УРОК 195 Любовта е пътят, който следвам с благодарност

1. Благодарността е труден за усвояване урок за онези, които не гледат правилно на света. В най-добрия случай те смятат, че се справят по-добре от другите. И се стараят да са доволни, защото някой друг страда повече от тях. Колко са жалки и недостойни подобни мисли! Защото кой има основание да бъде благодарен, когато друг няма достатъчно основание? И кой може да страда по-малко поради това, че вижда другия да страда повече? Ти дължиш благодарност само на Този, Който е премахнал всякакво основание за страдание навсякъде по света.

2. Безумство е да благодариш за страданието. Но е също така безумно да не отдадеш благодарност на Единствения, Който ти дарява сигурна възможност да се изцелиш от всяка скръб и да смениш страданието със смях и щастие. Но дори и хората, притежаващи донякъде здрав смисъл, не биха се отказали от стъпките, по които ги води Той, разкривайки им пътя, по който да избягат от затвора, от който не са виждали и избавлението, откриващо им се сега.

3. Ти съзираш „враг" в своя брат, защото го смяташ за съперник на твоя мир; за крадец, който ти отнема радостта, без да ти остави нищо, освен черно отчаяние, толкова горчиво и безмилостно, че е безнадеждно. При това положение отмъщението е единственото, което ти остава. Трябва само да го повалиш и унищожиш заедно със себе си, да го направиш ненужен, какъвто си и ти, и да оставиш в хищните му пръсти също им кова малко, колкото има и в твоите.

4. Ти няма защо да благодариш на Бога за това, че твоят брат е в по-дълбоко робство от теб самия, нито можеш, ако имаш здрав разум, да се вбесиш само за това, че той ти се струва по- свободен. Любовта не познава съперничеството. А благодарността е искрена само тогава, когато е съчетана с любов. Ние отдаваме благодарност на Бог, нашия Отец, затова, че всички в нас ще намерят своята свобода. Не и задето едни вече са син бодни за сметка на други. Защото кой може да се пазари и името на любовта?

5. Затова отдавай благодарност, но искрено. И нека твоята благодарност отвори пътя на всички, които ще се избавя заедно с теб - на болните, слабите, изпадналите и нужда и страх, и онези, които оплакват привидна загуба или чувстват очевидна болка, които страдат от студ и глад или които вървят по пътя па омразата и пътеката на смъртта. Всички те поемат с теб. Нека не се сравняваме с тях, защото така ги откъсваме от своето съзнание за цялостност, което споделяме с тях, както те трябва да го споделят с нас.

6. Ние отдаваме благодарност на Отца само за едно - че не сме откъснати от никое живо същество и по този начин сме едно цяло с Него. И ликуваме, защото в това отношение не може да има изключения, които да ограничат нашата цялостност или накърнят нашето предназначение да се влеем в целостта на Онзи, Който е самата цялостност. Ние благодарим от името на всяко живо същество, защото в противен случай няма за какво да благодарим, нито можем да познаем Божиите дарове към нас.

7. И нека оставим братята си да склонят уморена глава на раменете ни, за да отдъхнат. Ние благодарим и за тях. Защото ако можем да им посочим мира, към който се стремим, пътят е най-сетне отворен и за нас. Една древна врата се отлоства, отдавна забравено Слово Отеква в нашата памет и става отчетливо, щом пожелаем да го чуем отново.

8. Поеми с благодарност по пътя на любовта. Ние забравяме омразата, когато се откажем да се конкурираме с останалите. А нима има други пречки пред мира? Преодоляваме най-сетне страха от Бога и прощаваме без да съдим. Така няма да преодолеем едно, а да задържим друго като „грях". Когато простиш напълно, благодарността ти също ще бъде пълна, защото ще разбереш, че всичко е придобило правото да обича, защото е любящо като собственото ти Аз.

9. Днес се учим да мислим с благодарност, а не с гняв, злоба и отмъщение. Дадено ни е всичко. Това, че не го разпознаваме, не означава, че сме обречени на скръб и на безмилостно преследване, чувствайки се непрестанно травмирани и смазвани без никой да мисли или да се грижи за нашето бъдеще. Благодарността става единствената мисъл, с която заменяме тези безумни възприятия. Бог се грижи за нас и ни приема за Свой Син. Нима може да има нещо повече от това?

10. Нашата благодарност ще ни проправи път към Него и ще съкрати времето на обучението ни много повече, отколкото можеш да си представиш. Благодарността върви ръка за ръка с любовта и където е благодарността, там може да се открие и любовта. Защото благодарността е аспект на Любовта, която е пьрвоизворът на цяло творение. Бог ти е благодарен на теб, Неговия Син, за това, че си такъв, какъвто си - Негово Собствено продължение и Първоизвор на любов, заедно с Него. Твоята благодарност към Него е единна с Неговата към теб. Защото любовта не може да върви по друг път, освен пътя на благодарността и ние, които отиваме при Бога, също го следваме.
УРОК 196

Аз мога да разпъна само себе си.

1. Когато напълно разбереш това и го утвърдиш в своето съзнание, ти няма да се опитваш да си вредиш и тялото ти да робува на мъст. Няма да бъдеш агресивен към себе си и ще осъзнаеш, че агресията към другия е насочена към теб самия. Ще се освободиш от безумното убеждение, че нападайки своя брат, спасяваш себе си. Ще разбереш, че неговото спасение е и твое и чрез неговото изцеление се изцеляваш и ти.

2. Може би в началото няма да разбереш как милостта, безгранична и сигурно закриляща всичко, може да се открие в идеята, която практикуваме днес. Тя може да ти се стори дори признак на неизбежно наказание, защото егото, изправено пред заплаха, е готово веднага да цитира истината, за да съхрани лъжите си. Но то не разбира истината, използвана по този начин. Ти трябва да се научиш да виждаш глупавия начин, по който то я използва и да отхвърляш този мним смисъл.

3. Така ти внушаваш на съзнанието си, че не си идентичен с егото. Защото не се подвеждаш за дълго от начина, по който егото изопачава истината. Няма да останеш с убеждението, че си това тяло, което да бъде разпънато. И в днешната идея ще съзреш светлината на възкресението, преодолявайки всякакви помисли за разпятието и за смъртта, отдавайки се на представите за свободата и живота.

4. Днешната идея е стъпка, която предприемаме, за да преминем от обвързване до състояние на съвършена свобода. Нека я направим днес, за да поемем незабавно по пътя, който спасението ни сочи, предприемайки всяка стъпка в нейната предначертана последователност и постепенно да се разтоварим от времето на своето съзнание. Време не ни е нужно за това. Необходимо е само желание. Защото ако нещо изглежда, че изисква хиляди години, може лесно да се постигне само за миг по Божията благодат.

5. Тъжната, безнадеждна мисъл, че можеш да бъдеш агресивен към другите, а сам да избегнеш агресията, те е приковала на кръста. Може би това ти изглежда спасение. Но то само отразява убеждението, че страхът от Бога е реален. А какво друго е това, ако не ад? Нима някой може да вярва, че собственият му Отец му е смъртен враг, откъснат от него и готов да унищожи живота му и да го заличи от вселената, без да изнизва страх от ада в сърцето си?

6. И ти вярваш в подобно безумие, когато приемаш ужасната мисъл, че може да бъдеш агресивен спрямо друг, а сам да бъдеш свободен. Докато това не се промени, няма надежда. Докато не разбереш, че това е напълно невъзможно, как ще има освобождение? Страхът от Бога е реален за всеки, който вярва в подобна мисъл. И той няма да разбере нейното безсмислие, няма дори да я забележи, така че да я постави под въпрос.

7. За да я поставиш под въпрос, нужно формата й да се промени дотолкова, че да стихне страхът от отмъщение и ти да поемеш известна отговорност. От тази позиция можеш поне да размислиш искаш ли да вървиш по тази болезнена пътека. Докато не се осъществи такава промяна, няма да разбереш, че страхът се поражда само от твоите мисли и спасението ти зависи само от теб.

8. Нашите следващи стъпки ще бъдат лесни, ако направиш тази стъпка днес. От тук ние напредваме твърде бързо. Защото когато разбереш, че нищо друго не може да те нарани, освен собствените ти мисли, страхът от Бога неминуемо изчезва. В такъв случай няма да можеш да вярваш, че страхът е причинен от вън. И Бог, Когото смяташе да осъдиш на изгнание, може да бъде отново приет в святото съзнание, което никога не е напускал.

9. В идеята, която практикуваме днес, може със сигурност да се долови химнът на освобождението. Щом само себе си разпъваш, ти не си причинил болка на света и няма защо да се боиш от неговото отмъщение и преследване. Не е необходимо да се криеш в ужас от онзи страх пред Бога, който всъщност се крие зад подобна проекция. Онова, от което най-много се страхуваш, е твоето спасение. Ти си силен и искаш да бъдеш силен. Свободен си и си щастлив, че си свободен. Избрал си да бъдеш слаб и окован, само защото си се страхувал от своята сила и свобода. Но в тях е твоето спасение.

10. Съществува миг, в който ти се струва, че страхът е обсебил твоето съзнание толкова силно, че бягството изглежда безнадеждно. Когато осъзнаеш веднъж завинаги, че се страхуваш от самия себе си, разбираш, че съзнанието ти е било раздвоено. А това е оставало скрито за теб, когато си вярвал, че можеш да насочиш агресията си навън, защото тя се е връщала обратно към теб. Струвало ти се е, че страхът ти е породен от някакъв външен враг. По такъв начин някакъв бог извън теб се бе превърнал в твой смъртен враг, в източник на страх.

11. Сега за миг виждаш убиеца в себе си, жаден за смъртта ти, замислящ наказанието ти, докато дойде време да те унищожи. Но същият този миг е и времето, когато настъпва спасение. Защото изчезва страхът от Бога. И ти можеш да Го призовеш да те спаси от илюзиите чрез Своята Любов, наричайки Го Отец, а себе си Негов Син. Моли се този миг да дойде скоро - днес. Отстъпи от страха, за да се доближиш към любовта.

12. Всяка Божия Мисъл те съпътства, за да ти помогне да постигнеш този миг и бързо да напреднеш отвъд него, сигурно и завинаги. Когато изчезне страхът от Бога, вече нищо няма да се изпречи помежду теб и свещения Божи мир. Какво благородство и милост се таят в идеята, която практикуваме! Посрещни я добре, както би трябвало, защото тя е твоето освобождение. Наистина твоето съзнание може да се опита да разпъне само теб. Но от теб също така може да дойде и твоето спасение.
УРОК 197

Мога да спечеля само благодарността.

1. Това е следващата стъпка, за да отърсиш съзнанието си от убеждението, че някаква външна сила е насочена срещу теб. Ти се опитваш да бъдеш добър и всеопрощаващ. Но веднага преминаваш в атака, ако не получиш признателност, отрупан с щедри благодарности. Даровете ти трябва да се зачитат, за да не си ги вземеш обратно. Така че за теб Божиите дарове са в най-добрия случай заеми, а в най-лошия - измама, подтиква ща те към отслабване на твоята защита, за да бъде сигурно, че когато Той удари, неминуемо ще убие.

2. Колко лесно смесват Бог и вина онези, които не знаят какво могат да сторят техните мисли. Откажи се да използваш сила за да стане слабостта ти твоето спасение. Ако се смяташ ограничен, затворът се превръща в дом за теб. Няма да напуснеш този затвор и няма да утвърдиш силата си, докато не престанеш да търсиш спасение във вината и не започнеш да свързваш свободата със спасението, и в тях силата, която трябва да бъде търсена и утвърждавана, намирана и признавана напълно.

3. Светът непременно ще ти бъде благодарен за това, че му предлагаш освобождението от своите илюзии. Но и ти трябва да благодариш на себе си, защото неговото освобождение отразява твоето. Нужно е само да бъдеш благодарен за даровете си, за да бъдат те трайното приношение на едно благодарно сърце, освободено завинаги от ада. Нима си готов да отхвърлиш такава възможност като си вземеш образно дарове те, само защото някой не ги е оценил по достойнство? Достатъчно е ти да ги цениш и да им отдаваш заслужена благодарност, защото сам получаваш тези дарове.

4. Няма никакво значение дали друг счита даровете ти за не достойни. Една част от неговото съзнание се присъединява към теб и ти благодари. Няма значение дали твоите дарове изглеждат изгубени и безрезултатни. Те се приемат там, където са и дадени. В твоята благодарност те биват всеобщо приети и получават благодарното признание на Самия Бог. И нима ще си и ги вземеш обратно, когато Той ги е приел с благодарност?

5. Бог благославя всеки дар, който Му отдаваш, защото всеки дар е тъкмо към Него, защото човек дарява само себе си. А което принадлежи на Бога, е Негово. Но ти няма никога да paзбереш, че даровете Му са сигурни, вечни, неизменни, безгранични, завинаги даряващи и разгръщащи любовта и умножаващи безкрайната ти радост, докато ти прощаваш, само за да проявиш агресия отново.

6. Вземи си даровете обратно и ще започнеш да мислиш, че даденото ти се отнема и на теб. Но когато се научиш да преодоляваш с прошка греховете, които ти се струва, че виждаш у другите, ти никога вече няма да смяташ, че Божиите дарове ти се дават за малко, докато Той си ги грабне обратно чрез смъртта. Защото тогава смъртта ще бъде лишена от смисъл за теб.

7. А с края на това убеждение, страхът се преодолява завинаги. Благодари на своя Аз за това, защото Той е благодарен единствено на Бога и Му предава твоята благодарност. Христос ще дойде при всеки жив човек, защото всеки трябва да живее и да върви с Него. Неговото Битие в Отца е ненарушимо, защото е Единна Тяхната Воля. Безгранична е Тяхната благодарност към всичко, сътворено от Тях, защото благодарността винаги ще бъде част от любовта.

8. Благодаря ти, свети Сине Божи. Защото си сътворен така, че да съдържаш всичко в своето Аз. И си оставаш такъв, какъвто си от Бога сътворен. Не можеш да затулиш светлината на своето съвършенство. Божието Сърце е положено в твоето сърце. Ти си скъп на Бога, защото си Неговата същност. Заслужаваш цялата благодарност, заради това, което си.

9. Благодари така, както получаваш благодарност. Отърси се неблагодарността към всеки, който прави цялостен твоя Аз. Този Аз не изключва никого. Благодари на всички безбройни пратеници, които Му дават възможност да се разгърне. Всичко, каквото правиш, е посветено на Него. Всичко, което мислиш, са Негови Мисли, които са споделените Божии Мисли. Сдобий се сега с онази благодарност, която сам си си отказал, когато си забравил даденото ти от Бога предназначение. Но не си помисляй, че Той те е лишавал някога от Своята благодарност.

1. Ти не можеш да бъдеш наранен. Но една илюзия поражда друга. Щом можеш да осъждаш, можеш и да бъдеш наранен Защото си повярвал, че можеш да нараняваш и правото, което си си приписал, може да бъде използвано срещу теб, докато разбереш, че е безсмислено и го отхвърлиш като нещо нереално и нежелано. И тогава илюзията престава да има последици и мнимите й резултати биват премахнати. Ти ставаш свободен, защото свободата ти е дадена като дар, който вече си в състояние да приемеш, след като си го дарил.

2. Осъждаш ли, ти се превръщаш в затворник. Простиш ли придобиваш свобода. Такъв е законът, на който се подчиня на възприятията. Познанието не разбира този закон, защото свободата е част от познанието. Затова осъждането е peално невъзможно. Неговото привидно въздействие и последици са нещо несъществуващо. Но ние трябва за известно време да cе занимаем с тях така, сякаш са се случили. Една илюзия по ражда друга. С изключение на една. Прошката е илюзията, която е отговорът на всички други.

3. Прошката премахва всички други сънища и макар самата да е сън, тя не поражда други сънища. Всички с изключение на тази илюзия се умножават хилядократно. Но прошката е краят на илюзиите. Прошката е краят на сънищата, защото тя е сънят за пробуждане. Сама по себе си тя не е истината. Но показва къде трябва да е истината и насоката й притежава божествена сигурност. Тя е сънят, в който Божият Син се пробужда за своето Аз и за своя Отец, разбирайки Тяхното единство.

4. Прошката е единственият път, който извежда от разрухата, преодолява всички страдания и те отдалечава от смъртта. Възможно ли е да има друг път, щом този е пътят според Божия план? Трябва ли да му се противопоставяш, да влизаш в противоречие с него, да търсиш хиляди начини да го обориш и хиляди други възможности?

5. Не е ли по-мъдро да си щастлив, че държиш отговора и ръката си? Не е ли по-разумно да благодариш на Този, Koйто дава спасение и да приемеш с благодарност неговия дар: Не е ли по-добре за теб да чуеш Неговия Глас и да усвоиш простите уроци, на които те учи, вместо да се опитваш да отхвърлиш Неговите думи и да ги заместваш със своите? Неговите думи ще бъдат плодотворни. Неговите думи ще те спасят. Неговите думи съдържат цялата надежда, цялото и благословение и цялата радост, които могат да се намерят на земята. Думите Му са родени от Бога и ти се дават с Небесна любов. Които чуват тези думи, са чули Небесната музика. Защото в тях всичко се слива в единство. И когато това единство изчезне, на негово място ще дойде Божието Слово, което ще си спомниш и обикнеш.

7. Този свят има много места на изкушения, при които милостта изглежда безсмислена и агресията оправдана. Но те всички са едно - мястото, където е отредена смърт за Божия Син и неговия Отец. Ти може би си мислиш, че са я приели. Но ако отново погледнеш там, където бе видял Тяхната кръв, на нейно място ще видиш чудото. Каква глупост е било да допускаш, че Те могат да умрат! Каква глупост е било да вярваш, че си способен на агресия! Какво безумие да си въобразяваш, че можеш да бъдеш осъден и че Светия Божи Син може да умре!

8. Тишината на твоето Аз остава недосегаема, недокосната от подобни мисли и несъзнаваща никакво осъждане, което да изисква прошка. Всички сънища са необичайни и чужди на истината. А какво, ако не истината, може да има Мисъл, която да изгради мост, чрез който илюзиите да се прехвърлят отвъд?

9. Днес практикуваме това да позволим свободата да изгради В теб свой дом. Истината дарява на съзнанието ти тези думи, за да намериш ключа към светлината и да сложиш край на мрака:

Само моето осъждане ме наранява.

Само моята прошка ме освобождава.

Не забравяй днес, че не може да съществува никаква форма на страдание, зад която да не се крие непростителна мисъл. И няма такава болка, която прошката да не може да изцели.

10. Приеми онази единствена илюзия, която утвърждава, че Божият Син не може да бъде осъден и веднага ще си спомниш Небето; светът бива забравен, а заедно с него и всичките му странни убеждения, когато в края на този сън най-сетне се появи открито лицето на Христос. Това е дарът, който Светия Дух ти носи от Бога, твоя Отец. Нека днешният ден да бъде празник както на земята, така и във твоя свят дом. Бъди добър и към двамата, като простиш прегрешенията, в които си Ги обвиняваш и видиш как невинността те озарява, излъчваща се от лицето на Христос.

11. Сега навсякъде по света цари тишина. Сега цари тишина на мястото на неистовите мисли, лишени от всякакъв смисъл. Сега една тиха светлина се спуска над лицето на земята, която спи спокойно без да сънува. И само Божието Слово остава над нея. Само то може да се съзерцава още миг. И тогава символите свършват и всичко, което си смятал, че си извършвал някога, изчезва от съзнанието, което е извечно познато на Бога като Неговият един Син.

12. Той не е способен на осъждане. Съвършен е в собствената си святост. Няма нужда да мисли за милост. Нима има какво да му се даде, когато му принадлежи всичко? И кой би си въобразявал, че може да му прощава, когато той е Син на Самата Невинност и толкова прилича на Този, на Когото е Си и, че да съзреш Сина означава да надхвърлиш възприятията и да познаеш Отца? В това видение на Сина - толкова кратко, че дори за миг видяното не е откъснато от вечността, ти и прозираш себе си, за да изчезнеш в Бога завинаги.

13. Днес се доближаваме още повече до края на всичко, коси. ни отделя от това видение. Щастливи сме, че стигнахме дотук и разбираме, че Този, Който ни е довел дотук, няма да ни изостави точно сега. Той ще ни дари онова, което е Божи дар към нас чрез Него. Сега е време да се избавиш. Времето настъпи. Това време е днес.

1. Свободата е напълно невъзможна, когато гледаш на себе си сякаш си само тяло. Тялото е ограничение. Който се стреми към свобода в тялото, я търси там, където тя не може да се намери. Съзнанието може да се освободи, когато престане да се счита поместено в тялото, свързано неизменно с него и разчитащо само на неговата защита. Ако беше така, то съзнанието щеше да бъде наистина уязвимо!

2. Съзнанието, което служи на Светия Дух, е извечно безгранично във всяко отношение, отвъд законите на времето и пространството, неоковано от предубеждения и силно и способно да пра ви всичко, за което бъде помолено. В такова съзнание не могат да проникнат агресивни мисли, защото то се е отдало на пьрвоизвора на любовта, а свързало се с любовта, в него не може да проникне страх. То почива в Бога. А нима може да се страхува този, който живее в Невинност и само в любов?

3. Много е важно за твоя напредък в този курс да възприемеш , днешната идея и да я пазиш като нещо много скъпо. Не се интересувай, че тя изглежда напълно безумна за егото. Егото цени тялото, защото живее в него и животът му е свързан с изградения от него дом. Тялото е част от онази илюзия, която го пази да не разбере, че то самото е илюзорно.

4. Тук то се крие и може да се види истинската му същност. 3аяви своята невинност и си свободен. Тялото изчезва, защото ти нямаш нужда от него, освен нуждата, която вижда Светия Дух. Поради това, тялото ще се яви като полезна форма, за да може съзнанието да осъществи своето предназначение. Така то става средство, което помага да се разгърне прошката, за да постигне онази всеобхватна цел, която е предвидена в Божия план.

5. Цени днешната идея и я практикувай този и всеки ден. Превърни я в част от всяка твоя практика. Чрез нея всяка мисъл ще придобие още по-голяма сила, за да помогне на света и умножи даровете си към теб. С тази идея ние огласяваме призива за свобода по целия свят. Нима ще бъдеш лишен от възможността да получиш даровете, които сам даваш?

6. Светия дух е дом на душите, които се стремят към освобождение. В него те намират онова, което търсят. Това недвусмислено определя предназначението на тялото. И то става съвършено способно да служи на една непротиворечива цел. Когато служи безконфликтно и последователно на съзнанието с мисълта за свободата като единствена цел, тялото служи и служи добре на своето предназначение. Когато не поробва, то е ценен слуга на свободата, която съзнанието търси чрез Светия Дух.

7. Днес бъди свободен. И предавай свободата като дар на онези, които все още вярват, че са роби на тялото. Въди свободен, така че Светия Дух да може да използва твоето освобождение от веригите, за да освободи мнозината, които се възприемат като приковани, безпомощни и уплашени. Нека любовта да премахне страховете им чрез теб. Приеми сега спасението и отдай душата си на Този, Който те зове да Му дадеш този дар. Защото Той ще ти даде съвършената свобода, съвършената радост и надежда, която се реализира напълно в Бога.

8. Ти си Син Божи. Живееш безсмъртен във вечността. Не искаш ли да си върнеш това състояние на съзнанието? Тогава практикувай добре мисълта, която Светия Дух ти дава днес. Чрез нея и братята ти получават освобождение, а светът е благословен заедно с теб, Божият Син няма повече да пролива сълзи и Небето ти отдава благодарност за радостта, която твоята практика умножава даже за него. И Божията Любов и щастие се разгръща всеки път, когато кажеш:

Аз не съм тяло. Аз съм свободен.

Чувам Гласа, който Бог ми е дарил

И само на Него се подчинява моето съзнание.
УРОК 200

Няма мир, освен мирът на Бога.

1. Недей да търсиш повече. Няма да намериш мир, освен мирът на Бога. Приеми този факт и си спести агонията на още горчиви разочарования, мрачно отчаяние и усещане за студена безнадеждност и съмнение. Недей да търсиш повече. Няма какво друго да намериш, освен Божия мир, ако не търсиш нещастие и страдание.

2. Това е последната цел, до която накрая стига всеки, отхвърляйки надеждата да намери щастие там, където то не съществува, да търси спасение в нещата, които могат само да го наранят; да създаде мир от хаоса, радост от болката и Небе от ада. Не се опитвай вече да спечелиш като губиш и да умираш, за да живееш. Това не е нищо друго, освен да търсиш своето поражение.

3. Но лесно можеш да пожелаеш любов, щастие и вечен живот, който да няма край. Поискай го и успехът ти е сигурен. Да искаш онова, което имаш вече, винаги дава резултат. Но да се стремиш да направиш от неистината истина може да те доведе само до провал. Прости си за напразните фантазии и не търси повече онова, което не можеш да намериш. Защото нима има нещо по-глупаво от това да търсиш все отново и отново ада, когато трябва само да отвориш очи, за да видиш Небето, което ти се открива отвъд вратата, която се отваря с лекота да те посрещне?

4. Върни се у дома. Така и не намери щастие по чужди места п под форми, които са ти непознати и лишени от смисъл за теб, независимо от опитите ти да ги осмислиш. Ти не принадлежиш на този свят. Тук си чужденец. Но ти е дадено да намериш онези средства, благодарение на които светът престава дa изглежда затвор и тъмница за когото и да било.

5. Свободата ти се дава в замяна на веригите и железните врати. Но за да излезеш на свобода, трябва да промениш отношението си към целта на този свят. Ти ще бъдеш прикован, докато не видиш благословението над целия свят и не освободиш всекиго от собствените си грешки, зачитайки го такъв, какъвто е. Не ти си го създал, както не си създал и себе си. И когато се освободиш, ще можеш да приемеш и другия в истинската му същност.

6. Какво върши прошката? Всъщност тя няма функции и не върши нищо. Защото Небето не я познава. Тя е необходима само в ада, където е призвана да служи на могъща цел. Нима не е достойна цел това възлюбленият Божи Син да се освободи от сънищата на злото, които той приема за истина, макар и само да му се привиждат? Кой може да очаква нещо повече, когато трябва да се прави избор между успеха и провала, любовта и страха?

7. Не съществува мир, освен мирът на Бога, защото Той има един Син, който не може да създаде свят в противовес на Божията Воля и своята, която е единна с Неговата. Каква надежда може да има за него в такъв свят? Той не може да бъде реален, защото не е сътворен. Нима тук може да намери мир. Или когато обърне поглед към света, неминуемо ще види, че се е мамил? И въпреки всичко, може да се научи да гледа па него по друг начин и да намери Божия мир.

8. Мирът е онзи мост, по който всеки ще мине, за да остани зад гърба си този свят. Но мирът започва от света, когато започне да се възприема по различен начин и това ново възприемане извежда към вратата на Небето и пътя отвъд нея. Мирът е отговорът на противоречивите цели, на безсмислените пътувания, на безумните, напразни търсения и ненужни те усилия. Сега пътят е лесен, спускайки се нежно към моста където в Божия мир е свободата.

9. Нека днес да не губим пътя отново. Вървим към Небето и пътеката е права. Само ако се опитаме да се отклоним, може да се забавим и пропилеем ненужно време по трънливи окотим пътеки. Само Бог е сигурен и Той ще направлява нашите стъпки. Той няма да изостави в нужда Своя Син, завинаги далеч от неговия дом. Отца зове, Синът ще чуе. И само това е нужно за света, откъснат от Бога, където телата притежават peaлност.

10. Сега цари тишина. Недей да търсиш повече. Ти си стигнал дотам, където пътят е постлан с листата на неистинни желания, попадали от дърветата на безнадеждността, която търсеше преди. Сега те са потъпкани. И ти гледаш напред и на горе към Небето с плътските очи, от които ще имаш нужда не повече от миг. Мирът се вижда вече и ти можеш да почувстваш нежната му прегръдка около сърцето и съзнанието си с облекчение и любов.

11. Днес ние се отказваме от стремежа към идоли. В тях не може да се намери мир. Божият мир ни принадлежи и ние ще приемем и желаем само него. Нека днес да бъде мир над нас. Защото сме намерили прост и щастлив начин да преодолеем двусмислието на света и да заменим изменчивите цели и самотни сънища с целенасоченост и приятелство. Защото ако идва от Бога, мирът означава единство. Няма да търсим повече. Вече сме близо до дома и приближаваме още повече към него всеки път, когато кажем: