Засилването на стратегическата ориентация на развитието на ЕС към повишаването на конкурентоспособността на районите, посредством развитие на икономика основана на иновации, прилагане на модерни технологии, разкриването на нови работни места е сред главните общоевропейски цели, съгласно Стратегия „Европа 2020”8. Тази цел е ключова и за нашата страна, тъй като прилагайки традиционните методи на производство, българските райони не само няма да наваксат изоставането в развитието си, но и ще бъдат изтласкани от глобалния пазар, поради ниска конкурентоспособност на произвежданите стоки.
Показатели, които да послужат за оценка на количествените и качествените характеристики на регионалните и вътрешнорегионалните различия по отношение на развитието на изследванията и технологиите и иновационния капацитет в България почти липсват.
В абсолютна стойност разходите за НИРД в страната през периода 2007-2010 г. отбелязват непрекъснато нарастване и достигат стойност от 421 612 хил. лв. В ЮЦР разходите за НИРД през 2010 г. възлизат на 22 601 хил. лв. За разлика от национално ниво, където тенденцията е към увеличаване, в ЮЦР спрямо 2008 г. те са намалели с 12 274 хил. лв. или 35,2 %.
Таблица 11 Разходи за НИРД по райони от ниво 2
2008г.'>Райони от
ниво 2
|
2007г.
|
2008г.
|
2009г.
|
2010г.
|
2007г.
|
2008г.
|
2009г.
|
2010г.
|
хил. лв
|
в % спрямо общото за страната
|
България
|
273047
|
325855
|
361060
|
421612
|
100%
|
100%
|
100%
|
100%
|
СЗР
|
7177
|
6557
|
8123
|
6609
|
2.6%
|
2.0%
|
2.2%
|
1.6%
|
СЦР
|
4035
|
5298
|
7120
|
7150
|
1.5%
|
1.6%
|
2.0%
|
1.7%
|
СИР
|
13202
|
17156
|
22010
|
16961
|
4.8%
|
5.3%
|
6.1%
|
4.0%
|
ЮИР
|
11557
|
15069
|
14958
|
18381
|
4.2%
|
4.6%
|
4.1%
|
4.4%
|
ЮЦР
|
18952
|
34875
|
20552
|
22601
|
6.9%
|
10.7%
|
5.7%
|
5.4%
|
ЮЗР
|
218124
|
246900
|
288297
|
349910
|
79.9%
|
75.8%
|
79.8%
|
83.0%
|
Източник: НСИ, 2007-2010
Относителният дял на извършените разходи за НИРД в ЮЦР, спрямо общото за страната за анализирания период намалява. През 2010 г. районът заема 2 място сред районите от ниво 2 с дял от 5,4 %. Наблюдава се ясна тенденция в най-силно развития район от ниво 2 на страната да се правят много по-високи разходи за проучвания и иновации. За 2010 г. 83 % от всички разходи за проучвания са осъществени в Югозападния район (и основно в столицата). В същото време, тази относителна концентрация на разходите за НИРД се дължи в много голяма степен на разходите на правителството и учебните заведения за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията.
По институционални сектори9 през 2010 г. в ЮЦР най-много са вложените средства за научноизследователска и развойна дейност в сектор „Предприятия” - 9345 хил. лв., следван от сектор „Държавно управление” – 6924 хил. лв. За сектор „Висше образование” и сектор „Нетърговски организации” данните са конфиденциални (ВЖ. Приложения 9.1 и 9.2). Може да се направи извода, че за 2010 г. в ЮЦР е налице положителна, от гледна точка на европейския модел, промяна в структурата на разходите за НИРД по институционални сектори. Водещо място заема сектор „Предприятия”.
Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от БВП) е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на стратегия „Европа 2020” - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. През 2010 г. интензивността на НИРД в България продължава да нараства спрямо предходната година - от 0.53% през 2009 г. на 0.60% през 2010 г., но все още изостава съществено от средната стойност на този показател за ЕС-27 (2 % през 2010 г.).
Таблица 12 Разходи за НИРД към БВП, в % по райони от ниво 2
Райони от ниво 2
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
Отношение към средното за ЕС-27 (2010 г.)
|
Средно за ЕС
|
1.85%
|
1.92%
|
2.01%
|
2.00%
|
100%
|
Средно за страната
|
0.45%
|
0.47%
|
0.53%
|
0.60%
|
29.9%
|
СЗР
|
0.15%
|
0.12%
|
0.16%
|
0.13%
|
6.5%
|
СЦР
|
0.08%
|
0.09%
|
0.13%
|
0.13%
|
6.4%
|
СИР
|
0.20%
|
0.22%
|
0.31%
|
0.23%
|
11.3%
|
ЮИР
|
0.16%
|
0.18%
|
0.18%
|
0.22%
|
10.8%
|
ЮЦР
|
0.22%
|
0.36%
|
0.22%
|
0.23%
|
11.4%
|
ЮЗР
|
0.79%
|
0.77%
|
0.87%
|
1.03%
|
51.5%
|
Източник:НСИ, Eurostat, 2007-2010
Разходите за НИРД към БВП в България представляват 29,9 % от средното равнище на ЕС. По този показател в момента България е в групата на „умерените иноватори10”. Иновационният капацитет на икономиката, измерен с показателя брой подадени заявки за регистриране на патенти към Европейския патентен офис за 2009 г. е много нисък – 1,22 патента на един милион души, в сравнение с 115,8 средно за ЕС.
На регионално равнище през 2007-2010 г. картината е по-пъстра и драматична. По отношение дела на разходите за НИРД в БВП в районите от ниво 2 в страната стойностите варират от 1,03 % дял от БВП в Югозападния район за 2010 г. до 0,13 % в СЦР и СЗР. За ЮЦР делът е 0,23%. През същата година СЦР е на последно място в ЕС по дял на НИРД в БВП с незавидните 6,4 % спрямо средното равнище за ЕС, следван непосредствено от СЗР. Другите български райони с изключение на ЮЗР имат разходи за НИРД около 10,8 – 11,4 % от средното за ЕС.
Изоставането на българските райони, в това число и ЮЦР по разглежданите показатели е сериозно, предвид на целта за постигане на 1,5 % от БВП през 2020 г., поставена от Националната програма за реформи /НПР/ (2011-2015 г., актуализирана 2013 г.). Очакванията за страната са усвояването на средства за НИРД и иновации от европейските фондове да нарасне до 2020 г., като способства за увеличаване на общия размер на публичните инвестиции в тази област. Загубата на конкурентоспособност в секторите с ниска добавена стойност, както и очакванията за преориентиране и преструктуриране на икономиката към сектори с висока интензивност на иновации, ще наложи на частния сектор сравнително бързо да увеличи инвестираните в НИРД и иновации средства.
За периода 01.01.2007г. – 30.09.2012 г. договорираните средства по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, приоритетна ос 1 „ Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности”, Под-приоритет ,,Подкрепа за иновационни дейности в предприятията” възлизат на 76,3 %, а реално изплатените на 4,9 %. От общо 149 сключени договора само 1211 от тях са със фирми развиващи дейност на територията на ЮЦР. Извършените инвестиции за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия и внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги възлизат на обща стойност 26,288,484.05 лв., което представлява едва 13,7 % от договорираните средства.
Персоналът зает с научноизследователска и развойна дейност в ЮЦР, през периода 2007-2010 г. се увеличава, като през 2010 г. наброява 1948 души. По показателят района се нарежда на 3-то място след ЮЗР и СИР.
Графика 5 Персонал, зает с НИРД, по райони от ниво 2
Източник:НСИ, 2007-2010
При анализиране на дела на заетите с НИРД спрямо всички заети лица може да се установи, че този дял е много нисък за страната и районите й. Особено ниски са тези стойности в СЗР – 0.21 % и ЮЦР и ЮИР – 0,33 % през 2010 г. Водещ район в страната по този показател е ЮЗР с 1,36 %. Във всички райони през периода 2007-2010 г. има ръст на заетите в НИРД спрямо всички заети, но той е много малък.
По полова структура на заетите съотношението в ЮЦР и България като цяло има почти равномерно разпределение, с лека доминация на жените (54% за ЮЦР и 53,4 % за България). Това не е характерно за повечето страни от ЕС, където съществено преобладават мъжете. Това вероятно се дължи на по-доброто заплащане на този труд в тях. По тази причина жените, заети в сектора на НИРД имат дял от 0,84 % в заетостта на европейско равнище, докато при мъжете този дял е на равнище от 0,44 %.
Различия има и в институционалната структура на заетите с НИРД. В повечето страни на ЕС преобладаващият дял от заетите с НИРД е в сферата на частния сектор и висшето образование. В България за 2010 г. над 46 % от лицата, заети с НИРД, са в държавния сектор – на бюджетна издръжка и то в научни организации с доминиращо институционално финансиране при 13 % средно за ЕС. За ЮЦР процента е 30.3%. Делът на заетите с НИРД в частния сектор в ЮЦР е 23,4%, което е повече от средното за страната - 15,9 % (ВЖ. Приложение 10).
Изводи и обобщения
-
По относителен дял на разходите за НИРД в БВП, ЮЦР и страната като цяло са в незадоволително състояние. Изоставането по този показател е много тревожно, предвид на целта за постигане на равнище от 1,5 % от БВП през 2020 г., поставена от Националната програма за реформи 2011-2015 г.
-
В ЮЦР е налице положителна, от гледна точка на европейския модел, промяна в структурата на разходите за НИРД по институционални сектори. Водещо място заема сектор „Предприятия”. В институционалната структура на заетите с НИРД, обаче делът на заетите в частния сектор е по-малък от държавния сектор, с което района се различава от общоевропейския модел.
-
От около 20 000 д. заети в сектора на научните изследвания през 2010 г., над 13 000 д. се намират в ЮЗР, което прави над 63%. По показателят ЮЦР се намира на трето място с относителен дял от 9,4 %.
Сподели с приятели: |