Кръгла маса на

• 
  Благодаря на професор Кармен Тиле. Дискусията ще продължи след кафе пауза.
  

• 
  Ще приканя всички в залата. Бих желала да дам думата на нашия втори гост – г-н Ян Кратохвил, преподавател от университета „Ф. Палацки“ в Оломоуц, който ще ни представи своя доклад относно преподаването на материята на правата на човека в неговия университет. Давам думата на г-н Кратохфил.
  

• 
  Благодаря много. Сега ще ви разкажа за преподаването на човешките права в Чехия и чешките университети. В началото, като въведение, искам да обърна внимание на ролята на правата на човека и Европейската конвенция по правата на човека конкретно за Чехия, защото в противен случай би било невъзможно да се разбере как човешките права и Конвенцията биват преподавани у нас.
  

Чехия е страна с приблизително същото население като това на България – 10 000 000 жители, но ние имаме само четири юридически факултета, в единия от които имаше проблеми и корупционни скандали, повечето от професорите го напуснаха и макар че в момента приема студенти и е действащ, за съжаление, няма да имам възможност да ви разкажа за този университет и как се преподават човешките права там, тъй като не познавам никого от преподавателите. В техния уебсайт не видях да има специални курсове по човешки права, най-вероятно са преподавани като част от самото конституционно право.

Сега ще ви представя информация как Правата на човека са преподавани в останалите три юридически факултета.

ПРАГА

1-та – Въведение в Правата на човека

2- та – Граждански права

3- та – Политически права

4- та – Икономически и социални права

Студентите не изучават съдебна практика, което прави курса недостатъчно ефективен според мен. Това е единственият задължителен курс, който студентите преминават. Това е и курсът, който аз учих в този университет, и не помня нещо особено за правата на човека.

Освен това има няколко курса, които са ИЗБИРАЕМИ:

Първият е Международна закрила на човешките права – създаден през 1990 г., но се преподава единствено чрез лекции – фокусира се предимно върху системата на ООН, организацията и т.н. Има една лекция и върху Европейската конвенция, но преподавателят просто я чете, и въпреки че като студент съм присъствал на нея, не мога да си спомня нищо. Това до ден-днешен не се е променило, дори професорът е същият.

Вече е създаден нов модул – Европейска закрила на човешките права – много по-интерактивен, или поне така бе замислен при въвеждането му преди няколко години - студентите да изследват съдебната практика и след това я обсъждат прилагат в конкретни казуси в семинарните занятия. Този план обаче е изпълнен само отчасти, тъй като му липсва достатъчно систематизиран подход. Семинарите се водят от различни преподаватели и макар че се предполага студентите да се подготвят предварително, проверката на знанията е доста затруднена. Един преподавател предпочита да дойде и да си прочете лекцията, докато друг ще заложи на интерактивен семинар, т.е. във всеки конкретен случай е различно. По този начин за студентите е трудно да четат и да се подготвят за семинара, въпреки че като цяло го харесват, доволни са, че могат да се запознаят с практиката и са позитивни по отношението на него.

Модулът като цяло е добър, но може още да се усъвършенства според мен. Темите, които се дискутират, се променят всяка година и зависят от това кой ги преподава – обикновено са свързани с правото на свобода, със забраната за изтезание, дискриминацията, справедлив процес и др.

Последният курс, който искам да спомена, и който е застъпен в Прага, е нещо като правна клиника – беше Антидискриминационна клиника. В момента името е променено, но все така се фокусира върху антидискриминационни въпроси и има две части – ТЕОРЕТИЧНА – където студентите получават знания относно антидискриминационното право, включително Конвенцията разбира се, както и съдебна практика, и втората част – ПРАКТИЧЕСКАТА, като последната обхваща стаж при Омбудсмана, който е focal point, базиран на антидискриминационните директиви, където студентите могат да прилагат теоретичните си познания.

БЪРНО

Ето защо един от лекторите в Бърно – Павел Молек, води избираем предмет в университета, който се нарича Текущи въпроси по правата на човека. Това представлява напреднал курс по човешки права, както той сам го нарича. В него се включват мотивирани студенти, които искат да се занимават с права на човека и да научат още, да четат практика и да обсъждат проблеми и случаи. Този курс е много ефективен начин на обучение – той успява да запази интереса на участниците, които са мотивирани. Обикновено за него кандидатстват около 50 души, след което преподавателят изпраща имейл до студентите, където им казва, че ще има много четене, учене и поставя изискванията си за активно участие от тяхна страна. Накрая остават петнадесетина студенти, които идват в тези часове, но са наистина студенти, които работят и си струва. Съдебната практика, включена тук, е не само тази в Страсбург, но и тази на Върховния съд, Конституционния съд, Съда на Европейския съюз и др. Този семинар е ориентиран предимно по теми. Преподавателят винаги провежда и един семинар на различни теми – например „Прилагането на правата на човека в хоризонталните отношения” – той избира няколко случая, които те дискутират или друга тема е „Как съдът се справя с призраците от миналото”, относно престъпления по време на Втората световна война, нацисткия режим, комунистическия режим и т.н.

Последният курс в Бърно представлява клиника, която според мен е най- добрата правна клиника по права на човека в Чехия, защото те си сътрудничат с много НПО, чиито седалища са в Бърно – общо правозащитни организации, организации за бежанци, като студентите прилагат знанията си на практика там.

Последният университет е този, в който аз преподавам сега – университет „Палацки“. Там ние разполагаме с най-луксозните условия за преподаване на правата на човека. Обучението по основните права е задължително и е в два семестъра – втори и трети, т.е. продължава цяла година. Лекциите са 24, а семинарите 18 – през първия семестър един на всеки две седмици, като по този начин се покриват в дълбочина всички основни права, включително и практика по тях. Фокусът на курса е върху Чешката харта на правата на човека и Европейската конвенция. В лекциите правим общ преглед, а за семинарите студентите са задължени да четат и да се подготвят по около 3 случая, било на ЕСПЧ или на Конституционния съд, след което по време на семинара ние провеждаме дискусии и разработваме казуси с учебна цел. Студентите трябва да приложат техните знания в хипотетичните казуси. Те научават как на практика се работи по фактите, свързани с човешките права, как реално се случват нещата.

При нас съществува и правна клиника по права на човека в Оломоуц, но тя не е съвсем действаща и никога не е била действително практически насочена. Това, което те правеха преди, бяха предимно казуси с учебна цел. Те я наричат клиника, но тя не се занимава много с реални житейски проблеми. В момента тя е наистина малко латентна. Ето защо ние обмисляме да я стартираме отново и да я променим. Това, което в момента студентите провеждат там, е подготовка за moot courts, така че не е необходимо да се нарича правна клиника. Симулативни съдебни процеси се провеждат навсякъде. Всяка година в Чехия се провежда национално състезание – moot court по Права на човека, в което могат да участват студенти от всички правни факултети, които не са част от тази клиника.

Има също и курс по Международно право на правата на човека, където аз преподавам, но то се концентрира повече върху системата на ООН, тъй като европейската система се изучава в задължителния курс.

Остава да спомена два въпроса, актуални в Чехия, които касаят преподавателите по Права на човека и които са непрекъснато дебатирани:

Първият е мотивацията на студентите – как да се мотивират студентите да се подготвят за класните си занимания, защото само ако са мотивирани може да се получи смислена дискусия на семинара, която да има ефект. Интересното е, че според мен няма голяма разлика в мотивацията при задължителните и избираемите курсове. Винаги съм смятал, че когато нещо е задължително и трябва да бъде направено, студентите не го харесват и няма да са стимулирани. При задължителните курсове трябва да си вземеш изпита и да се подготвиш. За задължителните курсове ние имаме хипотетични казуси под формата на писмени изпити с казуси, където те трябва да си приложат знанията на практика. Накрая понякога около 80% от студентите се провалят, защото нямат никаква идея какво да правят, тъй като не са били активни по време на семинарите. Много често студентите се спират на някоя от избираемите дисциплини не защото им е интересно, а защото изискват най-малко подготовка и усилия. Има изключения, разбира се, както споменах Павел Молек притежава способността да привлече и задържи вниманието на тези 15 мотивирани студенти всяка година. В Оломоуц ние имаме около 300 студенти, в Бърно имат около 500, от които само 15 остават мотивирани. В Прага студентите са около 850.

Вторият въпрос е дали правата на човека следва да се преподават в началото или в края на обучението. Всеки преподавател иска неговият предмет да бъде изучаван накрая на обучението. Доста хора са на мнение, че студентите са по-неподготвени и разсеяни в началото на образованието и затова следва да се запознават с тази материя в последните семестри, накрая на обучението. Аз съм в групата на малцинството, което смята, че правата на човека трябва да се изучават в началото. Ако студентът иска да учи нещо – няма значение кога ще го учи, ако не иска – няма да иска и в началото, и в края на следването. Аз не смятам, че те са по-глупави, когато започват да учат в университета. При правата на човека има известна самостоятелност и може да има отделен режим. Не е необходимо да се знае много относно основните правни въпроси, за да можеш да се занимаваш с права на човека. Аз съм работил в Съда в Страсбург, както и сега работя в Конституционния съд в Чехия, като пиша проекторешения, като нямам особени познания в другите правни области, но това не ми пречи да пиша добри решения, касаещи човешките права. Което не се знае, може да се прочете. При правата на човека това, което е необходимо, е да се познава съдебната практика. Ако само се чете Конвенцията, ти не знаеш нищо, затова по-важното е практиката. Второ – при правата на човека е необходимо едно различно мислене и прилагане на правото. Не е като прилагането на обикновеното право – тук е необходимо да се приложи балансът, тестът за пропорционалност. Това разбира се, може да бъде научено още в началото. Но най-важното е, че човешките права все пак са базирани на практиката на нашето конституционно право, имат своите корени в обикновеното право, поради което е необходимо в началото обучението да изгради представа за тези права и след това да се премине към нормалното развитие на нещата – Административно, Гражданско, Наказателно право, като винаги се имат предвид правата на човека в цялата тази система.

Благодаря ви много за вниманието.

• 
  И аз благодаря на г-н Кратохвил, който, надявам се, на всички беше интересно да представи една панорама на обучението в различните юридически факултети, които, както се оказа, са само четири, а не девет, както у нас. А сега ми позволете да дам думата и на г-н Адам Плосзка, преподавател от Варшавския университет, който да направи своята презентация. Имате думата.
  

• 
  Благодаря за поканата и перфектната организация на цялата среща. Аз преподавам „Права на човека” само от три години, така че нямам толкова голям опит, но бих могъл да споделя наблюденията си в Полша, които да са полезни за вас. Най-напред, за изграждане на цялостна представа искам да кажа, че в Полша има много правни училища – 20 публични и 40 частни, което означава, че съществуват и много начини за преподаване Правата на човека в тях. Подобно на Германия, обучението по Право при нас не е част от Болонската система – ние приключваме с магистърска степен след 5-годишно обучение, няма бакалавърска, също както в медицината.
  

Що се отнася до въпроса, касаещ момента на започване изучаването на права на човека, споменат от предишния лектор, аз искам да дам добър пример в следващия слайд с Университета „Николай Коперник“, където се започва с едногодишен задължителен курс по права на човека и това се прави от доста години насам. Според мен първата година задължително обучение по този предмет е доста интересен опит. Тогава студентите учат римско право, въведение в правото, история на полското право и други подобни дисциплини и за тях е много по-интересно да учат правата на човека, т. е. истинско право, с действителни проблеми, като се забелязва, че в тази ситуация те проявяват и желание тяхната дипломна работа да бъде свързана тъкмо с правата на човека. Много професори, които преподават в този университет, споделят, че когато по-късно провеждат курсовете си по гражданско право и процес и наказателен процес, студентите винаги гледат на тях през призмата на човешките права, което би било различно без този курс по Права на човека.

Втори добър пример е, относно провеждането на летни училища за човешки права, единственото такова, което имаме в Познан от 1992 г., провеждано от Университета „Адам Мицкевич“ в сътрудничество с Познанския център по правата на човека. Курсът е добре известен на интересуващите се от тази тема студенти.

В университетите (частни и държавни) имаме обаче доста правни клиники, а също и такива, провеждани от неправителствени организации. Броят на професионалните правни консултанти не е чак толкова голям, колкото трябва да е, и хората, особено бедните хора, които нямат възможност да си позволят адвокат, често посещават тези клиники, за да разрешат различни свои проблеми. Повечето университети имат правни клиники по права на човека, които са концентрирани върху уменията да се изготвят жалби пред ЕСПЧ, тъй като голяма част от хората, които посещават тези клиники, нямат вътрешноправно средство, което да използват.

ВАРШАВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Варшавският университет, където аз преподавам, предлага около 7-8 незадължителни курса по права на човека. Студентите могат да преминат през тези курсове през която и да е година от обучението им. Обикновено те се включват, след като са приключили с Конституционното право и Международното публично право. Също като в Чехия, курсът не е задължителен. Студентите и тук търсят най-лесния възможен такъв, който да посещават. Когато разберат обаче, че в даден курс по права на човека трябва да четат съдебна практика, те избират да се запишат в курс, който се състои от лекции.

На един от слайдовете ще ви дам пример за нашите курсове и това, с което се занимават, например „Европейската конвенция за правата на човека и правната система“, „Правата на човека и европейското право“, „Публична администрация и индивидуални права и свободи“, „Национални и международни институции за защита на ПЧ (съдебни и омбудсмани)“ и др. За да са взели успешно курса, студентите трябва да напишат есе, да решат тест и казус, показвайки как се решава конкретен проблем. В резултат на този процес, в обучението се включват основно хора, които искат да специализират в областта на правата на човека. Това всъщност са твърде малко хора.

Курсът продължава един семестър, който се състои от приблизително 30 часа, дава 5 кредита, като групата не е голяма. Като се има предвид, че всяка година университетът приема над 1000 нови студенти, едва около 25 – 30 се включват в курсовете по Права на човека, което е много, много малък брой от студенти.

В нашите курсове има сериозна концентрация върху системата на ЕКПЧ, но аз мисля, че това идва от практическа гледна точка - студентите проявяват интерес към това как да подават жалба пред ЕСПЧ. Разбира се, ние се стремим да им дадем по-широка перспектива, но това е главното.

В курсовете по другите дисциплини, тъй като както отбелязах много малка част от студентите избират курса по права на човека, се преподава също права на човека, специално в Наказателното право и процес. Съдебната практика на ЕСПЧ е много добре възприета в Полша, има много публикации, които се отнасят за юриспруденцията на ЕСПЧ. В днешно време всеки студент се обучава да държи сметка не само за правната система на Полша, но също и цялата европейска система, тази на Съвета на Европа и на Европейския съюз. Преподавателите в нашите курсове се стремят да покажат именно тези три перспективи като намират нещо в техните дисциплини, свързано с практиката на ЕСПЧ. Разбира се, в Конституционното право се отделя голямо внимание на Европейския съд по правата на човека, но по-скоро по начин който спомага за тълкуване на правата, които се съдържат в Конституцията. В нашата Конституция, както и в Чехия, имаме пълен каталог на правата, разписани в Конвенцията, почти идентични с тези по Конвенцията. Така че най-вече в курсовете по Конституционно право студентите имат възможност да се запознаят с различните стандарти, тъй като във всяко решение на Конституционния съд имаме секция, касаеща стандартите на ЕСПЧ. Разбира се относно правата на човека и Конвенцията се споменава и в часовете по Международно публично право, но по доста общ начин за придобиване на цялостна представа, че съществуват тези международни механизми, но това е всичко, тъй като този въпрос е доста сложен, а времето на преподаване – ограничено. Съществува само една лекция, касаеща правата на човека в Международното публично право, тъй като се отделя повече внимание на други теми като Морско право, Космическо право и т.н. Повечето от моите колеги, които преподават Европейско право, задължително за студентите, се опитват да разберат и обяснят Европейската конвенция в този смисъл, стремейки се да покажат връзката й с Хартата на основните права.

Във Варшавския университет има правна клиника с две секции – миграционно право и международните институциите по права на човека, като в тази секция те предимно се фокусират върху въпроса как се подават жалби пред Европейския съд по правата на човека.

Относно летните училища, в сътрудничество с университета Виадрина веднъж сме организирали летен курс по права на човека, отделен от този, който професорът вече описа, като това беше инцидентно, в рамките на проект, по който работихме, свързан с нормативни разпоредби, касаещи човешките права.

В нашия университет, както и в Полша като цяло, съществуват много студентски организации, включително в нашия и такива, които се занимават с практически въпроси, свързани с правата на човека - уъркшопи относно подаване на жалби пред Европейския съд по правата на човека, конституционни жалби и начина, по който се пишат и т.н. Разбира се, тези уъркшопи се ръководят от преподаватели от университета, но те нямат формална структура и са отворени за заинтересованите студенти, което според мен ги прави в пъти по-полезни от задължителните курсове.

Една от констатациите от статистиките на ЕСПЧ е липсата на обучение по права на човека в Полша – на слайда се вижда броят на недопустимите жалби срещу Полша. Това се дължи според мен на два фактора: по-големите изисквания, свързани с новите протоколи към Европейската конвенция. Вторият е, че студентите не са обучавани как да пишат жалби до Европейския съд по права на човека. Същото е и по време на подготовката им за Адвокатската колегия. Преди тази кръгла маса аз разговарях с колега, който е преминал обучение по човешки права в адвокатска колегия и той ми каза нещо ужасяващо. Това обучение е продължило само 3 часа, като той е бил обучаван от адвокат, който е написал една-единствена жалба до Европейския съд и тази жалба е била обявена за недопустима. Той се е опитал да обучи кандидатите за млади адвокати там преди последния изпит как се пише жалба. Според мен тази ситуация е последица от липсата на образование по права на човека в Полша.