{peti}Комисия по петиции



Дата31.12.2017
Размер151.46 Kb.










ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

2009 – 2014


<Commission>{PETI}Комисия по петицииCommission>

{30/07/2014}30.7.2014

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕП

Относно: Петиция № 0626/2011, внесена от Даниел Мариан Йорга, с румънско гражданство, от името на „Plataforma de Afectados por la Hipoteca“, относно твърдения за нарушения на испанската конституция по отношение на ипотеките за закупуване на имоти

Петиция № 0179/2012, внесена от Хосе Мануел Алварес Мартин, с испанско гражданство, относно въвеждането и приемането на datio in solutum в Испания в случаите на евикции на хора от домовете им

Петиция № 0644/2012, внесена от Хосе Мануел Алварес Мартин, с испанско гражданство, относно ипотечните практики и въвеждането на „даване вместо изпълнение“ (datio in solutum) в Испания

Петиция 0783/2012, внесена от B.B.C., с испанско гражданство, относно предполагаемо нарушаване на испанската конституция по отношение на практиките на банките при ипотечните кредити

Петиция 1669/2012, внесена от Педро Молар Рода, с испанско гражданство, в подкрепа на въвеждането на института „даване вместо изпълнение“ (datio in solutum) в испанското законодателство относно ипотеките

Петиция 0996/2013, внесена от Пабло Монедеро Валеро и Ана Валера Вера, с испанско гражданство, относно въвеждането на принципа datio in solutum в испанското законодателство в областта на ипотеките

Петиция 1345/2013, внесена от Едуардо Ледиас Едуардо, с испанско гражданство, относно принудителна продажба на собственост за неплащане към банки в Испания



1. Резюме на петиция 0626/2011

Вносителят на петицията е член на испанско сдружение, наречено „Plataforma de Afectados por la Hipoteca“, което се бори срещу негативните последици от испанското законодателство по отношение на заемите, предоставяни от банките на частни лица за закупуване на имоти. Вносителят на петицията счита, че тези последици са в противоречие с испанската конституция. По същество, когато частно лице няма средства, с които да изплаща имота, последният се ипотекира от банката, а живущият там трябва да го напусне, но продължава да изплаща ипотеката. Вносителят на петицията предлага имотът да се предава на банката, а лицето да се освобождава от задължението да изплаща ипотеката.



Резюме на петиция 0179/2012

Вносителят изисква да се приеме в Испания datio in solutum за случаите, при които отделни лица и семейства не успяват да изплатят своите ипотеки и техните домове преминават в ръцете на банките. В допълнение вносителят на петицията предлага обществен фонд да помага на принудително изведените от своето жилище лица да намерят временно настаняване. Той предлага приходите на фонда да идват от данъците, които се събират, когато нотариалните актове се прехвърлят на банката.

Резюме на петиция 0644/2012

Вносителят на петицията иска разследване в испанските банки за предполагаеми измами в ипотечната им политика и практики и за нарушение на правата на човека на хората, чиито жилища са отнети. В допълнение той изисква въвеждането на datio in solutum и то да се прилага със задна дата.

Резюме на петиция 0783/2012

Вносителят на петицията цитира член 47 от испанската конституция, който гласи, че: „Всички испанци имат правото на достойно и съответстващо на нуждите им жилище. Публичните органи насърчават необходимите условия и установяват целесъобразни норми, така че това право да стане ефективно [...]“. Вносителят на петицията счита, че испанското правителство не съблюдава това задължение и критикува практиките на банките, които са принудили гражданите да теглят неизгодни ипотечни кредити. Вносителят призовава правителството да се намеси пряко, за да промени условията по тези ипотечни кредити.

Резюме на петиция 1669/2012

Вносителят на петицията иска dation in solutum да бъде въведено в испанското законодателство относно ипотеките, за да се гарантира, че задължението на заемополучателя, в случай на неплащане на вноските по ипотека, е ограничено до недвижимия имот.

Резюме на петиция 0996/2013

Вносителите искат принципът datio in solutum да бъде въведен в испанското законодателство в областта на ипотеките. Самите те изпитват затруднения поради това, че не могат да плащат ипотеката на своето имущество, но когато са поискали прилагане на принципа datio in solutum, им е било отказано. Вносителите на петицията не разполагат с необходимите финансови средства, за да наемат адвокат, който да ги представлява, както са били посъветвани от местните съдилища.

Резюме на петиция 1345/2013

Вносителят на петицията се оплаква от отрицателните последици от испанското законодателство, отнасящо се до ипотечните заеми, отпуснати на частни физически лица за закупуването на жилище. Вносителят на петицията счита, че тези последици са в нарушение на самата испанска конституция. По същество, когато частно лице няма средства, с които да изплаща имота, последният се ипотекира от банката, а живущият там трябва да го напусне, но продължава да изплаща ипотеката. Вносителят на петицията предлага имотът да се предава на банката, а лицето да се освобождава от задължението да изплаща ипотеката.

2. Допустимост

0626/2011: Обявена за допустима на 17 октомври 2011 г.

0179/2012: Обявена за допустима на 13 юни 2012 г.

0644/2012: Обявена за допустима на 25 септември 2012 г.

0783/2012: Обявена за допустима на 15 октомври 2012 г.

1669/2012: Обявена за допустима на 1 юли 2013 г.

0996/2013: Обявена за допустима на 14 февруари 2014 г.

1345/2013: Обявена за допустима на 15 април 2014 г.


Комисията е приканена да предостави сведения (член 202, параграф 6 от правилника).

3. Отговор от Комисията на петиция 0626/2011, получен на 27 януари 2012 г.

Вносителят на петицията, от името на испанското сдружение „Mortgage Platform“, търси подкрепата и посредничеството на Европейския парламент за постигане на въвеждането на datio in solutum в испанското законодателство. Испанският парламент понастоящем обсъжда закон в тази връзка. Той ще освободи испанските потребители от задължението да продължат да изплащат ипотеката си в ситуация, в която имотите им вече са били отнети от банките. Вносителят на петицията твърди, че фактът, че държавата позволява на банките да отнемат имотите, като в същото време все още изискват ипотеката да бъде погасявана от потребителите, е в нарушение на член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и член 47 от испанската конституция.


Концепцията за datio in solutum не се урежда от правото на ЕС и е от изключителната компетентност на държавите членки да уредят този въпрос, както считат за уместно.
През март 2011 г. Европейската комисия представи предложение за директива относно договорите за кредити за жилищни имоти (COM(2011)0142). Понастоящем тази директива се обсъжда от Парламента и от Съвета. И все пак приложното поле на това предложение се ограничава до преддоговорната фаза и не регламентира нито процедурите по уреждане на спорове, нито договорните отношения между клиента и кредитора, след като веднъж споразумението е било подписано.
Въпросът е свързан с националното процесуално право и законодателството, уреждащо несъстоятелността на физически лица. Следователно регулиране на равнище ЕС не изглежда оправдано в този момент. Независимо от това, през март 2011 г., Комисията публикува работен документ на службите на Комисията относно националните мерки и практики за избягване на процедурите за налагане на възбрана на жилищни ипотечни кредити (SEC(2011)357). Целта бе да се предостави картографиране на най-добрите практики в ЕС и да се приведат примери и насоки за националните публични власти и кредиторите за това по какъв начин са били разгледани и разрешени въпросите, свързани с нарастващите проценти на неплатежоспособност в други държави членки, с цел да се избегнат възбрани.
Заключение
Комисията се отнася с внимание към въпроса, повдигнат от вносителя на петицията, но на този етап не смята да предприема действия на ниво ЕС. Следователно въпросът следва да се разреши на национално ниво от компетентните национални власти.

Отговор от Комисията на петиция 0783/2012, получен на 27 ноември 2012 г.

Комисията няма правомощия да контролира прилагането на испанската конституция от страна на правителството на Испания.


Вносителят на петицията заявява, че много хора са подписали ипотеки, без да им бъде предоставена ясна, разбираема и правилна информация. Що се отнася до ипотеките, понастоящем ЕС не разполага със специфично действащо законодателство, което да урежда въпросите, свързани с ипотечните кредити. За да се преодолее този проблем и да се допринесе за отговорното отпускане и вземане на заеми, през март 2011 г. Европейската комисия прие предложение за Директива относно договорите за кредити
за жилищни имоти (COM(2011)0142), което понастоящем е предмет на преговори между Съвета и Европейския парламент. Това предложение за директива се отнася преди всичко до преддоговорния етап.
Въпреки това съществува законодателство на Съюза, приложимо за посочените практики, а именно Директива 2005/29/EО относно нелоялни търговски практики и Директива 93/13/EИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Разпоредбите на Директива 2005/29/EО изискват търговците да действат в съответствие с дължимата професионална грижа и да представят по ясен, разбираем и своевременен начин съществена информация, необходима на потребителите, за да вземат информирано решение, включваща основните характеристики на продукта или услугата, предлагана за продажба. Освен това търговците не трябва да заблуждават потребителите например във връзка с ползите или потенциалните рискове, които може да се очакват при ползването на продукта.
Директива 93/13/EИО относно неравноправните клаузи в договорите предвижда, че условията на договорите следва да бъдат написани на ясен и разбираем език, както и че клауза в договора, създаваща значителна неравнопоставеност между страните в ущърб на потребителя, се счита за неравноправна и като такава не е обвързваща. Освен това приложението към директивата съдържа списък с договорни условия, които може да бъдат счетени за неравноправни, като например окончателно обвързване на потребителя с условия, с които той не е имал реална възможност да се запознае преди сключването на договора, или даване право на продавача или доставчика да изменя едностранно условията по договора без основателна причина, което е посочено в самия договор.

Дело C-415/11 Aziz, което понастоящем се разглежда в Съда на ЕС, се отнася до съвместимостта на испанската процесуална система с Директива 93/13/EИО по отношение на принудителното изпълнение върху ипотекирани имоти. В своето становище (с незадължителен характер) от 8 ноември 2012 г. генералният адвокат предложи, наред с другото, испанското законодателство да бъде счетено за несъвместимо с Директива 93/13/EИО, доколкото потребителите не могат да постигнат временно спиране на изпълнението, включително на съдебното отстраняване от дома им, с цел извършване на оценка на неравноправния характер на условията в договора за заем. Очаква се Съдът да произнесе своето решение след няколко месеца.

Във всеки случай, дори въпросите да са обхванати от законодателството на ЕС, испанските съдилища и органи са длъжни да прилагат съответните правила.

В случай че Съдът постанови решение, с което се изисква Испания да промени своята процесуална система по отношение на ипотечните кредити, Комисията би предприела мерки, за да се убеди, че подобни изменения са били осъществени.

Що се отнася до вече сключени ипотечни кредити, мерките, които изисква вносителят на петицията, за да се облекчи положението на потребителите, са от компетентността на националните органи и Комисията няма право да предприема каквито и да било действия в тази област.

4. Отговор от Комисията на петициите (REV), получен на 28 август 2013 г.

Петиции 0626/2011, 0179/2012,0644/2012, 0783/2012 и 1669/2012


В допълнение към съобщението на Комисията от 27 януари 2012 г. относно петиция 626/2011, както и устните коментари, направени на заседанието на комисията по петиции на 24 април 2013 г., Комисията би искала да информира Европейския парламент за следните развития.
– Съдът на Европейския съюз постанови решението си по дело Mohamed Aziz/Caixa d´Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa), C-415/11, на 14 март 2013 г. Решението по дело Aziz се отнася до тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и до съвместимостта на испанските правила с тази директива по отношение на принудителното изпълнение върху ипотекирани имоти.
Испанските органи измениха националното си законодателство по ускорена процедура на 14 май 2013 г., за да го приведат в съответствие с решението на Съда на ЕС. Закон 1/2013 от 14 май — Ley 1/2013, de 14 de mayo, de medidas para reforzar la protección a los deudores hipotecarios, reestructuración de deuda y alquiler social — бе публикуван в Официалния вестник на Испания на 15 май 2013 г. и влезе в сила на същия ден. Наред с другото, новият закон съдържа промени в испанската процесуална система. По-специално той дава възможност на потребителите да оспорват производства за принудително изпълнение върху ипотекирани имоти въз основа на неравноправни клаузи в договорите в срок от десет дни и, успоредно с това, задължава съдиите служебно да разглеждат неравноправни клаузи в договорите също и във връзка с производства за принудително изпълнение върху ипотекирани имоти. Като преходна мярка Законът от 14 май 2013 г. дава на длъжниците един месец за изказване на възражения, основани на неравноправни клаузи в договорите, във връзка с производства за принудително изпълнение, които са били висящи към датата на влизане в сила на новите правила.
Новите правила водят до подобрения за потребителите. Комисията ще продължи да следи отблизо ситуацията и ако получи информация, че има проблеми в тълкуването или прилагането на новите правила, тя има готовност отново да повдигне въпроса пред испанските органи.
– Комисията прие през април 2011 г. предложение за Директива относно договорите за кредити за жилищни имоти, понастоящем наричана Директивата за ипотечните кредити (ДИК). При тристранните преговори през април миналата година беше постигнато политическо споразумение и е необходимо то да бъде официално прието от двамата съзаконодатели.
Проектът за директива включва член във връзка с „просрочените задължения и реализирането на обезпечението“, който изисква държавите членки да насърчават кредиторите да не прибягват незабавно до възбрана на имота в случай на затруднения с плащанията1. Държавите членки също така не възпрепятстват кредитора и кредитополучателя да се споразумеят, че в случай на затруднения с плащанията, връщането на имота или приходите от неговата продажба ще бъдат достатъчни за гарантиране на пълното погасяване на кредита2. В случай на продажба на имота държавите членки трябва да гарантират също и че кредиторът полага усилия за получаване на най-добрата възможна цена от продажбата, за да се намали остатъчният дълг на кредитополучателя във възможно най-голяма степен.3
Този член, както и целият съвместен проектотекст, все още подлежи на окончателно потвърждение от страна на съзаконодателите. Важно е също така да се отбележи, че разпоредбите на Директивата за ипотечните кредити ще се прилагат само за бъдещи договори за кредит.
– Европейският банков орган (ЕБО) прие на 13 юни становище относно добрите надзорни практики за „третиране на кредитополучатели, изпитващи затруднения с изплащането на ипотеки“. Становището1, което няма да бъде правно обвързващо, представя най-добрите практически принципи, приложими за кредитополучатели, изпитващи затруднения с плащанията.
– Комисията наскоро възложи извършването на две проучвания — едно на Групата на потребителите на финансови услуги (FSUG) относно „средствата за защита на потребителите във финансово затруднение: лична несъстоятелност, datio in solutum на ипотеки и ограничения по отношение на недобросъвестните практики на събиране на дългове“, което беше публикувано през декември 2012 г.2 , и друго проучване относно „свръхзадлъжнялостта на европейските домакинства: актуализиран преглед на ситуацията, характера и причините, последиците и инициативите за облекчаване на нейното въздействие“, което се очаква да бъде окончателно завършено през второто полугодие на 2013 г. След като и двете проучвания бъдат налични, Комисията обстойно ще проучи дали и до каква степен ще бъдат необходими по-нататъшни действия на равнището на Съюза.
Заключение:
Комисията не е компетентна да се намесва в националните процедури за уреждане на дългове. Комисията признава наличието на значителни подобрения в испанските правила относно принудителното изпълнение върху ипотекирани имоти вследствие на решението по дело Aziz и ще продължи да следи ситуацията.

5. Отговор на Комисията (REV ІІ), получен на 30 юли 2014 г.

Петиции 626/2011, 179/2012, 644/2012, 783/2012, 1669/2012, 0996/2013 и 1345/2013

Противно на принципа „datio in solutum“, където връщането на ипотекирания имот на кредитора се счита за достатъчно, за да се сложи край на дълга на кредитополучателя, кредитополучателите на имоти под възбрана все още дължат на банката след продажбата на имота всички оставащи задължения, включително наказателни лихви.

На 9 март 2012 г. Испания прие „кодекс за добра банкова практика“ RDL 6/20123 , който предвижда, наред с другото, в много ограничен брой случаи подход „datio in solutum“. Банките спазват кодекса на доброволен принцип. Кредитополучателите трябва да отговарят на редица предварителни условия, за да бъдат подходящи за „datio in solutum“ съгласно кодекса, като например имотът трябва да е основно жилище, никой от членовете на семейството (родители и деца, независимо от възрастта) да не е в активна трудова заетост, ипотечните вноски да отнемат повече от 60 % от доходите на семейството, да не съществуват никакви други активи за изплащане на дълга, имотът да не е предмет на гаранции на трети лица и размерът на ипотека да не надвишава определена номинална стойност. В последно време законът 1/2013 смекчи някои от необходимите изисквания. Става ясно, че за период от две години само 700 кредитополучатели, изпитващи затруднения с плащанията, са успели да отговорят на изискванията за „datio in solutum“.

Освен това в един конкретен случай вносителите на петицията съобщават, че поради финансови трудности те са се договорили със своята банка през 2011 г. за „datio in solutum“ по отношение на ипотекирания си имот. Банката, според тези вносители, е поискала от тях по процедурни причини да изчакат още три месеца. След изтичането на трите месеца вносителите твърдят, че са научили, че къщата им вече е под възбрана и е продадена на тяхната банка.

Съгласно съдопроизводствените норми в Испания всяка страна трябва да бъде представлявана от адвокат. Вносителите на петицията твърдят, че те не са имали достъп до адвокат, назначен от съда, тъй като надхвърлят прага на съответния доход с малка сума. Те също така твърдят, че поради финансовото си положение самите те не могат да си позволят адвокат. Накрая, те твърдят, че банката е предложила подход „datio in solutum“ на други свои клиенти в подобно положение.

Считаме, че бившият имот на вносителите на петицията вече е бил поставен под възбрана и продаден през 2011 г., докато доброволният кодекс за добра банкова практика на Испания RDL 6/2012 е публикуван в Официалния вестник на Испания на 10 март 2012 г. Кодексът RDL 6/2012 и преразгледаната му версия – Закон 1/2013, изглеждат приложими само до обявяването на имотите на търг.

Комисията не разполага с правомощия да направи оценка дали вносителите на петицията са били измамени от тяхната банка в хода на процеса на налагане на възбрана. Такава проверка може да бъде извършена само от националните съдилища. Нещо повече, считаме, че съгласно испанското законодателство банката не е била длъжна да предложи „datio in solutum“ на вносителите през 2011 г., било то и на доброволни начала.

През март 2011 г. Комисията публикува предложение за Директива за ипотечните кредити (ДИК)1. ДИК, която влезе в сила на 20 март 2014 г., включва в член 28, параграф 4 разпоредба относно „datio in solutum“, която гласи: „Държавите членки не възпират страните по договор за кредит да постигат изрично споразумение, че връщането или прехвърлянето на кредитора на обезпечението или приходите от неговата продажба ще бъдат достатъчни за връщането на кредита.“ Комисията ще следи отблизо транспонирането на национално равнище на цялата директива, включително този член. Държавите членки разполагат с 24 месеца след влизане в сила на директивата, за да я транспонират в националните си законодателства.



Заключение

След решението по делото Aziz на Съда на Европейския съюз1 през март 2013 г. испанските органи приемат по ускорена процедура нов законодателен акт относно „Мерки за укрепване на закрилата на длъжници по ипотечни заеми“. Като взема предвид решението по делото Aziz, този нов закон съдържа, наред с другото, промени на испанските правила за изпълнение и на процедурите за жилищни ипотечни кредити (Ley de Enjuiciamiento Civil и Ley Hipotecaria), които имат за цел да дадат възможност на потребителите да обжалват започнатите срещу тях производства за принудително изпълнение, ако те се основават на неравноправни клаузи в договорите. Тези изменения бяха разгледани от Комисията като първа положителна стъпка в посока защита на потребителите.

Оттогава насам Комисията извърши по-широкообхватна оценка на цялостните последици от този закон и по-специално на неговите условия за правоприлагане, включително съдебни производства и право на защита. Междувременно бяха произнесени няколко решения на Съда на ЕС на основата на тези принципи2, а голям брой случаи все още чакат своето решение3, като всички те са свързани с неравноправни клаузи в договорите за ипотечни заеми. Тези решения ще бъдат взети под внимание в оценката на Комисията.

Въз основа на резултатите от оценката Комисията ще предприеме съответните действия.

В конкретния случай изглежда, че съгласно испанското законодателство вносителите нямат право да се възползват от „datio in solutum“ по отношение на техния възбранен и продаден имот. Решението дали вносителите са измамени или не от тяхната банка по отношение на наличието на решение „datio in solutum“ през 2011 г. трябва да бъде взето от испанските съдилища.


1 Член 18в — Просрочени задължения и реализиране на обезпечението: „1. Държавите членки приемат мерки за насърчаване на кредиторите да предоставят разумни отсрочки преди да открият процедура по реализиране на обезпечението.“

2 Член 18в — Просрочени задължения и реализиране на обезпечението: „4. Държавите членки не възпират страните по договор за кредит да постигат изрично споразумение, че връщането или прехвърлянето на кредитора на обезпечението или приходите от неговата продажба ще бъдат достатъчни за връщането на кредита.“

3 Член 18в — Просрочени задължения и реализиране на обезпечението: „5. Когато получената цена за недвижимия имот влияе върху сумата, която потребителят дължи, държавите членки въвеждат процедури и мерки, които да обезпечат, че се предприемат всички разумни стъпки за получаване на най-добрата възможна цена за недвижимия имот, който е под възбрана. [...]“.

1 Становището на ЕБО може да бъде намерено на следната уеб връзка: http://www.eba.europa.eu/-/eba-publishes-good-practices-for-responsible-mortgage-lending-and-treatment-of-borrowers-in-payment-difficulties.

2 Проучването е достъпно на:

http://ec.europa.eu/internal_market/finservices-retail/docs/fsug/papers/debt_solutions_report_en.pdf.



3 BOE 10 март 2012 г., № 60, 22492.

1 Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти.

1 Вж. прессъобщението на следния линк: http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2013-03/cp130030en.pdf.

2 C 537/12 и C 116/13; C 280/13; C-153/13; C 342/13; C-26/13.

3 C-483/13 до C-487/13; C-465/13; C 8/14; C-54/14; C-49/14; C-169/14; C-93/14; C-188/14.

CM\1032469BG.doc


PE480.721v04-00

BG Единство в многообразието BG



Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница