Книга първа как да работите с книгата. Глава 1 Нереалната реалност

1) Вселената (Реалността, Действителността, Бог, Светът) представлява непостижима сила, енергия, притежаваща съзнание;

2) човешкото съзнание е само част от Вселенското, Божественото съзнание;

3) светът е необясним и загадъчен и човек трябва да се отнася към света и към себе си като към загадка;

4) нашият подсъзнателен разум създава модел на света, в който живее съзнанието ни. С други думи, подсъзнанието ни се намира в ролята на наблюдател и оценител на събитията, които ни предлага подсъзнателният разум.
КОЛКОТО ХОРА - ТОЛКОВА СВЕТОВЕ, И ДОРИ ОЩЕ ПОВЕЧЕ...

Светът - това е тайна. Това, което виждаш в определен момент, съвсем не е всичко, което има пред теб. В света има още много други неща... Той е наистина безкраен във всяка своя точка. Затова опитите да си изясним нещо в действителност са само опити да направим някой аспект от света познат, обичаен. Ние с теб се намираме тук, в света, който ти наричаш реален, само защото и двамата го познаваме. Ти не познаваш света на силата и затова не можеш да го превърнеш в позната картина.

К. Кастанеда. „Пътуване към Икстлан"

Както вече казах, ние възприемаме Реалността на две нива: подсъзнателно и съзнателно. Подсъзнателно всички ние сме свързани с Вселената, Реалността, и в подсъзнанието ни се съдържа информация за всяко събитие, което се случва във Вселената.

По този начин действителен творец на нашия свят, нашата реалност е подсъзнателният ни разум, свързан с невероятните сили на Вселената, с Бог, а нашето съзнание се намира в ролята на наблюдател и рецензент на случили се преди миг събития. Съзнанието ни винаги изостава с един миг от подсъзнателния ни разум. Но именно този механизъм позволява на човек да бъде творец, вълшебник. Както беше казал Ницше: „Всички ние сме много по-големи художници, отколкото можем да си представим."

Всеки миг върху нас като човешки същества се излива огромен информационен поток. Нашият подсъзнателен разум избира от общия поток и представя на нашето съзнание именно онази информация, която се вписва в подсъзнателната ни програма и после се реализира в нашия модел на Вселената. Някои неща се изкривяват, други обобщават, а трети просто биват пренебрегнати.

Ето още един психологически експеримент.

Двама актьори нахълтват в залата по време на лекция по психология. На вратата единият от тях рязко замахва към другия. Вторият пада на земята. Първият актьор държи в ръката си банан. Но при допитването се оказва, че почти всички студенти „виждат" нож в ръцете на нападателя.

Подобно изкривяване на възприятието се случва, защото в подсъзнанието ни е записано, че рязкото замахване предполага нож. Нали никой не би наранил някого с банан?

Подсъзнателният разум обработва информацията, като включва своеобразни програми-филтри: неврофизиологичен, социален и личностен. До нашето съзнание достига съвсем малка струйка от общия поток. В крайна сметка, между това, което се случва на СВЕТА в действителност, и онова, което се явява нашият опит в този СВЯТ (тоест нашия модел на света), има голяма разлика.

Нека разгледаме всеки един от тези филтри.
Неврофизиологичен филтър

Това са зрението, слухът, осезанието, обонянието и вкусът - петте всеизвестни сензорни канала, с помощта на които преобразуваме информацията в света на физичните явления. Известно е например, че човешкото ухо възприема звукови вълни с честота на колебанията в диапазона от 20 до 20 000 в секунда. Звуковите вълни с честота на колебанието извън тези граници не се възприемат от човешкото ухо. Въпреки че много животни възприемат инфра- и ултразвуците. Не може да се каже, че изобщо не възприемаме други честоти. Доказано е благотворното или пагубното въздействие на ултра- и инфра-звука върху човека. По-точно е да се каже, че човек съзнателно не възприема вълните извън физиологичните граници.

Човешкото зрение има способността да улавя вълни, разположени в интервала от 380 до 680 милимикрона. Вълните, които се отклоняват от тези стойности в по-голяма или по-малка степен, съзнателно не се възприемат от човешкото око.

Човешката чувствителност към допир също има граници; освен това, чувствителността зависи от мястото на контакта.

Искам да подчертая, че човек има само съзнателни граници на възприятие. Тези граници са обусловени от онези сетивни органи, които той използва във всекидневния си живот. На ниво подсъзнание възможностите за възприятие и опознаване на заобикалящия свят са безгранични.

Вече мнозина са запознати с изследванията на В. М. Бронников. Той работи със слепи деца и им връща способността да виждат, но не с очите си, а с „мозъка". Тоест, за кратко време, буквално за двадесет дни, той отваря в тях други канали за възприятие, от които хората в обичайни условия не се възползват. Той обучава не само болни деца, но и напълно здрави. Това, което постигат този човек и неговите ученици, е удивително. Децата с черни превръзки на очите могат да прочетат какъвто и да е текст, да играят шах, да карат колело, да се придвижват свободно. При това, те откриват много други свои способности.

Смятам, че човек не само възприема физическия свят чрез своите сетивни органи, но и преобразува необяснимата енергия на Реалността, Чистата Енергия в нещо познато. Тоест, създава света на материалните неща.

Този първи филтър ни е даден по рождение и представлява филогенетична програма за възприятие и създаване на физическия свят. Този филтър обединява човешките същества като представители на особен вид.

Социалният филтър - това е съвкупност от фактори, които обединяват хората в определени социални групи: език, националност, обичаи, обреди, история на народа и държавата и други.

Социалните предписания ни помагат да използваме целия натрупан опит на социалната група, към която принадлежим. Но и ни създават ограничения: много трудно ни е да разберем човек от друга социална група.

Опитът показва, че социалните ограничения са лесно преодолими. За това свидетелствува способността ни да разговаряме на няколко езика.

Този филтър се формира постепенно, с развитието на човешката индивидуалност, тоест от момента на раждането ни. Това са нашите мисли, емоции, черти от характера, навици, интереси, симпатии и антипатии, начини на поведение, реакции по отношение на едни или други събития, по отношение на себе си, на близките ни хора, на хората въобще и към много неща на този Свят.

Нашите преживявания създават уникалната ни личностна история. Те определят живота ни. Индивидуалните предписания - това е именно онзи аспект на подсъзнателната програма, върху който ни предстои да поработим най-напред.

Както се вижда от схемата, неврофизиологичният апарат, социалните и личностните предписания като цяло са онази подсъзнателна програма, с помощта на която се създава уникалната за всяко човешко същество реалност. При това най-достъпната част от тази програма, която лесно може да се промени, е нашата личностна история с нейните индивидуални предписания.

1) ние сами създаваме света, в който живеем;

С други думи, ако нашият живот не ни устройва по някакъв начин, можем да го променим, като открием и отстраним причините за един или друг проблем и като създадем нещо нов\ можем да започнем да живеем по-пълноценно и щастливо (в тази и в следващите книги ще стане дума именно за това).

По какъв начин се създава тази програма и кой я създава, какви функции изпълнява тя?

Когато създава една програма, програмистът преди всичко трябва да определи функциите, които тя ще изпълнява, а след това да избере езика (специфичен набор от символи и знаци), на който да бъде записана тази програма. Също така трябва да има механично устройство, което да реализира дадената програма. В нашия случай такова устройство е човекът - едно уникално същество, тъй като може да програмира сам себе си.

Когато на този свят се появи дете, в неговото подсъзнание вече е заложен първият елемент от програмата - неврофизиологичният апарат, с помощта на който човек е готов да възприема Действителността.

Вторият елемент от програмата е социалният. Той се определя от месторождението на детето (семейство, държава).

Първите два елемента от програмата, тоест мястото и времето на появата на човека, се определят от дълбоките съдбовни структури на подсъзнанието.

Третият елемент е индивидуалният - той се формира постепенно в процеса на обучение.

Кърмачетата възприемат зрително заобикалящия ги свят като пъстър набор от цветни петна различни по размер, наситеност и енергийни потоци. Децата имат много варианти за движение на ръцете, краката, главата и тялото едни спрямо други. И възрастните обучават детето от момента на раждането му да възприема и разбира заобикалящия го свят по строго определен начин (съгласно своите собствени програми). Отначало детето се научава да управлява тялото си, след това започва да опознава света с помощта на езика. При това възрастните постоянно описват на детето си заобикалящия свят. Това се превръща в непрекъснат процес на общуване между детето и възрастните. И без да забележи, детето си внушава, че това описание на СВЕТА е негово. По-нататък човек повежда постоянен вътрешен диалог, който поддържа описанието на този СВЯТ. Вътрешният подсъзнателен диалог на обикновения човек в обичайни условия не спира нито за миг. Този диалог всъщност представлява списък на всичко, с което се сблъсква човек във всекидневния живот. Той не може да бъде лош или добър. Това е просто списък, който ни помага да задържим света, с който сме свикнали, в неговата неизменност и стабилност. Така се чувстваме по-спокойни.

Това е тя - най-великата лъжа!

