Конспект по литература за 11. клас за дзи христо Ботев и неговото творчество
Сборникът „Под манастирската лоза”
Изтегляне 0.51 Mb.
|
Свързани:
botevata-balada-hadji-dimityr, 2013-07-24-16-12-37, dzi-po-bel-avtori, stilistika, za-maturite-ivan-vazov-hristo-botev-iiordan-iiovkov, dimcho-debelyanov-pripomnyaneto-na-zavryshtaneto, nikolaii-liliev-i-razvitieto-na-bylgarskata-poeziya, celi-na-esteticheskoto-poznanie-pishtov, poeziya-na-bylgarskiya-simvolizym-teodor-trayanov-i-dimcho-debelyanov, simvolizmyt-bylgarskite-izmereniya
- Навигация на страницата:
- Чорба от греховете на отец Никодим”
- Занемелите камбани”
| Сборникът „Под манастирската лоза”
Сборникът излиза през 1934 г. Включва разкази, писани в продължение на 25 години. На фона на цялостното Елин-Пелиново творчество те изглеждат твърде необичайни и самобитни*: повествованието им почива на фолклорно-митологична (езическа) и християнска (но различаваща се от официалните догми на църквата!) основа; поставят теми за греха и праведността, изкушението и въздържанието; живота на плътта и този на духа, които обаче са развити не от позицията на религиозните догми, а от тази на един езически и материалистичен светоглед открояват философска, а не социална проблемност; имат за главни герои светци и духовници, а не обикновени селяни. наподобяват жанровете на легендата, апокрифа, житието; нерядко боравят с иносказанието и притчовото говорене. Фигурата, която споява отделните разкази в сборника, е тази на отец Сисой. Той е игумен на неназован манастир, където разказвачът често гостува и черпи мъдрост от добрия духовник. Още първият разказ в сборника - „Отец Сисой”, въвежда образите и на двамата, уточнява мястото на „разказването - „под манастирската лоза”, формулира основните теми на разговорите: „За Бога, за света, за суетата на живота и загадката на смъртта”. Мото на сборника е 5. стих от 142. псалом (книга Псалтир на Библията): „Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.” Красивият свят, създаден от Бога, и неразгадаемият човек - това са Божиите дела, до които се докосват и самите разкази. „Чорба от греховете на отец Никодим” Основната идея в разказа е свързана с двуделността на човешката душа като вместилище и на греха, и на светостта. Тя е заложена в метафоричното определение за човека, дадено от отец Сисой: „и черно, и бяло зърно”. Ядро на разказа е историята на отец Никодим, пристигнал в манастира като двадесетгодишен младеж и проявявал се винаги като добър човек и усърден монах. Сред духовните занимания на героя е и това да наблюдава и изследва по интересен начин душата си – отделяйки за непростимите си грехове черно бобено зърно, а за съмненията и терзаещите го мисли - бяло. Опредметяването на тези занимания е интересен факт, който хвърля светлина върху лутанията на монаха из собствения му душевен лабиринт. Отец Никодим се съмнява дали е спасил душата си чрез избора си да изостави света, защото осъзнава, че светът не го е изоставил. Реалността зад манастирския зид продължава да присъства в спомените му за светския живот и за любимата, с която се е разделил. Философския и богословски проблем за връзката между бъзплътната душа и телесната плът монахът се опитва да разреши, примирявайки двете начала у човека – душата ликува от радостните влечения на тялото: „Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?" Това по същество хедонистично* схващане е в разрез с християнския* аскетизъм и затова монахът определя тези си мисли като „бяло зърно”- неволен грях, за който моли прошка. Белите и черните зърна, тяхното отделяне и накрая смесването им в едно се превръщат в притча за съдбата на човека - да пребивава в материалния свят чрез тялото си и да се опитва да го преодолее чрез духа си, а душата му да усеща своята разпънатост между едното и другото. „Занемелите камбани” Конфликтът в разказа се състои в противопоставянето между нуждите на страдащия и формалния ред, установен в църквата; между Божия и човешкия ред. Художественото му решаване утвърждава идеята, че никой и нищо не бива да възпрепятства пътя на човека към Бога. Участници в конфликта в произведението са бедната жена, дошла да измоли милостта на Божията майка, и улисаният в предпразнично суетене игумен на Жрелинския манастир. Божи служител, но погрешим в делата си човек, той пренебрегва евангелската истина, че най-последните сред човеците са първи пред Бога и се отнася грубо и снизходително към разтревожената за детето си жена. Прегрешенията му произтичат от факта, че той робува на формалния ред - ядосва се, че е нарушена традицията, да не се влиза на празнична вечерня в църквата, преди да са ударили камбаните; захвърля ядно „простата игличка”, оставена като дар от жената. За него външните знаци на почитанието се оказват много по-важни от спонтанната и съкровена връзка между човека и Бога. „Нищожният”, но безкористен дар на жената отвежда към новозаветната притча за лептата на бедната вдовица, чийто смисъл е, че пред Бога няма големи и малки дарове, щом са израз на вяра и чистосърдечие. Пренебрегването на този християнски принцип е причина и за чудото, настъпило в църковния двор - онемяването на камбаните. Мистичният* факт подсказва, че е нарушен постановеният от Бога ред, пътят на всеки един към него да е свободен. Възстановяването на този ред става не чрез осъзнатите действия на игумена, който тълкува занемелите камбани като знамение за сторен грях, без да припознава себе си за негов извършител, а по благодат. Молитвата на героя, искреният му страх пред Бога, намирането на простичкия, но сърдечен дар на нежеланата посетителка и връщането му на мястото, избрано от нея - това са причините, довели до възвестяването на второто чудо: проехтяването на камбаните без намесата на човешка ръка. Чрез този факт Бог оповестява на хората, че нарушеният порядък е възвърнат и че пътят към него е свободен. Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|