От благовестие към катехизация – забравеното тайнство на просветлението

В контекста на Боговъплъщението, което, като низхождане на Бога, може да бъде мислено като движение от Отца чрез Сина в Светия Дух към човека, благовестието за възкресението пък привежда осветеното човечество към възхождане към Бога. Затова и проповядването на Евангелието е свещено задължение на членовете на Тялото Христово – Църквата.

Проповедта за възкресението е в основата на апостолското благовестие. Тази радостна новина изпълва живота на приелите го и ги прави осветени причастници и свидетели на спасението. Светите апостоли, мъченици и всички повярвали в Христовото Възкресение благовестят Евангелието по цялата земя, като понасят за това мъки, затвор, страдания, и дори смърт.

В I Кор. 15:1–2 св. ап. Павел се обръща към християните със следните думи: „Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите, чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали”. Така апостолът изтъква, че именно благовестието, неговото приемане и стоенето в автентичността на проповядваното са трите основни предпоставки на спасението в Христа:

Проповедта на Евангелието е задължителен елемент на самото благовестие, без което не би могла да бъде породена спасителна вяра. Приемането на благовестието пък е свързано с личното осмисляне и преживяване, с рефлексията на опита. Абстрактното, интелектуално-когнитивното възприемане на благата вест извън реалния контекст на живия живот обезсмисля нейната цел. Приемането на благовестието става чрез съучастие в Христовата смърт и възкресение. Тази идентификация с Христа се разкрива в акта на кръщението (вж.: Рим. 6:3–5). Същевременно приемането на благовестието не е единично и изолирано във времето лично събитие. “Новият човек” в Христа не е просто приелият кръщение, а живеещият в Христа, чрез Христа и за Христа, този който пази всичко, което Господ е заповядал (Срв.: Мат. 28:20). Стоенето в благовестието, от своя страна, изисква непрекъснато утвърждаване във вярата и „усилване в благодатта” (ІІ Тим. 2:1).

2. ОТ БЛАГОВЕСТИЕ КЪМ КАТЕХИЗАЦИЯ.

Като се обръща към света с проповед, Църквата не се ограничава само със свидетелството за спасение в Христа. С течение на времето се обособява специален чин, който да подпомага трансформирането на благовестието в начин на живот. Това е особеният период на подготовка за достойно приемане на Кръщение, наречен катехизация или оглашение. В процеса на това специфично обучение желаещият да се кръсти се запознава с християнската вяра не само интелектуално, а и практически, като се учи преди всичко да живее по християнски. За основание на тази практика служат думите на Господ Иисус Христос “идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал...” (Мат. 28:19–20). Практиката на подготовка на вярващите за Кръщение е запазена до днес в светата Литургия, чиято първа част – Литургия на оглашените, в която се четат апостолските послания и Евангелията и се отправят специални молитви, е предназначена именно за оглашените като готвещи се за просветление.

Катехизическото поучение продължава делото на благовестието, на проповедта на Евангелието и въвежда новоповярвалите във вътрешния живот на Църквата. Затова и оглашението не е просто проповед за пришествието на Месия и за идващото и извършващо се възцаряване на волята Божия, а „наставление в основите на християнската вяра и живот” ¹. Тя е екзистенциална форма на диалог, в който се дава отговор на въпроса “Какво да направя?” и “Как да живея по-нататък?”.

Оттук и целта на православната катехизация не е просто преподаване на информация на теоретично ниво, не е само придобиване на знания, а достойно вграждане в Църквата като Тяло Христово и достигане на спасение в Христа. Водещо звено в този специфичен църковно-педагогически процес е християнското възпитание на любов към Бога и хората, на чувство на благоговение към Светата Троица, към всичко свято, свързано с Църквата, и преди всичко към нейните тайнства. В тази връзка св. Симеон Нови Богослов възкликва: „Ако на нас би ни се давало познанието на истините на мъдростта и познанието на Бога само чрез учене и четене, за какво тогава би служила вярата, божественото кръщение, и причастието със Светите Тайни?” ² Крайната цел и на благовестието, и на катехезата, и на проповедничеството е въцърковяването ³ на всеки отделен човек и духовното му подпомагане в пътя на спасението.

В контекста на мистично-съборното разбиране за катехизацията св. Кирил Йерусалимски формулира основната й цел с думите: “Наслаждение от водите Христови, благоуханни, възприемане на Христовото име и силата на Божествените неща.” ⁴

В този процес на въцърковяване личността намира своята църковна идентичност чрез координацията на благовестие, просветление и душепастирско обгрижване. Благовестието е необходима предпоставка за оглашение. Това ще рече, че самата катехизация не може да започне преди проповедта на Евангелието, преди приемането на благовестието и придобиването на вяра в Христа. Пастирското обгрижване пък е част от нея. Тясната връзка между благовестието като мисия, стремяща се да пробуди вярата, и катехизацията, като даваща познание и основание на тази вяра, има определящо значение в процеса на въцърковяване.

В първите векове от историята на Църквата катехизическото наставление приема организирана форма на обучение във вярата. Възниква катехуменатът – църковна институция за подготовка на желаещите да приемат кръщение. Основното свойство на катехизацията, провеждана тук, е органичната й връзка със светите тайнства и богослужението. Тя се възприема като неразделна част от особеното тайнство на Просветлението, което се реализира в акта на присъединяване към мистичното Тяло Христово – Църквата – посредством Кръщението, Миропомазването и Причастието.

Необходимостта от кръщелен катехуменат се обуславя от разбирането, че в тайнството на Просветлението се съдържа фундаментът за целия по-нататъшен живот на християнина. Отговорността за подготовката на катехумените се поема от цялата църковна общност, което способства за развитието на съзнание за духовно родителство във верните.

Като образователна и душепастирска дейност, подготвяща оглашените за просветление, катехуменатът е ярък пример за сериозното и отговорно отношение на Църквата към приемането в своето лоно на нови членове. Развиват се “два вида катехеза: поучение за оглашените или поучение за тези, които се готвят за кръщение и мистагогична катехеза – поучение, което има за цел да въведе просветлените в по-дълбоките тайни на Христовата вяра и по-съвършените степени на живот в Христа” ⁵. Същевременно катехезата не е просто проповед, а обред, съставна част от литургичната година. Литургията, по думите на митр. Амфилохий Радович, е не само критерий за катехизация, а най-съвършена катехизация, не само възпитаваща и просветляваща, но и хранеща с Хляба на Живота. ⁶

Затова и древната Църква поддържа катехумените по избрания от тях път със литургични средства, най-важни от които са Литургия на оглашените, заклинанията и благословенията. Основно средство и естествена среда за оглашението е Литургията на оглашените. Заклинанията от своя страна, като специфично за катехумената духовно-подпомагащо средство, са особена форма на молитва, целяща освобождаване на оглашените от влиянието на нечистите духове и укрепването им в духовната битка. Благословенията пък са израз на грижата на Църквата за тези, които още не са получили благодатта на тайнствата. Преди да излязат (в отсъствието на останалите категории оглашени) за избраните се е възнасяла специална молитва. След това те са прекланяли глава и са приемали благословение от епископа или презвитера, който е прочитал над тях още една отпустителна молитва. Тази молитва, произнасяна над оглашените-избрани, е съхранена и до днес.

Периодът на оглашение позволява приемащият християнството да промени живота и разбиранията си според изискванията на вярата, а посвещението му да не бъде формално. В различните църкви огласителният период обхваща различен период от време, но не продължава повече от две или три години (с изключение на някои частни случаи, като например император Константин Велики и Лукиан, които приемат кръщение на смъртния си одър). Катехезите се осъществяват веднъж седмично най-често в храма, в присъствието на други християни. След края им извършващият оглашението, независимо дали е свещеник, дякон, дякониса или обикновен християнин, възлага ръцете си върху главите на оглашените и чете молитва.

С оглашението са ангажирани не само специално подготвени учители, но и обикновените християни. До приключване периода на катехумената кандидатите съставляват групата на “възнамеряващите да пристъпят към кръщение”. Те прекарват определен период от време в молитва, бдение и пост. За това свидетелства Тертулиан: “Тези, които се готвят да се кръстят – пише той – трябва да се приготвят за това с молитва, пост, коленопреклонение, бдение и изповядване на всички минали свои грехове ...”⁷

А) КАТЕГОРИИ ОГЛАШЕНИ

В катехумената като водещо към просветление наставление и подготовка за преминаване в чина на верните се оформят отделни категории оглашени. ⁸ В отделните църкви са налице определени особености и различия, продиктувани от пастирски съображения. Различни са и критериите за тяхното определяне в научната литература, което не променя същността на категориите оглашени, а само акцентира върху отделни техни характеристики. Така например, прот. Хр. Димитров ⁹ говори за появата на “три отделни класа на преминаващите към християнската вяра, наречени “κατεχούμενοι”:

1-ви клас: слушащи ( ̉ακροώμενοι, audientes), които присъстват на някои богослужебни последования, като само слушат текстове от Свещеното Писание и проповеди, но все още не са решили да пристъпят към тайнството на просветлението.

2-ри клас: просветлявани (φωτιζόμενοι, competentes), които от началото на поста (обикновено св. Четиридесетница) са избрани и след записването им в специална книга, са подготвяни непосредствено за св. кръщение;

3-ти клас: просветлени или φωτισθέντες, на които, както се вижда от 18-та до 22-ра мистагогична катехеза на св. Кирил Йерусалимски, се предлага заключително обучение във вярата върху основата на получените тайнства и дълбоките тайни на вярата. Тук се осъществява мистагогиката като най-съвършено поучение за вярата, което извира от непосредственото преживяване на живия Бог в тайнството на Просветлението.

Архимандрит Авксентий ¹⁰ уточнява още една категория – тази на оглашаваните, които се готвят да приемат християнската вяра, но все още не са одобрени, не е определено времето за кръщението им.

В древната Църква към чина на оглашените се причисляват и каещите се, отлъчени за тежки грехове от Причастие. Според някои литургисти ¹¹ те нямат право да вземат участие в същинската част на Литургията – тайнството Евхаристия – и поради това се приканват да напуснат храма. Според други изследователи – те са със статут на „наблюдатели” – разрешава им се да бъдат в храма по време на анафората, но не и да извършват приношение и да се причастяват. ¹²

КАТЕГОРИИ ОГЛАШЕНИ (ΚΑΤΕΧΟΎΜΕΝΟΙ)
Наименования	Описание
слушащи ̉ακροώμενοι аudientes, acouontez	Присъстват на някои богослужебни последования, само слушат текстове от Свещеното Писание и проповеди, но все още не са решили да пристъпят към тайнството на просветлението.
оглашавани, коленопрекланящи – γονυκλίνοντες, prospiptonte, orantes, genuflectentes, denuslectentes	Подготвят се да приемат християнската вяра, но все още не са одобрени, не е определено времето за кръщението им.
просветлявани – φωτιζόμενοι просещи – competentes избрани – electi	След записването им в специална книга в началото на поста (обикновено св. Четиридесетница), са подготвяни непосредствено за св. Кръщение.
новопокръстени просветлени φωτισθέντες	Предлага им се заключително религиозно обучение върху получените тайнства и дълбоките тайни на вярата.

Б) ЕТАПИ НА КАТЕХИЗАЦИЯТА

Въз основа на църковната катехизическа традиция могат да бъдат отделени следните етапи в катехизацията: приемане в катехумената и последващо оглашение, избиране за непосредствена подготовка към кръщение и начало на интензивния период на просветлението, приемане на тайнството на Просветлението, което се изразява в Кръщение, Миропомазване и Причастие и последваща мистагогика.

ПРИЕМАНЕТО завършва етапа на началното обръщане на изразилия желание да стане християнин и Църквата го приема в катехумената като оглашен.

Според свидетелството на св. Иполит Римски, когато някой заявява желанието си да се кръсти, той засвидетелства и решимостта си да води християнски начин на живот: задават му се въпроси относно личния му начин на живот и професията му, тъй като определени професии са неприемливи за християнина. В произведението си „Апостолско Предание” св. Иполит ни се съобщава също за наличието на възприемници, които свидетелстват за намеренията на кандидата. ¹³

Продължителността на катехизацията (оглашението), съгласно същото свидетелство, е била около три години, но е било възможно срокът да бъде съкратен. ¹⁴ Оглашаемите (катехумени) не са имали право да стоят в храма редом с верните, да си разменят с тях целувката на мира и да присъстват на Евхаристийното богослужение. ¹⁵



Схема № 1

ИЗБИРАНЕТО е заключителен етап на предкръщелния катехуменат, когато оглашеният вече е задълбочил и закрепил своята вяра и се допуска до непосредствена подготовка за просветление. Това е не само интензивен период на обучението, но и време за покаяние: желаещите Кръщение усърдно се молят и постят с изключение на съботните и неделни дни. Като обред на очистването на просветляваните служат ежедневните заклинания. Те се състоят в духване, осеняване с кръстно знамение и произнасяне на заклинателни формули. Последният екзорсизъм е провеждан лично от епископа сутринта на Велика събота, когато той възлага ръце върху избрания, духа към него и прекръства челото, ушите и устата му. ¹⁶ В събота, в навечерието на Пасха се извършва и т. н. „преподаване на Символа на вярата” (traditio symboli): след поучително наставление епископът нееднократно повтаря Символа на вярата, като предупреждава този Символ никога да не се записва, а да се помни наизуст и често да се повтаря, като се пази в тайна от обикновените оглашени и от еретиците ¹⁷. На Велика събота или по време на самия процес на оглашение епископът изпитва просветляваните, за да прецени степента на подготовката им да приемат кръщение. Тази практика ясно е формулирана в 46-то правило на Лаодикийския събор (363 г.): „Ония, които ще се кръщават, трябва да изучават вярата и … да дават отговор на епископа или на презвитерите.”¹⁸.

Свидетелства за съдържанието на оглашението в древната Църква намираме в “Учението на 12-те апостоли” ¹⁹, в „Първа апология” ²⁰ на св. Юстин Философ, в произведенията на Тертулиан “Апология”, “За кръщението”, “За молитвата”, “За поста” и др. ²¹, в “Апостолските постановления” ²², в произведенията на Климент Александрийски “Стромата” ²³ и “Педагог” ²⁴, в катехезите на св. Иполит Римски “За тайнствата” ²⁵ и “За тайнствата в четири книги” ²⁶, както и при св. Амвросий Медиолански, бл. Августин ²⁷ и др. Според прот. Йоан Мейендорф ²⁸ събраните проповеди на св. Кирил Йерусалимски са най-ценният източник на сведения за катехизическата традиция в Църквата.

Въз основа на тези и други извори можем да кажем, че основното съдържание на оглашението се състои в поучение за покаянието, учение за основните догматически и нравствени истини, обредова подготовка и практически наставления.

1) поучение за покаянието. Оглашението е смятано като време за покаяние. Затова катехумените са подлагани на аскетически упражнения и изповядане на греховете. Както уточнява и проф. Цоневски ²⁹, под изповядане на греховете тук се разбира не изповедта пред свещеник, а чувството на съкрушение за греховете, изразявано пред цялата църковна общност в думи и дела.

