ОПРЕДЕЛЯНЕ И СПАЗВАНЕ НА ГРАНИЦИТЕ

ОПРЕДЕЛЯНЕ И СПАЗВАНЕ НА ГРАНИЦИТЕ

Нека разгледаме един пример. Джим беше на 39 г., а жена му Сюзън на 41 г., когато се обърнаха за кон­султация към мен. Сюзън искаше развод. Тя се оплака, че в продължение на 12 години му е давала повече, от­колкото той на нея, и повече не може да издържа. Тя обвиняваше Джим, че е инертен, че е егоист и че не е романтичен. Каза, че не може повече нищо да му даде и е готова да го напусне. Той я беше убедил да потър­сят консултация, но тя се съмняваше, че ще има някак­ва полза. За шест месеца те успяха да преминат през трите стъпки за възстановяване на взаимоотношения­та. Днес те все още са щастливи заедно и имат три де­ца.

Стъпка 1: Мотивацията

Обясних на Джим, че жена му изживява отново 12-те години на растяща неприязън. Ако искаше да спаси брака си, той трябваше да я изслушва продължително време, за да получи тя мотивация да запази семейството си. По време на първите три сеанса, които прове­дох с двамата заедно, окуражих Сюзън да сподели чу­вствата си и помогнах на Джим търпеливо да вникне в отрицателните й емоции. Това беше най-трудната част от възстановителния процес. Когато Джим започна на­истина да разбира болката и незадоволените й потре­бности, той получи мотивация и увереност, че може да извърши промените, необходими за изграждането на взаимоотношения на обич.

Преди Сюзьн да получи същата мотивация, тя тря­бваше да бъде изслушана и да почувства, че Джим оце­нява нейните чувства: това беше първата стъпка. След като Сюзън почувства, че Джим я е разбрал, те може­ха да преминат към следващата фаза.

Стъпка 2: Отговорностите

Втората стъпка бе двамата да поемат отговорнос­тите си. Джим трябваше да поеме отговорността, че не е оказал нужната подкрепа на жена си, а Сюзън - че не е определила границите на това, което би могла да му даде. Джим се извини за поведението си, което я бе наранило. Сюзън осъзна, че както той бе нарушил гра­ниците й, като се бе държал с нея непочтително /вико­ве, мърморене, отказ на молби и неоценяване на чувс­тва/, така и тя не бе предприела нищо, за да определи тези граници. Въпреки че не трябваше да се извинява, тя все пак пое известна отговорност за техните проб­леми.

Едва когато накрая се съгласи, че неспособността й да определи границите и склонността й да дава по­вече, отколкото получава, бяха допринесли за техните проблеми, тя бе в състояние да му прости. Поемането на отговорността за този неин проблем бе от същест­вено значение за отърсването й от недоволството. Та­ка и двамата бяха мотивирани да научат нови начини да си помагат взаимно, като спазват съответните гра­ници.

Стъпка 3: Практиката

Джим трябваше преди всичко да се научи да спаз­ва нейните граници, докато Сюзън трябваше да разбе­ре как да определя тези граници. И двамата трябваше да се научат па изразяват искрените си чувства с ува­жение. Те се съгласиха в тази трета стъпка да се упра­жняват да определят и да спазват границите. Те осъз­наваха, че на моменти ще допускат грешки. Възможно­стта да грешат беше спасителната мрежа, която ри па­зеше, докато се упражняваха. Ето някои примери зато­ва какво научиха и как се упражниха:

• Сюзън се упражняваше да казва: ,Не ми харесва начина, по който говориш с мен. Моля те спри да ви­каш или ще изляза от стаята," След като излезе от ста­ята няколко пъти, повече не се наложи да го прави.

• Когато Джим я молеше за неща, които щеше да й бъде неприятно да прави, тя се упражняваше да каз­ва: „Не, трябва да си почина" или .Не, твърде заета съм днес". Тя откри, че той е по-анимателен към нея, защото е разбрал колко е изморена или заета,

• Сюзън каза на Джим, че иска да отиде на почивка, и когато той й отговори, че е твърде зает, тя каза, че ще отиде сама. Изведнъж той промени плановете си и реши да отиде с нея

• Когато разговаряха и Джим я прекъсваше, тя се уп­ражняваше да казва: „Не съм свършила, моля те, из­слушай ме. "-Изведнъж той започна да я слуша по-вни­мателно и да я прекъсва по-рядко.

• За Сюзьн бе най-трудно да се научи да моли за то­ва, което искаше. Казваше ми: “Защо трябва да моля след всичко, което съм направила за него?" Обясних й, че да го накара да поеме отговорността да отгатва желанията й бе не само нереалистично, но в това се състоеше до голяма степен и нейният проблем. Тя трябваше да поеме отговорността за удовлетворява­нето на своите потребнорти.

• За Джим бе най-трудно да се научи да уважава промените у нея и да не очаква, че тя ще бъде същият удобен партньор както в началото на техния съвмес­тен живот. Той осъзна, че за нея е толкова трудно да определи границите, колкото за него да свикне да ги спазва. Разбра, че упражненията ще им помогнат да установят липсващата хармония в отношенията им.

КАК ЖЕНАТА ДА СЕ НАУЧИ ДА ПОЛУЧАВА

Слагането на ограничения и исканията да се изпъл­нят желанията й плашат жената. Обикновено тя се стра­хува да иска прекалено много, за да не бъде отблъсна­та, порицана или изоставена. Отблъскването, осъжда­нето и изоставянето са крайно болезнени за нея, тъй като дълбоко в себе си жената несъзнателно таи убеж­дението, че не'заслужава да получи повече. Това убе­ждение се в оформило и затвърдило в детството й все­ки път, когато е трябвало да потиска чувствата, потре­бностите или желанията си.

Жената е особено уязвима към негативното и пог­решно убеждение, че не заслужава да бъде обичана. Ако като дете е била свидетел на малтретиране или са­мата тя е била жертва на такова поведение, тя е още по-податлива на чувството, че не заслужава любов; тру­дно й е да определи своята морална стойност. Скрито дълбоко в подсъзнанието, това чувство поражда стра­ха, че няма да се справи без помощ от другите. И една част от нея вече си представя, че няма да я получи.

Тьй като жената се страхува, че няма да получи по­дкрепа, тя несъзнателно отхвърля подкрепата, от коя­то се нуждае. А когато мъжът получи посланието, че же­ната не вярва в способността му да удовлетвори пот­ребностите й, веднага започва да се чувства отблъснат и отхвърлен. Безнадеждността и недоверието на жена­та превръщат истинските й потребности в отчаян вик на нужда и му внушават, че тя не вярва той да я подкре­пи. Горчивата ирония в, че мъжете получават мотива­ция главно от чувството, че са нужни, но самата нуж­да ги отблъсква.

В такива моменти жената погрешно приема,че именно потребността й от него го е отблъснала, докато истината е, че това са сторили нейната безнадежд­ност, отчаяние и недоверие. Ако не признаят, че на мъ­жете трябва да се вярва, жените трудно ще могат да разберат разликата между потребност и нужда.

“Потребността" е открита молба за подкрепа, от­правена към мьжа с доверие и увереност, че той ще на­прави всичко необходимо. Това му дава сила. „Нужда­та" обаче е отчаяна необходимост от подкрепа, защо­то вие не вярвате, че ще я получите. Това отблъсква мъ­жете и ги кара да се чувстват отхвърлени и подценени.

Потребността от друг човек смущава жените, а чу­вството на разочарование и изоставеност е особено бо­лезнено дори когато се проявява в незначителни неща. Не е лесно за жената да зависи от другите и след това да бъде пренебрегната, забравена или отхвърлена. Потребността от друг човек я поставя в уязвимо положе­ние. Пренебрежението и разочарованието обаче са по-болезнени за нея. защото потвърждават погрешното й убеждение, че е недостойна да получава.

Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -

Изтегляне 2.88 Mb.

Сподели с приятели: