Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие

Черногуш гмуркач (Gavia arctica)

Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan)

Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)

Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)

Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii)

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)

Голям воден бик (Botaurus stellatis)

Малък воден бик (Ixobrychus minutus)

Нощна чапла (Nycticorax nycticorax)

Гривеста чапла (Ardeola ralloides)

Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Голяма бяла чапла (Egretta alba)

Червена чапла (Ardea purpurea)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus)

Лопатарка (Platalea leucorodia)

Поен лебед (Cygnus cygnus)

Белоока потапница (Aythya пугоса)

Орел рибар (Pandion haliaetus)

Осояд (Pernis apivorus)

Черна каня (Milvus migrans)

Червена каня (Milvus milvus)

Морски орел (Haliaeetus albicilla)

Египетски лешояд (Neophron percnopterus)

Белоглав лешояд (Gyps fulvus)

Черен лешояд (Aegypius monachus)

Орел змияр (Circaetus gallicus)

Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

Полски блатар (Circus cyaneus)

Степен блатар (Circus macrourus)

Ливаден блатар (Circus pygargus)

Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Скален орел (Aquila chrysaetos)

Малък орел (Hieraaetus pennatus)

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Царски орел (Aquila heliaca)

Вечерна ветрушка (Falco vespertinus)

Малък сокол (Falco columbarius)

Средиземноморски сокол (Falco eleonorae)

Сoкол скитник (Falco peregrinus)

Ловен сокол (Falco cherrug)

Сив жерав (Grus grus)

Голяма пъструшка (Porzana porzana)

Средна пъструшка (Porzana parva)

Малка пъструшка (Porzana pusilla)

Ливаден дърдавец (Crex crex)

Kокилобегач (Himantopus himantopus)

Саблеклюн (Recurvirostra avosetta)

Турилик (Burhinus oedicnemus)

Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola)

Морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus)

Златиста булка (Pluvialis apricaria)

Бойник (Philomachus pugnax)

Голяма бекасина (Gallinago media)

Пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica)

Малък горски водобегач (Tringa glareola)

Пепеляв брегобегач (Xenus cinereus)

Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus)

Малка чайка (Larus minutus)

Дългоклюна чайка (Larus genei)

Каспийска рибарка (Sterna caspia)

Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis)

Речна рибарка (Sterna hirundo)

Белочела рибарка (Sterna albifrons)

Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus)

Черна рибарка (Chlidonias niger)

Бухал (Bubo bubo)

Блатна сова (Asio flammeus)

Кoзодой (Caprimulgus europaeus)

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Синявица (Coracias garrulus)

Сив кълвач (Picus canus)

Черен кълвач (Dryocopus martius)

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Горска чучулига (Lullula arborea)

Полска бъбрица (Anthus campestris)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Черночела сврачка (Lanius minor)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum)

Червеногуша мухоловка (Ficedula parva)

Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

Градинска овесарка (Emberiza hortulana);
Видове по чл.6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие:

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)

Голям гмурец (Podiceps cristatus)

Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena)

Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis)

Голям корморан (Phalacrocorax carbo)

Сива чапла (Ardea cinerea)

Ням лебед (Cygnus olor)

Голяма белочела гъска (Anser albifrons)

Сива гъска (Anser anser)

Бял ангъч (Tadorna tadorna)

Фиш (Anas penelope)

Сива патица (Anas strepera)

Зимно бърне (Anas crecca)

Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)

Лятно бърне (Anas querquedula)

Клопач (Anas clypeata)

Червеноклюна потапница (Netta rufina)

Кафявоглава потапница (Aythya ferina)

Kачулата потапница (Aythya fuligula)

Обикновена гага (Somateria mollissima)

Среден нирец (Mergus serrator)

Малък ястреб (Accipiter nisus)

Обикновен мишелов (Buteo buteo)

Северен мишелов (Buteo lagopus)

Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus)

Сoкол орко (Falco subbuteo)

Вoден дърдавец (Rallus aquaticus)

Зеленоножка (Gallinula chloropus)

Лиска (Fulica atra)

Стридояд (Haematopus ostralegus)

Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)

Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula)

Сребриста булка (Pluvialis squatarola)

Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)

Голям горски водобегач (Tringa ochropus)

Трипръст бегобегач (Calidris alba)

Малък брегобегач (Calidris minuta)

Сив брегобегач (Calidris temminckii)

Кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea)

Тъмногръд брегобегач (Calidris alpina)

Плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus)

Средна бекасина (Gallinago gallinago)

Голям свирец (Numenius arquata)

Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus)

Малък червеноног водобегач (Tringa totanus)

Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia)

Голям горски водобегач (Tringa ochropus)

Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos)

Камъкообръщач (Arenaria interpres)

Речна чайка (Larus ridibundus)

Чайка буревестница (Larus canus)

Mалка черногърба чайка (Larus fuscus)

Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus)

Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

Пчелояд (Merops apiaster)

1. опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т.2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

2. възстановяване на местообитания на видове птици по т.2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

В границите на защитената зона се забранява:

1. залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

2. използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

4.3 Природен парк „Странджа”, най-голямата защитена територия в страната с площ 116068.5 ха.

Природен парк „Странджа”е обявен като народен парк със Заповед № РД-30/24.01.1995 г. на МОС, (ДВ, бр.15/1995 г.) и прекатегоризиран в природен със Заповед № РД-350/14.07.2000 г. на МОСВ, намален по площ със Заповед № РД-25/18.01.2001 г. на МОСВ.

Странджанския масив притежава специфична растителност, особеност, която се отличава от европейските растителни формации и се доближава до понтийско

Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност.  Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотиченхарактер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст.

Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на България”.  Сред най – интересните видове са: странджанска зеленика; странджанска боровинка; тис; кримски чай; пирен; Йорданово подрумиче; битински синчец; странджански дъб;мушмула; калуна; източен бук; странджанско сапунче; тамянка; понтийско (странджанско) бясно дърво; червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа. Символ на парка е цъфтящата с приказнокрасиви огромни виолетови цветове странджанска зеленика. Над 75% от площта на парка е заета от дъбови и букови гори. В тях се срещат кавказки, средноевропейски и мадитерански представители на растителния свят.

Странджанският регион, включително крайбрежната ивица на Ахтопол, е един от най-богатите на животински видове в България. Разнообразието и идентичността на видовете е много добре запазена, тъй като в продължение на десетилетия достъпът до планината е бил ограничен поради близостта на държавната граница. Птиците в Странджа планина са особено многобройни. През определени периоди от годината броят на птиците достига 257, което представлява 68% от всички птици, които могат да се намерят в България. Голяма част от тази бройка са мигриращи птици, тъй като един от главните маршрути на миграция на птиците в Европа – ВИА ПОНТИКА (Черноморски маршрут) минава над Странджа планина. По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. 17 вида птици са включени в Червената книга на България, а 1 – в Световната червена книга.

В областта между устието на река Велека, местността Царското кладенче, река Силистар и нейния естуар на юг в зависимост от сезона може да се наблюдават: малка бяла, сива и гривеста чапла, бял и черен щъркел, малък ястреб, жалобен синигер, жълта овесарка, гривеста рибарка, лопатарка, градински пъстър кълвач, папуняк, орел рибар, тръстиков и ливаден блатар, осояд, обикновен и белоопашат мишелов, червенонога ветрушка и др.

В парка се срещат 54 вида бозайници, като вълци (популация от 20-25 броя), диви свине (460), сърни (660), чакали (2000), диви котки, зайци. Особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида всички включени в Световната „Червена книга” и списъците на различни конвенции и споразумения. Интерес представлява и тюлена монах също включен в Световната „Червена книга”. В Националната “Червена книга” са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа. Херпетофауната в парка е представена  от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най – голямо значение са четирите вида сухоземни  и блатни костенурки, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия – червейница, леопардов смок, пъстърсмок, жълто- коремникът, късокрак гущер, сирийската чесновница, и др.

Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. В Световната „Червена книга” са записани 12 вида.

            Безгръбначната фауна е слабо проучена. Смята се, че досега са установени едва около 60 % от видовете, срещащи се в района. Делът на консервационно значимите видове е огромен – ендемични са 119 вида, а редките за страната са 164. Както при растенията и безгръбначните имат голям брой терциерни реликти. В Световната „Червена книга” са записани 16 вида, а в европейската – 10. Природен парк “Странджа” е територия с надевропейско значение за безгръбначната фауна.

В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега около Ахтопол се срещат 48 вида риби, от които 2 са в Световната „Червена книга”.
В морето от бентосните (дънните) животни представители са: черната ядлива мида, заела подводната част на скалите край брега, карболомията и бялата пясъчница, заровени в пясъка на плажовете, рядко срещаните стриди„ветрило” и „калпаче”.
       Охлювите, населяващи плитката крайбрежна зона, бележат изключително голямо разнообразие. Рапанът – най-големият от тях, се заселва в акваторията на Ахтопол около 1950 г., за да стане напаст за мидите към 1980 г.     Ракообразните са представени от най-големия черноморски крив рак паур, големия бял рак карцаля, черното криво раче, скаридата. Бялото плуващо раче живее на колонии по пясъчното дъно. Рядък представител на правите раци в пясъчната зона е и правият пясъчен рак. В малките ручеи под камъните и на брега живее кривият земен рак. Прави раци се срещат и в най-долното течение на р. Велека.
      Между кафявите водорасли се крие морският паяк.
       Най-често срещаните дънни крайбрежни риби са 10 вида попчета, морското сомче, скорпитът, четири вида морски кучета и лапини. В дълбоките води летува калканът, писията, морската котка и морската лисица. Есента край брега мигрира черноморската акула.
     Стопанско значение имат пасажните и мигриращи риби – паламуд, сафрид, лефер, барбун, копърка и кефаловите риби.

С инвестиционното предложение ще се отнеме минимална част от територията на двете ЗЗ и ПП „Странджа” само 0,18ха, като 50% от площта на имота ще се озелени .

Засегнатата територия от 0,18ха е урбанизирана територия, предвидена за вилно строителство-2 вилни сгради с до 20 обитатели.

5. Описание и анализ на степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на „Странджа“ BG0001007 и ЗЗ „Странджа“ BG0002040

Предмет на опазване в ЗЗ „Странджа“ BG 0000208 са 31 типа природни местообитания от Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС.

Имотът за който се изготвя плана е с трайно предназначение на територията „урбанизирана” и начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м), която е предвидена за изграждане на две вилни сгради за собствени нужди и с реализирането му няма да бъдат засегнати типове местообитания, предмет на опазване в ЗЗ „Странджа“ BG0001007.

С реализирането на плана не се предвижда заустване на непречистени битовофекални води в Черно море, както и дейности водещи до увреждане на типове природни местообитания 1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини, 1130 Естуари, 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода, 1160 Обширни плитки заливи, 1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове), 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси, 2110 Зараждащи се подвижни дюни и 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни).

Имотът за който се изготвя плана е отдалечен на около 3,1 км на север от коритото на р. Велека, където са представени типове местобитания 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) и 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.

Типове местообитания 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition и 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion) не са представени в тази част на защитената зона и въздействия върху тях от реализирането на плана няма да има.

Имотът за който се изготвя плана е урбанизирана територия поради което с реализирането му няма да бъдат засегнати типове местообитания 4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества, 5210 Храсталаци с Juniperus spp, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склоновe, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гoри и 91S0 Западнопонтийски букови гори.

Дейности поради реализирането на плана в площи, в които са представени тези местообитания не се предвиждат, тъй като по-горе изброените местообитания не се срещат в прилежащите на имота площи.

Останалите 4 типа природни местообитания 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicio dillenii и 8310 Неблагоустроени пещери също не са представени в тази част от землището на гр. Ахтопол, разположени са на разстояние значително много по-голямо от обхвата на въздействията, които ще възникнат при реализирането на плана.

Тип местообитание 4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества за което е предложена забрана за всякава човешка дейност, свързана с промяната на характеристиките му е рядко срещащо се местообитание, като най-добре е представено в защитената зона, предимно по склонове с южно изложение. Площи от този тип местообитание са представени в района на с. Кости в местността Дядо Вълчо, които са отдалечени на около от 15 км на запад от местността Лозята. Тип местообитание 5210 Храсталаци с Juniperus spp е представено в склоновете на Странджа планина, южно от гр. Малко Търново, на около 35 км южно от района на инвестиционното предложение и категорично реализирането на инвестиционното предложение няма да предизвика каквито и да е било въздействия и увреждане на това местообитание.

Реализирането на плана не е свързано с дейности, предвидени като забрани в стандартния формуляр на защитената зона, не е в противоречие с режима на опазването им. С реализирането му негативни въздействия няма да бъдат предизвикани върху нито един от типовете местообитания предмет на опазване в защитената зона.

- върху видовете предмет на опазване в ЗЗ „Странджа“.BG0001007

Въздействия върху бозайниците предмет на опазване в ЗЗ „Странджа” BG 0002040: