Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"

Думата „медиум" още не съществува, тя ще се появи ед­ва през XIX век, но в Посланията на Павел се говори за про­роци, за вдъхновени свише (pneumatikoi), за хора, които говорят на обикновено неразбираеми езици, което налагало да се търси преводач. Тази божия дарба все още съществува в някои секти на Петдесетница.

Павел държи на това духовете на пророците да са подв­ластни на самите тях. Той не иска невидимата цялост да има надмощие над човешкия разум. Така тези пророци от Новия Завет се държат като медиуми.

Древните християни са поддържали постоянна връзка с отвъдното, но техните описания за онзи свят са твърде неяс­ни. Те като че ли не са различавали добре кое принадлежи на небето и кое - на Хадес. Още по тяхно време се появяват преувеличенията и погрешните тълкувания.

Павел е принуден да бди за добрия ред в събраните мно­жества и особено - да възпира прекомерностите на вдъхновената свише реч. Той моли „пророците" да не говорят всич­ки едновременно, а всеки да чака реда си. Той не иска църк­вите да заприличат на птичарници.

Предупрежденията и съветите му за благоразумие се множат. В Йерархията на божиите дарби той поставя вдъх­новената свише реч на най-ниското стъпало. Той разбира, че посланията от подобен род идват от онова, което Сведенборг по-късно ще нарече „ентусиазмените общества", които иск­рено вярват, че са пратеници на Светия дух.

Павел не иска да забрани връзката с отвъдното. Но той с право се безпокои от нейните прекомерности: „Стремете се към пророческата дарба и не пречете да се говори на езици, но нека всичко става в благоприличие и ред".

Всъщност бъбрещият пророк е бил в състояние на транс, което не е с божествен произход. Обладан от цялости на меж­динния свят, той говорел непознат език, но дали това наис­тина е било език? Не е ли било по-скоро поредица от шумове и звуци, които не пренасят никакво послание? Във всички слу­чаи, имало е нужда от преводачи, които да се справят с този порой от несвързаности, от който нищо не е достигнало до нас.

Откровението винаги идва по разумен път, избягва всич­ко абсурдно и с радост сияе в добре изградения ум.

Говоренето на вдъхнати свише езици, независимо дали става въпрос за непознат или за измислен език, не трябва да се смесва с ксеноглосията⁴⁷, при която се говори на същест­вуващ език и се предава някакво послание, както при първа­та Петдесетница.

И така, апостолите призовали християните от всички вре­мена да внимават при своите контакти с невидимото. Павел смята разумността на духовете за божия дарба. Йоан ни при­помня, че за да имат някаква сила, духовете трябва да изпо­вядват вяра в Исус Христос.

Всеки път, когато в Новия Завет се говори за духове, с тази дума се означава не човешки дух, а напуснала плътта личност, благотворна или злосторна. За да назоват една ця­лост, светите писатели казват pneuma. За да назоват човешкия дух, те казват nous.

Книга на духовете, Новият Завет е следователно книга на явленията. Явления на покойници, на ангели и на самия Исус.

Явленията на покойници, за които разказва Матей, ста­ват не веднага след смъртта на Исус, както често се смята, а веднага след възкресението му. Тези явления са биди спон­танни, а не предизвикани.

„И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до до­лу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресе­ни, (които, като излязоха от гробовете след неговото възкре­сение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина)." (Евангелие от Матея, XXVII, 51-53)

Какво всъщност е станало? Дали мъртъвците наистина са излезли от гробовете си? Не! Онези, които наричаме мър­тви, не са в гробовете. Те вече са възкръснали, вече притежа­ват вечния си живот. И наистина, в целия този откъс става въпрос за явления в духовното тяло, а не за възкресения във физическото, отдавна и безвъзвратно изтляло. Законът за не­обратимостта действа на всички нива - естествено и свръ­хестествено, видимо и невидимо.

Тук не става въпрос за възкресение като това на Лазар или на дъщерята на Яира, или на сина на вдовицата на Наин, които и тримата са били наскоро починали и за известно вре­ме са били възвърнати към телесния живот.

Всъщност ето какво е станало: внезапно някои жители на Ерусалим са отворили духовните си очи. Те видели около се­бе си праведници и вярващи, живели преди тях, и помисли­ли, че тези праведници и вярващи били излезли за известно време от гробовете си.

Те са видели огромния рояк от Свидетели!

Новият Завет разказва за многобройни явления на анге­ли и духове. Често става объркване между едните и другите. Нека още веднъж да определим понятията: духът е същество в процес на възраждане, обитаващо Хадес; ангелът е същес­тво, което вече не се бои от нападенията на злото, обитател на небесните сфери. Впрочем, често се говори само за мъже или дори за юноши, както например в Евангелието от Мар­ка, XVI, 5. Никъде не се говори за крилати същества. Худож­ниците са тези, които са вмъкнали митологията в Светото Писание.

Колкото до явленията на Исус, те сами по себе си заслу­жават отделно проучване. Той се е явявал не само на учени­ците си, но и на тълпа от петстотин души. През целия I век той се е явявал редовно и често, така че може да се говори за две части на Новия Завет:

- първата, която разказва за земната му мисия: това са Евангелията;

- втората, която обхваща периода от Деянията на апос­толите до Апокалипсиса: това е небесата му мисия. От Бо­жия свят все така живият Исус говори на хората, понякога пряко, но най-често посредством вдъхновените от него.
II

РАЗДВОЯВАНЕ, ЛЕВИТАЦИЯ, СИЯНИЯ, ЧУДОТВОРСТВА, ЗНАМЕНИЯ И ЧУДЕСА. ПРЕДСКАЗАНИЯ И ПРОРОЧЕСТВА
Раздвояване, левитация, сияния

Когато метафизичното тяло се отделя от физическото, а после отново се връща в него,⁴⁸ това се нарича раздвояване. Свети Павел не знае тази дума, но знае за съществуването на явлението и се пита дали не го е изживял. Ето неговото сви­детелство: „Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. Позна­вам един човек в Христа, който, преди четиридесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае), бе занесен до третото небе. И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който бе занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изгово­ри." (Второ послание към Коринтяните, XII, 1-4)

Когато метафизичното тяло управлява и повдига физи­ческото, това се нарича левитация, като например ходенето по водата: „Той дойде към тях, като вървеше по езерото." (Матей, XIV, 25). Петър на свой ред опитва това, но с по-ма­лък успех. Но той иска да тръгне по водата не за да извър­ши чудо, а за да бъде съвсем сигурен, че онзи, който се приближава към тях, е Исус, а не някой призрак: „Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата!" (Матей, XIV, 28)

Това е все така въпросът за самоличността, който си пос­тавят хората, влезли във връзка с невидимото. Те ясно усе­щат, че нещо става, че там има някой, но дали това е наистина човекът, когото очакват и на когото вярват? Ти ли си, наис­тина ли си ти? Ако си ти, дай ми някакъв конкретен знак, дай ми знак за разпознаване.

Когато небесното тяло - пълно осъществяване и разц­вет на метафизичното тяло - прозира през физическото тя­ло, това се нарича сияние.

Исус никъде не е говорил направо за небесното тяло или тяло на славата; той е направил нещо повече - проявил го е по време на Преображението: нахлуването на небесното на земята.

„И ето, явиха му се Мойсей и Илия, които се разговаря­ха с Него." (Матея, XVII, 3)

Двама мъже, а не две сенки, два зли духа или два приз­рака - разказът за Преображението ни представя наистина възкръснали Илия и Мойсей, наистина живи във вечното тя­ло на своя вечен живот, добре запознати с нещата, които ста­ват в този свят, защото разговарят с Исус за предстоящото му тръгване към Ерусалим. Сцената изглежда толкова реал­на, че Петър, както винаги практичен, предлага да издигне три шатри, за да могат Исус и гостите му да прекарат нощ­та на планината и да продължат разговора си на другата сут­рин.

Това преображение е предвестие за славата, която ще настъпи след Възнесението, когато Христос окончателно ще се приобщи към божественото.
Предсказания и пророчества

Сбъднатото пророчество спомага много за вярата в све­та на невидимото, тъй като то придава истинност на всичко, свързано с него. Физическото събитие е доказателство за ре­алността на духовното събитие.

Ако пророкът е казал истината за неща, които можем да проверим тук долу, длъжни сме да признаем, че той е казал истината и за нещата, които засега не можем да удостоверим, но за чиято проверка ще разполагаме с цялото си време там горе.

Когато Исус се провиква:,, Дъщери ерусалимски, недейте плака за мене, но плачете за себе си и за чадата си!" (Лука, XXIII, 28), той твърде ясно сочи, че именно следващото по­коление ще познае ужасите на обсадата.

Той е бил разпнат на 7 април 30 г., а римляните са нах­лули в Ерусалим през април 70 г. Точно четиридесет години делят пророчеството от неговото сбъдване. Четиридесет: чис­лото на изпитанието в очакване на великото изпитание.

Но има пророчества, чието осъществяване се простира в продължение на векове, като например това, което са напра­вили евреите сами за себе си: „Кръвта му да бъде на нас и на чадата ни." (Матей, XXVII, 25) Непредпазливи слова, които обаче нито позволяват, нито оправдават двадесет века погро­ми и антисемитски преследвания.

Една вдъхновена свише жена също направила пророчес­тво за самата себе си, както била един ден на гости при своя роднина: „И ето, отсега ще ме ублажават всичките родове!" (Лука, I, 48)

Ако има сбъднато предсказание, то е именно това. Ако е имало непредвидимо с нищо събитие, то е било това: по вре­мето на написването на Евангелията и на Посланията лич­ността на Мария е още в сянка и ще трябва да изтече много време, преди всички родове (поколения) да започнат да я сла­вят като блажена.

За да означи онова, което ние наричаме „чудотворство", Новият Завет има три термина:

- Първият - semeion - съответства на „знамение". Зна­мението е доказателство за могъществото на човек или на Бо­га. Именно тази дума се използва винаги в Евангелието от Йоана.

- Вторият - dunamis - означава деяние, предизвикано от Божието могъщество.

- Третият - teras - означава чудо, извънредно и обез­покоително деяние.

В Евангелията и Деянията на апостолите са противопос­тавени „знаменията и чудесата" (semeia и terata). А в Посла­нията се откриват дори на два пъти знаменията, чудесата и могъществата в едно и също изречение (Послание към Рим­ляните, XV, 19; Второ Послание към Коринтяните, XII, 12).

Често в наши дни чудотворството се представя като на­рушаване на естествените закони. В него трябва по-скоро да виждаме ускоряване на същите тези закони, ускоряване на процесите на изцеление, свиване на времето. Чудотворство­то е нещо, което стои над природните закони, а не нещо, ко­ето ги унищожава.

Чудотворството се проявява посредством властта над животните, над болестите, над злите духове и над материята.

„Змии ще хващат " (Марка, XVI, 18): тридесет години по-късно Павел ще осъществи това предсказание на Исус. Нека отново разгърнем увлекателния приключенски разказ на „Де­яния на апостолите":

„ И когато се избавихме, узнахме, че островът се нарича­ше Малта. А туземците ни показаха необикновено човеколю­бив, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му. А туземците, като видяха змията как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение този човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не ще го остави да живее.

Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е Бог." (Деяния, XXVIII, 1-6)
Власт над природата

Той накара ветровете и морето да замлъкнат... Той пре­върна водата във вино... Той само със словото си изсуши смоковницата.

Изцеленията стават по различен начин. Най-известният е посредством възлагането на ръце върху болния, но има мно­жество други начини: като например посредством слюнката (както при слепеца по рождение) или посредством премина­ването под нечия целебна сянка:

„...така щото даже изнасяха болните по улиците и ги сла­гаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, по­не сянката му да засегне някого от тях." (Деяния, V, 15)

Без да забравяме за изцелението посредством дрехи, до­косвали тялото на Павел:

„...когато носеха по болните кърпи или престилки от не­говото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духо­ве излизаха..." (Деяния, XIX, 12)

По същия начин жената, която страдала от кръвотечение и била пропиляла цялото си богатство за безполезни и скъ­пи лекове, бива внезапно изцелена, защото докоснала дреха­та на Исус. Който се извръща, защото е усетил как някаква сила излиза от него. Следователно и той като лечителите е предал някаква физическа сила.

Разказите от този род са многобройни. Ние ще се спрем само на два: за обладания от духове в Герасия и за слугиня­та с пророческа дарба.

„ И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея. И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.

Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови, и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бе­сът го гонеше по пустинята.

Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; за­щото много бесове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната." (Евангелие от Лука, VIII, 26-31)

Известно е, че „бездната" е едно от названията на ада.

Ако разгледаме нещата от гледната точка на злите духове, много по-забавно е да се движат в нашата атмосфера, да из­мъчват хората, да им вдъхват омраза и хиляди други непри­вични чувства, да сеят навсякъде раздор, вместо да седят затворени дълбоко в ада. Впрочем, второто решение на въп­роса би било по-практично; но не е наше дело да съдим Про­видението. Може да изглежда парадоксално, но злите духове за известно време имат да изпълнят определена задача: да пробудят в нас някои злини, за да можем да осъзнаем същес­твуването им и да се преборим с тях.

Слугинята с пророческа дарба

Тази история, която може да бъде прочетена в глава XVI от Деяния на апостолите, напомня много на прочутата коме­дия „Дарбата на Адел".

Едни жители на македонския град Филипи имали слуги­ня, която печелела за тях много пари, като предсказвала бъ­дещето. Но нека оставим разказа на Лука, който описва изживяната от него сцена:

„ И един ден, като отивахме на молитвеното място срещ­на ни една мома, която имаше предсказвате лен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си. Тя вървеше подир Павла и нас, та викаше, казвайки: Тия чове­ци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение." (Деяния, XVI, 16-17)

Онова, което обладаната от пророческия дух вика, е мно­го правилно и съвсем вярно. За съжаление тя прекалява: прес­ледва с крясъците си Павел и учениците му много дни наред. Накрая Павел, който не държи особено на подобно възхва­ляване, губи търпение. Той се обръща и казва на духа: „Запо­вядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея." (Деяния, XVI, 18) Духът излиза начаса... и Адел изгубва дар­бата си.

Тук комедията се обръща в трагедия. Господарите на Адел, които получавали големи печалби от нейните предсказания, се разгневяват на бедното момиче и най-вече на Па­вел и Сила, които предават на римските съдии. Нека отново чуем свети Лука:

„А господарите й, като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците. И като ги изведоха при градските съдии, ре­коха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни, като проповяд­ват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим." (Деяния, XVI, 19-21) Тълпата също се надигнала срещу тях и съдиите заповядали да разкъсат дре­хите им и да ги бият с пръчки.

След като ги били много, хвърлили ги в тъмницата, ка­то заръчали на надзирателя да ги пази добре. След като по­лучил тази заповед, тъмничарят ги затворил във вътрешна килия и стегнал нозете им в окови.

В откъса, който следва непосредствено след гореописа­ната случка, става въпрос за пряко въздействие на духовния свят върху материята. Вратите на тъмницата се отварят и око­вите на затворниците сами падат от тях.

„Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развърза­ха. И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че зат­ворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас, думай­ки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука. Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперен падна пред Павла и Сила; и изведе ги вън и рече: Госпо­ди, що трябва да сторя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш, ти и домът ти." (Де­яния, XVI, 25-31)

Кой е отворил вратите? Кой е смъкнал веригите? Дали психическата сила на Павел? Надали. Тук по-скоро трябва да се вижда намесата на свръхестествена личност, също както при един подобен случай с Петър.

И наистина, все така в Деяния на апостолите може да се прочете следното:

„И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Пе­тър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стра­жари пред вратата вардеха тъмницата. И ето, един ангел от Господа застана до него..." (Деяния, XII, 6-7)

Ангел: субстанциално същество, дошло от невидимия свят, което без затруднения е преминало през материята, съ­що както възкръсналият Исус влязъл в стая, чиито врати би­ли всичките затворени.

,,...и светлина осия килията..." (Деяния, XII, 7) Това е ярката светлина, която съпътства всички явления. ,,...и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му." (Деяния, XII, 7)

Какво е това - дематериализиране на предмети или пре­минаване на ръцете през материята?

„И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене. И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извър­шеното от ангела е действителност, но си мислеше, че виж­да видение." (Деяния, XII, 8-9)

Даже самият Петър се съмнява в обективния и конкре­тен характер на тази намеса и на проявите, които я съпътст­ват, въпреки че са физически.

„А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама..." (Деяния, XII, 10)

Ето прякото въздействие на духа върху материята, също както във Филипи, в затвора на Павел и Сила.

„... И като излязоха през нея, изминаха една улица и ан­гелът веднага се оттегли от него. И Петър, когато дойде на себе си... дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чи­ето презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят." (Деяния, XII, 10-12)

Този Йоан, наречен Марко, е ученикът на Петър. Той е написал второто Евангелие, най-вероятно продиктувано му от апостола.

„ И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е. И щом позна Пет­ровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и оповести, че Петър стои пред портата. А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тога­ва те думаха: Това е неговият ангел." (Деяния, XII, 13-15)

Дали с това са искали да кажат, че това е неговият ангел-хранител, или че това е просто неговият двойник? Нека не забравяме, че в Светото Писание „ангел" се нарича всяка метафизична личност, всяко явление.

Мария, майката на Йоан-Марко, и гостите й са тъй обър­кани, че дори не помислят да отворят на нещастния Петър, който продължава да хлопа на вратата, като с това рискува да привлече вниманието върху себе си и да бъде отново хва­нат.

„... И като отвориха, видяха го и се смаяха." (Деяния, XII, 16)

III

ЦЕЛИЯТ ОТВЪДЕН СВЯТ Е В ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА, XVI

Както в протестантските, така и в католическите среди се повтаря усърдно, че Христос не е дал никакви уточнения за условията на следсмъртното съществуване; нека и ние бъ­дем дискретни като него. Наистина, той почти винаги е гово­рил за него по непряк начин, но ако се прочете внимателно притчата за богаташа и за Лазар, се открива, без ни най-мал­ко да се насилва текстът, че в тези тринадесет стиха той за пореден път е казал основното.

След Апокалипсиса този разказ е новозаветният текст, който съдържа най-много познания за невидимия свят.

Този разказ е сгъстен синтез на цялото му учение за от­въдното, което Той наричаше „бъдния век"; той е нещо мно­го повече от една проста алегория и описва съвсем реални състояния и събития. Това не е „като че ли"... това е така!

Този разказ, който ни разкрива двете възможности на бъдния живот, се намира в Евангелието от Лука (XVI, 19-31) и е добре да го възпроизведем изцяло, след като сме се кон­султирали с оригиналния текст, който както винаги крие из­ненади. Така там се открива понятието за Хадес, което, съз­нателно или неволно, е било обърквано от най-старите пре­водачи с понятието „ад". „Ад" - ето още една дума, която не бива да се произнася! Уви, в този труд ще се говори за нея.

Ще се говори също така за небето, за чистилището, за ду­ховното тяло, за явления и ангели, накратко - за всичко оно­ва, за което повече не искаме да чуем.

Ако някой твърди, че тези реалности принадлежат към фолклора, то той трябва да поеме цялата отговорност и да посмее да заяви, че Новият Завет е фолклор. Ако някой твър­ди, че описаните явления са измислици, то сред измислиците трябва да се наредят и фактите на живот след смъртта, раз­казани от Евангелията, Деянията на апостолите и Послания­та. Впрочем, някои „напреднали" богослови вече са прекрачили и този праг.

В един енорийски протестантски бюлетин може да се прочете, че интересът към онова, което следва след смъртта, е проява на недискретно и болезнено любопитство и че по­добни проблеми могат да занимават само крайните педанти. Значи да си задаваш някои въпроси по повод на най-всеоб­щата, най-очевидната и най-неизменна сигурност било педантизъм! Значи проповедниците и пасторите, които говорят по подобен начин, никога не са се озовавали пред майка, ко­ято е изгубила детето си? А ако им се случеше това, то те би­ха ли посмели да кажат в отговор на тревогата й: ще видите отново сина или дъщеря си, но потърпете няколко милиарда години. Преди това ще трябва цялата история да бъде изжи­вяна и всеобщата еволюция да завърши. Пак добре, ако про­повядват възкресението в Последния ден!

Молят ги за хляб, а те дават камъни! Нека не се удивляват, ако църквите им се опразват! Проповядването на докт­рини, които бунтуват надеждата, любовта, чувството за справедливост и простата логика не може да остане безнака­зано. Като са изгубили връзката с невидимия свят, те са уби­ли надеждата. И понеже самите те не знаят нищо, казват, че нищо не може да се знае.

Но нека оставим думата на Онзи, който знае всичко на този и на онзи свят: