Как човекът възприема миризмите?
Векове наред човекът живее сред ухания и миризми на животинския и растителния свят и едно от неговите пет сетива — обонянието, му служи да ги възприема и разграничава. Но как става това? Този въпрос е занимавал умовете на много учени още от древността. Може би най-близо до съвременните представи за протичащия физиологичен процес е мнението, изказано преди около 2000 години от древноримския философ и поет Тит Лукреций Кар. Според него в човешкия нос има множество ямички с разнообразна форма и мирисните частици, попаднали в носа, влизат или не влизат в тях, подобно на ключа в секретната брава. В първия случай миризмата се усещала, а във втория — не. С други думи, разпознаването на миризмите зависело от това, доколко формите на най-малките мирисни частици съответстват на ямичките в обонятелната тъкан. Догадката, изказана от древния учен, макар и грубо обоснована, не е далеч от истината — днес е установено, че от размерите на мирисните дразнители (които са летливи молекули) зависи степента на възприемане на миризмата.
Какво е известно днес за обонятелния орган на човека?
Всъщност обонянието е един от петте сетивни органа (зрение, слух, вкус, осезание и обоняние), чрез които човекът получава цялостна информация за околната среда. По своята същност човешкият обонятелен орган представлява сложна биологична лаборатория на организма, която се състои от три части: възприемаща, събираща и анализираща. Възприемащата част е носната кухина; събиращата част е обонятелната луковица на обонятелния нерв; анализиращата част е обонятелната зона (лимбичният дял) на кората на главния мозък.
В лигавицата на горната част на носната кухина са разположени множество обонятелни рецептори, които се състоят от многобройни обонятелни клетки (фиг. 17).
Обонятелна луковица
Обонятелни клетки.
ЦЕНТРАЛЕН КРАЙ
ЕПИТЕЛНА КЛЕТКА
ОБОНЯТЕЛИА КЛЕТКА
ПЕРИФЕРЕН КРАЙ
Фиг. 17. Схематично представяне на обонятелния орган и обонятелните клетки и рецептори.
Вдишаните мирисни газообразни вещества (летливи молекули) преминават през носните проходи, където се затоплят, овлажняват се от секрета (който служи за разтворител на мирисните вещества) и в значителна степен се освобождават от съдържащите се в тях прахообразни частици. Затоплянето става благодарение на многобройните кръвоносни съдове и наличието на фина пореста тъкан, която може бързо да увеличава и намалява обема си в зависимост от естеството на вдишваните газообразни вещества. Овлажняването (необходимо условие за определяне на миризмите) се извършва при изпаряването на секрета, отделян от носната лигавица, а също и чрез част от сълзите, преминаващи в носа по слъзноносния канал. Установено е, че за едно денонощие носната лигавица на човека отделя около 1/2 литър течност, без да предизвиква усещане за излишък от течност в носа. В носната кухина поради издатините и тесните пространства въздушната струя образува завихряния, които са особено силно изразени при прехода от вдишване към издишване и обратно. Всичко това спомага за доброто смесване на газоообразните вещества в горните отдели на носната кухина и осигурява попадането им в ямичките на обонятелната тъкан. От всяка обонятелна клетка до повърхността на носната лигавица излиза по един периферен израстък накрая с удебеление (подобно на карфица), завършващо с 8—10 реснички, събрани под форма на четчица. Тези рес-нички са изключително подвижни и еластични — въртят се в различни посоки като локатори и задачата им е да приемат летливите молекули на мирисните вещества. В резултат на това в рецеп-торните клетки възниква нервен импулс, който се насочва към кората на главния мозък по обонятелните нервни влакна. Израстъците на обонятелните клетки се събират в 15-20 стълбца и през малки отворчета на решетеста пластинка, намираща се в горната част на носните канали, преминават в черепната кухина, където образуват удебелен общ сноп, наречен обонятелна луковица. Тя представлява сложно организиран първичен нервен център, където става предварителната обработка на цялата информация за мирисните вещества, постъпващи от външната среда. Обонятелните луковици са разположени точно над носа и са продължение на мозъка. Те "отсяват" ненужното и изпращат само съществената информация в епиталамуса на главния мозък. Там се намира обонятелният център, където става анализирането (различаването) на миризмите. Обонятелните рецептори имат изключително висока чувствителност. Установено е, че човек може да различи до 10 хиляди миризми и да усети ароматните вещества, излъчвани например от маслодайната роза (от тях се получават парфюми) дори, когато в 30 милиардни части от въздуха се съдържа само една част от това вещество.
Обонятелният орган е в състояние дадолови такива минимални количества мирисни вещества, които не могат да бъдат открити нито с химични реактиви, нито със светлинни спектри. Чрез тях аналитичните тегла може да се изчислят с точност до 0,0001 g, докато човешкият обонятелен орган може да установи вещество, чието количество е милион пъти по-малко. При хората, упражняващи определени професии, обонянието е много силно развито (химици, фармацевти, парфюмери, дегустатори и др.). Установено е, че при пушачите обонятелната чувствителност е по-ниска в сравнение с непушачите. Любопитно е, че жените разпознават миризмите по-добре от мъжете, най-вероятно защото им отделят по-голямо внимание (използуват повече козметични средства, както и ароматни подправки при готвене). Учените са установили, че обонянието на човека се развива от най-ранна възраст. Наскоро беше доказано, че бебе на 4 дни вече е в състояние да различава млякото на своята майка от млякото на друга кърмачка. Смята се, че остротата на обонянието се повишава до 7-годишна възраст, след което постепенно започва да спада, но това се компенсира с натрупването на обонятелна памет, за която е известно, че може и да се тренира. Учените са на мнение, че при възрастните хора обонянието (както вкусът) се запазва по-добре, отколкото функциите на другите сетивни органи.
Установено е, че при човека възприемането на миризмите е строго индивидуално и се влияе от възрастта, пола, типа нервна система, здравословното и емоционалното състояние, както и от физиологичните особености на организма, професионалния опит и др.
Въпреки остротата на човешкото обоняние при много животински видове, особено при бозайниците, то е многократно по-силно развито. За тях миризмите са своеобразен "език", чрез който животните се "разбират" помежду си, съобщават едно на друго своите настроения и здравословно състояние, откриват брачния партньор и враговете си. Душейки се едни-други, те общуват и обменят информация помежду си.
Неминуемо възниква въпросът: каква е природата на миризмите? Учените отдавна водят спор, който в крайна сметка е довел до създаването на две основни хипотези - химична и физична. Според химичната хипотеза миризмата е наличие (и съответно действие) във въздуха или водата на малки концентрации от летливи вещества, а според физичната хипотеза миризмата е излъчване на молекули от мирисни вещества в инфрачервената област на спектъра. Много факти потвърждават както едната, така и другата хипотеза, но преобладава становището, че химичната версия е по-убедителна.
Много спорен е и въпросът за установяване точния брой на миризмите. Създадени са различни класификации на голямото разнообразие от природни миризми. Така според една стара класификация те се делят на благоуханни, вонящи, киселинни и миризми от продуктите на горенето. Други учени са на мнение, че съществуват 24 основни миризми, а според трети — 9. Най-популярна обаче е класификацията на английския биохимик Д. Еймър, според която основните миризми (по подобие на седемте основни цвята и седемте музикални ноти) са 7 — камфорна, мускусна, цветова, ментова, етерична, остра и гнилостна (фиг. 18). От смесването на тези първични миризми се получават най-разнообразни други мирисни варианти, които се възприемат от обонятелния орган на човека.
Камфорна Мускусна Цветова Ментова Етерична Остра
Фиг. 18. Спектър на първичните миризми - т. нар. "азбука па обонянието" (по Д. Еймер).
Феноменалната чувствителност на обонятелния орган е подтикнала учените към създаване на редица теории. Такава е квантовата теория на Г. Дайсънинг Р. Райт, според която всеки тип колебание в молекулите има своя собствена честота. Вибрациите на летливите молекули на мирисните вещества, попаднали в носната кухина, възбуждат окончанията на нервните клетки, които от своя страна предават предизвиканите импулси в кората на главния мозък. Молекулите на мирисните вещества поглъщат и изпускат излъчвания с дължина на вълната от 1 до 100 микрона. Установено е, че човешкото тяло при нормална телесна температура на свой ред поглъща и изпуска излъчвания с дължина на вълната от 4 до 20 микрона. С други думи, то е настроено на същия обхват. По всяка вероятност основните миризми съответстват на "радиопредаване" на молекулите на излъчените вълни с различна дължина в пределите на инфрачервената област на спектъра, която се възприема от обонятелния орган на човека.
Днес миризмите се използват в парфюмерийната, химическата и хранителната промишленост, намират приложение и в криминалистиката. Но най-ценната и най-важната им функция е в служба на здравето — профилактична и лечебна, чрез получилата вече популярност ароматотерапия — лечение с аромати от природата.
Къде в растенията се съдържат летливи ароматни вещества?
От известните 300 000 растителни вида на нашата планета само около 2500 съдържат приятно миришещи летливи вещества (етерични масла), а от тях промишлено значение имат само около 200 вида. Етеричното масло може да е разпределено повече или по-малко равномерно в цялото растение или да се съдържа само в отделни негови части (цветове, пъпки, плодове, стъбла, кори, грудки, корени или листа). Най-често в даден растителен вид има само един тип етерично масло (напр. розата, лавандулата, ментата и пр.), но има и растения, при които отделните части съдържат различни по химичен състав етерични масла (напр. при канеленото дърво кората съдържа канелен алдехид, листата — евгенол, корените — камфор).
Установено е, че етеричните масла се натрупват в растенията в специални секреторни органи — епидермални (външни) кожни жлези, където секретът се събира между външната стена на кути- кулата и вътрешни жлезички (т. е. в самата тъкан). Кожните жлези обикновено представляват жлезисти власинки. Вътрешните жлезички са оформени като секреторни вместилища, съставени от специални секреторни тънкостенни заоблени клетки, изпълнени с етерично масло. В някои растителни видове вместилището може да се образува чрез разтваряне на клетъчните ципи и сливане на няколко клетки или чрез едновременно сливане на група клетки. Секреторните вместилища може да са изолирани едно от друго или съединени чрез канали, образувайки разклонена мрежа из цялото растение. В този случай е достатъчен само един пробив, за да изтече цялото етерично масло (така са устроени напр. боровите дървета и затова с един разрез в кората им може да се получи голямо количество смола). Установено е, че образуването на етерично масло е свързано с растежа и че в младите растителни части то се извършва по-интензивно и е по-обилно, отколкото в завършилите своето развитие. Това се обяснява с усилената обмяна на веществата в подрастващите млади растения. По време на вегетационния период химичният състав и ароматът на етеричните масла се променят, а най-голямо количество от тях се установява обикновено по време на цъфтежа.
Съдържанието на етерично масло в растенията се колебае в широки граници - от хилядни части от процента до 10 и повече процента.
Етерични масла - получаване, съдържание и свойства
От многобройните археологически разкопки и открити веществени доказателства става ясно, че древните египтяни са познавали процеса на дестилация още около IV в. пр. н. е. Известно е, че те са получавали терпентиново масло и колофон, а също и евка-липтово и розово масло и др., които използвали при религиозни ритуали, както и за лечебни и козметични цели и като съставка при консервацията в процеса на балсамиране.
След египтяните може би едни от първите, които усвоили дестилацията на благоуханни масла, били арабите. През VIII в. те вече изнасяли за други страни етерични масла, известни като "благоуханията на Арабия". След тях ароматни вещества чрез дестилация се научили да получават и народи от други райони на света - японци, индийци, перси, а също римляни и гърци. От трудовете на древноримския учен Плиний Стари (23—79) и на древногръцкия лекар и ботаник Диоскорид (втората половина на I в.) става ясно, че през този период под понятието дестилация се разбирал всеки метод за получаване на ароматни извлеци от растителен и животински произход - пресоване, филтриране, разтваряне, мацериране, ферментиране и гниене. Диоскорид например наричал "дестилирано" розовото масло, получено чрез многократно изваряване на цвят от рози с тлъсто масло.
По-късно алхимиците, които прекарвали дни и нощи в търсене на заветния философски камък или на еликсира на живота, също използвали дестилацията като един от основните методи при своите изследвания. Дестилирали вино, за да извлекат от него "spiritus vini" (духа на виното), дестилирали лекарствени растения, за да извлекат от тях "действащите начала" и пр. В резултат от растенията били получени подобни на масло вещества, които излъчвали силен аромат. За разлика от тлъстите растителни масла, тези вещества бързо се изпарявали във въздуха, поради което ги нарекли етерични масла. Още тогава било забелязано, че при капване върху лист хартия на етерично масло (розово, ментово или др.), се образува блажно петно, което след време изчезва, а помещението, където се провеждал опитът, се изпълвало с аромата на рози или мента и затова тези вещества били наричани и изпаряеми масла. Но ако върху хартията се капнело слънчогледово масло (олио) или маслинено масло (зехтин), появилото се блажно петно оставало и не изсъхвало изобщо. По този начин се научили да ги различават. Към такава проба прибягвали търговците на етерични масла, за да разберат дали те са примесени с не толкова цененото растително масло. Но друга, по-съществена разлика между тях тогава не се правела.
През Средновековието постепенно приоритет в добива на ценните етерични масла добили алхимиците и монасите, които в алхимичните лаборатории и манастирските одаи получавали благоуханни води и чисти етерични масла. Обикновено за извличане на етерично масло от определен вид ароматно растение те го поставяли в големи стъклени дестилационни колби или реторти, добавяли вода и загрявали на пясъчна баня или направо върху огъня (фиг. 19).
Фиг. 19. Древни апаратури за дестилация: вляво — аламбик, използван през Средновековието; вдясно — алхимичен дестилационен апарат.
Вследствие на това образувалите се водни пари увличали със себе си етеричното масло. При кондензиране на парите маслото се отделяло от получения течен дестилат, като по примитивен начин се отстранявала водата и така се получавало чисто етерично масло. По това време обаче вече било известно, че ако вместо във вода ароматните растения се накиснат в спирт, при дестилацията се получава алкохолен разтвор на етеричното масло, който се използвал в парфюмерията. През този период добиваните етерични масла намирали приложение предимно за лечебни цели. Все още не се правела съществена разлика между тлъсти (слънчогледово масло, свинска мас, говежда лой и др.) и етерични масла. През XVI в. вече били натрупани много повече познания за етеричните масла. Установено било, че в химично отношение тлъстите (растителни масла и животински мазнини) и етеричните масла нямат нищо общо. Животинските мазнини и растителните масла представляват сложни естери на тривалентния алкохол на глицерола (глицерина) и на високомолекулните мастни киселини - олеинова, палмитинова и стеаринова.
В състава на етеричните масла липсва глицерин; при това те представляват смес от разнообразни летливи химични съединения, докато тлъстите масла не са летливи.
Едва през XIX в. благодарение на изследванията на много учени се заражда промишленото производство на етерични масла -най-напред в Европа, а по-късно на Североамериканския континент и в други райони на света.
За добиване на етерични масла в зависимост от растителния вид и предназначението им се използват разнообразни методи: 1) дестилация с вода и водна пара; 2) екстракция (извличане) с летливи разтворители; 3) анфльораж; 4) мацерация и 5) пресоване. От тях най-често се прилага дестилацията, тъй като този метод е най-прост, евтин и достъпен. Екстракция, анфльораж и мацерация се използват предимно за извличане на етерични масла от цветове, листа, пъпки, стъбла и корени. Пресоване се практикува най-вече при получаване на етерични масла от корените на цитрусовите плодове (бергамот, портокал, лимон, грейпфрут, мандарина). В по-ново време се осъществи и полусинтетично получаване на химично чисти ароматни вещества от етерични масла, а също и пълното им синтезиране на базата на продуктите на каменовъгления катран.
Днес ароматните етерични масла, получавани по съвременни промишлени технологии и в големи количества, намират все по-голямо приложение при производството на фармацевтичната и козметичната промишленост (лекарствени препарати, парфюми, есенции и др.)
Съдържание на етеричните масла. Установено е, че етеричните масла представляват сложни смеси, в чийто състав влизат различни органични съединения, съдържащи елементите въглерод, водород, кислород и в редки случаи сяра и азот. Основните съставки на етеричните масла са следните:
Въглеводороди. Застъпени са терпени, сескитерпени и дитерпени, които са безцветни течности и се срещат предимно в смолите на иглолистните дървета. Те са летливи и имат специфичен мек и приятен аромат. От терпените с най-важно значение са оцимен, силвестрен, мирцен, лимонен, терпинен и др. От ароматните въглеводороди най-често се срещат цимол, стирол и др.
Алкохоли. В етеричните масла се съдържат разнообразни алкохоли: алифатпи (лавандулол, нерол, цитронелол, гераниол и др.), терпенови (ментол, терпинеол, борнеол и др.) и ароматни (канелен, хидроканелен, анасонов, фенилетилов и др.).
Феноли и фенол-етери. Установени са тимол, анетол, евгенол, сафрол, карвакрол и др.
Алдехиди. Застъпени са бензалдехид, салицилалдехид, ванилии, анисалдехид, хелиотропин, цитрал, цитронелал, лауриналдехид, стеариналдехид, фурфурол и др.
Кетони. Представени са от ацетон, метилхептенон, ментон, карвон, полетон, туйон, йонон, камфор и др.
Органични киселини. Съдържат се в свободно състояние, но по-често под формата на естери, като преобладават естерите на оцетната, валериановата и маслената киселини.
В състава на някои етерични масла са открити също азотосъдържащи и сяросъдържащи съединения, фуранови производни, лактони и др.
Свойства на етеричните масла. Най-характерното свойство на етеричните масла е тяхната летливост и способността им да се разтварят напълно в летливи разтворители (хлороформ, бензол, петролеев етер и др.). До известна степен те се разтварят в разреден алкохол и съвсем малко във вода.
При стайна температура етеричните масла са с течна консистенция, наречена елеоптен. При продължително съхраняване или при ниски температури от някои етерични масла се отделят кристални продукти - т. нар. стеароптен, в който често пъти преминават вещества, обуславящи аромата им или техните лечебни свойства.
Друго характерно свойство на етеричните масла е, че те горят. Това е причината за избухването на много горски пожари по време на големи горещини и силно слънце. Особено интересно в това отношение е растението росен (Dictamnus debus), чиито жлезисти власинки изпускат обилно летливо етерично масло около него, което предизвиква сериозни възпаления и разранявания по кожата на човека, а при драсване на клечка кибрит растението пламва, без самото то да изгаря.
Повечето етерични масла са безцветни, но при продължителен престой се оцветяват различно. Под влияние на въздуха, светлината и влагата те се променят — потъмняват, осмоляват се, а понякога придобиват нехарактерен аромат..Поради това етеричните масла се съхраняват в сухи, тъмни, напълнени догоре стъкленици.
Поради разнородния си състав етеричните масла нямат точно определена температура на кипене. При дестилиране на етерично масло в температурния интервал между 155 и 180° С от него се отделят терпеновите въглеводороди, а при температури между 180 и 245° С се дестилират оксидите (окисите), алдехидите, кетоните, алкохолите, естерите, фенолите и фенол-естерите. При най-високи температури — от 250 до 300° С се извличат сескитерпените.
Според някои учени при етеричните масла се различават следните основни миризми.
Етерична миризма — аромат, който не се задържа дълго време (например ароматът на цветята). При помирисване усещането е приятно само в началото и при по-продължително вдишване се получава леко наркотично действие.
Балсамова миризма — характерна е за смолите (различните терпентини, канадския балсам и др.). Не се задържа дълго и има мек нюанс. Този аромат оказва целебно въздействие върху дихателните органи.
Дървесна миризма — характерна е за етеричните масла, отделяни от дърветата. Предизвиква тежко усещане и се задържа по-продължително време.
Плодова миризма — установена е предимно в етеричните масла, които се съдържат в семената и зелените листа. Усеща се не само от обонятелния, но и от вкусовия орган. Повечето етерични масла с плодова миризма имат медицинско приложение, тъй като действат лечебно върху храносмилателните органи.
Изброените основни миризми може да бъдат с най-различна сила и специфичност на аромата.
Към основните миризми на етерични масла от растителния свят не се включват миризмите, които се получават при гниене, запарване и овъгляване, тъй като те не са присъщи на живите растения.
ЛЕЧЕБНО И КОЗМЕТИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА
Лечебното действие на етеричните масла се определя от фармакологичните свойства на техните основни съставки, които са различни за всеки растителен вид. Практическата целебна стойност на етеричните масла се дължи преди всичко на въздействието, което оказват върху обонятелния и донякъде на вкусовия сетивен орган, а оттам и върху целия човешки организъм. Етеричните масла могат да постъпят в организма през устата чрез инхалация, вдишване, обтривания и разтривания, ароматни вани, устни промивки, компреси и др. Обонятелните и вкусовите възприятия изпълняват ролята на предварителни проверители, преди съответното етерично масло или неговите пари да проникнат по-дълбоко в организма. Това е свързано с дразнене на обонятелния орган, в резултат на което се получава приятно или неприятно усещане, но в известна степен то е субективно.
Обикновено за характеризиране на етеричните масла се използват определенията леко и тежко, сладко и кисело и т.н., а вземайки под внимание действието, което дадено етерично масло оказва върху целия организъм, ароматът се определя като освежаващ, възбуждащ, дразнещ, потискащ и т.н.
При по-продължително вдишване етеричномаслените пари преминават през белите дробове и от там се разпространяват из целия организъм, като по този начин оказват лечебното си действие върху отделни органи и системи (дихателни и храносмилателни органи, нервна и кръвоносна система и др.).
Етеричните масла намират широко приложение в медицината и козметиката, което се основава на многостранното им физиологично въздействие. Голяма част от тях имат общи лечебни свойства, които се проявяват различно в зависимост от съставките, които съдържат.
Например общо е тяхното антисептично и дезинфекционно действие. Разтвори с концентрация 0,30% от евкалиптово и ментово масло, 0,45% от анасоново и лавандулово масло и 0,80% от лимонено масло имат силно дезинфекционно действие. Противогниещо, противовъзпалително и дезинфекционно действие имат карамфиловото, лавандуловото, евкалиптовото, терпентиновото, мащерковото, канеленото, бергамотовото, лайко-вото и други масла. Ето защо лайковото масло намира приложение при дезинфекция на пикочнополовите органи, а ментовото и анасоновото масло се използват като средства за потискане на ферментацията и отделянето на газове в стомаха и червата.
Друго общо свойство на етеричните масла е свойството да проникват в кожата на човешкия организъм, защото са липоидоразтворими. Поради тази причина някои етерични масла се използват под формата на мазила (чисти или разредени с подходящ разтворител). При експерименти с опитни зайци е доказано, че най-бързо прониква през кожата терпентиновото и евкалиптовото масло, по-бавно - анасоновото, бергамотовото, лимоновото, лавандуловото и здравецовото масло, а най-бавно - ментовото, кориандровото и други масла.
Лечебното действие на етеричните масла при кожни заболявания се обяснява с това, че те регулират окислително-редукционните процеси в живия организъм. При разрушаване на белтъчните вещества (например при изгаряне и др.) се прилагат също етерични масла (лавандуловото, лайковото и др.). С тези масла раните се лекуват и заздравяват много бързо. Синапеното и камфоровото масло служат за разтривка при ревматизъм, лумбаго, ишиас и др. Кедровото масло се прилага успешно при лекуване на кожен сърбеж.
Много етерични масла имат локално действие върху лигавиците. Секрецията на стомашния сок се засилва от синапено, магданозено, ментово и други масла. Анасоновото и канеленото масло улесняват извънредно много храносмилането. Някои етерични масла действат пикочогонно, обаче в по-големи дози дразнят бъбреците (ангеликовото, кедровото, магданозеното, и други масла). При възпаление на дихателните пътища се прилагат успешно смърчово, борово, евкалиптово, тимианово, ментово и други масла.
Някои масла, между които и лайковото, имат успокояващо действие и намират приложение при нервни разстройства. Заради болкоуспокояващото и дезинфекционното действие в зъболечени-ето намират приложение евкалиптовото, карамфиловото, лайковото, канеленото и ментовото масло.
Болкоуспокояващо и възбуждащо нервната система действие има пелиновото масло. На сърдечната дейност влияе камфоровото масло. Със своето бактерицидно, успокояващо и антисептич-но действие ментовото, салвиевото, синапеното и други масла смекчават кашлицата; ментовото, анасоновото, кориандровото, лимоновото и други масла подобряват вкуса, миризмата на храни и лекарства. Някои етерични масла действуват стимулиращо и тонизиращо, а други оказват влияние върху психичното състояние и мисловния процес.
Малки дози от етеричните масла, взети вътрешно, могат да увеличат апетита, да подобрят слюноотделянето и чревната перисталтика, да подсилят сърдечната дейност и да ускорят дишането. Дори съвсем малки дози от тях предизвикват увеличаване на слюнчената и стомашната секреция и така подобряват храносмилането. Такова действие притежават етеричните масла на много подправки (кимион, дафинови листа, бахар, карамфил и др.).
Голям интерес представляват и противомикробните свойства на етеричните масла. Руски учени от Крим изучили антимикробните свойства на 130 различни етерични масла върху четири вида микроорганизми. Повечето етерични масла проявявали антибактериална активност, но в различна степен по отношение на различните видове микроорганизми. Така например етеричното масло на кипариса се оказало много активно по отношение на колибактерията, но не оказвало никакво въздействие върху стафилококите. Етеричното масло на лавъра подтискало развитието на стафилококите и колибактерията, но изобщо не действало на микобактериите. Много активно.се оказало мушкатовото масло. То действало пагубно на четирите вида микроорганизми. Други руски учени установили възможността от използване на етеричното масло на латинката (Tropaeolum majus) при лекуването на гъбните заболявания на кожата. С етерични масла се опитали да обработват рани, инфектирани от микроби, които са устойчиви спрямо действието на пеницилина и другите антибиотици и били получени добри резултати.
Към недостатъците на етеричните масла като противомикробни средства следва да се отнесе доста тесният спектър на действие. Ето защо целесъобразно е те да се използват заедно с антибиотици или пък да се комбинират в един препарат няколко етерични масла с различен спектър на действие. Изследванията през последните години дават основание за по-широката употреба на етеричните масла в медицинската практика.
Разбира се, както при всички лекарствени средства, правилната дозировка на етеричните масла играе голяма роля, но е различна при отделните случаи. Големите дози могат да имат вредно действие върху организма, поради което винаги трябва да се търси консултацията на лекар-ароматотерапевт. Когато етеричните масла се употребяват външно (при намазване), те дразнят кожата, затоплят я и предизвикват хиперемия (прилив на кръв). Приложени в по-големи дози, те могат да причинят силно болезнени възпаления, придружени е образуване на мехури, а понякога довеждат до трудно зарастващи рани. По-богатите на терпени етерични масла предизвикват по-лесно такива възпаления.
За използването при домашни условия на етеричните масла от различни растения трябва да се има предвид, че някои от тях не са съвсем безвредни, особено при неправилното им дозиране. В това отношение обширни изследвания е извършил английският ароматотерапевт Робърт Тисеранд (1988 г). Той провел задълбочени изпитания и тестове за токсичност и дразнимост, предвид широкото им прилагане при ароматотерапията и в производството на парфюми и подправки. Според него етеричните масла не трябва да се използат по какъвто и да е начин при деца под 5-годишна възраст, освен след изричното указание на лекар-ароматотерапевт. Същият автор смята, че не са безопасни за домашна употреба вътрешното приемане на етеричните масла от риган, мащерка, салвия и чубрица, като при бременост освен тях, трябва да се избягват още етеричните масла от босилек, исоп и карамфил. Според Тисеранд не трябва да влизат в контакт с кожата етерични масла от канела и карамфил. При използването на компреси и вани етеричните масла от босилек, копър и розмарин могат да причиняват леко възпаление при чувствителна кожа. В такива случаи, ако се получи кожна реакция, трябва да се спре използването им и пациентът да се консултира с лекар. Освен това, аглийският ароматотерапевт не препоръчва намазването на южата с етерични масла от цитрусови плодове (лимон, портокал, мандарина, грейпфрут и др.) преди слънчеви бани или облъчване с кварцова и солуксова лампа.
Най-често прилаганата форма за вътрешно приемане на етеричните масла е чрез вдишване на парите им. Тази форма на при-тагане е особено ефективна при евкалиптовото масло и при полу-чените етерични масла от иглолистни дървета. В тази насока са налице големи възможности за лечение с още много други етерични масла. Лечебните свойства на етеричните масла са причина за приложението им като съставни части в много медикаменти за вътрешна и външна употреба.
Етеричните масла, включени в ароматолечението, нормализират функциите на редица органи и системи в организма. В последно време успешно се правят опити за освежаване на въздуха в работни помеще-ния с различни етерични масла, което повишава работоспособността, регулира самочувствието и емоционалното състояние и мобилизира скритите резерви на човешкия организъм.
Сподели с приятели: |