Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън


Символизмът на Откровение



страница18/161
Дата10.01.2023
Размер3.87 Mb.
#116181
ТипИзложение
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   161
dni na vazdaianie
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
Символизмът на Откровение

Пророчеството често е наричано “предварително написана история.”80 Но както вече видяхме, пророчеството е предимно послание от Божиите пратеници в рамката на Завета, отправено според постановленията и санкциите, изложени в библейския закон. То не е просто “предсказание.” Наистина, пророците предсказваха бъдещи събития в историята, но не под формата на исторически писания. Пророците всъщност използваха символи и образи, взети от историята, от обществото около себе си и от сътворението. Повечето грешки при тълкуването на пророците произтичат от пренебрегването на този принцип. Чух веднъж, че един пастор изнесъл много сериозна и ангажираща лекция за космически станции и междупланетни пътувания, използвайки Откровение 21:10 като основен текст. Само в съвременната епоха на космически пътувания, той отбелязал, би могло да се изпълни пророчеството за Новия Ерусалим. Това е била като цяло много забавна реч, и възхитителна демонстрация за богатството на познания на пастора в областта на научната фантастика; но омаяната аудитория е напуснала събранието поне толкова невежа относно Писанието, колкото е била в началото.


Библията е литература: Тя е божествено вдъхновена и безгрешна литература, но все пак литература. Това означава, че ние трябва да я четем като литература. Някои части са предназначени да бъдат разбирани буквално, и те са написани в съответствие с това – като история, или като теологични изявления, или нещо друго. Но не трябва да очакваме да четем Псалмите или Песен на Песните със същите литературни стандарти, използвани за Посланието към Римляните. Това би било все едно да четем “буквално” монолога на Хамлет: “Примките и стрелите на жестоката съдба . . . да се въоръжа срещу море от грижи. . . .” Не можем да разберем какво действително (буквално) има предвид Библията, ако не осъзнаем нейната употреба на литературни стилове. Бихме ли разбрали Двадесет и трети Псалм правилно, ако го възприемем “буквално”? Не би ли изглеждал, така, доста глупаво? Всъщност, приет буквално, той не би бил верен: защото смея да кажа, че Господ не прави всеки християнин да легне буквално на зелени поляни. Но ние обикновено не правим толкова груби грешки, когато четем библейска поезия. Знаем, че тя е написана в стил, който често използва символични образи. Но трябва да осъзнаем, че същото е вярно за пророците: Те също говорят в словесни образи и символи, извличайки от богатото наследство от библейски образи, което започна от Едемската градина.81
Всъщност, Раят е мястото, където започна пророчеството. Струва си да отбележим, че самото първо обещание за бъдещия Изкупител беше изречено в силно символични думи. Бог каза на Змията:

Ще поставя и вражда между тебе и жената


И между твоето потомство и нейното потомство;
То ще ти нарани главата,
А ти ще му нараниш петата. (Битие 3:15)

Очевидно това не е просто “предварително написана история.” Това е символично твърдение, много повече в съзвучие с емоционално наситения, поетичен език, използван навсякъде в Библията, и особено в Откровение. Всъщност, св. Йоан ясно ни казва в първото изречение, че Откровение е писано в образи, в символи. Той не е възнамерявал да бъде четен като вестник или като анализ на фондовия пазар. Той очаква неговите читатели да реагират на неговото пророчество според собствената символна система на Библията.


Повтарям: собствената символна система на Библията. Значението на един символ не е каквото ние си изберем да го направим; нито св. Йоан създава образите от книгата Откровение от своето собствено въображение. Той представя Христос на своите читатели като Лъв и като Агне, не защото мисли, че това са красиви образи, но заради вече установеното в Библията преобразно значение на лъвовете и агнетата. Книгата Откровение ни казва от самото начало, че нейният стандарт за тълкувание е самата Библия. Книгата е изпълнена с отнасяния към Стария Завет. Мерил Тени казва: “Тя е изпълнена с препратки към събития и герои от Стария Завет, и голяма част от нейната фразеология е взета направо от старозаветните книги. Странно, няма нито един пряк цитат в Откровение от Стария Завет с твърдението, че той е взет от даден текст; но едно изброяване на значителните отнасяния, които могат да се проследят по словесните прилики и контекстуалната връзка с Еврейския канон, стига до триста и осемдесет. От тях приблизително деветдесет и пет са повторени, така че действителният брой от различни старозаветни текстове, които са споменати, е почти двеста и петдесет, или средно повече от десет за всяка глава в Откровение.”82 Изброяването на 348 ясни старозаветни препратки от Тени се разделя както следва: 57 от Петокнижието, 235 от Пророците и още 56 от историческите и поетични книги.83
Тени признава, че неговите числа са въздържани; може да се каже дори ограничени. Въпреки това, дори използвайки неговите изчисления е очевидно, че книгата Откровение е основана върху Стария Завет много повече отколкото коя да е друга новозаветна книга. Само този факт трябва да ни предупреди, че не можем да започнем да проумяваме нейното значение без от сериозно разбиране на Библията като цяло. Ранните църкви са имали това разбиране. Евангелието е било проповядвано първо на юдеи и езичници прозелити; често църквите са били съставени от поклонници в синагогите, и това е било вярно дори за църквите в Мала Азия (Деяния 2:9; 13:14; 14:1; 16:4; 17:1-4, 10-12, 17; 18:4, 8, 19, 24-28; 19:1-10, 17). Нещо повече, от Галатяни 2:9 е ясно, че служението на апостол Йоан е било конкретно към юдеите. Затова първите читатели на Откровение са били потопени в Стария Завет до степен, до която повече от нас днес не са. Символизмът на Откровение е пропит с библейски отнасяния, които са били масово разбирани от ранната Църква. Дори в онези редки събрания, които са нямали еврейски членове, Писанията, използвани в поучението и хвалението, са били предимно от Стария Завет. Ранните християни са притежавали авторитетния и непогрешим ключ към значението на пророчествата на св. Йоан. Нашият съвременен отказ да осъзнаем тази важна истина е основната причина за нашата неспособност да разберем за какво е говорил той.
Например, нека да вземем един символ от Откровение, с който много се злоупотребява, и да приложим този принцип. В Откровение 7, 9, 14 и 22 Йоан вижда Божиите хора подпечатани на челата си с Неговото име; а в Откровение 13 той пише за поклонниците на Звяра, които са белязани на дясната си ръка и челата си с неговия белег. Много странни коментари са били правени относно тези белези – простирайки се от татуировки и билети за увеселителни паркове до кредитни карти и осигурителни номера – и всички без ни най-малкото позоваване на ясните библейски образи. Но какво биха помислили първите читатели на тези текстове? Символите биха ги накарали да помислят незабавно за няколко библейски препратки: “белегът” от пот върху челото на Адам, означаващ Божието проклятие за неговото непокорство (Битие 3:19); челото на Първосвещеника, белязано със златни букви, обявяващи, че той е бил СВЯТ НА ГОСПОДА (Изход 28:36); Второзаконие 6:6-8 и Езекиил 9:4-6, в които Божиите слуги са “белязани” по ръката и по челата с Божия Закон, и така получават благословение и защита в Неговото име. Последователите на Звяра, от друга страна, получават неговия белег на собственост: подчинение на неблагочестив, тираничен, антихристиянски закон. Белегът в Откровение не е предназначен да бъде разбиран буквално. Той е отнасяне към старозаветния символ, който говори за пълното подчинение на човека пред Бога, и стои като предупреждение, че нашият бог – независимо дали това е истинският Бог или самообожествилата се държава – изисква пълно подчинение на своето господство.
Това ще бъде принципът на тълкуване, следван в този коментар. Откровение е откровение: то е предназначено да бъде разбрано. Бенджамин Уорфилд пише: “Апокалипсисът на Йоан не трябва да бъде друг освен лесен за разбиране: всички негови символи са или очевидно естествени, или се коренят в старозаветните поети и пророци и в преобразния език на Исус и Неговите апостоли. Никой, който познава своята Библия, не трябва да се отчайва, че няма да прочете тази книга с разбиране. Над всичко друго, този, който може да разбере великата беседа на нашия Господ относно последните неща (Матей 24), не може да пропусне да разбере Апокалипсиса, който е основан върху тази беседа и само малко излиза извън нейната рамка.”84




Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   161




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница