Глава 20 ВИДЕНИЕТО НА СВЕТОСТТА

1. Днес е Цветница, тържеството и приемането на истината. Нека проведем тази страстна седмица не в тъжен размисъл над разпятието на Сина Божи, а в щастливо празнуване на неговото освобождение. Защото Великден е символ на мир, а не на болка. Един убит Христос е лишен от смисъл. Но възкръсналият Христос става символ на това, че Божият Син е простил на себе си; знак, че той се вижда изцелен и цялостен.

2. Тази седмица започва с палмови клонки и свършва с лилии –свят и светъл символ на невинността на Божия Син. И нека тъмният знак на разпятието да не застава между пътуването и неговата цел; между приемането на истината и нейния израз. Тази седмица ние празнуваме живота, а не смъртта. И отдаваме Почит на съвършената чистота на Божия Син, а не на неговите грехове. Дай на своя брат дара на лилиите, а не корона от тръни; дара на любовта, а не „дарението" на страха. Ти стоиш редом до своя брат с тръни в едната ръка и лилии в другата, и не знаеш кое да му поднесеш. Сега се присъедини към мен и захвърли тръните, а на тяхно място му поднеси лилиите. Този Великден аз ще приема дара на твоята прошка и ще ти го върна. Ние не можем да се съединим в разпятието и смъртта. И възкресението не може да се осъществи докрай, докато не отдадеш всеопрощение на Христос, заедно с мен.

3. Една седмица е кратко време, и все пак тази седмица е символ на цялото пътуване, което Божият Син е предприел. Той пое със знака на победата и обещанието за възкресение, дадени му вече. Нека не се лута в изкушението на разпятието и да не се бави при него. Помогни му мирно да го превъзмогне със светлината на собствената си невинност, озаряваща пътя към неговото спасение и освобождение. Не го дърпай назад с тръни и гвоздеи, когато спасението му е толкова близо. Нека твоят сияен дар от белоснежни лилии да ускори пътя на възкресението.

4. Великден не е честване на цената на греха, а на неговия край. И ако зърнеш, макар и мимолетно, Христовия лик зад завесата, между белоснежните венчелистчета на лилиите, които си получил и дарил, ти ще съзреш лицето на своя брат и ще го познаеш. Аз ти се явих като странник и ти ме прие, без да знаеш кой съм. Но благодарение на своя дар от лилии, ще ме познаеш. В прошката ти към този странник, чужд за теб и и същото време твой древен Приятел, се състои неговото освобождение и твоето спасение заедно с него. Времето на Велик ден е време на ликуване, а не на жалейка. Погледни възкръсналия си Приятел и чествай неговата святост заедно с мен. Защото Великден е времето на твоето спасение, заедно с моето.
II. Дарът на лилиите

1. Погледни само колко дрънкулки украсяват тялото или го покриват, или пък се използват за неговите нужди. Виж всички непотребни нещица, предназначени за телесните очи. Помисли за множеството приношения, които се правят за наслада на плътта и запомни, че всички те са предназначени за това да направят да изглежда красиво нещо, което ненавиждат. Нима ще използваш това омразно нещо, за да привлечеш брат си и да се харесаш на тленния му взор? Разбери, че не му предлагаш нищо друго, освен корона от тръни, без да съзнаваш това, опитвайки се да оправдаеш собственото си разбира не за стойността й с това, че е приета. И все пак, този дар показва, че не цениш своя брат, а ако той го приема и му се радва, това означава, че не цени сам себе си.

2. Даровете не се правят плътски, ако се даряват и получават истински. Защото телата не могат нито да предлагат, нито да приемат; нито да дават, нито да получават. Само съзнанието може да оценява и само то решава какво да приеме и даде. И всеки дар, който предлага, зависи от това, към което се стреми. То ще украси внимателно дома, който си е избрало, подготвяйки го да приеме желаните от него дарове, като ги предлага на онези, които идват или които то привлича в предпочетения от него дом. И там те ще си разменят даровете, давайки и получавайки онова, което съзнателно са преценили, че е достойно за тях.

3. Всеки дар е оценка на получаващия и на даващия. Всеки вижда избрания от него дом като олтар на самия себе си. И всеки се стреми да привлече поклонници пред онова, което е положил върху този олтар, правейки го достойно за тяхната преданост. И всеки е запалил светлина на своя олтар, за да видят какво е положил на него и да го приемат като свое. Тук е цената, която придаваш на своя брат и на самия себе си. Тук е твоят дар и за двамата; твоята преценка на онова, което е Божожият Син. Не забравяй, че този, когото даряваш, е твоят спаситeл. Предложиш ли му тръни, сам биваш разпънат. Предложиш ли му лилии, освобождаваш самия себе си.

4.Аз истински се нуждая от лилии, защото Божият Син не ми е простил. И нима мога да му дам прошка, когато той ми предлага тръни? Защото който предлага тръни на някого, е все още срещу мен, а без него нима може някой да е цялостен? Бъди му приятел заради мен, за да получа прошка и ти да видиш Божия Син цялостен. Но първо погледни олтара в избрания от тебе дом и виж какво си положил върху него, за да ми отдадеш. Ако това са тръни, чиито бодли ярко светят в кърваво червена светлина, ти си избрал тялото за свой дом и разделението е твоето приношение към мен. И въпреки всичко, тръните изчезнаха. Разгледай ги отблизо сега и ще видиш, че олтарът ти не е вече онова, което е бил.

5.Ти още гледаш с плътските очи, а те не виждат друго, освен тръни. Но ти поиска и получи друго зрение. Онези, които приемат като своя целта на Светия Дух, споделят също и Неговото виждане. И онова, което Му позволява да вижда как е целта Му озарява всеки олтар, сега принадлежи и на теб, също както и на Него. За Него няма чужди - само сърдечно възлюблени и любящи приятели. За Него няма тръни, а само лилии, които греят в нежното сияние на мира, който озарява всичко, което Той погледне и обикне.

6. Този Великден погледни с други очи на своя брат. Ти вече си ми простил. Но аз не мога да се възползвам от подарените от теб лилии, докато не ги видиш и ги. А и не можеш да използваш даденото ти от мен, докато не го споделяш. Виждането на Светия Дух не е празен дар, не е игра, с която да се забавляваш, а после да я оставиш. Слушай и ме чуй внимателно и не мисли, че това е сън, безотговорна мисъл, с която да си поиграеш, или играчка, която да вземеш от време на време и после да изоставиш. Защото ако възприемеш Неговото виждане по подобен начин, такова ще бъде то за теб.

7. Сега ти имаш истинно виждане, с което да прозреш отвъд всички илюзии. Дадено ти е да виждаш без да съзираш тръни, чужди хора или пречки към мира. Сега страхът от Бога е нищо за теб. Кой би се побоял да погледне илюзиите, когато знае, че му е до него? С него, твоето виждане става най-голямата сила за разграждането на илюзиите, която Самият Бог може да даде. Защото си приел онова, което Бог е дал на Светия Дух. Божият Син очаква от теб своето освобождение. Защото в отговор на своята молба ти си получил силата да прозреш какво е тази последна пречка пред мира и да видиш, че Божият Син не е разпънат с тръни и гвоздеи, нито е провъзгласен за цар на смъртта.

8. Домът, който си избрал, е от другата страна, отвъд завесата. Той е внимателно подготвен за теб и вече е готов да те посрещне. С телесните си очи ти няма да го видиш. Но имат всичко, от което се нуждаеш. Този дом те зове от самото начало на времето и ти никога не си отказвал напълно да го чуеш Чувал си, но не си знаел, по какъв начин да го видиш, нито накъде да погледнеш. А сега знаеш. В теб е заложено познанието, готово да бъде разбулено и освободено от целия ужас, който го е държал скрито. Любовта не знае страх. Великденската песен е щастливият рефрен, че Божият Син никога не с бил разпъван. Нека заедно да вдигнем поглед не със страх, а с вяра. И няма да изпитаме страх, защото няма да виждаме илюзии, а само пътеката към отворената врата на Небесното Царство - домът, който споделяме в тишина и където живеем в нежност и мир заедно и в единство.

9. Нима ще откажеш на своя свят брат да те изведе до него? Неговата невинност ще озари пътя ти и ще бъде твоята пътеводна светлина и сигурна защита, сияейки от светия олтар и неговата душа, където си положил лилиите на прошката. Нека той да бъде твоят спасител от илюзиите и погледни на него с ново виждане, което забелязва лилиите и ти носи радост. Ние достигахте отвъд завесата на страха, осветявайки взаимно пътя си. Водени сме от святост, която е в самите нас, както е и нашият дом. Така ще открием онова, което е предначертано от нашия Предводител.

10. Това е пътят към Небето и мира на Великден, в който се обединяваме в щастливото осъзнаване, че Синът Божи е възкръснал от миналото и се е пробудил за настоящето. Сега той е свободен, неограничаван в своето причащение с всичко, което е вътре в пето. Сега лилиите на неговата невинност са незасегнати от вина и съвършено защитени от хладния полъх на страха и унищожителната пораза на греха. Твоят дар го е спасил от тръните и гвоздеите и силната му ръка е свободна да те преведе безопасно през тях и отвъд тях. Последвай го с радост, защото спасителят от илюзиите е дошъл да те приветства и да те изведе заедно със себе си у дома.

11, Тук е твоят спасител и другар, освободен от разпятието благодарение на истинното ти виждане и вече свободен да те изведе там, където желае да бъде. Той не ще те напусне и няма да изостави спасителя си в страдание. И двамата с твоя брат щастливи ще крачите заедно по пътя на невинността и с песен ще видите Небесните двери отворени и ще познаете дома, който ви зове. С радост дари на своя брат свободата и силата да те изведе до там. И се яви пред неговия свят олтар, където силата и свободата те очакват, за да дариш и да получиш светлото съзнание, което те извежда към дома. Вътрешният ти светилник гори за твоя брат. И ръцете, които му го поднасят, ще те поведат към любовта отвъд страха.

1. Вярата в греха е пренагласа. Пренагласата е изменение - преориентация на възприятията или вяра в това, че което е било истина е превърнато в нещо съвсем различно. Всяка пренагласа следователно е изопачение и изисква защитни механизми, които да го защитават от реалността. Познанието не изисква никаква пренагласа и всъщност се губи, когато бъде предприета Промяна или преориентация. Защото това веднага го свежда до най-обикновено възприятие; до един начин на виждане, при който липсва сигурност и нахлува съмнение. За такова нестабилно сьстояние е необходима пренагласа, защото то е неистинно. Кой има нужда да се приспособява към истината, която изисква от него само да бъде такъв, какъвто е, за да я разбере?

2. Пренагласите от всякакъв вид са от егото. Защото егото е твърдо убедено, че всички отношения зависят от приспособяване, което да ги направи такива, каквито то иска да бъдат. Преките отношения, без вмешателство, му се струват опасни. Егото е самозван посредник на всички отношения, който използва всички форми на приспособяване, които сметне за необходими и ги налага между тези, които трябва да се срещнат, за да ги държи в разделение и да предотврати тяхната връзка. Именно това предумишлено вмешателство създава затрудненията ти да видиш истинската същност на твоите свети взаимоотношения.

3. Светите не пречат на истината. Те не се страхуват от нея, защото в истината познават светостта си и ликуват от онова, което виждат. Те я виждат непосредствено, без да се опитват да се приспособяват към нея или да я приспособяват към себе си. И така Те виждат, че тя е в тях, ако предварително не са предпочели да я видят другаде. Техният начин на виждане поставя въпрос, който получава отговора си в онова, което виждат. Ти създаваш света, а после се приспособяваш към него и го приспособяваш към себе си. В твоите възприятия няма разлика между теб и света, защото и ти, и светът сте създадени от тях.

4. Остава само още един прост въпрос и той се нуждае от отговор. Нима ти харесва онова, което си създал? Един свят на унищожение и агресия, през който смирено си проправят път в непрестанни опасности, самотен и уплашен, с надеждата, че в най-добрия случай смъртта ще се позабави още малко, преди да те овладее и ти изчезнеш. Всичко това е породено от теб. То е картина на онова, което мислиш за себе си; на начина, по който се виждаш. Убиецът изпитва страх и онези, кои то убиват, се боят от смъртта. А всичко това са само изпълнените със страх мисли на хора, които се приспособяват към един свят, проникнат от страх вследствие на собственото им приспособяване. И тяхната вътрешна печал ги кара да гледат с тъга на света и да виждат скръб в него.

5. Никога ли не си се питал каква е реалността на този свят; как би изглеждал през очите на едни щастливи хора? Този свят, който виждаш, не е нищо друго, освен собственото ти осъждане. Той изобщо не съществува. Но осъждането и присъдата над него оправдава съществуването му, придавайки му реалност. Ето това е светът, който виждаш - твоята присъда над себе си и създаден от теб самия. Егото пази грижливо тази болезнена картина за теб, защото тя отразява неговия образ, обикнат от него, който той е вложил във външния свят. И ти ще трябва да се приспособяваш към този свят, доколкото вярваш, че тази картина е извън теб и ти си оставен на нейния произвол. Този свят е безмилостен и ако беше извън теб, наистина щеше да имаш от какво да се страхуваш. Но ти си този, който си го направил безжалостен и сега, когато тази жестокост ти се разкрива, ти можеш да го промениш.

6. Нима в едни свети взаимоотношения някой може дълго време да остане несвят? Светът, който светите хора виждат, е едно цяло с тях, също както светът, който егото вижда, е подобен на самото него. Светът пред погледа на светите хора е красив, защото те виждат в него собствената си невинност. Те не са му диктували какъв да бъде, не са го приспособявали към собствените си изисквания. Само са го запитали с нежен шепот: „Какво си ти?" И Този, Който вижда отвъд всяко възприятие, им е отвърнал. Недей да съдиш, както светът съди, за да си отговориш на въпроса: „Кой съм аз?" Светът вярва в греха, но вярата, която го е направила такъв, какъвто го виждаш, не е извън теб.

7. Не карай Божия Син да се приспособява към собственото си безумие. Има един странник в него, който се е залутал безцелно в дома на истината, но който ще напусне този дом. Озовал се е там безцелно, но няма да остане дълго в сияйната светлина, с която те е дарил Светия Дух и ти си я приел. Защото пришълецът там остава бездомен, а ти биваш радушно приет. Не питай този случаен пришълец: „Кой съм аз?" Той единствен в цялата вселена не знае това. Но ти именно към него се обръщаш и се стремиш да се приспособиш към неговия отговор. Тази невероятно нелепа мисъл, неистово надменна и безразсъдна, е в същото време така незначителна, че незабелязано се прокрадва във вселената на истината и става твой наставник. Ти се обръщаш към нея да ти обясни целия смисъл на вселената. И към единственото незрящо нещо сред цялата зряща вселена на истината ти се обръщаш с въпрос: „Какъв трябва да виждам Божия Син"?

8. Нима човек се обръща за преценка към онова, което е напълно лишено от способността да преценява? Но и тогава, ще повярваш ли в отговора, приспособявайки се към него като към истина? Светът, който виждаш, е неговият отговор и ти си му дал силата да приспособява света към този отговор така, че той да звучи правдиво. Ти си поискал от това тленно безумие да получиш отговор какъв е смисълът на твоите несвети взаимоотношения и ги приспособяваш към неговия безумен отговор. Много ли щастие ти е донесъл той? Срещна ли ти радушно своя брат, благославяйки Сина Божи и благодарейки му за щастието, което ти е дарено? Разпозна ли в своя брат извечен дар Божи към теб? Видя ли светостта, сияеща в брат ти и в теб, за да се благословите взаимно? Това е целта на твоите свети взаимоотношения. Не търси средствата за нейното осъществяване в единственото, което предпочита да вижда твоите взаимоотношения лишени от святост. Не му давай силата да пренагласява средството и целта.

9. Затворници, които години са били във вериги, гладни и изнурени, отслабнали и изтощени, с очи, които толкова дълго са били на тъмно, че не си спомнят светлината, не скачат от радост на мига, когато биват освободени. Нужно им е време, за да осъзнаят какво е свободата. Ти опипом в праха си напипал ръката на своя брат, но не знаеш дали да я пуснеш, или да се хванеш за един отдавна забравен живот. Хвани я здраво и вдигни поглед към своя силен спътник, в когото е заложен смисълът на свободата за теб. Той сякаш е разпънат до теб. Но неговата святост е незасегната и съвършена и когато той е от едната ти страна, ти този ден ще влезеш в Небесното Царство и ще познаеш Божия мир.

10. В това е моята воля за теб и брат ти, и за всеки от вас по отношение на другия и на себе си. Тук има само святост и безгранично единение. Защото какво е Небето, ако не единение, непосредствено и съвършено, и без завесата на страха да тегне върху него? Тук ние сме едно и гледаме със съвършена нежност един към друг и към самите себе си. Тук всякакви мисли за разделение между нас стават невъзможни. Ти, който си затворник в условията на разделение, сега получаваш свобода в Небесното Царство. И тук аз ще се съединя с теб, моя приятел, брат и моето собствено Аз.

11. Твоят дар към брат ти ми дава сигурността, че единението ни ще бъде скоро. Сподели с мен тази вяра и знай, че е основателна. Не съществува страх в съвършената любов, защото тя не познава греха и вижда другите като самата себе си. А гледайки милостиво към себе си, от какво външно нещо ще се бои? Невинните възприемат само собствената си невредимост и чистите по сърце виждат Бога в Неговия Син и се обръщат към Сина, за да ги заведе при Отца. Къде другаде биха могли да се отправят, освен там, където е желанието им? Ти и твоят брат ще бъдете водачи един другиму към Отца също така сигурно, както Бог е сътворил Своя Син свят и го е съхранил такъв. В твоя брат е светлината на извечното обещание на Отца, че си безсмъртен. Виждай своя брат безгрешен и в теб страх повече няма да се появи.

1. Нищо не може да те нарани, ако ти не му дадеш такава силата за това. Но ти даваш сила така, както законите на този свят разбират даването: каквото даваш, ти го губиш. Изобщо не е в твоя власт да придаваш сила. Силата е от Бога, дадена от Него и събудена от Светия Дух, Който знае, че както даваш, така и получаваш. Той не придава сила на греха и затова грехът не притежава сила; не дава сила и на последиците от греха, така, както този свят ги вижда - болестта и смъртта, нещастието и страданието. Тези неща не са възникнали, защото Светия Дух не ги съзира и не придава сила на мнимия им източник. И така Той те прави свободен от тях. Не хранейки илюзии за твоята истинска същност, Светия Дух предава просто всичко на Бога, Който вече е дал и получил всичко, което е истинно. Неистинното Той нито отдава, нито получава.

2. Грехът няма място на Небето, където неговите последици са напълно непознати и не могат да проникнат, нито пък техният източник. И там е заключена потребността да видиш своя брат безгрешен. В него наистина е Небето. Виждаш ли вместо това греха, Небето е загубено за теб. Но виж своя брат и истинската му същност и онова, което е в самия теб, ще се излъчи от него, за да те озари. Твоят спасител ти дава само любов, но онова, което ще приемеш от него, зависи от теб. От Него зависи да пренебрегне твоите грешки и в това е заключено собственото му спасение. А това се отнася и за твоето спасение. Спасението е урок по всеотдайност така, както го разбира Светия Дух. То е пробуждането на Божиите закони в умове, които са установили други закони и са им дали силата да налагат нещо, което Бог не е сътворил.

3. Вашите безумни закони са създадени, за да гарантират възможността човек да върши грешки и да им придава власт над себе си, а последствията от това да приема сякаш си ги е заслужил. Нима не е чиста лудост това? Такова нещо ли трябва да виждаш в своя спасител от безумието? Той е свободен от подобно отношение, също както и ти, и виждайки неговата свобода, ти ще откриваш и своята. Защото свободата е обща и за двама ви. Даденото от Бога се подчинява на Неговите закони и само на тях. Онези, които ги следват, не могат да търпят последици, породени от нещо друго.

4. Хората, избрали свободата, ще преживеят последиците само от нея. Тяхната сила е от Бога и те ще я дадат само на даденото от Бога, за да бъде споделена. Нищо друго не може да ги докосне, защото те виждат само това и споделят силата си според Божията Воля. Така те постигат и поддържат своята свобода. Тя я опазват от всички изкушения да закрепостят себе си или другия. Трябва да се учиш на свобода именно от онези, които са постигнали свободата. Не питай врабеца как лети орелът, защото тези, които имат слаби криле, не са приели силата, която да споделят с теб.

5. Невинните дават, каквото са получили. Виж каква сила е невинността на твоя брат и сподели с него силата на освобождението от греха, което му предлагаш. На всеки, който броди по тази земя в привидна самота, е даден спасител, който има височайшото предназначение да го разкрепости като по този начин даде свобода и на себе си. В света на разделението всеки е определен поотделно, макар и всички да са единно цяло. Но онези, които знаят, че са единно цяло, нямат нужда от спасение. И всеки открива своя спасител, когато бъде готов да види лицето на Христос и Неговата невинност.

6. Планът не е от теб и ти не бива да се тревожиш за нищо, освен за собствения си дял в него. Защото Той, Който знае останалата част, ще се погрижи за нея без твоя помощ. Но не мисли, че Той не се нуждае от твоя дял, който да Му помогне в останалото. Защото твоят дял съдържа всичко и без него никой дял не е осъществен, нито пък цялото може да се постигне без осъществяването на твоя дял в него. В Кивота на мира се влиза по двама, а с тях идва и началото на един нов свят. Всички свети взаимоотношения трябва да преминат оттук, за да узнаят специалното си предназначение в плана на Светия Дух сега, когато споделят Неговата цел. И когато се изпълни тази цел, изниква един нов свят, в който не може да проникне грехът и където Божият Син може да влезе без страх и да намери за малко покой, за да забрави своя затвор и да си припомни свободата. Но как да влезе и да намери покой без теб? Ако ти не си там, той не е цялостен. И тъкмо своята цялостност си спомня той там.

7. Това е предначертаната ти цел. Не мисли, че прошката към твоя брат служи само на вас двамата. Целият нов свят е в ръцете на всеки двама, които влизат тук, за да намерят покой. И докато му се отдават, лицето на Христос ги озарява и те си спомнят Божиите закони, забравяйки всичко останало и закопнели само да реализират тези закони съвършено в себе си и в своите братя. Допускаш ли, че постигнал това, ти ще останеш тук в покой сам, без братята си? Ти няма да можеш да изоставиш извън Кивота никой от тях, както аз не бих могъл да те изоставя и да забравя частица от себе си.

8. Възможно е да недоумяваш как да бъдеш в мир, когато, докато съществуваш във времето, трябва да се направи толкова много, за да се отвори пътят към мира. Това сигурно ти се струва невъзможно. Но запитай се възможно ли е Бог да има план за твоето спасение, който да не може да се осъществи Щом приемеш Неговия план за свое единствено предназначение, което си готов да изпълниш, Светия Дух би направил всичко за теб, без да са нужни никакви усилия от твоя страна Той ще върви пред теб и ще направи прави пътеките ти, без да остави камъчета, в които да се препъваш или препятствия да се изпречват пред теб. И нищо, от което се нуждаеш, няма да ти се откаже. Всяка видима трудност ще изчезне още преди да я доближиш. Не е нужно да мислиш за нищо, безгрижен за всичко друго, освен за единствената цел, която трябва да осъществиш. Както ти е дадена, така и ще бъде осъществена. Божието обещание ще устои на всички препятствия, защото се основава на сигурност, а не на случайността. Тя се основава на теб. И какво може да бъде по-сигурно от Божия Син?
V. Вестители на вечността

1. На този свят Божият Син е най-близо до своята същност в светите взаимоотношения. Именно в тях той намира онази сигурност, която Отца вижда в него. Там намира своето предназначение - да възстанови законите на Отца по отношение на всичко, което се е отклонило от тях, и да върне загубеното. Само във времето може нещо да се изгуби, и то не завинаги. Така във времето се обединяват всички отделни части на Божия Син и с присъединяването на всяка една от тях краят на времето доближава. Всяко чудо на единение е могъщ вестител на истината. Никой, който има една цел, цялостен и уверен, не може да се страхува. И всеки, който споделя тази цел с него, не може да не бъде в единство с него.

2. Всеки вестител на истината прогласява края на греха и страха Всеки говори във времето за онова, което е далеч отвъд него. Когато двама заедно издигнат глас, техният зов достига до сърцата та на всички, за да затуптят като едно. И този единен сърдечен ритъм възвестява и приветства единството на любовта. Да бъде мир над твоите свещени взаимоотношения, способни да скрепят единството на Божия Син. Това, което отдаваш на своя брат, е в името на всички и в твоя дар всички се възрадват. Не забравяй Кой ти е дарил даровете, които предаваш и така ще си спомниш Кой ги е дарил пък на Него.

3. Не е възможно да преувеличаваш в оценката си на своя брат. Това се удава единствено на егото, но само в смисъл, че каквото вижда у другия, то го иска за себе си и затова му приписва ниска цена. Нещо, което не подлежи на оценка, очевидно може да се оцени. Разбираш ли какъв страх поражда и мисленият опит да преценяваш онова, което дотолкова надхвърля възможностите ти за преценка, че е недостъпно дори за погледа ти? Не преценявай онова, което е невидимо за теб, защото няма да го видиш, но очаквай търпеливо неговото идване. Ще ти се даде да видиш истинската ценност на споя брат тогава, когато желаеш за него само мир. А каквото желаеш на него, това и ще получиш.

4. Нима можеш да съдиш и преценяваш човека, който ти носи само мир? Какво друго, освен неговия дар, би могъл да желаеш? Неговата ценност е установена от Отца и ти ще я разбереш, когато той ти предаде дара на Отца. Онова, което е в него, така ярко ще засияе в истинността на твоето виждане, че ти само ще го обичаш и ще се радваш. Няма и да помислиш да го съдиш, защото кой може да види лицето на Христос и да продължава да твърди, че има някакъв смисъл да съди? На това настояват само онези, които не виждат. Истинно виждане или осъждане - това е твоят избор, но никога не можеш да избереш и двете.

5. Тялото на твоя брат е еднакво безполезно и за теб, и за него. Когато се използва само съгласно учението на Светия Дух, то е нефункционално. Защото съзнанието не се нуждае от тялото за общуване. Зрението, насочено към тялото, не служи на светите взаимоотношения. И докато виждаш своя брат като тяло, средствата и целите са несъгласувани. Защо трябва да има толкова много свети мигновения, за да бъде осъществено това съгласуване, когато и едно е достатъчно? Съществува на истина само едно свято мигновение. Безмълвното дихание на вечността, което преминава като златиста светлина през времето, е неизменно; и няма нищо преди, нито след това.

6. Всеки свят миг ти виждаш като различна точка във времето. Но той самият не се променя. Всичко, което в него е било или ще бъде, е тук и сега. Миналото нищо не отнема от него, а бъдещето не прибавя нищо. В него, следователно, има всичко. В него е красотата на твоите взаимоотношения, където целта и средствата вече са в пълна хармония. В него е съвършената вяра, която ти е дадена и която един прекрасен ден ще дариш на своя брат; в него е вече дадено безграничното всеопрощение, което ти даряваш, а ликът Христов, който ти предстои да видиш, е вече явен.

7. Нима онзи, който ти дарява всичко това, може да бъде подложен на оценка? Възможно ли е такъв дар да се размени срещу някакъв друг? Той ти припомня Божиите закони. Достатъчно е само да си спомниш за тях, и законите, които те държат в затвора на страданието и смъртта биват забравени. Тялото на твоя брат не ти поднася такъв дар. Завесата, която скрива дара, скрива и него. Той, без сам да разбира това, е този дар. И ти не го разбираш. Нo имай вяра, че Този, Който вижда дара в теб и в твоя брат, ще го предложи и получи в името и на двама ви. А чрез Неговото истинно виждане и ти Ще получиш този дар и чрез Неговото разбиране ще го познаеш и обикнеш като собствен.

8. Утеши се и почувствай Светия Дух, който се грижи за теб с любов и съвършена вяра в това, което Той вижда. Той познава Божия Син и споделя сигурността на Отца, че цялата вселена почива в неговите ръце в мир и безопасност. Нека сега помислим, какво му предстои да усвои, за да има същото доверие в себе си, каквото споделя неговият Отец. Кой е той, щом Творецът на вселената му я предава и знае, че тя е в сигурни ръце? Той сам не вижда себе си такъв, какъвто го познава неговият Отец. Не е възможно Бог да сбърка онзи, комуто отдава доверието Си.
VI. Храмът на Светия Дух

1. Същността на Божия Син е изцяло във връзката му с неговия Създател. Ако се състоеше в нещо друго, щеше да зависи от случайността, но друго не съществува. А това е връзка вечна и е изпълнена с любов. Но Божият Син е породил едни несвети отношения между себе си и Отца. Неговите реални отношения се основават на съвършено единство и непреривност. А отношенията, създадени от него, са епизодични, егоцентрични и пристрастни, преизпълнени със страх. Сътворените от Отца отношения са Себеобхватни и Себеразгръщащи. Отношенията, измислени от егото, са саморазрушителни и самоограничаващи.

2. Нищо не показва по-добре до каква степен те са противоположни, отколкото самото преживяване, от една страна, а от друга - несветите отношения. Първите се основават на любовта и се осланят на нея ведри и безметежни. Тялото не се натрапва в тях. Всяко взаимоотношение, в което участва тялото, се основава не върху любовта, а върху идолопоклонничество. Любовта желае да бъде позната, напълно понятна и споделена. Тя няма тайни; не притежава нищо, което да пази за себе си и да укрива. Тя пристъпва в светлината на слънцето с открит взор и умиротворение, усмихната, всеприемаща и искрена, с такава неподправеност и откритост, че никой не може да я сбърка.

3. Но идолите нищо не споделят. Идолите получават без да дават. Те могат да бъдат обичани, но не и да обичат. Те не разбират какво им се дава и лишават от смисъл всяко взаимоотношение, в което участват. Да се обичат идоли означава да се лиши от смисъл любовта. Те живеят потайно, мразейки слънчевата светлина и щастливи в мрака на тялото, където могат да се укриват и да пазят своите тайни. И не поддържат взаимоотношения, защото не приемат никой, освен себе си. Не се усмихват на никого и не забелязват усмивките, отправени към тях.

4. Любовта не притежава мрачни крепости, където се съдържат тайни, неясни и укрити от слънцето. Тя не се стреми към власт над другите, а към взаимност. Тялото е избраното от егото оръдие за постигане на власт посредством взаимоотношенията. И неговите взаимоотношения не са святи, защото то дори не вижда какво представляват. То се стреми към тях само защото от техните взаимоотношения процъфтяват неговите идоли. А всичко останало просто отхвърля, защото не го оценява. Бездомно, егото се стреми да помести своите идоли в колкото се може повече тела, за да ги превърне в свои храмове.

5. Храмът на Светия Дух не е тялото, а взаимоотношенията. Тялото е усамотена прашинка, тъма, скрит тайник, нищожна и загадъчна безсмислица, затворено пространство, лишено от съдържание, което зад надеждната си защита не крие нищо. Именно тук отношенията, лишени от святост, се изплъзват от реалността, за да търсят трошици, от които да живеят. Тук егото въвлича своите братя и ги държи в идолопоклонничество. Tyк е неговата „сигурност”, защото любовта не може да проникне. Светия Дух не строи своите храмове, където няма любов. Нима Този, Който вижда образа Христов, ще избере за свой дом единственото място в цялата вселена, където той не може да се види?

