Глава трета Икономически предпоставки на приватизацията

Акцентът на третата глава е поставен върху въпросите на приватизацията.

Според възникналото течение в неокласическата школа се изисква премахване на държавната собственост върху обществените фирми. Това се приема като едно от решенията за излизане от инфлационната депресия⁹.

Тогава се появява приватизацията в съвременната литература с различни значения и определения.

Някои автори определят приватизацията като способност за управление и функциониране на обществените предприятия, в зависимост от пазарните механизми, отхвъряне на централизацията и бюрокрацията. Това означава, че приватизацията е управление на предприятията от частния сектор въз основа на мениджърски контракти, но държавата запазва своята собственост върху определени единици, като например хотелите в областта на туризма, здравните заведения и др.

Други автори определят приватизацията като процес на арендуване на държавните предприятия от частния сектор чрез договаряне, но държавата специално запазва собствеността си над тези единици и разделя печалбата с наемателите.

Има и друга гледна точка на други автори, като определят приватизационния процес като разформиране на губещите предприятия и продажба на активите им.

Някои автори пишат, че приватизацията означава правото на частния сектор да участва в съвместните обекти. Икономистите Уелсон и Калджи (Wilson and Calgi) определят приватизацията като предоставяне на по-голям пазар, характеризиращ се с по-висока степен на умение и конкуренция в областта на икономическата дейност¹⁰.

Още по-далеч отива със своето определение за приватизацията М. Петлър, когато пише, че приватизацията е процес за прехвърляне на активите и държавните функции на частния сектор¹¹.

Според директора на Международния център за икономическо развитие и известен икономист с широк интерес в областта на икономиката и икономическото развитие Николас Ардито (Nikolas Ardito), приватизацията е израз на договореност или продажба на услуги и предприятия, които са собственост на държавата на лица, от частния сектор¹².

Икономическите изследвания, които анализират приватизационния процес и се опитват да разкриват неговата същност и значение, са многобройни. Изследователят Актан (Aktan)¹³ в своето изследване за приватизацията пише, че тя означава освобождаване от ограниченията, свързани с ефективността на предприятията в държавния сектор, и превръщането им в стимули за частния сектор. С други думи приватизацията е промяна на отношение между правителството и частния сектор.

Широко използвано е определението на приватизацията, като продажба на активи (Assets) или акции, собственост на държавните предприятия, на частни лица. Тази продажба може да бъде частична или цялостна. Ние мислим, че това е недостатъчно и несъвършено определение на приватизацията. Защото съвършеното определение поставя ограничения върху ролята на правителството или част от нейната политика, с цел повишаване ролята на пазарните механизми (Market Forces) или засилване на пазарната икономика.

В изследването си за приватизацията Л. Рид (Lawrence W. Read)¹⁴ обяснява, че разпространеното и широко понятие на приватизацията е прехвърляне на активите или услугите от подкрепения данъчно и политически държавен сектор на частния. Характерни черти за частния сектор са конкурентните пазари, предприемачеството и частните инициативи. Международните интервенции чрез бързия трансфер и комуникациите превръщат света в малко село и всяко общество не може да е конкурентоспособно без освобождаване от високата стойност и тежест на държавния сектор, които крият страхове и рискове. Затова приватизацията е алтернативата, която поражда конкуренция, стимули и поемане на отговорност. В частния сектор решенията се вземат гъвкаво и без колебание, за разлика от държавния сектор, където преобладават различни видове бюрократични действия и механизми.

Много важно е да осъзнаем, че приватизацията е не само трансфер на собствеността, а преминаване към качествено нов начин на управление на предприятията. Общата цел на приватизацията е създаване на икономическа структура, в която предприятията са ефективни, произвеждат висококачествени стоки и услуги на реални цени. Населението и обществото имат полза и интерес от успешна приватизация.

В глава трета, параграф 1 е направена и историческа хронология на възникването на приватизацията.

Когато изследваме генезиса на приватизацията, говорим за идеята на възникване на този процес под това наименование и прилагането й през 1979 г. от бившия премиер на Великобритания Маргарет Тачър. Това не е точно така, ако погледнем развитието на икономическата мисъл от по-ранно време и внимателно разгледаме идеите и опита на учени икономисти, неикономисти и философи.

