Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДАФИНОВО (ЛАВРОВО) ДЪРВО (LAURUS NOBILIS) Произход и разпространение.
- Използваема част.
- ДЖИНДИФИЛ, ИСИОТ, ИМБИР (ZINGIBER OFFICINALE) Произход и разпространение.
- ЕВКАЛИПТ (ЕUKALYPTUS GLOBULUS) Произход и разпространение.
- ЕСТРАГОН, ТАРОС (АRTEMISIA DRACUNCULUS) Произход и разпространение.
Други приложения. Нарязани на парченца кори от плода действат инсектицидно и се използват в борбата срещу молци, мухи и други насекоми. Корите на грейпфрута намират приложение и в кулинарията – от тях правят захаросани сладкиши, а ситно нарязани се използват като подправка към печени тестени изделия в сладкарското производство. От корите на грейпфрута се получава пектин. ДАФИНОВО (ЛАВРОВО) ДЪРВО (LAURUS NOBILIS) Произход и разпространение. Дафиновото дърво е старо културно растение, смятано в древността за свещено. Данни за него могат да се намерят в трудовете на древногръцкия учен Теофраст (372 – 287г. пр. н. е.). Лавровото дърво било посветено на бога на науката и изкуството Аполон. Според една древногръцка легенда „веднъж Аполон срещнал в гората прелестна нимфа и се влюбил в нея. Но девойката избягала при баща си, който бил речно божество, и добродетелния старец, за да спаси дъщеря си, я превърнал в лаврово дърво. В памет на прекрасното видение Аполон изплел венец от това вечнозелено растение и го определил за награда на хората". Така още от древни времена лавровият венец става символ на слава, величие и победа. Древногръцките жреци носели на главата си венчета от клоните му. На Питийските игри, организирани от жителите на гръцкия град Делфи в чест на победата на Аполон над гигантския змей Питон, атлетите победители били увенчавани с лаврови венци. Върху някои монети, сечени в Делфи преди около 1800 г., са изгравирани наградите на Питийските игри (лавров венец и статуетка на врана - свещената птица на Аполон). В древна Гърция с лаврови венци били награждавани всички победители в Олимпийските игри. А в древния Рим в знак на признание за високи творчески постижения също увенчавали с лаврови венци главите на талантливи учени, художници, артисти, поети и други видни личности. Всъщност думата "лауреат" произхожда именно от лат. дума laurus (родовото име на дървото), означаваща победа, триумф, лавра. Родината на дафиновото дърво не е установена с точност. Предполага се, че произхожда от Мала Азия, откъдето било пренесено на Балканския п-ов и по Средиземноморието. Днес лавърът е разпространен в субтропичната област на Европа, в Северна Африка и Азия (Китай, Япония и др.). В България се отглежда в южните райони на страната - Петричко и Санданско, както и в североизточните части. Според някои автори дафиновото дърво е пренесено у нас от Гърция след Втората световна война.
оформяне, поради което често се засажда като декоративен вид. Има гладка сивопепелява до кафява кора. Листата са твърди, кожести, снабдени с къси дръжки. По форма биват широколанцетни до яйцевидни, на върха заострени, с подвит целокра-ен ръб. Растението е двудомно. Цветовете са дребни, кремавожъл-ти до бледозелени, образуващи рехави сенници, които се разполагат в пазвите на листата. Плодът е яйцевидна до продълговато овална едносеменна кутийка. Дафиновото дърво е тошюлюбиво, сухоустойчиво и светлолюбиво декоративно растение. Използваема част. Листата заедно с тънките леторасти и плодовете на дървото (Folia et fructus Lauri nobilidis). Химичен състав. Листата съдържат етерично масло (0,5-0,7 % в свежите и 1,3-3,5% в сухите), дъбилни, горчиви и полифенолни вещества, захари, смоли и др. Плодовете съдържат етерично масло (около 1%), глицеридно масло, хлорофил и тлъсто масло (15-25%), в чиито състав влизат глицеринова, лауринова и миристи-нова киселина. Дафиновото етерично масло съдържа над 250 съставки, по важни от които са: цинеол (около 56%), линалоол (около 12%), терпи-неол (около 12%), терпинилацетат (около 9%), пинен (около 4-7%), сабинен (около 7%), терпиненол (около 4%), терпинен (1%), цимол (1%), метилевгенол (1%), кариофилен, камфен, евгенол, метилевгенол, борнилацетат, гераниол и др. Дафиновото етерично масло е безцветна до бледожълта течност с приятен (леко камфоров) мирис и остър сладникав вкус. Лечебно приложение. Древните гърци смятали, че дъвченето на дафинови листа стимулира ясновидските им способности и опреснява паметта. Още през XII в. лечителите приготвяли настойка от дафинови листа, която препоръчвали за разтривка при простуда. Днес е известно, че дрогата от дафиновото дърво притежава нервноуспокоително, дезинфекционно, антиспазматично, противовъзпалително, апетитовъзбуждащо и подобряващо храносмилането действие. Инхалации. Народната медицина в някои страни препоръчва инхалирането на дафиново етерично масло при бронхиална астма, безсъние, атеросклероза и за предотвратяване на спазми. Разтриване. Народната медицина препоръчва при ревматични болки разтриване с дафиново масло, приготвено по следния начин: 50 г сушени дафинови листа се накисват в 50 мл 70%-ов спирт и престояват 24 часа в добре затворен съд. След това се прибавят 500 мл зехтин и получената смес се нагрява на водна баня за 5-6 часа, без да кипва. Прецежда се и се налива в добре затворена бутилка. От листната дрога се приготвя спиртна настойка, а от плодовата - мехлем (1 част стрити на прах изсушени дафинови плодчета и 5 части свинска мас), които също се използват за разтриване при простуда, бронхит, бронхиална астма и ревматизъм, а също при гнойни рани, екземи и др. Дафиновото етерично масло се използва за ароматизиране на лекарствени препарати във фармацевтичната промишленост. Козметично приложение Дафиновите листа се използват с добър ефект за боядисване на косата. Червеникаво-кафяв отенък се получава при изплакване на косата с отвара, приготвена от 5-6 дафинови листа, врящи в 1 литър вода за 20 минути. С полуохладената течност, предварително добре измитата коса, се облива на няколко пъти. Процедурата се прилага 1-2 пъти месечно. Дафиновото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост за ароматизиране, както и при производството на тоалетни сапуни. Други приложения. Отварата от дафинови листа е ефикасно средство за пръскане срещу мухи и молци. Дафиновият лист е една от най-използваните ароматни подправки в готварството, а намира голямо приложение и при консервиране на зеленчуци (туршии, маринати и др.). От дървесината на дафиновото дърво се произвеждат красиви декоративни изделия. ДЖИНДИФИЛ, ИСИОТ, ИМБИР (ZINGIBER OFFICINALE) Произход и разпространение. Родината на джинджифила е Югоизточна Азия, откъдето е пренесен във всички континенти. Растението е било познато още на древните гърци и римляни, които високо ценели приятния аромат и леко лютивия вкус на коренището, както и целебните му свойства. Те го използвали за подправка, а също и за лекарство, като плащали за него баснословни суми - почти колкото за злато. Днес растението не се среща диворастящо, а е култивирано и се отглежда най-много в Южна Азия, Австралия и Западна Африка, както и в Европа. Най-големи производители са Южен Китай, Индия, Бангладеш, Индонезия, Ямайка, Мозамбик, Нигерия, Сиера Леоне, Япония и др. 
Ботаническо описание. Джинджифилът е многогодишно тропическо тревисто растение (фиг. 46) от сем. Зингиберови (Zingiberасеае), достигащо височина 1-1,5 м. Образува грудкови месести коренища. Листата са последователни, ланцетовидни. Цветовете са розово-жълти до виолетово-жълти и образуват класовидни съцветия. Плодове при обикновени условия не образува и се размножава вегетативно (чрез коренището). Използваема част. Коренището на растението (Rhizoma Zingiberis officinalaе). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (1,5-3,5%), кетона зингерон, фенолите гингерол и метилгингерол, флавоноиди, сулфиди, алдехиди, скорбяла, смоли, мазнини, полизахариди, багрилни и горчиви вещества, танини, палмитинова киселина, витамини (С-4 мг, каротин-0,02 мг %, В 1-0,02 мг %, В2-0,04 мг % и др.), минерални соли (фосфор-36 мг %, калций-23мг %, желязо-2,1 мг % и др.). Коренището има парлив вкус и силен приятен аромат. Джинджифиловото етерично масло съдържа моноциклич-ния сесквитерпен зингиберен (60-70%), сесквитерпеновия алкохол зингиберол, куркумен (около 17%), терпените линалоол, феландрен, лимонен, цинеол, бизаболен, сескифеландрен, сескитуйен, камфен, борнеол, гераниол, цитрол, хептан, октан, нонан, зингерол, алеорезин, шогаол и др. Джинджифиловото етерично масло е трудно подвижна течност с жълто-зеленикав цвят и силен траен аромат, свежодървесен вкус с охлаждащо последействие (без парливия вкус на дрогата). Лечебно приложение. Средновековните европейски лекари, и по-точно специалистите от прочутата школа на Салерно, основана през IX в., препоръчвали джинджифила срещу най-страшната напаст по онези времена - чумата. Смятало се, че той помага още при хистерия, ревматизъм, очни, стомашни и белодробни болести. В Сенегал в миналото жените се препасвали с коренища, за да се предпазват от болести. Те вярвали, че билката укрепва паметта, подобрява храносмилането и повишава апетита. Днес е установено, че джинджифилът има газогонно, болкоуспокояващо, лротивовъзпалително, дезинфекционно, тонизиращо, пикочогонно и апетитовъзбуждащо действие. Инхалации с отвара от дрогата се препоръчват при възпаление на гърлото, упорита кашлица, бронхиална астма, хрема, нарушения на храносмилането, съпроводени с гадене и повръщане (които се потискат), безапетитие, мигрена и др. Вани с отвара от коренището на джинджифила се използват при ревматични отоци, възпалени хемороиди, главоболие следствие нев-ралгичен и еластичен характер, както и при трихомонозна инфекция. Смята се, че ваните оказват тонизиращ и афродизиачен ефект, поради което се препоръчват при полова слабост. Гаргара с отвара от дрогата се прави при ангина, възпаление на венците, зъбобол, пиурея, пресилване на гласа, задух, бронхиална астма, гадене и повръщане, мигрена и др. Компреси се препоръчват при ревматизъм, отоци, невралгии, болки на ставите и др. Дъвчене на малко парченце изсушена скълцана дрога народната медицина препоръчва за засилване на половата потенция, при упорита кашлица и за повишаване на апетита. Козметично приложение. В някои африкански страни (Сенегал и др.) жените масово използват есенция от джинджифил за привличане и възбуждане на мъжете. Дъвченето на парченце от коренището или жабуренето с отвара от дрогата премахва лошия дъх и оставя приятен аромат в устата. Джинджифиловото етерично масло намира приложение в парфюмерията за ароматични композиции от ориенталски тип, одеко лони и дезодоранти от мъжки серии, както и за бръснарски кремове. Други приложения. Джинджифилът се използва често, като подправка в кулинарията (сосове, ястия и най-вече в сладкарството), както при ароматизиране на безалкохолни и алкохолни напитки (ликьори, пива и др.)- Така например в Англия от дълги години се произвежда специална джинджифилова бира, дължаща аромата и горчивината си на растението. В някои страни се произвеждат захаросани парчета от коренището, приличащи на бонбони, които са лакомство за любителите на това ароматно растение. ЕВКАЛИПТ (ЕUKALYPTUS GLOBULUS) Произход и разпространение. Евкалиптът произхожда от Австралия и островите Тасмания, Нова Гвинея и Сулавеси (Целебес), където близо 700-те вида от този род заемат 90% от площта на естествените гори там. Аборигените високо ценят евкалипта и го наричат "жива помпа", "въздухопречиствател", "горски диамант" и "дърво на чудесата". Това не е без основание, тъй като представителите на този род притежават редица уникални особености. Така например името "жива помпа" растението е получило благодарение на способността си да изпарява интензивно влагата, с което спомага за пресушаването на заблатени земи. Истински рекорд в природата е фактът, че за 1 година едно евкалиптовото дърво изпарява около 14 тона вода! Хората са използвали тази удивителна способност на евкалиптите и с тяхна помощ са били пресушени много блатисти райони по света, които преди били развъдници на маларийни комари. Типичен пример е Грузия, където през 30-те години на нашия век били засадени масово евкалиптови дървета за пресушаване на Колхидските блата, гъмжащи от маларийни комари. Само за няколко години заразата била унищожена, а на мястото на блатата хората засадили праскови, мандарини и чайни плантации. Въздухът в евкалиптовите гори в действителност е стерилен - в него липсват болестотворни микроорганизми, комари и други вредни насекоми, тъй като излъчваните от дърветата биологичноактивни вещества ги унищожават. Първите насаждения от евкалиптови дървета в Европа се осъществили през 1856 г. в Южна Франция по инициатива на д-р Рамел. А първите евкалиптови плантации в Европа, Азия и Южна Америка били отгледани едва в края на миналия век. Днес евкалиптовото дърво е култивирано във всички тропични и субтропични райони по света.
и диаметър в основата на стъблото - до 10 м. Кореновата система е мощна и достига на дълбочина 30 м. Благодарение на нея евкалиптът поема огромни количества вода, които с помощта на транспира цията достигат до най-връхните части на дървото и се изпаряват в атмосферата. Стъблото е изправено, стройно, покрито със светлопепелява кора, която се слоява на дълги тесни ивици. Кората се сменя всяка година поради бързото надебеляване на стъблото. Листата на евкалипта са разнообразни - в развитието им има 3 фази: млади, промеждутъчни и стари листа. При по-младите клонки те са срещуположни приседнали, меки, покрити с восъчен налеп. По-старите листа са с дръжки, последователни, ланцетовидни, сърповидно извити и кожести. Богати са с междуклетъчни жлези, отделящи етерично масло. Интересна особеност на листата е, че извършват въртеливо движение, благодарение на което се разполагат парално (странично) на посоката на слънчевите лъчи и така се предпазват от прекомерно нагряване. По този начин като пропускат слънчевите лъчи до земната повърхност, те съдействат за нагряване и за изпарението на почвената влага. Това е дало основание евкалиптът да бъде наричан "дърво без сянка". Цветовете се разполагат в пазвите на листата и са събрани в съцветия (много рядко са единични). Покрити са с дървени капачета като щитчета, които ги предпазват от лакомите коали. След разцъфването капачетата опадват. Цветовете имат още една особеност. В своята родина те се опрашват от папагали, а на Кавказкото черноморско крайбрежие, например, тази роля се изпълнява от врабчетата, които биват привличани от сладкия нектар. Плодовете са овални твърди кутийки, пълни с много дребни семена. Зрелостта на евкалиптовото дърво настъпва към 6-10 годишна възраст. Евкалиптът държи първенство сред всички видове дървета по темпа си на растеж. Младите растения (на възраст до 5-6 г.) израстват всяка година с по 4-5 м, а при благоприятни условия - дори до 7 м! Макар по-нататък растежът да намалява, евкалиптът е едно от най-високите дървета на Земята. Евкалиптовите дървета растат толкова бързо и в диаметър , че са "принудени" да сменят кората си всяка година. Австралийските аборигени в миналото са използвали хралупите на тези гиганти за подслон и дори за живеене. Но между видовете с исполински размери има и евкалипти с храстовиден растеж, особено растящите във високопланински области. Използваема част. Старите сърповидно извити листа на дървото (Folia Eucalypti globuli). Химичен състав. Дрогата съдържа смоли, восък, горчиви вещества, витамини, минерални соли, танини, органични киселини, фенолни съединения и етерично масло (1,5-3,5%), от което главна съставна част е цинеол (70-85%), наричан още евкалиптол. Съдържа още пинен, камфен, терпинеол, миртенол, феландрен, пиперитон, пинокарвеол, пинокарвон, цитронелал, глобулол, геранпол, вер-бенон и др. Химичният състав варира в зависимост от вида и вариетета на суровината на евкалиптовото дърво. Дрогата има специфична миризма и горчиво-стипчив вкус. Евкалиптовото етерично масло представлява безцветна светложълта или зеленикава лесно подвижна течност с хладен приятен вкус и с различен аромат според видовия си произход: при Е. globulus - силен камфоров (с освежаващ, охладняващ вкус); при Е. сitridoraа - лимоноподобен; при Е. mасаrthuri - розоподобен; при Е. аmygdolinе и Е. viminalis - ментоподобен, а има видове, които излъчват аромат на люляк, теменуга и пр. Лечебно приложение. Целебните качества на евкалиптовите дървета са били известни още на древните австралийски аборигени, които ги наричали "дървета на живота". В Европа те били оценени много късно - едва през XIX в. Ето какво съобщение по този повод било поместено в бр. З на "Фармацевтичен журнал" от 1883 г.: "Абатството на трите кладенеца, което се намира на около З мили от Рим, имало песъчлива и глинеста почва и толкова вреден за здравето климат, че местните работници веднага след жътвата трябвало да отиват в по-здравословни гористи местности. През 1863 г. няколко французи, рискувайки здравето и дори живота си, засадили през юли дървесния вид Eucalyptus globullus. Всяка нощ те се връщали в града, та да не би в това време да се изложат на маларията. През 1874 г. климатът вече дотолкова се подобрил, че те се решавали да пренощуват близо до плантациите. През 1879 г. Societe Agricol сключило договор за засаждането на 12 декара с евкалипти. Резултатите потвърдили пречистването на атмосферата на тези плантации, което става отчасти благодарение на облагородяването посредством изпаряванията на почвената влага от дърветата и отчасти благодарение на ясно забележимите ароматични антисептични изпарения на тези растения". Днес е доказано, че евкалиптовото масло притежава висока бактерицидна активност (превъзхожда разтворите на карболовата киселина). Главната му съставка, цинеолът, действа пагубно на причинителите на дизентерията, дифтерията, коремния тиф и много други болестотворни микроорганизми. Ето защо въздухът на евкалиптовите гори, който е наситен с парите на етеричните масла, се смята за целебен в още по-голяма степен, отколкото въздухът на боровите гори. Освен това е установено, че евкалиптът има болкоуспокояващо, противовъзпалително, антисептично, анти-паразитно и отхрачващо действие. Евкалиптовото масло е отлично дезинфекциращо и озониращо въздуха средство в домашна обстановка, където може да се пулверизира с воден или спиртен разтвор. В медицината се използва не само етеричното масло, но и листата на евкалипта. От тях приготвят водни извлеци, отвари, запарки, екстракти, настойки и др., които се използват като антисептично средство за гаргара, вани, масажи и инхалации.
В Германия се продават инхалационни кърпички, напоени с евкалиптово масло, които се поставят в калъвките на възглавниците. Те спомагат за лечение на хрема, за успокояване на нервната система и за здрав сън. Гаргара с отвара от евкалиптови листа (1 чаена лъжичка дрога на 1 чаша вода) се използва при възпаление на сливиците, на горните дихателни пътища и устната кухина, при кашлица и др. Накапване в носа с евкалиптово етерично масло (респ. цинеол) или в комбинация с други лекарствени средства се използва при хрема. Разтривка с евкалиптово етерично масло или цинеол се препоръчва при простудни заболявания, ставни и ревматични болки, радикулит, артрит и др. Намазване на поразени кожни участъци с евкалиптово етерично масло се препоръчва при леки изгаряния и ужилвания от насекоми (комари, пчели, оси и др.). Вани с евкалиптово етерично масло се прилагат при ревматизъм, радикулит, простудни заболявания, инфектирани рани, открити фрактури, остеомиелит и др. Компреси (затоплени.на водна пара) с евкалиптова паста се препоръчват при абсцеси, циреи, заушка, подуване на лимфните възли (с продължителност през цялата нощ или 2 пъти дневно - сутрин и вечер - до изстиването им). Германската народна медицина препоръчва компрес със затоплено евкалиптово етерично масло (10%), който се полага в областта на пикочния мехур при възпаляването му, за облекчаване на болките. Доказано е силното целебно действие на летливите биологичноактивни вещества, изпускани от евкалиптовите дървета, които със своите летливи излъчвания действат унищожаващо не само на микроорганизмите, но и на комарите. Установено е, че отделяните от листата на евкалипта летливи биологич-ноактивни вещества затормозват развитието и на грипния вирус. От евкалиптовото етерично масло фармацевтичната промишленост приготвя различни препарати: хлорофилипт (с антибактериална активност срещу перитонит, плеврит, пневмония, стафилококов сепсис, трофични язви, флегмони и изгаряния), а също и аерозолните препарати инхалипт и джобния инхалатор инхакамф, използвани при лечение на ринит, тонзилит, ларингит и язвени стоматити. Козметично приложение. Евкалиптовото етерично масло намира широко приложение в козметичната и парфюмерийната промишленост. Народната фитокозметика разполага с няколко много добри рецепти с евкалиптово етерично масло:
ЕСТРАГОН, ТАРОС (АRTEMISIA DRACUNCULUS) Произход и разпространение. За негова родина се смята Средна Азия и Арабския полуостров, откъдето е разпространен в Монголия, Китай, Япония, Кавказ, Сибир, а по-късно в Северна Америка и Югозападна Европа. Смята се, че древните римляни са познавали естрагона и са го използвали като подправка и лечебно средство. Първите достоверни сведения за него датират от XVI в. Французите са го използвали особено много в кулинарията като подправка, притежаваща дискретен пикантен аромат.
Днес растението е разпространено почти по всички континенти. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
