ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ И ФАКТОРИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И НА МАТЕРИАЛНОТО И КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ЗАСЕГНАТИ В ГОЛЯМА СТЕПЕН ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КАКТО И ВЗАИМОДЕЙСТ

4ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ И ФАКТОРИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И НА МАТЕРИАЛНОТО И КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ЗАСЕГНАТИ В ГОЛЯМА СТЕПЕН ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КАКТО И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ТЯХ.

4.1Състояние на компонент „Атмосфера и атмосферен въздух”. Климатични и метеорологични условия.

Този район обхваща нископланинската част по северните склонове на Стара планина с надморска височина до 1000 м. Климатичните условия в този район са се формирали под влияние на сравнително високата му надморска височина и големия наклон на терена. Зимата е студена и снежна. Средната януарска температура е - 1,8°С, но в по-високите части е по-ниска, около - 2,3°С. Снежната покривка се задържа относително дълго време - от 107 до 111 дни, като дебелината й се изменя от 11 до 101 см. В района на гр. Чипровци трайно се задържа от м. Декември до м. Март. Характерна особеност на разглеждания климатичен район е образуването и задържането на температурни инверсии през зимния период. Пролетта е хладна ( средна месечна температура 8-10°С ), влажна и сравнително ветровита, с по-нисък относителен дял на тихото време. Лятото е топло, със средна юлска температура 20,1°С. Ветровия режим зависи в значителна степен от орохидрографията. Сезонът се отличава с минимален относителен дял на тихото време. Сезонните валежи са високи. Есента е по-топла от пролетта с 5-6°С и се отличава с по-голям процент на тихото време и по-ниска скорост на вятъра. Сезонните валежи са по-високи от зимните.

Данни за някои средни характеристики на температурата на въздуха в района са дадени в Таблица № 9.
Температура на въздуха. Таблица № 9.

Предбалкански нископланински район ( до 1000 м н.в.).	Средна годишна температура (°C )	Средна годишна абсолютна минимална	Средна годишна абсолютна максимална
400 – 600 м.н.в	9,6 ÷ 10,6	- 20,0 ÷ -33,7	38,2 ÷ 40,6
600 – 1000 м.н.в	7,5 ÷ 9,9	- 25,7 ÷ -38,3	34,9 ÷ 42,5

Относителната влажност на въздуха е най-висока през декември ( 84%), а най-ниска през август (59%). По принцип района на Предбалкана се отличава с по-голямото си овлажняване, което се дължи на орографския ефект на Главната Старопланинска верига и има силно изразена право пропорционална връзка с надморската височина.

Годишната валежна сума е около 700 мм, като в зависимост от надморската височина нараства от север на юг. В сезонното разпределение на валежите най-голям относителен дял имат пролетните и летните валежи - съответно 30.12% и 29.16%, а най-нисък – зимните и есенните, съответно 18.29 % и 22,42%. Максимумът на валежите е през месеците май и юни, а минимумът – през януари и февруари. Обобщени данни за основните характеристики на количеството на валежите в разглеждания район са представени на Таблица № 10.

Количество на валежите. Таблица № 10.

В този климатичен район най-често духат северозападни ветрове. Средногодишната скорост на вятъра ( Таблица № 11 ) е 1.6 м/сек, като в отделните месеци се изменя от 1.4 м/сек през декември до 1.9 м/сек през февруари. Средната месечна скорост на вятъра по посоки е представена в Таблица № 12. Преобладаващите ветрове са северозападните с годишна честота – 41,9%. Честотата на силните ветрове (%) по посоки е представена в Таблица № 13.

N	NE	E	SE	S	SW	W	NW
12,5	9,8	2,8	12,2	3,8	10,5	6,5	41,9

Като се вземе предвид гореизложеното може да се направи извода, че качеството на атмосферния въздух в приземния слой на разглеждания район е добро, поради липсата на сериозни източници на замърсяване от промишлен или битов характер, както и поради надморската му височина.

Oсновните външни площадки, предназначени да обслужват рудник „Лукина падина” с неговия нов участък са съгласувани с РИОКОЗ Монтана и МЗ, за което към ДОВОС са приложени съответните становища и писма ( Приложение 25.1, 25.2 ). Те ще обслужват и преработката на добитата суровина в предвижданото разширение. Благоприятното в случая е, че неговата цел не е увеличаване капацитета на добива, а съпътстващ добив при спазване на първоначално предвидените количества.