Не се попълва

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.

Специалност(и)

<наименование>¹

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>

8.Име на лектора

<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...

ще могат ...

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>

БИБЛИОГРАФИЯ

Божилов, Ив. Културата на средновековна България. С., 1995.

Ваклинов, Ст. Формиране на старобългарската култура. С., 1970 (на адрес: http://www.promacedonia.org/sv/)

Велчева, Б. Старобългарските ръкописи и техният език. С., 1983

Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII–XIV век. С., 1985

Динеков, П., К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С., 1961; 2 изд. 1967; 3 изд. 1974; 4 изд. 1979

Динеков, П. Стара българска литература. Ч. I. С., 1950; Ч. II. С., 1953Бончев, А. Климент Охридски. Слова и поучения. С.,1970

Българската литература и книжнина през XIII в. С., 1987

Давидов, А., Г. Данчев и др. Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак. С., 1983

Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985.

Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1 изд. 1908; 2 изд. 1931; 3 изд. 1970 (фототипно). (на адрес: http://www.kroraina.com/NI/

Иванов, Й. Богомилски книги и легенди. С., 1925; 2 изд. 1970 (на адрес: http://www.promacedonia.org/ji/)

Иванов, Й. Старобългарски разкази. С., 1935

Иванова, К. В началото бе книгата. С.,1983

История на българската средновековна литература. Съст. А. Миленова. С., 1-о изд. 2008; 2-о изд. 2009

Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Кочев. С., 1981; 2 изд. 2000 (на адрес: http://www.promacedonia.org/je/index.html)

Йоан Екзарх Български. Слова. С., 1993

Йонова, М. Белетристиката в системата на старата българска литература. С., 1992

Кирило-Методиевска енциклопедия. Т I. С. 1985; Т. II. С., 1995; Т.III. С.,2003; Т. IV. С.,2003

Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. I-III. С., 1970–1977 (под ред. на Хр. Кодов, Ив. Дуйчев, Б. Ангелов)

Куев, К. Иван-Александровият сборник от 1348 г. С., 1981

Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1979; 2 изд., 1986

Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. С., 1966 (на адрес: http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/index.html

Патриарх Евтимий. Съчинения. С., 1990.

Петканова, Д. Хилядолетна литература.С., 1974.

Петканова, Д. Българска средновековна литература. В. Търново, 2001. (4-о разш. изд.)

Русев, П., А. Давидов, Ив. Гълъбов, Г. Данчев. Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. С., 1971

Свети Климент Охридски. Слова и Служби. С., 2008

Слова на светлината. Творби на старобългарски писатели от епохата на св. Княз Борис, цар Симеон и св. Цар Петър. С., 1995

Станчев, Кр. Поетика на старобългарската литература. С., 1982

Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1985; 2 изд. 1996

Стара българска литература. Т. I. Апокрифи. С., 1981 (на адрес: http://www.promacedonia.org/bg_ap/)

Стара българска литература. Т. II. Ораторска проза. С., 1982; Т. III. Исторически съчинения. С., 1983; Т. IV. Житиеписни творби. С., 1986; Т. V. Естествознание. С., 1992

Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съст. Д. Петканова. С., 1992; 2 доп. изд., В. Търново, 2003

Тържество на словото. Златният век на българската книжнина. С., 1995 (на адрес: http://www.kroraina.com/knigi/zv/.

ІІ. Специализирани изследвания:

Ангелов, Д. Богомилството в България. С., 1961.

Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници. С., 1981 (на адрес: http://www.promacedonia.org/vb/

Божилов, Ив. Цар Симеон Велики (893-927). Златният век на средновековна България. С., 1983

Българската литература и книжнина през XIII в. С., 1987

Велинова, В. Климент Охридски – учителят и творецът. С., 1995.

Велинова, В. Слово за Константин Преславски. С., 1999

Данчев, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С., 1983.

Данчев, Г. Владислав Граматик – книжовник и писател. С., 1969

Данчев, Г. Димитър Кантакузин. С., 1979

Динеков, П. Софийски книжовници през ХVІ в. 1. Поп Пейо. С., 1939

Дончева-Панайотова, Н. Киприан – старобългарски и староруски книжовник. С., 1981

Иванова, К. Патриарх Евтимий. С., 1986

Иванова, Кл. Някои моменти от българо-византийските литературни връзки през ХІV в. (Исихазмът и неговото проникване в България). – Старобългaрска литература, 1, 1971 , 209–242

Иванова, К. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологически бележки). – Старобългарска литература, 8, 1980, 13–36.

Иванова, Кл. Похвално слово за Йоан Поливотски от Евтимий Търновски. – Старобългарска литература, 1982, 12, 30–53

Иванова, К. Литературни наблюдения върху две похвални слова от Евтимий Търновски. – Старобългарска литература, 14, 1983, 25–36

Иванова, Кл. Похвално слово за първомъченик Стефан от Григорий Цамблак. – Старобългарска литература, 18, 1985, 93–106

Куев, К. Азбучната молитва в славянските литератури. С., 1974.

Куев, К. Черноризец Храбър. С., 1967.

Куев, К., Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследвания и текст. С., 1986

Павлова, Р. Петър Черноризец, старобългарски книжовник от X век. С., 1994

Петканова, Д. Апокрифна литература и фолклор. С., 1978

Петканова, Д. Черноризец Храбър. 1 изд. С., 1984; 2 изд. , 2000

Петканова, Д. Константин-Кирил. Денница на славянския род. 1 изд. С., 1983; 2 изд., 1994 (на адрес: http://www.promacedonia.org/dp/index.html)

Петканова, Д. Народното четиво през XVI-XVIII в. С., 1990

Русев, П. Естетика и майсторство на писателите от Евтимиевата книжовна школа. С., 1983

Русев, П., А. Давидов. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. С., 1966

Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и дело. С., 1988

Стойкова, А. Първоучителят Методий. С., 1995

Тотоманова, А-М. Константин Костенечки. С., 1993

Трендафилов, Хр. Йоан Екзарх. С., 2001

Тъпкова-Заимова, В., А. Милтенова. Историко-апокалиптичната традиция в старобългарската книжнина. С., 1998 (на адрес: http://www.kroraina.com/NI/

Флоря, Б. Н. Сказания о начале славянской письменности. Спб., 2000.

Флоря, Б. Н, А. А. Турилов, С. А. Иванов, Судьбы Кирилло-Мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. СПб., 2000

15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците

Лекции – 60 часа

Семинарни занятия – 45 часа

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително

19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина²

а) лекции (списък от теми или текстов файл)

ТЕМА 5. Старобългарската литература през IX-X век. Обща характеристика. Основни тенденции, насоки и постижения. Утвърждаване и развитие на Кирило-Методиевото дело. Религиозно-просветителската мисия на Кирило-Методиевите ученици в България. Книжовни средища. Писатели и творби. ТЕМА 6. Климент Охридски – жизнен и творчески път.

Извори, издания и изследвания – обществена, литературна и просветна дейност. Произведения – похвални и поучителни слова. Химнографията като специфичен жанр на средновековната литература. Акростихови химнографски творби на Климент Охридски. Наум – жизнeн и творчески път. Произведения за него. Роля на Климент Охридски и Наум Охридски. Охрид като книжовен център.

ТЕМА 7. Преслав като книжовен център. Славянизация и християнизация на българската държава, църква и култура. Съборът от 893 година. Решения на събора. Книжовните занимания на цар Симеон – Симеонов сборник от 1073 г., Златоструй. Възхвалата за Симеон. Други книжовници от Преслав

ТЕМА 8. Константин Преславски. Извори за живота и дейността му. Произведения: Учително евангелие (Пролог и беседи); акростихови химнографски произведения; преводни творби; Азбучна молитва – тържествен химн на славянската писменост и литература. Проглас към Евангелието – проблеми на авторството.

ТЕМА 9. Йоан Екзарх. Извори за живота и дейността му. Творческо дело. Преводи и компилации – Небеса, Шестоднев. Словата на Йоан Екзарх. Заслугите на Йоан Екзарх за развитието на науката и културата, приносът му за развитието на старобългарския литературен език.

ТЕМА 10. Черноризец Храбър. Личността на Черноризец Храбър. Основни въпроси на неговото съчинение За буквите. Композиция, стил и език. Разпространение на творбата. в славянската книжнина през Средновековието. ТЕМА 11. Българската литература по времето на цар Петър (927–969).

Културно-исторически условия. Общи тенденции. Петър Черноризец и неговите поучения.

ТЕМА 12. Богомилството като обществено движение и религиозно-еретическо учение. Извори, произход, идеология, разпространение, влияние и значение. Богомилска книжнина. Произход, развитие и разпространение. Същински богомилски творби. Тайната книга на богомилите и Катарският требник. Апокрифни разкази и повести.

ТЕМА 13. Противобогомилска книжнина. Презвитер Козма – извори, изследвания и издания. Живот, личност и идеи. Беседа против богомилите като исторически документ и като литературно произведение. Състоянието на българското общество през втората половина на X в. според творбата на Презвитер Козма. Разпространение и влияние на произведението в старите славянски литератури

ТЕМА 14. Апокрифна литература. Произход и източници, разпространение в България и Европа през епохата на Първото българско царство и по-късно. Tематика на апокрифите. Видове апокрифи – старозаветни и новозаветни, неканонични и антиканонични. Поп Йеремия – Повест за кръстното дърво. Други апокрифни произведения. Разумници, гадателни книги. Разпространение и значение на апокрифната книжнина.

ТЕМА 15. Старата българска литература през времето на взиантийското владичество (1018 г. – краят на XII в.). Условия за литературна и културна дейност по време на владичеството. Основни тенденции в развитието на литературата. Дейността на охридските архиепископи Теофилакт и Димитър Хоматиан. Литературни паметници на гръцки и на български език: жития и служби за Климент Охридски и Наум. Георги Скилица – Житие и служби за Иван Рилски. Оригинални произведения от епохата на владичеството: Анонимно житие на Иван Рилски, Български апокрифен летопис, Солунска легенда и др. Култовете към западнобългарските отшелници

ТЕМА 16. Старата българска литература по време на Второто българско царство. Българската литература през XIII век. Условия за развитие. Книжовни центрове. Култовете към „търновските“ светци и тяхното влияние върху развитието на българската литература (проложни жития, служби, разкази за пренасяне на мощи). Приемственост с литературата на Първото българско царств. Тенденция към документалност – летописни съчинения (Разказ за събора против богомилите, Разказ за възстановяването на Търновската патриаршия). Сборници със смесено съдържание

ТЕМА 17. Повествователната литература. Произход, преводи, византийски и източни сюжети, българска тематика. Развитие на жанра. Нравоучителни и героично-исторически повествования. Оригинални български повествования: Чудото с българина като исторически документ и художествена творба

ТЕМА 18. Старата българска литература през XIV век. Книжовни средища по българските земи. Атон като център на книжовни реформи. Търново като главно книжовно средище през XIV в. Иван-Александър – покровител на книжнината. Двете похвали за него. Паметници с художествена стойност – Лондонско евангелие, Манасиева хроника, Томичов псалтир, Иван-Александров (Софийски) песнивец и др.. Грамоти от онази епоха

ТЕМА 19. Търновска книжовна школа. Идейни търсения през този век – исихасти и варлаамити. Исторически условия, литературно своеобразие, творци. Григорий Синаит и исихазмът като религиозно-мистично учение. Теодосий Търновски – живот и дейност, житието му от Калист. Значение на Търновската книжовна школа за балканските страни и Русия

ТЕМА 20. Евтимий Търновски. Извори и изследователи на книжовното му творчество. Жизнен и творчески път. Езикова и литературна реформа. Литературно наследство: Жития (за Иван Рилски, Петка Търновска, Филотея Темнишка, Иларион Мъгленски). Похвални слова (за Константин и Елена, Йоан Поливотски, Михаил Воин, великомъченица Неделя). Послания (до Киприан, Никодим Тисменски, Антим). Литературни трудове. Стил и език на Евтимий Търновски. Разпространение и влияние на произведенията му у нас и в чужбина

ТЕМА 21. Ученици и последователи на Евтимий Търновски. Съдбата на старата българска литература и култура след падането под османско владичество. Киприан – живот и дейност, книжовно наследство. Заслугите му за проникването на старата българска литература и култура в Русия през втората половина на XIV в. Йоасаф Бдински – Похвално слово за Филотея. Исай Серски – Летописен разказ за разорението на българските земи след битката при с. Чермен през 1371

ТЕМА 22. Григорий Цамблак. Извори за живота и творчеството му. Патриотична християнско-проповедническа и дипломатическа дейност. Литературно творчество: произведения със сръбска тематика (Житие и Служба на Стефан Дечански, Разказ за пренасяне на мощите на Петка Търновска в Сърбия); произведения с румънска тематика (Мъчение и Служба за Йоан Нови Сучавски); произведения, свързани с Русия (Надгробно слово за Киприан); проповеди за църковни празници

ТЕМА 23. Произведения на Григорий Цамблак на българска тематика

ТЕМА 24. Константин Костенечки. Извори, изследвания и издания на творбите му. Живот и дейност. Личност и образование. Оригинални произведения: Разяснено изложение за буквите – първи славянски филологически труд. Житие на Стефан Лазаревич като биография и като исторически документ. Преводи: Пътуване по Палестина, тълкувание на Песен на Песните. Роля и значение на Константин Костенечки в историята на българо-сръбските литературни отношения през Средновековието

ТЕМА 25. Среднобългарски разкази и повести. Троянската притча, Разказ за кръвосмешението, разкази за Езоп, Кръчмарката Теофана. Оригинални: Разказ за произхода на самодивите, Българската царкиня Персика и др.

ТЕМА 26. Старата българска литература през XV век. Условия за литературна работа след падането на българската държава. Книжовни средища. Съдбата на българските книжовници и книги. Владислав Граматик. Сборници. Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски от Търново в Рилския манастир (Рилска повест) като белетристично произведение. Димитър Кантакузин – Житие с малка похвала и служба за Иван Рилски. Стихотворната Молитва към Богородица; похвални слова и др. Българската хроника от началото на XV в

ТЕМА 27. Софийските книжовници през XVI век. София като икономически, културен и книжовен център през XVI век. Новите български мъченици. Житие на Георги Нови Софийски от поп Пейо. Житие за Никола Нови Софийски от Матей Граматик. Служби за двамата мъченици. Демократични и патриотични тенденции в тях.

ТЕМА 28. Българската литература през XVII–XVIII век Условия за книжовна и просветна дейност. Сборници със смесено съдържание. Дамаскин Студит и българските преводи на неговите слова. Разпространение и значение на дамаскините. Литературата на българските католици.

б) семинари (списък от теми или текстов файл)

ТЕМА 2. Кирило-Методиевски извoри. Пространното житие на Константин-Кирил Философ като исторически извор и като литературен паметник.

ТЕМА 3. Пространното житие на Методий

ТЕМА 4. Климент Охридски. Извори за живота му. Пространното гръцко житие от Теофилакт Охридски

ТЕМА 5. Климент Охридски: произведения. Особености на похвалните му слова. Анализ на Похвално слово за КонстантинКирил Философ.

ТЕМА 6. Климент Охридски: химнографски произведения

ТЕМА 7. Константин Преславски – преглед на изворите за живота му. Учително евангелие и Историкии.

ТЕМА 8. Наум Охридски – най-старото славянско житие.

ТЕМА 9. Йоан Екзарх. Шестоднев.

ТЕМА 10. Българските владетели княз Борис и цар Симеон като покровители на книжнината (презентация)

ТЕМА 11. Състоянието на българското общество през втората половина на X в. според Беседата против богомилите на Презвитер Козма

ТЕМА 12. Литературата от времето на византийското владичество. Анализ на Солунската легенда.

ТЕМА 12. Литературата от времето на византийското владичество. Историко-апокалиптични прозведения.

ТЕМА 13. Култовете към западнобългарските отшелници. Анализ на Анонимното житие на св. Иван Рилски.

ТЕМА 14. Новите търновски култове през XIII в. и текстове за тях. Анализ на проложни жития и разкази за пренасяне на мощи.

ТЕМА15. Цар Иван Александър като покровител на книжнината (презентация).

ТЕМА 16. Пространно житие на св. Иван Рилски от патриарх Евтимий (анализ на текста).

ТЕМА 17. Похвално слово за Патриарх Евтимий от Григорий Цамблак (анализ).

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)

г) практикуми (списък от теми или текстов файл)

д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)

13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)