеписни творби. С., 1986; 12. Карагьозов, П. Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; Хроноло- гия и типология; Критика и апология на славянското мъченичество. С., 2006; 13. Кусков, В. В. История древнерусской литературы. М., 1989; 14. Маркелов, Г. В. Святые Древней Руси в иконописных подлинниках XVII-XIX вв.
15. Минчев, Г. Слово и обред. С., 2011[поредица “История и книжнина]; 16. Мифы народов мира. 1-2. М., 1980; 17. Петканова, Д. Апокрифна литература и фолклор. С., 1987; 18. Петканова, Д. Средновековна литературна символика. С., 1994; 19. Попов, Р. Светци-близнаци в българския народен календар. С., 1991; 20. Попов, Р. Българска митология. С., 1994; 21. Попов, Р. Български традиционен календар. С., 1997; 22. Попов, Р. Народнохристиянският култ към св. Екатерина в славянски и балканс-
23. Попов, Р. Светци и демони на Балканите. С., 2002; 24. Попов, Р. Народная этимология и культ святых. – В: Язык культуры:
25. Поповић, Д. Под окриљем светости. Београд, 2006; 26. Ризос, Д. Агиология. С., 1993; 27. Томова, Е. Жени-светици в Източното православие. С., 1994; 28. Топоров, В. Н. Святость и святые в русской духовной культуре. 1-2.
29. Чекова, И. Летописное повествование о княгине Ольге под 6453 г. в свете русской народной сказки. Опыт определения жанровой природы. – Старобългарска литература, 23-24, 1990, 77- 98; 30. Чекова, И. Фолклорно-епически парадигми в повествованието за княз Олег и основаването на Киевска Рус в староруските летописи. – Годишник на Софийския университет, Факултет по славянски филологии, т. 87, 1994, 2. Литературознание, 59-129; 31. Чекова, И. Языческие и христианские коды в “Повести временных лет”. – В: Русский язык и литература в современном обществе. Сборник докладов юбилейной научной конференции 16 - 18. Х. 1998, Шумен 1999, 233-239; 32. Чекова, И. Образи на светостта в Киевска Русия от XI век. – Култ и обредност. 2. С., 2001, 89-102; 33. Чекова, И. Източнославянски светци в българската християнска агиография и живопис. – Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ангел Анчев. Велико Търново, 2008; 34. Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст. н. с. Елена Коцева. Ред. колегия: А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова. С., 2008, 293-309; 35. Христианство. Энциклопедический словарь. 1-3. М., 1993-1995. . 15.Планирани учебни дейности и методи на преподаванетекст (общо описание)
|