Събрахте ли парите за операцията?

Събрахте ли парите за операцията?

Тя е с вродено патологично нагъване на съдове в мозъка, които като бомба със закъснител са могли да "избухнат", т.е. да започнат да кървят във всеки един момент. Затова до момента е преживяла 5 интервенции, при които се прилага ендоваскуларно (вътресъдово) лечение. Традиционната операция не е алтернатива, тъй като поставя живота й в огромен риск. Здравната каса обаче покрива само 10 000 лв. от разходите за модерното спасение, а често те стигат 20 хил. или 30 000 лв.

При Силвия терапията вече минава сумата от 110 000 лв., от които НЗОК осигурява едва 50 000 лв. А от безкръвно лечение като нея годишно се нуждаят около 250 българи. Затова, щом отидат при специалистите от "Св. Иван Рилски", които могат да им помогнат да живеят нормално, болните чуват въпроса дали са събрали нужните допълнителни средства.

Силвия се справя с помощта на семейството и приятелите си. Всички те постоянно организират благотворителни концерти, за да събират недостигащите пари за всяка от петте интервенции. Част от средствата постъпват и от върнати премии от депутати или от дарения от чужбина.

"Чакат ме нови процедури, но още не е решено какви. Според моя лекар д-р Станимир Сираков трябва да се приложат още две инвазивни интервенции като предходните, според други специалисти съм за кибер нож. В първия случай отново ще трябва да събирам пари, а във втория - да подам документите си за финансиране от здравната каса, тъй като у нас няма кибер нож", разказа вчера Силвия пред "Труд".

Проблемът на българите с мозъчни аневризми стои пред пети пореден здравен министър. "Затова преди две години написах писмо до Европейската комисия дали тя не може да се намеси и да ни помогне. Но полученият отговор гласеше, че това е вътрешнодържавен проблем. Действително няма безплатно лечение, но не може да се доплащат хиляди левове, когато става дума за лечение с цената на живот", каза още Силвия Петрова.

Тя е решила да връчи писмо на здравния министър д-р Петър Москов, с което да го помоли най-сетне да сложи край поне на финансовите им мъки. Защото навсякъде в ЕС фондовете покриват вътресъдовата терапия и нужните за нея консумативи. Д-р Москов бе съобщил още в едно от първите си интервюта за "Труд", че когато лечението се раздели на основен и допълнителен пакет, в базовия ще попаднат заболявания, от които умираме. Т.е. и модерната терапия на мозъчните аневризми ще се покрива.

Болниците нямат пари за младите лекари

170 места за нови специализанти са обявили болниците до момента за тази година. Според младите лекари това затруднява достъпа им до големите клиники, в които могат да се учат. От здравното министерство обаче смятат, че проблеми няма да има и клиниките ще обявят още места през следващите месеци. До края на годината те ще станат поне 400, заяви здравният министър Петър Москов вчера. Амбициите му сигурно ще се изпълнят, но дори и така местата за специализантите ще са два пъти по-малко от реално заетите през 2014 г. Причината е, че през 2015 болниците за първи път ще отделят бюджет, за да плащат заплати на младите медици.

От началото на тази година здравният министър Петър Москов въведе нови правила за специализация.

Според тях всяка клиника е длъжна да сключи трудов договор с медиците, които успоредно ще работят и ще се обучават в нея, за да вземат специалност. Целта беше да се сложи край на безплатния труд на младите лекари. Проблемът обаче е, че болниците не са предвидили средства за наемането на младежите и обявяват по-малко места за специализанти, отколкото предните години.

Наблюденията ни показват, че се обявяват по-малко места в големите университетски болници, категоричен беше Радислав Наков от гражданската инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване". В най-знаковата университетска болница в страната например - "Александровска", тази година са обявени едва 12 места. "През миналата година там толкова бяха позициите само за специалността дерматология", каза д-р Наков. Причината за по-малкото бройки е свързана с финансирането. Един специализант досега обикновено струваше на болниците нула лева. Според правилата, ако младежът беше "държавна поръчка", университетът получаваше средства за таксата му за обучение, а болницата - за заплатата му, която не можеше да е по-малка от две минимални надници за страната. Ако беше на "частен прием" пък, младият медик трябваше сам да си плаща таксата от около 180 лв. на месец и да намери кой да му дава заплата. Обикновено това бяха неговите родители, някоя фирма или по-рядко - болница. Занапред обаче всяка клиника трябва да плаща надница на всеки специализант от 880 лв. и да сключи трудов договор с него.

Промяната безспорно е крачка в правилната посока, но е недомислена, категорични са младите лекари. Защото в момента специализантите не се броят за пълноправен член на медицинския екип, който дава право на една болница да сключи договор със здравната каса. Така директорите се оказаха поставени пред трудна задача - да дадат заплата на човек, който безспорно я заслужава, но касата не може да плаща за труда му. Отделно те трябва да назначат на трудов договор и досегашните си специализанти, ако младежите поискат. Затова директорите масово минават на минималистичния вариант, според който 8% от екипа им на щат за следващите 4 години трябва да бъде от специализанти. "При нас има 220 специализанти от последните 4-5 години, от тях 25 са поискали да бъдат назначени на трудов договор и аз ще го направя, а за тази година ще вземем още 12 нови младежи", обясни доц. Костадин Ангелов, директор на "Александровска болница". Толкова места се очаква болницата да обяви и през следващите три години. Аналогична е ситуацията и в други големи клиники. "Засега няма обявено нито едно място в "Св. Георги", а в ИСУЛ очакваме да са малко", каза д-р Наков. Частните болници като "Токуда", които досега са обучавали специализанти, също обявяват много малко места. Повече са само от болниците, които тепърва се захващат с тази дейност.

"Наредбата е хубава като идея, но няма как да се реализира в сегашните условия. За да заработи, специализантите трябва да са носители на договор по здравната каса", категоричен е д-р Наков.

Той и колегите му са и на мнение, че новите правила няма да спрат емиграцията на медиците. "Хубаво е, че няма да си плащаме, за да работим и учим, но заплащането тук е много ниско", категорични са младежите. Според тях стартовата надница за млад лекар трябва да е около 1500 лв., а у нас тя не се взема навсякъде дори от специалист. В същото време в страни като Германия, Англия, Франция началната заплата на лекар без специалност е около 2 хиляди евро.

Друг нерешен проблем за младите медици у нас е качеството на обучение. "Докато специализираме, никой не ни обучава, за да работим самостоятелно, а нямаме средства да ходим и на курсове, крайният резултат не е добър", категоричен е д-р Наков. Въпреки че всички тези проблеми се знаят от години, досега нито един екип на здравното министерство не успя да ги реши. Причината за това до голяма степен е в самата гилдия на медиците, категорични са самите лекари.

Местата в цифри

През миналата година болниците заявиха 2820 места, но реално се заеха 814, показват справките на здравното министерство. Причината е, че по-голямата част от местата бяха платени. Сред тези, които бяха държавно финансирани - 409, самите специалности не бяха търсени от младите медици. При останалите места медиците сами трябваше да търсят пари за ученето и дори за труда си. Тази година държавата ще плаща таксата на 415 специализанти, но не и заплатата. Надниците на всеки медик обаче ще трябва да се поемат от болниците. Преди тези промени 123-те болници, които са акредитирани да обучават специализанти, заявиха, че за 2015 г. търсят 1313 души. Месец след промените обаче болниците са подали места за 170 млади медици. От здравното министерство очакват още заявки от клиниките в следващите седмици.

Местата за специализанти по клинични специалности се обявяват текущо и целогодишно, както се обявяват останалите свободни работни места. Следователно броят на местата за специализанти, обявени през 2015 г., ще стане ясен след изтичане на календарната година.

Следва да се посочи, че са важни условията на специализация, а не само броят места за специализанти. По реда на отменената Наредба номер 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването за периода 2007-2014 г. са утвърдени общо 19 539 места за лекари - специализанти, от които 2991 места, финансирани от държавата. За 2014 г. например са утвърдени 409 места, финансирани от държавата за лекари специализанти, от които 229 са останали незаети (повече от половината). За 2013 г. са утвърдени 240 места, финансирани от държавата за лекари специализанти, от които 99 са останали незаети.

Въпреки големия брой утвърждавани места за специализанти значителна част от тях оставаха незаети. Отчитайки редица проблеми в обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, включително висока степен на неудовлетвореност на специализантите, Министерството на здравеопазването в кратки срокове разработи и прие Наредба номер 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Целта на новата наредба е създаване на привлекателни условия за специализация и възможности за професионално развитие на медицинските специалисти в Република България.