В началото на 70-те години, главният архитект и пионер на британската приватизация, Н.Рудли, разработва програма за правителството на Едуард Хийт (1970-1974). Премиер министърът успял да приватизира само 2 неособено големи компании. Реално, процесът започва с идването на власт на Маргарет Тачър (1979) и обхваща три етапа, първият обхваща времето от 1979 до средата на 1984, вторият – от средата на 1984 и третият след 1997.

Според нас от историческа гледна точка може приватизацията да се представи в следните етапи, а именно:

1. Идеята на приватизацията в ислямската мисъл и ученият и мислител Ибн Халдун.

Ислямът като религия разрешава частната собственост на всеки човек, независимо каква религия изповядва. Това е написано в Свещената книга Коран по един категоричен начин: “разкрасена е за хората любовта към страстите – към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитък, и посевите”¹⁵.

Когато Ислямът разрешава правото на частната собственост на всички, както се пише в Корана, “кажи: Кой възбрани украсата на Аллах, която той създаде на своите раби, и благата от препитание?”¹⁶. От друга страна, ислямската система определя пределите на частната собственост. Тя запазва тази собственост като право чрез определена група критерии и налага наказание на онези, които крадат или нарушават принципите на частната собственост. Свещената книга “Коран” разглежда този проблем, казвайки : “ А на крадците, мъж или жена, отсичайте ръцете като наказание за онова, което са присвоили - възмездие от Аллах. Аллах всемогъщ, премъдър¹⁷”.

Много автори и учени казват и смятат, че ислямският мислител и учен Ибн Халдун¹⁸, който е роден на 27 май 1332 г. в хафсидската столица Тунис пръв е говорил за частната собственост и за ролята на частния сектор.

Епохата, на която е съвременник Ибн Халдун, се характеризира със стагнация не само на Магреб (Алжир, Тунис и Мароко). В упадък и отбрана е целият арабско - мюсюлмански свят. От Изток заплашват монголи и турци, на запад настъпва испанската Реконкиста, от север - християнските флоти, от юг - бедуините придвижват със себе си пустинята. Докато в Европа започва да се очертава “краят на феодалното средновековие и началото на съвременната капиталистическа ера”, хаосът и разрухата в “дома на исляма” консервират традиционните порядки.

От 1377 година Ибн Халдун говори за значението на частния сектор в производството. С това показва разбиранията си за същността и характерните черти на обществото. Във “Встъплението”¹⁹, той почертава, че “човешкото общество е цивилизация на света” и че термините “умран” (цивилизация) и “иджтима” (общество) са идентични²⁰.

Основа на икономическите концепции на Ибн Халдун е схващането за материалната същност на обществения живот, сред чиито аспекти решаващо място заема трудът, необходим за всяко припечелване и богатство, наред с жизненото му предназначение да осигурява средства за съществуване. Индивидуалният труд в неизбежната си колективна реализация придобива както за човека, така и за обществото, решаващи измерения. “Обществото и неговото изобилие, оживлението на пазарите зависят от труда и от стремежа на хората към полза и печалби”²¹.

Разбирането на труда като основа за съществуването и преживяването на човека и обществото и като фактор за социално движение се потвърждава от знаменитата гениална догадка, че “различието в условията между поколенията е в различието между техния начин на препитания”²².

Тази догадка не е случайна. С нея Ибн Халдун започва разглеждането на видовете обществен живот и затова е верен изводът на С. Бациева, че “основен тезис” на неговата теория за историческото развитие²³ е „в хода на задоволяването на жизнените си потребности човешките общности усъвършенстват труда, който, освен че осигурява тяхното съществуване, дава подтик за издигане и напредък”. А когато хората “се отдръпнат” от препитанието и скръстят ръце, вместо да припечелват, пазарите на обществения живот замират и условията се разрушават²⁴.

Взаимната зависимост между свързаните с труда напредък и упадък води и до неизбежните по време и място различия между намиращите се на еднакво равнище според “начина на препитание” човешки групи.

Развитието на труда неизбежно води до разграничаването му на прост и квалифициран, което е в тясна връзка с еволюцията на обществото. Ученият Ибн Халдун разграничава в нея три основни стадия. Първият, на който се спира съвсем бегло, е на дивачеството. Останалите два, на “примитивното” и на “цивилизованото” общество, са обект на пространен и задълбочен анализ²⁵. На стадия на дивачеството трудът се схваща предимно като инстинктивно, животинско добиване на препитание, човекът се сочи като не особено различаващ се по начин на съществуване, облик и поведение от животните. Постепенно индивидът преодолява спонтанните си подтици към незабавно задоволяване и консумация, насочвайки се към осмисляне на мястото в обществото, посредством размяната на произведеното. Усъвършенстването на производството довежда до надделяване над животинските инстинкти и повишава благосъстоянието му. Едновременно с това обаче разделението на труда поставя пречки пред произволния дотогава избор и изява, насочва го към определени занятия и в известна степен го закрепостява към тях, принуждава го да се подчинява на оформящата се неизбежно власт. Необратимо се накърнява първичната човешка природа, която според учения е източник на позитивни качества. Трудът, като фактор на напредък, влиза в Халдуновата схема за развитие като диалектически раздвоен по въздействието си компонент.

Присъщите на примитивното общество занаяти и най-стари начини за прехрана са земеделието и скотовъдство. Това общество се характеризира, според Ибн Халдун, с рудиментарност на оръдията на труда, с липсата на развити занаяти, търговия и данъчна система. Стопанският живот се основава на самозадоволяването като нищожният принаден, а често пъти и части от необходимия продукт, се включват в осъществяваната в градовете размяна.

Преходът от примитивно към цивилизовано общество, според Ибн Халдун настъпва, когато все по-редовно се получава принаден продукт, когато започва основаването на градове. Освен политическото им предназначаване, като опора на оформящата се династия, те служат за занаятчийски и търговски центрове.

Ибн Халдун счита политиката като осъзната необходимост и като присъщата на обществото обективна реалност. И веднага тя и нейните елементи, власт и държава, изпъкват със своята двойственост. Те са регулатор на отношенията, предназначени са да препятстват с авторитет и сила враждебността и несправедливостта, присъщи на хората като индивиди и като маса. От друга страна обаче, те не са в състояние да предпазят хората от злините и несправедливостите, причинявани от самите тях като организирани институции. Държавата и властта носят в себе си потенциална възможност да причиняват злини и несправедливости на хората и тази възможност никога не закъснява да се превърне в действителност: в несправедливо, потисническо управление.

Важен елемент в теорията на учения е и благосъстоянието на поданиците като решаващ критерий за делата на владетелите, били те правоверни или неверници.

Развитието на обществото ученият свързва с материалната и духовната дейност на човека, с взаимоотношенията му със себеподобните при разпределението на продуктите на труда, с еволюцията на властта и ефективността на нейните институции. Тези явления обуславят и типовете причини за различията между стадиите на обществата и състоянията на държавните образования. Става въпрос за три типа причини, които в творчеството на Ибн Халдун се изявяват и като фактори за развитие. Те могат да се разграничат на психологически, икономически и политически.

Ибн Халдун подчертава, че примитивното общество неотменно се движи към цивилизовано. Причините за еволюцията се коренят в стремежа на индивида и на групата към издигане, властване и благополучие.

Упадъкът на държавата, изразително е наречен от Ибн Халдун “време на прахосничество”. Психологическите и политическите причини в своята цялост започват да действат в негативна за държавата насока. На преден план излиза стремежът на абсолютната власт да обсебва и паразитно да използва плодовете на труда и напредъка. Този стремеж е в абсолютно противоречие с реалната необходимост властта да насочва потреблението на създаваните блага в общия интерес. Крайно неблагоприятното политическо и психологическо явление се разпростира и влияе върху икономическия живот.

Нуждата от средства за поддържането на бюрократизиралата се и неефективната администрация, дворцова свита, наемници и паразитна върхушка изисква непрекъснатото увеличаване на приходите в хазната. Данъците и тегобите нарастват, събирането им води до насилия и беззакония, до враждебност на населението, до загубване на желание за труд, до всеобща стопанска дезорганизация и политическа несигурност. Разходите не могат да бъдат прекратени, тъй като хората са роби на своите привички, прахосват своите доходи и изпадат в още по-голяма оскъдица.

Последствията от пагубната политика и катастрофалното икономическо положение са повлияли гибелно върху психиката и морала на политиците и обществото.

Съвместно трите фактора започват да действат еднопосочно срещу властта и държавата. Резултатът не може да е друг - те се сгромолясват или под ударите на външна сила, или се саморазпадат.

Насочените към напредъка психологически, икономически и политически фактори довеждат обществото, намиращо се на по-ниско равнище на развитие, да надделее над високо развито, но изпаднало в криза, поради негативното единодействие на същите тези причини и фактори.

В заключение следва да подчертаем, че подходът на Ибн Халдун към причинно-следствената връзка между събитията и явленията в историческия процес е едно изключително постижение. Той, със своите възгледи за обществото, икономиката и политиката, в много отношения прекрачва средновековните схващания и се приближава към възраждането и съвременните достижения. Въгледите на ислямската религия не противоречат на принципите на приватизацията като полезен процес, но са против сивата и нерегламентираната икономика, която наблюдаваме днес в много страни в света. Според тази религия приватизацията е средство за реализиране на реформи в името на населението, на неговите интереси и зачитане на обществото.

2. Класическата школа и възникване на приватизацията.

В историята на човечеството има моменти, които бележат значителни промени в неговото развитие. Такъв превратен момент е епохата, в която живее и твори един от най-видните класици на икономическата мисъл – Адам Смит (1723-1790)²⁶. През 1757 година Смит публикува първия си значителен труд “Теория на нравствените чувства”. В него се застъпва антифеодалната идея за равенството на хората.

Идеята за икономическото равенство и пълната свобода на действие на икономическите агенти по-нататък е блестящо развита в знаменитото съчинение на А. Смит “Изследване върху природата и причините на богатството на народите” (1776) - станало популярно като “Богатството на народите”.

Основополагащият мотив на Смит за свободата на конкуренцията намира своя логически завършек в пета глава на “Богатство на народите”, където той потвърждава тезата, че личните интереси могат да ограничават и стимулират благосъстоянието на нацията, допълвайки го от тезата, че пазарният механизъм може да се устои, само ако е съчетан с необходимите правови и институционални норми. Затова Смит ясно формулира ролята на държавата, а именно: първо, да се грижи за националната отбрана; второ, да осигурява законовия ред в страната; трето, да се грижи за обществените институции, ресурсите и инфраструктурното развитие на икономиката.

В тази част на работата забележителни са постановките за децентрализацията на обществените работи, т.е. работите с местно значение трябва да се поемат от местни ползватели, докато тези с национално значение са за сметка на държавния бюджет. Тази идея на А. Смит намира своето съвременно третиране в теорията за деетатизацията на икономиката.

Въпреки че е за свободната конкуренция, Смит не отхвъря напълно намесата в икономиката. Той допуска интервенция чрез бюджета, паричното обращение, митата и пр., за да се коригират несъвършенствата на пазарния механизъм.

В заключение може да се каже, че много от идеите на Адам Смит и днес не са загубили своята актуалност и отношението си към собствеността и приватизацията.

3. Възникване на приватизацията през XX век.

В историята на икономиката в различните страни на света възникнат промени и преминаване към частния сектор, които са в пряка връзка с приватизацията. Това се случи в бившия СССР, страните от Централна и Източна Европа и развиващите се страни, поради неуспеха на държавната собственост и държавния сектор да реализират своите обявени цели и стремежи.

С появата на публикуваните изследвания в областта на мениджмънта на Питър Дракар през 1968 година²⁷, идеята за приватизацията започна да се превръща във факт с трансфера на държавната собственост в частна. През 1973 година Република Чили трансферира държавната си собственост в частна, а след нея и Обединеното Кралство по време на управлението на М. Тачър (1979 година). Тази стъпка се счита за основна част в икономическата политика на Великобритания.

След това идеята се разпространява в развитите държави, развиващите се и страните със социалистическа ориентация.

Реално, констатираме от изсбедването има две политически наследства от периода на 80-те години, които творят и ограничават икономическите политики през последните десет години от XX век и началото на XXI век. Първата политика представлява културен и иноваторски ентусиазъм за приватизацията и частната собственост, а другото наследство е постоянната, неизбежна истина за ограничаване на държавните разходи.

Приватизационната политика основно и широко цели икономическа зависимост от индивидуалните усилия и частния сектор²⁸. Като предпоставка за ефективност и растеж, това е причината в параграф 2 да се разглежда целите и принципите на приватизацията.

Всяка страна може да избира очакваните цели, съответно икономическите си приоритети, условията и очакваната цел от прилагането на приватизационната политика, с оглед самата приватизация да не е самоцел, а едно от всичките средства за повишаване ефективността на икономическото изпълнение.

Затова е необходимо държавата преди да започне приватизационната програма, да определи очакваните цели от прилагането й.

От изследването на повече реални опити за трансформация на частния сектор в развиващите се страни от Азия, Африка, Латинска Америка, в т.ч. и арабските страни, освен това и в развитите и развиващите се европейски страни, става ясно, че в различните държави имат различни цели - икономически, финансови, социални и административни.

Икономическите цели на приватизацията включват :

Първо: Подобряване на изпълнението за повишаване икономическата ефективност.

Второ: Повишаване конкуренцията и разширяване на производствената база.

Приватизацията се стреми да реализира многобройни финансови цели, като:

Въпросът за принципите на приватизацията. Необходимо е да има група принципи и правила, които да контролират приватизацията като процес. Те трябва да бъдат гъвкави, за да се адаптират към начините и методите, приети и подходящи да отговарят за икономическите, финансовите, политическите и социалните условия във всяка страна за извършване на успешна приватизация и трансформация.

Процесът на трансформацията е един от начините за постигане целите на икономическата реформа и осъществяване на истинско развитие, в зависимост от индивидуалните усилия и частния сектор.

Ако се опитаме да обобщим, принципите на приватизацията можем да сведем до ²⁹:

1. Разпространение на основата на риска и гъвкавостта в културата на частния сектор, вземайки равнището на инвестиционната възвръщаемост за показател за мениджърския успех.

2. Ефективен маркетинг на фирмите, които да бъдат приватизирани. 3. Определяне ролята на чуждестранното участие в приватизацията. 4. Търсене на начини за насърчаване на продажбите, които реализират разширение на собствеността на фирмите чрез публично предлагане на фирмените капиталови акции, при условие това да не бъде в ущърб на ефективния мениджмънт на фирмите.

5. Необходимост от съобразяване с цената като елемент през периода за изпълнение на приватизационната програма.

6. Приемане на мерки за социално компенсиране на съкратените работници. Това може да стане под форма на преквалификация, стимулиране за преминаване на друга дейност и намиране на работа в други предприятия.

За да успеят в процеса на приватизацията да реализират поставените си цели, развиващите се страни трябва да приемат няколко стъпки и действия.

Приватизационният процес във всяка страна изисква стратегия, изградена върху ясни правила, която да дава правдоподобност (вероятност) на намеренията и възможност за правилно и ясно ориентиране на този процес в подредени стъпки.

Разбираемо е, че ролята на държавата не се изчерпва, като продава своите предприятия от държавния сектор. Тази роля става по-значителна, когато контролира приватизационния процес и защитава националните интереси и интересите на гражданите.

Около тази тема съществува голям спор. Острата и широка дискусия продължава от началото на 80-те години, известен като период на промяната. Мненията са различни относно ролята на държавата в рамките на пазарно и свободно изградената съвременна икономическа система. Система, която трансформира държавния сектор в частен, свива ролята на държавата и пряката й интервенция в икономиката и освен това изтъква ролята на частния сектор. Според нас, основното в различието между групите мнения и страни е пристрастието към свободата, демокрацията и справедливостта. В дискуцията могат да се обособят две групи: първата група подкрепя развиващата роля на частния сектор и индивидуалната собственост, а втората група изразява подкрепа на ръководната роля на държавния сектор и държавната собственост. Спорът и дискусията се водят кой е по-ефективен от двата сектора в условията на свободата и справедливостта?

От изследването на държавния и частния сектор в развиващите се страни и където се осъществяват промени в различните икономически системи с помощта на държавата, установяваме че резултатите са различни. Има противоречия, успехи и провали на икономическите системи през последните три века с края на новите промени и възникване на новата икономическа система в началото на 80-те години, с пълното преминаване към свободната пазарна иконимика.

Констатираме, че приватизацията е инструмент за прилагане на глобализацията. Днес инвестициите се движат свободно и без пречки от страните, финансовите институции, транснационалните и мултинационалните корпорации. Това означава, че световната икономика е доминирана от неконтролирани глобални сили³⁰. Тенденцията към глобализацията на икономиката има както положителни, така и отрицателни последици за развитието на националните икономики. Тя е фактор на прогреса и от общочовешко гледище, и от гледище на националните интереси, тъй като приобщава и останалите райони от света в общоцивилизационния процес³¹. Стимулира прехода на човечеството към нова производствена система.

Параграф 2 анализира отношението между приватизацията, икономическата ефективност и финансовите пазари. Една от най-важните цели и намерения от приватизационния процес и продажбата на държавните предприятия на частния сектор е икономическата ефективност. Неефективността на държавния сектор е доказана поради много причини, които могат да бъдат обобщени в:

1. Липса на икономически критерии и норми, освен това неясните и разнообразните цели.

2. Лошо управление при разпространяваща се и разширяваща се корупция и нерегламентиран лобизъм.

Производственият процес при частния сектор се извършва с цел реализация на максимална печалба. Това може да се получи само ако мениджмънтът се ориентира към снижаване на себестойността чрез внедряване на нови технологии за подобряване качеството на продуктите. Следователно фирмата ще има възможност да задоволи потребителите и ще насочи търсенето към продуктите й. Производственият процес продължава, увеличава се като обем и реализира печалби при конкурентни цени. Това стимулира производителите да се конкурират за подобряване на качеството на стоките, производството при ниска себестойност, за да получат максимална печалба. Доказано е, че има съответствие между теоретичната страна и бъдещите очаквания по въпроса за ефективността на частния сектор, приватизацията и осъществяването на всестранно развитие в развиващите се страни. Опитите за приватизация в страните показват, че висок процент от приватизираните предприятия стават по-ефективни и печеливши за разлика от тогава, когато са били държавни. Нивата на растежа в някои страни се повишават, променят се в положителна посока, както например в АР Египет, Република Турция, Чили и др.

Извършването на приватизацията изисква да има пазари за ценни книжа, за последователно развитие на акциите на държавния сектор, определени за продажба. В тази насока, за сега е постигнато следното:

1. В страните, в които има пазари за ценните книжа, приватизацията повиши, разшири и разви тези пазари на национално, регионално и международно ниво.

2. Страните, в които няма пазари за ценните книжа, се стремят да създадат такива капиталови пазари, за да бъде извършена успешна и съвършена приватизация, за да могат с доверие и прозрачност националните и чуждестранните инвеститори да купуват акциите.

Изследването показва, че приватизацията води до развитие и модернизиране на капиталовите пазари в развиващите се страни.

Приватизацията има влияние върху производствената ефективност. Резултат на лошото управление, корупцията в държавния сектор, държавния монопол, бюрокрацията, изолирането на частния сектор и частната инициатива е липсата на производствена ефективност и спъването в развитието на повечето държавни предприятия и обекти в много от развиващи се страни. Преминаването към частна собственост решава тези проблеми, защото е по-ефективно за развитието на икономическия процес. Развиващите се страни се ориентират към приватизацията на държавните предприятия, за да излязат от кризите и острите проблеми.

Важно място в параграф 2 заема анализът на релацията „Приватизация-икономическа реформа и новата икономическа система”.

През XX век съществуват три икономически реформи. Според нас те са следните:

1. Икономическа реформа през 30-те години, с намесата на държавата в икономиката след голямата депресия през 1929 година (Кейнсианска школа от 1936 година).

2. Икономическа реформа през 60-те години (1965 година в бившия СССР). Целта на тази реформа е рационализация на капиталовите инвестиции, човешките ресурси, ускоряване на научно-техническия прогрес, повишаване производителността на труда и увеличаване ефективността на производството чрез усъвършенстване на разпределителната система според труда и укрепване икономическите стимули за трудещите се.

3. Икономическа реформа през 80-те години, която цели свиване ролята на държавата в световен мащаб - обект на изследването.

Вече бе казано, че след задълбочаването на икономическите кризи в развиващите се страни, бившият СССР и страните от Източна Европа, международните финансови институции виждат необходимостта тези държави да приемат нови реформаторски програми в икономическата област. Програмите трябва да обхващат политики за стабилност и структурни промени за решаване на възникналите кризи в тези страни. Политиките за икономическите реформи се изграждат върху либерализацията на микро- и макроикономическите сфери. Те могат да бъдат обобщени, както следва, с освобождаване на:

1. Цените на стоките и услугите на пазара.

2. Политиката за разпределението.

3. Пазара на труда.

4. Външната търговия.

5. Финансовата и паричната система.

6. Трансфера на държавната собственост в частна, т.е., извършената приватизация.

От анализа на елементите и съдържанието на икономическата реформа, става ясно, че приватизацията е една от формите й, която цели широко и основно засилване на частната инициатива и частния сектор. Икономическата реформа цели ориентация към освобождаване на пазарните механизми и инициативата на частния сектор и индивида, към разширяване на конкуренцията и постепенното оттегляне на държавата и нейната намеса в икономиката.

От това разбиране за ролята на приватизацията в икономическата реформа можем да определим приватизационната политика като основен елемент на икономическата реформа. Реализацията на такава реформа зависи от реализацията на приватизацията, защото чрез нейния успех ще бъде осъществен трансферът на държавната собственост в частна. Това означава реализация на свободната пазарна система, която зависи от частната инициатива и свободната конкуренция. Тогава пазарът и частният сектор могат да играят активна и ефективна роля в икономическия живот, без пряката намеса на държавата в икономическата дейност.

Осъществяването на приватизацията е задължително, за да се определи главната роля на частния сектор, частната инициатива в икономиката в рамките на икономическа свобода, конкурентен пазар и движеща икономика на обществото към развитие и прогрес е необходима частна собственост, базираща се на научно управление и икономически конкурентен пазар, които реализират икономическа ефективност, увеличаване на производството и качеството.

Въз основа на това, връзката между приватизацията и новата икономическа система е ясна, защото приватизацията е една от основните необходими предпоставки за осъществяване на икономическата промяна.

Като най-влияещи фактори при определяне методите и начините за прехвърляне на държавната собственост могат да се посочат³³:

1. Икономическата ситуация.

2. Политическият натиск.

3. Влияние на представителите на бизнеса.

4. Роля на международните организации за финансиране и развитие.

5. Икономическо-социални проблеми в страната.

6. Целите на държавата във връзка с приватизацията.

7. Финасовото, икономическото и законовото положение на държавните предприятия.

8. Дейности на държавните предприятия.

9. Ниво на растеж и развитие на местните капиталови пазари.

10. Социалните и политическите условия.

Реално възникват три основни стратегии, които могат да бъдат използвани за прехвърляне на държавната собственост в частна и те са следните:

1. Премахване на държавната собственост.

2. Държавата да упълномощи и възложи на частния сектор да извърши определени дейности.

3. Поставяне на частния сектор да управлява дейността вместо държавния.

В дисертационния труд се разглеждат най-важните и приети начини и методи за прехвърляне на държавната собственост в частна и типовете модели на приватизационната стратегия.

Има три модела за приватизационната стратегия³⁴:

1. Прагматична приватизация (реална).

2. Тактическа приватизация (временна).

3. Секторна приватизация.

Може би причината за прагматичната приватизация е във вътрешните кризи, свързани с икономическите проблеми на обществата, като дефицита на държавния бюджет и външния платежен баланс. Това са типични проблеми на много от икономиките на развиващите се страни. Прагматичната приватизация може да е подходяща за маневриране между различните политически партии, особено по време на парламентарните или президентските избори.

Тактическата или временна приватизация е противоположен на прагматичната. Тя цели да реализира краткосрочни политически цели. Политиците - президенти на държави, политически партии и облагодетелствани групи, използват този метод. Той задоволява своите виждания за реализация на политическите цели. Тези цели обикновено са краткосрочни, когато политиците се стремят да променят баланса на силите чрез спечелване на съюзници и възнаграждаване на привърженици.

Секторната приватизация фокусира повече върху теоретичните основи от предходните типове приватизация и има повече последици. Цели осъществяване на постоянна промяна в отношенията между слоевете на обществото за решаване на определени проблеми.

За да се осъществи промяната в икономическата структура на обществото, секторната приватизация преполага една от следните три форми:

1. Първата форма е свързана с постоянната промяна на интересите на работниците според преходните цели. Държавите прибягват към тази форма на приватизация, когато основната цел е унищожаване на регулиращата производствена сила, като се разпределят вакантните работни места прехвърлени от държавния сектор, който синдикално е регулиран към частния сектор³⁵.

Такъв тип секторна приватизация наричаме “разместване на центровете на влияние”.

2. Втората форма на секторната приватизация е свързана с осъществяване на постоянна промяна в ценностната система, културата и надеждите на действащата маса. По този начин се разширяват индивидуалните дейности и частно свободните, а се намаляват обществените дейности, ограничени с намесата и контрола на масата. В този случай приватизацията екстрахира законния характер на държавния сектор чрез даване на леки глътки на масата от идеологически възгледи, в които вярват реално привържениците на приватизацията. Така приватизацията се превръща в механизъм, използван от правителството, за екстрахиране на законния си характер. В същото време тя е механизъм, използван от облагодетелстващата се класа, за да консолидира културния си контрол. Този тип секторна приватизация формира тъй наречената „видима трансформация”³⁶.

3. Третата форма на секторна приватизация е свързана с постоянното преструктуриране на институционалните органи на обществото (законодателните, политическите и икономическите). В резултат на това стимулите, които се предоставят на групите и лицата, водят до насърчаване на частния сектор и избор на решения, нужни за пазарната икономика.

Желаният ефект от този метод е преразпределение на отговорностите между обществените институции, така че процесът на вземане на решения да бъде прехвърлен от кръга на държавния сектор на частния. По този повод Мадсен Пири (M. Pirie)³⁷ казва, че “трансферът на отговорностите и задълженията от държавния сектор на частния ги абстрахира от политически елементи и те се превръщат в икономически”. С освобождаването си от държавното господство, повече от решенията, свързани с тези елементи тогава , стават икономически решения.

Този модел секторна приватизация се нарича “институционална трансформация”, защото трансферира механизма за управление на обществото от публичната политическа и бюрократична структура на обществото към по-решителните пазарни механизми, по-малко подлежащи на дискутиране³⁸.

Параграф 4 от глава трета има за цел да разкрие социално-икономическите последици от приватизацията (финансови, политически и околната среда). Навлизането на приватизацията в реалния живот е неизбежен процес в началото на 80-те години. За период от 20 години става ясно, че икономическата реформа и особено приватизацията, като една от най-важните й части по своето влияние върху икономиката, мотивира страните да приемат различни политики, давайки различни резултати. В някои страни, поради икономическите и социалните последици от приватизацията, има народна реакция, насочена срещу управляващите и искане за свалянето им. Въпреки това, икономическата реформа и промяната продължават. Икономическите, финансовите и паричните политики се активизират все повече, за да бъдат намалени рисковете в различни развиващи се страни, доколкото това е възможно.

При изпълнение на приватизационната програма частните фирми целят да реализират максимална печалба, без да се интересуват понякога от щетите и вредите, които може да се получат по време на изпълнение и разширяване на предприятията от различните сфери на дейност. Освен това, тези фирми не обръщат внимание на проблема, свързан с отпадъците и вредните дейности върху околната среда.

Затова отговорността на държавата в това отношение е постоянна и като национално задължение. Затова трябва да бъдат гласувани и приети наказателни и санкциониращи закони за онези лица от частния бизнес, които замърсяват и вредят на околната среда.

Държавата следва да използва различни насърчаващи методи за опазване на околната среда и за наказване и санкциониране на нарушителите в рамките на задължителни законови нормативи.

Днес, в условията на високите технологии и последиците от химическата индустрия, които са вредни за природния баланс и представляват опасност за всички живи същества, за решаване проблема с опазването на околната среда е необходимо международно сътрудничество и международна отговорност.

Развиващите се страни са изправени пред много проблеми, парадокси и трудности в резултат на стремежа си да прилагат политиката на приватизация.

Във всеки случай, констатираме че положителните и отрицателните резултати все повече и повече изкристализирват.

В заключение, успехът на правителството в приватизацията е изпълнението на приетата от него приватизационна програма. Този успех ще бъде факт, когато приватизационната програма е приета и подготвена правилно и се движи във времето. Програмата трябва да бъде основана върху здрави и стабилни основи и правила, защото подготовката за приватизационната програма е от най-важните задачи на първия етап.