Ects формат на учебен курс; файлът е създаден на



Дата15.10.2017
Размер119.35 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 2/2/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Руска филология

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


3.1. Социология, антропология и науки за културата

Специалност(и)

<наименование>1


руска филология, задочно обучение

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>


СИД “Християнска агиология и фолклор”

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


избираем

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


бакалавър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


втора

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


четвърти семестър

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


3

8.Име на лектора

<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>


доц. д-р Елена Томова

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Предлаганата свободно избираема дисциплина е система от знания, надграждащи познанията в областта на славянската медиевистика и свързаните с нея стара

руска литература и руски фолклор. Студентите ще усвоят основите на християнската агиология , т.е. науката за светостта, аспектите на християнската святост в литературата, фолклора, изобразителното и музикалното изкуство, култовите места. Важен момент е интердисциплинарният подход към проблематиката, анализите на термините “народно, синкретично, битово християнство”, “народна църковност”, “популярна теология” и други. Нови познания ще предложи и темата за старообрядчеството в България (Татарица, Силистренско и Казашко, Варненско), особеностите на фолклора и етнографията на казаците-некрасовци. Ще се постави акцент и върху Библията и библейските текстове като извори на литературната и фолклорната книжнина. Християнството и езичеството ще се разглеждат като многолик процес на взаимна адаптация. Образът на светеца ще се проследява в литературна и фолклорна светлина. Студентите ще се запознаят с елементи на църковната обредност и ритуалност, със семантиката на християнската символика (напр. кръст, нимб, икона, молитва и други). Ще придобият по-солидни знания в областта на средновековната терминология и теория.


ще могат ...


По време на обучението си (бакалаври и магистри) студентите ще могат да използват познанията си при избора и подготовката на дипломни и курсови работи. След завършване на образованието си ще съумеят да приложат знанията си в тяхната преподавателска или научна дейност. Те ще могат по-добре да интерпретират средновековната манастирска и църковна живопис и иконопис. СИД ще предостави възможност за по-задълбочено познаване на българската и руската народна култура, фолклорни практики и духовност.


10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


СИД е лекционен курс, който ще се провежда аудиторно. Като илюстрация към отделните теми ще бъде осигурен достъп на студентите до интернетните страници на проектите “Християнска агиология и народни вярвания” и “

http://slovo-aso.cl.bas.bg и www.eslavsanct.net

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Изискванията към студентите са следните: 1) редовно посещение на лекциите и активно участие в обсъжданата специфична проблематика; 2) самостоятелна работа по въпроси, дадени от преподавателя за подготовка извън лекционните часове; 3) консултации с преподавателя за усвояване на научните знания и тяхното приложение в изследователската и преподавателската дейност на студентите;

4) познаване на библиографските заглавия и на съвременните постижения по тематиката, както и на резултатите от проектите, експонирани на интернетните страници: http://slovo-aso.cl.bas.bg и www.eslavsanct.net


текст (общо описание)

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти



13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Целта на СИД, посветен на християнската агиология и народни вярвания, е да се събере и систематизира информацията за почитта към християнските светци в България и в Русия от времето на най-ранното християнство до наши дни. Лекционният курс има за задача да характеризира възможно повече аспекти на християнската святост, нейните прояви в литературните и фолклорните жанрове, в изобразителното изкуство, в църковния ритуал. Замисълът на преподавателя е да представи християнския празник и образа на светеца във всичките му измерения и интерпретации. Съдържанието на курса включва лекции за типични руски литературни и фолклорни явления, като духовни стихове, старообрядчество и казашки фолклор, взаимоотношенията “литература – фолклор” (в житията на руските светци княз Владимир, княгиня Олга, Теодосий Печерски, Петър и Феврония Муромски и други). Лекционният курс съдържа четири основни раздела:

I. АГИОЛОГИЯТА КАТО НАУКА ЗА СВЕТОСТТА

II. АГИОГРАФИЯТА – ПРЕДСТАВИТЕЛНА ЧАСТ НА АГИОЛОГИЯТА

III. ФОЛКЛОРЪТ – РАЗЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА КЪМ СВЕТОСТТА.

IV. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСТВО – МНОГОЛИК ПРОЦЕС НА ВЗАИМНА
АДАПТАЦИЯ.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


1. Бакалова, Е. Към интерпретацията на най-ранния житиен цикъл за Иван Рилски
в изобразителното изкуство. - Кирило-Методиевски студии, 1986, 3, 146-154;

2. Бакалова, Е. Аспекти на съотношението “словесен текст– изображение” в


българското Средновековие.
Автореферат на докторска дисертация. София, 1990;

3. Бакалова, Е. Житиеписно повествование и изобразителна интерпретация.


Старобългарска литература, 1991, 25-26, 173-187;

4. Василиев, А. Български светци в изобразителното изкуство. С., 1987;

5. Гагова, Н. Свещената книга, икона, обред. – Palaeobulgarica, 28, 2004, 1, 117-125;

6. Гуревич, А.Я. Категории средневековой культуры. М., 1972;

7. Гуревич, А.Я. Проблемы средневековой народной культуры. М., 1981
(български превод 1985);

8. Живов, В. Светостта. Речник на агиографските термини. С., 2002;

9. Иванов, П. Фолклорът и християнството като духовни форми на живот.
– В: Общуване с текста. Сборник с теоретични есета. С., 1992;

10. Иванова, Кл. Житийна литература. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия,


1, София, 1985, 689-698;

11. Иванова, Кл. [Съставителство, преводи, коментар]. Стара българска литература.


4. Житиеписни творби. С., 1986;

12. Карагьозов, П. Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; Хроноло-

гия и типология; Критика и апология на славянското мъченичество. С., 2006;

13. Кусков, В. В. История древнерусской литературы. М., 1989;

14. Маркелов, Г. В. Святые Древней Руси в иконописных подлинниках XVII-XIX вв.
СПб. 1998;

15. Минчев, Г. Слово и обред. С., 2011[поредица “История и книжнина];

16. Мифы народов мира. 1-2. М., 1980;

17. Петканова, Д. Апокрифна литература и фолклор. С., 1987;

18. Петканова, Д. Средновековна литературна символика. С., 1994;

19. Попов, Р. Светци-близнаци в българския народен календар. С., 1991;

20. Попов, Р. Българска митология. С., 1994;

21. Попов, Р. Български традиционен календар. С., 1997;

22. Попов, Р. Народнохристиянският култ към св. Екатерина в славянски и балканс-
ки контекст. – В: Етнографски проблеми на народната култура. С., 2005, 7,
204-224;

23. Попов, Р. Светци и демони на Балканите. С., 2002;

24. Попов, Р. Народная этимология и культ святых. – В: Язык культуры:
семантика и грамматика. Москва, 2004, 131-137;

25. Поповић, Д. Под окриљем светости. Београд, 2006;

26. Ризос, Д. Агиология. С., 1993;

27. Томова, Е. Жени-светици в Източното православие. С., 1994;

28. Топоров, В. Н. Святость и святые в русской духовной культуре. 1-2.
М., 1995-1998;

29. Чекова, И. Летописное повествование о княгине Ольге под 6453 г. в свете


русской народной сказки. Опыт определения жанровой природы.
– Старобългарска литература, 23-24, 1990, 77- 98;

30. Чекова, И. Фолклорно-епически парадигми в повествованието за княз Олег


и основаването на Киевска Рус в староруските летописи. – Годишник на
Софийския университет, Факултет по славянски филологии, т. 87, 1994,
2. Литературознание, 59-129;

31. Чекова, И. Языческие и христианские коды в “Повести временных лет”.


– В: Русский язык и литература в современном обществе. Сборник докладов
юбилейной научной конференции 16 - 18. Х. 1998, Шумен 1999, 233-239;

32. Чекова, И. Образи на светостта в Киевска Русия от XI век. – Култ и обредност.


2. С., 2001, 89-102;

33. Чекова, И. Източнославянски светци в българската християнска агиография


и живопис. – Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ангел Анчев.
Велико Търново, 2008;

34. Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст. н. с. Елена


Коцева. Ред. колегия: А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова. С., 2008, 293-309;

35. Христианство. Энциклопедический словарь. 1-3. М., 1993-1995.


.

15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците



16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Работата на студентите ще бъде контролирана и оценявана с междинни тестове, задължителен изпит и на основата на показано от тяхна страна неформално отношение към проблематиката на СИД.



17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


български и руски (за цитиране на текстове от староруска литература и фолклор)

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


доц. д-р Елена Томова

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


I .АГИОЛОГИЯТА КАТО НАУКА ЗА СВЕТОСТТА

1. Агиологията и аспектите на християнската святост в литературата, фолклора,

изобразителното и музикалното изкуство, култовите места.

2. Литературен агиологически корпус (житие, похвално слово, служба, канон,

параклис, “слава”, проложен стих и други).
3. Характеристика на типа святост (женска и мъжка святост).

4. Светецът – покровител на град, династия, народ, християнска общност.

II. АГИОГРАФИЯТА – ПРЕДСТАВИТЕЛНА ЧАСТ НА АГИОЛОГИЯТА

Византийският литературен първообраз на житието.

Оригинална славянска агиография –руска, сръбска, българска

Библията и нейните тематични ключове в агиографските съчинения (житията на руските светци).

Християнският тип светец/светица – преподобен, равноапостолен, страстотерпец, мъченик, стълпник, юродив и други. Пантеонът на руските светци. Княжеско житие, житие на основател на манастир, житие на юродив.

Канонизирани и народни светци.

Литературният модел на житийната композиция и неговите изключения.

Пренасяне на мощи – култови ритуали, чудеса, символика.

Чудотворни атрибути и реликви - функции в повествованието.

Внушенията на житийната иконография (св. Борис и св. Глеб, св. Александър

Невски, св. Теодосий Печорски, св. Иван Рилски, св. Петка Търновска).

III. ФОЛКЛОРЪТ – РАЗЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА КЪМ СВЕТОСТТА.

Фолклорна интерпретация на култа (общотеоретичен аспект).

Фолклорен агиологически комплекс (проза, поезия, изобразително изкуство).

Духовните стихове в руския фолклор като интерпретация на светостта.

3. Метаморфози и контаминации на образи на светци (“трите Петки”).

4. Сакрални места и сакрални действия (върху материал от руската агиография
и народно творчество).

Народната етика и естетика със средствата на езическото православие.

Руските старообредци в България – аспекти на светостта, изразени в техния
фолклор.

IV. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСТВО – МНОГОЛИК ПРОЦЕС НА ВЗАИМНА


АДАПТАЦИЯ.
Заключителна лекция.

б) семинари (списък от теми или текстов файл)



в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)


Използване на интернет за достъп до експонирани проекти по тематиката на СИД.

1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 15 октомври 2017 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница