МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Наредба № 23 от 19 юли 2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението
Раздел І Общи положения
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят физиологичните норми за хранене на населението.
(2) Прилагането на физиологичните норми за хранене има за цел удовлетворяване на физиологичните потребности, постигане на нормален растеж и развитие и създаване на предпоставки за дълготрайно добро здраве на населението.
Чл. 2. Физиологичните норми за хранене се използват при:
1. определяне на националната политика за хранене на населението;
2. оценка на индивидуалния хранителен прием и на хранителния прием на групи от населението;
3. разработване на препоръки за здравословно хранене на индивиди и групи от населението;
4. планиране и контрол на организираното хранене на групи от населението.
Чл. 3. Физиологичните норми за хранене на населението включват препоръчителни стойности за хранителен прием и препоръчителни интервали за хранителен прием.
Раздел ІІ Препоръчителни стойности за хранителен прием
Чл. 4. Препоръчителните стойности за хранителен прием включват:
1. средни енергийни потребности;
2. препоръчителен хранителен прием на пълноценен белтък, въглехидрати, витамини и минерални вещества;
3. адекватен хранителен прием на пълноценен белтък, общи мазнини, въглехидрати, витамини и минерални вещества, когато не е установен препоръчителен хранителен прием;
4. адекватен хранителен прием на електролити и вода;
5. горни граници за нерисков хранителен прием на витамини, минерални вещества и електролити.
Чл. 5. (1) Средните енергийни потребности на кърмачета, деца и юноши, диференцирани по възраст, пол, ръст, телесна маса и ниво на физическа активност, са посочени в Приложение № 1.
(2) Средните енергийни потребности на възрастното население, диференцирани по възраст, пол, ниво на физическа активност и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в Приложение № 2.
(3) Средните енергийни потребности по предходната алинея се отнасят за индивиди с нормална телесна маса, оценена на база индекс на телесна маса (ИТМ).
Чл. 6. Препоръчителният хранителен прием и адекватният хранителен прием на пълноценен белтък, диференцирани по възраст, пол, телесна маса и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в Приложение № 3.
Чл. 7. (1) Препоръчителен хранителен прием и адекватен хранителен прием на мазнини и въглехидрати се определят за някои групи от населението и се диференцират по възраст, пол и физиологични състояния (бременност и кърмене).
(2) Адекватният хранителен прием на общи мазнини при кърмачета на възраст от 0 до 6 месеца е 31 г/ден, а за тези на възраст от 6 до 12 месеца е 30 г/ден.
(3) Адекватният хранителен прием на въглехидрати при кърмачета на възраст от 0 до 6 месеца е 60 г/ден, а за тези на възраст от 6 до 12 месеца е 95 г/ден.
(4) Минималният препоръчителен хранителен прием на въглехидрати за деца над 1-годишна възраст, юноши и възрастно население е 130 г/ден.
(5) Минималният препоръчителен хранителен прием на въглехидрати за бременни жени е 175 г/ден, а за кърмещи жени - 210 г/ден.
Чл. 8. Препоръчителният хранителен прием и адекватният хранителен прием на мастноразтворими витамини, диференцирани по възраст, пол и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в Приложение № 4.
Чл. 9. Препоръчителният хранителен прием и адекватният хранителен прием на водноразтворими витамини, диференцирани по възраст, пол и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в Приложение № 5.
Чл. 10. Препоръчителният хранителен прием и адекватният хранителен прием на минерални вещества, диференцирани по възраст, пол и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в Приложение № 6.
Чл. 11. (1) Адекватният хранителен прием на електролити и вода и горните граници за нерисков прием на натрий, диференцирани по възраст, пол и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в Приложение № 7.
(2) Определените стойности за адекватен прием на вода се отнасят за общото количество вода от всички източници (питейна вода, напитки, храни), като водното съдържание на храните представлява около 20% от тоталното количество приета вода.
(3) Определеният в Приложение № 7 адекватен прием на вода се отнася за температури в умерен климатичен пояс.
Чл. 12. (1) Горните граници за нерисков хранителен прием за витамините А, D, Е, С, ниацин, В6 и фолат, диференцирани по възраст и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в Приложение № 8.
(2) Горните граници за нерисков хранителен прием за минералните вещества калций, цинк, мед, йод, селен и флуор, диференцирани по възраст и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в Приложение № 9.
(3) Горната граница за нерисков хранителен прием на натрий, определена на 2 г/ден, отговаря на 5 г натриев хлорид (готварска сол), като 1 г натриев хлорид съдържа 0,4 г натрий.
Раздел ІІІ Препоръчителни интервали за хранителен прием
Чл. 13. Препоръчителните интервали за хранителен прием се определят за общ белтък, мазнини, мастни киселини и въглехидрати, както и холестерол и хранителни влакнини.
Чл. 14. (1) Препоръчителните интервали за хранителен прием на общ белтък, общи мазнини, мастни киселини и общи въглехидрати се определят като относителен дял от общата енергийна стойност на храната (Е%) и са посочени в Приложение № 10.
(2) Препоръчителният интервал за хранителен прием на общ белтък се отнася за всички възрастови групи.
(3) Препоръчителните интервали за хранителен прием на общи мазнини и общи въглехидрати се отнасят само за възрастното население над 19-годишна възраст.
Чл. 15. (1) Препоръчителните интервали за хранителен прием на общи мазнини при деца и юноши са:
1. от една до тригодишна възраст - 30-40 Е%;
2. от три до седемгодишна възраст - 25-35 Е%;
3. от седем до деветнадесетгодишна възраст - 25-30 Е%.
(2) Препоръчителните интервали за хранителен прием на общи въглехидрати при деца и юноши са:
1. от една до тригодишна възраст - 45-60 Е%;
2. от три до седемгодишна възраст – 50-65 Е%;
3. от седем до деветнадесетгодишна възраст - 55-65 Е%.
Чл. 16. Препоръчителните интервали за хранителен прием на холестерол и хранителни влакнини са посочени в Приложение № 10.
Допълнителна разпоредба
§1. По смисъла на наредбата:
1. “Средна енергийна потребност” е средна стойност за хранителен енергиен прием на група здрави индивиди, който балансира енергоразхода и поддържа телесна маса, телесен състав и ниво на физическа активност, осигуряващи дълготрайно добро здраве. При деца средните енергийни потребности включват и енергията, необходима за оптимален растеж и развитие. За бременни и кърмещи жени средните енергийните потребности включват и необходимата енергия, свързана с натрупването на нови тъкани или секрецията на мляко, съответстващи на добро здраве.
2. “Препоръчителен хранителен прием” е среднодневно ниво на хранителен прием, което осигурява потребността от определено хранително вещество за почти всички (97,5%) здрави индивиди в отделните групи, разделени по възраст, пол и физиологично състояние (бременност и кърмене). Препоръчителният хранителен прием е равен на средните потребности от хранителни вещества за групата плюс 2 стандартни отклонения.
3. “Адекватен хранителен прием” е препоръчителното среднодневно ниво на хранителен прием, определено на база научни изследвания при групи здрави индивиди, което е оценено като адекватно за всички индивиди от групата – използва се, когато не може да бъде определен препоръчителен хранителен прием.
4. “Горна граница на нерисков хранителен прием” (ГГНХП) е най- високото дневно ниво на хранителен прием, което не се свързва с неблагоприятен здравен ефект при почти всички индивиди в съответната популационна група. Ако приемът е по-висок от ГГНХП, съществува повишен риск от неблагоприятни здравни ефекти.
6. “Пълноценен белтък” е белтъкът от животински произход (яйца, месо, птици, риба, мляко, млечни продукти).
7. “Нормална телесна маса” е тази, при която индексът на телесна маса е в границите от 18,50 до 24,99.
8. “Индекс на телесна маса” е стойността на телесната маса на индивида, изразена в килограми (кг), разделена на ръста, повдигнат на квадрат, изразен в метри (м2).
9. “Препоръчителен интервал за хранителен прием” включва стойностите, които се свързват с намален риск от хронични заболявания при условие на адекватен прием на незаменими аминокиселини, незаменими мастни киселини, витамини и минерални вещества.
Сподели с приятели: |