Книга по Енергийна ефективност или Как да направим с по-малко повече

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод.....................................................................................................................................4

А. Определяне на препятствията.....................................................................................12

1. Необходимостта от приемане на специални мерки за увеличаване на енергийната ефективност.........................................................................................................................13

1.1.Финансови пречки за благоприятна пазарна реакция...............................................13

1.2. Необходимостта от енергийни услуги.......................................................................14

2. Необходимостта от действие от страна на публичната администрация...................14

3. Външни разходи и прозрачност на цените...................................................................15

4. Информация и образование: два недостатъчно използвани инструмента.................15

Б. Европейската инициатива...............................................................................................16

1. Дейност на общинско ниво.............................................................................................17

1.1. Интегриране на енергия в други общински политики..............................................17

1.1.1. Проучване и технологично развитие.......................................................................17

1.1.2. Насърчаване на най-добрите практики и технологии ...........................................17

1.1.3. Установяване и насърчаване на най-добрите практики на всички нива чрез национален план за действие..............................................................................................18

1.1.4. По-добро използване на таксите..............................................................................18

1.1.5. По-добра целева държавна помощ…………………………………………………20

1.1.6. Стартиране на обществени покупки……………………………………......………20

1.1.7. Откриване на Европейско финансиране………...........................................………20

1.2. Специфични мерки на енергийната политика ……………....................................…21

1.2.1. Сгради…………….......................................................................................................21

1.2.2. Домакински уреди……………...............................................................................…22

1.2.3.Ограничаване консумацията на гориво на транспортните средства………...……23

1.2.4. Информиране и протекция на клиента………………..............................................24

2. Национално ниво…………...........................................................................................…25

2.1. Регулиране на мрежовите дейности……………......................................................…25

2.2. Регулиране на дейностите по снабдяването и доставката………….............. ...……26

2.3. Произвеждане на енергия…………......................................................................….…26

2.4. Белите сертификати, пазарно-обоснован инструмент ………........................………28

3. Индустрия……………....................................................................................................…28

4. Транспорт……………....................................................................................................…29

4.1. Организиране на управление на въздушното движение………….....................……29

4.2. Оптимизиране управлението на движението…………….......................................…30

4.3. Развитие на пазара на „чисти” транспортни средства…….........................…………30

4.4. Промени в инфраструктурата с цел предизвикване на промени в поведението…..31

4.5. Гуми………………..........................................................................................................31

4.6. Авиация………………....................................................................................................32

5. Регионално и местно ниво…………........................................................................……32

5.1. Специфични финансови инструменти…………..................................................……32

6. Стратегия отворена към света……………...................................................................…33

6.1. Интегриране на енергийната ефективност в международното сътрудничество..…34

6.2. Интегриране на енергийната ефективност в трансграничната политика в Европейско-Руското сътрудничество……………..............................................................35

6.3. Интегриране на енергийната ефективност в политиката за развитие………….......35

6.4. Засилване на ролята на международните финансови институции …............…35

Заключение.......................................................................................................................37

Приложение 1...................................................................................................................39

Приложение 2...................................................................................................................47

Приложение 3...................................................................................................................48

Приложение 4...................................................................................................................49

Приложение 5...................................................................................................................50

Увод

Една ефективна политика по енергийна ефективност би могла да допринесе за увеличаване на конкурентно способността и намаляване на безработицата в ЕС., които са основни цели на Лисабонското споразумение. Насочена към енергийното търсене, тази политика е част от политиките на ЕС по енергийно снабдяване, включително от неговите усилия за насърчаване на ВЕИ и като такава е част от приоритетите заложени в Зелената Книга 2000 „ Насока към европейската стратегия за сигурност на енергийните доставки”. Освен това, енергийно ефективното оборудване, услуги и технологии придобиват все по-високо значение в целия свят. Ако Европа продължи да поддържа своята позиция в този сектор, което ще доведе до развитието и въвеждането на нови енергийно ефективни технологии първо в Европа, това ще представлява важна възможност за разширяване на търговията.

Сигурност на доставките. Към 2030 г., на базата на досегашните тенденции, ЕС ще бъде 90% зависим от внос за своите нужди от петрол и 80% за газ. Невъзможно е да се предскаже цената на петрола и газта през 2020 г., особено ако търсенето от страните в третия свят се увеличава със същите темпове както досега. Както бе подчертано по време на срещата на министрите от МЕА от 2-ри май 2005 г., енергийната ефективност е един от ключовите методи за справяне с това предизвикателство. С първата стъпка към посрещане на енергийното търсене, а след това и намаляването му, ЕС ще допринесе в голяма степен за развитието на стабилна и балансирана политика за насърчаване на сигурността на енергийните доставки за Европейския съюз.

Поради това, тази Зелена книга цели да определи ограниченията, които пречат за постигането на посочените рентабилни резултати – например липса на подходящи инструменти, липса на информация, липса на налични финансови механизми.

Зелената книга цели да определи опциите как тези ограничения могат да бъдат преодолени, като дава няколко ключови дейности които могат да се предприемат. Примерите включват:

• 
  установяване на Годишни енергийно-ефективни планове за действие на национално ниво. Подобни планове могат да определят мерките, които могат да бъдат взети на национално, регионално и местно ниво и в последствие да проследят техния успех по отношение на подобряване на енергийната ефективност и тяхната рентабилност. Плановетемогат да бъдат допълнени с оценки за изпълнението им и преглед на европейско ниво, така че държавите членки да могат лесно да се поучат от успехите или грешките на другите страни и да осигурят по-бързото разпространение на най-добрите практики.
  
• 
  осигуряване на гражданите с по-добра информация, например чрез по-добри целеви публични кампании и подобрено обозначаване на продуктите.
  
• 
  подобряване на данъчното облагане с цел гарантиране на това, че замърсителя наистина си плаща, без да се увеличават обаче нивото на общото облагане.
  
• 
  по-добро прелагане на целеви помощи, където обществената подкрепа е определена, пропорционална и необходима за предоставяне на насърчения за ефективното използване на енергията.
  
• 
  използване на общественan подкрепа за прокарване на нови енергийно-ефективни технологии, като по-енергийно-ефективни автомобили и компютърни технологии.
  
• 
  използване на нови или подобрени финансови инструменти, на общинско и национално ниво, с цел предоставяне на насърчения, но не и помощи, на компаниите и акционерите за да въведат рентабилни подобрения.
  
• 
  задълбочаване на работата по-отношение на сградите с прилагане на съществуващата Общинска Директива и прилагането и спрямо по-малки помещения по начин, който осигурява рентабилност и минимална допълнителна бюрокрация.
  
• 
  използване на инициативата на Комисията CARS 21 с цел ускоряване развитието на нова продукция на горивно-ефективни транспортни средства.
  

Конкретните примери, цитирани по-горе и разгледани обстойно надолу, не са предложения, те са просто идеи подлежащи на дискусия. Те не са и изчерпателни. След публикуването на тази Зелена книга, Комисията до края на годината ще трябва да предприеме интензивни обществени консултации .

С цел стимулиране на дебатите и ефективния принос, Комисията прилага 25-те въпроса приведени по-долу.

Комисията е взела решение да основе „Европейски Форум за устойчива енергия”. Този Форум, основан на примера на Флоренският и Мадридски Форуми, които бяха използвани много ефективно за постигането на консенсус за това как да се продължи процеса по либерализацията на енергийният пазар, ще обедини Комисията, дуржавите-членки, Евро Парламента, националните енергийни регулатори и представителите на европейската индустрия и не правителствените организации. Той ще се събира два пъти годишно. Първата среща, определена за октомври, ще разгледа задълбочено тази Зелена книга.

Освен обаче, консултиране на Съвета, Евро Парламента и индустрията и не правителствените организации, Комисията разбира важната роля на обществените консултации. Всички заинтересовани субекти са поканени да споделят своите виждания по следния начин:

• 
  чрез интернет, с помощта на уеб-страницата на Комисията – http://europa.eu.int/comm/energy/efficiency/index_en.htm;
  
• 
  чрез осъществяване на контакт с г-н Люк Веринг от Главна дирекция енергетика и транспорт към европейската Комисия (luc.werring@cec.eu.int);
  
• 
  Комисията ще включи всеки един от своите офиси базирани в главните Европейски градове. Информация, както и предстоящи събития ще бъдат разпространявани чрез уеб-страницата http://europa.eu.int/comm/represent_en.htm;
  
• 
  Комисията притежава мрежа от Енергийни Агенции в много европейски градове. Тези Агенции ще бъдат натоварени със задачата да разпространяват информация за Зелената книга и осъществяването на обратната връзка.
  

Важно е да се отбележи, че тази Зелена книга бързо води до конкретни действия. Комисията вярва, че процеса на консултациите трябва да бъде последван от конкретен План за действия, начертан не по-късно от 2006 г., в който да бъдат посочени специфичните дейности, които ще се предприемат на европейско и национално ниво, придружени от съответния анализ.

Основни забележки

Следните въпроси целят да поставят на по-нататъшен анализ възможностите дефинирани в тази книга, по отношение на тяхната рентабилност и приноса им за икономията на енергия, опазването на околната среда, създаването на нови работни места и намаляването на вноса на петрол и газ.

В отговор на тези въпроси, Комисията ще бъде благодарна ако по всеки един специфичен въпрос се подаде колкото може по-подробна информация, както и за това на какво ниво предложените мерки могат да бъдат най-добре приложени: на международно, европейско, национално, регионално или местно ниво. Освен това, ако става дума за мерки, трябва ли да се уточни по чии препоръки са те, дали са доброволни или обвързани с даден ангажимент или правна клауза? Накрая, как биха могли съответните мерки да се приложат на практика? Каква да е времевата рамка, цената и кое тяло или институция ще бъдат отговорни за мониторинга или други подобни функции, в случай че тези са наложителни?

Това ще даде възможност на Комисията до 2006 г. да получи солидни, практични и приложими предложения по този План за действие, който наистина ще сложи началото на нещо ново.

В допълнение на изложеното, една от основните цели на Зелената книга и консултациите, които ще я последват е да стимулира допълнителни идеи, все още не дефинирани. Предложения и примери, за това какви ще са разходите по прилагането на дадена технология, какви ще са ползите от икономиите на енергия и кой е най-добрият начин за осъществяването им, ще бъдат посрещнати по-всяко едно време от Комисията.

Въпросите засягащи възможностите посочени в Зелената книга са следните:

1. Как би могла Общността и в частност Комисията по-добре да стимулира европейско инвестиране в технологии повишаващи ЕЕ?Как биха могли средствата, похарчени за изследвания в тази област да бъдат по-добре насочвани? (Точка1.1.)

2. Търговията с отделени газове е важен инструмент в развитието на пазарно-ориентиран отговор на целите поставени от протокола от Киото и на промените в климата. Може ли тази политика да бъде по-добре контролирана с цел стимулиране на ЕЕ? Ако да, как? (Точка1.1.)

3. В контекста на Лисабонската стратегия целяща съживяване на европейската икономика, каква връзка може да се направи между икономическа конкурентност и по-голямо внимание на ЕЕ? В този контекст дали ще бъде полезно да се изисква от всяка държава член да разработи годишен план за ЕЕ и следователно да прави оценка на този план на общинско ниво с цел осигуряване на последователно разпространение на най-добрите практики? Би ли могъл подобен подход да има международно приложение? Ако да, как? (Точка 1.1.3)

4. Фискалната политика е важен начин за насърчаване на промените в поведението и използването на нови продукти, използващи по-малко енергия. Трябва ли подобни мерки да имат по-голяма роля в европейската политика по ЕЕ? Ако да, кои мерки ще са най-подходящи за постигането на тази цел? Как могат да бъдат приложени по такъв начин, че да не повишат общото ниво на данъците? Как наистина да се принуди замърсителя да си плаща? (Точка 1.1.4)

5. Ще бъде ли възможно да се разработят вътрешно държавни правила за подпомагане на околната среда, в частност чрез насърчаване на еко-иновации и подобрения в производството? Под каква форма могат да са тези правила? (Точка 1.1.5)

6. На държавните институции често се гледа като пример. Трябва ли законодателството да наложи специални задължения на тези институции, например с цел прилагане към обществените сгради на мерките препоръчани на общинско или национално ниво? Могат ли и трябва ли държавните институции да водят отчетност за ЕЕ в обществения сектор? Ще помогне ли това за изграждането на жизнеспособен пазар за определени продукти и нови технологии? Как това може да бъде приложено в практиката по такъв начин, че да насърчи разработката на нови технологии и да стимулира индустрията да започне да разработва нови енергийно-ефективни продукти и процеси? Как би могло това да са направи по такъв начин, че се спестят пари? Относно превозните средства, моля погледнете част 20. (Точка 1.1.6)

7. В миналото фондовете по енергийна ефективност са били използвани ефективно. Как този опит може да бъде повторен и подобрен? Кои мерки могат да бъдат приложени на:

- международно ниво

- европейско ниво

- национално ниво

- регионално и местно ниво?

(Точка 1.1.7.Виж също въпрос 22)

8. Енергийната ефективност в сградите е област, където могат да бъдат осъществени важни спестявания. Кои практически мерки могат да бъдат взети на европейско, национално, регионално или местно ниво за да гарантират, че съществуващата Директива за общинските сгради е успешна в практиката? Трябва ли общините да отидат по-далеч от съществуващата Директива, разширявайки дейността и например до по-малки пoмещения и сгради? Ако да, как може да бъде постигнат съответния баланс между необходимостта от постигане на енергийна ефективност и целите за опростяване на административните процедури? (Точка 1.2.1)

9. Подобряването на енергийната ефективност в сградите под наем е трудно, защото собствениците на тези сгради обикновено не си плащат сметките и нямат икономически интерес от вложения в подобряване на енергийната ефективност, като изолация или двойно остъкляване. Как може това предизвикателство най-добре да бъде посрещнато? (Точка 1.2.1)

10. Как може да се засили влиянието на законодателството върху енергийните характеристиките на продуктите за домакински нужди? Какви са най-добрите начини за насърчаване на производството и потреблението на тези продукти? Дали, например, настоящите правила за обозначаване могат да се подобрят? Какви други мерки могат да се предприемат на:

- международно ниво

- европейско ниво

- национално ниво

- регионално и местно ниво?

(Точка 1.2.2)

11. Основно предизвикателство е да се направи така, че автомобилната индустрия да произвежда все повече енергийно ефективни автомобили. Как може това най-лесно да се осъществи? Какви мерки трябва да се предприемат за да се подобри ЕЕ в автомобилостроенето и на какво ниво? До какъв размер подобни мерки трябва да бъдат доброволни и кога задължителни? (Точка 1.2.3)

12. Кампаниите за публично разгласяване на информация относно ЕЕ показват значителен успех в редица страни-членки. Какви други мерки могат да се предприемат на:

- международно ниво

- европейско ниво

- национално ниво

- регионално и местно ниво?

(Точка 1.2.4)

13. Какво може да се направи за да се подобри ефективността на преноса на електричество и разпределянето му? Как да се приложат подобни инициативи в практиката? Какво може да се направи за подобряване на ефективността от използването на горива за производството на електричество? Как да се насърчи по нататъшното производство и комбинираното производство? (Точка 2.1-2.3)

14. Добър начин за стимулиране на енергийната ефективност е насърчаването на дистрибуторите на електричество и газ да предлагат енергийни услуги (например съгласявайки се да затоплят една къща до определена температура и да предоставят осветление) вместо просто да доставят енергия. С подобни договори дистрибутора има икономически интерес, от това че собствеността е енергийно ефективна и са направени необходимите инвестиции. Иначе, електрическите и газови компании имат икономически интерес ако подобни инвестиции не се правят, защото така ще продават повече енергия. Как могат да се насърчат подобни практики? Необходимо ли е доброволно съгласие?

15. В някои от страните-членки са въведени бели (енергийно ефективни) сертификати. Трябва ли тези да се въведат на общинско ниво? Необходимо ли е това при съществуващ механизъм за търговия с въглерод? Ако трябва да се въведат, как това може да се осъществи с по-малко бюрокрация? Как могат те да бъдат обвързани с механизма за търговия с въглерод? (Точка 2.4)

16. Стимулирането на индустрията да се възползва от новите технологии и оборудване, които генерират енергийни спестявания, е едно от основните предизвикателства в тази област. В допълнение към механизма за търговия с въглерод, какво още може и трябва да се направи? Колко са били ефективни досега предприетите стъпки на доброволни начинания, необвързващи мерки предприемани в индустрията, или информационните кампании? (Част 3)

17. Нов баланс между видовете транспорт - основна тема на стратегията, начертаната в Бялата книга, приета от Комисията през 2001 г. и отнасяща се до европейската автомобилна политика за 2010 г., продължава да бъде водещ приоритет. Какво още може да бъде направено за да се повиши пазарния дял на железопътния, морския и речния транспорт? (Точка 4.2)

18. С цел подобряване на ЕЕ, е необходимо да се изпълнят някои инфраструктурни проекти в областта на транс-европейската транспортна мрежа. Как могат инвестициите, необходими за инфраструктурните проекти да се привлекат и какви форми на финансиране могат да се използват? (точка 4.2)

19. между мерките, които могат да бъдат приложени в областта на транспорта, кои имат най-голям потенциал? Трябва ли да се отдаде приоритет на технологичните иновации (гуми, двигатели...) в частност чрез стандарти приети в индустрията, или на регулационните мерки, като ограничения върху консумацията на гориво на автомобилите? (Точка 4.3-4.5)

20. Трябва ли обществените институции (държавни, регионални, местни) да бъдат задължени да закупуват процент от енергийно-ефективните превозни средства за своите нужди? Ако да, как това може да се организира, така че да е технологично неутрално (т.е. не води до нарушаване на пазара, насочвайки го към една определена технология)? (Точка 4.3.)

21. В Европа все повече навлизат инфраструктурните такси, особено за използване на пътищата . Предложение за таксуване на професионалния пътен транспорт за първи път бе направено през 2003 г. Такси за натоварени пътни участъци днес има в редица европейски градове. Каква трябва да е следващата стъпка в инфраструктурното таксуване? До колко трябва за „външните разходи”, като замърсяване, задръствания и инциденти да бъдат пряко таксувани на причинителите? (Точка 4.4)

22. В определени страни-членки схемите за финансиране на проекти по енергийна ефективност, осъществявани от ЕЕ компании, се оказват много сполучливи. Трябва ли този опит да се разшири? Ако да, как? (Част 5.1)

23. Трябва ли въпросите по енергийната ефективност да бъдат интегрирани по-силно в отношенията на ЕС с развиващите се страни, особено неговите съседи? Ако да, как? Как би могла енергийната ефективност да стане ключова част от интеграцията на регионалните пазари? Необходимо ли е да се насърчават световните финансови институции да отделят по-голямо внимание на въпросите свързани с регулирането при оказването на техническа и финансова помощ в развиващите се страни? Ако да, кои механизми и инвестиции биха били най-успешни? (Част 6)

24. Как могат напредналите ЕЕ технологии и процеси в Европа да се приложат в развиващите се страни? (Част 6.3)

25. Трябва ли ЕС да договори тарифни или не-тарифни предимства за ЕЕ продуктите в рамките на СТО и да насърчи членовете на организацията да направят същото? (Част 6)