Кръгла маса на

В рамките на проект “Укрепване на защитата на правата на човека в България“, осъществяван от Фондация „Български адвокати за правата на човека“

• 
  Добро утро, колеги! Бих искала да открия нашата кръгла маса и да ви приветствам с добре дошли на този форум, на който всички ние много разчитаме да се превърне в една истинска дискусия по въпроси, по които ние сме съмишленици, и затова сме се събрали днес в тази зала. Нашият проект стартира през миналата година и фондацията ни си постави за задача наред с другите насоки в сферата на Европейската конвенция за правата на човека, да изследва и един много важен въпрос относно качеството на образованието в сферата на правата на човека, както на университетско ниво, така и на ниво последваща професионална квалификация и специализация. Не знам доколко сме се справили със задачата си в хода на подготвяне на материалите, но сме оптимисти, че даваме, така да се каже, началото на един надяваме се продуктивен разговор, който ще проведем. Преди да дам думата за встъпителни слова, за да не се повтарям отново, позволете ми да представя нашите чуждестранни гости – на първо място, до мен е професор Кармен Тиле, заместник-декан на университета „Виадрина“ във Франкфурт на Одер, следващият колега е Ян Кратохфил, преподавател от университета в Олмоуц, и колегата от Варшавския университет – Адам Плосзка, които ще ни представят формите, чрез които преподават в техните университети, а надявам се и в една по-обща картина в техните страни, проблематиката, свързана с правата на човека. Сега давам думата за встъпителни думи на заместник-директора на Националния институт на правосъдието г-жа Нели Маданска.
  

• 
  Благодаря, г-жо Маргаритова. Добър ден и от мен, колеги! С радост приех любезната покана на организаторите да отправя няколко приветствени думи в началото на кръглата маса, посветена на обучението по права на човека. Наистина Националният институт на правосъдието и фондация „Български адвокати за права на човека“ споделяме една обща идея, едно общо разбиране, че обучението по тълкуването и прилагането на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи е много важно и съществено. Надявам се, че и вие ще се съгласите с мен, че този вид обучение не е просто предоставяне на информация, а е нещо повече – то е отправяне на послание, послание за зачитане, за разбиране, за защита на универсалните човешки права и свободи, които, от своя страна, пък са в основата на всяко демократично общество и на практика би трябвало да бъдат основна цел на всяко правораздаване. Разбирайки тази важна роля на познаването, тълкуването и прилагането на Конвенцията, Националният институт на правосъдието традиционно отделя подобаващо място на тези въпроси в своята годишна програма за обучение, като започнем от задължителната дисциплина за кандидатите за младши съдии и младши прокурори, които се подготвят при нас, за да влязат за първи път в съдебната система, като преминем през разнообразните форми на присъствено и дистанционно текущо обучение на магистратите и съдебните служители, и стигнем до събирането, систематизирането, обобщаването на релевантна информация, която предоставяме чрез нашите ресурси, поддържани в учебно-информационния ни център. Разбира се, това е важно, това може би не е достатъчно и трябва да се работи много повече. Приятно ми е да съобщя също така, че Институтът получи финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм, който подкрепя и настоящото събитие, и с тази помощ успяхме да активизираме и да увеличим значително по брой и по качество нашите обучения – само за миналата година ние проведохме 21 обучителни събития, на които обучихме повече от 600 магистрати, съдебни служители, експерти. Надяваме се да продължим в същия прогресиращ дух на развитие, но като че ли в днешно време интересът на обществото все повече се обръща към обучението по права на човека, което предоставят в университетите, и затова аз много се радвам, че в днешния ден ще можем да чуем и да разберем повече за моделите, които прилагат водещи европейски университети, а също, виждайки кръга на участниците, ще можем да разберем каква е визията на българската академична общност. От сърце пожелавам успешно събитие, ползотворна дискусия, генериране на нови идеи, които да бъдат основа и за нови политики, насочени към бъдещето. Успех, колеги!
  

• 
  Благодаря на г-жа Маданска и да започнем, така да се каже, деловата работа на нашата кръгла маса. Давам думата на г-жа Анна Анчева – адвокат, член на екипа, който работи по този проект, да изнесе основния доклад, който е свързан със сравнителното проучване на преподаването на правата на човека в български и други европейски университети.
  

• 
  Добър ден, колеги! Съвсем накратко ще представя резултатите от изследването, което направихме на преподаването на правата на човека в нашите университети и в други европейски университети, защото то е пред вас. Искам само да очертая нашите виждания за проблемите, които съществуват, начина, по който подходихме и изводите, до които стигнахме, и какви препоръки смятаме, че трябва да се направят с оглед на тях, като препоръките и изводите разчитаме да направим общо след една дискусия по проблемите, които ще поставим, и това, което сме направили до момента, не е окончателно, а ние разчитаме, че окончателните заключения ще бъдат именно в резултат на работата на днешната кръгла маса. Основният проблем, който очевидно стои, е все още недостатъчното прилагане на международните договори по правата на човека и в частност Европейската конвенция по правата на човека, върху която сме се фокусирали като най-важен регионален механизъм, на национално ниво. Един последен пример само е пилотното решение по делото Нешков и други, в което Европейският съд по правата на човека установи, че българските съдилища не прилагат Конвенцията така, както нейното тълкуване и прилагане е установено в практиката на Съда в Страсбург. Дори когато се позовават на разпоредби на Конвенцията, в случая чл. 3, те не ги приемат като една самостоятелна норма, която трябва да бъде приложена, а по-скоро ги приемат като едно спомагателно средство за тълкуване на националните разпоредби, които единствено се прилагат. Защо се насочихме именно към университетското образование, г-жа Маданска каза. В момента в правната общност тече обсъждане за университетското преподаване по принцип в специалността Право; освен това Съветът на Европа намира, че след като е концентрирал своите усилия по-скоро върху професионалното обучение – първоначално и текущо, на адвокатите и на магистратите след приемането на Препоръка 4 от 2004 г., която се отнася за образованието в сферата на правата на човека, а също и по-скоро в училищното образование, с Хартата за образованието, приета в Съвета на Европа, има една празнина по отношение на университетското образование, която възнамерява да попълни в бъдеще с мерки за подпомагане точно на това образование. Смятаме, че в този контекст едно такова проучване и една такава дискусия са навременни, защото преподаването в частност на правата на човека би трябвало да бъде част от тази дискусия и бихме могли да подпомогнем включително и мерките, които Съветът на Европа ще вземе в бъдеще в тази сфера. Начинът, по който извършихме проучването, е чрез достъпни данни в Интернет. Също така се обърнахме към колеги както в България, така и в други европейски страни, от академичния свят, с въпросници, за да може да се създаде една по-обща представа, и същевременно извлякохме данни, разполагаеми на сайтовете на нашите университети и на много чуждестранни университети, за конкретни курсове по правата на човека, за конкретни университети, за конкретни програми включително на междууниверситетско ниво, които се провеждат както от наши университети, така и – доста по-широко – в други европейски страни. За нашите университети разгледахме най-напред самостоятелните дисциплини, които са въведени навсякъде, отдавна, и които в големия брой университети са избираеми. Единствено в Пловдивския университет е задължителна тази дисциплина, която се нарича „Права на човека“, „Международна защита на правата на човека“. В Нов български университет тя, като че ли, е насочена по-скоро към конституционните гаранции, отколкото към международноправните. Но така или иначе, такива дисциплини съществуват навсякъде. Другото, което установихме, е че навсякъде те се състоят от лекционни курсове, с изключение на Бургаския свободен университет – единствено лекции и самостоятелна подготовка. Тази самостоятелна подготовка, която се състои от много часове, доколкото ми е известно – ще ме поправите, ако не е така, не е само самостоятелна, но и самотна, в смисъл че в нея преподавателят не участва. Тя се състои в работа с ресурси, така казват учебните програми, но по-скоро може би е и работа без ресурси, защото в цитираната литература примерно в няколко конспекта на специалните дисциплини Права на човека виждаме една книга на Робертсън, която се казва „Правата на човека днес“. „Днес“ е точно преди двадесет години, от 1994 г. е тя. Освен това установихме, че и оценката в тези дисциплини се формира от изпит, не се предвиждат някакви други форми, освен с много малки изключения: в Бургаския свободен университет със сигурност, във Варненския свободен университет беше предвидено решаване на казуси и съобразяване на текущата работа на студента. Относителната тежест, придадена на Конвенцията в рамките на тези дисциплини, е различна в различните университети, различни са и хорариумите – варират между 15 и 45 часа, но дори там, както е Софийския университет, както е във Великотърновския примерно, където половината или приблизително половината от темите са отделени на Европейската конвенция, след като се премине през историко-философските разбирания и развития относно правата на човека и универсалните механизми за тяхната защита, дори там, където е отделено такова относително голямо място, не се стига, не е възможно да се стигне и от програмите не личи да се стига, до едно наистина детайлно разглеждане на всяко едно от гарантираните от Конвенцията права и анализ на стандартите, които Европейският съд е установил в своята основополагаща практика, а също в практиката си, значима за нашата страна, по-специално, във връзка със съдържанието на тези права. След това разгледахме начина, по който Конвенцията се застъпва при преподаването на Международно публично право и Конституционно право. Това са двете дисциплини, по които се очаква студентите да придобият представа за международните договори и евентуално, тъй като там има и семинарни занятия, да придобият и умението да прилагат международноправната норма, включително, както изисква нашата Конституция, с предимство пред нормите на националните закони, които й противоречат. Установихме обаче, че там се отделя сравнително малко място на това. Разбира се, ние изследвахме самите учебни програми. Не знаем точно как се осъществяват занятията в семинарните занимания примерно по тези дисциплини, но съдейки точно от относителното място – било като часове, било като теми в програмата – и там едва ли е възможно да се стигне до разглеждане на отделните права, съпоставката на правата по съдържание, а също на начините и основанията за тяхното ограничаване и как те се прилагат в практиката на нашите съдилища, нашия Конституционен съд и на Съда в Страсбург. Всичко това едва ли е възможно да бъде поднесено, съдейки от учебните програми. В същото време установихме, че до голяма степен се застъпва преподаването точно на тези философско-исторически развития, и това е един проблем, който смятаме, че трябва да бъде обсъден, за да се осигури едновременно и да не се повтарят нещата. Неизбежно е, разбира се, поставянето на материята по Конвенцията в нейния контекст, въпросът е в относителната тежест, която ще се придаде на тези въпроси, изучавани в курсовете по правата на човека. Друг проблем, който разгледахме и който смятаме, че стои, е с момента, в който трябва да се преподават тези специални дисциплини. Принципно те са избираеми и идеята – така е уредено и в Наредбата за единните изисквания – е те да задълбочат знанията на студента. Съдейки обаче по техните програми и изпитни конспекти, те са по-скоро въвеждащи, там отново се преподават точно тези основни положения, които до голяма степен се преподават и по Международно публично право, и по Конституционно право, и не се стига в крайна сметка до това по-детайлно запознаване на студента, което се очаква от една избираема дисциплина. Единственият университет всъщност, който концентрира в тази специална дисциплина Правата на човека върху Конвенцията, е Бургаският свободен университет. Там правата се вземат едно по едно и единствено там са предвидени и семинарни занятия, в които е възможно да се обсъдят основополагащите решения на Европейския съд, решенията, които засягат нашата страна, включително решения срещу други държави, които се отнасят за проблеми, стоящи и у нас. Прегледахме специално и как се преподават правата на човека в рамките на Право на ЕС – тази дисциплина, която за разлика от Конвенцията е задължителна според Наредбата за единните изисквания и за която Наредбата изрично предвижда, че трябва да бъде включена в преподаването на всички относими учебни дисциплини. Оказва се, че там се отделя много малко, нищожно място в рамките на цялата материя, която се преподава, въобще на основните права, още по-малко на Конвенцията. Наистина там има едно съвпадане на доста голяма част от правата, които са защитени в Хартата на основните права и в Конвенцията, но практически се оказва много малка тежестта, която се отделя изцяло на тази материя, още по-малко на Конвенцията. Може би още по-важно от преподаването на отделната дисциплина е хоризонталното застъпване на гаранциите на Конвенцията и на практиката на Европейския съд, която ги тълкува еволютивно и която трябва да бъде следена в нейното постоянно развитие и да бъде преподавана на студентите. За да установим доколко Конвенцията се преподава хоризонтално у нас, проучихме отново учебните програми на няколко дисциплини – не че те са единствените, които са относими, но все пак в тях има огромна материя, по която Европейският съд е установил стандарти в своята практика и която е тясно свързана с гарантираните от Конвенцията права. Затова разгледахме Наказателно право и процес, Административно право и процес, Граждански процес и Семейно право. В нито една от учебните програми или в изпитните конспекти, освен в два конспекта и в две учебни програми по Наказателен процес на Софийския университет и на Бургаския свободен университет, не установихме изрично да е посочено, че материята се преподава или че когато се изпитва, се включват и такива въпроси по Конвенцията. Някъде е казано в анотациите на дисциплините, че, да, преподава се в светлината на Конвенцията и на практиката на Съда, но отново, съдейки по относителното място на тези теми, едва ли е възможно да се навлезе в някаква дълбочина, се оказа. Разбира се, това съвсем не означава – ние напълно си даваме сметка – че на практика не се преподава в тази светлина. Просто за нас, на този етап поне, е много добра практиката това да се отразява изрично в учебните програми и в изпитните конспекти, за да не бъде изцяло оставено на волята на преподавателите. Просто ни се струва, че има нужда от някакви гаранции в това отношение, от някакъв стимул, ако щете, за преподавателите да преподават материята в тази светлина и за студентите да се подготвят в тази светлина. Какво е положението в другите европейски университети. Там още 2006 г. Съветът на Европа е направил едно проучване чрез въпроси, които е задал на правителствата за начина, по който се преподават правата на човека, и ние обобщихме резултатите и от това проучване. Още тогава се вижда как в западноевропейските страни, отдавна страни по Конвенцията, вече е създадена една традиция и опит в преподаването на Конвенцията във всички нива на образованието – значи там, където се изучават основните правни дисциплини, и след това вече при различните специализации, като – нещо, което очевидно различава приетото там от нашия подход – на Конвенцията се отдава много голяма тежест при преподаването по Международно публично право и по Конституционно право. Отделно от това съществуват много курсове, отново на всички нива на образованието. Значи правата се изучават веднъж на първите нива за бакалавърска степен, след това се изучават в магистърските програми, и то не само тези, които са съсредоточени върху международно право, но и тези, които подготвят юристи за практиката. И още от 2006 г. се вижда, че и много бивши социалистически страни са въвели дисциплини, които са изцяло фокусирани върху Конвенцията. Това е една разлика, която установихме твърдо. Друго нещо е практическото преподаване – много по-широко, като че ли, там се използват симулирани съдебни процеси – mооt court, правни клиники. Такива има, установихме, и в много български университети вече и те са наистина един начин да се придобиват практически познания, който трябва да бъде стимулиран, развиван повече, но има някаква специализация, като че ли, по-голяма, в други европейски университети. Също така там съществуват специални летни училища, в които се концентрира върху обучение по Конвенцията, и множество магистърски програми. Описали сме някои от тях, аз просто се размечтах, когато четох техните програми в някои случаи. Няма да ги излагам сега подробно, за да не губим време, защото колегата Маргаритова ми напомня, че е време да се ориентирам към приключване. С оглед на тези неща, които установихме, ние смятаме, че трябва да направим следните препоръки. Те са препоръки към властите, чието е задължението да осигурят ефективно прилагане на Конвенцията на национално ниво, но и към всички, включително и ние, които сме ангажирани с обучението по правата на човека, за да може да се осигури знанието, което ще позволи такова ефективно прилагане. Смятаме, че аналогично на правото на ЕС би било добре да се предвиди и нормативно задължение за изучаване на Конвенцията и на правата на човека хоризонтално във всички относими основни правни дисциплини. Смятаме за много добра практиката да се отразява в самите изпитни въпросници, както казах, и учебните програми преподаването на материята и изпитването по нея в тази светлина. Смятаме, че учебните програми, също разпределението по време в учебния план, по Конституционно право, Международно публично право и тези специални дисциплини, трябва да се преосмисли, така че наистина да се стигне до едно основно преподаване на стандартите, създаване на основни практически умения за тяхното прилагане и специализация в материята, в многото също специални дисциплини, които са свързани, като екологично, медицинско право, права на децата и т.н., които масово са въведени у нас, и това е чудесно. Тежестта, която се отдава на Конвенцията в рамките на специалните дисциплини, според нас трябва да се увеличи, решително трябва да се въведат практически занимания, които да осигурят наистина създаването на умения, а не само придобиването на знания. Трябва да се използва нещо, което също установихме в прегледа на начина на преподаване в другите страни – междууниверситетското сътрудничество. Разбира се, вие знаете много повече за това и ще го споделите, надявам се, но нашите впечатления са, че не се използват достатъчно тези възможности за създаване на съвместни ресурсни и координационни механизми, които да подпомагат както студентите при тяхната подготовка, така и преподавателите да са постоянно в теченията на развитията. Не само между българските университети, но и в европейски мащаб. И да се използват формите, които вече съществуват, като Междууниверситетския център във Венеция и всякакви такива други форми при преподаването на правата на човека. Също проверихме и конспектите за държавните изпити, за първоначално назначаване на магистрати, за приемане, вписване като адвокат – и там не фигурира тази материя по никакъв начин. Смятаме, че и това трябва да се направи, както и всякаква допълнителна квалификация, която един кандидат е придобил – независимо дали ви университета, дали в текущото обучение или началното професионално обучение или в някакви други курсове – трябва да се отчита при кариерното израстване на магистратите, както и на всички относими категории служители – полицейски, пенитенциарни, в имиграционните служби и т.н. Много полезно би било да се привличат максимално и практици в преподаването за придобиване на практически умения. У нас това до голяма степен се прави, защото много от преподавателите са практикуващи юристи, има и хонорувани преподаватели, но могат да бъдат канени експерти от европейски мащаб – съдии, бивши съдии, които да участват в различни форми на образованието. Също така би трябвало да се въведат и специализирани магистърски програми, каквито у нас не съществуват практически. Това е накратко. Благодаря ви и се надявам всичко това да бъде допълнено в нашата дискусия.
  

• 
  Благодаря на колегата Анчева, имайте предвид, че в самия доклад има приложени много таблици с много конкретна информация, не сме в състояние тук с оглед на ограниченото време да бъдем по-детайлни, а и едва ли е необходимо. А сега за мен е удоволствие да дам думата на професор Кармен Тиле, която ще ни запознае с опита на университета „Виадрина“ във Франкфурт на Одер във връзка с преподаването на материята за правата на човека, надявам се и да даде малко по-широк поглед за преподаването на права на човека въобще в нейната страна. Имате думата.
  

• 
  Искам да благодаря на Фондация „БАПЧ“ за възможността да участвам в този интересен уъркшоп. Аз мисля, че това представлява един чудесен шанс да споделим опита си относно преподаването на Правата на човека в университетите. Аз съм зам.-декан на университета „Виадрина”, който се намира във Франкфурт на Одер - в източна Германия.
  

Съществува споразумение между нас и университета „Адам Мицкевич“ в Познан в Полша, което сключихме за създаването на т. нар. „Collegium Poloniсum ” – институция, изградена както от немски, така и от полски университети от източната страна на река Одер и Университетът „Виадрина”, разположен от западната страна на реката. Между тях е разположен мост – не само в географския смисъл на думата, но и в смисъл на сътрудничеството между източните и западните европейски държави, особено Полша и Германия. На следващия слайд в презентацията може да се види ясно разположението на Франкфурт на Одер, който е близо до столицата Берлин, и градът Слубице, където се намира „Collegium Poloniсum ”. По време на презентацията ще обръщам внимание и на възможността за обучение по полско право в Слубице и „Collegium Poloniсum ”. Къщите на нашите студенти са разположени и от двете страни на реката – както в Слубице, така и в Германия – Франкфурт на Одер. Университетът „Виадрина” е първият университет в провинция Бранденбург. Той е построен през 1506 г. и е съществувал до 1811 г., след което е възстановен отново през 1991 г. след обединението на Германия. Какво е станало междувременно? Отговорът е лесен. След създаването на университета Хумболт в Берлин , е взето решение Виадрина да бъде преместен във Вроцлав, който след Втората световна война е в Полша. След обединението на Германия политическата воля на немските политици е да дадат специален знак на източните европейски страни, особено на Полша, за създаването на общи цели относно преподаването в университетите и по-специално европейските методи, поради което той се нарича европейски университет, защото се фокусира върху европейското право и европейското сътрудничество.

Университетът ни е малък, имаме само три факултета – Юридически, Икономически и по Културология. Сега ще изложа пред вас най-важните причини, поради които да изберете да учите в Университет „Виадрина”. На първо място, това е международната концепция на университета, ние сме най-интернационалният университет в Германия – около 40% от студентите тук не са германци, а също и по отношение на преподавателите.

Втората важна концепция е интердисциплинарният подход – нашите студенти преминават през задължителни курсове и в другите факултети. Това означава, че например студентите по Право трябва да преминат през икономическо обучение, както и такова по Културология и обратно. Това им дава по-задълбочено познание не само що се отнася до специализирана област, но и в други свързани сфери. Ние предлагаме още общи семинари и общи лекции, организирани от двама професори от различни факултети.

На трето място, в нашия университет се отделя огромно внимание на изучаването на чужди езици – имаме специализиран Център по езици, където студентите могат да учат и да практикуват придобитите умения. Разбира се, имаме и доста споразумения по програмата Еразъм, в това число и с български университети. Ние винаги окуражаваме студентите да учат един семестър в чужбина.

В Юридическия факултет са застъпени различни програми, като основната, разбира се, е насочена към подготовка на студентите за първия държавен изпит, след който те могат да изберат втора област за специализация. При нас в специалностите Право и Медицина не бе възприет Болонският процес - бакалавърска и магистърска програми, които се прилагат в други специалности, защото се смята, че не са достатъчни и не отговарят на всички държавни изисквания за придобиване на професионална подготовка, както са уредени в момента. Това не означава, че не осигуряваме магистърски програми, но те са допълнителни за студентите от Германия и от чужбина.

ПЪРВАТА специалност е, разбира се, „Германско право”, което подготвя студентите за първия държавен изпит. За практикуващите юристи - адвокати или съдии обаче е необходимо да се премине не само през него, но и през втори държавен изпит. В нашия университет подготовката като правило включва първия - 9 до 10 семестъра, т.е. 4-5 години, след което студентите трябва да преминат през задължителна практика и чак тогава се подготвят за втория държавен изпит.

ВТОРАТА специалност в университета е „Германско и полско право”, което може да бъде изучавано както в бакалавърска, така и в магистърска програма. Това е нещо специално за нашия университет, поради неговата функция на „мост“ между Германия Полша, между двата университета. Студентите от Германия и Полша учат заедно – германско право във Виадрина, а полско – в „Collegium Poloniсum ”, като в края на обучението си получават две дипломи – по немско и полско право. Тук прилагаме Болонския процес, но преминалите успешно през тази програма не могат да бъдат съдии или адвокати в Германия. Опитът ни обаче показва, че повече от половината от студентите, които са завършили тази специалност, продължават в първата специалност и допълнително се подготвят за първия държавен изпит.

ТРЕТАТА специалност е нова бакалавърска програма, която предлагаме на немски език - „Право и икономика”, която има интердисциплинарен характер. Смятаме, че е много необходимо да има специалисти юристи с икономическа подготовка и икономисти с правна подготовка. Студентите могат да решат в третия семестър дали да специализират право или икономика, така че имаме два потока в тази специалност - „Право и икономика” или „Икономика и право“. Следващата година възнамеряваме да създадем специалност „Право и политически науки”, съответно „Политически науки и право”, защото опитът ни показва, че този интердисциплинарен подход е от повече полза за студентите в професионалната практика.

ЧЕТВЪРТА програма, която има при нас, е магистърска и се провежда изключително на английски език - Международно право на правата на човека и международно хуманитарно право – ще ги представя след минути.

Ако погледнете следващия слайд, ще видите, че при подготовката за първия държавен изпит по германско право преподаваме задължително Конституционни човешки права, т.е. главно основни права – 30 часа, които са задължителни и всички студенти трябва да преминат успешно, докато международното право на правата на човека – универсалната система, т.е. системата на ООН и европейската система, главно Европейската конвенция за правата на човека – представлява избираема дисциплина.

Студентите по германско право при подготовката за първия държавен изпит имат възможността в петия семестър да направят избор между десет правни специализации, между които и „Международно право”. Студентите, които го изберат, преминават през курс по „Международно право на правата на човека”, като в този случай той се явява задължителен за тях. Това е дисциплина, която аз преподавам в Юридическия факултет. Обучението им осигурява задълбочено познание на материалното и процесуалното право – провеждат се не само лекции, а и семинари, както и от време на време moot courts, които осигуряват практически умения.

Що се отнася до студентите – бакалаври и магистри по германско и полско право – за тях Конституционните права на човека са задължителни, докато Международните права на човека са избираем предмет. Международните право на правата на човека и хуманитарно право са магистърски програми (LL.M.) на английски език, като студентите, които изучават този курс, който е специално посветен на правата на човека, следва задължително да изучават различни сфери на правата на човека. Курсът обхваща три семестъра.

Когато през 1991 г. университетът беше възстановен, ние започнахме да сключваме със западно- и източноевропейски партньорски университети множество споразумения по програмата „Сократ“ – сега „Еразъм”. Като форма на тези споразумения ние създадохме нова програма – летен курс с името „Европейската система за защита на човешките права“, която стартира през 1999 г. Нашият университет беше водещ в този европейски контекст и оттогава насам, всеки септември провеждаме двуседмични интернационални летни курсове, в които вземат участие около 60 души от целия свят. Преподавателите са около 15 – експерти по човешките права от различни европейски партньорски университети.

В този летен курс студенти, млади юристи и преподаватели идват и обсъждат заедно актуални въпроси, касаещи човешките права, и обогатяват познанията си относно съществуващите механизми за защитата им, особено в Европа. Те получават по-задълбочени познания относно ТРИ СИСТЕМИ:

А. Съветът на Европа - Европейската конвенция за правата на човека;

Б. Европейският съюз - Хартата за правата на човека;

В. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - главно Копенхагенският документ.

За да ви дам представа за темите на лекциите, относно концептуалния аспект и интердисциплинарния подход, преподаваме философските концепции и исторически аспекти, даваме цялостна представа относно институциите и механизмите за защита на правата на човека, но не само на тези, свързани с европейските системи, а и на универсалните и други регионални системи. Това е необходимо поради разнообразието ни от студенти, които да могат да направят сравнение между различните системи. Разбира се това е необходимо още, за да може един европейски юрист да бъде запознат с универсалните системи, с които разполага. Ако е изтекъл 6-месечният срок за завеждане на дело пред Европейския съд по правата на човека, който впрочем е намален на 4 месеца съгласно новия допълнителен протокол, от момента на влизането му в сила, адвокатите трябва да знаят, че все още разполагат с тази универсална система за завеждане на жалба пред Комитета по човешки права в Женева, съгласно Международния пакт за граждански и политически права и факултативния протокол към него. Важно е да дадем тези знания на участниците в летния ни курс, както и да обсъдим Хартата на основните права на Европейския съюз. Материалното право, което се засяга, обхваща например правото на живот, забраната за изтезание, правото на справедлив процес, комуникационни права – свобода на изразяване, свобода на събранията и сдружаването и др., връзката между човешките права и хуманитарното право, тъй като считаме за необходимо да обучим юристите да прилагат правата на човека и в ситуации на въоръжени конфликти, Бежанско и миграционно право, Процедура по подаване на жалба пред ЕСПЧ и др.

Има известни изисквания за достъп до курса, които аз вече споменах – необходимо е завършено образование по право или друго сходно, което трябва да се прецени от Съвета по допускане, мотивация за програмата, добър английски език и, разбира се, заплащане на такса.

За летния курс таксата е 490 евро, като са осигурени и стипендии от немските академични съвети за обмен. В сравнение с други летни курсове, цената на този е доста ниска, благодарение на подкрепата, която имаме от полска страна, тъй като те ни предлагат много услуги на достъпни цени. За магистърската програма таксата е 4900 евро, като също се предлагат стипендии. Доста от студентите се възползват от тях, кандидатствайки пред различни немски фондации.

Нашите възпитаници имат много успешна реализация – работят в регистратурите на различни международни институции – Международния съд в Хага, Съда в Страсбург, Съда в Люксембург. Те са правили и учебни посещения на Съда в Страсбург, като ние ги подготвяме по съответния казус, както и Международния съд в Хага и Съда в Люксембург.