Права и задължения на участниците в гражданското дружество. Управление. Представителство

Според ал.2: “Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго”. Оттук се оказва, че апортите имат два режима – такива, които прехвърлят собственост върху всички съдружници (създават съсобственост) или такива, които дават само облигационно право на ползване (не вещно) на съдружниците върху внесената вещ. Закона предполага, че когато една вещ е потребима, тя е внесена само за обща собственост на съдружниците, но не пречи съдружниците да внесат за обща собственост и една непотребима вещ. Но ако не е уговорено друго, заместимите вещи стават общи, а останалите са внесени за общо ползване.

Ал.3 урежда отговорността за недостатъци и лихвите в двете хипотези – препраща ги към продажбата и наема.

Всичко, което е придобито за дружеството става общо на съдружниците, т.е влиза в дружествения имот. Придобито, но за сметка и във връзка с общата дейност. Оттук, тъй като все пак дружеството е частно, трябва да посочим, че обединението може да има различна степен на общност – може да се обединим за една или няколко операции, може да се обединим трайно, можем да се обединим по начин, че да не може да извършваме самостоятелно търговска и др. икономическа дейност, но бихме могли да уговорим, ако не е изрично обхваната една дейност от едно дружество, тя ще остане свободна.

Дружествения имот, значи се състои от активите и пасивите на дружеството. В актива ще влязат вещните права, придобити от дружеството, както и тези, които са станали общи вещи, поради внасянето им от съдружниците, както и всички вземания, налични пари и т.н. Този актив принадлежи общо и неделимо на съдружниците и в този смисъл, във вещноправната си част, са изключени правилата за собствеността. Изправени сме, вещноправно, пред една особена съсобственост, подобна на тази от семейната имуществена общност, която не може да бъде разделяна преди прекратяването на дружеството и излизане на съдружник. Аз не бих казал, обаче, че тя е бездялова, макар че дяловете не могат да се вадят от там.

Дялове на съдружниците в дружествения имот. Това е частта от общото имущество, която се пада на всеки съдружник. И става въпрос за нещо като идеална част, а не за разпределяне на вещи. Делът на всеки съдружник съгласно чл.359 е равен, ако не е уговорено друго. От което следва, че дела не е пропорционален на стойността на вноските. За да бъдат дяловете от общото имущество неравни, трябва изрично да е уговорено друго.

Пасив на дружеството. Пасива на дружеството са разните му задължения. Закона по-скоро говори за загуби, но всъщност тази загуба не бива да се разбира директно в този смисъл. Пасив е всяко задължение с оглед на дружествената дейност.

Печалбата е тази част от дружествения имот, която подлежи на разпределяне след свършване на някаква операция или на някакъв период и покриване на задълженията.

Съгласно чл.361: “Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял.

Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите”. Това е забраната за т.нар лъвско дружество – или всички печелят или всички губят.

Значи, печалбата се разпределя пропорционално на дяловете, освен ако не е уговорено друго. В същата пропорция се делят и загубите. Пропорционалността на дяловете, на практика, означава по равно тогава, когато са равни дяловете. Значи, равенството в участието в печалбите и загубите се опира на презумпцията за равенство на дяловете. Ако дяловете са различни, ще имаме и различна пропорция на разпределянето на печалбите и загубите, но всъщност в закона е казано: “освен ако не е уговорено друго”, в резултат на което можем да получим още едно разминаване. Дяловете се смятат за равни, но ние можем да уговорим, че са различни – моя е 2/3, на другите 1/3. Разпределението на печалбите обаче, по закон, диспозитивно следва разпределението на дяловете. Ние обаче, можем да уговорим различно разпределение – дяловете са различни, но печалбата ще делим по равно или пък приходите ще ги делим в друга някаква пропорция. Допустимо е също така, да се уговори, че при различни операции, разпределението на приходите и на загубите ще бъде различно. Забранено е обаче, да изключим някой от печалбите или от загубите, което от своя страна означава, че не можем да уговаряме гарантиран доход на един от съдружниците.

Управление на дружеството. Решенията на съдружниците относно дружествените работи се вземат с консенсус. Това ще рече със съгласието на всички съдружници. Това ни казва чл.360: “Решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас”. Значи, ако дружествения договор предвижда решения – всички или някои от тях, да се вземат с мнозинство, това е мнозинство не от стойността на дяловете, а от главите - всеки съдружник има един глас, независимо от дела, независимо от това, каква вноска е направил. И това правило е императивно.

Отношения на дружеството с трети лица. “Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците” (чл.360 ал.2). Единственият орган на дружеството са съдружниците. “Всеки съдружник има право да управлява” следва да се разбира в смисъл, че има право да сключва сделки за сметка на дружеството, т.е за сметка на общата дейност, за сметка на останалите съдружници. Казано иначе, чрез косвено представителство. Съдружниците в дружеството нямат законна или от договора за дружество представителна власт.

От сделката, сключена с трети лица, права и задължения възникват за съдружника, който сключва сделката. Тези права и задължения обаче, са за сметка на дружеството във вътрешните отношения. Казано иначе, длъжник на третите лица е само действащия съдружник. Кредитор е също така само действащия съдружник. Но с оглед отчитането на операцията за дружеството, резултатът ще трябва да бъде преразпределен между останалите съдружници.

Длъжник на вън се оказва, значи, че не са останалите съдружници. Дружествения договор не създава пряко представителство. Може да се преследва единствено съдружника, който е сключил сделката. Всички съдружници могат да станат страна и да отговарят за тази сделка, ако са сключили сделката съвместно. Или пък ако съдружниците са упълномощили някой от тях да ги представлява пред третите лица. Тогава дружеството излиза по-напред и страна по сделката ще са всички съдружници. На практика е разумно, при трайно дружество, да се посочи управляващ на дружеството, който да бъде упълномощен от останалите да действа от тяхно име и за тяхна сметка в рамките на съвместната дейност. При данъчната регистрация задължително трябва да се посочи такъв управляващ на дружеството.

Каква ще бъде отговорността на съдружниците по отношение на общо поетите задължения към третите лица?

На пръв поглед ни се иска те да отговарят солидарно. Това обаче, е само на пръв поглед. Солидарна отговорност гражданското дружество не създава. Съдружниците биха могли да се окажат солидарни длъжници навън, ако са участвали пряко или чрез представител в сключването на сделката, т.е ако са страни по сделката с третите лица и изрично е уговорена в сделката солидарна отговорност или пък от типа сделка следва тази солидарност. Например, трима майстори сте се главили да свършите тази работа и сте сключили договор за изработка общо – майсторите ще отговарят солидарно.

Вън от тези хипотези обаче, солидарна отговорност за съдружниците не възниква и дори кредитора да има претенция спрямо всички, защото всички те са участвали в сключването на сделката или са били представлявани – тяхната отговорност е разделна. Това нещо е относително твърдо прието в съдебната практика.

Иска на съдружника срещу останалите съдружници, чрез който се осъществява преразпределението на загубите, които първоначално са легнали върху единия съдружник, е уреден в чл.364: “Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи”. Следователно, когато единия съдружник е сключил сделката чрез косвено представителство и само той е длъжник на третите лица, това, което той плати на третите лица, чрез actio pro socio ще бъде прехвърлено по отношение на останалите съдружници. Ответна, пасивна страна по този иск са всички съдружници за техните части от участието в загубите на дружеството. Ако сравним с това, което съдържа actio mandati contrario, ще видим, че actio pro socio е напълно аналогичен на actio mandati contrario, т.е на иска на мандатаря срещу манданта, на иска на косвения представител по договора за поръчка по отношение на косвено представлявания. От което още веднъж се вижда, че начина, по който функционира дружеството навън, освен хипотезата, в която имаме пряко представителство чрез пълномощно, е косвено представителство на всички съдружници чрез действащия съдружник по отношение на третите лица. И съдружника, който действа, както е длъжен да отчете приходите за дружеството, така има право и да получи припадащите се на останалите съдружници части от изразходваното, включително лихвите и вредите, които е претърпял от воденето на процес и вършенето на работата. Значи actio pro socio е нещото, чрез което ние ще получим онова професионално разпределение на тежестта, която се е получила при воденето на общите работи.
Прекратяване на дружеството. Основания и последици.
Прекратяването на дружеството става на различни основания. Те са посочени в чл.363. Чл. 363 б.а гласи: “с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно”. Това ще се окаже приложимо към дружеството с една конкретноопределена цел – дружеството за купона (ако се окаже, че мама и тати са се върнали, работата пропада).

