Карбонатно-туфитно-туфозна пачка (1ZmOl1). Под това наименование се отделя от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2005ф). Тя е аналог на описаната като „задруга на нечистите туфозни, флазерно изветрящи варовици” (Йорданов, 1996ф).
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите от пачката са причислени към „пачка на кисели туфи, туфити, алевролити, органогенни (рифови) варовици” от състава на „задруга на първи кисел вулканизъм”.
Скалите от карбонатно-туфитно-туфозната пачка заемат неголяма площ в района на с. Голобрад, в източните части на Боровишкия грабен.
Единицата се разполага нормално върху седиментите от горните нива на Пъдарската свита и се покрива от пирокластитите от горните нива на туфозната пачка.
Пачката е изградена от нечисти варовици, в т.ч. туфозни до варовити туфити и туфи. Те са масивни, дебелослоести, тъмнооцветени, много специфично изветрящи в жълтоохрени тонове. Размерът на зърната е псамитов до алевритов. Присъстват фрагменти или запазени форми от организмови останки от фораминифери, бивалвии, гастроподи. Калцитът е микрозърнест, под формата на изометрични ксеноморфни зърна. Пирокластичният компонент е представен от променени в глинести минерали и хлорит витрокласти със заличена морфология и кристалокласти от биотит и плагиоклаз. Кластичните минерали са представени от кварцови зърна и мусковитови люспи. Характерна е често интензивна пигментация от железни хидрооксиди.
Дебелината не надвишава 60 m, като на запад бързо изклинва.
Туфозна пачка (2ZmOl1). За първи път под това наименование се отделя при настоящото изследване
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите от пачката са отново част от състава на „задруга на първи кисел вулканизъм”.
В района на с. Голобрад пирокластитите от пачката се зацепват и покриват горните нива от разреза на Пъдарската свита, което е указание за една встъпителна проява на киселия вулканизъм за района. Разпологат се нормално и с бърз преход върху скалите на карбонатно-туфитно-туфозната пачка.
В разреза на пачката се обособяват две нива.
В долното ниво се регистрира и прослояване със седиментите от върха на Пъдарската свита. То е изградено от масивни бледорезедави пепелни туфи с редки кристалокласти от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит, пироксен, амфибол, мусковит, апатит и руден минерал. Наблюдават се слабо девитрифицирани витрокласти с рогулчати форми. Матриксът е пепелен, променен от глинесто-хидрослюдени минерали. Малки пори са запълнени с влакнест радиолъчест агрегат от зеолити или жълто-зелени криптолюспести глинесто-слюдени минерали. Срещат се отделни литокласти от променени, окварцени вулкански късове със заличена основна маса. Въпреки че имат масивен изглед, характерът им е пеплопаден, което се дължи на субаквалната обстановка при отлагането им. Сходен е характерът на пирокластитите, разполагащи се директно върху седиментите на Пъдарска свита и карбонатно-туфозната пачка.
Горното ниво е изградено от дебелослоести до масивни пепелни до финопепелни пирокластити, рядко с тънки прослои, наситени с едри (1–2 сm) витрокласти. Нагоре в разреза скалите придобиват пъстър изглед. Представени са от разнообразни по окраска (белезникави, жълто-бели, бледо- и по-наситено резедави) финопепелни и по-рядко грубопепелни витрокластични, често шуплести кисели туфи.
Дебелината на долното ниво, прослояващо се с горните части от разреза на Пъдарската свита не надхвърля 10 m, а дебелината на горното ниво достига 200 m.
На базата на установените взаимоотношения с постилащите и покриващите ги скали за туфите от пачката е възприета ранноолигоценска възраст.
4.1.7.2. Подковска свита (PkOl1)
За първи път под горното наименование и обем се дефинира от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2005ф). Официалното й въвеждане, съпроводено с обстойна историческа справка, е направено в Обяснителна записка към Геоложка карта на България в М 1: 50 000 – к. л. Джебел (Йорданов и др., 2008).
В рамките на изследваната площ единицата е описана от Кацков и др. (1966ф) към състава на „І хоризонт на олигоцена”; „Брежанска свита” – n.n. (Йорданов в: Саров и др., 1999ф) или „брекчоконгломератно-туфозна задруга” (Йорданов в: Саров и др., 2002ф).
Материалите на единицата заемат сравнително малка площ в източните и югоизточните части на картния лист западно, южно и югоизточно от с. Кобиляне, както и в околностите на с. Жълтика. В структурно отношение скалите на Подковската свита заемат обширното пространство на Кърджалийската депресия.
Свитата покрива трансгресивно и дискордантно различни по възраст и състав скали – метаморфити от Старцевската (край с. Жълтика) и Ардинската литотектонска единица (с. Кобиляне), както и отложенията на Подрумченската свита в Кобилянското понижение. Югоизточно от с. Кобиляне върху скалите й с бърз литоложки преход се разполагат рифоподобни постройки от варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга. Преходът се осъществява чрез постепенното изчистване на грубокластичната компонента и отлагане на сравнително дебела пачка грубослоести жълтеникави пясъчници с постепенно увеличаващо се нагоре в разреза карбонатно съдържание.
В югоизточната част на картния лист отложенията на свитата се просичат от риолитите на Устренския вулкански подкомплекс, а южно и югозападно от с. Щерна се покриват с размивна граница от скалите на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс).
Скалите, изграждащи свитата, са представени от полигенни несортирани, разнокъсови брекчи и брекчоконгломерати (от гравийни до блокови) със сив до сиво-зеленикав цвят. На места те алтернират или прехождат в полимиктови гравийни пясъчници и варовити пясъчници с масивна текстура. Късовият състав е представен основно от метаморфити – биотитови гнайси, серпентинити, амфиболити, гнайсошисти, шисти, ортогнайси, мрамори и кварц. Матриксът е глинесто-песъчлив до гравиен. На места в него участва кисела зеолитизирана пирокластика. Текстурата е неравномерно- до преобладаващо кластподдържана.
Всред брекчоконгломерата на различни нива присъстват недебели, неиздържани и бързо изклинващи пачки от бледорезедави, бели и сиви витрокристалокластични зеолитизирани или глинясали кисели туфи на Зимовинския вулкански комплекс. Границите им са резки и паралелни на слоестостта. Изолирана пачка, латерално заместваща брекчоконгломератите в околностите на с. Кобиляне, е изградена от 7–8 m дебелослойни сивкави лититови граувакови пясъчници. За тях е характерен крайно разнообразният произход на кластите, но с определено преобладание на риодацитови лититови необработени късчета. Присъстват и латитови късчета с псефитни размери.
Скалите на свитата са литорален фациес на трансформирания на раннопиренейския етап (R31) олигоценски басейн. За част от тях (напр. западно от разклона при с. Кобиляне) се предполага континентален генезис.
Дебелината на свитата е до 40 m край с. Кобиляне, а в околностите на с. Жълтика достига 200 m.
По взаимоотношения с постилащите и покриващите я единици възрастта на свитата е възприета за ранноолигоценска.
