Между растение и човек, и обратното

Клайв Бакстър установи в своите изследвания, че расте­нията имат памет и чувства: те дават реакции в детектора на лъжата, когато в тяхно присъствие бива умъртвен жив орга­низъм. Те улавят мислите на обкръжаващите ги хора и са чув­ствителни към тяхната симпатия или антипатия.

Разказвали са ми за един градинар, който не обичал ро­зите, и в чиято градина бедните цветя, които усещали него­вата неприязън, след време загивали.

И обратно, добре известно е, че растенията се чувстват отлично при хора, които имат добро психическо излъчване и им изпращат изпълнени с любов мисли, които растенията до­лавят и разпръскват.

Подарили на Синтия голям букет рози. Тя го съзерцава­ла с възхищение и си помислила: „Боже мой, колко сте кра­сиви, колко сте красиви!"

В този миг цветята излъчили към нея като отговор сил­на вълна аромат, която я обгърнала цялата.

Никол имала фикус, към който била много привързана. Преди да замине в отпуска, тя помолила съседката да го по­лива редовно. В продължение на месец фикусът получавал нужните му вода и светлина, но бил лишен от сърдечното присъствие, с което бил свикнал. Наистина, той не започнал да вехне, но и не растял. Човек би казал, че той чакал, прис­пал жизнените си функции в нещо като летаргия.

Никол се завърнала; щастливият фикус започнал да пус­ка едно след друго нови листа, сякаш за да приветства прис­тигането й. Та нали Бакстър беше доказал, че растенията разпознават своя собственик?

Тази сърдечна връзка между човешкия и растителния свят беше научно установена в наше време, но тя винаги е би­ла известна на всеобщото интуитивно мислене.

Следи от това се откриват в езика: avoir les doigts verts, den grunem Daumen haben, avere li police verde³⁶

Растението живее не само с прясна вода - то живее и от любов.
4. Между двама въплътени

За много хора това дори е единствената приемлива фор­ма на телепатия, тъй като тя е била лабораторно наблюдава­на в течение на продължително време, например посредством картите на Зенер.

Но още веднъж трябва да се каже, че ни интересуват пре­димно спонтанните случаи, чието съдържание е по-наситено, по-съвършено, по-сложно. Наистина, тези натоварени с емоционалност случаи винаги са твърде капризни: те представят всички несигурности, недостатъци и очарования на свобод­ното действие.

„Идеите, витаещи във въздуха" са реалност: неведнъж се е случвало едно и също изобретение да бъде направено в ед­на и съща епоха, но в две отдалечени една от друга страни и от изследователи, които не са се познавали и са работили не­зависимо един от друг.

Добре известно е и това, че телепатичните връзки са чес­то явление при близнаците.

Безгрижен и отпуснат, Реми отивал на почивка с колата си. Внезапно той намалил скоростта, отбил колата на банке­та и казал на жена си, която с безпокойство гледала колко тревожен и бледен бил станал той:

- Нещо се е случило с Лионел!

- Какво може да му се случи? Когато заминахме, той беше в отлично здраве.

- Претърпял е злополука.

И наистина, както се разбрало на другия ден, в момен­та, в който Реми бил обхванат от внезапна тревога, Лионел бил катастрофирал на около хиляда километра разстояние от него.

По-малко известен е фактът, че някои ясновидски пред­сказания всъщност представляват четене на мисли. В тях се говори не за бъдещето, а за моментното ни психическо със­тояние.

Една дама-любителка ми гледаше на карти и внезапно ми каза: „Възрастен мъж, ваш близък роднина, е тежко бо­лен... той няма да дочака края на годината. Това е чичо ви или баща ви... какво да се прави? Такива са природните закони. Уда­рът не е толкова тежък, когато сме подготвени за него." Ис­тината е, че по онова време баща ми не беше добре. Бях загрижен за здравето му; не бях казал нищо за това на гада­телката, но в джоба си носех писмото на майка ми, в което тя споделяше своето безпокойство.

Това се случи преди двадесет години... а бодрият старик скоро ще стане столетник.

Един приятел - ще го нарека Люсиен, който беше на нож с любовницата си - ще я нарека Уанда, отишъл при гледачка. Тя направо му заявила:

- Пазете се от младата жена, с която живеете, тя е спо­собна да ви бутне под някой влак.

А това беше фиксидея на Люсиен, който неведнъж ми бе казвал полушеговито-полусериозно:

- Трябва да внимавам да не пресичам на зелено с Уан­да, тя може да ме блъсне под някоя кола.

И при този случай изминаха двадесет години. Ужасните любовници се разделиха приятелски. Уанда се омъжи и изг­лежда щастлива. Люсиен наскоро почина, в пълен покой... от спиране на сърцето. Неговата професионална гледачка била доловила натрапчивата му идея, също както моята гледачка-любителка долови загрижеността ми.

Много умствени общувания се осъществяват в момента на смъртта; редица примери за това се съдържат в архивите на американското или британското дружество за психични изследвания, както и у автори като Рише, Фламарион, Боцано.

Г-жа П. подреждала бельо в гардероба, когато чула гла­са на сина си, който я викал: „Мамо, мамо!" Това било през 1914 г. и синът й бил на фронта. Бедната жена била съкруше­на: тя твърде добре знаела какво означава това. При замина­ването си за фронта младият лейтенант й бил обещал да се свърже с нея, ако го убият.

Няколко дни по-късно пристигнала страшната новина, ако може да се нарича „новина" онова, което било само пот­върждение: офицерът бил убит в същия час, когато се разне­съл неговият зов.

Трябва да уточним, че майката и синът били установя­вали телепатична връзка и по-рано, при обикновени обстоя­телства.

В последния случай има нещо повече, отколкото в слу­чая на близнаците Лионел и Реми: чуването на думи. Гласът на младежа не е прекосил стотици километри, за да достиг­не до майка си, а е бил възстановен от много силното мозъч­но трептене.

Има случаи, когато безгласното телепатично послание е съпроводено от образи. Така по време на окупацията един младеж, пребит до смърт от гестаповците, се явил на майка си, като криел лицето си от нея.

Съществуването на този вид телепатия се приема труд­но, не само от онези, за които всякакъв живот и всякаква ми­съл извън физическото тяло са невъзможни, но също и от множество християни, които при това вярват в причастието на светците, т. е. в постоянната духовна връзка между тър­жествуващата църква (вярващите от Небесата), страдащата църква (тези от Чистилището) и борещата се църква (тези от Земята).

Същевременно всички мистици са живели в доброволна симбиоза с благотворните умове от невидимия свят.

Ето Сведенборг: ако той не говори за телепатия, то е за­щото този термин се появява едва в края на XIX век: бил е въведен от Майерс през 1882 г. Но северният пророк е опре­делил и описал твърде сполучливо с името „връзка" това пос­тоянно взаимоотношение между живите долу и живите горе.

От неговите писания следва, че нашият емоционален жи­вот е свързан с този на цялостите, които изпитват същите чув­ства като нас. Той обяснява, че това общуване между нашето съзнание и съзнанието на някой дух е необходимо, защото „човекът не може да живее според общия поток на излъчване, подобно на лишените от разум животни".³⁷

Връзката може да бъде съзнателна или несъзнателна, злотворна или благотворна, в зависимост от това дали субек­тът се е свързал със силите на Небето или със силите на въз­духа. Ако в него царят хармония и покой, то той е свързан с близките до Небето области от света на духовете. Ако е нер­вен, разтревожен, агресивен, необуздан в делата или думите си, от това трябва да се заключи, че той е свързан (в повече­то случаи несъзнателно) с низшето астрално. Ако излъчване­то, което той приема, произлиза от изцяло лош дух, трябва да се говори за нападане и вселяване. Ако злият дух се нас­тани за постоянно в него, това е обсебване.

По въпроса за телепатията има едно писмо на Пиер от 1 януари 1923 г., което изглежда много важно:

„Вие вече разполагате с няколко доказателства, които лесно могат да бъдат проверени, и които ви показват истин­ността на явлението, наречено от вас „телепатия", но скоро ще установите съзнателната свобода на духовните излъчвания между живите, били те на земята, на небето или и на двете места. Тази загадка скоро вече няма да е тайнствена: напъл­но духовният начин, който избрах, за да общувам с теб, е под­готвително упражнение за задълбоченото и подробно обучение, което ще се увенчае с успех в деня, когато човешките тълпи ще увлекат в своята често детинска, но искрена вяра онези изостанали хора, които сами се наричат учени и мъдреци. Ние напразно хлопаме на вратата на официалната наука."

Често се случва диктуващият дух вече да е установявал телепатична връзка с приемащия по времето, когато е бил на земното ниво. В подобен случай връзката между тях с помощ­та на интуитивното писане или посредством всякакви други начини се установява много по-лесно.

Тази телепатия, това вдъхновение е съзнателно при пос­ланията, които дават опора на самовглъбената мисъл, които развиват духовно учение и наставляват в изкуството да се жи­вее.

Секретарката на г-жа Моние, която е преписала на ма­шина всички нейни текстове, общо около 3000 страници, през 1970 г. ми заяви следното:

„Когато пишеше под диктовката на сина си, госпожата бе с напълно ясно съзнание. Ако почуквах на вратата й, тя ми отговаряше, казваше ми каквото имаше да ми каже и продъл­жаваше прекъснатата си работа. Повтарям: тя беше напъл­но будна. Г-н Пиер искаше от нея само да остави съзнанието си незаето и да заличи от него всички грижи."

Същото се твърди и от г-жа Марсел дьо Жувнел, която също набляга върху ясното съзнание. Непреодолимото жела­ние за писане не винаги се появявало в спокойствието на нощ­та или на зазоряване, а често по време на някоя разходка из полето, дори и по време на пазаруване в центъра на Париж. При двата последни случая тя незабавно се връщала у дома си и започвала да пише. Тя отхвърля мисълта и термина за „автоматичното писане" и сравнява интуитивното писане с композирането, като думите заместват музикалните ноти.

В двата предходни случая и в други подобни на тях съз­нанието е едновременно и у невъплътения дух, който мисли и диктува, и у въплътения дух, който приема и записва. Друг много важен факт: г-жа Моние е приемала само Пиер, г-жа дьо Жувнел - само Ролан.

Обикновено телепатичният език е език без думи, нещо, което ни е много трудно да разберем. А в повечето случаи онези, които диктуват от отвъдното, изпращат не думи, а идеи. Ето защо записващият трябва добре да познава въз­можностите на езика. Ако избраният от него термин не съот­ветства на онова, което те искат да кажат, те се стараят да го поправят.

Паки, пратеничката от белите области, не говори за те­лепатия, а за лъчения и трептения, което е същото:

„Ние вече не се нуждаем от думи, за да се изразяваме. Усещаме и виждаме всичко чрез флуиди, излъчвания, трепте­ния. "

Един немски учен, Вилхелм Оствалд (1853-1932), който предлагал енергетично схващане за света, също говорел за излъчвания и дори за „мозъчно радио".

От своя страна Ханс Бергер от Йена, който приемал обек­тивното съществуване на телепатията, с други думи, на пси­хическата енергия, която може да намери отклик в съзнанието на някой друг, открил съществуването на тези мозъчни треп­тения, наречени от пратеничката „флуиди".
6. Между двама невъплътени

Членоразделният език, който се изразява посредством звуци, е резултат от въплътяването. Езикът на духовете се из­разява посредством лицето и по-специално чрез очите: дос­татъчно е те да се видят, за да се разберат. А дори и да не се видят, общуването им е незабавно, в двойния смисъл на „миг­новено" и „без посредници".

„Всеобщият флуид - пише Алан Кардек - установява между тях постоянно общуване, той пренася мисълта също както при нас въздухът пренася звука, той е нещо като всеобщ телеграф, който свързва всички светове и позволява на Духо­вете от тях да общуват помежду си."

187

„Духовете не се нуждаят от думи, за да се разбират по­между си: всяка мисъл се отразява в перидуха, също като об­раз в огледало, те обменят идеите си без усилие и с главозамайваща бързина. Издигнатият дух може да чете чо­вешките мисли и да долови най-скритите ни намерения. Нищо не може да му убегне."

В този всеобщ език, установяващ постоянно общуване между духовете, имената и думите вече нямат стойността, ко­ято ние им придаваме.

„Ангелите - казва Сведенборг - само насочват идеите си към нещата, които в словото са представени от имената и думите. Имената и думите сякаш са небесни обвивки, люс­пи, които падат при влизането в Небесата!"

Същевременно всеки дух, който се обръща към някой чо­век, говори на неговия език.

7. Между въплътен или невъплътен, и небесните или божии сили

Независимо дали човекът е въплътен или не, за да живее пълноценно, той се нуждае от телепатията, наречена „молит­ва". Тази пряка мисловна връзка между Бога и него е въз­можна във всеки миг и навсякъде.

В този свят е от голямо значение да бъдем свързани (re- ligare, religio) с положителния полюс на вселената, а това е още по-важно в онзи свят. Тук долу ние имаме човешки опо­ри: роднините, приятелите, обществото. Там горе ще имаме само духовни опори. Само искреното и пламенно призовава­не на Бога ще ни предпази от капаните на психосферата, ко­ято се намира преди Небето, която не е Небето.

„Книгите на мъртвите" на различните традиционни ци­вилизации: египетската, тибетската, на майте - имат за цел именно това предпазване.
XV

ОБСЕБВАНЕ И СИМБИОЗА

Човешкият ред постановява: място за всяко нещо и вся­ко нещо на мястото си. Божият ред постановява: тяло за все­ки дух и всеки дух в тялото си, по-точно, физическо тяло за всеки дух и всеки дух във физическото си тяло.

С други думи, всеки при себе си: моят дух в моето тяло, твоят - в твоето, неговият - в неговото.

За съжаление поради свободата, възцарила се във всич­ки светове, този Божи ред понякога бива нарушаван; случват се аномалии: вместо един дух в едно тяло, няколко духа спо­рят за едно тяло; вместо твоят дух в твоето тяло, ето него­вият дух в твоето тяло.

Тези аномалии, тези нарушения на законите на Реда се наричат „обсебвания".

Нека се опитаме да обясним техния механизъм. Някои възкръснали не се чувстват добре в етерната си обвивка; не­удобно им е в духовното им тяло... прекалено духовно за тех­ния вкус. Те не знаят как да си служат с него. Какво учудващо има в това? Още на нашето ниво децата трябва да се учат да си служат с тялото си; това не им е инстинктивно дадено. Ще трябва един ден да се научим да боравим с духовното тяло, също както сме се научили да си служим с физическото.

Тези новопристигнали, разочаровани от духовото си със­тояние, изпитват нужда да се съединят със земни обитатели, за да възстановят в някаква степен жизнеността си. Те изпит­ват носталгия по въплъщението и биха искали да заживеят отново на нашето ниво и да си възвърнат онова, което са из­губили. Те разбират, че плътта им е безвъзвратно разрушена и копнеят за физическо тяло, чрез което биха могли да жи­веят.

В търсене на осезателни и чувствени удоволствия те се опитват да обсебят някой въплътен, който им е близък с не­що. Тогава могат да се случат явления като вселяване, свър­зване и симбиоза, които ще наречем така, защото думата „обсебване" е прекалено силна и може да стресне някого. Об­себването винаги предполага нещо дяволско, което обаче не е задължителна характеристика на това явление.

Под „вселяване" трябва да се разбира умственото обсеб­ване. То започва със завладяване на тилната част на главата, за да унищожи волята и да изключи съзнанието.

Под „свързване" и „симбиоза" трябва да се разбира про­цесът на единение между дух, който поема инициативата за това, и повече или по-малко съгласен с връзката смъртен.

За нас „свързване" и „симбиоза" са синоними. „Свърз­ване", дума, пълна със съгласни, просъсква малко страшничко в ушите ни. „Симбиоза" е по-благозвучна и също толкова точна дума. Речникът „Робер" я определя така: „Симбиоза - трайна и взаимоизгодна връзка между две или повече живи съ­щества."

Достатъчно е да променим малко това прекрасно опре­деление: „Симбиоза - трайна или моментна, рядко изгодна връзка между две или повече същества, едните от които жи­веят на земята, а другите - в света на духовете."

За цялостите, които желаят да се присъединят към нас, за да им служим за тяхно тяло, за да им предоставим осеза­нията си, най-лесната плячка са децата. Ето защо те трябва да бъдат кръщавани възможно най-рано, за да ги предпазва знакът на светото кръщение.

Юношите в пубертетна възраст също могат да станат жертви на тези бродещи в търсене на въплъщаване духове. Така те, без да искат, могат да предизвикат шумните прояви, наблюдавани в обитаваните от призраци къщи.

Повечето време нападнатият човек запазва свободната си воля, няма съзнанието, че нещо паразитира в него. Но ако той е изпаднал в депресия, с намалени съпротивителни сили, ако пренебрегва молитвите, духът се настанява в него и ско­ро започва да се държи като у дома си. Това е телесното об­себване: най-пълното, най-опасното, най-стряскащото.

В древността подобни обсебвания са били често-явление; за тях се говори и в Новия Завет. Колко пъти в него се спо­менава за „бесове", което трябва да бъдат прогонени! Исус и апостолите са имали много случаи да гонят „демоните", т. е. вселилите се духове. Проповядване на Евангелието, възлага­не на ръце за излекуване, изгонване на нечистите духове - това са били трите основни задачи на галилейците.

След идването на Христос на земята пълното обсебване е станало рядкост: човекът отново е получил свободната си воля. Същевременно ако той трупа погрешни избори, ако приема различните форми на злото, ако се оставя да бъде об­хванат от мисли, изпълнени с омраза, ако прекъсне връзката с висшите сили, той може да накара везните да се наклонят на лошата страна.

У първите християни обсебванията били видимо нама­лели, но те отново се възродили през Средновековието, хи­лядолетие, през което дяволските попълзновения били особено силни. В онова време без нюанси единственото сред­ство против обсебванията била кладата. В наши дни телесни­те обсебвания са изключително редки: няколко случая на няколко хиляди души, както заяви заклинателят на зли духо­ве от Парижкото архиепископство.

191

Ала вселяванията и паразитиранията са също толкова многобройни както някога, въпреки че не винаги са разпоз­навани. Хора, нуждаещи се от духовно лечение и размисли, биват третирани като луди и тъпкани с опиати.

Пример за проста симбиоза: Елизабет изпитвала силна тревога всеки път, когато се намирала на закрито, усещала панически страх да не би да бъде затворена. Тогава тя си въ­образила, че е превъплъщението на затворена в манастир мо­нахиня. Накрая разбрала, че е психически свързана с една своя вече невъплътена приятелка, която била лежала в затвора по време на Съпротивата. Без някакви лоши намерения нейната приятелка й предавала тази своя фобия. Веднага щом Елиза­бет разбрала това, безпокойството й изчезнало.

Пример за множествено обсебване: Мария-Магдалена, от чието тяло Христос изгонил седем daimones, гръцка дума, погрешно превеждана като „демони".

Друг пример за множествено обсебване: обсебеният от Герасия (Лука VIII, 26-39). Много бесове са влезли в тялото на този човек и викат през устата му: „Името ми е Легион, защото ние сме много". И той (в единствено число) го молел да не им (в множествено число) заповяда да отидат в бездна­та.

Желанието за въплъщаване е толкова силно у същества­та, които съставляват този злотворен егрегор, че те умоляват онези, които имат власт над духовете, да не им заповядват да отидат в бездната, а да им позволи да влязат в телата на свине. Всичко друго, но не и тъмните и тежки области, наре­чени „геена"! Всичко друго, но не и пребиваването в мъки и мрак! Щом са ги изгонили от човешкото тяло, те ще се задо­волят с това на свинете.

Но това свързване между човешки духове и животински тела било противоестествено и не можело да продължи дъл­го. Внезапно полудели, нещастните животни се самоубили, като се спуснали в езерото. И злите духове отново се озова­ли на свобода, в търсене на нови тела, нови наслади и нови злосторства!

В Евангелието има още един разказ за колективно обсеб­ване от скитащи духове: Лука XI, 24-26:

„Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото."

Тази тревожна история напомня произшествие, протек­ло по следния начин: един човек бива нападнат в къщата си от разбойник, защищава се и успява да го изхвърли навън. След излизането на натрапника той почиства къщата, попра­вя повредите, подрежда всичко. Но разбойникът, който не се е примирил с неуспеха си, решава да се върне пак и си съби­ра съучастници. След известно време групата нахлува със си­ла у нещастника, пребиват го, нараняват го тежко, отнасят всичко, което може и изпочупват останалото.

За да избегнем подобни нападения (разбира се, става въп­рос за нападения от другия свят), Христос ни призовава да пазим дома си, т. е. съзнанието си, с най-голяма бдителност: „Когато силният въоръжен (духовно) човек пази двора си (осе­занията си), имотът му (цялото му същество, духът му и фи­зическото му тяло) е в безопасност." (Лука, XV, 21)

Множествените симбиози, за които говорихме, бяха ед­новременни, а сега ще разгледаме последователните. Този вид свързване, който често се сочи като аргумент за същест­вуването на превъплъщението, се разкрива посредством хип­нозата. Полученият по този начин транс позволява моментно превъплъщение, с други думи, някой дух обсебва живия, кой­то му служи като медиум и му предоставя тялото и говора си.

Живият е заспал, целостта мисли и говори вместо него. Тя се отъждествява с онзи, когото е обсебила, отново оживя­ва чрез него и му предава своите спомени. Тя започва да раз­казва за земното си съществуване с често характерното за хо­рата отвъд многословие. Фактите, които тя излага, понякога са верни и могат да бъдат проверени.

