Философия на ежедневието предговор


Какво мислиш за фразата "Риск печели, риск губи"? Трябва ли да рискуваме, да залагаме на нещо несигурно, но да го направим въпреки всичко. Ако ни се случи нещо - например умрем - ще си берем последств



страница33/66
Дата13.09.2016
Размер4.62 Mb.
#9438
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   66

Какво мислиш за фразата "Риск печели, риск губи"? Трябва ли да рискуваме, да залагаме на нещо несигурно, но да го направим въпреки всичко. Ако ни се случи нещо - например умрем - ще си берем последствията.


   Какво значи според теб да заложиш на нещо сигурно, кое може да бъде сигурно? Ако всичко е относително и многостранно, къде можеш да намериш сигурното. Най-добре е винаги да живееш с чувството, че си носиш отговорността, защото в всеки един момент може да постъпваш правилно, но може и да грешиш. За това няма и не може да има точни критерии. Общоприетите стават невалидни с течение на времето, а и са само статистически резултати, а не гарантирани резултати.

Ако убиеш човек несъзнателно или ако накараш някого да убие пак ли трупаш кармични последствия, а извършителя?


   Всяко действие остава записано в акашовите записи и в аурата на хората - всяко без изключение. Всичко останало зависи от ефекта, който предизвиква - няма значение външната проява на нещата. Едно убийство може както и да запише много силен импулс, който да остане за много прераждания напред, така и да заличи такъв запис (разплащане). Но един запис не зависи само от самото деяние (убийството), а и от страданията, които е причинило това убийство на близките на убития. В продължение на много години страдайки, те ще дописват допълнителни записи.

Ако си душевно болен и убиеш и това ли предизвиква кармични последствия?


   Душевно болен човек не се движи от собственото си съзнание и илюзии, а може да постъпва под диктата на външни внушения (на материални или нематериални хора) или под кармични импулси.

Мислиш ли , че на каквото гледаш присмехулно ще ти се върне по някакъв начин.


   Присмиването, както и всяко друго действие, поражда резултат зависещ от емоциите, които предизвиква - ако те са силни и чести, в твоята аура се образува нещо като невидим надпис: "Трябва да ми се присмивате". И този надпис неминуемо ще привлече някой ден някой присмехулник. Да не говорим, че ако обект на присмех е един и същ човек и той е доста горделив - натрупаното унижение може да преодолее някой ден естествените задръжки и да избие в неконтролируема саморазправа. Но както казвам постоянно - всичко зависи от мярката. Ако е в границата на шегата, присмеха може да предизвика дори поука.

Ти пишеш, че душата няма пол и мъжът и жената се различават само физиологически. В това включваш ли психологическите особености? Защото мъжът и жената имат съвсем различна психика, реагират по различен начин на една и съща ситуация и от неразбирането на това възникват повечето конфликти. В някои книги съм чела, че душата няма общо взето пол, но там горе, въпреки всичко някои имат предпочитания към един от двата. Това ми се струва логично за една душа, която още се преражда - щом се преражда, значи не е уравновесена, а щом не е - значи в нея преобладава Ин или Ян.


   Психологическите особености на мъжа и жената всеки ги усвоява първите 10 - 15 години. Като душа някой може да се проявява като мъж или жена, само ако няколко живота последователно се е прераждал в един пол - така да се каже професионална деформация. Това влияе и върху земния живот. Но ако душата е уравновесена (не цялостно уравновесена, а само в тази част, която предопределя избора на пола), тя няма пол и предпочитанията се определят от целите, които се преследват. Параметрите които уравновесява промяната на пола са много ограничени. Избирането на пол се ръководи от условията които предлага съответната житейска ситуация и промените които осигурява. Например, ако една душа в предишен живот е била силен мъж, който е развил силна агресивност, то в следващия живот си избира да бъде слаба и страхлива жена, за да неутрализира агресивността си.

Исках да те питам за желанието. Казваш, че каквото си пожелаем то се сбъдва - тогава всичко би било наред - имам предвид силни желания. Някои искат да станат богати и полагат извън човешки усилия, но не така и не успяват и как така някои имат за сметка на други?


   Не съм казвал, че всичко което си пожелае човек се сбъдва, а само, че мисълта като енергия задвижва процеси които могат да осъществят желанието. А това не е едно и също. Ако мисълта-желание беше единственото волево движение на енергия, а всичко останало беше пасивно, нямаше да има никакви проблеми и всички желания щяха да са в кърпа вързани. Но в действителност нашите желания са прекалено слаби за да преодолеят световните процеси. Все едно щурче да се опитва да надвика грохота на реактивен самолет. Това което става в живота не става случайно - и богатството и нищетата са синхронизирани с тези глобални процеси още преди да се роди всеки човек. И в зависимост от целите, които са поставени пред едно прераждане или печелиш парите си без особени усилия или ако това не е било предвидено, колкото и усилия да хвърлиш, все ще са безплодни, защото не можеш да преодолееш силата на Висшия воля. Все пак нещата никога не са абсолютно точно определени и винаги има някакъв свободен толеранс, но свободата никога не е абсолютна. Така че, ако искаш да имаш милиони, а това не е предвидено, никога няма да ги имаш, но някакво ниво от хиляди можеш да постигнеш, например. От там нататък ако продължиш да трупаш или ще те оберат, или пожар ще стане или нещо друго, което ще те върне на изходната точка. Това е записано в аурата на човека и тези процеси се привличат автоматично.

Защо никога човек не се задоволява с това което има?


   Както съм споменавал често всяко нещо има две страни - добра и лоша. Добрата страна на вечното недоволство е, че е двигател на индивидуалната еволюция. Естествено, този двигател си има и страничните ефекти. Човешката психика движена от егоизма никога не може да прецени обективно колко е достатъчно. Егото никога не може да каже, това ми е достатъчно, а винаги казва - другите имат повече, а защо те да имат повече от колкото им трябва, а аз да не съм по-глупав да се задоволя само с толкова, и аз искам колкото другите. А много хора се смятат за нещо свръх и постоянно са обладани от желанието да са по и най и непрекъснато се опитват да си докажат сами на себе си, че това е вярно. Обобщено казано - всичко е въпрос на илюзии, колкото по-силни са те, толкова по-силни са желанията. И обратно, колкото един човек има по-реална представа за действителността, толкова се задоволява с по-малко.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   66




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница