Специфичните функции по организирането на транспортната дейност включват следното

Практиката показва, че основният проблем, възникващ при транспортния процес е предизвикан от закъснение на доставките на необходимите продукти. Водещите спедиторски фирми успяват да преодолеят закъснението и по този начин да осигурят добавената стойност на клиентите си, свързана с полезността на продукта, но и с времето и пространството. Следователно, транспортният процес представлява решаващото условие за успешната реализация на маркетинговата стратегия на производствената фирма Подходящите решения по отношение на пространственото преместване оказват влияние върху сключените договори и върху цялостните разходи по дистрибуция и доставка

Логистичното сътрудничество в областта на транспорта облекчава значително производствените и търговски фирми от гледна точка на финансови и технически условия и допълнителен и персонал. В същото време, транспортно-спедиторската фирма, която се включва в логистичната мрежа и поема извършването на транспортния процес има голямо предимство от гледна точка на съществуващото равнище на експертиза по отношение на извършването и оптимизирането на превозите.

Необходимостта от сътрудничество в областта на транспорта е определено от значимостта му в осъществяването на всеки етап от логистиката на материалните потоци.

- транспортният процес се счита за естествена завършваща фаза на производствения цикъл, позволяващ успешната физическа и стойностна реализация на произведения за индустриално или крайно потребление продукт;

- пазарният дял се поддържа и разширява посредством промени в производството, но и за сметка на възможностите за транспортиране. Определянето на мястото за реализация на продукта е свързано и с избор на подходящо транспортно решение, осигуряващо маркетинговите цели с необходимия превозен капацитет, средства за обработка и оптимални цени от гледна точка на допълнителните разходи;

- покупките се управляват и под влияние на транспортния капацитет, независимо от естеството на дейност на фирмата, Осигуряването с материални продукти, като суровини, резервни части, заготовки и пр. се определя от възможностите за транспорт „точно навреме“ при оптимизация на складовите запаси;

- разположението на материалното производство, при което решаващо значение има близостта до суровинната база, връзките с клиенти и контрагенти и близостта до потенциалния потребител. В това отношение решенията зависят от наличието на складова база, подходящи превозвачи, наличие на подизпълнители и логистични агенти. Наличието на подходящи транспортни възможности може също да окаже влияние върху процеса на вземане на решение. Като цяло обаче, значимостта на транспортния фактор е различна за отделните типове производство или за дистрибуцията;

- транспортът представлява важен фактор и в процеса на управление на продажбите от гледна точка на превозния капацитет, но и на цената.

Като цяло, значимостта на първата възможност е по-голяма и управлението на транспорта е все по-важно за фирмите. Сътрудничеството между товародателите и спедиторските фирми е необходимо условия за увеличаване на производителността и оптимизиране на разходите. В голяма част от случаите, подобряването резултатите е следствие от ефекта на въвеждането на логистичната мрежа.

Тенденциите на глобализация на транспортния пазар се проявяват и в сферата на спедиторското обслужване, като се очертава конкуренция предимно на регионалния европейски пазар. Създаването на стратегически партньорства представлява важен момент от процеса на осигуряване на поръчки, оцеляване и развитие на спедиторската фирма като значим логистичен оператор.

3. Фактори, принципи и модели на стратегическото партньорство

Развитието и задълбочаването на взаимоотношенията между спедиторските фирми и техните клиенти се изразява в прехвърлянето на изпълнението на логистични функции на спедитора, който се превръща в представител на third party logistics. По този начин се осъществява преливане между различни по характер фирми, с цел успешно решаване на логистичните проблеми и повишаване на конкурентоспособността на предлаганите продукти. Освен спедиторските фирми, представители на third party logistics могат да бъдат и други участници в производствената и обслужващата сфера, като складови оператори, брокери,софтуеърни компании и т.н. Спедиторската фирма обаче може да съвмести изпълнението на различни дейности за повишаване на лигистичното обслужване на клиентите.

Посредством изграждането на стратегическо партньорство, спедиторската фирма осъществява адаптация към променящите се условия на съществуващата пазарна среда. От гледна точка на интересите й, от най-голямо значение е участието на спедиторската фирма в стратегическо партньорство с нейните клиенти (производители на материални продукти или търговци).

Факторите, съдействащи за изграждането на подобно стратегическо партньорство са следните:

- повишаване на равнището на информационна осигуреност, която е в основата на планирането;

- намаляването на разходите, вследствие на специализацията на отделните фирми;

- повишаване на равнището на обслужване на клиентите, посредством увеличаване на пакета от предлагани услуги при съответното качество;

- преразпределяне на риска между партньорите;

- намаляване на инвстиционните разходи (за придобиване на ДМА).

Принципите за осъществяване на сътрудничество са следните: равностойно участие в разходите по изграждане на логистичната верига и разпределение на резултатите от нейното функциониране; осъществяване на съвместно планиране и проектиране на логистичната верига; повишена интензивност на контактите между ръководителите на фирмите, както и създаване на съвместни принципи за въвеждане на логистичната верига в действие.

- последователен модел, при който от определен момент транспортно-спедиторската фирма поема изпълнението на всички логистични функции. Този модел е свързан с висока степен на риск, поради което не се препоръчва;

Дългогодишното сътрудничество между спедиторската компания и нейните клиенти представлява естествена предпоставка за развитие на стратегическо партньорство, към което могат да се присъединят и други клиенти или доставчици. Поради тази причина, процесът може да бъде започнат и развит от страна на спедитора. В някои случаи обаче фирмената политика на производствените или търговските фирми също предвижда участие на външни партньори за осъществяване на логистична мрежа, особено при стратегия на разширяване на пазарния дял или проникване на чужд пазар.За разлика от спедиторската фирма обаче, тук не е съществувало сътрудничество и опит при осъществяване на взаимните връзки.

Независимо от начина, по който се достига до идеята включване на производствени, търговски и спедиторски компании в стратегическо партньорство, вземането на подобно решение изисква поемането на определени отговорности и ангажименти от страна на участниците, включващи и инвестиции с цел осъществяване на логистичния проект. 

Стратегическото партньорство за осъществяване на логистична мрежа по отношение на предлагането на даден продукт на пазара представлява оптимален вариант, с оглед на дистрибуцията и другите маркетингови цели. В това се изразява и първият етап при изграждането на логистична система между потенциалните стратегически партньори.

След вземането на управленското решение се преминава към втория етап, койно се изразява всъвместното планиране и проектиране на логистичната система, включително и на нейните подсистеми:

- складиране и управление на складовите запаси, с цел обслужване на производствения и транспортен процес, опаковане и преопаковане, маркиране на товарите, повторна експедиция и доставка до крайния получател;

- изграждане на обща съвместима информационна и комуникационна система за проследяване на взаимно свързаните процеси за обслужването на доставката;

- цялостно изпълнение на поръчката, като се осъществява контрол на основните процеси и последващ анализ на изпълнението.

Проектирането и изграждането на логистичната система се осъществява за осигуряване на нейното общо функциониране, като се съвместят четирите подсистеми. Едновременно с това, делегирането на права и задължения за поемането на логистични функции от страна на външен стратегически партньор се осъществява постепенно. Като се има предвид опитът на спедиторската фирма при изграждането и осъществяването на първите две подсистеми, следва да се насочат усилията и компетентностите към информационните и комуникационни технологии, необходими за цялостното обслужване на поръчките. Оптимизирането на риска изисква постепенното въвеждане на иновационните процеси, но от друга страна, не винаги са налице условия за подобна етапност.

В общия случай, всички подсистеми се изграждат паралелно и при повишен риск от възникването на“ проблеми и несъответствия в рамките на логистичната мрежа. Препоръчително е за партньорите при първоначалния етап от функционирането на системата да предвидят повишаване на нормите на разходите, които да подлежат на оптимизиране при усъвършенстване на функционирането на системата, което може да се счита за третият етап от формирането на стратегическото партньорство.

- клиентите и тяхното разположение в пространството, търсенето на продукти, изразено като позиции и номенклатура, както и като количество, под формата на отчитане на броя на подаваните заявки;

-  производителите и тяхната пространствена отдалеченост от потребителите, ограниченията по отношение на капацитета на предлагане и пр.;

-  разходите, свързани с всеки материален продукт, както и с процесите и съоръженията по неговото обслужване и манипулиране;

-  ограниченията по отношение на инвестициите в дълготрайни материални активи, необходими за пълноценното функциониране на логистичната мрежа;

-  ограниченията, в условията на които се взимат решения от технологично, правно или експлоатационно естество;

-  основните направления на потоците от материални продукти, както и необходимите транспортни схеми за осъществяване на връзките, включващи мястото на произхода на продуктите, избора на оптимален маршрут и най-подходящ вид транспорт или начин на транспортиране, единичните превозни цени за всеки продукт и ограниченията по отношение на количеството на потока от материални продукти;

-  разположението и размера на складовите площи, което предопределя и правилната организация на складовата дейност, съсредоточаването на необходимата техника за обработка и манипулиране с товарите, съблюдаване на изискванията по отношение на поддържането на температурен режим в складовите помещения, изграждане на подходяща информационна система за проследяване на складовите наличности и разположението им в склада;

-  операциите, свързани с допълнителна подготовка на продуктите, като опаковане и преопаковане, свързани с изисквания по отношение на вида, в който те достигат до клиентите; етикетиране, поставяне на бар-кодове, във връзка с поддържането на възможностите за проследяването им при движението по веригата на дистрибуция;

-  поддържането на оптимален стоков запас, който да осигурява гъвкавост в дейността на фирмите от логистичната мрежа, но едновременно с това да гарантира и изпълнението на всички поръчки GIT (точно навреме).

Следва определянето на основни насоки за действие на логистичната фирма, която трябва да очаква подобрения в процеса на промените на организацията на дейността. Повишаването на качеството на предлаганите услуги зависи от преодоляване на проблемите на равнище фирма при изпълнение на изискванията на клиентите. В по-широк план, логистичната фирма трябва да отчита допуснатите пропуски и слабости и да ги отстранява при бъдещата дейност.

Процесът на усъвършенстване на дейността на спедиторската фирма включва: постигане на високо ниво на обслужване при опростена структура, скъсяване на цикъла за изпълнение на поръчките, оползотворяване на наличния капацитет и повишаване на гъвкавостта, намаляване на загубите и разходите, ускоряване на оборота и опростяване на процедурите.

Осъществяване на управлението в съответствие с принципите на логистиката води до значително намаляване на разходите и повишаване на качеството. По отношение на обслужващите фирми, направените проучвания в САЩ показват следните резултати: разходите за персонал и създаване на информационна система възлизат на 75% от общите разходи на фирмата. Оптимизирането на разходите за човешки ресурси е свързано със създаването на логистична мрежа.

От казаното дотук става ясно, че областите, в които производителността на логистичната фирма може да бъде повишена са следните: подобряване на организацията на транспортната система, методите и процедурите, посредством които се създава сътрудничество между производствените, търговските и транспортно-спедиторските фирми чрез прилагането на логистиката на материалните потоци; подобряване използването на трудовите ресурси и дълготрайните материални активи, посредством разпределение на техните функции; повишаване на специализацията на всеки участник в логистичната мрежа.

В рамките на логистичната мрежа, транспортно-спедиторската фирма може да оптимизира транспортния процес в две основни направления: по отношение на цената и по отношение на качеството на обслужване. Оптимизацията може да се извърши посредством следните по-важни действия:

Посредством организиране и провеждане на мултимодални превози. Като пряко следствие от развитието на транспортните технологии и усъвършенстването на националната и международна нормативно-правна база, възможностите в това отношение непрекъснато се увеличават. Според Конвенцията на ООН за международните смесени превози, те се осъществяват въз основа на един договор, който визира мултимодалния транспортен оператор. В ролята на оператор, задължен срещу заплащане на навлото да организира превоз с най-малко два вида транспорт, спедиторът осъществява един сложен транспортен процес от държавата, в която е бил приет товарът до мястото, за което е предназначен в друга държава.

Освен организирането на транспортната услуга с най-малко два вида транспорт и задължението за издаване на един транспортен документ, операторът на смесения превоз поема отговорността за правилното извършване на доставката пред товародателя, като ангажира самостоятелно и необходимите подизпълнители. Предимствата на логистичната спедиторска фирма като мултимодален транспортен оператор се изразяват в наличието на гъвкавост, тъй като по правило тя не е ограничена в транспортно отношение от един вид транспорт и определени дълготрайни материални активи, географско направление и пр. Увеличаването на относителния дял на контейнерните превози също е предпоставка за нарастване на дейността по извършването на комбинирани превози.

Създаването на стратегически съюзи между превозвачите от различните видове транспорт и спедиторските компании е следствие от глобализацията на световните пазари и необходимостта от глобализация на предлаганите логистичните услуги, като същевременно се повишава качеството на обслужване и съответно се трансформират разходите по подходящ начин. Добавената стойност включва консолидация и оптимизация на движението на материалните продукти, електронни комуникации, мултимодални превози, контейнеризация, складов операции и т.н.

Посредством организирането на групажни превози. Ежедневно на международния транспортен пазар постъпват за превоз големи количества дребни пратки, чиито размер обхваща до 1/3 от товароподемността на транспортните средства. Самостоятелното им транспортиране в отделни превозни средства е свързано с големи разходи, поради което цените са няколкократно по-високи от тези за комплектни товари. Поради това се налага комплектоването им за съвместен превоз. Организирането на подобни услуги представлява т. нар.  групажни превози, осъществявани от страна на спедиторската фирма.

Ефективното реализиране на предлаганата логистична услуга е свързано със следните предпоставки:

- наличие на достатъчен товаропоток от дребни пратки по определени релации, които са съвместими помежду си и по този начин подходящи за съвместен превоз;

- наличие на спедиторски компании, които като поделения на една фирма, разположени в началния и крайния пункт на всяка релация извършват съответно операции по набиране, комплектуване (консолидиране), експедиране, получаване, деконсолидиране на групажните пратки и доставянето им до крайните получатели;

- наличие на подходящата материално-техническа база, изразяваща се чрез покрити складови площи, товарно-разтоварна техника, транспортни средства за осъществяване на спомагателните транспортни операции и пр.;

- създаване на благоприятни и стимулиращи дейността тарифни условия, както и безупречна организация на провеждане на услугата;

- адекватно участие от страна на товародателите чрез предоставяне на пратките за доставка „от врата до врата“ за превоз в групажно съобщение.

Финансовият стимул при осъществяването на подобна услуга се изразява в разликата между цената на превоза на една дребна пратка и цената на същата пратка, включена в състава на групажното транспортно средство1.

Икономията, изчислена като разлика между цените за превоз на дребни пратки и цените за превоз при включването им в състава на групажно транспортно средство е следната:

Игр. = Ц др.пр. – Ц гр.пр., 

Където:

Разликата в ценовото равнище между ставките на дребни и групажни пратки не е единственият източник за определяне на ефективността от тази дейност. Друг съществен компонент представлява сигурността на превозната услуга, от гледна точка на възможността за предварителното комплектуване на пратките. По този начин се постигат две цели: оптимизиране на превозните цени и общо понижаване на качеството на доставката, които са съществени резултати от създаването на логистичните мрежи.

Прилагайки концепцията за изграждане на логистиката на материалните потоци, транспортно-спедиторската фирма успешно намира своето място при организирането на складовото стопанство и неговото оптимизиране. Като „буфер“, тя поема тези изискващи сериозни инвестиции функции. Като се има предвид намаляването на възможностите за осъществяване на базскладови варианти за осъществяване на доставките, то потребността от повишаване на ефективността от складовата дейност е очевидна. Намаляването на разходите при разработването на складовите варианти и усъвършенстването на организационно-техническата им структура е фактор за цялостното повишаване на ефективността от дистрибуцията. Складовете могат да бъдат собствени, наети и обслужвани от спедиторската фирма или от складов оператор.

Предпоставките за извеждане на складовата дейност извън производствената или търговската фирма са свързани основно с икономическият интерес, както и за достигане на необходима ефективност при функционирането й. Разходите за компютъризация и маркиране на стоките, постоянното им наблюдение и връзка с доставчици, с цел поддържане на необходимото равнище на запасите са предпоставка за осъществяване на сътрудничество в областта на управлението на запасите и складовата база.

Транспортно-спедиторската фирма работи в конкурентна среда и се нуждае от предлагане на високо равнище на обслужване. Складът се превръща в неразривна част от предлаганите от нея услуги, както и от логистичната мрежа. Складовата дейност се променя към обслужване на функционалните потребности на логистичните процеси на производството или реализацията, с цел осигуряване на допълнителна стойност за клиентите, като резултат от работата по метода на доставка „точно навреме“и финансовия натиск от страна на клиентите. Преобладаващите тенденциите показват увеличаване на ролята на складовите операции и по отношение на повишаването на конкуренцията между отделните складове; така се създават и предпоставки за диференциация между тях, с оглед по-добро обслужване на клиентите.

Условията за определянето на качеството на складовото обслужване от гледна точка на клиента са свързани основно със съществуващото оборудване, както и на складовата управленска система, местоположението на складовете и пр. Разчита се на високо равнище на обслужване на клиентите и система за повторна поръчка на продукта, отговорност при оплаквания за складовата работа. Освен това, от значение е гъвкавостта при работата с опасни или специални товари; възможностите за пренасочване на товарите и специализираните съоръжения; бързината на отговор при запитване; точността, детайлите и реда на обслужването; пакетирането на товарите и пр.

Промените в изискванията към складовите операции могат да бъдат изпълнени само при гарантирана постоянна готовност за предоставяне на информация от страна системите за складово управление.

Планирането и управлението на запасите е един от основните проблеми, свързани с цялостната организация на складирането и предлагането на логистични услуги от страна на спедиторската фирма. Необходимостта от създаването на запаси се определя от колебания във времето и обема на производството; отклонения в срока на доставка; колебания в потреблението и други. Разходите за поддържане на запаси е в тясна връзка с транспортните разходи и честотата на доставките и управлението на запасите представлява начин за минимизирането на разходите по тяхното поддържане.

Логистиката в сферата на обслужването представлява следващия етап в развитието на логистичната концепция. Целта на логистиката в обслужващата сфера е оптимизация при използването на капацитета при повишаване на качеството на предлаганите на клиента услуги. Поради тази причина, за водещо начало при логистиката в сферата на обслужването се счита степента на удоволетвореност на изискванията на клиента.

Логистиката в сферата на обслужването представлява „…процесът на координация на нематериалните активи, необходими за изпълнение на услугата по ефективен начин, от гледна точка на цената и степента на удовлетвореност на клиента“.

Като концепция за управление на фирмената дейност, логистиката в сферата на обслужването обхваща следното:

- поставянето на акцент върху съществуващата разлика между периодичното управление на дейностите за осигуряване на предлагането на фирмения продукт на пазара и комплексното управление на дейностите, от гледна точка на възможността за удовлетворяване на индивидуалните изисквания на клиента;

- оценяване на отделните дейности от икономическа гледна точка. Управлението на логистичните дейности се развива във времето: като управление на незабавните действия или управление на дейностите по определени периоди (в краткосрочен или дългосрочен план);

- управлението на логистичната фирма се свързва с процеса на усъвършенстване на създадените взаимоотношения с нейните клиенти, с цел запазването им и непрекъснатото диагностициране на техните потребности. Установяването на потребностите се превръща в изходна точка за развитието и разширяването дейността на обслужващата фирма. Координиращите функции обхващат сферите на планиране, производство, продажби и контрол, включително и върху работата служителите, осъществяващи пряк контакт с клиента. Освен традиционните функции по организацията на процесите и дейностите се набляга на възможностите за промяна на стратегията и тактиката, както и на организационната структура, с цел усъвършенстване на изпълнението на логистичните дейности;

- дефинират се специфични средства, използвани при управлението на логистичните дейности от страна на фирмата. Тези средства включват възможностите за продължаване на обслужването, моделиране, статистическа обработва на информацията, развитие на информационна мрежа и пр.;

- развиват се и методи за отчитане на индивидуалните изисквания на клиентите (информационна база и съответни правомощия за служителите, водещи диалог с тях на „предната линия“);

- логистиката в обслужващата сфера се развива като естествен процес, свързан с еволюционното развитие на икономиката и обществото като цяло; тя се превръща и в неразделна част от теорията и практиката на стопанското управление.

Еволюцията на логистичната концепция представлява процес, който освен с управлението на складовите запаси и транспортната дейност (логистика на материалните потоци), понастоящем насочва вниманието към цялостното управление на фирмената дейност, с цел оптималната пазарна реализация на предлаганите от нея продукти. Комплексът от действия, свързан с тази цел включва както вътрешнофирмени, извършвани едновременно с другите функции, така и външни, осъществявани с участието на клиенти и доставчици. Едновременно с логистиката на материалните потоци се развива логистиката в сферата на обслужването, като е налице взаимодействие между тях.

 Това представлява основен фактор при определянето на качеството на услугата, която клиентът получава от логистичната фирма. Минимизирането на технологичното време може да се получи, вследствие прилагането на различни техники в различни места на логистичната верига. В производствените фирми това се извършва посредством усъвършенстване на организацията и разработване на програма за повишаване на качеството, използване на интегрирана информационна мрежа за намаляване на цикъла при изпълнение на поръчката чрез процеса на транспортирането и в складовото стопанство. Въвеждането на клиента в създадената логистична мрежа, посредством вътрешните процедури и съвременните информационно-комуникационни технологии представлява съществен момент от намаляването на времето за изпълнение на поръчките.

Фирмите, които осъществяват своята дейност в сферата на услугите прилагат различни техники за намаляване на технологичното време от възлагане на поръчката до изпълнението й, като някои от тях са:

-  разработване на програми за повишаване на качеството;

 Пример за подобна програма, насочена към намаляване на времето за изпълнение на поръчката е TQM3. Тя представлява едновременно философия и съвкупност от водещи принципи, използвани за подобряване работата на фирмите. Накратко, определението за TQM изглежда по следният начин „…осъществяване на количествени и обвързани с човешкия фактор подобрения на обслужването на материалните потоци и всички процеси, протичащи във фирмата при определяне на степента, в която трябва да се изпълнят изискванията на клиентите (в настоящия и момент и в бъдеще). В TQM са интегрирани фундаментални управленски техники за усъвършенстване, на база на съществуващите възможности и технически инструменти, като целта от тяхното прилагане е цялостно подобряване на работата на фирмата.

- използване на технически средства;

 Тук са включени всички комуникационни технологии, улесняващи достъпа на клиента до фирмата(автоматични телефонни разговори, възможностите на Интернет и пр.) и получаването на непосредствена информация по всяко време на денонощието. По този начин се съкращава цикъла на изпълнение на поръчката, намаляват се разходите по доставките и се стандартизират формите за получаването на информация.

- цялостно подобряване на комуникациите с клиентите;

 Това се постига посредством координиране на неговите изискванията предварителното предоставяне на необходимата, техническите параметри, интервалите от време и др.Спазването на изискванията за повишаване на точността на информацията значително допринася за съкращаване на времето на изпълнение на поръчката.

Второ: Организация и управление на капацитета на логистичната фирма. 

Увеличаването на капацитета по принцип е свързано с нарастване на разходите, но недостигът на капацитет води до загуби от продажби и на пазарен дял. Капацитетът зависи от броя на фирмените поделения; транспортните средства, формиращи парка; броят на служителите, обслужващи клиентите; размерът на складовото стопанство; състоянието на хардуера и софтуера и пр. Преодоляването на негативите от наличието на тесни места в работата на фирмата е свързано преди всичко с планиране и прогнозиране на потребностите от капацитет, свързани с пазарни проучвания и състояние на контактите на фирмата.

Логистиката в обслужващата сфера включва дистрибуционни канали, които се различават от каналите на логистиката на материалните потоци. Това различие произтича от възможността за директно кореспондиране на производствената фирма с каналите за дистрибуция.

Очевидно, логистиката в сферата на обслужването включва в управлението времето за изпълнение на поръчките, капацитета на обслужване и дистрибуционните канали. Логистиката представлява ключов фактор за успех при осигуряването на услугите, тъй като доброто управление на логистичните потоци води до значително понижаване на разходите и усъвършенстване на качеството на обслужване. Логистичните техники и квалифицирания персонал могат да бъдат използвани ефективно при наличието на правилно поставени изисквания към тях и добра организация на взаимодействието между отделните звена на логистичната верига.

Определянето на изискванията за логистичната услуга рядко може да бъде обвързано с точни параметри, поради което клиентите приемат относително голям спектър на изпълнение на тяхната поръчка. Очакванията на клиента се изразяват в изискване за доставка „навреме“, без уточняване на претенциите по отношение на допълнителните операции по обслужването (следпродажбено обслужване, допълнителни застраховки и др.). Проблемът за конкурентоспособността на спедиторската фирма изисква осигуряването на услуги с високо качество, което изисква усъвършенстване на отделните работни операции, включени в цикъла на обслужване.

Като понятие, качеството преминава през няколко етапа в своето развитие. През първоначалния период то се определя като изискване за „нулев дефект“ или създаване на специфични свойства на продуктите. Това има значение по отношение на материалния продукт, но не обхваща услугите. Някои автори свързват тези възгледи с дефинициите „little Q“ и „big Q“. Второто обръща внимание на качеството в широкия смисъл на думата и включва както продукта, така и услугите.

В предишни периоди качеството на услугите не е било игнорирано, а по-скоро е формулирано по различен начин. С развитието на производството обаче се достигна до качеството на равнище въвеждане на концепцията „управление на максималното качество“, което включва цялостния маркетингов процес на този продукт и съответства на концепцията за „пълното удовлетворяване на потребностите на клиента“. Тези два подхода се преплитат взаимно, с оглед подпомагането на процеса за създаване на добавена стойност.

Обслужващата фирма провежда продължително проучване на клиентите, с цел определяне на техните изисквания и проектиране на услуга със съответното качество. При това, потреблението на услугата едновременно с нейното създаване прави невъзможно предварителното инспектиране на качеството.

Логистичната фирма следва да познава неговите изисквания и за целта следва да се запознае по-обстойно с неговия бизнес, като се стреми да определи предварително неговото очакването по отношение на степента на удовлетвореност;

Маркетинговата стратегия цели комплексното удовлетворяване на изискванията, посредством предоставяне на цялостен пакет от услуги;

При наличието на поставените цели, пред фирмата е необходимо тяхното поетапно възприемане и създаване на организация за изпълнение на всички равнища на фирмата. Практиката показва безусловната необходимост от привеждане на целите на фирмата в съответствие с целите на клиента за постигане на успех;

На настоящия етап качеството означава степен на удовлетворяване на определени потребности. Въз основа на Международния стандарт 130 9002, качеството подлежи на изграждането на съответни системи за неговото документиране и поддържане. Ръководството на спедиторската фирма трябва създаде и документира политика по качеството, съответстваща на основните цели на управление, но и да осигури нейното приложение и поддържане на всички равнища;

Не е възможно обаче едновременното поддържане на няколко стратегии, поради което клиентите са обект на индивидуално проучване, в следствие на което се фокусира даден пазарен сегмент. В тази връзка от особено значение е служителите на спедиторската фирма, които приемат потребителите да извършат диагностициране на изискванията на клиентите, като първично пазарно проучване, на база на установяване на личностни взаимоотношения;

Тук са включените статистико-икономически анализи, в резултат на които могат да бъдат предложени модели за преодоляване на тесните места в дейността на спедиторската фирма. Възможно решение е и привличането на външни специалисти при вземането на инвестиционни или стратегически решения, тъй като идентифицирането на проблемите се отъждествява в рамките на по-широк от фирмения кръгозор;

 - подкрепяне на персонала при осъществяване на процеса на промяна в корпоративната култура и преструктуриране на организацията; 

Мотивирането като основна функция на управление следва да е ангажирано с подбора на кадрите, прилагането на подходящи средства за материално и морално стимулиране, но и със създаването на условията на повишаване на квалификацията на персонала. Създаването на подходящ психологически климат също е важен фактор на промяната в корпоративната култура;

 Изхождайки от гледната точка, че цялостното качество представлява проблем на всички участници в логистичната мрежа, възниква необходимостта съвместни действия в това отношение, т.е. от партньорството, познато в литературата като „third party logistics“. В съответствие с установените стандарти за качество неговото осигуряване включва „… сьвкупност от планирани и системни дейности, необходими за създаване на взаимно доверие, с оглед на това създадения продукт да удовлетворява определените изисквания..“:

Поставените цели следва да бъдат изпълними, реалистични, измерими и по възможност финансово обвързани. Тяхното изпълнение е свързано и с потенциала на участниците, изразен посредством наличните трудови ресурси и материални активи. Друго важно изискване е освен настоящия период, те да отразяват и бъдещите възможности. От гледна точка на изискванията на стратегическото управление, те трябва да отразяват и реалното състояние на пазара, отчитайки динамиката на промените в тази област. Процесът на промяна изисква и провеждането на подходяща инвестиционната политика, посредством която да се обхванат етапите на тази промяна, в стремеж за адаптация към новите условия.

Качеството на услугата е насочено към потребителя и следва да отразява неговите изисквания за добавена стойност. То е базата, която определя предпочитанията на клиентите към техните партньори – спедиторските фирми. Доверието между участниците в логистичната мрежа е важно условие за постигане на съответното качество.

Формирането на значими решения относно качеството на продукта, предлаган от фирмите представлява важен елемент от маркетинга поради следните причини:

-  качеството оказва определящо влияние върху обема на търсенето на услугата;

-  постигнатото качество ще бъде определящо, като ще доведе до извънценова конкуренция на пазара.

Основният проблем по отношение на постигането на качеството представлява установяването на подходяща методика за неговия контрол. Този момент засяга преди всичко задържането на постигнатото, а не влошаване на постигнатите резултати. От значение е и отчитането на възможността за увеличаване на изискванията на клиентите, което не винаги е свързано с готовността от тяхна страна да увеличат плащането за по-високо качество.