Конспект по фонетика на съвременния български език

Артикулационен, акустичен и функционален аспект на говорния звук

Изтегляне 121.14 Kb.

страница	9/41
Дата	26.05.2023
Размер	121.14 Kb.
	#117839
Тип	Конспект

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 41

ФОНЕТИКА - лекции за студенти

Фонема. Състав и структура на българската фонемна система.

Артикулационен, акустичен и функционален аспект на говорния звук.
Звуковият състав на езика може да се разглежда от три страни – артикулационна (физиологична, учленителна), акустична (физична, слухова) и лингвистична (езикова, фонологична, функционална, социална). Устройството и функционирането на говорния апарат, закономерностите при образуването на гласните и съгласните, техните учленителни особености и измененията им в потока на речта са предмет на артикулационното описание. От артикулационно гледище звуковете се делят на гласни и съгласни.
Акустичното описание има за задача да представи резултатите от действието на говорните органи, благодарение на които е възможна говорната комуникация. Това, което чуваме, обикновено е сложен звук, резултат от преобразуването му в резонаторните кухини – гърлената, устната и носната. Техните собствени честоти образуват зони, които в акустично отношение се определят като форманти на звука. Чисти тонални звукове са например гласните. При сонорите преобладава тон. Съгласните се характеризират с шум или с глас и шум.

Гласни	Съгласни – шумови (звучни и беззвучни)	Сонори
1. При образуване на гласните звукове гласните струни трептят и звучащата издишна струя свободно и безпрепятствено преминава през устата.	1. При образуване на съгласните звукове въздушната струя преминава през устната или носната кухина, като преодолява различни препятствия (преграда или проход), в резултат на което възниква характерен шум, който е главната особеност на съгласен звук.	1. Сонорите са преходен тип между между гласните и шумовите съгласни.
2. При образуването на гласните мускулното напрежение е разпределено равномерно по цялата устна кухина.	2. При образуването на съгласните мускулното напрежение е съсредоточено там, където възниква преградата.	2. Като съгласните се образуват с преграда, различават се по начин на образуване и наличие на шум.
3. Гласните са чисти тонове.	3. Съгласните се характеризират с шум или с глас и шум. Съгласните, които се учленяват с пълна преграда или с тесен проход и се състоят главно от характеристичен шум, са шумови съгласни. Те могат да бъдат звучни и беззвучни.	3. Както при гласните при образуването на сонорите преобладава тонът. Тонът преобладава над шума.
4. Всички гласни могат да образуват срички.	4. Съгласните в СБКЕ не могат да образуват срички.	4. Подобно на гласните сонорите са позиционно неограничени по употреба и са неутрални при асимилация на предходните беззвучни съгласни.

Лингвистичната функция, която изпълняват говорните звукове като елементи от звуковата сигнална система за изразяване на определен смисъл, е най-важна от гледна точка на езиковото общуване. Звуковете, които изпълняват социална функция, като различават морфемите и думите в езиковата комуникация, са фонеми, тоест основни единици на езиковата система. Онези звукове, които не притежават това качество, са слухови и артикулационни разновидности на фонемата, тоест нейни варианти (алофони). Фонологията изучава функционалните свойства на звуковете и суперсегментните явления като смислоразличителни единици.

Фонема. Състав и структура на българската фонемна система.
Сами за себе си звуковете на речта нямат значение. Човек произнася звуковете в речта, за да образува значими речеви единици – морфеми, думи, фрази.

Изтегляне 121.14 Kb.

Сподели с приятели:

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 41