SWOT анализ: “Силни страни, слаби страни, възможности и заплахи за техническата инфраструктура на община Харманли и дейностите по опазване на околната среда”

SWOT анализ: “Силни страни, слаби страни, възможности и заплахи за техническата инфраструктура на община Харманли и дейностите по опазване на околната среда”

1. 
   Силни страни
   

• 
  наличие на стратегически транспортни коридори, преминаващи през територията на общината: трансевропейски транспортен коридор №4 Европа-Азия и трансевропейски транспортен коридор №9 Русе – Стара Загора – Маказа / Свиленград, чието състояние е много добро;
  
• 
  равномерно изградена пътната мрежа в общината, която осигурява достъп до и връзка между всички населените места;
  
• 
  наличие на новоизградено модерно депо за твърди битови отпадъци;
  
• 
  наличие на изградена водоснабдителна мрежа във всички населени места на общината;
  
• 
  рационално изградена енергийна система, осигуряваща стабилно електрозахранване.
  

2. 
   Слаби страни:
   

• 
  изхабена и нуждаеща се от текущи ремонти четвъртокласна пътна мрежа;
  
• 
  технически износени и неефективни водопроводни мрежи в преобладаващата част от населените места;
  
• 
  липса на изградена канализационна система в населените места в общината с изключение на общинския център и село Лешниково(да се провери)
  
• 
  липса на общинска програма за енергийна ефективност;ТАКА ЛИ Е???
  
• 
  износени участъци от електроразпределителната и разпределителната мрежа;
  
• 
  липса на изградена система за сметосъбиране и сметоизвозване в населените места в общината с изключение на гр. Харманли;
  
• 
  относително висок дял на емисиите от вредни вещества в атмосферата.
  

3. 
   Възможности
   

• 
  увеличаване на пътникопотока в общината, вследствие електрифицирането на ж.п. линията Пловдив – Свиленград и превръщането й във високоскоростна отсечка, съгласно Меморандум за разбирателство за общоевропейски транспортен коридор № 4;
  
• 
  оптимизиране на третирането на ТБО, като резултат от функционирането на новоизграденото депо за отпадъци;
  
• 
  разширяване и подобряване на базисната инфраструктура чрез участие на общината в инвестиционни проекти, финансирани от националните оперативни програми и европейските програми за транс-гранично сътрудничество и междурегионално сътрудничество;
  
• 
  оптимизиране на дейностите по опазване на околната среда въз основа на проекти за трансгранично сътрудничество с Република Гърция и Република Турция;
  
• 
  заздравяване на икономическия климат и регионалната конкурентоспособност на основата на устойчива техническа и екологична инфраструктура.
  

4. 
   Заплахи
   

• 
  евентуално силно влияние на негативните последици от изграждане на автомагистрала „Марица” – отклоняване на потенциални потребители и стесняване на някои от икономическите сектори;
  
• 
  ненавременно изпълнението на национални и международни инфраструктурни проекти, което би намалило значително очакваните резултати в общината (напр.електрифицирането на ж.п.линията Пловдив – Свиленград);
  
• 
  забавяне на преструктурирането на отрасли и ключовите предприятия, свързани с инфраструктура във връзка със законодателните и институционалните промени след приемането на България в ЕС;
  
• 
  задълбочаване на процесите на регионални различия в национален мащаб;
  
• 
  недостатъчно усвояване на финансови средства от ЕС за общински инфраструктурни проекти???.
  

И за община Харманли протичащите демографски процеси са с влошени, неблагоприятни характеристики, което е характерно за страната като цяло. Общината не прави изключение по очертаващите се трайни тенденции на отрицателен естествен прираст, ниска раждаемост, висока смъртност, нарушена възрастова структура и пр. На базата на съществуващите анализи се налага извода, че е налице на един постоянен процес на намаляване броя на населението. Подобна констатация може да се направи и за равнището на естественото възпроизводство на населението. То също е с отрицателни измерения, което е характерна тенденция за страната като цяло.

Измененията във възрастовата структура са в посока на застаряване на населението /процес, който се наблюдава на национално и регионално равнище/. За Общината е характерна тенденцията на намаляване на дела на младите хора в резултат на намаление на фертилните контингенти и раждаемостта, намаляване на трудоспособните контингенти и увеличаване дела на възрастните хора.

Центърът на Общината - гр. Харманли, е с относително благоприятна възрастова структура - тук е съсредоточен висок трудов потенциал, а делът на старите хора е по- нисък.

Селското население се характеризира с изключително влошена възрастова структура – населението в нетрудоспособна възраст е повече от половината от общото население на селата. Трудовият потенциал е нисък, както и делът на лицата в трудоспособна възраст.

Град Харманли е общинският център на общината, която включва още 24 села. По данни на НСИ за 2007 г. общият брой на населението е 26 114 души, от които мъже 12 851 и жени 13 263. Селското население е 7368 души, а населението на град Харманли е 18 746 души. Жителите на 21 от селата са до 500 души, а на останалите 3 между 500 и 1000 души. Живородените са 146 момчета и 126 момичета. Смъртността на територията на общината е висока – 477 души. Естествения прираст е – 209, а механичният прираст е (-49). Има силно изразени миграционни процеси, които са насочени към по-големите градове и чужбина.

Населението на общината представлява 9.89% от населението на Хасковска област, 1.38% от Южен централен район за планиране и 0.34% от населението на Република България.

Гъстотата на населението на община Харманли е 38 души на кв.км. и е близо два пъти по малка от средната за страната (70 души на кв.км.) и средната за Южен централен регион (71 души на кв.км) и с близо 10 души на кв.км. по – малка от средната за областта - 49 души на кв.км.

В общинският център гр.Харманли живеят повече от две трети от населението на общината или 72,3%, следван от с.Бисер с 3,44% от населението и с. Славяново с 3,07%. Останалите населени места са с дял на населението под 1,5% от общото население на общината.

Основна характеристика на демографската структура на общината очертана от наличната информация е, че е налице силна концентрация на населението в общинския център гр. Харманли и все още непреодоляна тенденция към обезлюдяване на периферията на общината. Този проблем е един от основните социално–демографски въпроси, отчетени в действащата към момента стратегия за развитие на община Харманли, и който към момента все още не е решен.

Структурата на населението в община Харманли по основни възрастови групи е както следва: 16.0% от населението е под трудоспособна възраст (или от 0 до 15 години); 56.44% в трудоспособна възраст (от 16 до 60 г. за жените и 63 г. за мъжете) и в надтрудоспособна възраст респективно – 27.55%. Делът на населението в надтрудоспособна възраст в общината е над средния за областта с почти 2%. Над средния за областта е и делът на населението в подтрудоспособна възраст. Именно тази част от населението представлява трудовия потенциал на всяка община.

Характерна тенденция, която касае родното стопанство е факта, че общественият сектор генерира все по-малко заетост поради приватизацията. В същото време частния сектор не може да поеме изцяло освободените от обществения сектор, тъй като икономическата среда не му позволява да се разгърне бързо и агресивно. От гледна точка на икономическите характеристики на общината от важно значение е структурата на наетите лица по икономически сектори. Селското и горското стопанство, както и индустрията, намаляват своят принос по отношение на наетите лица. Най-много наети лица има в сектора услуги.

Процесите и тенденциите на пазара на труда в област Хасково дават пряко отражение върху икономическата активност в община Харманли.

Намаляването на работната сила в община Харманли е следствие от отрицателния механичен прираст на населението в трудоспособна възраст, при което се наблюдава тенденция на изселване към областните центрове Хасково и Пловдив. Макар и в по-малка степен, друга причина за отрицателната тенденция е нежеланието на незаетите да преминават през процедури за регистрация в Бюрото по труда, с което се увеличава броя на текущото неактивно население.

Като относителен дял заетите лица в община Харманли представляват малко над 10% от общия им брой за областта. През последните години този процент непрекъснато се понижава, като очертава тенденция на незначителен спад в трудовата заетост и предприемаческата активност на общината в икономиката на област Хасково.

През последните години, относителния дял на заетите в предприятията с преобладаваща частна собственост непрекъснато се увеличава. Този факт е показателен за нарастващата предприемаческа активност и инициатива в рамките на общината и определя трайната тенденция за по-бърз темп на растеж на заетите в частния сектор, в сравнение с тези в обществения.

По отношение на средната брутна годишна заплата, в община Харманли се наблюдава тенденция на растеж. Прави впечатление, че възнагражденията в обществения сектор все още значително надвишават тези в частния бизнес, но такава е и изразената тенденция в Хасковска област като цяло. Положителен фактор е доближаването на заплатите на обществения сектор в община Харманли до стойностите, отчетени за областта.
3.3.Безработица

Равнището на безработица на база регистрираните безработни към БТ Харманли е 7.82%. Заети лица в общината са 5063 души, а наетите лица са 4402 души, т.е икономически активното население е 60% от населението в трудоспособна възраст. Останалите 32% са зад граница, в сивата икономика, трудоустроени са или не работят.

• 
  понижаване нивото на безработицата, което в сравнение с данните за страната остава относително високо;
  
• 
  незначителен спад в равнището на заетостта;
  
• 
  увеличаване броя на наетите лица в частния сектор;
  
• 
  доближаване на работните заплати в обществения сектор до тези на общинските служители от област Хасково.
  

• 
  жени: 55,83%
  
• 
  младежи до 29 г.: 22,05%
  
• 
  продължително безработни лица: 57,80%
  
• 
  безработни лица с основно и по-ниско образование: 60,30%
  
• 
  безработни лица без специалност: 63%
  

Данните за образователното равнище на безработните показват, че преобладаваща част са с ниско образователно равнище/ основно и по- ниско образование/. Безработицата в Общината се съпровожда и с продължително застояване на пазара на труда. Основният контингент продължително безработни се формира от безработните с ниска професионална квалификация - без специалност. В съответствие с икономическото развитие пазарът на труда е стеснен, търсенето на работна ръка е с тенденция на намаление.

Осигуряването на трудова заетост през 2006 година е било най-високо в сферата на шивашката промишленост, селското стопанство, строителството, за ниско образованите и неграмотните – по програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”, търговията и частното предприемачество.

Рискови групи безработни:

• 
  Продължително безработни лица – 763;
  
• 
  Безработни лица с основно и по - ниско образование – 796;
  
• 
  Безработни лица с намалена работоспособност – 75;
  
• 
  Самотни родители – 14;
  
• 
  Майки с деца до 3 -години – 20;
  
• 
  Лица от социални заведения – 0;
  
• 
  Освободени от местата за лишаване от свобода – 2;
  
• 
  Младежи до 29 години – 291;
  
• 
  Лица над 50 години – 396.
  

Съществува ясно изразена неравномерна териториална дислокация на учебните заведения в Общината – от общо 24 населени места, само на територията на пет от тях функционират училища. Придвижването на децата до училището в опорните селища става с автобусен транспорт. Средното образование е съсредоточено само в общинския център.

Общината разполага с достатъчен сграден фонд, но материално-техническата база като цяло е остаряла, с висока степен на амортизираност и недостатъчна за нуждите на учебния процес. Свободната база не се отдава за други нужди, поради липсата на търсене.

Въпреки, че най-значителното разходно перо в Общинския бюджет е „Образованието”, поддръжката на материално-техническата база остава на ниско равнище.

Основните проблеми на образователната система в общината са:

• 
  Лошо състояние на материалната база
  

• 
  Липса на учители по езици и информационни технологии
  

• 
  Отпадналите от училище деца
  

След проведената реформа в здравеопазването, всички лекарски здравни служби и фелдшерски здравни пунктове на територията на община Харманли са закрити.

На практика, от 22 здравните заведения към доболничната медицинска помощ, действащи през 2000 г., в края на 2004 година реално функционират само два медицински центъра:

1. 
   „Медицински център 1 – Харманли” ЕООД, гр. Харманли;
   
2. 
   Медицински център „Панацея”, гр. Харманли.
   

Болничната помощ на територията на община Харманли се осъществява от „Многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД, гр. Харманли. Общинската болница разполага с леглови фонд от 194 легла. Същите се обслужват от 184 души персонал, в т.ч.: 30 са висш медицински персонал (29 лекари и 1 фармацевт); 85 полувисш и среден медицински персонал (56 медицински сестри, 15 акушерки и 14 други) и 69 души обслужващ персонал.

В Община Харманли няма изграден и функциониращ Диагностично-консултативен център. Неговите функции се поемат от МБАЛ, гр. Харманли. Пациенти с особено тежки здравословни проблеми се пренасочват към „Обединена районна болница” в Областния център – Хасково.
Контингентите „Обслужено население от един лекар” и „Обслужено население от един стоматолог” за Община Харманли остават доста над средното ниво за областта и страната като цяло:

• 
  един лекар от общината обслужва 25% повече пациенти, отколкото един лекар от областта и 63 % повече от един лекар средно за страната;
  
• 
  един стоматолог от общината обслужва 35% повече пациенти, отколкото един стоматолог от областта и 58 % повече от колкото един зъболекар средно за страната;
  

В този смисъл, проблем в системата на здравеопазването в общината остава мобилността на лекарите, вземайки под внимание сравнително многото на брой населени места.

Социалните дейности в община Харманли са относително добре развити. Основната услуга с общински характер в това направление е функциониращият Домашен социален патронаж, който се развива от 1984 г. За осъществяване на дейността си социалният патронаж разполага с кухня в гр.Харманли и с.Славяново, както и със специален автомобил за разнасяне на готовата храна.

В гр. Харманли има и изграден дом за възрастни хора, капацитета му е изцяло запълнен.

В бъдеще тенденцията към застаряване на населението в общината все повече ще увеличава потребността от развитие на социалните услуги и дейности. Дирекция Социално подпомагане изпълнява проект на МТСП на територията на Общината за соц. Асистент. ТАКА ЛИ Е?

Първите данни за гр. Харманли, като административен център датират от 1510 година. Още от създаването му близостта му до главни пътища е негова основна характеристика. През годините като основни културно – исторически паметници са се запазили:

• 
  “Гърбавият мост” в центъра на града построен през 1585 год.
  
• 
  Кервансараят в центъра на гр. Харманли, смятан в наши дни за мястото където е основан града.
  
• 
  Чешмата “Извора на белоногата”, възпята в поемата на Петко Р. Славейков.
  
• 
  Старата черква "Св. Атанасий" построена през 1835 г.
  
• 
  Храм “Св. Иван Рилски”, в който се намира една от първите творби на майстор Петър Кушлев – дърворезбован иконостас
  
• 
  Исторически музей – Харманли, създаден на основата на съществуващата в гр.Харманли музейна сбирка. Музеят има две основни направления “Археология” и “Етнография”.
  

На територията на общината се намират и историческите места Гората Ада, Хайдушка дупка (малка пещера) и Караколювата къща - пещера в землището на с. Дрипчево на площ 4 дка, служила за скривалище на байрактаря на Индже войвода Кара Колю.

Наличният потенциал е недостатъчно използван за развитието на културния туризъм. Недвижимите паметници на културата са в лошо състояние и не се заделят достатъчно средства за тяхното опазване, социализиране и експониране.

Характерни за населените места в общината са традиционните панаири. Културни празници са: Трифоновски събор, „Поки” - поети с китари, Национални културни празници - „Извора на Белоногата”. От занаятите са запазени златарството, сапунджийството, подковачеството и бакърджийството. Читалищната дейност има 135-годишна история. Действащи са 8 читалища, 2 от тях са в административния център. Традиционно за града е фолклорното танцово изкуство и хоровото пеене. Регистрираните НПО по закона за ЮЛНСЦ на територията на общината са 31, от които активни са 18. Като клонове работят 7. Спечелени проекти имат само 2 НПО. С най-дългогодишна дейност е Демократичен съюз на жените - Харманли, регистриран през 2003 г. През последните 3 години са обучени над 300 души. От тях за управление на проекти 7 души, гидове - 9, по национална програма ОСПОЗ - повече от 150. По различни проекти са обучени над 100 човека. Неформалните групи в общината са: художници, рокери, роми-евангелисти, производители на домашно вино и др. с около 10 изявени лидери.