6. Не е възможно да направиш от тялото храм на Светия Дух и то няма никога да стане средище на любовта. Тялото е дом на идолопоклонника, където се осъжда любовта. Защото тук тя става страшна и лишена от надежда. Дори и идолите, които се почитат тук, са обвити в тайнственост и са откъснати от хората, които им се кланят. Това е храм, посветен на невъзможни взаимоотношения и невъзможен път назад. Тук разделението се възприема като „мистерия” с благоговение и страхопочитание. Каквото Бог отрича, тук се пази в „безопасност” надалеч от Него. Но ти не разбираш едно - всичко, което те плаши в твоя брат и което не желаеш да виждаш в него, превръща Бог в нещо страшно и неведомо за теб.

7. Идолопоклонниците винаги ще изпитват страх пред любовта, защото за тях няма нищо по-страшно от нейната близост. Само позволи на любовта да се приближи, без да забелязваш тялото (което тя несъмнено ще направи) и те ще се оттеглят уплашени, усещайки как привидно твърдите основания на техния храм се тресат и разбиват под краката им. Братко мой, ти също трепериш заедно с него. Но онова, от което толкова се боиш, е предвестник на избавлението. Това място на мрака не е твой дом. Твоят храм не е заплашван от нищо. Ти не си вече идолопоклонник. Целта на Светия Дух е сигурно вложена в твоите взаимоотношения, а не в тялото. Ти си избавен от тялото. Там, където си ти, тялото няма да се появи, доколкото Светия Дух там е основал Своя храм.

8. Във взаимоотношенията не съществува йерархия. Те или съществуват, или не съществуват. Несветите взаимоотношения не са изобщо взаимоотношения. Те представляват само състояние на изолация, което се възприема не такова, каквото е. И толкова. В мига, в който безумната идея да се превърнат твоите отношения с Бога в несвети става възможна, всичките ти взаимоотношения стават лишени от смисъл. В този несвят миг се поражда времето и са създадени телата, за да поместят тази налудничава идея и да и придадат илюзията за реалност. И така, привидно тя получава своя обител, която изглежда основателна за известно време и изчезва. Защото какво може да приюти такава налудничава идея противно на реалността, освен само за миг?

9. Идолите трябва да изчезнат, без да оставят следа. Несветия миг на тяхната привидна сила е крехък като снежинка, но не така красив. Такъв ли е заместителят, който желаеш, за вечното благословение на светия миг и неговата безгранична благодат. Нима злобата на несветите отношения, така привидно могъщи и превратно разбрани, към чието фалшиво очарование ти си толкова привързан, ще предпочетеш пред светия миг, който ти предлага мир и разбиране? Остави настрана тялото и тихо излез из неговите предели; приветствай онова, което дълбоко желаеш. И из дълбините на Божия храм не поглеждай назад към онова, от което си се пробудил. Защото илюзиите не привличат вече съзнанието, което е преминало отвъд тях и ги е оставило назад.

10. Светите отношения отразяват истинската връзка, която Божият Син има със своя Отец в реалността. Светия Дух почива в тях във вечна сигурност. Неговата твърда основа се държи извечно върху истината и любовта сияе над нея с мила усмивка и дава нежния си благослов на своите чада. Тук несветия миг щастливо и сигурно се заменя със свят. Тук пътят към истинските взаимоотношения е благодатно открит и по него ти и твоят брат вървите съвместно изоставяйки с благодарност тялото, за да получите покой в Извечните Ръце. Ръцете на Любовта са открити, за да те приемат и да ти дадат мир завинаги.

11. Тялото е идолът на егото - вярата в греха, превърнат в плът и след това проектиран в нещо външно. Това поражда привидната стена от плът, обкръжила съзнанието, поддържайки го затворено в една малка точица на пространството и времето под надзора на смъртта и разполагащо само с миг, за да въздиша и скърби и да умре в чест на своя господар. И този несвят миг привидно е животът; един миг отчаяние, нищожен остров сух пясък, лишен от вода и несигурно положен върху забравата. Тук Синът Божи поспира за малко, за да се отдаде на идолите на смъртта и после да отмине. И тук той е по-скоро мъртъв, отколкото жив. Но също така тук той отново прави своя избор между идолопоклонничеството и любовта. Тук му се дава изборът да прекара този миг, плащайки дан на тялото или освобождавайки се от него. Тук може да приеме светия миг, предложен му да замести несветия, който е избрал преди това. И тук може да узнае, че взаимоотношенията са неговото спасение, а не обреченост.

12. Ти, който научаваш това, може би още се плашиш, но не си парализиран от страх. Светия миг е по-ценен сега за теб, от колкото неговата мнима противоположност и ти си разбрал, че се нуждаеш само от него. Сега не е време за тъга. Може би объркване, но едва ли обезкуражаване. Ти притежаваш реални взаимоотношения и те са изпълнени със смисъл. Те уподобяват твоите взаимоотношения с Бога, както равнопоставени неща се уподобяват. Идолопоклонничеството е отминало и безсмислено. Може би още се страхуваш мъничко от своя брат; може би сянка на страх от Бога е останала в теб. Но какво е това за онези, които са получили едни реални взаимоотношения отвъд тялото? Могат ли те задълго да не видят лицето Христово? И могат ли те задълго да не постигнат спомена за връзката си със своя Отец и да държат далеч от своето съзнание спомена за Неговата Любов?
VII. Съгласуваност на средствата и целите

1. Вече много говорихме за несъгласуваността между средствата и целите и за това, че те трябва да се съгласуват, за да ти носят само радост твоите свети взаимоотношения. Но казахме също и че средствата, за да постигнеш целта на Светия Дух ще дойдат от същия Източник, от който произтича и целта Му. Бидейки прост и непосредствен, този курс не съдържа в себе си никакво противоречие. Привидните противоречия или части, които ти се струват по-трудни от други, са само показателни за онези области, в които средствата и целите са все още несвързани. А това поражда голямо затруднение. Няма причина да е така. Този курс не изисква почти нищо от теб. Невъзможно е да си представиш път, който да изисква толкова малко и да дава толкова много.

2. Периодът на неблагоразположение след рязката промяна от греховност към святост във взаимоотношенията сега е към края си. Доколкото продължаваш да го изпитваш, ти все още отказваш да предоставиш средствата на Този, Който е променил целта. Разбираш, че това е целта, към която се стремиш. Не искаш ли да приемеш и средствата за нейното постигане? И ако не, трябва да признаем, че ти самият проявяваш непоследователност. Една цел се осъществява с определени средства и ако се стремиш към целта, трябва да си готов да приемеш също и средствата за нейното постигане. Възможно ли е искрено да заявяваш: „Ето целта, към която се стремя повече от всичко друго на света, но не съм готов да усвоя средствата за постигането й?”

3. Светия Дух иска толкова малко за нейното осъществяване. И също толкова малко - за да ти предостави средствата. Средствата са второстепенни спрямо целта. И когато се колебаеш, то е защото те плаши целта, а не средствата. Запомни това, за да не направиш грешката да повярваш, че средствата са трудни. Как да са трудни, когато просто са ти дадени? Те гарантират постигането на целта и са напълно съгласувани с нея. Преди да ги разгледаме малко по-отблизо, запомни, че ако ги намираш за невъзможни, значи, че твоят стремеж към целта е разколебан. Защото ако целта може да се постигне, средствата за постигането й също трябва да са достъпни.

4. Наистина е невъзможно да виждаш невинността на своя брат и в същото време да виждаш в него тялото. Не е ли това в пълно съгласие с целите на светостта? Защото светостта е резултат от това да се премахнат последиците от греха, за да се открие онова, което е извечно истинно. Да се види едно невинно тяло е невъзможно, защото светостта има положителен заряд, а тялото е просто неутрално. То не е греховно, но не е и безгрешно. В качеството си на нищо, каквото е, тялото не може смислено да се натовари с качествата на Христос, нито на егото. И едното, и другото е погрешно, защото приписва качества там, където не може да ги има. И това трябва да се преодолее в името на истината

5. Тялото е средството, чрез което егото се опитва да припише реалност на лишените от святост отношения. Несвещеният миг е времето на телата. Но тук целта е грехът. Той може да се осъществи само в сферата на илюзиите и затова илюзията, че тялото е същността на твоя брат, е в пълно съгласие с профанните цели. Поради тази съгласуваност, средствата не се подлагат на съмнение, докато се стремиш към целта. Онова, което виждаш, се приспособява към онова, което желаеш да видиш, защото виждането е винаги вторично спрямо желанието. И ако виждаш тялото, ти си предпочел да съдиш, а не да притежаваш вътрешно виждане. Защото вътрешното виждане, както и взаимоотношенията, не притежава различни степени. Ти или виждаш, или не виждаш.

6. Който вижда брат си в качеството му на тяло, той го съди и не го вижда въобще. Не че го вижда греховен - той съвсем не го вижда. В мрака на греха е невидим. В мрака можеш само да си го представиш и тук илюзиите, които имаш за него, не се издигат до реалната му същност. Тук илюзиите и реалността биват разделени. Илюзиите никога не се изваждат наяве пред истината и се крият от нея. И тук, в мрака, във въображението ти реалността на твоя брат ти се представя като тяло, в профанни взаимоотношения с други тела, служейки на каузата на греха миг преди да умре.

7. Наистина голяма е разликата между това смътно въображение и истинното виждане. Разликата е не в самите тях, а в тяхната цел. И двете са само средства, съответстващи на целта, нa която служат. Нито едно от двете не може да служи на целите на другото, защото всяко от тях е избор на цел, на която служи. И двете са лишени от смисъл без предначертаната си цел и нямат самостойна ценност извън своето предназначение. Средствата изглеждат реални, доколкото се придава стойност на целта. И осъждането няма стойност, ако целта не е грехът.

8. На тялото не може да се гледа по друг начин, освен през призмата на съдната способност. Да виждаш тялото означава, да си лишен от истинно виждане, отрекъл се от средствата, които ти предлага Светия Дух, за да служиш на Неговата цел. Как светите взаимоотношения могат да постигнат своята цел чрез средствата на греха? Ти сам си се научил да съдиш, а на вътрешно виждане ще те научи Този, Който ще преодолее твоето учение. Неговото виждане не може да забележи тялото защото не гледа греха. И по този начин то те води към реалността. Твоят свят брат, видът на когото е твоето освобождение, не е илюзия. Не се опитвай да го видиш в мрака, защото там твоите въображаеми представи за него ще ти се сторят реални. Ти си затворил очи, за да не го видиш. Такава е била целта и докато смяташ, че си струва, ще виждаш средствата за Нейното постигане и няма да виждаш истински.

9. Не трябва да си задаваш въпроса: „Как мога да виждам своя брат независим от тялото?” Запитай се само: „Наистина ли желая да го видя без грях?” И задавайки си този въпрос, недей забравя, че неговата невинност е твоето освобождение от страха. Спасението е целта на Светия Дух. Средството е вътрешното виждане. Защото каквото погледне истински виждащият, то е лишено от грях. Никой, който обича, не може да съди и каквото вижда, е свободно от осъждане. И онова, което вижда, нe е създадено от него, защото му е дадено да го види, както му е дадено и самото истинно виждане, което да направи зрението му възможно.

Истинното виждане първоначално ще ти се яви на проблясъци, но те ще бъдат достатъчни, за да ти покажат какво ти се дава, когато виждаш невинността на своя брат. Истината се възстановява за теб, когато я желаеш, и я губиш, започнеш ли да се стремиш към нещо друго. Откриеш ли свещеното пространство, което си затворил, когато си започнал да цениш това “друго нещо”, ти ще си върнеш онова, което никога не е било изгубено за теб. Но ти се пази. Ако не беше развил способността да съдиш, нямаше да е нужно да постигаш истинното виждане. Когато сега пожелаеш истински да преодолееш съдната способност, това ще ти се даде.

2. Искаш ли да познаваш своята Самоличност? Не се ли радваш да замениш своите съмнения срещу сигурността? Не си ли готов да се освободиш от нещастието и отново да познаеш радостта? Твоите свещени взаимоотношения ти предлагат това. Каквито са ти дадени, такива ще бъдат и техните последици. И както тяхната свещена цел не е създадена от теб, средствата, чрез които да постигнеш щастливи резултати също не произтичат от теб. Радвай се на това, което ти принадлежи още само щом го пожелаеш, и не си мисли, че от теб зависят средствата и целта. Те не се дават, когато видиш невинността на своя брат. Всичко това е дадено и само чака да пожелаеш да го приемеш. Истинното виждане се дава безрезервно на всички, които пожелаят да виждат.

3. Невинността на твоя брат ти се разкрива в сияйна светлина, за да я видиш чрез зрението на Светия Дух и да й се радваш заедно с Него. Защото мир ще получат всички, които го търсят с истинско желание и искрена цел, която споделят със Светия Дух, единни с Него относно същността на спасението. И така, имай добрата воля да видиш своя брат без грехове, за да възкръсне Христос в твоето вътрешно виждане и да те направи щастлив. И недей да цениш брат си като тяло, което го задържа към илюзиите относно неговата същност. Той също като теб се стреми да види своята невинност. И благослови Божия Син в своите взаимоотношения, без да го виждаш такъв, какъвто сам си го измислил.

4. Светия Дух гарантира, че това, което Бог ти дава по Негова Воля, ти принадлежи. Сега то е твоята цел и вътрешното виждане, което ти позволява да я следваш, те очаква. Ти разполагаш с този начин на виждане, който ти позволява да не виждаш тялото. И когато погледнеш своя брат, ще видиш олтар на своя Отец, свещен като самото Небе, сияен с лъчиста чистота и проблясващ със светлите лилии, които си положил върху него. Нима има по-голяма ценност от това? Защо си мислиш, че тялото е по-добър дом, по-сигурен подслон за Божия Син? Защо предпочиташ да виждаш него, вместо истината? Kaк може да бъде предпочетена машината на разрушението и да се избере на мястото на свещения дом, който Светия Дух предлага, където да обитава с теб?

5. Тялото е символ на слабост, уязвимост и загуба на сила. Как може да ти помогне подобен спасител? Нима в своето отчаяние и нужда от помощ ще се обърнеш към нещо толкова безпомощно? И нима нещо окаяно и незначително е най-доброто, което да избереш, за да потърсиш сила? Осъждането прави твоя спасител видимо слаб. Но именно ти се нуждаеш от неговата сила. Няма проблем, събитие или ситуация, нито такова затруднение, което истинното виждане да не разреши. Всичко се изкупва, когато се погледне с истинно виждане. Защото това не е твоят поглед и внася обикнатите закони на Този, на Когото принадлежи.

6. Всичко, което се погледне с истинно виждане, неусетно заема вярното си място според, законите, внесени чрез Неговото спокойствие и сигурен поглед. Всичко, което Той погледне, има един сигурен резултат. Защото съответства на Неговата цел, видяна в автентичния й вид и готова напълно да се осъществи. Страстта към разрушение се превръща в милосърдие, а грехът в благословение под Неговия ласкав и нежен взор. Нима телесните очи са способни да поправят онова, което виждат? Те се приспособяват към греха и не могат да го преодолеят в каквато и да е форма, виждайки го навсякъде и във всичко. Гледаш ли през телесните очи, всичко пред теб ще поражда осъждане. Това, което би могло да те спаси, ти никога няма да видиш през тях. Твоите свети отношения, източник на спасение за теб, ще изгубят смисъл и тяхната света цел няма да има с какво да се осъществи.

7. Съденето е само играчка, прищявка, безсмислен прийом в суетните игри на смърт, които разиграва твоето въображение. Но истинното виждане поставя всичко на мястото му, внимателно подвеждайки го под благородното влиянието на Небесните закони. Какво би било, ако разбереш, че целият свят е илюзия? Какво би било, ако разбереш, че ти сам си го създал? Ако разбереш, че всички, които живеят тук, за да грешат и умират, за да нападат, убиват и се самоунищожават - са напълно нереални? Щеше ли да вярваш на онова, което виждаш, ако приемеш тяхната нереалност? И щеше ли да пожелаеш да го виждаш?

8. Халюцинациите ще изчезнат, още щом бъде разбрана същността им. А това е и лекарството, и изцелението. Когато не вярваш в тях, те изчезват. От теб се иска много малко - да разбереш, че сам си ги създал. Признавайки този факт и отнемайки по този начин силата, която си им придал, ти ще бъдеш свободен от тях. Едно е сигурно - халюцинациите служат на определена цел и когато престанеш да я поддържаш, те изчезват. Затова и проблемът не е в това дали желаеш тези халюцинации, а дали желаеш целта, която обслужват? На пръв поглед има много цели на този свят и всички те крият различна ценност. Но всички се свеждат до едно. И тук няма различни степени, а само мнима йерархия на ценностите.

10. Възможни са само две цели. Едната е грехът, а другата светостта. Нищо не съществува между тях и целта, която избереш, ще определи и твоя начин на виждане. Защото този начин на виждане е и средството, чрез което постигаш избраната си цел. Халюцинациите служат на целите на безумието. Те са онова средство, чрез което външният свят, който е проекция на вътрешния, се приспособява към греха и свидетелства за неговата реалност. Продължава да бъде вярно това, че извън теб не съществува нищо. Но проекциите се осъществяват именно върху нищото. Защото проекцията придава на „нищото” целия му смисъл.

10. Не може да се възприеме нещо, което е лишено от смисъл. А човек първо търси смисъла в себе си, а едва след това във външния свят. И така, целият смисъл, който придаваш на света, е отражение на онова, което виждаш вътре в себе си; по-точно даже не което виждаш, а за което съдиш. С помощта на истинното виждане Светия Дух превръща твоите кошмари в щастливи сънища, а жестоките халюцинации - ужасни последици от измисления грях - в спокойни и утешителни картини, с които Светия Дух замества тези последици. Това са нежни гледки и звуци, които гледаш с щастие и слушаш с радост. Те са Неговите заместители на страшните гледки и звуци, внесени от целите на егото в твоето ужасено съзнание. Те отстъпват от греха и ти напомнят, че не реалността те плаши и грешките, които си направил, могат да бъдат поправени.

11. Когато погледнеш онова, което ти се е струвало ужасяващо, и видиш как то се превръща в красота и мир; когато погледнеш сцените на насилие и смърт и ги наблюдаваш да се променят в спокойни картини на градини под открити небеса с бистри, живителни води, весело бълбукащи в танцуващите ручеи, които не пресъхват никога - нима трябва някой да те убеждава да приемеш дара на истинното виждане? А след като е получил такова виждане, кой би отказал онова, което следва? Помисли за миг - ти можеш да съзерцаваш светостта, която Бог е вложил в Своя Син. И няма никога да изпиташ потребност да търсиш нещо друго.