С ПАРИТЕ ТРЯБВА ДА ПРОИЗВЕЖДА ЗДРАВЕ, А НЕ ДА СЕ УСВОЯВА БЮДЖЕТ
Въпросът с доплащането ще се реши, след като остойностят всички медицински услуги
ЕЛИЗАБЕТ ДАФИНОВА
- Г-жо Дариткова, току-що отмина първият вот на недоверие към правителството на ГЕРБ, внесен от опозицията заради здравната политика. Имаше ли основание този вот, каква беше ползата от него?
- Ние се надявахме да има полза от този вот, защото сме практични хора и смятаме, че всички елементи на парламентарната демокрация трябва да се използват именно с цел опозицията да бъде конструктивна, а не вотът да се използва, за да си оправи имиджа една партия. Искахме да чуем конструктивни мнения по проблемите на здравеопазването. Тема, която засяга всички и вълнува всички и по която дебатите винаги са много горещи, а проблемите са натрупани във времето и е факт, че са останали нерешени. Ние, четейки стенограмите от вота срещу Станишев от 2007 г., абсолютно се объркахме, защото мотивите и за него бяха съвсем идентични. 92% от населението е недоволно, има аналогии с миналата година, когато по индекса на потребители на здравни услуги българският пациент показа, че страната ни е на последно място в Европа, т. е. задоволството от системата на здравеопазването не се е променило и отлагането на реформите във времето е довело до този срив, макар че не искам да го наричам така, защото според мен системата не е срината. Представата на опозицията за състоянието на здравната система е много илюзорна, защото, за съжаление, тя е представена само от чисти политици, които са се откъснали от реалния живот на гражданите, а ние идваме от практиката, от местата, в които живеем, контактуваме с хората. Експозето на новия министър на здравеопазването беше много полезно, защото той представи системата такава, каквато е. И стана ясно, че не се получава от населението помощ само в болниците, а 80% се получава от пациентите в доболничната помощ и тя функционира в рамките на нормата, тъй като реформата преди години започна именно в тази сфера и се реализира точно, както беше замислена по европейски модел. Докато при болничната помощ нещата се забавиха, тя влезе по-късно в системата на здравното осигуряване и се откъсна от системата на бюджетирането. Там се натрупаха проблеми, които не бяха решени във времето, защото реформите са непопулярни. За да ги предприеме една политическа партия трябва да има достатъчно доверие от страна на електората, а от друга страна, да има воля да извърши тези непопулярни реформи и наистина да направи нещо, което като визия, като стратегия се простира далече напред във времето. Понякога една инвестиция в добра политика в здравеопазването надживява съответната партия.
- Все пак има ли нещо от критиките на опозицията, което сте склонни да приемете?
- Аз съм склонна да приема тезата за демотивацията на работещите в системата. Но тя не резултат само на тези 15 месеца управление на ГЕРБ. Демотивацията на лекарите е факт от години, защото начинът на заплащане на техните дейности във времето беше различен, получиха се дисонанси между различните нива на системата и между различните лекари, особено в болничната помощ, където системата на разплащане по клинични пътеки ограничава свободното диференциално диагностично мислене на лекарите и това е във вреда на пациентите. Защото когато се яви пациент с неговия проблем, на него първо му се търси бърз повод да бъде хоспитализиран, тъй като от броя на хоспитализациите, оборота на лечебните заведения, зависи техния приход. Второ, той трябва да бъде хоспитализиран в рамките на определен алгоритъм на клиничната пътека, т. е. лекарят не мисли за това от какво е болен пациентът - както мен са ме учили, че трябва да се лекува не болестта, а болния човек - а се чуди по коя клинична пътека да лекува. И това създава изкривена статистика и изкривено финансиране на лечебните заведения, поради което през годините се наливат все повече средства за болнична помощ. Ако през 2006 г. на болниците са фактурирани около шестдесет и няколко милиона месечно за финансиране на дейността им, сега тази сума достига до 90-95 млн. месечно. А резултатите, които се получават, не са добри, защото показателите за заболеваемост, за смъртност, за детска смъртност не са на средно европейско ниво,а напротив -ние сме далече назад в показателите за здравето на нацията. Ясно е, че едно здравеопазване не може да функционира извън времето и
условията на кризата, и икономиката на страната. Затова моделът трябва да се избере така, че да се търси симетрията между финансовите средства, които е възможно да се вложат в здравеопазването и преценката на резултатите, които се получават от тези инвестиции. Това във времето не се е случило. В дебата се чу
нещо важно, че наистина преди приемането на бюджета на НЗОК новият министър трябва да представи доклад за здравето на нацията. Това е изключително важно, защото влагайки тези средства в здравеопазване, ние трябва да произвеждаме здраве. Това е основната цел, не да усвояваме някакъв бюджет. Затова и дебатът се движеше в сферата на някакви финансови искания и излишно беше политизиран. Тезите за здравеопазване са много лесни за политизиране, много лесно е да се използват страховете на хората и недоволството от системата.
- Новият министър д-р Стефан Константинов представи в пленарната зала своята концепция. Какво ви направи най-силно впечатление в нея?
- Ние имахме среща с него преди излагането на концепцията в залата и сме стиковали позициите си по много от въпросите. Тази концепция беше приемлива за нас. Смятаме, че реформата в здравеопазването трябва да се извърши комплексно и всички нива на системата да получат нужната степен промени, за да се постигне общата цел - усъвършенстването на системата. Тук бяха заложени основни принципи, които предстои да бъдат дебати-рани в обществото. Опозицията е много учудена от този наш маниер на управление, защото наистина всяка промяна, всеки детайл от усъвършенстването на системата го подлагаме на обществено обсъждане. Но това е принципът за открито управление, който сме заявили още в началото. Мисля, че това е по-доброто решение. Защото когато се чуят мненията на всички засегнати страни, наистина се избира най-доброто за усъвършенстването на системата. В концепцията се чуха важни неща за първичната помощ, които са факти, но всички са се скривали от тях до сега -24-часовото разположение на джипитата е един измислен вариант за предлагане на първична помощ, защото никой човек не може да издържи на такова натоварване. Трябва да се преценят реално възможностите на тези лекари, колко могат да работят те и кой може да поеме техните пациенти в останалото време. Защото това не е добро нито за самите изпълнители на медицинска помощ, които използваме като перпетуум мобиле, нито за пациентите, които имат нужда по всяко време от медицинска помощ и трябва да знаят къде точно могат да я получат. На следващото ниво -наистина искаме да заложим на достъпа до качествена специализирана помощ, защото навременното лечение е също много важен фактор, който ще намали хоспитализациите. Ако един човек се лекува
добре в доболничната помощ, ако се приложи навременно лечение, то естествено, че няма да стига до болнично такова. Когато има логика в цялостната промяна на системата, ще се стигне до общ успех и обективните показатели за здравето на нацията ще бъдат доста по-добри. Знаем за проблемите в спешната помощ. В рамките на дебата по вота ние бяхме обвинявани, че сме бездействали през всичките тези месеци. Но
по-голямото бездействие се е случвало преди. Както при болестите, така и в здравеопазването щом лечението се забави, тогава методите на лечение са и по-скъпи, и по-тежки, и по-непопулярни. Това, което се налага да правим сега, е законово да подплатим всички намерения. Ако се върнем назад и погледнем какво се опита да направи предишното Министерство на здравеопазването с въвеждането на здравната карта, която да регламентира броя на лечебните заведения, имащи договор с Касата, ще установим, че го направи абсолютно командно-административно няколко месеца преди изборите. Видяха, че това не се случва и се отказаха от това намерение. Сега ние се опитахме да го облечем в закон - до променим и Закона за здравното осигуряване, където заложихме определени изисквания за лечебните заведения, които работят на договор с Касата, променихме и Закона за лечебните заведения. Опитвахме се тези законови промени да се случват чрез един конструктивен дебат в Комисията по здравеопазване и по някои въпроси търсехме консенсус с колегите и те не могат да го отрекат. Но когато нещата навлязат в чисто политическата сфера на търсене на ефекти сред определен електорат, тогава не може да се разчита на особен коструктивизъм.
- Но усилията за изработване на национална здравна карта ще продължат. Колко време ще е нужно, за да се осъществи този замисъл?
- Може би не се разбира съвсем правилно смисълът на националната здравна карта. Това, че наистина ще се определи броят на лечебните заведения, които сключват договор с Касата. Но тя не е средство за намаляване на финансите за здравеопазване. Това е средство тези финанси да бъдат прогнозирани по някакъв начин, защото като се знае колко са лечебните заведения, като се извърши остойностяването, както е заложено в Закона за здравното осигуряване и знаем кое колко струва, ще можем да прогнозираме в бъдеще разходите за здравеопазване и това ще ги прави по-предвидими и няма да води до сътресения и дефицити. От друга страна, националната здравна карта ще покаже по какъв начин са разпределени медицинските специалисти в болниците, апаратурата, практиките за специализирана и първична помощ на територията на страната, стоматологичната помощ, спешната помощ. Това е много важно, защото ако няма цялостен поглед върху състоянието на страната, ние не можем да планираме и развитието на тези кадри. Много важен въпрос, свързан с демотивацията на лекарите, беше това, че нямаме достатъчно специалисти. Но се оказва, че те са неравномерно разпределени, те са струпани в големите центрове, а в отдалечените региони няма достъп дори до първична помощ. Това е огромен проблем, върху който трябва да работим, защото едно е населението да има достъп до качествена помощ, друго е да няма достъп до никаква помощ.
- За решаването на този проблем не трябва ли да се включат и фелдшерите?
- Ние заложихме промени в Закона за здравето, който предстои да бъде гледан на второ четене, и с тях се регламентира професията на фелдшерите и възможността те да извършват определени дейности, като тя се приравнява до термина лекарски асистент. Но това няма да реши всички проблеми, защото от години е прекратено обучението на фелдшери. И във връзка с дефицита на кадри, който се наблюдава, може би трябва да се помисли за промяна в образователните закони и да се поднови това обучение. Трябва да се помисли и за начина, по който се осъществява спешната помощ, защото там също има голям дефицит на кадри. И този дефицит може да бъде попълнен чрез фелдшери. Но може да се мисли и за други варианти на обучение, въвеждане на европейски модели за оказване на тази помощ с присъствието на па-рамедици в нея. Ние имаме добрите европейски практики и трябва да ги използваме рационално без побългаряване, за да не губим време за откриване на нови модели и наистина да получим едно добро качества на здравеопазване, което е гаранция за добро качество на живота.
- Новият министър също се обяви за доплащане в болниците, а всъщност, предишният си отиде точно заради това. Как ще бъде решен въпросът с доплащането?
- Въпросът с цената на медицинските услуги стои отворен, защото дебатът за доплащането трябва да се базира на остойностяването. Заложили сме като изискване в Закона за здравното осигуряване към финансовото министерство да заработи един консултативен съвет, в който да участват както представители на това министерство и на Агенцията за финансов контрол, която сега вече доби друг вид, така и представители на съсловните и пациентските организации, и от тях да се извърши наистина базово остойностяване на всички медицински услуги. Тази агенция до сега е свършила само един етап от своята работа като е представила миналата седмица на МС реимбурсните нива на клиничните пътеки, които в момента се ползват като начин на остойностяване на болничната медицинска помощ. Когато стане ясно какви са цените на медицинските услуги и стане ясно с какъв процент от парите на Здравната каса ще разполагаме за следващите бюджети, вече ще могат да се обсъждат вариантите за това налага ли се доплащане. Ако парите в бюджета на НЗОК са достатъчни, в никакъв случай няма да се говори за доплащане, като в същото време ще поставим точни и ясни изисквания за болниците, които работят на договор с Касата, те да гарантират безплатни услуги на пациентите. Тоест един много важен проблем в съвременното здравеопазване като различните видове
регламентирани доплащания, за избор на екип и други, и нерегламентираните такива да бъдат елиминирани. Това е изключително важно, за да може пациентите да знаят, че могат да разчитат на осигурителния модел и той да бъде подкрепен. Защото аз съм убедена, че един процент от хората, които не плащат здравни осигуравки, не плащат именно защото не вярват, че осигуряването ще има даде това качество на здравеопазване, което си мислят, че трябва да получат.
- Министър Борисова се беше захванала да съкращава легла в болниците, тъй като били много за нашите нужди и население. Реформата ще продължи ли в тази посока или това виждане ще бъде преразгледано? По друг начин ли ще бъдат преструктурирани лечебниците?
- Новият министър в своята концепция изказа тезата, че не са много леглата, а са много лечебните заведения за болнична помощ. И това е факт. Ако болниците през последните години са били около 200, в момента имаме 348 лечебни заведения за болнична помощ, което е парадоксално. Всички тези са, че болничната помощ е недофинансирана, че клиничните пътеки са недофинансирани, а именно в тази област на здравеопазването се инвестира много и се строят нови болници. Трябва обаче да се заложат ясни критерии за това какъв обем от дейности ще извършват тези нови болници, какви са медицинските стандарти, които те трябва да покриват и какви са изискванията за апаратура, за 24-часово обслужване, т.е. трябва да се прецени дали всички тези лечебни заведения спазват изискванията, заложени в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. Оттук нататък ще се опитаме да направим преценка на структуроопределящите болници за всички региони на страната, които наистина гарантират достъпа на населението, като в никакъв случай в тях няма да включим само държавни, т. е. това няма да зависи от собствеността им. Но те наистина трябва да гарантират достъп, 24-часово обслужване, спешен прием и болнично лечение на пациентите. В този смисъл ще подкрепим финансирането именно на тези лечебни заведения. Всички други могат да имат договори да получават средства от Здравната каса, но приоритетно-
то финансиране ще бъде на тези лечебници.
- Какво ще се случи с болниците в малките населени места? Има ли опасност там хората да останат без възможност за медицинска помощ?
- Болниците в малките населени места, ако спазват всички условия, в никакъв случай няма да прекратят своето функциониране. Наистина това създава голямо напрежение и отново се използва за политизиране на проблема, но достъпът до здравеопазване не означава само най-близкото лечебно заведение, а и качество. Затова сме заложили тези стандарти и единни изисквания за всички лечебни заведения. В същото време сме дали възможност в Закона за лечебните заведения областните комисии да се съобразят с болници, които са в трудно достъпни географски региони, с лоша инфраструктура и там, ако има някакви несъответствия по елементи на стандарта тези болници да бъдат оставени приоритетно да фигурират на картата. Така че сме постигнали някакво относително равномерно разпределение, доколкото то е възможно, защото наистина съществуват региони, в които има проблем дори с първичните практики. Аз самата представлявам един такъв регион - Смолян, където има 25 незаети практики за първична помощ.
- Добре, но как ще накарате вашите колеги лекари да отидат да работят в Смолянско например?
- Разбира се, единственото, което може да ги накара, са финансовите стимули и възможностите за специализация за младите специалисти. Факт е, че имаше 4 нулеви години за специализация точно по време на предишното управление. През 2008 г. отново се възстанови наредбата за следдипломна квалификация на лекарите. Правят се промени в Закона за социалното осигуряване, в Закона за здравето, като се. дава възможност този период на обучение да се счита и за осигурителен, и за трудов стаж. Дадохме възможност да се плаща даже и на тези, които специализират
платено обучение, защото до сега получаваха средства само тези, които бяха държавна поръчка. Всички тези фактори в комплекс и със съвместните усилия на местната власт и Министерството на здравеопазването смятам, че ще доведат до връщането на младите специалисти по регионите. Само едно достойно заплащане и възможности за добра практика могат да задържат лекарите в малките населени места.
Даниела Дариткова е родена на 28 септември 1966 г. в Пловдив. Завършва Сан-ктпетербургския медицински педиатричен институт, специалност детски болести. Специализирала е обща медицина и клинична хомеопатия. Работила е като личен лекар. Председател е на сдружението на личните лекари в Смолян. Зам.-председател на здравната комисия в парламента от ПГ на ГЕРБ. Владее руски и английски. Омъжена, има син.
Третият годеник на здравната реформа
Д-р Стефан Константинов пое риска да загуби обичта на колеги
и пациенти, но да промени системата
ЕЛИЗАБЕТ ДДФИНОВА
Акушер-гинекологът д-р Стефан Константинов седна в овакантения след серия скандали стол на проф. Анна-Мария Борисова. Той е приел личната покана на премиера Бойко Борисов да застане начело на здравното министерство и да се нагърби с трудната и допълнително забуксувала реформа в здравеопазването. Тази покана обаче е повторна, първия път той е отказал да наследи на поста Божидар Нанев. Но сега явно е преценил, че нещата не може повече да се отлагат и някой трябва да поеме риска и да проведе непопулярните мерки. А за това се иска много кураж и ясна концепция. Но и много такт и търпение, защото се оказа, че здравната реформа у нас е изключително сложна за осъществяване, почти като съжителството с мнителна, капризна стара мома с тежък характер, която ни се води, ни се кара. За д-р Константинов колегите му казват, че е разумен, диалогичен, умерен. Пациентките му пък в кюстендилската болница го боготворят. Той е роден на 2 януари 1966 г. Именно заради това с охота приема дежурства на Нова година, за да може да изкара приятно със семейството и приятелите си личния празник. Средното си образование Стефан Константинов получава в гимназия „Неофит Рилски" в Кюстендил. Поради големия си мерак да следва медицина записва 10-и и 11-и клас едновременно, т.е. взема две години за една с приравнителни изпити. Завършил е с отличие ВМИ-София през 1989 г., специалност акушерство и гинекология. В продължение на шест години работи в държавна болница в Тунис, където е изродил над 4000 бебета. От 1995 г. е в АТ отделението на МБАЛ „Н. Василев" в Кюстендил, а от една година е член на Борда на директорите. Д-р Константинов е зам.-председател на УС на Българския лекарски съюз. Владее английски и френски
език. Със съпругата си, миловидната и русокоса Кристина Стефанова, която е рентгенов лаборант, се запознава докато е в Тунис. Сватбата и раждането на сина им Константин също стават там. Затова тази страна има сантиментална стойност за гинеколога и е любимата му дестилация за пътуване.
Голям късмет спохожда д-р Константинов преди три години, когато на новогодишно дежурство в ръцете му проплаква малката Божидара, която стана Бебе на годината.
Пак в неговите ръце, пак на новогодишно дежурство, изплаква и първото евробебе за 2007 г., носещо красивото име Деница.
Новият здравен министър е потомствен лекар. Баща му, д-р Константин Константинов, също е бил акушер-гинеколог, а майка му - д-р Здравка Кертикова е специалист в областта на пулмологията. Родителите на жена му пък са фелдшер и лаборантка. Все още не се знае какви наклонности ще прояви малкият Константин. Дали освен името ще вземе и професията на дядо си и баща си или ще покаже таланти в други сфери.
Преди време в статия за столичен всекидневник д-р Стефан Константинов написва, че „държавата ни е твърде бедна, за да си позволи сегашния модел на здравеопазване". „Проблемът е, че ефективните действия са непопулярни. Необходими са едновременни реформи на извънболничната и болничната помощ", смята още 44-годишният доктор. Според него е удачно да се въведе доплащане, но това трябва да се направи много внимателно. „Да се даде повече контрол на самия пациент, като се включи в следенето на разходите - особено бързо и лесно приложимо в извънболничната сфера", пише още специалистът. Гинекологът е на мнение, че когато човек плаща на ръка за една услуга, той се замисля дали наистина има нужда от нея. Така можело де се спре източването на НЗОК. И още от визията на новия министър за здравеопазването: „Солидарността е двупосочен процес, не система, при която едни внасят осигуровки, а други само потребяват. А за различни пакети предоставяна медицинска помощ дори не е задължително да има повече от една здравна каса."
Пред д-р Стефан Константинов има планина от работа, която трябва да се свърши. Тепърва ще чуем идеите му за реформи, но хора, които го познават, предполагат, че сред тях ще е спирането на принципа на преструктуриране на лечебните заведения на базата на брой легла, както и прекратяването на масовото създаване на болници за долекуване. Той ще трябва да реши и как ще се финансират лечебниците - от бюджета или чрез клинични пътеки. Разбира се, и въпросът с доплащането продължава да стои на дневен ред.
Едва ли на медика ще му остава много време за любимото му хоби -пътешествията. Освен редовните семейни почивки в Тунис, д-р Константинов има слабост и към Париж. За последно е ходил във френската столица преди половин година. Тази пролет пък е посетил Лисабон, където срещнал родната футболна звезда Христо Стоичков и дори се снимал с него,
Увеличението на пенсионните вноски може да е с 1,5 - 2%
По-малко увеличение на пенсионните вноски и по-малко от очакваните от лекарите пари за здравната система през 2011 г. Това може да се окаже финалният резултат от обратите в данъчно-осигурителната политика през тази седмица.
Решенията, които вчера се коментираха неофициално от източници в правителството, се търсят, за да се постигне някакво съгласие и с работодателите и те да се върнат в тристранния съвет, който напуснаха в сряда в знак на протест срещу обявените 3 процентни пункта повишение.
Министерството на финансите изчислява схема, която да позволи по-малко увеличение на осигурителната тежест, научи "Дневник". Тя обаче включва част от разходите за здравната система да бъдат прехвърлени от бюджета към здравната каса.
След събитията от последните дни политиката на кабинета става все по-трудно прогнозируема, но в четвъртък изглеждаше така:
Не стана ясно ще има ли нов обрат в позицията на премиера за увеличението на пенсионните вноски. Бойко Борисов избегна пряк отговор към реакцията на работодателите. Докато откриваше нови мощности в завод в Пирдоп, премиерът обясни: "Правим всичко за хората и за това да има повече инвестиции у нас. Всеки ден откриваме обекти за стотици милиони левове, с което разкриваме нови работни места, и то във време на финансово-икономическа криза." Борисов отрече и да е искал отмяна на протестите.
КНСБ все пак протестираха в София, защото очакват подпис на премиера под исканията си. Едно от разминаванията остава от коя година да се увеличава стажът за пенсия - синдикатите искат от 2014, а кабинетът предлага от 2012. Социалният министър обаче им обеща, че ще се разберат.
"Ако трябва, ще работим и през нощта, но до понеделник ще имаме решение за увеличаването на стажа. Всичко ще бъде със съгласието на синдикатите", каза Тотю Младенов. Той обясни, че ще има плавна схема за увеличаване на стажа с по 3-4 месеца през следващите години.
Работодателите продължиха да предупреждават колко обратен може да е ефектът от вдигнатите вноски, но не казаха дали и при какви условия ще се върнат на масата за преговори по реформите. Финансовият министър Симеон Дянков се срещна с бизнеса, но участниците отказаха коментари, защото разговорът бил неформален. Според източници на "Дневник" е обсъждан вариантът увеличението на пенсионните вноски да бъде между 1.5 и 2%.
Собствениците на аптеки обявиха, че ще съдят здравното министерство за дискриминация и нарушения в Кодекса на труда, ако изискването в аптеки да продават само фармацевти не бъде отменено. Те обявиха, че ще трябва да съкратят около 4000 души, а после да вдигнат и цените на лекарствата.
Новият министър на здравеопазването също отказва да използва думата закриване на болници. В първите си медийни изяви Стефан Константинов обясни, че системата ще се "преструктурира", защото болниците били много.
Промяна във финансирането на здраве
Схемата, която Министерството на финансите обсъжда, предвижда дефицитът в социалното осигуряване да се финансира със средства от републиканския бюджет вместо с повишение на осигурителните вноски.
За да не се увеличи дефицитът, бюджетът ще бъде облекчен, като прехвърли част от разходите си за здравеопазване (основно това са субсидии за общините, Военна болница, МВР болница и други) към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
В момента ведомството на Симеон Дянков проучва каква точно част може да се прехвърли по тази схема и като се оцени сумата от икономиите, ще стане ясно дали и с колко по-малко може да се повишат пенсионните вноски от огласените във вторник от премиера Бойко Борисов 3%.
За подобни идеи косвено потвърди министърът на труда Тотю Младенов, който по-рано през деня съобщи, че Симеон Дянков ще се срещне с работодателите, за да ги убеди да се върнат в Националния съвет за тристранно сътрудничество, след като премиерът Борисов пренебрегна мнението им и съобразявайки се със синдикатите, реши да вдигне осигурителната вноска.
Идеята на финансовото министерство за намаляване на осигуровката предвижда натоварването на здравната каса да се уплътни, като й се прехвърлят разходи, които досега се финансираха с приходи от преки и косвени данъци. Това обаче няма да са допълнителни средства за болниците. В последните две години 2% от здравната осигуровка отиват в резерва на касата в БНБ, който в края на тази година ще достигне 1.4 млрд. лв. Тези пари запълват фискалния резерв.
Понеже те са целеви средства, кабинетът няма право да ги използва за друго освен за здравеопазване. В сряда вечерта премиерът Борисов, финансовият министър Симеон Дянков и председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Цветан Райчинов подписаха споразумение, след което протестите на лекарите бяха отменени.
Най-важните за докторите клаузи са, че догодина няма да се заделят пари от здравните вноски за резерва на касата в БНБ и по този начин за болниците ще бъдат осигурени 550 млн. лв. повече от предвидените в проектобюджета. В документа е записано обаче, че "наличните средства към 31.12.2010 г. по сметки на НЗОК (1.4 млрд. лв. в БНБ) се прехвърлят по сметки на републиканския бюджет".
"Наличностите по сметките на здравната каса към края на 2010 г. ще се прехвърлят към бюджета", потвърди вчера и заместник-министърът на финансите Владислав Горанов. Той каза, че това са средства, които ще станат част от фискалния резерв и ще могат да се използват за финансиране на бюджетния дефицит.
"По време на разговорите преди подписването на споразумението не е ставало дума за каквото и да било намаляване на парите за здравеопазване. Обсъждахме възможността някои от дейностите, които се финансират от здравното министерство, да преминат към касата, а освободеният ресурс да отиде за допълнителни плащания за спешната помощ", коментира вчера пред "Дневник" председателят на БЛС Райчинов.
По думите му в момента към общините за здравеопазване постъпват много малко средства, които са само за диспансерите. За ремонти и нова апаратура за общинските болници местните власти заделят средства от собствените си бюджети, ако могат.
"Евентуално намаляване на бюджета на здравното министерство трябва най-много да притеснява новия здравен министър и ако той позволи подобно нещо, може да изкара на този пост по-малко от предшественика си", каза още Райчинов. Малко след това пред "Нова телевизия" д-р Стефан Константинов заяви, че финансовото министерство трябва да каже откъде ще дойдат обещаните на лекарите 190 млн. лв. за дълговете на касата към болниците.
Сподели с приятели: |