НЕЩАТА НЕ ВИНАГИ СА ТАКИВА, КАКВИТО ИЗГЛЕЖДАТ

- Нищо не виждам - казах аз.

- Ти го почувства - отговори той.

- Кое? Вятъра ли?

- Не само вятъра. На теб може да ти се струва, че е вятър, само защото вятърът е единственото, което познаваш.”

В този диалог Учителят на Кастанеда му напомня, че то само изглежда като вятъра, защото той единствено него познава. Всъщност може да е вятърът или чувството за полъх край лицето му и преминаващо през косата му, може да е и енергията на някой дух, който иска да разберат за него. Кастанеда бързо установява, че подобно усещане вече никога няма да бъде „само вятърът”. С помощта на нашите филтри за възприемане ние правим максималното, на което сме способни, за да поставим нашите любовни връзки, приятелства, финанси и здраве в рамката на миналите преживявания. Тези граници може и да работят, но колко добре ни служат? Колко пъти сме реагирали на живота по начин, който сме научили от някой друг, а не въз основа на нашите собствени преживявания? Колко пъти сме пречили на изобилието, на по-задълбочените взаимоотношения или на по-удовлетворяваща ни работа само защото предоставилата ни се възможност е изглеждала сходна с нещо от миналото и поради това сме тръгнали в съвсем друга посока?

В контекста на Божествената матрица ние сме част от всяка тревичка, скала, поток и река. Ние сме част от всяка капка дъжд и от студения въздух.

Ако връзката ни с всичко в света е толкова дълбока, нормално е да виждаме доказателства за нея в ежедневния си живот. Може би наистина виждаме точно такова доказателство? А може би ежедневно го виждаме по начин, който невинаги разпознаваме или забелязваме.

Всички знаем, че колкото по-дълго сме в обкръжението на хора, места и неща, толкова по-комфортно се чувстваме с тях. По-добре ни е, когато влизаме в хола на своя дом, отколкото във фоайето на хотел в друг град. Макар хотелът да е по-нов и модерен, в него не се чувстваме като у дома си. Когато преживяваме нещо по този начин, чувството за удобство идва от фината настройка спрямо неуловимата енергия, която ни привежда в равновесие с нашия свят - наричаме това равновесен резонанс.

До известна степен ние сме в резонанс с всичко - от нашите коли до нашия дом, - затова влияем на хората и своето обкръжение просто с присъствието си. Тогава не бива да ни изненадва това, че ако нещо в нас се промени, тези промени оказват влияние и върху околния свят - и те наистина оказват такова влияние. Понякога тези промени са недоловими. Например имах американска кола, навъртяла над 300 000 мили към времето, когато я продадох през 1995 г. Винаги съм се грижил максимално добре за своя „стар приятел”.

Колата ми винаги работеше идеално при мен, но веднага се повреждаше, когато я давах на друг. Или се появяваше някакъв нов шум, или някоя лампа на таблото изгаряше, или тя просто спираше да работи. И щом тръгнех с нея към сервиза, проблемът мистериозно изчезваше. Монтьорът ме уверяваше, че такива неща се случват непрекъснато. И макар да не мога да докажа научно това, от разговорите си с много хора знам, че това не са необичайни преживявания. Нещата, които са ни познати, изглежда, работят по-добре в наше присъствие. Но в други случаи нашият резонанс със света ни изглежда така, че не можем да го пропуснем - както в следващия пример.

През пролетта на 1990 г. напуснах отбранителната промишленост в Денвър и временно заживях в Сан Франциско. През деня провеждах семинари и пишех първата си книга, а през нощта помагах на хората да разбират силата на емоциите в живота ни и ролята, която това играе в нашите взаимоотношения. Една от първите ми клиентки описа взаимоотношения, които даваха пример за това колко буквален може да бъде нашият резонанс със света. В продължение на 10 години тя беше имала „никога несвършваща” връзка с един мъж. Разговорите им за женитба винаги свършвали с разногласия, но въпреки това не се разделяли и искали да живеят заедно.

- Какво ви се случи миналата седмица, как са нещата вкъщи - попитах я аз един ден. - Ставаха много странни неща - каза тя. - Докато с моя приятел гледахме телевизия, чухме силен шум в банята и отидохме да видим какво става. Тръбата за горещата вода под мивката беше избила, отнесла вратичката от пантите й и я беше ударила в стената срещу мивката. Когато отидохме в гаража да вземем колата, по целия под имаше гореща вода - беше се спукало парното и водата беше навсякъде. Изкарахме колата от гаража и я закарахме на алеята - внезапно радиаторът на колата експлодира и заля цялата алея с горещ антифриз.

- А какви бяха вашите взаимоотношения този ден?

- Като в тенджера под налягане. Да не мислите, че напрежението в нашите взаимоотношения е предизвикало всичко това?

- В моя свят - казах аз - нещата имат много общо с това. Ние сме настроени спрямо нашия свят и светът ни показва физически онова, което преживяваме емоционално. Понякога това става едва доловимо, но в случая е било буквално. Вашата къща е отразила буквално напрежението между вас. И това е станало чрез водата. Какво красиво послание сте получили. Сега какво ще направите с него?

Ключ 17: Божествената матрица ни служи като Огледало на взаимоотношения в света, който сътворяваме в своите вярвания.

Независимо дали разпознаваме нашата резонансна връзка с реалността край нас, тя съществува в Божествената матрица. Ако то идват при нас чрез нашето обкръжение, нашите взаимоотношения със света могат да се превърнат в наш могъщ Учител. Дори понякога могат да спасят живота ни!
КОГАТО ПОСЛАНИЕТО Е ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

В живота на майка ми освен двамата й синове имаше един 12- фунтов „пакет” енергия, увит в тялото на един териер на име Кори Сю. Докато пътувах често по семинари и на пътешествия, звънях на майка ми по веднъж седмично, за да видя какво става и да кажа как съм.

Точно преди пътуването, свързано с книгата ми „Ефектът Исайя”, й позвъних и тя сподели с мен притесненията си за Кор. Кучето не било добре, не се хранело както трябва и майка ми го беше завела на ветеринар, за да види какъв е проблемът. Направили му рентгенов преглед и по белите дробове били открити бели петънца. Лекарят бил удивен и решили да продължат изследванията, за да разберат какво става.

Докато майка ми се притесняваше за кучето, аз се безпокоях за друго. Разказах й за принципа на резонанса и за начина, по който сме настроени спрямо нашите автомобили, домове и даже домашни любимци. Разказах й за случаи, в които домашни животни са боледували месеци или седмици преди същото заболяване на стопанина си, който се грижи за тях. Имах чувството, че с нашето куче и майка ми става нещо подобно.

Накрая майка ми се съгласи да отиде на лекар, въпреки че нямаше оплаквания. За нейна изненада рентгеновата снимка показа, че в дробовете й има нещо подозрително. Накрая откриха, че това е тъкан от излекувано заболяване в детството, която беше станала канцерогенна. Три седмици по-късно долната една трета от белия й дроб беше отстранена. Според лекаря майка е имала късмет това да се открие рано, тъй като все още липсваха симптоми за заболяването. Ето как се вписва отражението в живота ни. Поради това, че майка ми и аз можахме да разчетем посланието и му се доверихме, историята завърши с щастлив край. Майка ми се възстанови след операцията и вече шест години е добре. Интересното е, че белите петънца по дробовете на кучето изчезнаха напълно.

Макар че научно не може да се докаже, че тези бели петна са имали нещо общо със състоянието на майка ми, синхроничността между тези две събития е показателна. И макар че това не е изолиран случай, когато се натъкнем на подобна синхронност, си даваме сметка, че съответствие съществува. Възможно е да не разбираме достатъчно добре тази връзка днес, но истината е, че можем да я изучаваме още 50 години и пак да не я проумеем напълно. Въпреки това можем да я прилагаме успешно в своя живот. В свят, където самият живот отразява нашите най-дълбоки вярвания, може да има малко неща, които да са тайна. Може да има по-малко значение как неочаквано възникват завоите на пътя ни и по-важно е дали разпознаваме езика, с който ни предупреждават за тях.

Тъй като Божествената матрица непрекъснато отразява нашите вярвания, чувства и емоции чрез събитията на нашия живот, ежедневният свят ни дава прозрения за нашите най-дълбоки реалии от нашия скрит Аз. В нашите лични огледала виждаме своите истински убеждения, любов и страхове. Светът е мощно Огледало, пред което невинаги е лесно да се изправиш. Животът ни предоставя прозорец към цялостната реалност на нашите вярвания и понякога нашите отражения идват при нас по начини, които са неочаквани за нас.

Спомням си един случай, който стана в един магазин в дънвърско предградие. Една вечер през 1989 г. бях влязъл там да купя нещо за вечеря. Бяхме само аз и една майка с малко момиченце, седнало в количката за пазаруване. Очевидно бързаха.

Докато сверявах стоките по рафтовете със списъка за пазаруване, който носех, бях стреснат от писъка на момиченцето. То беше останало само в количката и беше ужасено. След секунда майка му се появи иззад рафтовете и го успокои. Детето веднага спря да пищи и животът отново се върна към нормалното.

Макар че всички сме виждали това преди, онази вечер нещо ми изглеждаше различно. По някаква причина, вместо да пренебрегна случилото се, очите ми инстинктивно претърсиха празно пространство между стелажите. Видях само това, че майката се скрила за момент от погледа на детето и че то беше останало само.

Защо се беше уплашило толкова? Майката беше завила само за момент край рафтовете. Защо малкото дете, обградено от стоки пъстри консервни кутии, беше изплашено от ситуацията, в която се беше оказало? Защо не си беше казало - „Останах сама срещу тези кутии по рафтовете. Сега ще се възползвам от случая да ги разгледам една по една?” Защо перспективата да остане само, дори само за момент, докосваше толкова дълбоко нещо в него, че да го накара да се съдере от писъци?

Една вечер при мен си беше записала час една 30-годишна млада жена, с която бях работил многократно преди това. Срещата започна както обикновено: когато младата жена се отпусна в стола пред мен, аз я помолих да опише какво се беше случило по време на курса, през седмицата след последния ни разговор. Тя започна да ми разказва за връзката със съпруга си отпреди 18 години. През по-голямата част от брака си те се бяха борили един с друг, при това на моменти яростно. Той непрекъснато я критикувал - от начина, по който се облича, до начина, по който се грижи за къщата и приготвя храната. Даже в леглото имала чувството, че никога не е достатъчно добра.

Макар че отношението, което описваше, не беше нещо ново за тях, през изминалата седмица ситуацията беше ескалирала. Съпругът й се ядосал, когато тя му направила забележка, че закъснява след работа. В резултат от всичко това тя се чувствала зле с човека, когото обичала и на когото вярвала толкова дълго. Сега съпругът й, който изгубил контрола над емоциите си, я беше заплашил дори с физическа разправа. След като я блъснал на земята, той напуснал дома им и отишъл да живее при свой приятел. Не оставил телефонен номер или адрес и не казал дали ще се върне - просто си отишъл. Най-после мъжът, направил живота й толкова нещастен, си бил отишъл. Докато разказваше това, жената започна да плаче, осъзнавайки, че той наистина беше напуснал живота й. Когато я помолих да опише какво изпитва, тя каза, че преживява болка от самотата и копнеж по него. Каза, че се чувства разбита и напълно рухнала в отсъствието на своя съпруг. И това ставаше сега, когато вече имаше свободата да живее без критики, нараняване и обиди. Защо?

Колкото и да сме различни, една обща нишка преминава между описаните от мен ситуации. Вероятно имаше нещо общо между детето в магазина и жената пред мен - чувството, което изпитваха, нямаше нищо общо с хората, които ги бяха изоставили. Просто майката на детето и съпругът на жената функционираха като катализатори за неуловимия и все пак мощен Шаблон, преминаващ през всеки от нас, който често е напълно неразпознаваем и изцяло се забравя.

Този Шаблон е страхът.

Страхът притежава множество маски в нашата култура. Макар че играе ключова роля във всичко - от нашите приятелства и кариера до нашите романтични преживявания и здравето ни, страхът излиза на повърхността почти всеки ден, като Шаблон в нашия живот, който не разпознаваме. Интересното е, че този Шаблон може дори да не е наш.

Когато се окажем докоснати от преживяване, което изважда негативни емоции на повърхността на живота ни, можем да сме сигурни, че не онова, което мислим, е накарало страха да се надигне. Твърде вероятно е причината да е нещо съвсем различно.

Вероятно имате опит за това - защо дадени емоции се отключват в хората край нас. Ситуациите, които карат хората да се чувстват „заседнали”, се коренят в негативните чувства. Това са емоциите, които имаме за своите преживявания и за онова, което те означават за нас в живота ни. Не можем да променим онова, което се е случило, но можем да разберем защо се чувстваме именно така и да променим онова, което историята на живота ни означава за нас. Негативните качества в мъжете и жените, които са се грижили за нас, често са свързани с нашите майка или баща, или с нашите приемни родители. При някои то е свързано с по-голям брат или сестра, други роднини или семейни приятели. За когото и да става въпрос, всичко е свързано с този, който се е грижил за тях до пубертета.

Всяка стеснителност по време на моите семинари изчезва, когато хората започнат да извикват негативните качества на такива хора, докато ги пиша на дъската. Докато един човек споделя думата, която описва съответното качество, което си спомни, някой друг предлага същото чувство и често пъти даже същата дума. Ето някои примери за тези прилагателни, които те използват:
Гневен Хладен Недостъпен Критичен

Осъждащ Оскърбяващ Ревнив Стриктен

Контролиращ Невидим Страшен Нечестен
Помещението се изпълва с лекота и хората започват да се смеят на написаното. Човек би могъл да си помисли в такъв момент, че сме от едно семейство. Сходството в думите е нещо повече от съвпадение. Как толкова различни хора с толкова различен произход могат да имат толкова сходни преживявания? Отговорът на тази загадка преминава дълбоко в тъканта на нашето колективно съзнание, което може да бъде описано като наша сърцевина, или като нашите Универсални страхове.

Универсалните шаблони на страха могат да бъдат толкова неуловими в своето изражение и в същото време толкова болезнени като спомен, че ние майсторски създаваме маски, които ги правят поносими. Ние несъзнателно приемаме да прикриваме болката в нашето колективно минало така, че да я направим социално приемлива. Ние успешно прикриваме своите най-големи страхове зад всички намерения и цели. Истинските причини зад нашите наранявания се забравят, остава само тяхното изразяване - тоест да ги изиграем.

Както жената, изгубила съпруга си, или момиченцето в супермаркета не осъзнаваха защо се държат именно така, същото се отнася и за нас. Поради начините, заради които маскираме своите страхове, на нас никога не ни се налага да говорим за своите най-дълбоки наранявания. Но те остават с нас нерешени, докато не се случи нещо, в резултат от което вече да не можем да гледаме в друга посока. Когато позволим на себе си да навлезем малко по-дълбоко в тези мощни и лишени от маска моменти от живота, откриваме, че тези шаблони се свеждат до няколко основни (или до комбинация от тях): страх от раздяла и изоставяне, страх от ниско самоуважение, страх от предателство и от оказване на доверие.

Нека ги разгледаме.

Във всеки от нас го има чувството, че сме сами. Това неизречено усещане, че сме разделени от този или онова, което е отговорно за нашето съществуване. Чувстваме, че сме били донесени тук, а след това - изоставени, без обяснение или причина.

Науката отведе човек на Луната и разгада генетичния код, но ние все още не знаем кои сме. И все още не знаем как сме попаднали тук. Чувстваме своята духовна природа и същевременно се стремим да разберем своите чувства. В литературата, киното, музиката и културата правим разлика между Земята, която е тук, и Рая - който е някъде другаде. На Запад утвърждаваме това разделение чрез превода на Великата молитва от Библията - „Отче наш”. Тя започва с „Отче наш, който си на небесата”, което потвърждава тази разделеност - ние сме тук, а Бог - някъде там. Но в древните арамейски текстове това не е така - там се набляга на идеята, че Творецът не е отделен и отдалечен. По-скоро Съзидателната сила на нашия Отец - каквото и значение да даваме на тази дума, е не само в нас - тя е ние и прониква всичко, което познаваме.

Откриването на Кода на Бога през 2004 г. и посланието, което идва от превода на ДНК на целия живот с буквите на древната еврейска и арамейска азбука, изглежда, подкрепят този превод. Следвайки Ключовете, оставени ни в книгата от I век Sepher Yetzirah, откриваме, че всеки от елементите, съставящи нашата ДНК, съответства на буква от тези азбуки. Когато направим заместването, откриваме, че първият слой ДНК в нашите тела подкрепя древното послание, че навсякъде около нас има разумна интелигентност, включително в нас самите. Човешката ДНК буквално означава: „Бог/Вечното в тялото”.

Когато изпитваме някакъв страх, дори да не знаем точно какъв е, това създава емоционално отклонение в телата ни - преживяване, често описвано като „заряд” или „горещ бутон”. В живота ни то показва солидните идеи за правилността или погрешността на нещо, или начина, по който дадена ситуация трябва да се изиграе. В зависимост от това какви са нашите заряди и горещи бутони ние ще създадем връзка, която да ни покаже кой от страховете ни моли да бъде излекуван. Иначе казано, тези заряди ще ни покажат нашите страхове - колкото е по-голям, толкова по- дълбоко е страхът. И те рядко грешат. Ако не си спомните съзнателно своя страх от разделяне и изоставяне например, много вероятно е той да се покаже в живота ви по начин, който най-малко очаквате, и във възможно най-неудобния момент. Например кой искате да бъдете във вашата връзка - този, който изоставя, или този, когото изоставят?

Винаги вие ли сте този, който последен научава, че връзката ви е приключила? Случва ли се често ,,добрите” бракове, работи и приятелства да се разпадат пред очите ви, без предупреждение и очевидна причина? Чувствате ли се опустошени при разпадането на тези връзки? А може би сте от другата страна? Винаги ли вие изоставяте своите приятелства и кариера, докато все още всичко е наред, само за да избегнете опасността от това да ви наранят? Често ли казвате: „Това е перфектната... (попълнете многоточието). По-добре да напусна сега, докато нещата са в ред, преди да стане нещо и да бъда "наранен." Ако в живота ви се разиграва този сценарий, много вероятно е това да се дължи на майсторското прикриване на вашите най-дълбоки страхове от изоставяне и разделение. При честото повторение на този Шаблон може би чувствате своя страх на поносимо ниво. Нещата могат да продължат така през целия ви живот. Но страданието се превръща във вашия начин да отклоните погледа си от Универсалния страх, че сте отделени от своя Създател, изоставени и може би - забравени. Но как можете да откриете любовта, доверието и близостта, за които копнеете, ако винаги си тръгвате или ви изоставят точно когато започвате да чувствате близост?

Във всеки човек съществува страхът, че „не сме достатъчно "добри". Чувстваме, че не заслужаваме признание за нашия принос към нашето семейство, общност и работа. Чувстваме, че не трябва да ни почитат и уважават като човешки същества. Понякога дори изненадваме себе си с чувството, че не сме достатъчно добри, за да бъдем живи.

Това ниско чувство за самоуважение може да не е винаги съзнателно, но присъства непрекъснато и създава основата за начина, по който подхождаме към живота и към своите връзки с другите хора. Като майстори по емоционално оцеляване, ние често се оказваме участници в сценарии, които изразяват онова, което си представяме за себе си. Всеки от нас има мечти, надежди и желание да направи велики неща, но най-често разсъждаваме за причините, поради които това никога няма да стане. А емоцията сама по себе си е език, и то език, на който Божествената матрица реагира. Когато се чувстваме така, сякаш не можем да постигнем най-големите си мечти, Матрицата просто ни дава онова, с което сме й дали да работи: закъснения, предизвикателства и препятствия. Макар че е възможно да искаме велики неща, съмнението, което идва от нашите дълбини, се корени в нашето понижено чувство за самоуважение. Питаме се: ,,Достатъчно добър ли съм, за да има такава радост в живота ми?” И защо бихме очаквали да се чувстваме по- различно? Тези, на които имаме доверие и които уважаваме, са ни казвали, че сме някак по-малко стойностни същества. Не сме толкова добри, колкото са небесните ангели или светците, от които се учим.

През тези 2000 години след Иисус винаги са ни сравнявали и са ни казвали, че в Отвъдното ще бъдем осъдени, ако не живеем по определен начин тук. Понякога ни се напомня за нашата неадекватност с фрази като: „Да не се мислиш за Христос?” или „Как ще стигнеш дотам - по водата ли?” Всички подобни забележки намекват, че макар да правите максималното, за да живеете добър живот, никога няма да бъдете толкова добри или достойни, колкото Учителя в миналото. Макар че рядко вземаме подобни коментари насериозно, на по-дълбоко ниво с тях ни се напомня, че не заслужаваме радостите в живота си. Даже ако имате високо самоуважение, до известна степен може да вярвате на тези намеци. На някакво ниво всички ние го правим. В резултат от това изразяваме своите вярвания чрез своите очаквания за това - колко радост можем да си позволим, и за успеха на нашите връзки с другите. Страхът, че не сме достатъчно ценни, за да заслужим любов, приемане, здраве и дълголетие, означава, че всеки в нашите взаимоотношения ще отрази страха и ниското самоуважение. И това се случва по начин, който не бихме очаквали.

Например колко пъти сте създавали връзки, които не са онова, което искате, но сте си казвали: „Засега е добре.” Или: „Това е стъпка към нещо по-добро.” Оказвали ли сте се в ситуация, в която да си кажете: ,,Много ми се иска да споделя живота си с обичащ, състрадателен и грижовен партньор, но... ”, или „Това не е работата, където наистина мога да изразя своите таланти, но... ”, последвано от доводи за това, защо най-големите ни мечти не могат да бъдат реализирани точно в този момент.

Ако в живота ви са се разигравали подобни сценарии, много вероятно е те да са умело създадени маски, които използвате, за да поставите под въпрос своята стойност. Чрез личните си връзки и бизнес отношения вие си напомняте за своите основни вярвания, които имат нужда от изцеление.

Имали ли сте връзка, където нивото на доверие е било толкова пълно, че сте можели да се предадете изцяло? Нямам предвид цялостно отдаване на силата си в която и да било ситуация. Напротив - имам предвид толкова силно чувство за това кой сте, което да ви позволи да оставите своите вярвания за това - какво или кой би трябвало да бъдете, в замяна на по-голямата възможност - какво можете да станете.

Във всеки от нас го има чувството, че не е безопасно да правим така - не е безопасно да се доверяваме на хората, на мъдростта на своето тяло или на мира в света. Защо да си мислим нещо друго? Няма нужда да гледаме по-далеч от вечерните новини и да си намираме хиляди причини, за да оправдаем своите чувства. Всеки ден ни се показват примери за поведение, които, изглежда, оправдават нашето чувство, че живеем в плашещ и опасен свят. От убийствата и нападенията, които виждаме в света, до неоправдаването на доверието и предателствата, на които се натъкваме в личния си живот, и безпокойствата, свързани със здравето ни. Планетата, която наричаме свой „дом”, определено изглежда като някакво плашещо място.

Но нашето чувство за безопасност в света трябва да произлиза от сигурността, която усещаме вътре в себе си. За да преживеем това, трябва да се доверим - да се запитаме - дали вярваме в интелигентността на Вселената, която е вътрешно присъща във всички ситуации и в целия живот. Ако нашият отговор на този въпрос е „не”, тогава трябва да се запитаме: „Защо? Кой или кое преживяване ни е научило, че нашият свят не е безопасно място и не бива да му се има доверие? Когато попаднете в неблагоприятна ситуация, веднага ли започвате да обвинявате, за да се почувствате защитени? Когато децата ви тръгват за училище, притеснявате ли се, че нещо може да се случи, или знаете, че ще са добре, докато изпитвате радост, когато ги посрещате вкъщи всеки следобед? Докато всички плашещи неща, които виждаме да се случват край нас, са част от дадена реалност, ключът към преодоляването на страховете е, че няма нужда те да са част от нашата реалност. Всъщност това е много древно вярване, подкрепено и от съвременната наука. Знаем, че Божествената матрица съществува, отразява нашия живот, нашите мисли, чувства, емоции и вярвания. Знаем, че едно леко изместване в начина, по който се чувстваме, е всичко, което е необходимо, за да може тази промяна да бъде отразена в нашето здраве, кариера и връзки. И тук става очевиден този цикъл на страха.

Ключ 18: Коренът на нашите „негативни” очаквания може да бъде сведен до един от трите Универсални страхове (или до комбинация от тях): изоставяне, ниско самоуважение или липса на доверие.

Ако искаме нещо да се промени, трябва да прекъснем този цикъл и да накараме Божествената матрица да отразява нещо различно. Звучи просто, нали? Може да е измамно просто, тъй като промяната в начина, по който виждаме себе си, вероятно е най-трудната практика, пред която ще се изправим в живота си. Поради своите вътрешни вярвания ние преживяваме в своя външен свят великата битка, която се разиграва в нашите сърца и умове - борбата, която определя кои вярваме, че сме.

В присъствието на всички основания да не се доверяваме, от нас се иска да намерим начин да излезем от своя затвор, в който ни затваря нашият страх. Всеки ден преживяванията на живота искат да покажем на себе си колко доверие можем да окажем - не просто да се доверяваме без никакво основание, но наистина да чувстваме сигурността и безопасността, които ни се полагат.