От детството си се научаваме да приемаме описанието на света като ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

По този начин възрастните дават насока на детето, а по-нататък то само внася някакви промени или нещо ново в програмата на поведението си. Това може да са мисли, които обогатяват неговия житейски опит и правят живота му по-интересен и наситен или ограничават способността да се действа ефективно. Но нали нашите родители са били обучавани от техните родители, а ние обучаваме нашите деца и така този процес продължава и ще продължава до безкрай. Това ни навежда на мисълта, че човешкият живот е само елемент от по-мащабна програма на Вселената. Както всяка програма, подсъзнателната програма на човека играе определени функции в живота му, главната от които е създаването и поддържането на модел на Реалността. Тоест, да живее в този свят и да се стреми моделът на Реалността да отговаря на тази Реалност - това е най-важното или генералното намерение на всеки човек. Религиозните дейци наричат това явление стремеж на душата към Бога, Създателя. На Изток - това е пътят към Свободата, или търсенето на Истината. Не бих искал да внасям религиозен или мистичен аспект. Аз определям тази функция като лекар-психолог - подсъзнанието на човека като информационно-енергийна структура се стреми да се слее с Вселенския Разум. Частта се стреми към цялото. Непознаването на този закон не ни освобождава от отговорност. Този закон действа на подсъзнателно ниво и би било глупаво да се опълчваме срещу него. Нали законът на Нютон действа, независимо от това дали го знаем, или не. Между другото, законът за всемирното привличане - това е една от проявите на гореспоменатия Вселенски закон. Законът на Нютон описва взаимодействието между материалните обекти. Но материята е само една от разновидностите на енергията.

Подсъзнателната програма на човека има своите структурни елементи: неврофизиологичен апарат, социални и личностни предписания, които създават личностната история на човека.

Езикът на програмата е човешкият език - набор от символи и знаци.

Тази програма се задвижва по определен начин не от нещо друго, а от нашите намерения и мисли. Те биват облечени с думи, образи, звуци, чувства или движения. Мисълта - това е специфичен, универсален инструмент. Именно с помощта на мисълта ние създаваме нашия уникален свят. Това е очевидно. Парите, къщите, пътищата, взаимоотношенията с хората - всичко това отначало е било само мисъл. Когато се появява мисълта, тя формира определени начини на поведение на човека, които по-късно се превъплъщават в материалния свят.

Нашата съдба - това са нашите мисли.

По такъв начин нашият свят е отражение на собствените ни мисли. Но преди мисълта да се материализира в нещо конкретно, тя претърпява определени трансформации.

Това не са приказки - това са примери от живота. Случайно съвпадение ли е това? Но нали случайността е подсъзнателна закономерност! Просто в първия случай получаването на желаната работа е възпрепятствано от мислите-съмнения, които се пораждат от съответната програма. А във втория случай мъжът твърдо вярва в себе си и цени своите знания и опит. Всеки от тях получава това, което съответства на неговите мисли-очаквания. Та нали ние сами създаваме своя живот.

„Всеки ще получи според вярата си." Така пише в Библията.

Как да намерите необходимата ви работа, да печелите много пари или да установявате прекрасни отношения с хората - всичко това е предмет на друга книга. А в тази бих искал да поговорим за здравето и за това как хората си създават болести и как тези болести, дори онези, които се смятат за неизлечими, могат да бъдат излекувани. Ще разберете, че това може да направите вие самите. За целта само трябва да се вгледате в себе си, да изследвате подсъзнателната си програма, мислите си, и да внесете съответните промени. И така:

1) моделът на Реалността, в която живеем, отговаря на подсъзнателната ни програма, която се формира в детството; по такъв начин външното отразява вътрешното;

2) подсъзнателно всеки човек осъществява главната функция и главната цел в живота си - да живее в този свят и да се стреми неговият модел на Реалността да съответства на самата РЕАЛНОСТ;

3) нашият свят е външно отражение на нашите собствени мисли; всичко, което имаме в този живот, си създаваме ние самите;

4) за да променим нещо в живота си (здравословно състояние, взаимоотношения с хората, работа, материално положение и т.н.), е необходимо да се вгледаме в себе си и да променим подсъзнателната си програма на поведение, мислите си, тоест самите ние да се променим.

По какъв начин да попаднем в Светая светих на човека - в неговата подсъзнателна програма, във вътрешния му разум, който е свързан непосредствено с Вселената, с Бог? И може ли това да стане? Не е ли опасно?

Ще ви кажа веднага, че всички хора без изключение вече го правят. Само че го правят някак необмислено, стихийно, безотговорно, като си създават един свят с множество проблеми и се забъркват в тях.

Аз смятам, че просто е необходимо да се научим да общуваме с вътрешния си разум. Нещо повече, хората трябва да бъдат научавани на това от детството си, както на умението да четат и пишат. И това е напълно безопасно (разбира се, при спазването на определени правила). Освен това, е и интересно. Нима не желаете да научите цялата истина за себе си? За това как, с какво и защо си причинявате болка и страдания? И нима не желаете да разплетете кълбото на проблемите си?

Тогава, напред! Нали ние сами създаваме своя свят, своя живот. Създайте тогава един прекрасен свят!

Много преди зараждането на психоанализата гръцките лекари Асклепий и Хипократ знаели за съществуването на така наречения „вътрешен разум". За това е писал и Парацелз. През XX век Зигмунд Фройд откроява няколко „слоя" в човешкия разум: Его, Ид, Суперего и Предсъзнание, с характерните за всеки от тях функции. Моделът на Фройд изиграва много важна роля в развитието на психотерапията и психологията. След това се появяват и други модели: юнгианска психоанализа, автоматично писане на доктор Мел, кибернетичен модел на Винер, поведенческа психология (бихевиоризъм), гещалт-терапия, транзакционен анализ, невролингвистично програмиране, ериксонианска хипноза и т.н. Днес психотерапевтите и психолозите вече са на мнение, че човешкият разум условно може да бъде разделен на две части: съзнателен разум и несъзнателен разум (подсъзнание). Всеки от тях е способен да извършва независим мисловен процес. Както разбирате, това разделение е условно. Човекът е цялостна личност. Лично аз смятам, че подсъзнанието - това е онази част от неизвестното и непознаваемо докрай човешко същество, която трябва да се опитаме да разгадаем

Например, докато четете тези редове, вие виждате страницата и напечатаните върху нея букви, замисляте се върху смисъла на думите и заедно с това може да чувате определени звуци, да усещате температурата на въздуха около вас, да изпитвате определени усещания в ръцете си и в други части на тялото. Може да забележите, че дишането ви и усещането, което изпитвате в мускулите на тялото, са се променили. Как се е случило това? Оказва се, че преди аз да ви подскажа за тези усещания и звуци, вие не сте ги възприемали съзнателно. Но подсъзнанието ви ги е възприемало, както и много други неща. Очевидно, възприятието чрез безсъзнателния разум е много по-обхватно и дълбоко. Нали подсъзнателният разум възприема самата РЕАЛНОСТ. Нещо повече, подсъзнателният ни разум като информационно-енергийна система съдържа информация за всяко събитие във всяка точка на Вселената. Както във всяка клетка на генетично ниво е закодирана информация за целия организъм, така и във всеки човек се съдържа информация за цялата Вселена, част от която е той. Вселената, Бог - това е един цялостен организъм и всеки от нас извършва за него своите специфични функции.

Подсъзнанието прилича на подводната част на айсберг, то е много по-обширно от съзнанието и в същото време е скрито от нас. В подсъзнанието се съхранява цялата информация за живота ни, която е записана на „пистите" на петте човешки чувства. Механизмът на паметта, управлението на всички функции на организма чрез централната нервна система, рефлексите и инстинктите, машиналните действия и навици, зараждането на мислите и поведението - това далеч не е пълният списък от услуги, които ни оказва подсъзнателният разум. Хайде да престанем да се борим с него и да го направим наш верен съюзник. За да бъде успешна работата ни с подсъзнанието, трябва да познаваме някои особености на неговия „характер".

Първата (и главна) особеност - това е СЪЗДАВАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА МОДЕЛА НА СВЕТА.

Именно нашият подсъзнателен разум, използвайки определена програма, създава уникален за всяко човешко същество модел на Реалността. И в светлината на тази функция стават ясни и останалите.

Сега, когато вашият свят е вече създаден, трябва да го поддържате и защитавате. Няма значение къде се намирате и какво правите - вътрешният разум нито за миг не престава да бъде нащрек. Той е нашият верен защитник.

Но често ние му позволяваме да стане наш надзирател и тогава той не ни позволява да излезем извън границите на създадения от него самия свят. При това, с най-добри намерения, с грижа за нашето спокойствие.

Управление на жизнената дейност на организма

Чрез мозъка, централната и периферната нервна система подсъзнанието контролира всичко, което се случва в нашия организъм. Така в състояние на хипнотичен транс чрез внушение могат да бъдат променени нашата температура, пулс, налягане, да бъдат ускорени процесите на заздравяване.

Мнозина са били свидетели на това как на масови събирания хипнотизатори са карали хора в състояние на транс да падат от сцената, да пробождат кожата си без неблагоприятни последствия за здравето или да извършват действия, които са невъзможни в нормално състояние.

Но хипнозата и самохипнозата могат да се използват по по-полезен начин. Например, ако при операция на болния с упойка му се правят по определен начин подходящите внушения, следоперационният период минава без усложнения и се съкращава значително.

Друга функция е СЪЗДАВАНЕТО НА ЛИЧНА ИСТОРИЯ (СЪДБА). Нашето подсъзнание се занимава с това още от раждането ни. В подсъзнанието се съхранява цялата информация за нашия живот и за живота на нашите прадеди. Още при раждането си ние получаваме определено отношение към себе си и към околния свят. То ни се предава подсъзнателно от нашите родители. След това ние порастваме, натрупваме опит и съзнателното ни отношение към заобикалящия ни свят постоянно се променя, но подсъзнанието ни може да се придържа към възгледите, формирани в началото на нашия живот. Ако в детството ви се е случило нещо, което ви е направило много силно впечатление, трябва да знаете, че някаква част от подсъзнателния ви разум все още възприема събитието с очите на дете и оказва влияние върху живота ви. Затова е много важно да преразгледате личностната си история и да промените подсъзнателното отношение към много събития от миналото.

Ето един пример от моята практика. В кабинета ми дойде един седемнадесетгодишен младеж. Той се страхуваше да пътува с тролейбус, автобус, метро и асансьор. Щом се качваше в превозното средство, му прилошаваше. При това, самият той не можеше да се досети за причините за това явление. Но на този свят няма нищо случайно. Научих го да общува с подсъзнателния си разум и той си зададе въпроса, дали в живота му се е случило нещо, довело до формирането на подобно поведение. Отговорът беше положителен. По-нататък след серия въпроси изяснихме конкретното събитие. Това се случило, когато той бил на осем години. Неговите родители го наказали за някаква пакост и го затворили за дълго време в тъмния килер. След няколко години заради някаква дребна хулиганска проява той се озовал в полицията и прекарал една нощ в ареста. Така се породили неговите страхове - подсъзнанието му свързало тези две събития и си направило съответните изводи: затвореното пространство може да се превърне в заплаха за неговата свобода. След като той осъзна причините, заедно успяхме да преодолеем проблема с лекота. Интересното беше, че след нашия сеанс той дълго и с наслада се возеше в тролейбус, докато просто не му омръзна.

Паметта

Механизмът на паметта също се ръководи от подсъзнанието. Именно там се „заснема" и съхранява филмът за нашия живот, записан на „пистите" на петте човешки чувства. Фрагменти от този филм могат да бъдат възпроизведени лесно чрез хипноза и самохипноза. Често корените на едно или друго заболяване или проблем трябва да се търсят в събития от миналото. Именно тогава, в миналото, ние сме скрили дълбоко в себе си душевната болка, стараейки се да забравим това, което я е породило. Така ние губим съзнателния контрол. И това „трънче" стои в подсъзнанието ни дълги години, като се показва в определени ситуации и ни причинява болка и страдания.

Подсъзнателният ни разум възприема буквално цялата постъпваща отвън информация.

Например, лекарят, който не е успял да излекува болния или просто не знае други методи за лечение, може да каже: „Извинявайте, но аз мисля, че медицината в случая е безсилна." И болният може да прекъсне лечението, уверен, че заболяването му е неизлечимо. В съвременната медицина много болести се отнасят към „неизлечимите". Но вие трябва да знаете, че те са неизлечими с методите, е които се опитва да ги лекува официалната медицина. Всяка болест става лечима, когато човек е готов да поеме върху себе си отговорността за възникването й.

Колко често ви се случва да употребявате фрази от типа на „лошо ми става от това...", „не го приемай толкова присърце...", „това просто не мога да го разбера" и др. Ето един пример от практиката.

В кабинета ми дойде една жена на средна възраст, която се оплакваше от обилно слюноотделяне и неприятен вкус в устата, от който не можеше да се отърве. Тя си беше направила всички изследвания, беше минала на преглед при почти всички специалисти, но никаква патология не беше открита. Отчаяна, тя се беше обърнала към мен. След като я научих да общува с подсъзнанието си, тя ми разказа една история за това как преди половин година се скарала с най-добрата си приятелка, като постъпила изключително нечестно с нея, но не желаела да признае, че не е права. Историята наистина не беше от най-приятните. И като завърши разказа си, тя произнесе фразата: „Това събитие остави в мен изключително неприятен привкус." Като ме изгледа с учудване, жената възкликна: „Докторе! Нима това е причината?" Тя сама беше намерила отговор на въпроса си. Аз я посъветвах да отиде при бившата си приятелка, да и разкаже всичко и да я помоли за прошка. След известно време тази жена дойде при мен и сподели радостта си. Тя отново можеше да се наслаждава _на храната и възстанови добрите отношения с приятелката си. Също така прояви желание да поработим и над някои други нейни проблеми.

А колко често ми се случва да чувам от пациентите си фразата: „Докторе, имам цял букет от болести." В такива случаи винаги питам дали обичат цветя. „Ама как, докторе! Много обичаме цветята." - отговарят те. Може би именно затова цял живот събирате болестите си, като правите от тях голям букет - защото те много ви харесват? Защото обичате да се отнасяте снизходително към слабостите си, да се самосъжалявате. Именно затова, когато срещнете някой познат, обичате да обсъждате своите „цветни градини" от болести. В такъв случай не се учудвайте, че „лехите" стават все по-големи и с всяка изминала година се отрупват с все повече „цвят".

Подсъзнателният разум е способен самостоятелно да решава каква информация да ни поднесе, при това той нещо ни спестява, друго изкривява, а трето обобщава. Но той прави това в съответствие с нашата програма за поведение, в съответствие с позитивните ни намерения.

„Може би вътре в нас има някакъв страничен наблюдател?" - ще попитате вие. Разбира се, че не. Човешката личност е цялостна личност. И разделянето на съзнание и подсъзнание е условно. Това разделяне е само начин да говорим за неизучената страна на човешката личност. Просто във всеки от нас има една неизвестна и не докрай познаваема област, която ни превръща нас, хората, в загадъчни същества. И ние трябва да се стремим да разгадаем тази тайна на всяка цена. Още повече, че от това зависи нашият живот.

Всички проблеми на хората (болести, стрес) са резултат от несъответствието между съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Цялата работа е в това, че нашият подсъзнателен разум знае много повече за нас самите и за нашите жизненоважни намерения. Освен това, не забравяйте - подсъзнанието е свързано директно със самата РЕАЛНОСТ, или с Бог. И нашият вътрешен разум има своя принос в процеса на еволюцията на Вселената.

Затова е много важно да има съответствие между съзнателното и подсъзнателното.

Сега, след като вече добихте обща представа за това как действа подсъзнателният разум, реализирайки програмата си за поведение, остава само да влезете в пряк контакт с него. Тогава ще можем да открием непосредствените причини за възникването на болестните явления или личностните проблеми и да включим и разума към оздравителния процес. Това може да бъде направено по няколко начина.

Но преди това бих искал да се замислите над следното. Дълго време сте се борили с болестта си. Възприемали сте я като нещо чуждо, което ви пречи. Сега вече знаете, че всичко в този живот си създаваме ние самите чрез своите мисли и поведение. Затова, преди да започнете да общувате с подсъзнателния си разум, променете отношението към самия себе си и към болестта си. Та нали тази болест е ваша и вие сте я „отгледали" в тялото си.

Хората са свикнали със стереотипа на мислене, според който болестта е враг и с нея трябва да се води борба по всякакъв начин, независимо от последиците. Но да се бориш с болестта - това означава да се бориш със самия себе си. Затова я приемете и по този начин се откажете от борбата със себе си. Във Вселената няма сила, която не би могла да бъде използвана по позитивен начин. Вашата болест е именно такава сила. Използвайте я като средство за самоусъвършенстване.

Общуването с нашето подсъзнание е велико тайнство. Това е докосване до великите и неописуеми сили на Вселената. Ако сте готови да пристъпите към опознаването на тези сили, правете това само с чисти помисли.

Начини за общуване

За да общувате успешно с подсъзнанието, трябва да установите с него определени сигнали, или език със знаци. Най-добре би било, ако не натрапвате на подсъзнанието си определен стереотип на общуване, а му предоставите възможност то само да реши какъв сигнал за отговор да избере.

Сега се настанете удобно и се пригответе да зададете въпрос вътре в себе си, на своето подсъзнание. След като зададете този въпрос, задачата ви ще е да бъдете много внимателни и чувствителни към промените, които ще се извършат в тялото ви. Следете усещанията си в една или друга част от тялото, мислените образи и вътрешните звуци или вътрешния глас. Не се опитвайте да оказвате влияние върху отговора. Подсъзнанието само ще избере начин да ви отговори. Необходимо е да бъдете достатъчно чувствителни, за да уловите отговора.

Въпросът е следният: „Готово ли е сега подсъзнанието ми да общува с мен на съзнателно ниво?"

Отговорът може да бъде всякакъв - той зависи от подсъзнанието ви. Например, след известно време може да почувствате парене в областта на стомаха. Но вие все още не знаете дали това означава „да", или „не". Затова благодарете на подсъзнанието си за отговора и кажете: „Подсъзнание, бих искал да разбера твоето съобщение. Ако паренето в областта на стомаха означава „Да, бих искало да общуваме" - нека това усещане се повтори отново или да стане по-силно и по-ясно. Ако това съобщение означава „Не, не съм готово да общуваме" - обратното, нека това усещане стане много слабо, дори напълно да изчезне."