После се явява друг дух, който на свой ред се обръща към миналото си. Замества го трети, после четвърти. Една след друга много цялости, чиито животи са протекли в раз­лични векове, идват да се проявят чрез органите и сетивата на заспалия човек. Връщанията назад под хипноза са многос­ловни, когато се разказват земни съществувания, но са твър­де дискретни, даже прекалено, когато става въпрос за междинните пребивавания в отвъдното. Напълно възможно е идващите цялости да говорят истината, но изобщо не е дока­зано, че те са превъплъщения на една и съща личност.

Разказите за превъплъщения не винаги се правят единс­твено под хипноза: някои от тях са спонтанни и излизат от устата на деца. Някой малчуган твърди: „Когато бях британ­ски офицер в Индия..." или „Когато бях тибетски лама..." и продължава с подробности от тези страни, за които знае са­мо имената им. Предприемат се проучвания и някои факти се оказват верни. Какво е станало? Просто това: някой майор Томпсън или някой тибетски лама от света на духовете са си послужили с детето като с медиум. И бъбривците започват да разказват живота си... или дори да си измислят живот: по­добно на този свят, и отвъдният е пълен с митомани.

Много „случаи на превъплъщение" могат да бъдат обяс­нени със симбиозата, процес, за който досега е говорено твър­де малко, твърде недостатъчно.

Нашите трептения хармонират с тези на същества, живе­ли в други епохи; и тези психични съюзи, тези свързвания, най-често несъзнателни, дават разрешението на още едно яв­ление, също използвано като аргумент в полза на превъплъ­щението: явлението на „вече видяното".

То става по следния начин: някой невъплътен вижда или по-точно вижда отново дадена гледка посредством нашите очи. Той разпознава местността, където е живял; между нас и съществото, временно вселило се в нас, се образува осмо­за.

Така един непознат дух отново видял езерото Леман през погледа на г-жа Брандт. Ако не е знаела за своята дарба на медиум, ако не е познавала много добре обичаите в паралел­ния свят, тя можела да изпита усещането, че вече е живяла в Лозана.

Явлението на „вече видяното" може да се обясни и по друг начин: по време на някои сънища ние се раздвояваме и метафизичното тяло отива да броди из областите, които ние разпознаваме един ден, когато минем оттам във физическо­то си тяло.

По този повод ще си позволя да вметна едно лично наб­людение: изпитвал съм впечатлението за „вече видяното" не в исторически места, както би следвало да се очаква, а пред съвсем съвременни постройки: както когато за първи път пре­минах по Северната магистрала. Разказах това на приятелка­та, която пътуваше с мен. Тя ми довери, че е изживяла нещо подобно: както за нея, така и за мен усещането за „вече ви­дяното" се появяваше само във футуристично обкръжение.

Симбиозите могат да бъдат благотворни и злотворни. Злотворните свързвания влизат в категорията на вселявания-та и обсебванията.

Самоубиец от света на духовете се опитва да въвлече в самоубийство някой от близките си. Алкохолик от света на духовете предизвиква у някой от потомците си навика да пие и всички произтичащи от него последици: постоянно лошо настроение, патологична неустойчивост, бруталност.³⁸ Прес­тъпник от света на духовете подтиква към престъпление ня­кой умствено безгръбначен човек. Тук би могло да се потърси обяснението на убийствата без мотив, при които убиецът се провиква: „Не разбирам... не зная какво става. Като че ли ня­какъв глас ми нареди да убия."

В трите предходни случая лошите излъчвания се съчета­ват с нездрава наследственост. Същевременно не бива да се допусне опит за оневиняване на този вид престъпници пос­редством обяснение за обсебване от низшите области на астралното, което да замести позоваванията на нещастното дет­ство и на прогнилото, нездраво общество, източник на всяко зло. Вината на такива хора е в това, че не са се опитали да прогонят чуждата сила, която направлявала чувствата им и диктувала действията им. За да се стигне дотам, те преди то­ва са подготвили почвата с дълга поредица от съзнателно ло­ши избори. Отстъпвайки от злото, те сами са вързали ръцете си и обсебването се е задълбочило.

За съжаление, ако съзнанието е твърде слабо, ако разу­мът е зле развит, индивидът не успява да се противопостави. Ето един такъв случай: в предградията на голям швейцарски град станали множество криминални пожари. Накрая под­палвачът бил арестуван. Това бил един младеж, санитар в психична болница, от който никой не можел да се оплаче. По време на следствието майка му разказала, че някои вечери си­нът й казвал, обхванат от необясним ужас: „Мамо, моля ти се, затвори ме тази нощ. Затвори ме, те искат аз да изляза." Кой би могъл да се крие зад това зловещо „те"?