Глава втора Специфични харaктеристики на държавния

Акцентът във втората глава е поставен върху разглеждането на същността на държавния и частния сектор в развиващите се страни.

В параграф 1 – ролята на държавния сектор в развиващите се страни, се анализират пролеми свързани с развитието на много държави, след края на Втората световна война. Проблемът за държавния сектор е от голямо значение за развиващите се страни. Решаването на този проблем е дълъг и труден за развиващите се страни процес, и неговото значение постоянно се увеличава в стремежа за по-добър живот. Много проблеми пречат на развитието на тези страни, но те се стремят към решаване или намаляване на тежестта им, с цел изграждане на социално-икономически живот в рамките на ограничените възможности, способности и по-малко средства в сравнение с технологично и технически развитите държави.

Затова развитието ще остане като постоянна и неотложна необходимост в развиващите се страни. По този начин те ще могат да следват държавите, които напредват във всички области.

Развитието, за което става въпрос, означава напредък, промяна на положението, прогрес и просперитет. То се измерва според степента на реализираните богатства на човека и подобряване на живота му. Развитието в тези страни е свързано с политика за икономическо, социално и културно развитие. Културната дименсия представлява един от факторите на всяка политика за социално, икономическо, технологично, научно развитие и др.

Развиващите се страни имат правото да изградят и развиват своята икономика, да използват ресурсите си и да сътрудничат с другите държави на база взаимен интерес и равнопоставеност.

Причините, които мотивират развиващите се страни за намесата и увеличаване обема на държавния сектор, можем да обобщим по следния начин:

Първо: Реализираните огромни успехи от болшевишката революция в Русия през 1917 година, постиженията в социално-икономическата и отбранителна област в тази страна и другите държави, които приемат същата политика за периода, продължаващ от 1917 година до средата на 80-те. Тази доктрина от група страни действа срещу световния капитализъм. В условията на Студената война СССР привлича на своя страна много от развиващите се страни, които получават независимост.

След получаване на независимост и освобождение, развиващите се страни започват изграждане на своите икономики, осигуряване на стоки, услуги и построяване на инфраструктурни проекти, без които не може. Те приемат планове за развитие, с цел повишаване на жизнения стандарт на народите си.

Развитието е осъществено чрез приемане и прилагане на различни начини и системи, социалистически и смесени, в зависимост от самата страна. Но повече от развиващите се страни са ориентирани към смесената система, която позволява освен намесата на държавата, да функционират частният сектор и частната инициатива.

Второ: Голямата депресия през 1929 година, която сполетя световната капиталистическа система и възникването на кейнсианската теория за намесата на държавата, с цел съживяване на икономиката в условията на депресията. Оттогава намесата на държавата в икономиката се възприема като възможна директно и индиректно в определени случаи. Тази намеса има стратегически характер, т.е. опазване на националната икономика от разпад.

Трето: Потвърждаване от самите капиталистически страни, разчитайки на своя опит, че намесата от страна на държавата заедно с частния сектор реализира развитието им. Международните финансовите институции (МВФ и СБ) директно поощряват развиващите се страни чрез предоставянето на облекчения във вид на кредити, помощи или дарения. Това показва относителното доверие от капиталистическите страни към частния сектор в развиващите се държави след Втората световна война.

Без съмнение, ние смятаме, че това поощряване на развиващите се страни ги мотивира да изграждат много обекти в сферата на производството, услугите, инфраструктурата, социалните дейности и други. Това въвлича тези страни в много задачи, като увеличаване на държавния сектор и бюджетния дефицит, увеличаване външния дълг и дефицита на търговския баланс. Така те са принудени да търсят повече външни кредити, които ще бъдат обслужени и погасени. Тези проблеми придобиват сериозен характер в края на 70-те години.

Решаването им започва с интервенцията на капиталистическите страни и финансовите институции чрез икономическата реформа и преминаване към частния сектор, т.е., стартиране на приватизацията. Този процес в страните, които приемат реформаторски и трансформиращи програми, ще получи финансова и техническа подкрепа. В противен случай, ако не бъдат приети такива програми, капиталистическите страни ще спрат помощите, даренията и ще настояват за по-бързо погасяване на дълговете.

Четвърто: Гарантиране на икономическата независимост като предпоставка за политическа независимост.

Стремежът на развиващите се страни към политическа независимост задължава да има икономическа независимост, отдалечена от кръга на икономическата зависимост. Това става причина развиващите се страни да се ориентират и да приемат икономически планове за гарантиране на основните потребности от стоки и услуги. Те акцентират върху изграждането на икономическа база, която реализира на първо място самозадоволяването с необходимите стоки, поради страх от вноса на стоки, като вид икономическа зависимост, която намалява шансовете за политическа независимост. Поради тази причина правителствата в развиващите се страни се насочват към производство на стоки, които са необходими за покриване на търсенето във вътрешния пазар. Това, от своя страна, увеличава тежестта върху бюджета, задачите на държавата и нейния държавен сектор, който се намесва в производствения процес. Въпреки тази насоченост, държавният сектор не постига своята цел да наложи националните продукти на пазара вместо чуждите. Той не може да осигури задоволяване на нуждите, да поднови производствата пред голямото търсене, разнообразие на икономическите изделия и многобройните алтернативи в резултат на съвременните изобретения и иновациите в развитите държави.

Инфраструктурата липсва при развиващите се страни, когато получават своята независимост. Тя е основната част за съвършеното изграждане и развитие.

С желанието за икономическо и социално изграждане и стремежът на амбициозните планове на правителствата на тези страни, е необходимо да се изгради инфраструктура, като основно условие за успеха на всички планове, относно икономическото и социалното развитие.

Инфраструктурните проекти са трудоемки, скъпи и се изискват държавни разходи за изграждането им. Те, по начало, са държавна задача, представлявана от държавния сектор.

В разгара на политическото освобождение и след получаване на независимостта, мнението на хората за държавата става по-оптимистично и те с доверие се отнасят към реализацията на амбициозните цели за развитие. Хората се впускат да помагат на държавата, предоставят спестяванията си и участват заедно в реализацията на целите на обществото за развитие и прогрес. Международните финансови институции имат повече доверие на правителствата, отколкото на частния сектор, затова им осигуряват кредити и помощи. Резултатът като цяло стимулира развиващите се страни да приемат различните дейности и разширяват своята дейност в реализация на икономическите и социалните цели в рамките на амбициозните планове. Това, в крайна сметка, води до разширяване на дейността на държавния сектор и увеличаване на неговите функции и разходите по тях.

Тези фактори стоят зад намесата на държавите, развитието на държавния сектор, разширяване на обема, дейността му и господството на идеята за държавния сектор след Втората световна война до края на 60-те.

Образователните услуги са от най-важните, които държавата предоставя на своите граждани, доколкото образованието е от необходимите услуги за усъвършенстването на хората и участието им в изграждането и развитие на обществото. Образованите общества могат да преодолят много от проблемите, които пречат на развитието им.

Държавният сектор се натоварва с тази значителна задача и други от сферата на услугите. Развиващите се страни с държавния си сектор предвиждат безплатното образование като конституционно и законно право на гражданите.

Държавният сектор изпълнява този ангажимент и държавният бюджет поема и покрива разходите за образованието, поради редица причини.

Тази ориентация преобладава във всички богати и бедни развиващи се страни с различен процент разходи от брутния вътрешен продукт. Разходите могат да бъдат ниски или високи, в зависимост от финансовото положение на всяка страна и отношението й към образованието като приоритет.

Второ: Участие на държавния сектор в сферата на здравеопазването и здравните услуги.

Много от развиващите се страни с различни икономически и политически системи поемат от своя страна безплатното или със символични цени осигуряване на здравните услуги, включващи много дейности за сметка на държавния бюджет.

Изпълнението на тази задача от развиващите се страни е в резултат на усещането на правителствата за значението на здравоопазването за населението.

Трето: Участие на държавния сектор в културната и информационната сфера.

Културата е един от основните признаци, определящи идентичността на народите. Различните информационни средства са от важно значение за осведомяване, ограмотяване на хората, за да бъдат запознати с правата и задълженията си и световните събития.

Правителствата в развиващите се страни след получаване на политическа независимост, имат задължението да издигат културнето равнище и осигуряват информация на своите народи. За тази цел те, от своя страна, изпълняват определени дейности.

Държавният сектор изпълнява тази функция и продължава да я осъществява в някои от развиващите се страни. В условията на глобализацията тя е необходима за запазване на идентичността и цивилизацията на развиващите се страни.

Инфраструктурните проекти са от най-важните приоритети пред развиващите се страни след получаване на независимостта, защото са необходима основа за процеса на развитието им.

Такива проекти липсват в някои от развиващите се страни или те разполагат само с малко от тях, преди всичко тези, които са изградени преди независимостта - пристанища, малки летища и др. Това налага правителствата на тези страни да полагат усилия и да се стремят към премахване на вътрешната и външната изолация чрез изграждане на инфраструктура, която да улесни и подпомогне процеса на развитие.

Държавният сектор успя в рамките на държавните планове да осигури инфраструктура през различните периоди. За този успех са изразходвани/инвестирани много капитали и средства в големи инфраструктурни проекти, които продължават да се увеличават годишно.

Развиващите се страни са успели относително да преодолеят голяма част от инфраструктурните проблеми, така че някои от тях като АР Египет, Република Тунис, Кралство Мароко, Индонезия и др. имат модерни и развити инфраструктури.

Осигуряването и развитието на инфраструктурните проекти е част от небходимите условия за успеха и разширяване дейността на частния сектор в различните области и сфери. Правителствата със своя държавен сектор отговарят за изпълнението на тази функция. Дали извършват изпълнението като цяло или частично, те позволяват на частния сектор да бъде концесионер, но отговорността при осигуряване на тези проекти пада върху държавния сектор като негов приоритет.

Дейностите на този сектор са били ограничени и обхващат области като търговия на едро и дребно, хотелиерството, туризъм, финансови и банкови услуги, недвижими имоти и други дейности.

Значението на частния сектор и неговото икономическо развитие може да се изрази чрез:

Първо: Дял на частния сектор в брутния вътрешен продукт.

Участието на сектора във формирането на брутния вътрешен продукт се счита за значителен показател на неговата мощност и способност при изпълнението. Това участие е различно при различните страни, поради редица причини, най-важните от които са:

1. Действаща икономическа система и степен на държавна намеса.

2. Размер на държавните разходи.

3. Ефективност и равнище на частния сектор.

4. Размер на разпределението на дохода между населението.

Участието на частния сектор в индустрията на развиващите се страни зависи до голяма степен от способността на сектора, размера на държавната намеса и предоставените му облекчения.

Така че в онези страни, в които съжителстват държавният и частният сектор, последният получава подкрепата на държавата и участва силно във формирането на индустрията. Така е в страните от Югоизточна Азия или някои от латиноамериканските и арабските страни. Разбира се, може да има малко участие в дребните индустриални области в другите държави, поради отказа да бъде подкрепен от тези държави или частния сектор не разполага със специална инвестиционна способност в непетролните и бедните страни, или в държавата липсва политическа стабилност и сигурност. Всичко това може да бъде причина частният сектор да инвестира своите капитали в чужбина.

Следва да подчертаем, че ориентацията на частния сектор със своите инвестиции в индустрията, постоянно и годишно се увеличава, особено в рамките на новите промени.

В развиващите се страни този сектор е от важно значение. Голяма част от населението работи там и произвежда за самозадоволяване на своите потребности и продажба на излишъка.

При всички положения земеделският сектор е област в частната дейност и ще остане такъв поради обвързаността на хората със земята и географското й разположение. Участието на хората е в хармония с относителното значение на земеделския сектор в националната икономика, мястото му, качеството на продуктите и тяхното вътрешно и външно търсене.

Четвърто: Участие на частния сектор в създаване на постоянния капитал.

Увеличаването или намаляването на стойността на постоянния капитал от частния сектор, съответно на размера на инвестициите и частните строителства в този сектор, са тясно свързани с намаляването или свиването на търсенето във вътрешните пазари и кризи, които застигат икономиките на всяка страна поотделно.

Когато преобладават стабилността, сигурността и спокойствието, подкрепени с прогнози, основани на обективни показатели, се насърчават частните спестявания за превръщането им в истински инвестиции, т.е. увеличава се размерът на постоянния капитал.

От направения анализ в дисертационния труд виждаме, че частният сектор и неговите инвестиции в развиващите се страни зависят от гореспоменатите условия и обстоятелства. Участието на частния сектор във формирането на постоянния капитал е с различни проценти в различните страни. Това участие постоянно се увеличава след процеса на промените.

Смята се, че външната и вътрешната търговия са от най-приоритетните области, където частният сектор изпълнява своята историческа роля за развитие.

Частният сектор извършва търговия с цел реализиране на печалба и увеличение на богатството. Хората играят голяма роля във вътрешната и външната търговия дори преди държавата да организира начина за опериране и приеме регулиращите закони за търговията.

Частният сектор винаги носи рисковете на търговията. Историята на търговията между народите показва, че хората са първите, които са я практикували като дейност. Затова са намерили пътища и допирни точки и съвместни интереси.

Частният сектор играе забележителна роля в търговията на развиващите се страни. Той се проявява в различни етапи при търговията на едро и дребно, а също при вноса и износа на външната търговия. Обаче намесата на държавата във външната и вътрешната търговия ограничава дейността на частния сектор по различни начини и средства, като по-важните от тях са:

1. Намеса на държавата във външната и вътрешната търговия.

2. Облагане с данъци и такси вноса и износа.

3. Определяне количествата или т.н. “система на дяловете”.

4. Интервенция на държавата като продавач и купувач във външния и вътрешния пазар.

5. Приемане на закони и наредби, които да ограничат дейността на частния сектор в областта на търговията.

През 80-те години, а може би и още от 70-те години, в някои от развиващите се страни, поради ориентацията към икономически реформи и влиянието на ГАТТ и след това на Световната търговска организация (СТО), частният сектор започва да възстановява ролята си. Тази роля се удвоява от средата на 80-те и началото на 70-те години, когато развиващите се страни преследват реформаторски програми и се ориентират към новата икономическа система и свободната вътрешна и външна търговия. След като са осигурени всички необходими условия за такава роля, всичко това определя голямата роля на частния сектор в областта на търговията.

Шесто: Роля на частния сектор във финансовата сфера.

Частният сектор играеше и играе голяма роля във финансовата област, хармонизирана с икономическия климат, частните инвестиции и възможностите за развитие в различните сфери, което позволява системата на финансовия сектор.

Чрез политиката на икономическо и търговско отваряне, инвестиционният климат и закони гарантират на сектора възможността да оперира без рискове и страхове.

Частният сектор играе значителна роля във финансовата област и финансовия сектор – създават се финансови институции като банки, застрахователни компании и др. Без съмнение тези институции изпълняват важна роля в събирането на капиталите и спестяванията от хората, с цел насочването им към производствените инвестиционни области и в сферата на услугите.

Според нас това явление силно се забелязва в Югоизточна Азия, страните от Арабския залив, много от развиващите се страни в Северна Африка, района на Близкия Изток и Латинска Америка. Тази дейност има положителен ефект и влияние върху процеса на развитие на икономиката и показва ролята на частните инвестиции в производството и сферата на услугите. Участието на частните инвестиции в производствения процес води до увеличаване на производството, разкриване на нови работни места и формиране на способни и качествени групи предприемачи, отговарящи на съвременните изисквания.

Седмо: Роля на частния сектор в туризма.

Тази роля значително се увеличи в развиващите се страни, когато започна да нараства значението на туризма и трансформацията към пазарна икономика.

Развиващите се правителства започват да продават или арендуват своите обекти на частния сектор. От своя страна, частният сектор показва сериозна инвестиционна политика в различните дейности на туризма. С нарастването на получените приходи от туризма, интересът към този сектор и значението му се увеличават и той се превръща във важен на средства източник за икономиката на много от развиващите се страни.

Осмо: Роля на частния сектор в сферата на образователните услуги.

Образователната услуга е от услугите, които частният сектор може да извършва на всички етапи на образованието. Обаче, поради много политически и социални причини, в много от развиващите се страни държавата се ангажира с изпълнението на тази задача, като я изпълнява безплатно или срещу символични платени такси.

Такава операция е в тежест на държавния бюджет и се отделят много средства за поддържането й. Обаче от периода на 70-те години няколко страни позволяват на частния сектор да извършва тази услуга. Такава роля на частния сектор е била скромна за определен период от време. Но тя се променя след започването на прехода в развиващите се страни, когато вече е позволено на частния сектор да играе основна роля чрез изграждането и създаването на частни образователни заведения на всички нива. Страните стимулират частните инвестиционни потоци в тази област и може би днес такава политика присъства в повече развиващи се страни.

Девето: Роля на частния сектор в сферата на здравеопазването.

Частният сектор може да извърши тази услуга, обаче в много страни, особено в развиващите се, държавата безплатно или срещу символични цени я изпълнява, поради много различни причини.

Въпреки това, държавата разрешава даването на лицензи на частния сектор да практикува и извършва здравни услуги в частните клиники. Освен това може да се инвестира в изграждането на частните болници и здравни центрове, които да обслужват хората срещу материално заплащане. Наблюденията (статистико-икономическите данни) показват, че тази ориентация с качествените и скъпоплатените здравни услуги постоянно се увеличава. Населението приема положително скъпоплатената услуга, контролирана от държавата, защото е качествена. Човешкият фактор и конкуренцията, заедно с регулиращите закони на тази дейност, играят голяма роля за качеството на здравните услуги и цената им.

Десето: Роля на частния сектор в транспорта, комуникациите и инфраструктурата.

Поради тясната връзка между различните дейности, правителствата и частният сектор обръщат внимание на различните видове транспортни средства и комуникации. За тази цел са изградени заводи за производство на кораби, автомобили, самолети, камиони, влакове, телефонна техника и факсови апарати, и на други комуникационни и телекомуникационни средства.

Частният сектор в индустриалните развиващи се страни от Източна Азия и няколко други, като Арабска Република Египет, обръщат внимание на сферата на транспорта и комуникациите чрез създаване на специализирани фирми или производството на транспортни и комуникационни средства. Секторът предоставя тези услуги в различни развиващи се страни и техните градове и райони под различни форми на участие, индивидуално или съвместно с правителството. Тази дейност и ориентацията на сектора към нея постоянно се разширява и увеличава.

Освен това частният сектор изпълнява инфраструктурни проекти под формата на сключени контракти или концесии.

От направените проучвания и анализи в дисертационния труд се очертава, че ролята на частния сектор за функционирането и развитието на човешките ресурси забележително нараства и се развива, така че секторът осигурява заетост и работни места в различни сфери и дейности. По този начин се разкриват нови работни места и се спомага за намаляване на безработицата чрез приемане на новопоявили се работници на трудовия пазар. Тази функция се засилва ежегодно годишно. Освен това, висок процент от населението на развиващите се страни работи в частния земеделски сектор, животновъдството, ловното стопанство и други като в някои от страните достига до 75% от заетата работна ръка. Също така частният сектор косвено участва в професионалната, техническата и управленската подготовка на населението. Освен това пряко инвестира в образованието, различните професионални заведения и институти, с цел получаване на знание, опит, преквалификация на обучените и специализирането им в различните научни и управленски специалности. С разностранната си дейност в областта на човешките ресурси, частния сектор стимулира постоянното технологично и техническо развитие на обществото.

В параграф 4 от втора глава – ролята на държавния и частния сектор в новата икономическа система се разглеждат етапите на прехода към частния сектор.

Развиващите се страни се ориентират към пазарна икономика с различни степени и стартове. Някои от тях започват преди 80-те години, като Чили например през 1973 г., а други през 80-те години, като Арабска Република Египет.

Тази ориентация сега се превръща в основна посока на всички държави в света и в частност на развиващите се. Разбира се, на преходния процес не му липсват финансови, структурни, икономически проблеми и недоволство от страна на населението.

В нарастващата ролята на частния сектор в икономиката на развиващите се страни могат да се обособят два етапа, а именно:

На този етап, поради редица причини някои от развиващите се страни се ориентират към приемане на стилулиращи политики спрямо частния сектор за по-активното му участие в икономиката чрез вдигане на някои ограничения, например наложени върху неговата дейност. Освен това преследването на финансови и инвестиционни стимулиращи политики на частния сектор и частната инициатива в крайна сметка ще доведе до повишаване ролята на сектора в сферата на производството и услугите. Секторът предоставя стимулиращи облекчения на частните инвестиционни потоци в сектора на производството и услугите. Тази ориентация се нарича спонтанна приватизация.

Важен момент тук акцента върху процеса на приватизацията, който се извършва в различните развиващи се страни с подходящи начини и средства за всяка страна поотделно, според съществуващите конкретни условия. Акцентираме върху този проблем, защото приватизацията е предмет на този дисертационен труд и влиянието му върху развитието на развиващите се страни. Въпросът, на който тук търсим отговор е дали приватизацията увеличи ролята на частния сектор и спести на държавата тежкото бреме върху икономиката?

Наблюденията ни в процеса на изследването показват, че повече от приватизационните програми и тяхното изпълнение в развиващите се страни продължава да е в началния етап. Всичко, което е извършено досега в много страни, е малко като обем.

Действителният резултат на тази трансформация е насочване на вътрешните частни спестявания за закупуване на предложените за продажба държавни обекти и участие в собствеността с възприети начини и средства. Другият резултат е връщането на част от частния капитал от чужбина, с цел инвестирането му в страната. Тези капитали са изтекли в чужбина, поради една или друга причина, в различни условия.

Следва да добавим, че приватизацията води до привличане на чуждестранните инвестиции редом с националните. Тези инвестиции продължават заедно да представляват значителен нарастващ показател на частните инвестиционни потоци. Това означава, че в резултат на приватизацията частният сектор ще участва в намаляването на бремето върху развиващите се страни.

Увеличаващото се участие на частния сектор в брутните инвестиции на държавата се счита за добър показател за приватизацията. Той доказва успеха на държавата да прехвърли на частния сектор част от падащата върху нея тежест за финансиране на инвестиционния процес в държавните проекти⁸.

Тази политика показва също сериозните намерения за ориентиране на частния сектор към инвестира в нови обекти, вместо да купува държавни предприятия.

Например в АР Египет процентът на частните инвестиции, в сравнение с брутните, се увеличи от 26,2% през 2003 до 31,0% през 2005 година. Тези проценти показват годишното увеличение на процента на преките чуждестранни инвестиции.

Приватизацията поражда и създава финансови възможности на държавния сектор за осъществяване на целите на растеж, които преди това не би могъл да реализира. С тези финансови възможности, получени от приватизацията, държавният сектор може да инвестира в стратегическите обекти или в такива, които имат монополен характер и не е позволено на частния сектор да инвестира там.

От друга страна смятаме, че частният сектор не бива да отсъства или да не участва в социално-икономическия живот на развиващите се страни, особено при по-бедните от тях. Тези страни имат нужда от изграждане на инфраструктурни проекти, фабрики и осигуряване на основни услуги, които да задоволяват потребностите на населението. Някои от тези страни са с висок процент на бедност на населението, което прави невъзможно понякога да се говори за индивидуалната роля на частния сектор за решаване на техните проблеми. Именно поради тази причина, съществуването на държавния сектор е неизбежно и необходимо, особено там, където частният сектор е слаб и бедността е висока.

В заключение изводът до който стигаме е, че винаги държавата и държавният сектор ще имат важна, нарастваща, с регулиращ характер роля и значение в икономиката, обществото, развитието и насърчаването на ресурсите с цялостната си политика.