Лекции изнесени в Дорнах от 31. до 1923 г. По записки непрегледани от сказчика издадени от мария щайнер

ЦИКЪЛ от 5 лекции

изнесени в Дорнах

от 31. 3. до 7. 4. 1923 г.
ПО ЗАПИСКИ НЕПРЕГЛЕДАНИ ОТ СКАЗЧИКА

издадени от МАРИЯ ЩАЙНЕР

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от копие

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА……………….......................5

Цикъл на го­ди­на­та ка­то про­цес на ди­ша­не­то на Земята. Смисълът на ко- с­ми­чес­ко­-зем­но­то го­диш­но дишане. Четирите глав­ни точ­ки на про­це­са на зем­но­то ди­ша­не и свър­за­ни­те с тях празници. Метаморфоза на древ­на­та същ­ност на мис­те­ри­ите чрез Тайната на Голгота. Древните оп­ре­де­ле­ния на праз­ни­ци­те бя­ха от­не­се­ни към пространството, с Тайната на Голгота чо­ве­чес­т­во­то пре­ми­на­ва на­вън във времето. Борбата на Михаел със зем­но­-­ари­ма­ни­чес­ко­то на Земята. Езотеричната стра­на на ко­лед­на­та и ве­лик­ден­с­ка­та мисъл. Отдадената на кос­ми­чес­ко­то Цяло ду­ша на Зе- мята по вре­ме­то на Йоановия празник. Проникването от Духа те­че­ние на при­ро­да­та в ми­съл­та за праз­ни­ка на Михаел. Великденският им­пулс тря- б­ва да ста­не та­ка жив, че да мо­же да про­из­ве­де ми­съл­та за Архангел Ми- хаела.

Парализиране на ми­съл­та за възкресението; тя тряб­ва да до­бие от­но­во действителност, ка­то бъ­де раз­б­ра­на ду­хов­но в жи­ва връз­ка с явя­ва­щия се пред се­тив­ния свят. Вътрешно за­дър­жа­не на ди­ха­ни­ето на Земята по вре­ме­то на зим­ния пов­рат на Слънцето, чрез ко­ето Земята ста­ва въз­п­ри­ем­чи­ва за дейс­т­ви­ето на Луната и е из­ло­же­на на на­па­де­ни­ето на ари­ма­ни­чес­ки­те същества. Познание на мис­те­ри­ите чрез пос­ве­ще­ние в под­зем­ни­те мистерии. Издишване на Земята при лет­ния пов­рат на Слънце- то: Зе­мя­та е от­да­де­на на свръх­се­тив­ни­те същества. Посвещение в тай­ни­те на свръхземното. В тай­на­та на про­лет­та под­зем­но­то и над­зем­но­то си дър­жат та­ка да се ка­же равновесие. Великденската тайна, тай­на­та на въз­к­ре­се­ни­ето бе втъ­ка­на в кул­то­ва литургията; тай­на­та на есен­та ще има сво­ето ис­тин­с­ко зна­че­ние в бъдеще. Христовото Събитие тряб­ва да бъ­де раз­г­ле­да­но как­то от глед­на точ­ка на зем­но­то та­ка и от глед­на точ­ка на свръхземното. Богът ста­нал чо­век мо­же да сле­зе в об­лас­т­та на ари­ма­ни­чес­ки­те си­ли и да ги победи; чрез то­ва той мо­жа съ­що да зав­ла­дее не­бес­на­та об­ласт за бъ­де­ще­то раз­ви­тие на човечеството. Към ми­съл­та за въз­к­ре­се­ни­ето се при­ба­вя ка­то про­ти­во­по­ло­жен по­люс ми­съл­та за праз­ни­ка на Архангел Михаил, за вът­реш­но­то про­буж­да­не на човека. Велик- денска Неделя.

4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ 2 ап­рил 1923 г...................................................29

По-рано про­ме­ни­те на при­ро­да­та бя­ха пре­жи­вя­ни от хората, ка­то съз­на­ни­ето бе­ше ори­ен­ти­ра­но към празниците. Вдъхновяващата си­ла на пра- зниците. Полагането в гро­ба и въз­к­ре­се­ни­ето се от­ра­зя­ват в се­тив­но­то поз­на­ние и в от­к­ро­ве­ни­ето на свръхсетивното. Значение на ед­но до­пъл­не­ние на ве­лик­ден­с­ка­та ми­съл чрез ми­съл­та за праз­ни­ка на Архангел Михаела. Духовният жи­вот на зем­ния чо­век е свър­зан със сли­за­щия фи­зи­чес­ки живот. Познанието мо­же да про­ник­не во­ля­та с духовност; чрез то­ва чо­ве­кът ста­ва един съд­руж­ник на дейс­т­ви­ето на Архангел Михаела на Земята. Първичната тро­ич­ност в те­че­ни­ето на природата. Всеки жи­вот се със­тои в де­ятел­нос­т­та на дейс­т­ви­ето ед­но в дру­го на пър­вич­ни­те троици. Активността на соб­с­т­ве­на­та ду­ша тряб­ва да бъ­де свър­за­на с един та­къв им­пулс на при­род­ния дух. Действието на чис­ло­то по­чи­ва на действителност; тро­ич­ни­ят удар на дейс­т­ви­ето на све­та тряб­ва да ми­не съ­що през дейс­т­ви­ето на човека. Великденски Понеделник.

Връзката на Йоановия праз­ник и на ко­лед­ния праз­ник с уче­ни­ята на мистериите. Сънищно, рас­ти­тел­но­-жи­во­тин­с­ко съз­на­ние на древ­но­то човечество; чрез това, ко­ето мис­те­ри­ите устройваха, то­ва съз­на­ние бе­ше из­диг­на­то до въз­п­ри­ема­не­то на ми­не­рал­но­то цар­с­т­во и до проб­ляс­ва­не­то на Аза по вре­ме­то на сре­да­та на ля­то­то чрез празници, ко­ито бя­ха по­то­пе­ни в един му­зи­кал­но­-по­ети­чес­ки елемент. Връзката на пе­ене­то с ця­ла­та Вселена: пос­та­ве­ни въп­ро­си на космоса; те про­из­веж­дат прев­ръ­ща­не­то на въз­ду­ха и топ­ли­на­та в не­що растително, ко­ето пре­на­ся съ­нищ­но­то съз­на­ние в она­зи сфера, къ­де­то съ­нят на Аза сли­за­ше на­до­лу ка­то от­го­вор на ин­тим­ни­те му­зи­кал­но­-по­ети­чес­ки въпроси. Подготовка за праз­ни­ка на дъл­бо­ка­та зи­ма бе­ше по­то­пе­на в един съ­зер­ца­те­лен елемент, кой­то има­ше един уче­бен характер, с от­гат­ва­не­то на гатанки, тъл­ку­ва­не­то на знаци, плас­тич­но из­ра­бот­ва­не на форми. Това бя­ха въп­ро­си за­да­де­ни на Земята, чо­ве­кът се на­уча­ва­ше да раз­би­ра фор­ми­те на животните; по вре­ме­то на ко­ле­да му се съз­да­ва­ше чув­с­т­во­то за чо­веш­ка­та фор­ма на Земята. Така чрез съ­из­жи­вя­ва­не­то на те­че­ни­ето на го­ди­на­та чо­ве­кът се на­уча­ва­ше да се поз­на­ва вът­реш­но и външно. Днес чо­ве­кът тряб­ва да се из­диг­не над се­бе си и да се на­учи да поз­на­ва етер­но­-­ас­т­рал­но­то вън от се­бе си.

6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ 8 ап­рил 1923 г.........................52

Във вре­ме­то на сре­да­та на лятото, в ко­ето се про­веж­да­ше праз­нич­на­та под­го­тов­ка за приб­ли­жа­ва­не­то до Аза, хо­ра­та чув­с­т­ву­ва­ха от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към то­зи кос­ми­чес­ки Аз ка­то един мо­ра­лен импулс. Морално- то пре­дуп­реж­де­ние на Небето се чув­с­т­ву­ва­ше ка­то ед­но оза­ре­ние на зем­но­то човечество, те из­жи­вя­ва­ха тъ­ка­не­то на при­род­на­та същ­ност в съ­ня на лят­на­та нощ. През есен­та чо­ве­кът чув­с­т­ву­ва­ше пре­хо­да от поз­на­ни­ето на Духа към поз­на­ни­ето на природата. В дъл­бо­ка­та зи­ма той чув­с­т­ву­ва­ше сво­ята во­ле­ва при­ро­да про­ник­на­та от гра­ви­та­ци­ята в мра­зо­ви­та­та зима, от про­ти­во­по­лож­нос­т­та на мо­рал­ния ред на света. Про- явяване на по­ка­яние при про­лет­ния пов­рат и ос­во­бож­да­ва­не на ду­шев­но­то същество. Съдържанието на праз­ни­ка на Архангел Михаел е това, в поз­на­ни­ето на при­ро­да­та да се раз­бе­ре ко­пи­ето на ед­но поз­на­ние на Бо- жествения Дух; ду­ша­та тряб­ва да бъ­де за­ка­ле­на в активност; са­мо кой­то има вът­реш­на смелост, мо­же да бъ­де пос­ле­до­ва­тел на Архангел Михае- ла. Сега тряб­ва да бъ­де при­ето вът­ре в ду­ша­та това, ко­ето по­-ра­но бе­ше не­що външно. Празниците на да­ро­ве­те тряб­ва да се пре­вър­нат в праз­ни­ци на спомена.