Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

ФИЛИПЯНИ

Църквата във Филипи, основана от Павел по време на неговото Второ мисионерско пътуване, е първата създадена от него църква в Европа (Деяния 16). Филипи е бил важен град в Македония, носещ името на своя основател - цар Филип - баща на Александър Велики. Като предизвикателство за Павловото дело във Филипи служи едно видение, което той получава в Троада. Във видението някакъв македонец го моли: "Ела и ни помогни." Първите покаяли се във Филипи са Лидия ,продавачка от град Тиатир и нейният дом, една мома, от която Павел изгонва нечист дух и тъмничният началник на филипийския затвор и дома му (Деяния 16).

Павел е особено близък с членовете на филипийската църква, което се вижда от топлотата и сърдечността на посланието. Навярно апостолът е обичал тази църква най-много, тъй като тя е показала по-голямо съпричастие към неговите страдания отколкото другите църкви, които той е учредил. Поне два пъти филипяните посрещат Павловите нужди с финансова подкрепа (4:16), а като чуват за неговото затваряне в Рим, те изпращат Епафродит с друг подарък. Ето защо "Посланието към Филипяните " е благодарствено писмо за донесения от Епафродит подарък и е много лично насърчително послание към църквата във Филипи. След пристигането си в Рим Епафродит се разболява тежко и едва не умира (2:27). Но Бог му показва милост и Павел усеща,че след своето възстановяване, той има желание да се завърне у дома си. Така Епафродит става преносител на Павловото "Послание към Филипяните". То е написано към края на първото затваряне на Павел в Рим (приблизително през 62 г. сл. Хр.).

Темата на Павловото "Послание към Филипяните" е радост. В това послание думата "радост" или "радвайте се" се среща около шестнадесет пъти. Макар и затворник, великият апостол запазва радостния си и тържествуващ тон. Той напомня на филипяните за своята радост в молитвата (1:4), в Енгелието (1:18), в християнското общение (2:1, 2), в жертвата и служението (2:17, 18), в Господа (3:1) и в заинтересоваността и загрижеността на църквата за него (4:10). Един от най-важните доктринални пасажи в новия завет е Филипяни 2:5-8, където Павел пише за унижението и за въздигането на Христос. От особена значимост е и Павловият списък с лични цели:

1. "Само Христа да придобия" (3:8)

2. "Да позная Него" (3:10)

3. "Да се намеря в Него" (3:9)

4. Да позная "силата на Неговото възкресение" (3:10)

5. Да позная "общението в Неговите страдания" (3:10)

6. "Дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса " (3:12)

7. Да спечеля "наградата на Божието от горе призвание в Христа Исуса" (3:14)

Най-известните стихове в това послание са: 1:21; 3:10 и 4:8. Тайната на Павловия духовен успех се намира във Филипяни 4:13:"За всичко имам сила чрез Оногова, Който ме подкрепява."

------------------------------------------------------------------------

КОЛОСЯНИ

Град Колос е бил разположен на около сто мили източно от Ефес. В древни времена той е бил процъфтяващ град, през който са минавали предимно търговски пътища. Но след промяна в пътната система, близките градове Лаодикия и Иерапол (Колосяни 2:1; 4:13) са го надминали по търговска важност.

Тъй като повечето от християните в Колос никога не са се срещали с Павел (2:1), съществува широко разпространено вярване, че Епафрас, Павловият съработник, е отговорен за основаването на църквата там (1:7). Твърде вероятно е Епафрас да е евангелизирал и градовете Лаодикия и Иерапол (4:12,13).

Макар някои учени да вярват във възможността" Посланието към Колосяните" да е написано в Ефес или Кесария, по всяка вероятност то е написано в Рим по време на Павловото първо затваряне (61-63 г. сл. Хр.). Павел решава да напише посланието, след като при едно свое посещение Епафрас го информира, че в колоската църква е навлязла странна смесица от фалшиви доктрини. Явно Епафрас и неговите съработници не са могли да се справят с положението и са отпътували за Рим, за да се консултират с Павел по въпроса (1:7, 8). Епафрас, по неизвестни причини, не може да се върне в Колос веднага (4:12; Филимон 23). Затова Павел изпраща "Посланието към Колосяните" по Тихик и Онисима (4:7-9).

Ереста, съществуваща в колоската църква, навярно е била смесица от юдейска, гръцка и ориенталска философия и религия. За юдейския елемент може да се съди по Павловите разяснения за обрязването, яденето и пиенето, празниците, новолунията и съботите (2:11-16); аскетичният елемент проличава при споменаването на някои човешки постановления - "Не похващай; не вкусвай; не пипай" (2:21); гръцкият елемент се вижда при неговите предупреждения срещу "философията и празната измама" (2:8). В основата на колоската ерес е било нарастващото вярване, че трябва да се извършва поклонение пред ангели и че самият Христос е само едно от многото ангелски същества (2:8, 20).

Така че Павловата цел при написването на Колосяни е да коригира бързо появяващи се грешки в църквата. Той прави това, като набляга върху превъзходството на Христос над всички неща. Посланието е чудна защита на върховенството и превъзходството на Христос. Превъзходството Му е представено, както следва:

В Неговата Божественост - "Образ на невидимия Бог" (1:15)

В Творението - "чрез Него бе създадено всичко" (1:16)

В Неговата вечна природа - "Той е преди всичко" (1:17)

В Неговата сила - "Всичко чрез Него се сплотява" (1:17)

В Неговата църква - "Той е главата на тялото" (1:18)

В Неговото изкупително дело - "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, . . . като въдвори мир чрез Него с кръвта проляна на Неговия кръст" (1:20)

В Неговото възкресение и посредническо дело - "И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, дето седи Христос отдясно на Бога"(3:1)

Заслужава си да бъде обърнато внимание и на описанието, което Павел прави в това послание на връзката на вярващия с Христос - ходещ в Него (2:6), вкоренен в Него (2:7), назидаван в Него (2:7), имащ пълнота в Него (2:10), умрял с Него (2:20), възкресен с Него (3:1) и скрит с Него (3:30).

"Посланието към Колосяните" може да бъде представено чрез следния план:

1. Въведение и благодарение (1:1-8)

2. Доктринална част (1:9 - 3:4)

3. Практически наставления (3:5 - 4:6)

4. Заключителни поздрави (4:7-18)

------------------------------------------------------------------------