Ако сигналът се повтори отново и стане по-силен, значи отговорът е „да", следователно подсъзнанието проявява готовност да общува с вас на съзнателно ниво. Отново му благодарете (между другото, не забравяйте да правите това след всеки отговор). Вече имате канал за връзка с подсъзнанието ви. Ще можете да му задавате въпроси, на които то да отговаря с „да" или „не".

Ако случайно на въпроса си получите отговор „не", недейте да страдате. Така или иначе сте получили отговор. Такива неща се случват, когато подсъзнанието не е готово да общува поради едни или други причини (умора, лошо настроение, неблагоприятна външна обстановка, шум). Или трябва да промените отношението към подсъзнанието си и да се отнасяте към него (тоест към себе си) с по-голямо уважение. В такъв случай му се извинете, помолете го да ви извини за недоверието, което изпитвате към себе си, за борбата с болестта си. Обърнете се към него с уважение, нежност. А може би подсъзнанието ви е просто наплашено и трябва да го успокоите. Или просто не вярвате в подобен тип общуване. Изчакайте известно време, отстранете възможните препятствия и опитайте отново.

Вместо усещания подсъзнателният разум може да даде отговор във вид на зрителен образ или някаква мислена картинка. При това като отговор „да" - един образ, като отговор „не" - друг. Или картинката може да бъде по-ярка - за отговор „да", и по-тъмна - за отговор „не". Ако отговорът бъде мислен звук, той може да бъде по-силен - при отговор „да", и по-слаб - за „не".

Понякога можем да общуваме с подсъзнанието си с помощта на „вътрешен глас", тоест мислено да получаваме конкретни отговори.

Предлагам ви още няколко примера. Една жена използвала за отговор „да" ускоряването на сърдечния ритъм, за отговор „не" - неговото забавяне. На друга моя пациентка й харесваше, когато в отговор й се повдигаха ръцете. На един мъж при отговор „да" му къркореха червата. При друг отговорите се визуализираха във вид на неонови надписи така, че той можеше да ги чете.

По принцип - колкото хора, толкова и начини за общуване. За всекиго има по нещо подходящо. Лично на мен най-много ми харесват сигналите с пръсти, мисленото и образното общуване. Това ми позволява да общувам с подсъзнанието си дори в превозните средства - и никой нищо не забелязва.

Не се страхувайте, че може да се побъркате. Ние отдавна всички сме полудели. Нима е нормално хората сами да си създават болести, да причиняват болка и страдания на другите и на самите себе си и да живеят така само защото не желаят да поемат отговорност за собствения си живот?

Бих искал да разберете, че няма лошо или добро подсъзнание. То винаги е готово да общува с вас, ако вие искрено желаете това. Подсъзнателният разум винаги се грижи за вас, но прави това по своему, като се опира на опита на цялата ви лична история, тоест, така, както вие самите сте го обучили. Затова се доверете на вътрешния си разум и той ще направи всичко по най-блестящия начин.

Подсъзнанието функционира еднакво при всички, независимо от образованието, интелектуалното ниво, независимо дали човек е учен, или огняр. Дори бих казал, че на последния ще му бъде много по-лесно да стори това, тъй като научните титли често спомагат за издигането в собствените си очи, което пречи на човек да забелязва прости и удивителни неща. Още веднъж ще спомена, че човекът е цялостна личност. Като се обръщате към подсъзнанието си, вие просто се стремите да разгадаете една необяснима тайна, каквато е самият човек!

При предишните начини вие предлагахте на подсъзнанието си да избере начин за общуване. Но понякога е по-лесно да предложите на подсъзнанието език със знаци: независимо дали това ще бъдат движения на пръстите, или махало.

Най-елементарният език със знаци е повдигането на един или друг пръст: например, повдигане на показалеца на дясната ръка - за отговор „да" (ако водеща при вас е дясната ръка) и повдигане на показалеца на лявата рака _ за отговор „не". Повдигането едновременно на двата пръста - за отговор „не знам" и неподвижни пръсти - при „не искам да отговарям". Както разбирате, това делене е чисто условно и вие сами можете да определите език със знаци. Движенията на пръстите трябва да бъдат несъзнателни, автоматични. Не се опитвайте да мърдате пръстите си съзнателно. Просто не пречете на подсъзнанието си, доверете му се напълно. Задаваните въпроси трябва да. бъдат ясни и еднозначни - подсъзнанието приема всичко буквално. Веднага искам да ви предупредя - няма такива хора, които не биха могли да общуват с подсъзнанието, и няма лошо подсъзнание. Ако не успявате по един начин, опитайте по друг. Съветвам ви да изпробвате всички начини. Може би някой от тях ще ви хареса повече. Резултат задължително ще има, ако желаете да получите отговор от дълбините на разума си.

А сега, хайде да опитаме. Седнете в меко, удобно кресло или легнете на диван. Нека ръцете ви лежат спокойно и нищо да не ви пречи. Веднага се разберете с подсъзнанието си какъв сигнал ще подава при един или друг отговор. После мислено или на глас си задайте вътрешно следния въпрос: „Готово ли е подсъзнанието ми да общува с мен? Ако „да" - вдигни показалеца на дясната ми ръка с несъзнателно движение; ако отговорът е „не" - на лявата." Не се опитвайте да отгатнете отговора – просто търпеливо изчакайте. След няколко секунди в определеното място ще почувствате лек сърбеж, бодеж или изтръпване. Това означава, че мускулите са приели подсъзнателния сигнал, напрегнали са се и всеки момент ще започнат да повдигат пръста. Само след секунда краят на пръста ви бавно, леко потрепвайки, ще започне да се повдига нагоре. Пръстът може да завърши движението си, като се повдигне достатъчно високо, а може и само лекичко да се отдели от повърхността. Веднага щом получите и осъзнаете отговора, благодарете на подсъзнанието си и отпуснете пръста.

Ако получите отговор „не", това означава само, че има някакви препятствия за общуването, за които вече споменах: неразположение или лошо настроение, неблагоприятна външна обстановка, страх от общуването, недоверие към самия себе си. Отстранете възможните препятствия и опитайте отново.

Метод на махалото

За този метод ще ви бъде необходимо малко топче от плексиглас, завързано за конец с дължина 20 сантиметра. Вместо топче можете да използвате венчален пръстен или просто някаква гайка.

Поставете лакътя си на масата и стиснете края на конеца с палеца и показалеца. При това топчето ще започне да се люлее свободно. Разлюлейте го напред-назад, наляво-надясно, по часовниковата стрелка и в обратна посока. Това е необходимо, за да може подсъзнателният разум да определи кои мускули участват в тези движения. След това спрете топчето и се обърнете към подсъзнателния си разум: „Подсъзнателен разум, избери едно от четирите възможни движения на махалото, което впоследствие ще използваш при отговор „да", и ми покажи това движение." Изчакайте отговора, без да отмествате поглед от махалото. Сякаш „хипнотизирате" топчето.

След няколко секунди махалото ще се залюлее. Понякога за това е необходимо повече време. Амплитудата на движенията може да бъде различна. По правило тя е достатъчна, за да бъде ясен отговорът.

След като получите отговора, спрете махалото, благодарете на подсъзнанието и го помолете да избере още едно от останалите три движения за отговор „не".

Това е стар, изпитан метод, на който винаги му се е приписвал определен мистицизъм. „Живото" махало, което осмислено реагира на въпросите, е наистина удивителна гледка. Но в това няма нищо свръхестествено. Просто подсъзнанието е в състояние само да взима решения, да мисли и да контролира определени групи мускули. Важното е да имате доверие на подсъзнателния си разум.

За процеса на общуване е много важен начинът, по който ще задавате въпросите си. За да постигнете съвършенство в това отношение, ще са ви нужни определени знания и опит. За целта ще ви помогнат моите примери от практиката и вашият личен опит.

Тъй като подсъзнанието разбира всичко буквално, въпросите трябва да бъдат ясни, прости и недвусмислени. Произнесете именно онова, което действително искате да кажете. Отначало ви препоръчвам да си записвате въпросите и отговорите на лист хартия.

Ако получите някакъв неочакван отговор, това може да означава, че сте задали неподходящ въпрос. Опитайте се да формулирате въпроса по друг начин.

Подсъзнанието винаги е честно в отговорите си (разбира се, ако не сте закоравял лъжец).

Искам само да ви предупредя да не правите опити да надзъртате в бъдещето. Това е една област, по отношение на която трябва да сте много внимателни. Това е нещото, което ние сами си създаваме. За това ще стане дума в следващите ми книги.

Не е ли опасно да общуваме с подсъзнанието си? Не! Не само, че не е опасно, но е и желателно. На това човек трябва да се научи от ранно детство. Днес, в съвременните условия, върху човешкото съзнание се излива такъв огромен поток от информация, че е много сложно човек да се справи с него. Искаме или не искаме, върху нашето съзнание и подсъзнание така или иначе се оказва някакво въздействие, нас ни програмират още от раждането. Можем да извлечем полза от информационния поток, само ако сме наясно със себе си, ако поемем отговорност за своя собствен живот.