Обща информация


ЯНУАРИ: През януари медиите публикуват 597



страница7/22
Дата23.07.2016
Размер3.96 Mb.
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   22

ЯНУАРИ:

През януари медиите публикуват 597 материала пряко или косвено свързани с темата Благотворителност.

Преобладават информациите, които засягат информация, свързана с набиране на средства за болни хора и попадат в тематична група Здравеопазване – 317 от материалите. Преобладаващи са материалите свързани с Българската Коледа – обявяване на събраните до сега средства (2 045 763 лв.) и финансираните от нея нуждаещи се деца и болници. Добре отразен е и Съветът на президентите (Росен Плевнелиев, Георги Първанов, Петър Стоянов и Желю Желев се събират за първи път заедно в кабинета си на "Дондуков" 2 на символичната дата 22 януари, когато винаги е било поставяно началото на новия президентски мандат). По време на срещата се посочва като пример за приемственост именно благотворителната кампания "Българската Коледа", която показала, че в интерес на дарителството президентите могат да бъдат заедно. Други теми широко отразени в тази грепа са: обявяването на благотворителния мач, посветен на Стилиян Петров, която ще се състои през май месец и ще набира средства за деца, болни от левкемия; кампанията „Жълти стотинки – деца помагат на деца“ в Бургас; Виенския бал в София, набиращ средства за Център за хора в будна кома; благотворителния бал на Българския форум на бизнес лидерите „За живота“; дарението от страна на Асоциация "Силви Вартан за България" за болница "Пловдив" на апарат за интензивна фототерапия на жълтеница при новороденото на стойност 10 000 евро; Коледния благотворителен търг на „Ники Кънчев шоу“ и спортно шоу „Гонг, събиращ средства за фонд за терапии на деца аутисти, заедно с фондация „За нашите деца“; благотворителния бал „Ангели срещу рака на гърдата“ и др. Множество са и кампаниите, посветени на отделни хора, нуждаещи се от помощ: Николай Марков от Добрич, Велиян Парушев от Бургас, Александър Димитров от Мъглиж, страдащият от церебрална парализа Любчо от Бургас, за който певицата Тони Димитрова прави благотворителен концерт.

Тематична група Други e на второ място – за месец януари тя включва 106 публикации като основните теми отразени от медиите, попаднали в тази категория, са свързани с информациите за възможността от данъчни облекчения при дарителство, обсъжданията за харченето на пъртийните субсидии за референдума, състоял се на 27 януари.

На трето място по брой са публикации, отразяващи различни форми на подкрепа, насочена към хора от уязвими социални групи – 90 публикации за месеца. Множеството материали засягат програмата „Топъл обяд“ на Българския червен кръст. Друга голяма група, портретира принцесата на Саксония Теофана, която подпомага болници и старчески домове в България. Отразена е добре и 10-годишнината на кампанията „Осиновете врачанско дете“.

Традиционно темите Социална политика и Здравеопазване са водещи в материалите, отразяващи благотворителност и дарителство.

Значителен е броят на материалите в тематична група Спорт – 41 броя. Това се дължи най-вече на обявите за старта през февруари на новия сезон на предаването "Стани богат", тъй като събраните от играта средства ще отидат за стипендиантската програма "Стани шампион" за деца в неравностойно положение с изявен спортен талант.

През януари тематична група Култура регистрира 31 материала. Немалкият броя се дължи на кампанията за набиране на средства за създаване на филм за Васил Левски, както и на дарителската кампания за набиране на средства за довършването на храма "Св. Прокопий Варненски", който ще бъде втори по големина в града.

Тематични групи Образование и Околна среда са отразени едва в съответно 5 и 7 материала.
3 критични статии към темата представляват интерес през месеца.

В. „Преса” публикува на 28.01.2013 коментарния материал „Ала-Бала!”:


Ала-бала, ха на бала!, извикаха кръшно светските особи и завалсираха от Руския към Виенския бал. Няма лошо! Парите от тях по традиция отиват за благотворителност.

Но защо след 23 години пълна бална свобода никой не се е сетил, че си нямаме наш Български бал. Тогава местните знаменитости ще покажат най-новите си тоалети не на звуков фон от балалайки и алпийско ойларипи, а на "Притури се планината" и "Дайчовото". А за да се види колко пареща е лъскавата страна на живота, насред "Шератон" може да подскачат нестинари, докато броилите 300 лева за куверт хапват манастирска боб-чорба и агнешко по хайдушки. Даааа, балуването е неотменна част от тежкото всекидневие на хайлайфа. Хайде патриотично да го превърнем в българуване! Тогава току-виж сме започнали и износ на балове - във Виена, в Лондон, в Москва...”
В. „Монитор” публикува на 19.01.2013 статията „За истинското лице на благотворителността. Защо се сещаме за нуждаещите се само по празници”:

Преди около месец звезди като Пол Макартни, Кени Уест, "Роулинг стоунс", Джон Бон Джоуви, Брус Спрингстийн се включиха в благотворителен концерт за подпомагането на пострадалите от урагана Санди в Ню Йорк и Ню Джърси. От продажбата на билети и от спонсори бяха събрани над 30 милиона долара. Преди време пък популярно риалити шоу в САЩ успя да събере 15 милиона долара за различни благотворителни цели. Затова и САЩ заема челното място по благотворителност в света. Показа го и най-мащабното проучване за дарителство.



Ако се замислим, едва ли можем лесно да се сетим за подобни мащабни дарителски прояви у нас. Сигурно повечето от българите биха назовали само инициативата "Българската Коледа", а малцина ще се сетят и за организирания концерт в помощ на пострадалите от опустошителното земетресение в Хаити. В благотворителната кауза тогава обаче взеха участие известни личности от цял свят - актьори, певци, дори държавните глави на водещи европейски страни. А колко помнят кампанията за лечението на Гого от “Тоника" или Миро от “Мери Бойс Бенд"? Едва ли са много. Като че ли се сещаме за благотворителност най-вече по коледните празници. Едва тогава ни светва лампичката, че има болни деца и самотни хора, някои от които дори нямат дом. Новите данни на Световния дарителски индекс доказват това.

За съжаление страната ни е отново в дъното на класацията и се нарежда на 137-о място сред 146 държави. Това ни кара да се запитаме до колко всъщност е милосърден българинът? Оказва се, че у нас най-популярни са даренията чрез есемеси. И това е факт. Тази година инициативата "Българската Коледа" събра над 2 милиона лева и не можем да отречем, че това е най-успешната кампания от няколко години насам. Много хора се отзоваха да помогнат и след наводнението в село Бисер. Тогава бяха събрани около 2,4 милиона лева.

В повечето случаи обаче желанието ни да помогнем е провокирано от конкретен повод - най-вече бедствия. В останалото време на годината почти не се сещаме, че отново има нуждаещи се хора. А е крайно време да осъзнаем, че болните деца са такива не само по Коледа. Малчуганите от домовете също нямат нужда от внимание и играчки само веднъж в годината.

Защо, като дойдат празници, изведнъж започваме да си мерим щедростта, опитваме се да бъдем по-добри и да помогнем на някого с нещичко. Като че ли искаме да пречистим собствената си съвест и видиш ли ти, може пък Дядо Коледа да ни възнагради и да ни донесе по-успешна нова година. Или един вид индулгенция. Може пък да ни се опростят греховете. Дори проучване от декември миналата година показа, че около 28% от хората вярват че като направят добро, то ще им се върне. Само че какво става след Коледа? Или пък след Великден? Изведнъж празниците свършват, но за болните и изоставени деца, за самотните възрастни хора продължава тежкото ежедневие. Затова народът си го е казал, че когато едната ръка дава, другата не бива да знае.

Може би сред причините да не сме сред най-благотворителните нации в света е, че българинът се отнася с недоверие към повечето дарителски инициативи. Все не сме сигурни къде ще отидат парите ни, дали няма да злоупотребят с доверието ни. Но нека се огледаме в хората около нас. Някои могат да имат нужда от помощта ни не само по Коледа и Великден. Нека вземем добрите примери от други страни. Не бива да чакаме конкретна инициатива или каквато и да е гръмка кампания, за да станем по-добри.

Странно е защо не сме милосърдни в ежедневието си и нека се запитаме изобщо познаваме ли лицето на благотворителността? Няма нужда да разполагаме с много средства. Можем да дарим дрехи, стари вещи или храна, дори учебници, които могат да се ползват от други деца. Никой не казва, че благотворителността е свързана с грандиозен банков превод. Всеки може да помогне според възможностите си. Например понякога в студеното време бездомни възрастни хора имат нужда и от една чаша топъл чай. И това е благотворителност.

За съжаление, когато става дума за дарения, пред нас изпъкват лицата, които се надпреварват да покажат милосърдието си пред медиите. Да, това успокоява съвестта им. Но по-скоро би трябвало да се сещаме за хора като отец Иван, или пък за 70-годишната баба Зоя Войнова.

Пенсионерката дари 20 000 лева които е събирала с помощта на близки няколко години, и ги дари за вдигането на параклис в петричко село. Друг възрастен мъж от Смолян пък дари 140 лева от спестяванията си на доброволческа организация. Той кътал парите лев по лев. Дори не поискал да назове името си. Единствените му думи били "Кому е нужно да знае името ми, важно е доброто да стигне до човека". Ето, това е истинското лице на благотворителността.”

В. „Капитал Daily” публикува на 14.01.2013 коментарната статия „За даряването като шопинг”:


Дарявам 200 лева, ако някой друг в залата даде сто", чува се глас от първите редове. Адреналинът се покачва, чувството прилича на това да наддабаш за любим предмет. Участниците се надъхват, напрежението е някак приятно, целта е обща за всички. Намираме се на дарителски кръг "Развитие" -събитие, организирано от фондация "Работилница за граждански инициативи" (ФРГИ), което трябва да набере средства за четири граждански проекта. Нещата се случват така - неправителствените организации представят идеите си пред група дарители, те преценяват кои да подкрепят и обявяват колко биха отделили. Могат да отправят предизвикателства към другите участници и да задават въпроси към неправителствените организации, които търсят подкрепа. Идеята е, че когато хората говорят с инициаторите на проектите и видят ясно поставените цели, са по-склонни да даряват. Групата пък ги ентусиазира и увлича. Целта на събитието е събраната сума за всеки от проектите да надхвърли 2500 лв. Тя беше дори преизпълнена - четирите проекта събраха общо 12600 лв., като най-много дарения отидоха за изграждане на кино-читалище в Якоруда.

Дарителският кръг е една от новите форми на финансиране в гражданския сектор, които започват да набират скорост в България. Те стават все по-важни на фона на изтеглящите се от Източна Европа големи донори като "Отворено общество" и Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Икономическата криза също играе роля - приоритет за частните донорски организации са закъсалите държави, а за публичните - тези, от които всъщност идват парите. Така неправителствените организации са принудени да търсят алтернативни източници и да разчитат повече на частните дарители, които стават все по-креативни в начините да подкрепят. Но и изискват повече - да знаят точно къде отиват средствата им и какъв е ефектът от тях.

"Мисля, че в България никога повече няма да има голяма външна подкрепа от частни фондации", казва Илияна Николова, изпълнителен директор на ФРГИ. В момента големите донори са фондация "Америка за България" и Програмата за подкрепа на неправителствени организации, финансирана от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, но и двата източника работят с публични средства. Според Илияна Николова изключително важно в момента е да се инвестира в капацитета на гражданските организации, за да обучат добри екипи. Още повече че в България гражданският сектор е слабо развит и недотам признат от обществото. В Норвегия например почти всеки гражданин е член на някоя неправителствена организация и помага за издръжката й с членски внос.

"Обществото трябва да бъде убедено в смисъла на съществуването на гражданските организации", допълва Илияна Николова. Това не само ще подобри имиджа им, но и ще направи хората по-склонни да даряват от времето и парите си за благотворителни инициативи. Ключът към този по-добър образ е регулация и прозрачност. От една страна, от самите организации, от друга, и от държавата, която би трябвало да упражнява мониторинг върху получателите на дарения. Както и да създаде среда и инфраструктура, в която гражданските организации да съществуват, например еднакви данъчни преференции за дарения. Но ако има задача номер едно за държавата, тя е да поеме ангажиментите си, които в момента неглижира и прехвърля към неправителствени организации и дарители. Най-яркият пример е грижата за болни деца и хора.

"Даряването е малко като шопинга - трябва да харесваш това, за което даваш пари", смята Фредерик Мълдър, учредител на The Funding Network - първият отворен дарителски кръг във Великобритания. Той е доктор по философия на религията от Университета в Оксфорд, а след завършване на дисертацията си работи като търговец на европейски произведения на изкуството. С приходите от своя бизнес Фредерик създава благотворителен британски тръст, учредява мрежа от частни дарители и от 2002 г. се занимава активно и с дарителския кръг. Търси непопулярни дългосрочни проекти, които имат за цел най-вече социална промяна, например подобряване на условията в затворите и спазване на правата на бежанците. Кръгът е оказвал и натиск за опростяване на дълга на страни от третия свят и за мерки за намаляване на въглеродните емисии. Фредерик разказва, че целевата група на дарителския кръг не са много богатите хора, а по-скоро средната класа. Събират се шест пъти в годината и следят какво се случва с подкрепените проекти. Публичността не е проблем - конкретната сума, която отделя индивидуалният дарител, може да остане скрита, а и според Фредерик повечето хора харесват да даряват в група.

Питаме го как можем да насърчим дарителството в България и той не се колебае с отговора: "Трябва да създадете култура, в която да даряваш е нещо нормално, а да не даряваш - нещо неприемливо." Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, дава идея как може да стане това: "Ако в детските градини, училищата, университетите няма възможност и визия за образование в граждански ценности и отговорност, няма как да очакваме хората да имат съзнание, че могат сами да правят неща за общността." Освен това дарителите биха били много по-мотивирани, ако държавата обърне внимание на идеите им за промяна, които подкрепят със своите инвестиции. За Величкова "културата на дарителството ще бъде здрава, когато отношението към даряването не е само като източник на ресурс, а като ценност за личната отговорност на секи от нас към хората и обществото, в което живеем.“
ФЕВРУАРИ:

442 са публикациите през февруари, отразяващи благотворителни инициативи и кампании.

През месеца, най-голям дял като тематична група при материалите, отразяващи благотворителността, формира категория Здравеопазване с 191 публикации, което е 43% от всички публикувани материали. Този много висок процент се дължи на множеството благотворителни кампании, както национални, така и регионални: концерт в НДК „Заедно срещу рака на маточната шийка, подкрепи живота“; инициативи, свързани с Европейския ден на епилепсията – 13 февруари; Виенския бал в хотел „Шератон“ на 10 февруари за набиране на средства за лечение на хора в будна кома; кампанията „Ангели срещу рака на гърдата“; кръводарителски акции за лечението на самозапалилите се Пламен Горанов от Варна и Венцислав Асенов от Раднево; кампания за Анна Николова – родилка, болна от левкемия; кампания за лечението на музиканта от група „Щурците“ Петър Гюзелев, болен от тумор в мозъка и др..



132 новини, което представлява темата Социална политика или 30% от общия обем на мониторирани публикации за периода. В рамките на тези материали се оформят три основни групи публикации:

1. Засягащи множество благотворителни инициативи, подготвяни отсега и свързани с изработването на мартеници за 1 март;

2. Отчетно-изборните събрание на БЧК в различни градове – Велико Търново, Добрич, Силистра, Пазарджик и т.н;

3. Детския фестивал „Вярвам в теб“, организиран от сдружение „Азбукари“.

След нея се нарежда тематична група Други с 81 материала. През този месец регистрираните в тази тематична група материали са на различна тематика, но може да се обособи ясна група публикации, свързани с изказването на президента Плевнелиев, че „Дарителството е черта на гражданското общество“. Отразена добре е и създаването на социална мрежа за доброволци и организирания курбан в с. Бисер по повод 1 година от бедствието там.

В тематична група Образование през месеца има 16 публикации, което е 4% от всички публикувани материали. Този процент се дължи най-вече на акцията на „Помощ за благотворителност в България“, по време на коята няколко основни паметници в София са опаковани и върху опаковката е нарисуван голям въпросителен. Акцията цели да наблегне на нуждата на добро образование сред младите хора по отношение на културното и историческо наследство.

Статиите в през месеца, отразяващи инициативи в подкрепа на културата, и околната среда, са съответно 3 и 4.

Темата за дарителството и ролята на държавата разглежда интернет изданието на в. „Труд” (www.trud.bg) на 18.02.2013 в статията „Няма държава, има дарители”:


Фирми плащат заплати на лекари, граждани спасяват с есемес болни деца, богати българи ремонтират закъсали читалища и сиропиталища, телекомуникационна компания осигурява кучета водачи на слепи хора.

У нас призванието "дарител" се е превърнало в синоним на "спасител", защото онзи, който е трябвало да свърши работата - държавата, не го е направила.

Неслучайно в България парите на дарителите все още отиват главно за спасяване на живот, за осигуряване на лекарства, покрив или дори храна на нуждаещите се, и много по-малко за култура, наука и изобщо за сферата на духа, както е на Запад.

Че това трябва да се промени, са категорични участниците в организираната миналата седмица от в. "Труд" кръгла маса на тема "Отговорното дарителство" под патронажа на президента Росен Плевнелиев. Над 90% от българите, които даряват, го правят за социални и здравни каузи - например за социално слаби, възрастни, хора с увреждания, деца без родители или пък за лечение, за закупуване на апаратура и др., сочи проучване на Фондация "Български дарителски форум", изготвено от Институт "Отворено общество" през есента на 2011 г. Това е доказателство, че обикновеният българин прибягва до благотворителност, за да замести държавата, защото тя отсъства дори в сфери, които са свързани с физическото оцеляване на гражданите. Хората в нужда също все повече разчитат на дарители вместо на държавата за помощ.

Доказателството е, че 2011 г. е годината с най-много организирани кампании за набиране на средства за лечението на възрастни (данните за 2012 г. още не са обобщени - б. р.). Само в системата на единния дарителски номер (17 777) те са били 122.

Преосмисляне на приоритетите

Държавният глава Росен Плевнелиев демонстрира, че разбира проблема и затова вече е започнал да преосмисля функцията на инициативата "Българската Коледа". Вместо всяка година да се правят дълги списъци с болни деца, които да се подпомагат в кампанията, всички те трябва да могат да бъдат лекувани чрез съществуващите клинични пътеки или програми на здравното министерство, обясни Плевнелиев. "Така в рамките на кампанията успяхме да променим някои пътеки на здравната каса във връзка с детската церебрална парализа, а също и някои регулации, свързани с лекарствата", даде пример президентът. Фондациите смятат, че точно това е посоката, в която трябва да се върви, защото е логично институциите да решават проблемите с данъците, които прибират, а не да правят кампании, да предизвикват емоционалното съчувствие на гражданите и да прибират допълнителни пари от тях, за да решават проблеми, с които политиците не са успели да се справят. Промяна на представите

Проблемът с изкривяването на благотворителността у нас е особено видим на регионално равнище. Ако бизнесът не прави редовни дотации на местните болници, училища или домове за възрастни, те едва ли биха могли изобщо да оцелеят. Действителността до такава степен е изкривена, че местните хора са свикнали да вярват, че компаниите, а не общината или държавата трябва да се грижат за здравеопазването или за социалния живот в техния град.

Най-много - за образование

Все пак през 2011 г. тенденцията у нас да се дарява предимно за здравеопазване и социални дейности започва да се пречупва, става ясно от анализ на "Български дарителски форум". Тогава за първи път образованието става сферата, събрала най-много средства. Вероятно тенденцията се пречупва преди всичко под влияние на корпоративните практики, които се преориентират към тази сфера.

104 млн. лв. през 2011 г.

Компании, фондации и граждани са дарили общо 104 млн. лв. за различни благотворителни каузи у нас през 2011 г., сочи анализът на дарителския форум. Това е ръст с около 5 млн. лв. в сравнение с 2010 г. Данните са на базата на данъчните декларации за ползваните облекчения за дарения, справки на мобилните оператори за благотворителните есемеси, проучване на Институт "Отворено общество", въпросници до 100 компании и фондации, които даряват, а също и на базата на съобщения за дарения в медиите. От общата сума компаниите са дарили близо 60 млн. лв., най-много за образование и наука, социалната сфера, а чак на трето място са култура и изкуство и здравеопазване. Бизнесът дарява също за екология и спорт. Фондациите също предпочитат да даряват най-вече за образование и наука, човешки права и развитие на гражданското общество и социални дейности. Очевидно най-предразположени към дарения за здраве са индивидуалните дарители, но данните за тях са най-неточни, защото много изобщо не попълват данъчна декларация и няма как тяхната благотворителност да се отчете от НАП. Все пак според официалните данни физически лица през 2011 г. са дарили близо 3 млн. лв. Прави впечатление, че огромна част от даренията на бизнеса са насочени към... държавата, т.е. към т.нар. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, т.е. министерства, агенции, общини. През 2011 г. например 25 млн. лв. от общо 60 млн. лв., дарени от компании, са отишли в тази посока. Вероятно като един "елегантен" начин бизнесът да получи благоразположението на властта. Голям проблем пред дарителството в България е, че няма устойчив механизъм за насочването на средствата според нуждите. В момента е напълно възможно един социален дом да получи двойно повече дрехи, отколкото са му нужни, а друг - нищо. Проблем е също, че много малко се дарява на възрастни хора. Затова трябва да се създадат регистри, на базата на които дарителите да могат да направят информиран избор, твърдят представители на фондации. В обобщение, ако иска да подпомогне дарителството, държавата преди всичко трябва да си свърши работата в здравеопазването и социалната сфера, така че парите на благотворителите да отиват преди всичко за сферата на духа и за подпомагане на таланти, а не за оцеляване.

Местният бизнес спасява

На много места в страната местният бизнес директно замества държавата, която не може да се справи със социалните си функции, разказват бизнесмени.“

МАРТ:

През март регистрираните публикации в категория Благотворителност са 615. Най-голям дял имат материалите, отразяващи инициативи и кампании в категория Социална политика – 349, като отново могат да се обособят в 2 основни групи:

1. Темата за „висящи стоки“ („висящо кафе“, „висящ хляб“ и т.н.), която набира вълнообразна скорост през този месец и отразена изключително широко.
На 29-ми март в. "Политика” публикува критичен материал по тази тема - “ Голямото висене. Кой и как реши, че българите трябва да се понеаполитанчат”:
Думата на седмицата със сигурност е "Висене". Зависиха едни кафета, банички, гнили банани и очукани ябълки, екскурзии, билети за операта и какво ли още не. Всичко започна с един безобиден текст за това как великият италиански режисьор Фелини открил чара на битовата благотворителност в едно неаполитанско кафе. Във въпросното заведенийце сума ти народ плащал освен изпитите и едни "висящи" кафета. Мистерията с "висящите" горещи напитки се разбулва, когато беден човек се заинтересувал дали в заведението има вече платени кафета. Дотук добре. Краткото разказче е много задушевно. Но продължението в наши дни в български условия е меко казано плачевно лицемерно. Фейсбук групата за "висящите" кафета за отрицателно време достигна 20 000 души, а обектите с "висящи" стоки - 500. В деня на пласирането на първото предплатено кафе се случи един уникален фарс. Нетърпеливи, но пък умилително нах и лени журналисти, натикаха едър бездомник в едно кафене и му заразказваха за "висящите" неща. Обясниха му, че ще го придружат и до близката фурна, та да се уреди и с безплатна баничка. "Не искам почерпка, а работа!", изсумтя през зъби човечецът и поизкриви умилителните усмивки на присъстващите. Съвсем не по Фелини, ама човекът явно бе пропуснал някой и друг филм.Същия ден, но в друг град, една възрастна жена сърбаше подарена супа и гледаше с подозрение над ръба на чинията строените срещу нея камери и фотоапарати. И се почна едно умилително пъшкане и охкане за възраждането на човечността, за съчувствието и благородството. Колко мило, колко благородно, колко Фелини! Дрън-дрън-дрън! Не ми е ясно кой и как реши, че българите трябва да се понеаполитанчат и да поят бездомниците с кафета на аванта. Българинът отдавна дарява милиони "висящи" кафета, но не в остарялата "Фелини" форма, а като есемеси, благодарение на които са спасени животите на стотици тежко болни деца.

Българинът е милосърден, но по български и не му трябват евтините лепенки и табелки за "висящи" неща. Но пък се оказа, че затрябваха на тарикатите, които съзряха в тази инициатива възможност за бърза печалба. Търговци си метнаха по щандовете гнила и стара стока. Барманите без скрупули прибраха в джобовете си парите за платени, но непотърсени кафета. Туроператор пък поиска да продаде екскурзия на двойна цена - едната оставала "висяща".И така бързо, но сигурно "висящото" кафе стана "мижи да те лажем“.

Всъщност историята с "висящите" неща е поредната шумна еднодневка, която след месец-два ще бъде забравена. Но пък ако бъркам и някой чуе нещо за "висяща" кола, звъннете ми, че съм много Фелини по въпроса.”

2. Функционирането на програма „Благотворителност“ за 6-та поредна година.

Други застъпени теми са: Програма „Витамина“ и Хранителната банка; инициативата „Направи добро“ за приюта на отец Иван; кампанията за солидарност на в. „24 часа“ за даряване на дрехи на абитуриенти в нужда; кампанията „За децата на бащите Герои с респект и признателност“; кампанията „Лесно е да си добър. Опитай и ти!“ за хора с интелектуални и двигателни увреждания; кампанията „И АЗ МОГА“ за интегриране на деца със специални нужди, подкрепена от Цветана Пиронкова и др.
В тематична група Здравеопазване са регистрирани 191 материала, като тук се обособяват 3 основни под-групи:


  1. Осмата поред кампания "Повече българчета за България" в подкрепа на донорството на предаването "Тройка на разсъмване" по радио "Витоша".

  2. Инициативата на състав „Българе“ да танцуват за „пеперудените“ деца;

  3. Благотворителната кампания „Пирогов детско здраве“, която осигурява безплатни прегледи.

На 24-ти март в. "Народно дело”, Варна, публикува критичен материал на тема ролята на държавата и благотворителните инициативи в сферата на здравеопазването – „Песничката на жълтите стотинки”:


Деца ще събират жълти стотинки в касички, за да помогнат да бъде купена медицинска апаратура, с която да бъде спасен животът на други деца. Звучи трогателно, нали?

Всъщност - и да, и не. Прекрасно е децата да се учат, че ако всеки даде дори и малко за общото благо, то последното ще порасне и от него може да се получи нещо голямо и важно. Така работи обществото и колкото по-рано малчуганите свикнат с този принцип, толкова по-добро ще бъде бъдещето ни. От друга страна обаче... Да се събират пари за кувьози и операционна техника по този начин, е направо абсурдно. Странно ми е наистина как се прави бюджетът в здравеопазването. Не трябва ли именно за подобна техника да се заделят пари на първо място? Възможно ли е качеството на медицинското обслужване и техническото обезпечаване на лечението да зависят от благотворителност? И къде в крайна сметка отиват жълтите стотинки на държавата?”
На трето място по брой публикации е тематичната група Други с 56 публикации. Това са основно материали, свързани с една основна тема: обявеният на търг часовник „Ролекс” нпловдивския митрополит Николай и платената от дарители сметка за ток на храма „Света Марина” в Пловдивската митрополия.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   22




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница