Нередактиран превод



страница1/8
Дата26.08.2017
Размер1.5 Mb.
#28796
  1   2   3   4   5   6   7   8






превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД



изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от копие














ОЧЕРК НА ТЯХНОТО ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

СЪВРЕМЕННО НОВО ИЗДАНИЕ НА СЪЧИНЕНИЕТО

ВЪЗГЛЕДИ ЗА СВЕТА И ЖИВОТА В 10 ВЕК

ДОПЪЛНЕНО С ЕДНА ПРЕДИСТОРИЯ НА

ЗАПАДНАТА ФИЛОСОФИЯ ДО ДНЕШНО ВРЕМЕ



С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.


1. Предговор……………………………………................................3
2. Ориентиране в ръ­ко­вод­ни­те ли­нии на изложението...................4
3. Светогледите на гръц­ки­те мис­ли­те­ли…………….......................11
4. Мислителният жи­вот от на­ча­ло­то на хрис­ти­ян­с­ко­то

ле­тоб­ро­ене до Йоханес Скотус или Еригена…............................40


5. Светогледите в сред­но­ве­ко­ви­ето…………………………...........43
6. Светогледите в на­й-м­ла­да­та епо­ха на раз­ви­ти­ето на мисълта...49
7. Епохата на Кант и на Гьоте……………………………................70

П Р Е Д Г О В О Р


Когато се за­ло­вих да из­ло­жа "Възгледи за све­та и жи­во­та в 19-ия век", ко­ето из­ло­же­ние из­ле­зе ка­то кни­га в 1901 година, мо­ето чув­с­т­во не бе­ше да на­пи­ша ед­на "кни­га по слу­чай на­ча­ло­то на но­во­то столетие". Покана­та да дам един при­нос към из­да­ва­не­то на ед­но об­що съ­чи­не­ние със­тав­ля­ва­ше за ме­не са­мо ед­на външ­на подбуда, да ре­зю­ми­рам фи­ло­соф­с­ко­то раз­ви­тие от вре­ме­то на Кант насам, ко­ето аз от­дав­на бях си ус­во­ил и се стре­мях да го публикувам. Когато ста­на не­об­хо­ди­мо ед­но но­во из­да­ние на кни­га­та и аз от­но­во прег­ледах ней­но­то съдържание, в ме­не въз­ник­на убеждението, че са­мо ед­но зна­чи­тел­но ре­ше­ние на нап­ра­ве­но­то пър­во­на­чал­но из­ло­же­ние ще ста­не на­пъл­но наг­лед­но това, ко­ето би тряб­ва да се це­ли с него. Първоначално аз се ог­ра­ни­чих да дам ед­на ха­рак­те­рис­ти­ка на пос­лед­ни­те 130 го­ди­ни на фи­ло­соф­с­ко­то развитие. Едно та­ко­ва ог­ра­ни­че­ние е оправ- дано, за­що­то то­ва раз­ви­тие дейс­т­ви­тел­но пред­с­тав­ля­ва в се­бе си ед­но за­вър­шено ця­ло и би мог­ло да бъ­де об­ри­су­ва­но и тогава, ко­га­то не се пи­ше ед­на кни­га за столетието. Обаче в мо­ята ду­ша фи­ло­соф­с­ки­те въз­г­ле­ди на то­ва пос­лед­но сто­ле­тие жи­ве­еха така, че нав­ся­къ­де при из­ло­же­ни­ето на фи­ло­соф­с­ки­те въп­рос съз­ву­ча­ха ка­то ун­тер­то­но­ве опи­ти­те за ре­ше­ние на раз­ви­ти­ето на све­тог­ле­ди­те от не­го­во­то на­ча­ло насам. Това чув­с­т­во ме зав­ла­дя в по­ви­шен размер, ко­га­то прис­тъ­пих към об­ра­бот­ва­не­то на ед­но но­во издание. И с то­ва е по­со­че­на причината, за­що не се ро­ди всъщ­ност ед­но но­во из­да­ние на ста­ро­то , а ед­на но­ва книга. Вярно е, че по съ­щес­т­во съ­дър­жа­ни­ето на ста­ра­та кни­га е за­па­зе­но поч­ти дословно; обаче то бе пред­шес­т­ву­ва­но от ед­но из­ло­же­ние в сък­ра­те­на фор­ма на фи­ло­соф­с­ко­то раз­ви­тие от 6-то­то пред хрис­ти­ян­с­ко сто­ле­тие на­сам и във вто­ри том ще бъ­де про­дъл­же­на ха­рак­те­рис­ти­ка­та на фи­ло­со­фи­те до на­ше време. Освен то­ва крат­ки­те бе­леж­ки в края на вто­ри том, ко­ито по­-ра­но бя­ха на­пи­са­ни със заг­ла­ви­ето "Изглед", бя­ха пре­вър­на­ти в ед­но под­роб­но из­ло­же­ние на из­г­ле­ди­те на фи­ло­соф­с­ко­то поз­на­ние в нас­тоящето. Без съм­не­ние про­тив ком­по­зи­ци­ята на кни­га­та ще се нап­ра­вят ня­кои възражения, за­що­то об­х­ва­тът на пре­диш­ни­те из­ло­же­ния не бе­ше съкратен, нап­ро­тив ха­рак­те­рис­ти­ка­та на фи­ло­со­фи­те от 6-то­то пред­х­рис­тиян­с­ко сто­ле­тие до 19-то­то след­х­рис­ти­ян­с­ко сто­ле­тие бе пред­с­та­ве­на са­мо в кра­тък очерк. Но тъй ка­то моята цел не е са­мо тази, да дам ед­на крат­ка ски­ца на ис­то­ри­ята на фи­ло­соф­с­ки­те въпроси, а да го­во­ря вър­ху те­зи въп­ро­си и са­ми­те опи­ти за тях­но­то ре­ше­ние чрез тях­но­то ис­то­ри­чес­ко разглеждане, сче­тох за пра­вил но да за­па­зя по­-под­роб­но­то из­ло­же­ние за пос­лед­но­то столетие. Така как­то те­зи въп­ро­си са би­ли виж­да­ни и из­ло­же­ни от фи­ло­со­фи­те на 19-ия, то­ва е още бли­зо до при­вич­ни­те на­со­ки на мис­ле­не­то и на фи­ло­соф­с­ки те нуж­ди на съвремието. Това, ко­ето е предхождало, оз­на­ча­ва за съв­ре­мен­ния ду­ше­вен жи­вот не­що по­добно са­мо дотолкова, до­кол­ко­то то хвър­ля
свет­ли­на вър­ху пос­лед­ния пе­ри­од от време. От съ­щия стремеж, в ис­то­ри­ята на фи­ло­со­фи­ите да бъ­де раз­ви­та са­ма­та философия, се ро­ди­ха "Изгле- дите" на края на вто­ри том

Читателите ще съжаляват, че в та­зи кни­га лип­с­ват ня­кои неща, ко­ито би­ха мог­ли да се тър­сят в ед­на "История на философията", нап­ри­мер въз­г­ле­ди­те на Хобс и на мно­го други. Обаче за ме­не важ­но­то не бе­ше да спо­ме­на всич­ки фи­ло­соф­с­ки мнения, а да из­ло­жа хо­да на раз­ви­ти­ето на фи­ло­соф­с­ки­те въпроси. При ед­но та­ко­ва из­ло­же­ние е не­умес­т­но да бъ­де от­бе­ля­за­но ед­но ис­то­ри­чес­ки явя­ва­що се мнение, ко­га­то съ­щес­т­вено­то от то­ва мне­ние е оха­рак­те­ри­зи­ра­но в ед­на дру­га връзка.

Който ще ис­ка и в та­зи кни­га да поз­нае ед­но но­во доказателство, че аз съм "променил" мо­ите соб­с­т­ве­ни въз­г­ле­ди в те­че­ние на годините, не­го аз не ще мо­га да от­к­ло­ня от по­доб­но "мнение" и ко­га­то обър­на вни­мание, че из­ло­же­ни­ето на фи­ло­соф­с­ки­те възгледи, ко­ито нап­ра­вих в пър­во­то из­да­ние на кни­га­та "Възгледи за све­та и живота", е мно­го разширено и допъл- нено в от­дел­ни­те части, но че съ­дър­жа­ни­ето на ста­ра­та кни­га е пре­ми­на­ло в но­ва­та по съ­щес­т­во дос­лов­но неизменено. Незначителните изменения, ко­ито се явяват на от­дел­ни места, ми се сто­ри­ха необходими, не за­що­то се нуж­да­ех след 15 го­ди­ни да из­ло­жа ед­но или дру­го по на­чин раз­ли­чен от по-рано, а за­що­то намерих, връз­ка на не­ща­та изис­к­ва един из­ме­нен на­чин на изразяване, връз­ка­та ко­ято се явя­ва в та­зи или она­зи ми­съл и но­ва­та книга, до­ка­то в ста­ра­та кни­га не ста­ваше ду­ма за ед­на та­ка­ва връзка.

Обаче не­съм­не­но ви­на­ги ще има хора, ко­ито в ре­ду­ва­щи­те се съ­чи­не­ния на ед­на лич­ност на дра­го сър­це би­ха ис­ка­ли да пос­т­ро­яват противоречия, за­що­то по­ло­жи­тел­но те не мо­гат или не ис­кат да об­гър­нат доб­ре с пог­ле­да до­пус­ти­мо­то разширение на поз­на­ва­тел­ния стре­меж на ед­на та­ка­ва личност. Че при та­ко­ва разши­ре­ние в по­-къс­ни го­ди­ни чо­век каз­ва ня­кои не­ща раз­лич­но от по-рано, то­ва съв­сем не оз­на­ча­ва ня­как­во противоре- чие, ко­га­то съг­ла­су­ва­нос­т­та на ед­но­то с дру­го­то се раз­г­леж­да не в сми­съ­ла на пре­пис­ва­не­то на по­-къс­но­то от по-ранното, а в сми­съ­ла на жи­во­то раз­ви­тие на ед­на личност. За да не пре­диз­ви­ка мнението, че си е про­ме­нил въз­г­ле­ди­те у хора, ко­ито не ис­кат да взе­мат под вни­ма­ние това, чо­век би тряб­ва­ло всъщност, ко­га­то ста­ва въп­рос за мисли, ви­на­ги да пов­та­ря същото.


Април 1914 г. Рудолф Щайнер





Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница