Над 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от началото на регулярните инструментални метеорологични наблюдения, започнали около 1850 г. 2008 г се нарежда след най-топлите години, считано от 1901 г



Дата28.10.2018
Размер0.71 Mb.
ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА


Над 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от началото на регулярните инструментални метеорологични наблюдения, започнали около 1850 г.2008 г. се нарежда след най-топлите години, считано от 1901 г.

Към настоящия момент България изпълнява изискванията на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата и Протокола от Киото за намаляване на емисиите от парникови газове с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо 1988 г. От 2003 г. започва тенденция към нарастване на емисиите до 2007 г. През 2008 г. се наблюдава лек спад на емисиите спрямо предходната година, като намалението спрямо базовата 1988 г. е 45.73%.

България не участва в Европейската схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове

Липсва одобрен Национален план за разпределение на квоти за периода 2008 – 2012 г.;

Нарушени функции на Националната система за оценка на емисиите на парникови газове.

Липсва законова рамка за търговия с емисии на правителствено ниво чрез Схема за зелени инвестиции

Не е стартирал процес на разработване на Национален план за действие по изменение на климата, тъй като от 2007 година България няма такъв.

КЛИМАТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ1

Глобални климатични промени

Регулярните метеорологични измервания са започнали главно през 19-ти век като по тази причина възстановяване наблюденията и анализът на климата и неговите колебания в миналото се е осъществявало главно чрез използване на различни методи и източници, например: радиовъглеродния метод; археологични, фенологични и дендрохронологични данни; данни от изучаване на ледници и корали; архиви и дневници и др. Анализите на исторически данни показват, че:



  • повишението на температурите на въздуха през 20-ти век вероятно е било най-голямо, спрямо предишните векове през последните 1000 години;

  • средната глобална приземна температура на въздуха се е увеличила с 0,74оС през периода 1906-2005 г.;

  • скоростта на увеличение на глобалната средна температура на приземния въздух от 1976 г. е близо три пъти по-голяма от скоростта на нарастване на температурата на въздуха, изчислена за целия 20-ти век;

  • над 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от началото на регулярните инструментални метеорологични наблюдения, започнали около 1850 г.;

  • снежната покривка постепенно намалява в повечето региони от света, особено през пролетта;

  • максималната продължителност на периода, през който земята е замръзнала, е намаляла с около 7% през втората половина на 20-ти век;

  • средната дата на замръзване на реките и езерата през последните 150 години закъснява с около 5,8 дни/век, докато датата на ледотопене настъпва по-рано с 6,5 дни/век.

  • от 70-те години на 20-ти век, продължителността и интензивността на засушаване са се увеличили над обширни територии, особено в тропиците и субтропиците;

  • годишната температура на въздуха, осреднена за Европа, се е повишила с 0,8°-1,0°C, а изминалите последни две десетилетия са били най-топлите на континента за периода на инструменталните измервания;

  • през 20-ти век валежите над северна Европа са се увеличили с 10 до 40%, докато валежите в някои региони от южна Европа са намалели с 20%.

  • При глобалното затопляне ледовете се топят и ловния сезон за полярните мечки се скъсява. Полярните мечки в наши дни са с намалено тегло, в сравнение с миналото.


Фиг. 1 Аномалии на средната глобална температура на земната повърхност (океан, суша) спрямо периода 1951-1980г. (ежегодни и 5-годишни средни стойности)



Източник: НИМХ

Национални климатични промени

Аномалии на средната годишна температура

Средногодишната температура за 2008 г. за страната е с 1,3±0.4°C над климатичната норма (средногодишната температура за периода 1961–1990 г.).

В Северна България затоплянето е малко по-голямо (+1,4±0.3°C) отколкото в Южна България (+1,1±0.3°C). Най-студен месец е бил януари с 0,8°C под нормата, а най-топли месеци – март и август, съответно с 3,2 и 3,1°C над нормата. Но все пак 2008 г. се нарежда след най-топлите години, считано от 1901 г.

Фиг.2 Аномалии на средната годишна температура на въздуха в България за 2008 г. спрямо стойностите за периода 1961-1990, °C


Източник: НИМХ

Фиг.3 Аномалии на температурата на въздуха в България за период 1988-2009 г. спрямо периода 1961-1990 г.