При други, по-перманентни цели, които не могат да бъдат постигнати еднократно – постигането или невъзможността да се постигне целта, няма това прекратително значение.

Чл.363 б.б гласи: “с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано”. Сега изведнъж установяваме, че има два вида дружества – срочно и безсрочно (плюс трети вид – дружеството за осъществяване на една конкретна операция).

Чл.363 б.в: “със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго”. Оттук виждаме характеристиката intoito personae. В договора за дружество би могло да се уговори, че смъртта на един съдружник или излизането на един съдружник не води до прекратяване на дружеството, т.е. дружеството се запазва между останалите съдружници. За тази цел обаче, трябва да имаме поне трима съдружници, та като умре или излезе един от тях, да останат двама.

Чл.363 б.г: “с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници”

Чл.363 б.д: “по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок”. С оглед, значи срочността, можем да видим двете алтернативи – безсрочното дружество може да бъде прекратено по искане на който и да е от съдружниците. То би могло да бъде запазено при излизането на този съдружник, ако така е уговорено. При срочното дружество е невъзможно произволното излизане на съдружник. Дружеството може да бъде прекратено преди срока само по решение на съда, когато има основателни причини. Тези основателни причини всъщност биха били неправомерно поведение на останалите съдружници или на този съдружник, който иска да излезе. От това излиза, че от гледна точка на закона, прекратяването на участието на един съдружник, изключването на един съдружник от дружеството, като че ли не може да става извънсъдебно, като че ли даже не може да се говори за изключване на съдружник, а само за прекратяване на дружеството по искане на един от съдружниците, ако са налице важни причини. Иска се предявява, както actio pro socio , от единия съдружник по отношение на останалите съдружници.

Материята за това прекратяване не е достатъчно развита. В областта на събирателното дружество, тя е по-добре уредена в чл.95 ТЗ, където се допуска съдът, вместо да прекрати дружеството спрямо всички, да изключи виновния съдружник.

Можем да мислим или за аналогично прилагане на тази хипотеза или за смекчение, което да допусне запазването на дружеството между останалите съдружници и тази хипотеза.

Може ли да бъде изключен съдружник?

Някаква аналогия с чл.87, за някои автори е допустима. Все пак обаче, не се разваля двустранен договор, поради неизправност, а искаме да изгоним един съдружник от дружеството, поради неговото неправомерно, според нас поведение. При сегашното действие на закона излиза, че това може да стане само чрез прекратяване на дружеството и във всички случаи по съдебен ред. Понеже за някои дружества, които са с крайно действие това може да се окаже неудобно, можем да разсъждаваме не може ли да се създаде друг механизъм в договора. Този механизъм се натъква на виждането, че по договорен път не могат да се учредяват потестативни права.

Има обаче, една конструкция, която може да се учреди по договорен път. Договорът може да бъде условен, както и напускането на съдружниците може да бъде условно. А едно условие би могло да бъде потестативно. Така, че една система от едно случайно и едно потестативно условие, би ни доближила до ефекта на потестативното право. Например, ако някой от съдружниците направи нещо, неговото участие в дружеството се прекратява, ако останалите съдружници пожелаят това.

Така плавно преминаваме от хипотезата на прекратяване на дружеството към хипотезата на напускане на съдружник без прекратяване на дружеството. Това са : 1) хипотезата на смърт и поставяне под запрещение (при запазване на дружеството); 2) предизвестието (при запазване на дружеството), както и 3) прехвърляне на участието в дружеството. Съгласно чл.362, участието в дружеството може да бъде прехвърлено само със съгласие на всички съдружници. Това ще бъде една комбинация между цесия и поемане на задължение и прехвърлянето може да бъде както по отношение на трети лица, така и в крайна сметка и по отношение на съществуващ съдружник и чрез това прехвърляне доброволно ще се осъществи ефекта на напускане на виновния съдружник и т.н. Значи, както може той да направи предизвестие, така бихме могли и ние да го накараме да прехвърли участието си върху един друг съдружник и пропорционално върху оставащите съдружници.

Прекратяването на дружеството не означава прекратяване на задълженията между страните. Прекратява се само общата дейност ,но между страните ще има още доста изравнявания, с оглед ликвидирането на отношенията между тях.

При напускане на съдружник, без прекратяване на дружеството, нему ще трябва да бъде изплатен дела. Закона казва, че съдружника може да си иска дела само след прекратяването на дружеството или при напускане (тук става въпрос само за вещите, които са съсобствени на дружеството, защото делба не може да има на вещите, които съдружниците са внесли за общо ползване).

Примери за дружество са: консорциум, адвокатско дружество и т.н.

Гражданското дружество трябва да се отличава от т.нар. тайно дружество, което е институт на търговското право, макар и да не е уредено. Това е дружеството, при което един търговец (трактатор) получава една инвестиция от едно трето лице (комендатор), като срещу получаването на тази инвестиция му обещава част от печалбата на собственото си предприятие.

Правилата за гражданското дружество са неприложими в този случай, защото: 1) комендатора не участва в управлението на предприятието на трактатора; 2) комендатора по никакъв начин не получава права върху имуществото на трактатора. Комендатора всъщност е един кредитор, който обаче, заедно с това е и съдружник. Налице е значи, една компилация между заем и дружество в смисъл, че аз давам тези 1000 лв. и ще получавам от тях печалба. След излизането ми от дружеството, те ще ми се върнат, ако обаче ги има, защото загубата на предприятието може да изяде тези 1000 лв.

Договора спогодба е уреден в чл.365 – 367 ЗЗД. Определение може да се извлече от чл.365: “С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки”. От тази гледна точка съществуват два вида спогодби с оглед предмета – спогодба по отношение на един съществуващ, настоящ спор, която има за цел да го прекрати и спогодба, по отношение на един евентуален спор, който още не е възникнал, но може и да възникне и в този случай ние искаме да го прекратим.

Вън от това е известна извънсъдебна и съдебна спогодба. Това, което нас ни интересува в настоящето изложение е договора за спогодба, извънсъдебната спогодба.

Значи, спогодбата е договора, чрез който страните преодоляват един спор, прекратяват го или го избягват като си правят взаимни отстъпки. Целта на спогодбата е прекратяване на спора, респ. избягване на евентуален спор.

Предмета на спогодбата е самия спор. А средството, с което страните избягват, респ. прекратяват бъдещия спор са взаимни отстъпки.

Спор – става въпрос за правен спор, различни мнения. Той се индицира от различните правни твърдения на страните. Единия твърди, че другия има да му дава 5 лв., а другия казва, че има да дава 1 лв. Значи правния спор се заключава в правните твърдения.

Взаимните отстъпки на страните всъщност са частичен отказ от заявеното първоначално правно твърдение, което образува спора.

От никъде не следва, че това е отказ от право, опрощаване или нещо друго. Защото отказа е не от права, а от твърденията, които конституират спора.

Договора е комутативен и консенсуален, което означава неформален. Ще трябва да съобразим обаче, формата за доказване, както и формата за договора за доброволна делба, който също е вид спогодба, която цели избягването на един бъдещ спор, избягването на евентуалната съдебна делба. За него, когато е за движими вещи се изисква нотариално заверка на подписа, а за недвижими вещи – освен нотариална заверка на подписа и вписване.

Предмет на спогодбата е спора, спора, който се прекратява. За да бъде годен предмет на спогодбата, спора трябва да бъде относно права, правни твърдения. Значи, трябва да се отнася към права, с които страните могат свободно да се разпореждат. От тази гледна точка, не можем да имаме договор за спогодба по отношение на публични права.

Ще бъдат изключени от спогодбата споровете относно родителски права, относно разделение на семейната имуществена общност и др. права, за които е възможна съдебна спогодба, т.е споразумението да бъде утвърдено от съда.

Във всички случаи, обаче, може да бъде годен предмет на спогодба гражданските последици от едно престъпление – деликтното обезщетение.

1) страните се задължават да смятат, че правата между тях са такива, каквито са уредени от спогодбата, откакто са възникнали, т.е. с обратно действие. Това е т.нар.правоустановяващо, декларативно действие.

2) Регулиращо действие на спогодбата – страните се задължават да изпълняват и зачитат съдържанието на правоотношенията между тях, така както то е установено съгласно спогодбата, т.е съгласно декларативното действие на спогодбата.

3)Конститутивно действие – доколкото спора е решен чрез взаимни отстъпки, това върху което са се спогодили страните, по всяка вероятност не отговаря на действителното правно положение. Обаче, спогодбата, с обратна сила изменя това действително правно положение между страните и в този смисъл има правопроменящо действие.

Не може един акт да има и кинститутивно и декларативно действие, но всъщност със спогодбата ние се отказваме от това да търсим действителното правно положение. Действителното правно положение можеше да бъде установено, макар и с чувствителни грешки, при довеждането на спора до край – тогава съда щеше със сила на присъдено нещо да установи, че аз имам да взимам 5 лв. Но ние се отказахме тъкмо от този спор, приемайки, с взаимни отстъпки, че се дължат 3 лв. Така всъщност действителното правно положение се загуби и понеже ние не знаем какво е било то , не можем със сигурност да твърдим, че спогодбата има изменящо действие. Но това действие някак си се предполага в повечето случаи.

Наред с тези три действия, които се отнасят изключително по отношение на правата – предмет на спора, спогодбата може да има и транслативно действие. Това закона ни казва в чл.365 ал.2: “С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма” (2 лв. + една дъвка – дъвката не е била предмет на спора).

Всички тези действия, подобно на всички други договори са действия между страните, съгласно чл.21 ал.1. Спогодбата не може да засегне правата на трети лица и да реши спор с трето лице, което не участва в спогодбата. По отношение на застраховките гражданска отговорност, това изрично е посочено в чл.408 ТЗ. Казано иначе, ако делинквента и пострадалия се споразумеят относно това колко му струва крака на пострадалия, то застрахователя гражданска отговорност никак не е обвързан от тяхната спогодба – може да я потвърди, но може да не я потвърди, в който случай вие ще спорите с него и ще го съдите за размера на щетата и на гражданската отговорност.

Недействителност на спогодбата. Спогодбата е договор, частен правен акт и като такъв се подчинява на всички изисквания за действителност по чл. 26 – 35 ЗЗД.

Освен тези правила, има още две специални правила, уредени в чл.366 и чл.367. Според чл. 366: “Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност”. “Спогодбата върху непозволен договор” ще рече, че договора е нищожен поради противоречие със закона (например договора е нищожен поради противоречие с морала). Но може би има начин да мислим, че страните могат да се спогодят относно друг недействителен договор – в областта на унищожаемите договори, потвърждаването на договора ще има този ефект. Но аз се блазня да мисля, че има хипотези на недействителност – например, скрита липса на съгласие, в които страните да придадат действие на този договор.

Що се отнася до неспазването на формата – не можем да придадем с обратна сила действие на един формален договор, при положение, че не е била спазена формата към момента на сключването. Така, че формално, ако се погледне, приказката: “спогодба върху нищожен договор е нищожна” има някакъв смисъл. Даже, може да се каже, че в повечето случаи е вярна. Но сигурно ще има и изключения и аз за това наблягам на факта, че закона говори за непозволен, а не за какъв да е нищожен договор.

“Унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни” (чл.367). Този текст третира една хипотеза, при която нямаме действителен порок на волята, защото порока на волята като основание за унищожаемост е нещо, което е съществувало към времето, в което е направено волеизявлението, към времето, когато е предприет акта. Аз исках да имам спогодба. По-късно обаче, се разбра, че документите, въз основа на които ние търсихме да видим какво може би е положението, за да знаем колко да отстъпим, се оказаха лъжовни и се признаха за лъжовни.

При неизпълнение на спогодбата, понеже тя е двустранен договор, страната, която е недоволна от това, че другата страна не изпълнява спогодбата, може да иска нейното разваляне. Спогодбата, значи, може да бъде развалена по реда на чл.87 и практиката приема това. Следователно, при неизпълнение на регулативната функция на спогодбата, изправната страна може да развали спогодбата по реда на чл.87, защото другата страна не изпълнява произтичащите от регулативната функция на спогодбата задължения.

По същия начин аз ще мога да разваля и вие да опитате да подкачите отново стария правен спор. Ефекта от развалянето на спогодбата ще бъде затриване на взаимните отстъпки и връщане в първоначалния батак, т.е отказ от споразумението, отказ от взаимните отстъпки и възстановяване на спора, съгласно първоначалните правни твърдения. И тук има един голям проблем –ние можем да развалим спогодбата, обаче в 90% от случаите спогодбата се сключва писмено. Тя се подписва от страните и след като сме развалили спогодбата и сме прекратили обвързването си с взаимните отстъпки, остава документа, а този документ, може би съдържа някакви фактически признания.