Лекции по професионално развитие на човешките ресурси Тема първа: професионално ориентиране същност на професионалното ориентиране
Причините за неадекватното професионално обучение на безработните трябва да се търсят в: Първо, безработните лица
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Агенцията по заетостта, респективно бюрата по труда
- институциите за обучение
| Причините за неадекватното професионално обучение на безработните трябва да се търсят в:
Първо, безработните лица, които са главно от ромската етническа група. Проблемът с ромите е направо трагичен. Преобладаващата част от тях нямат професия и квалификация. Те разчитат на работа, неизискваща такива. Но в съвременния свят, дори у нас, при извършващата се механизация и автоматизация на труда работните места за нискоквалифицирани работници намаляват. Определено значение има и субективната страна на проблема. Човешките ресурси у нас все още нямат нагласата за непрекъснатото развитие на своето образование и квалификация през целия трудов живот. Безработните още не могат да осъзнаят факта, че тяхната професия и специалност са елиминирани от пазара на работната сила и, ако държат отново да се върнат на работа, е необходимо да усвоят професия, която се търси на този пазар. Получава се парадоксална ситуация. При провежданите анкетни проучвания с безработни, потребността от обучение осъзнават тези с висока степен на образование и квалификация. Лицата с ниска квалификация и тези без професия и квалификация посочват, че нямат нужда от обучение. Второ, Агенцията по заетостта, респективно бюрата по труда все още не могат да насочва своите усилия към главното – активната политика за регулиране на безработицата, в която професионалната квалификация заема основно място. Това предполага да се възприеме нов подход при професионалната квалификация на безработните. На първо място бюрата по труда трябва да извършат задълбочено проучване на пазара на труда, на професиите, които намират ограничено приложение, и на тези, които ще се развиват. Проучването не е по силите на отделния безработен, но понеже няма от къде да получи необходимата информация, той сам прави това с цената на много грешки. На второ място бюрата следва да развият функцията по професионалното ориентиране, в случая преориентиране на безработните, като ги насочват към перспективните в региона професии и едва тогава, на трето място, трябва да организират курсове за професионална квалификация и преди всичко за преквалификация на безработните. Трето, нормативната уредба регулираща неформалното професионално обучение все още не е разработена достатъчно добре. Освен това тя е обект на чести промени, което затруднява този процес. Ето едно мнение на специалист по организирането на професионалното обучение в бюро по труда: „Нормативната уредба, прилагана в дейността на бюрата по труда по квалификацията прави организирането и провеждането на един курс в поредица от трудоемки, изискващи време, стъпки, бавно и трудно осъществими, с хиляди възможности за провал или изцяло, или изкривяване на основната цел и постигането й.” Четвърто, финансирането на професионалното обучение не е в съответствие с приоритета на тази дейност. Освен това то става кампанийно, което създава допълнителни трудности на бюрата по труда при организирането на курсовете за обучение, и много други. За осигуряване на ефективно и качествено нормативно професионално обучение изключителна роля имат институциите за обучение. В годините на прехода наред със съществуващите професионални училища и университети възникнаха стотици организации и еднолични търговци, които предлагат квалификационни услуги. С приемането на Закона за професионалното образование и обучение тази дейност бе регламентирана, като ново място е отредено на Центровете за професионално обучение (вж. предната глава). Професионалните училища, се дистанцират от неформалната система за обучение на възрастни. Ръководствата на тези училища действат много мудно при прилагането на курсовете за обучение, не им се занимава с подготовката на документите за конкурси. И се получава масова практика определено професионално училище да не участва, а преподавателите (учителите) му са ангажирани от частна фирма за квалификационни услуги. Центровете за професионално обучение се превърнаха в основни звена на неформалното професионално обучение. До 90% от обучението е съсредоточено в тях. Тече процес на утвърждаване на ефективността и качествата на предоставяните квалификационни услуги. Като образец на добра практика в неформалното професионално обучение в нашата страна се наложиха Българо-германските центрове. (16) Te бяха изградени на основата на българо-германски проект „Програма за професионално обучение и насърчаване на заетостта”. Центровете функционират от 1995/1996 година и представляват успешна практика в прилагането на европейския опит, конкретно на германската дуална система, приложена с определени нейни елементи, пригодени към специфичните условия на България. Всеки от трите центъра е специализиран в обучение по определени професии: в Плевен в областта на строителството и дървообработването; в Стара Загора – механотехниката и топедичната механика; в Пазарджик – икономически професии. Основна целева група на центровете са регистрираните безработни, които изпращат бюрата по труда от цялата страна. За тях обучението е безплатно, включително настаняването в интерната и изхранването. Държавата поема и определени транспортни разходи за тези курсисти и изплаща стипендии. Съществена част от тези курсисти представляват завършилите гимназии или техникуми, които продължават обучението си в двугодишни курсове. Втората целева група са заетите лица, които по своя воля и желание се записват в даден курс с цел повишаване на квалификацията си и увеличаване на шансовете за запазване на работното си място, и кариерно израстване. По-голяма част от тази група съставляват изпратените от работодатели работници или служители в избран от програмата на центровете стандартен курс за повишаване на квалификацията или концепиран по желание на работодателя специален такъв, отговарящ най-пълно на потребностите на дадената фирма от квалификация. Центровете са достатъчно гъвкави в работата си и могат да се справят с такава задача. И в двата случая курсовете се заплащат. Към тази група се отнасят и желаещите да започнат свой собствен бизнес, които се обучават в курсове за начинаещи предприемачи. В центровете се предлагат две форми на обучение: Първо, дългосрочно обучение. То трае около две години и представлява пълно обучение по дадена професия. Завършва с държавно признато свидетелство. Подходящо за млади хора, завършили гимназии или техникуми, без желание да продължат образованието си във ВУЗ. Трите елемента на това обучение: теория, учебна практика и производствена практика, са обособени в две части, първата от които се провежда в центъра и от своя страна е разделена на теория и учебна практика в съотношение 1 към 2. теория се преподава само доколкото е необходима за правилното усвояване на практическите умения, залегнали в програмата. Центровете разполагат с модерно обзаведени и оборудвани работилници, в които не само се придобиват необходимите за дадена професия практически умения, но и се постига известен тренинг, тоест определена скорост на изпълнение на дадени производствени операции, което е важно за доказването на всеки курсист на бъдещото му работно място. Важно значение има фактът, че всеки курсист получава свое собствено работно място и инструменти, за чието изрядно състояние поема отговорност. Така се възпитава и определена производствена и трудова култура. Втората част от това обучение представлява производствената практика и се провежда в конкретни производствени условия, тоест във фирми и предприятия. Производствената практика съставлява общо половината от времето на обучение. Второ, краткосрочно обучение. То дава възможност за изучаване на част от професия и представлява обучение по определен модул на дългосрочното обучение. Неговата продължителност е от 2 до 10 и повече седмици в зависимост от темата на курса. Подходяща форма за повишаване на квалификацията на безработни и заети. Такива курсове от стандартната програма на центровете могат да бъдат променяни или допълвани в зависимост от желанието на възложителя. Краткосрочните форми завършват с държавно признати сертификати. Заедно с добрите практики в дейността на центровете за професионално обучение възникнаха и много проблеми: Първо, преобладаващата част от лицензираните центрове са създадени от еднолични търговци. Както пише проф. Д. Каменов съществува реална опасност от компрометиране на системата за професионално образование и обучение, защото: едноличният търговец не е юридическо лице, а е дееспособно физическо лице, придобило чрез регистрация в съда търговска дееспособност. При това положение, възниква въпросът има ли правно основание един такъв център да удостоверява професионално обучение и да издава правоспособни удостоверения и свидетелства по образец на Министерството на образованието и науката; в повечето случаи едноличните търговци имат твърде разнороден предмет на дейност, който няма връзка с професионалното обучение, а то се явява като някакъв вид допълнителна предприемаческа дейност, чиито естествен мотив е печалбата; голям брой от тези центрове се лицензират по твърде широк кръг от професионални направления и специалности, което поражда съмнение за равнището на професионализъм в учебния процес и качеството на обучението (7, 17 и 18) Второ, организацията на обучителния процес е на много ниско равнище: учебните планове и програми не отразяват пълно съвременните потребности, продиктувани от развитието на професионално квалификационната структура на работната сила в условията на пазарната икономика; формите и методите на обучение не са на съвременно равнище – прилагане на интерактивни методи, курсови работи, дискусии, казуси и др. преподавателският състав не се подбира по професионалните качества. Господства даскалският подход – обучението да се извършва не от изследователи в конкретната област, а от всезнаещи специалисти, чиято основна задача е получаването на повече хонорари; учебните пособия в повечето случаи са от общ характер и не са пригодени за обучение в конкретен курс с обособени цели и съдържание на учебните програми; материално-техническата база е далече от съвременните изисквания за обучение. Преобладаващата част от центровете не притежават такава. Трето, качеството на обучението е много ниско. То е функция на изброените по-горе проблеми. Професионално обучение на персонала в организациите Всичко изложено за професионалното обучение на човешките ресурси за придобиване на професионална квалификация има отношение и към организацията. Преобладаващата част от нейния персонал придобива професионална квалификация в образователната система, а една част и в Националната система за неформално професионално обучение. Дори и професионалната квалификация на безработните засяга пряко и интересите на фирмите в тази област. Превесът на нискоквалифицираната работна сила на трудовия пазар стеснява възможностите на организацията за набиране и подбор от външния пазар. Професионалното обучение в организациите е неразделна част и от единна система за непрекъснато професионално обучение. В същото време организациите имат допълнително специфични проблеми по издигане равнището на професионалната квалификация на своите сътрудници. По принцип организациите носят отговорността за качеството на своята работна сила. Интеграцията им в националните системи за обучение в отделни страни е развита по различен начин. В някои, като САЩ, Япония, Канада, Австралия и др. професионалното обучение на работната сила се извършва главно във фирмите. (20) В Япония „равнището на умения и знания, получавани в рамките на системата на работното място и извън него е изключително високо. Може да се каже, че даже сътрудници без формално висше образование в процеса на обучение придобиват квалификация равностойна или по-висока от тази, получавана при формалното образование в университетите.” (17,46) Както бе посочено, у нас исторически се е наложила системата за професионална подготовка, в която доминира професионалното образование. Но новите пазарни условия изискват да се даде възможност за развитие и на двете системи в конкуренция за по-високо качество на обучението. На професионалната квалификация, в т.ч. и на професионалното обучение на работната сила в организациите се отделя изключително внимание в съвременното управление на човешките ресурси в страните с развита пазарна икономика. На 18-ия конгрес на Европейската асоциация по управление на персонала през 1997г. основно място в четири от докладите заема тезата за самообучаващата се организация, за превръщането на компаниите във „вътрешни университети”, където оценката на квалификацията на сътрудниците трябва да се постави заедно с тази на оценката на резултатите от тяхната дейност. Както сочи Е. Мейо, „обучението трябва да престане да бъде нерегулярен процес. То следва да се превърне в система, където да се води професионално обучение на всяко едно равнище. Самообучаващата се организация…е тази организация, при която всеки е обучаван и всеки е мотивиран да сподели знанията си с другите в организацията. Може да отбележим следните ключови моменти, които са нужни, за да изградим „самообучаващата се организация”: стимулиране на развитието на организационни механизми и мероприятия, чрез които се стимулира постоянно усъвършенстване; формиране на гъвкава, адаптивна култура, ориентирана към самообучение; активно използване на информационна технология.” (9, 9-10) Осъществяването на тази идея следва да става двупосочно: както от сътрудниците, които поемат отговорност за развитието на своята компетентност, така и от фирмата, която създава условия за подобно развитие. За превръщането на организацията в самообучаваща се вече са създадени и част от нормативните условия у нас. Доскоро със Закона за народната просвета се поставяха в монополно положение училищата, които единствено имаха право да издават удостоверения за овладяна професия. Със Закона за професионалното образование и обучение и този за насърчаване на заетостта, организациите се поставиха в равноправно положение с училищата при провеждане на професионалната подготовка, повишаването на квалификацията и преквалификацията на работната сила при спазване на държавните изисквания. Независимо от правото на организацията да обучава своите сътрудници по всички форми на професионалната квалификация, основните й усилия са насочени предимно към повишаване на квалификацията и в определена степен и към преквалификация. Преобладаващата част от работната сила у нас, както бе посочено, вече получава своята първоначална подготовка в образователната система. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|