Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЛУК КРОМИД (ALLINM СЕRА) Произход и разпространение.
- Ботаническо описание.
- Използваема част.
- Други приложения .
- ЛУК ПРАЗ (АLLIUМ PОRRUМ) Произход и разпространение.
- Други приложения.
- Произход и разпространение.
Други приложения. Като дървесен вид липата има промишлено, биологично, естетическо и лесовъдно значение. Дървесината, заради своята мекота и еластичност, е предпочитана суровина при производството на моливи, чертожни дъски, музикални инструменти, мебели, щайги и др. Удобна е за пирография и дърворезба. Липата е ценно медоносно растение – липовият мед се смята за един от най- добрите. ЛУК КРОМИД (ALLINM СЕRА) Произход и разпространение. Родина на лука е Югозападна и Средна Азия. В древна Вавилония (II хилядолетие пр. н. е.) лукът и хлябът били основата на храненето. В градините на вавилонския. цар Мардукапалитин II насажденията от това растение заемали значителни площи. Лукът и хлябът били основна храна и на жителите на древна Месопотамия. През III династия на Урите особено много се прочула луковата градина на крал Мароках-Баладан II (2100 г.пр.н.е.). Древните перси също познавали луковото растение, което използвали за храна. На главния готвач на персийския шах било наредено лукът да присъства ежедневно на шахската маса. В древен Китай в планината Тяншан имало толкова много див лук, че китайците я наричали Дзунлин (в превод "Лукова планина"). На строителите на Великата китайска стена ежедневно в дажбата се полагало даването на лук (заедно с чесън) като източници на сила. От Персия кромид лукът се разпространил в Древен Египет, където бил смятан за храна, даваща изключителна сила, и затова е влизал в порциона на робите, строящи Хеопсовата пирамида. В откритите египетски фараонски гробници нееднократно са намирани остатъци от кромидени луковици. В един период лукът бил обявен за свещено растение, поради което бил изобразяван на фрески и паметници и го принасяли в жертвоприношение на боговете и като дар на умрелите. От Египет растението било пренесено в древна Гърция, където също било обявено за свещено. За лука споменава древногръцкият поет Омир в "Одисея" и в XI песен на "Илиада", където златокъдрата богиня Хеката гощава гостите си на масата с кошница, напълнена със зелен лук. А известният атински пълководец Ификрат, женейки се за дъщерята на одринския цар Котис, получил в деня на сватбата си в дар каче с лук. Древните римляни се научили да отглеждат това растение от гърците, от които получили дори няколко сорта от него. Древноримският учен Плиний Стари (23-79 г.) споменава в съчиненията си за различни сортове кромид лук , които римляните засаждали в градините си. В римската армия лукът, наред с чесъна, бил включван задължително в порциона на войните, тъй като смятали, че е източник на сила, енергия и храброст. Древните траки и славяни също ползвали за храна, подправка и лечебно средство. Средновековието лукът вече бил разпространен в много страни на света и чрез селекция възникнали много сортове. Първоначално храна за простолюдието (поради миризмата), лукът почнал да навлиза и в менюто на знатните особи, тъй повечето страни вече се смятало, че консумирането му предпазва от болести. Днес кромид лукът е култивиран във всички части насвета, където е възможно отглеждането му, като са създадени множество сортове (около 400).
Ботаническо описание. Кромид лукът е двугодишно или тригодишно луковично тревисто растение (фиг. 67) от сем. Кремови (Liliaceae) Луковицата е орган за натрупване на резервни хранителни вещества. Тя е различна по форма и размери (в зависимост от сорта), най- често кълбовидно-сплесната, съставена от прилепнали бели, сочни, месести люспи.В основата на люспите се намират една или няколко пъпки, от които се развива стъблото, което достига 100 см. Листата са кухи, полукръгли, по-широки в средната част и изострени на върха. Съцветието представлява къл бовиден сенник, обгърнато от ципеста обвивка. Цветовете са хермафродитни, с бяла окраска. Семената са тристенни, набръчкани, черни на цвят. Използваема част. Младите стръкове и луковиците на растението. ( Неrbа еt bulbus Allii cepae). Химичен състав. Луковицата съдържа 0,15-0,30% ( масло, 7-12% захари (фруктоза, захароза и малтоза), 0,9% 1 1,2-1,8% белтъчини, 0,1% мазнини, 1,2-3,4% азотни вещс ганични киселини (лимонена, ябълчна), ензими (алиена: слузни вещества, инсулиноподобни фитохормони, амино;кемпферол, кверцетин и др.), сапонини, фенолни киселини, 0,3-),7% макроелементи (калий - 175-180 мг%, фосфор - 40-43 мг%, калций - 31-32 мг%, натрий - 8-10 мг%, желязо -0,4-0,6 мг%, магнезий - 10-11 мг% и сяра - 70 мг%, хлор - 21 мг%), а от микроелементите - йод (0,002 мг%) и др.; витамини - витамин С (18-30 мг%, а в зеления - 24 до 60 мг%), витамин Р (100-150 мг%), каротин (0,03-1,30 мг%, а в зеления - 2,7 до 6,5 мг%), витамин Е (0,2 мг%, а в зеления - до 2 мг%), витамин РР (0,2-0,5 мг%), витамин В, (0,03-',08 мг%), витамин В2 (0,02-0,06 мг%), витамин Вб (0,11-0,13 мг%), пантотенова киселина - 0,08-0,13 мг%, фолиева киселина - 9-13-микрограм %, витамин Н (биотин - 0,9-3,5 микрограм %) и др. Луковото етерично масло придава на кромида характерния остър парлив мирис, който оказва дразнещо сълзотворно действие върху очната лигавица. А това става при разрязване на кромид лук, при което съдържащия се алиин влиза в допир с ензима алииназа, ри което се осъществява разпадане и се получава захар и луково масло, съдържащо главно пропилдисулфид (70-90%), диалилдисулфид, алицин и др. Доскоро не беше известно коя от съставките на летливото етерично масло на лука люти на очите и предизвиква сълзотечение при рязане и стъргане. Изследвания на учени от университета в щата Мисури (САЩ) доказват, че това лютиво летливо вещество е алдехидът пропантиал. При разтваряне във вода той образува серниста киселина, която дразни лигавиците. И тъй като очите непрекъснато съдържат известно количество влага, механизмът на сълзене при рязането на лук става пределно ясен. Неотдавна истинска сензация предизвикаха биохимици от Тексаския университет, според чиито анализ лукът съдържа простагландин- А1. Лукът е първото растение, в което е открито това ценно вещество, тъй като досега то е било изолирано само от животински организми. А известно е, че простагландинът предизвиква понижаване на кръвното налягане и поради това твърде възможно е в бъдеще добре пречистен луков екстракт да се използва за лекуване на хипертония. За съжаление обаче безсмислено е консумирането на големи количества лук от страдащите от това заболяване, тъй като белшъчната молекула на простогландина при поглъщане се разрушава веднага от стомашния сок. Ето защо учените експериментират езвлеченото вещество да се въвежда направо в кръвта. Установено е, че лютивите сортове кромид лук съдържат по-голямо количество етерично масло и затова се запазват по-дълго време. Лечебно приложение. Като лечебно средство кромид лукът е бил използван още от древните египтяни, които забелязали, че той влияе благотворно на храносмилателните органи: повишава апетита, подобрява дейността на черния дроб и жлъчката, препоръчвали го при ревматизъм, подагра и затлъстяване. Древногръцките лекари също препоръчвали лука срещу много болести и приготвяли от него разнообразни лекарства, често в съчетание с мед. "Бащата на медицината" Хипократ (460-377 г. пр.н.е.) използвал лука за лекуване на ревматизъм, подагра, затлъстяване и др. А древногръцкият лекар и ботаник Диоскорид (втора половина на I в.) го препоръчвал като пречистващо средство, за подобряване на чернодробната дейност и за усилване на апетита, тъй като считал, че растението влияе благотворно на храносмилателните органи. Древноримските лекари също ценели растението и го използвали за пречистване на кръвта и стомаха. Те го препоръчвали като средство с общо благотворно въздействие върху организма. Не случайно сред източните народи съществувала поговорката: "Лук, в твоите обятия преминава всяка болест." Древните славяни го използвали като лек при много болести, което намерило отражение в поговорките: "Лукът от седем болести лекува", "Лукът - лек за всичко". През средните векове лекарите смятали, че дори миризмата на лук предпазва от болести. В Русия например, в годините на жестоки епидемии във всяка къща окачвали венци лук -хората вярвали, че той ги предпазва от болести. Знаменитият таджикски лекар Авицена (980-1037 г.) предписвал луков сок при ангина, за укрепване на стомаха и за възбуждане на апетита. Той препоръчвал гаргара с отвара от лук при слизеста ангина. Средновековните лекари смятали лука за прекрасно средство срещу скорбута. Не напразно пътешествениците, отправящи се към далечни и продължителни пътувания, го носели със себе си. Инхалации с пресен лучен сок, разреден с дестилирана вода в съотношение 1:10 - 1:50, се препоръчва при остро възпаление на горните дихателни пътища, хрема, ангина, грип, бронхит, трахеобронхит, тонзилит, белодробни възпаления и гнойни процеси, афти по устната лигавица, възпаление на венците и др. Народната медицина лекува хрема чрез поставяне в ноздрите на памучни тампончета. напоени със сок от лук за 10-15 минути няколко пъти дневно. Компреси и лапи със счукан или изпечен на фурна кромид лук се предписват от народната медицина при дребни фурункули и за ускоряване узряването на големи циреи, при кожни изриви, както и при лека степен на изгаряне, измръзване, напукана кожа и особено при абсцеси и гнойни рани (при които причиняващите ги микроорганизми бързо загиват и настъпва бързо зарастване). Старо народно средство е лечението на мазоли чрез налагане на горещ печен лук върху тях за няколко часа, след което краката се потапят в гореща вода и се остъргва омекотеното вроговяване. Процедурата се повтаря всекидневно до ликвидиране на мазола. При друга народна методика след измиване с гореща вода на краката оьс сода и сапун, върху мазола се налага лапа от горещ печен лук. Налагането на лапа от кашица от суров лук върху загрубели и напукани пети за 2-3 часа ги омекотява, след което е необходимо краката да се измият с топла вода и намажат с подходящ крем. Германската народна медицина препоръчва при болки в ушите и възпаление на средното ухо облекчаване на болката чрез поставяне на лапа от ситно нарязана средно голяма глава лук и увита в кърпа, затоплена до телесната температура, след което се налага върху болното ухо, като се закрепва с шал или скиорска шапка. Лапата се сваля след 1/2-1 час. Българската народна медицина препоръчва при същите оплаквания и при шум в ушите смесването по равни части на пресен сок от лук със зехтин. От посочената смес (леко затоплена) се капват 3-4 капки в болното ухо 3 пъти дневно. Още по-добре е поставянето на напоени с лумена каша памучни тампончета в ушите. Особено ефикасно средство срещу навяхване и изкълчване на крака е компрес за 1 нощ с настърган с ренде кромид лук (1 глава) и готварска сол (1 чаена лъжичка) и налагането на травмираното място. Може да се използват и сварените връхни стъбла на пресен кромид. При гнойни рани и отоци народната медицина препоръчва изпичане на 1 глава кромид, посипването й със захар и нанасянето й върху раната или отока. Натриване на кожата с кашица от прясно счукан лук действа болкоусиокояващо на мястото на ухапването или ужилването от пчели, оси, стършели, комари и др. Натриването на слепоочията и челото с лукова кашица се препоръчва от народната медицина при главоболие. За лекуване на кожни сърбежи, екземи, лишеи, гъбички, а също при посинено от натъртване, при леки изгарания и циреи поразените участъци се натриват с лукова кашица. Старо народно средство при спастична кашлица е натриването в областта на гърдите и шията с луков сок, размесен със свинска мас. Жабурене с пресен лучен сок се използва за дезинфекциране на устната кухина при афти по лигавицата, гнойно възпаление на венците и др. Същият ефект може да се получи при продължително дъвчене на лук за 2-3 минути, при което загиват попадналите там микроорганизми. Козметично приложение. За укрепване на косата и за стимулиране на растежа й народната фитокозметика препоръчва да се измива 2 пъти седмично с отвара от лучени люспи, което е и средство срещу пърхута. За същата цел всекидневно с памуче се втрива пресен лучен сок в корените на космите, в порите на кожата на главата за 5 минути, след което косата се измива с отвара от лайка. Според друго народно средство за същата цел 2 глави лук се настъргват през ренде и се накисват за 1-2 часа в 300 мл ракия (или разреден наполовина с вода чист спирт). Получената спиртна настойка се прецежда, дезодорира и с нея се маже косата след измиване. Маска против бръчки. Вземат се 30 мл сок от кромид лук и същото количество сок от бял крем (лилиум) и 30 г бял восък, които се смесват и разтопяват на водна баня. Маската се нанася върху лицето, докато е още поносимо затоплена. Престоява 20 минути, след което се измива с хладна вода. За премахване на новопоявили се пигментни петна, лунички, брадавици и младежки пъпки по кожата на лицето се препоръчва налагането на компреси от счукан или печен лук (като кожата предварително се намазва с олио) или всекидневното им намазване с тампон, напоен с пресен лучен сок, смесен със зехтин (по равни части). Други приложения. Лукът от най-древни времена се използва за храна и подправка в националните кухни на много страни по света. В някои региони на нашата страна използват люспите за боядисване на вълна в кафяв цвят. Кромидът е добро медоносно растение. ЛУК ПРАЗ (АLLIUМ PОRRUМ) Произход и разпространение. Смята се, че празът произхожда от Средиземномористо и Западна Азия. Бил е известен от дълбока древност на древните египтяни, гърци и римляни, за което свидетелстват открити стари травници, където е упоменат. Римският император Клавдий Нерон (37-68 г.) бил известен като голям консуматор на праз, за да предпазва гласа си от пресилване преди произнасяне на дълги речи. Днес празът е разпространен из целия свят като зеленчукова култура (с много сортове) особено в страните на умерения пояс. У нас е разпространен на ограничени площи във всички райони на страната. Ботаническо описание. Празът е многогодишно луковично тревисто и студоустойчиво растение (фиг. 68) от сем. Кремови (Liliасеае). Кореновата му систе а е брадатеста, достигаща на дълбочина в почвата до 30 см. Луковицата има цилиндрична, слабо издута в основата сиформа. Стъблото през първат година е силно скъсено, подобно на кромида и чесъна, но по-широко. Върху него се образува една пъпка (рядко две), от която през втората година израства цветоносно стъбло, високо 110-150см. Листата са дълги, тесни, лентовидни, светлозелено обагрени. Те имат листни влагалища, които образуват лъжливо стъбло, където се отлагат резервните хранителни вещества. Височината на лъжливото стъбло е 15-75 см, а дебелината - 2-6 см. Съцветието представлява кълбовиден сенник. Цветовете са с дълги дръжки. Семената са дребни, силно набръчкани, с черен цвят. 
Използваема част. Цялата надземна част, както и луковицата на растението (Неrba et bulbus Allii porri). Химичен състав. Празът съдържа гликозидно свързано етерично масло (0,04-0,10%), белтъчини (1,5-2,2%), мазнини (0,1-0,3%), азотни вещества (1,3%), захари (6,7-10,7%), целулоза (0,5-1,5%), ензими (малтаза, алииназа, инвертаза, декстриназа), витамин С (15-25 мг%), витамин Р (100-110 мг%), витамин Е (0,8-1,8 мг%), каротин (0,09-0,20 мг%), витамин В1 (0,06-0,10 мг%), витамин В2 (0,04-0,06 мг%), пантотенова к-на (0,12 мг9{0, витамин В6 (0,3 мг%), витамин РР (0,5 мг %), фолиева к-на (32-микрограм %), витамин Н (биотин)-(0,9-1,4- микрограм %), минерални соли (калий - 220-280 мг%, калций - 58-87 мг%, фосфор - 46 мг%, магнезий - 10-17 мг%, натрий - 5-8,3 мг%, желязо -1 мг%, сяра - 54-67 мг% хлор - 24 мг%) а от микроелементите - арсен, цинк, молибден, ванадий и др., мастни киселини, слизести и баластни вещества. В праза са установени и 18 незаменими аминокиселини (преобладава цистин), които са особено ценни за човешкия организъм. Лютивостта на растението се дължи на гликозида алиин, чието активно вещество е свързано с глюкоза и в нормално състояние е неактивно. При разрязване или разкъсване на праза алиинът се свързва с ензима алиинлиаза и протича реакция на разпадане на захар и на летливо празово етерично масло, състоящо се от диалилдисулфид и от алицин (вещество с лютив вкус). Празовото етерично масло не е добре проучено. Лечебно приложение. Празът е бил познат и ценен като храна и лек още от древни времена. Използвали го особено много за лечение при простудни заболявания. Днес е известно, че той има апетитовъзбуждащо, стимулиращо отделянето на стомашен сок и храносмилането, температуропонижаващо, противобактериално, пикочогонно (дължащо се на благоприятното съотношение на минералните соли и голямото съдържание на калиеви соли, които стимулират дейността на бъбреците и спомагат за отделянето на урината). А ниското съдържание на захари и високото съдържание на белтъчини и витамини го прави подходяща храна за диабетици. Наличието на баластни вещества спомага за усилване на чревната перисталтика и поради това действа очистително на червата. Освен това празът стимулира кръвообразуването. Компреси и лапи. Българската народна медицина препоръчва при ангина и възпалено гърло компрес от каша от праз, получена от изтъркване и стриване на няколко стръка и след това посипана с малко захар. При ставен ревматизъм и артрит се използва налагане на лапа на болното място, която престоява една нощ. Приготвя се, като няколко стръка праз се изпичат и нацепват надлъжно, посипват се с пудра захар (или счукана наситно захар). При пресни рани се препоръчва налагането на лапа от избелен, смачкан и поръсен със захар праз или на сварени и още горещи зелени части на растението. При отоци, навяхване и изкълчване се препоръчва налагане на лапа на болното място от счукан праз и размесен с готварска сол за една нощ. Старо народно средство за лечение на плеврит и пневмония е следната рецепта: взема се от 3 стъбла праз вътрешната бяла част, която се нарязва на малки парченца. Те се заливат с 1/2 литър прясно мляко и се варят на тих огън, докато млякото изври и се получи каша. Още топла тя се разстила върху марля, на която се подгъват двата края и лапата се налага върху гърдите на болния. Престоява 3 часа, след което се сваля. Процедурата се прави няколко пъти до оздравяване (състоянието на болния трябва да се наблюдава от лекар!). Накапвания в ушите се прилагат при възпаление и болки в тях с 2-3 капки леко загрят сок от праз. Друго народно средство е на-капване на няколко капки от получената гъста течност от изпечено стъбло праз, което се смачква и размесва добре със зехтин. Намазване със свеж сок от млади листа от праз на отоци от ужилвания от насекоми (оси, пчели, дървеници, комари) се препоръчва от японската народна медицина. Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва измиване на косата 2 пъти седмично с отвара от праз лук за укрепване и стимулиране на растежа й, както и за премахване на пърхут. Според друга народна рецепта 1 стъбло праз лук се настьргва през ренде и се накисва за 5-6 часа в 200 мл силна ракия. След прецеждане получената настойка се използва за втриване в корените на космите на косата, която предварително се измива. Други приложения. В много страни по света от древни времена празът се използва за храна, особено много в българската национална кухня. ЛУК ЧЕСНОВ, ЧЕСЪН (АLLIUМ SATIVUM) Произход и разпространение. За родина на чесъна се смята Централна и Югозападна Азия (равнините между Алтайските планини и Тян-шан). Оттам преди хиляди години растението е попаднало най-напред в Китай, Монголия, Индия и Египет, а по-късно и в останалия свят. Според други версии чесънът произхожда от гфедпланинските райони на Средна Азия или дори от Южна Азия. Неоспорим факт е обаче, че той е бил известен още преди 6000 г. на народите, обитаващи земите между реките Нил и Ганг, които са го използвали за храна, подправка и лечебно средство. Чесънът бил смятан за източник на сила и затова го давали (заедно с кромид лук) на работниците при строежа на Великата китайска стена. При погребения древните китайци пропъждали с чесън злите духове. За първи път чесновият лук е бил култивиран в древен Китай, откъдето като културно растение е пренесен в Индия и Египет. В египетските гробници на фараоните нееднократно са откривани остатъци от луковици на чесън, а по саркофазите и на стенописи са намирани фрески, изобразяващи чеснов лук, което свидетелства за голямата му популярност. Древните египтяни смятали чесъна и кромида за свещени растения. Те ги изобразявали по фрески и стенописи, принасяли ги в жертва на божества и в дар на умрелите. Гръцкият историк Херодот (484-425 г. пр.н.е.) е оставил за поколенията факти, които свидетелстват за значението на чесъна. Според него при строежа на най-голямата египетска пирамида - Хеопсовата (2400 г. пр. н. е.), на робите давали всекидневно чесън, за да се предпазват от болести и да имат сила и мощ. На самата пирамида имало надпис със следния текст: "За чесън, лук и ряпа, давани за храна на работниците, е заплатено 1600 сребърни таланта.'' Чесънът се споменава и в Библията, и в Корана, от които става ясно, че имал ритуално значение. Преди "потопа" се смятало, че чесънът и кромидът притежават вълшебни свойства, способни да закрилят човека от нещастия, да развалят зла магия и да неутрализират отрови. Древните евреи по време на своето странстване из пустинята, след бягството си от Египет, много страдали от липсата на чесън. Древните гърци също високо го ценели като източник на сила, но поради силната миризма го наричали "смрадлива роза". По тази причина го смятали за храна на простия народ - само те миришели на чесън, докато знатните гърци можели да си позволят освен хляб, месо и риба . Това се потвърждава от произведенията на древногръцкия драматург Аристофан (ок. 445-385 пр.н.е.) и от съчиненията на древните гръцки историци. Гърците дори не допускали в храмовете на Афродита хора, миришещи на чесън. Според писанията на древногръцките историци, траките ядели много чесън, особено през студените сезони от годината. Древните римляни се научили да отглеждат това растение от гърците. Древноримският учен Плиний Стари (23-79 г.) споменава в трудовете си за чесновия лук, който според него засилвал половото влечение. Но при римляните чесънът бил изгонен от кухнята на патрициите, които го наричали "воняща роза". Древноримските военноначалници го включвали в дажбата на своите легионери, като вярвали, че консумирането му предизвиква прилив на сила и мъжество, повишава енергията и придава храброст. От този период е запазена следната поговорка: "Чесънът стопля сърцето на героя, когато студ го вледенява". От римляните чесънът бил пренесен към древните германци, които също го считали като средство за повдигане на войнския дух. Те закачали ски-лидки чесън над църковните врати, за бъдат избавени богомолците от болести, а при погребения го пускали в гроба, за да предпазят мъртвите от посещения на дявола. У древните сакси растението завоювало славата на чудодейно средство срещу магии, като за целта суеверните хора натривали с чесън ходилата на краката и гърдите си. Във Франция чесънът бил на голяма почит, особено сред бургундци и гасконци. В двора на бургундските херцози поднасяли на знатните дами захаросан чесън. И до днес по традиция във френския град Сен Клер, който се смята за символична столица на европейското чесъново царство, всеки четвъртък се провежда пазар само на чесън с многобройни сортове. За един ден се продават по 50 тона, а през лятото оборотът достига 100 тона. През август градът се преобразява и започва традиционният празник на чесъна, на който се четат лекции за историята, начините за отглеждане и ползата от него, както и интересни кулинарни рецепти, а по площадите се провеждат куклени представления, посветени на него. Древните унгарци слагали под дюшеците на новородените бебета скилидки чесън, за да може миризмата да прогони "нечистите сили". Подобно действие имало и при старите българи, които носели на шиите си муски със скилидки чесън, тъй като вярвали, че ги предпазват от нещастия, зли духове и болести. Поставяли ги и на шапчиците на бебетата заедно със сини мъниста, а също ги провесвали по стените на домовете си. От древните траки и славяни българите научили, че чесънът предпазвал от уроки (зли очи). Впрочем древните келти също са използвали чесъна, което е видно от латинското родово име Аllium, което има келтски произход (от аll - парлив, лютив). През всички исторически епохи човечеството е било разделено на две части, едната от които обожава растението, а другата, която го ненавижда и не може да го понася. Още древните египетски жреци били яростни противници на чесъна, като го смятали за "нечестив" и го наричали с най-обидни прозвища, като "смрадлив","вонящ","гаден" и пр. За най-върлия враг на чесъна обаче, се смята кралят на Кастилия Алфонс XI, който през 1330 г. учредил рицарски орден за хора, ненавиждащи чесъна и неговата миризма. Днес чесънът почти не се среща в диво състояние, а като културно растение се отглежда по цялото земно кълбо, там, където той е неразделна част от националната кухня на народите от различни страни и разбира се, където климатичните условия позволяват.
Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