2) учение за някои догматически истини като например за единия Бог и Неговите свойства, за Иисус Христос като Син Божий, за Неговото раждане от Дева Мария, за Неговите страдания, Кръстна смърт и Погребение, за Христовото Възкресение, Възнесението Му на небесата и предстоящото Му идване отново да съди живи и мъртви. Следва учението за Светия Дух, за безсмъртието на човешката душа, за Божественото Писание.

3) нравствени истини, които се преподават едновременно с вероучителните въпроси. При св. Кирил Йерусалимски те са изразени кратко със следните думи: “Избягвай всякакво дяволско действие, не обръщай внимание на учението на звездобройците, нито на птицегадание, нито на предзнаменования, нито на баснословните елински прорицатели; даже не слушай за чародейства, магически заклинания и беззаконни дела, извършвани при викане на мъртви. Презри всякакъв вид невъздържание, не чревоугодствай, не обичай удоволствията. Бъди над страстите сребролюбие и лихварство. Не влизай в езически събрания на зрелища и при болест никога не използвай магически заклинания. ... особено се гнуси от всякакви събрания на законопрестъпни еретици, укрепвай душата си със съблюдаване на постите, даване на милостиня и четене на Божественото Писание” ³⁰.

4) обредова подготовка и практически наставления, непосредствено предхождащи Кръщението относно това как преди самото приемане на това тайнство става отричането от сатаната и съчетаването с Христа.

По време на оглашението за много от истините на вярата не се говори подробно, а в общи черти, като същевременно не засягат и твърде много въпроси, които са тайна. Това се обуславя от факта, че на оглашените в древната Църква не е разрешено да присъстват при извършване на тайнствата. Затова предмет на disciplina arcana са главно тайнствата на кръщението, миропомазването и св. Евхаристия. Те се обясняват в мистагогическите слова през Светлата седмица, т. е. след извършването им над просветляваните. В състава на литургията на верните влиза и Господнята молитва. Оттук и тълкуванието й в огласителните поучения на св. Кирил Йерусалимски, например, служи също за предмет на тайна. ³¹

След интензивния период на катехизическа подготовка тайнството на Просветлението се извършва на Пасха, през нощта на Възкресението. Тогава се освещава кръщелната вода; извършва се предкръщелно помазване за подпомагане в противостоенето на злото; отричане от сатаната (abrenuntiatio) с лице на запад; съчетание с Христа с лице на изток, след което се пристъпва към самият акт на Кръщение ³². Съгласно свидетелството на св. Амвросий Медиолански, отслужващият тайнството е задавал три въпроса относно вярата в Пресветата Троица, и всеки път, когато е звучало «Вярвам», стоящите в кръщелния басейн (баптистериум) дякони потопявали кръщаемия във водата ³³. След това се преминавало през водата в спомен на преминаването на народа Израилев през Червено море. След Кръщението се е извършвало Миропомазване, и то е било за св. Амвросий «завършително действие, допълващ акт на Кръщението» ³⁴.

Най-накрая се е извършвала кръщелна Евхаристия, на която новокръстените са приемали причастие в олтара.

Според изследователят на литургичната традиция Михаел Кунцлер Кръщението е завършвало в особено помещение, откъдето новокръстените, вече облечени в бели дрехи, преминавали в храма. Там епископът възлагал на тях ръка и помазвал главите им с «елея на благодарението». Той прекръствал челото на новокръстените и ги дарявал с целувка, означаваща приемането им за членове на Църквата. След кръщелната Евхаристия им давали да пият от чаша, съдържаща мляко с мед, в знак на това, че са достигнали Обетованата земя (срв. Изх. 3:8). ³⁵

Така в Пасхалната нощ избраните били удостоявани с тайната на забравеното днес в автентичния му вид тайнство на просветлението, живо в практиката и творчеството на св. Отци. Например, когато говори за тайнствата в книгата си "За църковната йерархия", св. Дионисий Ареопагит на първо място посочва тайнството на Просветлението. ³⁶ А когато в IX в. въпросът за броя на тайнствата се повдига от преп. Теодор Студитом ³⁷, той повтаря схемата на св. Дионисий, опирайки се на него като на изразител на божественото предание. По-късно св. Григорий Палама ³⁸ придава особено значение само на две тайнства, намиращи се в самия център на църковния живот, – Кръщение и Евхаристия, включвайки в първото и миропомазването.

Разбирането за единство на Кръщение, Миропомазване и Евхаристия в тайнството на Просветлението намираме и в ороса относно кръщението на обръщащи се католици от 1755 г. ³⁹, подписан от Константинополския, Александрийския и Йерусалимския патриарси. Там се казва: „…следваме и божествения равноапостолен Дионисий, който казва, че оглашен, кога съблекат от него всички дрехи, трябва да се кръсти в купела, съдържащ осветена вода и елей, като се призовават трите ипостаси на всеблаженото Божество, и подир това да се запечата с боготворното миро, както и да се удостои да стане причастник на Божествената Евхаристия…” Според св. Никодим Светогорец тази древна практика на Църквата да завършва троякото тайнство на Посветлението чрез причащаване на новопросветените показва грижата Й да подпечата всички тайнства именно с извършването на светата Евхаристия. ⁴⁰ Затова че именно светата Евхаристия твори просветлението в широкия контекст на християнския живот, свидетелства и авва Филимон: „Без всякого съмнение и колебание да дерзаем за свето причастие с пречистите Христови Тайни, за да се направим причастни на осъществяваното от тях просветление.” ⁴¹

Важността на катехизацията като подготовка към просветление се обуславя от разбирането, че единствено принадлежащият към Мистичното Тяло човек е способен да възприеме обóжаващата благодат. В тайнството на Просветлението се осъществява водещата към обóжение синергия между Бога и човека, който отново е способен да получи нетварната благодат ⁴². Оттук идват и аналогичните наименования на Кръщението като „ново раждане” или „ново творение”. Родени за нов живот чрез Кръщението, вярващите се укрепват с тайнството Миропомазване и получават в Евхаристията хляба на вечния живот. Посредством първото вкусване на Евхаристийните дарове приелият кръщение влиза в тайнството на Църквата и като носител на царственото свещенство получава място на Евхаристийната трапеза. Осъществява се същинската цел на катехизацията – кръстеният да влезе в евхаристийното събрание (синаксис – σιναξις ⁴³) и да намери своето уникално място, да вкуси от Царството Божие, да стане едно с Христа и сътелесник на другите около него.

Получавайки в тайнството на просветлението „истинската светлина, която просветява всеки човек” (Йоан. 1:9), приелият Кръщение се просветява (Евр. 10:32), става „син на светлината” (1 Сол. 5:5) и „светлина в Господа” (Еф. 5:8).

Тайнството на просветлението въвежда в познанието на тайните, т. е. в мистагогиката ⁴⁴, като опитност. Затова предкръщелната катехизация се следва от следкръщелна или мистагогическа (тайноводствена) катехеза. Неофитите, т. е. новопокръстените се въвеждат в същинското познание на тайнствата, които самите те вече са преживели за първи път. Обяснява се тяхната действителна същност, като при разглеждане на Литургия на верните се отделя особено внимание на Господнята молитва. Този втори вид катехеза съдържа най-съвършеното поучение за вярата, тъй като, “според свидетелствата на църковните учители, пълнотата на истината и благодатта се дава от Бога в светите тайнства и светите добродетели, в които Божественият живот става достъпен за хората.” ⁴⁵

Най-добро свидетелство за съдържанието на мистагогиката в ранната църква са мистагогичните поучения на св. Кирил Йерусалимски, които представляват обяснение на Кръщението, Миропомазването и Евхаристията, както и тълкуване Символа на вярата в същия мистагогичен контекст. Св. Амвросий Медиолански в своите катехези (“За тайнствата” ⁴⁶ и “За тайнствата в четири книги” ⁴⁷) тълкува същите тайнства и Господнята молитва, а около 628–630 г. св. Максим Исповедник в своята «Мистагогия» ⁴⁸ говори на оглашените за тайната на просветлението.

Мистагогическите катехези не са просто проповед, а съставна част от литургичната година. Те се конструират от библейско четиво, омилия и благословение. Писмени доказателства за това тайновъведително обучение в Йерусалим намираме както в катехезите на св. Кирил Йерусалимски, така и в Поклонничеството на Етерия (Peregrinatio Atheriаe) ⁴⁹ и в Арменския превод на древния йерусалимски лекционарий ⁵⁰. Мистагогиката е провеждана единствено в Анастасиса (ротондата на Възкресението) след извършване на Евхаристия в базиликата Мартириум. Тук е извършвано молитвословие, след което вярващите получават благословение и епископът пристъпва към обяснение на чина на кръщението ⁵¹. Арменските лекционарии допълват, че проповедта е предшествана от библейско четиво. Именно библейското четиво обяснява тайнството, след което проповедта дава на слушателите ключ към разбиране на прочетеното.

Примерът на мистагогика, реализирана от св. Кирил Йерусалимски, е част от автентичната катехизическа традиция, за която е присъща литургичност. Възрастването на поучението от “закон на вярата”, и чрез вярата и молитвения опит във вкусване на Божиите дарове го превръща в радостно свидетелство за Истината, видяна и преживяна. ⁵² В статията си „Литургичната катехеза” Митрополит Амфилохий (Радович) подчертава необходимостта от връщане към тази традиция, като казва: „Едва когато целият светотайнствен живот и дейност на Църквата в света се върне към Литургията..., когато стане Литургия, ... енорията ще стане молитвена и литургична общност, т. е. светлина за света и вечна закваска в променящите се исторически структури на живота.” ⁵³

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Актуална задача пред Църквата днес е да се обърне по-голямо внимание на литургичната катехеза, на подготовката към тайнствата на просветлението – Кръщение, Миропомазване и Причастие. Кръщението трябва да бъде действително тайнство на духовното възраждане, обещание към Бога за добра съвест, а не умиване от плътската нечистота (ср. 1 Петр. 3:21). В тази връзка преди три месеца Предстоятелят на Руската православна църква патриарх Кирил официално заяви следното: „Отмина онова време, когато се радвахме на самото желание за приемане на свето Кръщение и откликвахме на него незабавно. … Недопустима е практиката за извършване на тайнството Кръщение над хора, които не са подготвени за него (с изключение на особени случаи)” ⁵⁴

В съвременния свят във всички християнски вероизповедания е налице голямо усилие да се възстанови истинският смисъл на катехизацията като християнско посвещаване в истините и практиката на вярата и да му се предостави място в живота на Църквата.

Кръщелният катехуменат е прообраз на всички останали типове християнско образование. В него са заложени основните характеристики на литургико-педагогическия процес, важни за по-нататъшното постоянно християнско формиране на кръстените. Това, което важи за древната катехеза, важи и за църковното поучение от всички векове, защото няма време, в което личността на търсещия Христа да не се нуждае от духовно наставление. Особено силно впечатление прави фактът на живата връзка на оглашението с богослужението. Литургията е единствен истински център в живота на общността от верни, за което свидетелстват не само древните катехези, но и цялата светоотеческа богословска мисъл.

Литургичната катехеза може и трябва да бъде приложена в катехизическата практика днес с оглед предизвикателствата на съвременния секуларизиран свят. Защото именно участието на новокръстените в евхаристийното събрание, в общата молитва, отправена „от едно сърце” и „едни уста”, и в евхаристийното единение с Христос е необходимо условие за задълбочаване на катехизацията. Така тя се съединява с опита, придобит в приетите тайнства, както и в общението с другите вярващи.

Колкото повече внимание се отделя на катехизацията в автентичния й литургичен вид, толкова повече ще укрепва и вътрешния църковен живот.

гл. ас. д-р Магдалена Легкоступ

Благовещение, 2011 г.