Източник: НИМХ

Със средногодишна температура от 12,8 °C, 2008 г. (заедно с 2000 г.) се нарежда на трето място по повишаване на температурата в България , след „по-топлите” години 2007 (13,2°C) и 1994 (13,1°C) – фиг.3.



Колебания в средната стойност на годишните, максималните денонощни валежи, снежната покривка

Средногодишното отношение на валежните суми спрямо нормите е под нормалното 79 ±14%, което представлава 468 mm (l/m2). За Северна България това отношение е 80% от нормата, а за Южна – 79%. Но докато за месеците август и ноември валежите са средно 27% и 36% от нормата, то през септември те са 204%.


На следващата фигура 4 са представени: средна стойност на годишния валеж (за районите с н.в. до 800 m); максимален валеж за 1 ден (за територията на страната);средна стойност на максималната височина на снежната покривка (за районите с н.в. 800-1800 m) и средна стойност (за районите с надм. вис. до 800 m) на температурата на въздуха за периода 1988-2008 г.

Фиг. 4 Климатични характеристики за периода 1988 – 2008 г.



Източник: ИАОС по данни на НИМХ

От фигурата се вижда, че максималният годишен валеж – 895 мм остава да е за 2005 година, максималният денонощен валеж - през 2007 г. (в Цар Калоян – 291 мм) и максималната височина на снежната покривка – през 2008 година.



Климатични сценарии за България
В резултат от някои от последните изследвания върху климата на страната, проведени в НИМХ се правят следните изводи:

  • от края на 1970-те се наблюдава тенденция към затопляне;

  • през втората половина на XX в. зимите са по-меки;

  • 18 от последните 21 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961 – 1990 г. ;

  • след средата на 1990-те години годишните валежи показват тенденция към повишение в повечето райони на страната;

  • през последните години се увеличава честотата на екстремните метеорологични и климатични явления;

  • има значително увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите 100 мм - с около 30% за периода 1991-2008 г. спрямо базисния 1961-1990 г.;

  • в периода 1991-2008 г. се наблюдава увеличение на регистрираните в метеорологичната мрежа случаи с проливни валежи;

  • през последните години има тенденция към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен тип конвективна облачност с валежи от дъжд, гръмотевични бури и понякога с валежи от град през зимни месеци като януари и февруари;

  • наблюдава се увеличена честота на средния брой дни с гръмотевични бури и градушки в по-хладни десетдневия през април и септември през периода 1991-2008 г. спрямо същите за базисния период 1961-1990г.;

  • годишната амплитудата между максималната и минималната температура на въздуха намалява – минималната температура се повишава по-бързо от максималната;

  • дебелината на снежната покривка показва тенденция към намаление в края на миналия век;

  • горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина;

  • съществува тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата в резултат на повишения разход на вода, която се изпарява от повърхността на почвата и посредством транспирацията на растителността;

За възможните промени на климата през следващите 100-200 години, се разглеждат различни сценарии за климата, които се базират на различни модели и предполагаеми изменения на факторите, както следва:



  • повечето модели включват като фактор и човешката дейност;

  • много от процесите в природата все още не фигурират в тези модели. Например, не се отчита какво е влиянието на облачните системи върху парниковия ефект, нито усвояването на въглеродния диоксид от океаните;

  • математичните модели на климата, които се използват и за симулиране на очакваното изменение на климата през XXI-ви век, се нуждаят от сценарии за бъдещите емисии на парникови газове и аерозоли в атмосферата. Тези сценарии описват в широки граници основните демографски, икономически и технологични източници, които оказват и ще продължават да оказват влияние върху бъдещите емисии на парниковите газове и аерозолите в атмосферата;

  • според симулациите за промените на климата, направени на базата на основните емисионни сценарии, се очаква повишение на средната температура в България между 2 и 5°C до края на XXI-ви век;

  • климатичните сценарии, включвайки като фактор и човешката дейност, имат основно хипотетичен характер и не трябва да се разглеждат като прогноза.


ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове (ПГ) по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO2). За сравняване на различните ПГ, чрез различната им сила да ускоряват глобалното затопляне, от Междуправителственият комитет по изменение на климата /IPCC/, е създаден индекс, наречен “потенциал за глобално затопляне(ПГЗ). Въздействието на топлинната енергия на всички ПГ се сравнява с въздействието на СО2 (ПГЗ = 1) и се обозначава като СО2 еквивалент.

Изготвянето на национални инвентаризации започва от 1988 г., като базова година за България. До този момент са извършени и предадени данните от 19 инвентаризации в Секретариата на РКОНИК, като последната се отнася за 2008 г.

През 2007 г. е проведена първата годишна проверка от Секретариата на Конвенцията в България, която установява, че Националната система за оценка на емисиите не съответства на изискванията на Протокола от Киото и дава подробни предписания и препоръки за нейното привеждане в съответствие. Тогавашният министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров не предприема нищо за изпълнението на тия препоръки.



Тенденции на общите емисии на парникови газове

Предварителните данни от инвентаризацията на емисиите на ПГ за 2008 г. показва, че общите емисии на ПГ в CO2 – екв. са 72 551 гигаграма (Gg) без отчитане на поглъщането от сектор “Земеползване, изменение в земеползването и горско стопанство” (ИЗГС). Нетните емисии (с отчитане на поглъщането от ЗИЗГС) са 65 749 Gg.

В Таблица 1 са посочени емисиите на основните ПГ, сумарните емисии (без отчитане на ИЗГС) и делът на общите емисии от емисиите през базовата 1988 г., приети за 100 %.



Таблица 1 Агрегирани емисии на ПГ (без Горско стопанство), Gg CO2-екв. и дял в проценти на общите годишни емисии спрямо базовата година

Парникови газове/ години

CO2

CH4

N2O

HFCs

PFCs

SF6

Общо

Дял

1988

98 815

21 926

12 946

0,00

0,00

0,00

133 687

100%

1989

99 063

21 737

12 041

0,00

0,00

0,00

132 841

99,37%

1990

86 269

20 193

11 166

0,00

0,00

0,00

117 627

87,99%

1991

68 777

18 977

8 262

0,00

0,00

0,00

96 017

71,82%

1992

61 785

17 943

6 748

0,00

0,00

0,00

86 476

64,69%

1993

64 376

16 765

6 034

0,00

0,00

0,00

87 175

65,21%

1994

62 361

15 976

6 199

0,00

0,00

0,00

84 536

63,23%

1995

66 361

16 032

6 158

2,95

0,00

1,26

88 556

66,24%

1996

65 010

15 510

6 057

109,30

0,00

1,31

86 687

64,84%

1997

63 200

14 684

5 727

188,15

0,00

1,75

83 801

62,68%

1998

55 197

14 311

4 662

576,66

0,00

1,83

74 748

55,91%

1999

50 973

13 664

4 788

102,80

0,00

1,88

69 530

52,01%

2000

50 482

13 406

5 221

96,02

0,00

2,23

69 207

51,77%

2001

52 105

12 429

4 896

97,50

0,00

2,29

69 531

52,01%

2002

49 265

12 358

4 772

89,59

0,00

2,51

66 488

49,73%

2003

53 864

12 996

4 735

120,60

0,00

2,52

71 717

53,65%

2004

53 270

12 854

4 730

217,30

0,00

3,68

71 075

53,17%

2005

54 028

11 905

4 682

386,84

0,00

4,42

71 007

53,11%

2006

55 144

11 672

4 483

610,68

0,04

5,30

71 914

53,79%

2007

58 890

11 576

5 049

246,61

0,00

3,40

75 765

56,67%

2008

56 615

10 691

4 722

519,78

0,00

3,40

72 551

54,27%

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2008 г.

През 2008 г. емисиите на CO2 имат най-голям дял от общите емисии на ПГ изразени в CО2-екв. – 78,03 %, емисиите на CH4 са на второ място с 14,74 %, а емисиите на N2O с дял 6,51 % остават на трето място, F – газове са с дял 0,7 %.

Фиг.5 Тенденция на емисиите на основните ПГ - CO2, CH4 и N2O и общата емисия на ПГ (в това число HFCs, PFCs и SF6) за периода 1988 – 2008 г., Gg CO2 - екв.



Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2008 г.

Анализът на фиг. 5 показва, че в периода 1988 – 2008 г. емисиите на основните ПГ имат тенденция към намаляване. През 2002 г. са емитирани най-малко общи емисии на ПГ (66 488 Gg CO2-екв. или 49.7 % от базовата година) през периода 1988-2008 г., като от 2003 г. започва тенденция към увеличаването им. През 2008 г. има лек спад на емисиите спрямо 2007 г. като достигат 72 551 гигаграма CO2-екв. или 54.27% от емисиите за базовата година.



Тенденции в емисиите на парниковите газове по сектори от класификацията на IPCC
Сектор „Енергия”

В съответствие с номенклатурата на Междуправителствения комитет по изменение на климата /IPCC/ в енергийния сектор са включени емисии от изгаряне на горива за получаване на енергия. В този сектор са включени и неорганизирани емисии при добив, пренос и разпределение на твърди, течни и газообразни горива.


Българският сектор „Енергия” има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на 74.6 % от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2008 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO2 – до 96 %.

Най-голям дял от емисиите на ПГ имат горивни процеси за производство на енергия – над 60 % от сумарните емисии на сектора. Само при нея се наблюдава значително нарастване на относителния дял по отношение на базовата 1988 г. – от 48 % на 59 % през 2008 г. За всички останали под сектори този дял се изменя както следва: при горивни процеси в преработващата индустрия от 27 % на 19 %, в транспорта от 15% на 14.8% и в публичния и битов сектор - от 9.8 % на 2.8 %. Намаленото директно изгаряне на горива в бита, води не само до общо намаляване на емисиите на ПГ, но и до ограничаване на общото замърсяване на въздуха.


Сектор „Индустриални процеси”


Емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” се получават в резултат на технологичните процеси на производство и/или консумация на материални продукти. При този вид емисии не участват процесите на изгаряне. Тези процеси са източник на емисии на всички основни ПГ и ПГ- прекурсори.

Най-голям дял в емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” за 2008 г. има CO2 – 76 %. На второ място е N2O с 19 % и на трето CH4 с 1 % от сумарните емисии в сектора, изразени в CO2–екв.

В сектора най-значими източници на ПГ са:

- производството на цимент (CO2);

- производството на стомана (CO2);

- производството на вар (CO2);

- производството на азотна киселинна (N2O);

- производството на амоняк (CO2).


Фиг. 6 Тенденция на емисиите на ПГ от индустриалните процеси за периода 1988-2008 г., Gg CO2 - екв.



Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2008 г.

На фигурата ясно се вижда, че в периода след 2000г. се наблюдава известна стабилизация на емисиите на СО2 от химическата промишленост, докато при производството на метали се наблюдава спад, който се дължи на преустановяването на дейността на комбината „Кремиковци”, като през 2008 г. се наблюдава най-големия минимум на ПГ за разглеждания период. Поради настъпилата финансова криза за пръв път от 1998 г. се наблюдава намаление на емисиите на ПГ от производството на минерални продукти.



Сектор „Използване на разтворители”

Емисиите на ПГ в сектор “Използване на разтворители” са в резултат на процесите на производство и използване на бои и лепила, използване на разтворители в леката промишленост и бита, химическо почистване на дрехи, производство на растителни масла и производство на лекарства. Основно в този сектор се емитират неметанови летливи органични съединения (NMVOCs) и N2O. Секторът не е ключов източник на емисии на ПГ.


Сектор „Селско стопанство”


Емисиите на ПГ от сектор “Селско стопанство” се получават в резултат на дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци. Процесите и дейностите в този сектор са източници основно на CH4 и N2O.

Най-голям източник на емисии на CH4 в сектора е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 61.96 Gg. Значителни са и емисиите на N2O предимно от селскостопанските почви, като техният дял през 2008 г. е 88 %.

При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират известни количества ПГ- прекурсори на ПГ - CO и NOx.

Сектор „Земеползване, изменение в земеползването и горско стопанство”


Секторът “Земеползване, изменение в земеползването и горско стопанство” обхваща процесите на обмен на CO2 между източниците на биомаса (горски, тревни и други насаждения, почви) и атмосферата. Обменът на потоците CO2 от и към атмосферата представлява съвкупност от процеси, които са резултат и от антропогенна дейност. Така например поглъщането на CO2 в горите е свързано със стопанисването и управлението на горски масиви, предназначени за промишлен добив на дървесина. Залесяването на пустеещи земи с цел спиране на ерозионни процеси също води до натрупване на CO2 в биомаса.

Емисиите на CO2 в атмосферата са свързани с прочистване и изгаряне на гори с цел създаване на селскостопански земи, както и поради промени в органичните съставки на почвите вследствие на ерозия или на обработка с химикали.

В тази категория се включват дейности, които също водят до промени в потоците на CO2 от и към атмосферата. Това са дренажи на почви, изместване на периодите на култивация на растителни култури (основно в тропическите региони), както и редуване на по-дълги и по-къси периоди на култивация, наводняване вследствие изграждането на хидротехнически съоръжения, изменения в подпочвените води поради намеса на човека и други.

В инвентаризацията на ПГ за 2008 г., както и за предходните години, е определено нетното поглъщане на CO2 от категория “Изменение на горите и други горски източници на биомаса”.

Поглъщането на CO2 се формира от нетния баланс на усвоявания от атмосферата С и отсеченото количество биомаса /дървета/, което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности консумиращи биомаса.

Сектор „Отпадъци”

Емисиите на ПГ в сектор “Отпадъци” се получават в резултат на процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор и след третиране на отпадъчни води от домакинствата и промишлеността.

Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или за получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от депонираните твърди отпадъци.

Депонираните твърди отпадъци емитират СН4 в резултат на процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. В инвентаризацията за 2008 г., емисиите на метан от този източник са на първо място в България.

Вторият голям източник на СН4 в този сектор е третирането на отпадъчните води, като се разглеждат самостоятелно третирането на индустриалните отпадни води и третирането на отпадни води от домакинствата и обществените сгради.

Тенденции в общите емисии на парникови газове за периода 1988-2008 г.

На следващата фигура са представени общите емисии на ПГ по сектори за периода 1988 - 2008 год. в Gg СО2 - екв. Включени са и количествата погълнат СО2 от горите, което води до понижаване на емисиите.



Фиг. 7 Общи емисии на парникови газове по сектори за периода 1988 – 2008 г., Gg CO2 - екв.



Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2008 г.

Анализът на фигурата показва, че сектор “Енергия” има най-голям дял от общите емисии на ПГ през 2008 г. – 75 %. На второ място е сектор “Отпадъци” с 9,7 % от националните емисии, а на трето място е сектор “Индустриални процеси” – 8 %.

На следващата графика са представени количествата на основните парникови газове, емитирани от различните сектори.



Фиг. 8 Дял на основните източници на емисии на ПГ през 2008 г.,%









Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2008 г.

Основен индикатор за оценка на емисиите на парникови газове в международен аспект саемисиите на парникови газове на човек от населението.


Фиг. 9 Годишни емисии на парникови газове на човек от населението, тона СО2 - екв. на глава от населението



Източник: ИАОС

За периода 1988 – 2002 г. емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 14,9 тона СО2 – екв. през 1988 г. на 8,5 тона СО2 – екв. през 2002 г., след 2002 г. емисиите нарастват до 9,6 тона СО2 – екв. през 2008 г.

Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, тъй като с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. Намаляването на тази зависимост е признак за устойчивост на развитието, поради което годишните емисии на парникови газове за производство на единица брутен вътрешен продукт (БВП) представляват интересен индикатор. На следващата фигура са представени данни за този показател за България в периода 1999 – 2008 г.

Фиг. 10 Годишни емисии на парникови газове за единица БВП,

тона СО2 - екв. за 1000 лева



Източник: ИАОС

За период от 10 г. емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват, като от 2,6 тона СО2 - екв. за 2000 г. през 2008 г. те достигат до 1,1 тона СО2 - екв. за хиляда лева БВП. Намаляването на Емисиите на единица БВП е признак на устойчиво развитие на икономиката на страната.



ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АНГАЖИМЕНТИТЕ НА СТРАНАТА СПРЯМО ЦЕЛИТЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО

Фиг. 11 Постигане на целите на Протокола от Киото до 2008 г., Gg CO2 - екв.



Източник: ИАОС
Анализът на данните от националните инвентаризациите за периода до 2008 г. спрямо целите на Протокола от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола.

Общо в ЕС през 2007 год. (без отчитане на поглъщането от земеползване и гори) са емитирани 5 045 млн. тона СО2 еквивалент. Най-големите източници на емисии са Германия – 19% от общото за съюза количество, Великобритания - 13%, Италия и Франция около 11%. България емитира под 1,5% от общите количество ПГ на страните – членки на Европейския съюз. Общият спад в ЕС на емисиите на ПГ за периода от 1990-2007 г. е 9,3 %. В България спадът на емисиите за този период е от 35,8%



ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ОТ БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РКОНИК И ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО

Стратегически и нормативни документи

През 2008 г. са разработени и приети стратегически и нормативни документи по политиката по изменение на климата, които са насочени към създаване на подходящи условия за реализиране на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) на парникови газове, разработена от Европейската комисия, в съответствие с член 17 от Протокола от Киото, както следва:


  • Изменение и допълнение на «Методика за осъществяване на мониторинг на емисиите на парникови газове от операторите на инсталации, участващи в Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове», утвърдена със Заповед № РД-442/17.07.2008 г. на министъра на околната среда и водите.

Изменението и допълнението на «Методика за осъществяване на мониторинг на емисиите на парникови газове от операторите на инсталации, участващи в Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове» е наложена от изпълнението на Решение 2007/589/ЕО от 18.07.2007 г. за създаване на нови насоки за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/EО.




Не са приети:

  • Национален план за действие по изменение на климата за 2007 г.”, разработен в съответствие с чл. 77а, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда и приет с решение на Министерския съвет (МС). След получени коментари и предложения от ЕК е необходимо да бъде преработен и отново да бъде приет от МС;

  • Национален план за разпределение на квоти (НПРК) за търговия с емисии на парникови газове за 2008 - 2012 г.” в съответствие с чл. 77а, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда, приет с решение на МС от 23.12.2008 г.;


Р България като нов член на ЕС (от 01.01.2007 г.) е длъжна да разработи първия си план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове само за 2007 г. за разлика от старите членове на ЕС, за които Първият план за разпределение е за периода 2005 -2007 г. Националните планове за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове за 2007 г. и за периода 2008 – 2012 г. са нотифицирани от Република България в изпълнение на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и Съвета и на чл. 77а от Закона за опазване на околната среда. Плановете са разработени в рамките на посочената по-горе Междуведомствена работна група (МРГ) с представители на следните институции и организации: Министерския съвет, Министерство на околната среда и водите, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на финансите, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, Изпълнителна агенция по околна среда, Агенция за икономически анализи и прогнози, Агенция по енергийна ефективност, Национален статистически институт, Българска асоциация на металургичната индустрия, Българска Стопанска Камара, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Българска камара на химическата промишленост, Българска асоциация на циментовата индустрия, Асоциация на варопроизводителите в България, Браншова камара на целулозно-хартиената промишленост, Българска браншова камара на енергетиците и представители на производителите на стъкло, на рафинериите и на торовата индустрия.

Техническата помощ за Плана е осигурена от български и холандски консултанти, а финансирането - от PSO-програмата на Правителството на Кралство Холандия.

Със свои Решения Европейската комисия постановява намаляване на общото количество квоти на парникови газове за разпределение между операторите средно с около 20% за 2007 г. и 37% за 2008-2012 г. в сравнение с одобрените от МС и предложени от България количества квоти за одобрение от ЕК.

През 2008 г. започва актуализацията на всички издадени Разрешителни за емисии на парникови газове съгласно изменената и допълнена Методика като до края на 2008г. са издадени разрешителни за емисии на парникови газове на 144 предприятия.


  • По отношение на другия гъвкав механизъм по чл. 6 на Протокола от Киото - изпълнение на проекти по механизма “съвместно изпълнение “, през 2008 г. е разработена и утвърдена от министъра на околната среда и водите “Инструкция за одобрение на проектни дейности по механизма “съвместно изпълнение”. Подписани са меморандуми, ратифицирани със закон от Народното събрание, за разбирателство и за сътрудничество между Правителството на Р България и правителствата на Кралство Испания, Република Италия, Република Финландия и Кралство Холандия.


Прилагане на механизми на Протокола от Киото

Европейска схема за търговия с емисии на парникови газове

ЕСТЕ е основният инструмент на ЕС за изпълнение на задълженията на Общността по Протокола от Киото. Елементите на Схемата са:



  1. Разпределение на квотите чрез Национален план за разпределение;

  2. Издаване на разрешителни за емисиите на парникови газове за всяка инсталация;

  3. Мониторинг, верификация и докладване на емисиите;

  4. Регистър за транзакции на квоти;

  5. Контрол на изпълнението и налагане на санкции.

Разпределението на квоти за емисии на парникови газове се осъществява в съответствие с НПРК за търговия с емисии на парникови газове. Чрез този план на база на допустимите емисии на парникови газове за страната, историческите и прогнозните емисии на инсталациите се определят квотите за допустимите емисии от съоръженията в бъдещите периоди. За новите и закъснели оператори на инсталации се създава резерв от квоти. При изчерпване на резерва операторите закупуват квоти на пазарен принцип. Безплатни квоти за търговия с емисии се разпределят само на оператори, притежаващи валидни разрешителни за емисии на парникови газове.

Разпределението на квоти на ниво инсталации се основава на верифицираните емисии от докладите за 2007 г. и 2008 г. на операторите на инсталациите, участващи в ЕСТЕ. На база на одобрения план за мониторинг към Разрешителното за емисии на парникови газове всеки оператор изготвя и представя в ИАОС до 31.03. всяка година, годишен доклад за изпуснатите емисии от инсталацията през предходната година, който се заверява от независим акредитиран орган – верификатор.

Количествата са коригирани с необходимото намаление за приравняване към общото годишно разрешено количество, при отчитане на:


  1. количеството заделени квоти за избягване на ефекта на прякото и непрякото двойно отчитане по одобрени и подкрепени проекти „Съвместно изпълнение” (с подадена пълна проектна документация в МОСВ до 31 юни 2008  г.);

  2. заделяне на целеви резерв за нови участници.

Годишното количество квоти за разпределяне за периода 2008-2012 г. е определено на 42,433,833 t СО2 с Решение на ЕК от 26 октомври 2007 г. и Решение на ЕК от 04 декември 2008 г., поправка на Решение на ЕК от 26 октомври 2007 г.

Целта на Националния регистър е отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове. Регистърът се поддържа като електронна база данни и се води в съответствие с изискванията и по реда, определен в Регламент 2216/2004 на Европейската комисия от 21 декември 2004 г. относно стандартизирана и защитена система от регистри по силата на Директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/EО на Европейския парламент и на Съвета.

През септември 2008 г. е извършено успешно свързване на Националния Регистър с Независимия регистър на ЕК и с Независимия регистър на транзакциите по РКОНИК.
Изпълнение на проекти „съвместно изпълнение” за намаляване на емисиите на парникови газове

По отношение на изпълнението на проекти “съвместно изпълнение” през 2008 г. са в процес на изпълнение или в подготовка за реализация редица проекти, свързани с подобряване на енергийната ефективност, производство на биогорива, увеличаване на производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници. В приложение към раздела е включена подробна информация за проектите получили „Писмо за подкрепа” или „Писмо за одобрение” от МОСВ за периода 2008 – 2012 г.


Изпълнение на мерките от Втория национален план за действие по изменение на климата по сектори през 2008 г.

Вторият национален план за действие по изменение на климата (НПДИК) обхваща периода 2005-2008 г., като приложените мерки по отношение намаляване емисиите на парникови газове са оценявани ежегодно.



Енергетика

Пакетът от мерки, в сектор Енергетика в България, предвижда общо годишно намаление на емисиите на парникови газове от 6.4 Mt СО2–екв. през 2008 г. Реално е постигнато по-голямо намаление от планираното, поради постигане на висок резултат от модернизацията на 5 и 6 блокове в АЕЦ “Козлодуй”, но едновременно с това има и увеличение на емисиите, поради извеждането на от експлоатация на 3 и 4 блокове. По-значимите изпълнени мерки в сектора през 2008 г. са:



  • Изграждане на малки и микро ВЕЦ в различни региони на страната – 3 бр.;

  • Извършени настройки на топлофикационните централи и отоплителни котли с турбини на природен газ – 2бр;

  • Снабдяване с природен газ на Община Силистра;

  • Изграждане на ветро - енергийни паркове” – 7 бр.

  • Извеждане от експлоатация на блок №1 –ТЕЦ Бобов дол и 2бр. парогенератори в Топлофикация Габрово;

  • Ограничена експлоатация в ТЕЦ Брикел и ТЕЦ Марица 3;

  • Изграждане на сероочистващи инсталации (СОИ) в ТЕЦ Марица Изток 2 и Марица Изток 3;

Не са изпълнени мероприятията в : ТЕЦ Варна, Топлофикация Русе и Топлофикация Перник. Предвидените мероприятия в Топлофикация София са изпълнени частично.


Промишленост


Общият ефект от прилагането на мерките в сектор Промишленост се оценява на 0.5 Mt СО2-екв. за периода към 2008 г. Изпълнените значими мерки в сектора са:

  • Намаляване на топлинните загуби на инсталации в промишлени предприятия – намаляване на емисиите с 0.12 Mt;

  • Системи за мониторинг на промишленото потребление на енергия – намаляване на емисиите с 0.11 Mt ;

  • Модернизация на инсталациите за пара и сгъстен въздух и намаляване на консумацията на енергия – намаляване на емисиите с 0.02 Mt

Бит и услуги

Общият ефект от прилагането на мерките в сектора е оценен на 2.4 Mt СО2-екв. за периода към 2010 г. Значими мерки през 2008 г.:



  • Газоснабдяване в домакинствата – спестяване на 2300 kt от газоснабдяването на 290 000 домакинства (замяна на електроенергията) - Високата цена на газа и разходите за уреди (5 000–7 000 лв./домакинство) затруднява газоснабдяването - реализирано не повече от 10 % ;

  • Инсталиране на соларни панели - спестяване на 0.02 Mt от заместването на газьола, използван за отопление. Изпълнението е пренебрежимо малко, поради високите инвестиции и липса на съфинансиране.

  • Хибридни и други инсталации за топла вода - спестяване на 0.04 Mt .Изпълнението е пренебрежимо малко, поради високите инвестиции и липса на съфинансиране.

Транспорт

По - значимите мерки изпълнени през 2008 г. са:



  • Модернизация на железниците – цел: спестяване на 0.04 Mt. През 2008 г. са предоставени субсидии и компенсации за развитие на железопътния транспорт общо в размер на 179.165 млн. лева - ръст от 44.5 % спрямо 2007 г.

  • Диспечерска система за управление на товарния транспорт - спестяване на 0.03 Mt

Селско стопанство

Общият ефект от прилагането на мерките в сектора се оценява на 0.1 Mt СО2-екв. за периода към 2008 г. Реализирани са следните мерки:



  • Управление на оборския торнамаляване на емисиите с 0.07 Mt от компостиране, промяна в начините и технологиите на събиране и съхранение на течен и твърд оборски тор - Проведени са обучения за администрацията и земеделски стопани за правилното съхранение на оборския тор и растителните остатъци във фермите.

  • Издадена е Наредба № 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. В тази наредба са отразени освен изискванията и параметрите към животновъдните обекти за всички категории животни и производството, обработката и управлението на оборския тор.

1 Информацията е предоставена от Националния институт по метеорология и хидрология



Каталог: eea
eea -> Наредба №8 от 12 декември 2003 Г. За реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени със закона за биологичното разнообразие за животинските и растителните видове от приложение №3, за животинските видове от приложение
eea -> Наредба №6 от 23 октомври 2003 Г. За минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни
eea -> Събиране (R13 и/или D15) на негодни за употреба батерии и акумулатори
eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда
eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда
eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда
eea -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница