МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ДИАЛИЗНО ЛЕЧЕНИЕ
СОФИЯ 2004 г.
Приложение
към член единствен
МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ “ДИАЛИЗНО ЛЕЧЕНИЕ”
А. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.
І. Определение.
Диализното лечение е продължително лечение на болни, при които една жизнено важна физиологична система – отделителната, практически не функционира. Прилагат се методи за интензивно лечение.
Диализното лечение е неразделна част от лечебната дейност, осъществявана в рамките на профилната медицинска специалност “нефрология”.
С този стандарт се въвеждат изисквания за качество на диализното лечение, в това число за качество на:
- техническото оборудване;
-
консумативните материали и медикаменти;
-
квалификация на персонала.
Качеството на диализното лечение се удостоверява със степента на изпълнение на заложените клинични цели и изисквания.
ІІ. Методи на извън бъбречно очистване на кръвта, прилагани в диализните структури.
-
Хемодиализа;
-
Хемофилтрация;
-
Хемодиафилтрация;
-
Терапевтична афереза;
-
Хемосорбция;
-
Апаратна перитонеална диализа;
-
Постоянна амбулаторна перитонеална диализа;
-
Комбинации между различни методи на извън бъбречно очистване на кръвта.
ІІІ. Лечебни заведения, в които може да се осъществява диализна дейност.
1. Лечебни заведения за болнична помощ;
2. Диализни центрове.
3. Диализната структура по смисъла на този стандарт е медицинска структура в рамките на лечебно заведение за болнична помощ (диализна клиника или отделение) и диализният център.
Б. ДИАЛИЗНА СТРУКТУРА.
І. Дейности, осъществявани в диализните структури.
-
Лечение на болни с хронична и остра бъбречна недостатъчност с методите на извън бъбречно очистване на кръвта;
-
Лечение на усложненията на Хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) при болни на диализно лечение;
-
Лечението на болни с напреднала ХБН и подготовката им за диализно лечение;
-
Подготовка на подходящите болни за бъбречна трансплантация.
ІІ. Обем на лечебната дейност в диализните структури на различни нива в Република България.
ІІ. 1. Първо ниво - Диализен център.
Извършва наблюдение и лечение на болни в ранен стадий на хронична бъбречна недостатъчност; подготовка на болни с напреднала бъбречна недостатъчност за диализно лечение; диализно лечение, което може да бъде: хемодиализно лечение; лечение с перитонеална диализа; лечение на усложненията на хроничната бъбречна недостатъчност и диализното лечение. За дейностите, които не извършва (съдов достъп и други), диализният център може да сключва договор с областна, междуобластна, университетска или национална болница, извършваща тези дейности, или с лечебни заведения за извънболнична помощ (за дейностите по клинична лаборатория, рентген и др.)
ІІ. 2. Второ ниво - Диализно отделение от районна болница.
Извършва лечение на болни с хронична бъбречна недостатъчност с хемодиализа и перитонеална диализа. В него може да се извършва и лечение на болни с остра бъбречна недостатъчност, лекувани в други структури на болницата. Към него може да има и кабинет за профилактика и лечение на болни с напреднала хронична бъбречна недостатъчност. За дейностите, които не извършва (съдов достъп и други), лечебното заведение, в което се намира диализното отделение може да сключва договор с областна, междуобластна, университетска или национална болница, извършваща тези дейности.
ІІ. 3. Трето ниво - Диализно отделение от областна болница.
Извършва лечение на болни с хронична бъбречна недостатъчност с хемодиализа и перитонеална диализа. В него се извършва и лечение на болни с остра бъбречна недостатъчност и интоксикации, лекувани в други структури на болницата или в районни болници. Към него задължително има и кабинет за профилактика и лечение на болни с напреднала хронична бъбречна недостатъчност. За дейностите, които не извършва (съдов достъп и други), лечебното заведение, в което се намира диализното отделение може да сключва договор с междуобластна, университетска или национална болница, извършваща тези дейности.
ІІ.4. Четвърто ниво - Диализна клиника или отделение от университетска болница.
Извършва лечение на болни с хронична бъбречна недостатъчност с хемодиализа и перитонеална диализа и други методи на извън бъбречно очистване на кръвта. В него се извършва и лечение на болни с остра бъбречна недостатъчност и интоксикации, лекувани в други структури на болницата или от други болници в страната. Университетската болница може да сключва договори с всички лечебни заведения, които осъществяват диализно лечение в страната, за консултативна помощ и лечение на техни болни с усложнения на хроничната бъбречна недостатъчност или на диализното лечение. Към клиниката (отделението) за диализно лечение, задължително има и кабинет за профилактика и лечение на болни с напреднала хронична бъбречна недостатъчност. В този кабинет се разработват и програми за скрининг и превенция на ранни стадии на бъбречните заболявания. За дейностите, които не извършва, университетската болница може да сключва договор с областна, междуобластна, университетска или национална болница, извършваща тези дейности.
ІІІ. Изисквания към персонала.
ІІІ.1. Минимални изисквания към броя на персонала в диализната структура.
а) Един лекар на 2000 хемодиализи годишно;
б) Една медицинска сестра на 500 хемодиализи годишно;
в) Един лекар в кабинет за профилактика и лечение на 50 болни с ХБН в преддиализен стадий;
г) Един лекар на 30 болни на перитонеална диализа;
д) Една медицинска сестра на 20 болни на перитонеална диализа
е) Технолози – не повече от 1 на 4 диализни поста.
Сподели с приятели: |