Защо все още липсва доверие в хомеопатията?

Въпросът за това, как действа хомеопатията занимава много изследователски умове от години, ала дори когато убедителни резултати от стриктно проведени научни експерименти биват представяни в уважавани списания като „Лансет” и „Нейчър”, медицинските капацитети отвръщат с лаконичното: „Не е възможно.”

За съжаление истината е, че повечето медици са твърде обвързани с настоящите си убеждения и методи на практика, за да отдадат на хомеопатията заслуженото внимание. Всъщност, повечето лекари днес признават, че тази лечебна система действа, но малко са онези, които отиват по-далеч, въпреки че в модерните клиники на Запад хомеопатията се предлага за специализация редом с други алтернативни методи.

Изглежда, че като цяло учените все още са нетолерантни към всяко нещо, което изисква поглед отвъд общоприетите „научни” постановки. Когато попитах един физик какво мисли по въпроса, той отвърна с типичния „аргумент”: „Не е възможно, защото разреждате лекарствата до степен, която е под числото на Авогадро, но жена ми често лекува с тях децата и те, изглежда се оправят.” Едва ли бих могъл да убедя този учен в способността на водата да пренася енергия, но що се отнася до лекарствата, препоръчвани в настоящата книга, те съдържат частица от физическата субстанция, така че доводът му просто не е приложим към тях.

Известен е експериментът, проведен от уважавания френски учен Бенвенист и по-късно повторен на няколко континента. „Нейчър” писа за него през 1988 година. Експериментът недвусмислено потвърди, че хомеопатични лекарства, които не съдържат никаква физическа субстанция, оказват определен ефект, подлежащ на научно измерване. Пресата, телевизията и радиото незабавно бяха залети от жлъчни нападки и яростно отрицание, които само показаха, че хората с ограничено мислене и закостенели схващания всъщност не се интересуват от истината.

Невежеството, страхът от новото и щраусовият подход се оказват значителна спънка пред широкото навлизане на алтернативните лечебни методи в практиката. Но макар учените да не признават хомеопатията, самата наука доказа действието на хомеопатичните лекарства и очевидно ще продължава да го доказва с нови и нови експерименти. Нетрадиционните лечебни системи ще стават все по-популярни, науката и мистиката ще се сближават и само времето ни дели от момента, в който недоверието ще се стопи пред лицето на новото познание.

Принципът на изпитването води до съставяне на хомеопатичните картини на лекарствата, които остават валидни за всички времена. Те могат да бъдат обогатявани и осъвременявани, но главното им съдържание не се променя. Интересно е наистина да се сравнят солидните и непроменими правила и практики, които показват, че повечето алопатични лекарства имат петнадесет, до двадесетгодишен жизнен цикъл: пет години като чудотворни средства, още пет-десет на нарастващи поражения от страничните ефекти и пет във фаза на умиране, през която биват отстранявани от пазара или заменяни с нови. За съжаление, съществува още една възможност, при която те не могат да бъдат премахнати поради разрушителното влияние на абстинентния период, какъвто е случая с лекарството валиум.

Хомеопатичните препарати нямат нищо общо с лекарствата на съвременната медицина. Те не съдържат почти или абсолютно никаква физическа субстанция, но ефектът им може да бъде измерен по научен път. Какво тогава представляват?

Да се върнем малко назад. Всеки от нас знае кога се чувства болен и кога здрав, кога силен и кога отпаднал. Следователно, може да усети енергията или жизнената сила на тялото си, макар че не е в състояние да я измери. Не съществуват уреди, които да прикачим към тялото, за да следим нивото на енергията си. Ако отидете на лекар с оплакването, че се чувствате отпаднали, той измерва ли тази отпадналост? Разбира се, че не. Всъщност, една от най-разпространените болести днес, свързана с тежка умора след вирусно заболяване и вече получила името поствирусен синдром или МЕ, в началото бе наричана „болестта на ленивците”, тъй като много доктори предпочита два не вярват на пациентите си, а само на уредите, които в този случай не могат да измерят нищо.
Енергия

Всичко е енергия. Самите ние не сме нищо друго освен жизнена енергия в определени модели на свързване. Много древни лечебни системи работят с тази енергия, наричана в акупунктурата „чи”, а в йога-практиките „прана”. Всяко холистично лечение действа върху нашата жизненост.

Хомеопатичните лекарства също са енергийни модели и тяхното приготовление представлява извличане на тези модели от физическата материя на източниците им в преносима и запазваща се форма. Този процес сам по себе си е гениално и прекрасно изобретение. Всички лекарства носят имената на източниците, от които са получени. След дългогодишно експериментиране и трупане на опит и познания, обаче, не бихме сгрешили, ако ги назовем според травмите, които лекуват. Тъй като травмите са архетипни модели на човешките страдания, средствата против тях могат да бъдат наречени архетипни лекарства, насочени към травмените модели, които се лекуват и от останалите холистични терапии. Същите архетипи срещаме в гръцките митове, в пиесите на Шекспир, в съвременната психология. Акупунктура, психотерапия, аюрведа – всички те действат върху архетипните енергии.

Така че в хомеопатията се използват енергии, настроени към комплексни психически и физически травмени модели с цел да ги стопят и превъзмогнат.

Описаното в настоящата книга представлява прост, но изключително въздействащ метод за лечение на емоционалните травми. Можете да го използвате сравнително безопасно, стига да следвате напътствията в тази глава и да действате в рамките на собствената си увереност и компетентност. Все пак трябва да се отнасяме с уважение към енергията, която предизвиква такива дълбоки лечебни трансформации у хората.

По-долу се опитвам да определя областите, в които хомеопатията би могла да се прилага от неспециалисти. Разбира се, ако никога не сте чували за родова травма, няма да знаете какво правите, когато работите с нея, особено при възрастни хора. Но ако се опитвате да помогнете на новородено, ситуацията може да е по-ясна. При всички случаи, здравият разум трябва да играе първостепенна роля.

Карл Юнг - този мъдрец в психотерапията – казва, че лечителят никога не идва сам. Това означава, че заедно с вашите добри намерения и действия, болният обикновено получава подкрепа и насока от някое по-висше духовно ниво.

Не. За хората, които сами си предписват хомеопатични лекарства, казваме, че имат глупав лечител и пациент идиот. Най-добре помолете друг да го направи вместо вас. Никога не можем да бъдем напълно обективни в отношението към себе си. Наистина, съществуват случаи, в които човек се вижда стопроцентово изобразен в картината на дадено лекарство, но дори тогава той се нуждае от нечия подкрепа по време на лечебния процес. Намерете си някой приятел за целта – заслужавате го.

1. Опитвайте се да помагате само при проблеми, с които се чувствате запознати и уверени в способността си да ги разрешите. Започнете с не особено сложни ситуации, за да можете постепенно да набирате опит и умения.

2. Започнете със ситуации, в които проблемът и разрешението му са ясно очертани:

• Хора с един-единствен очевиден проблем (скръб, разочарование, шок), който би могъл да боде лесно разбран.

• Бебета и деца, които като цяло са здрави.

• Хора без физически болести.

•Хора без сериозни разстройства, при които е възможен фатален завършек. Подходящи са случаи на временно главоболие, лека кашлица и други подобни.

• Хора, чийто живот не е бил тежък и изпълнен с травматични събития.

• Хора, които са имали задоволителен живот без хронични заболявания, но внезапно са били връхлетени от травматично събитие.

• Хора, които вече са били на лекар, но изследванията им са показали, че всичко е наред.

• Хора, при които има не повече от един случай на сериозно заболяване (като туберкулоза, диабет, рак и други подобни) в миналото на семейството – например, само един дядо, починал от туберкулоза.

3. Ако ситуацията не е ясна или се чувствате неуверени в способностите си да се справите, непременно потърсете професионална помощ. Ако по някаква причина не сте сигурни какво трябва да се направи, не правете нищо. Би било сериозна грешка да продължите. Ако обаче сте достатъчно предпазливи и вече сте се справяли с подобни проблеми, можете да опитате и нещо по-сериозно.

4. Ако по природа сте импулсивни, трябва да се въздържате от експерименти. Хаотичните предписания рядко могат да навредят на пациента, но понякога объркват симптоматичната картина и правят случая по-труден за разрешаване. Излишно е да споменавам и вредата, която такова несериозно отношение нанася върху авторитета на хомеопатията.
Кой има нужда от професионална помощ?

1. Хора, на които е поставена диагноза за физическо или психично заболяване.

2. Хора, които приемат медикаменти по лекарско предписание или по собствено усмотрение.

3. Хора с натрапчиво поведение или пристрастяване към нещо (алкохолици, комарджии, наркомани). Подобни увреждания често са резултат от тежка травма в ранното детство и не се лекуват лесно.

4. Хора, които не желаят помощ, стига да са достатъчно зрели, за да го заявят.

5. Хора с дългогодишен проблем (ако не е съвсем повърхностен).

6. Хора със симптоми, които са били премахнати посредством лекарства или кремове (например, напълно „излекуван” кожен обрив).

7. Астматици.

8. Възрастни хора с ниска жизненост или такива, които желаят да умрат.

9. Хора в напреднала старост.

10. Хора с голям брой болести в семейното минало. Зная, че това условие елиминира много пациенти, но те представляват трудни случаи, неподходящи за начинаещи.
Помощта трябва да бъде търсена

Помощ следва да се дава единствено на онези, които я търсят или по начало са под вашите грижи. Опитът ми показва, че това правило не бива да се нарушава, тъй като несигурните пациенти, които се съгласяват да бъдат лекувани само поради вашето желание, в повечето случаи съзнателно или несъзнателно саботират лечението и объркват целия процес. Човек, който непрестанно желае да помага на другите, може да бъде наречен „спасител”. Тежнението към ролята на спасител е вид пристрастяване, от което трябва да се освободим, преди да поемем лечителската роля, защото то би могло да попречи на правилната ни преценка. Хомеопатията изисква непредубедено наблюдение, не отчаяно спасителство. Не бива да забравяме също, че единствено пациентите носят отговорността за собственото си заболяване. Наш дълг и отговорност е да дадем най-доброто, на което сме способни, за да им помогнем, но само ако са ни помолили за това и без да поемаме бремето на проблемите им върху себе си.

Не бих искал да препоръчвам прекалено много ограничения на тези специалисти, тъй като всеки отделен случай трябва да бъде оценяван самостоятелно, в зависимост от достъпа на пациента до професионална хомеопатична помощ. За мен е несъмнено, че хомеопатията може да допълни и обогати ред други терапевтични процеси, като ги направи по-ефективни. Все пак за повечето лекари и въобще за съвременните хора е трудно да разберат, че „по-малко” в хомеопатията означава „повече”, и затова са склонни към твърде чести ненужни предписания. Бих препоръчал на лечителните от другите области да се придържат към насоките, дадени по-гори, докато не натрупат достатъчно положителен опит. Много хора не успяват да се усъвършенства хомеопатичното лечение просто защото започват с най-трудните случаи.

Понякога травмата отначало изглежда най-явният проблем, но по-късно това престава да бъде така и бихме могли да изпаднем в двоумение. Например, един пациент може да прилича на типа Nux vomica, но да страда от скръб като Ignatia. Разрешението е да се насочим към онова, което е най-очевидно. Ако дори в скръбта си той действа като Nux vomica, предпишете му това лекарство. Ако обаче е започнал да се държи като Ignatia, очевидно има нужда от Ignatia. Когато ситуацията е съвсем неясна, най-сигурният подход е да се даде първо лекарството за травмата.

Под „снемане на случая” разбираме вникване в проблемите на пациента и тяхното подробно записване. Вероятно в отделни случаи ща сте наясно с всички факти предварително и все пак ще ви бъде от полза да ги отбележите и подредите. Помислете за някой от вашите близки или приятели, който се нуждае от помощ. Какво със сигурност знаете за този човек? Поговорете си с него за живота му. Вслушайте се в информацията „между редовете” – не само във фактите, но и в начина, по който ги излага, в отношението му към тях. Кои са най-критичните събития? Как е реагирал на тях? (Често пъти приятелите или близките на пациента могат да помогнат значително в попълването на картината.) Какви са повтарящите се модели в живота на този човек? Как приема света? Какви са били най-големите проблеми на родителите му? Дали те не са пренесени и у него? Кои са най-силните му страхове, вижданията, принципите? Защо е избрал точно тази професия и точно тази жена за съпруга? Какво е отношението към децата му?

За да можете да анализирате информацията, систематизирайте я внимателно и помислете върху нея. Седнете на спокойствие и опитайте да се поставите на мястото на този човек, да изпитате неговите чувства. Това е много добър способ да оцените истинската значимост на проблемите. Не се осланяйте единствено на фактологичната информация, защото често пъти е важно не самото събитие, а начинът, по който човекът е реагирал на него. Събитията сочат различните възможности, но не и действителното състояние на нещата.

Не усложнявайте излишно чутото, придържайте се към минимален брой неоспорими и надеждни факти, както и към силните си вътрешни усещания (освен ако не сте твърде импулсивни – тогава вътрешните ви усещания ще говорят повече за вас, отколкото за пациента; тази грешка се среща доста често, затова внимавайте – трябва да познавате себе си!). Един или два сигурни факта са много по-добри от десетина спорни.

Когато решите, че имате сравнително пълен списък от характеристики, повтарящи се модели и т.н., обърнете се към индексите. Докато ги преглеждате, може би ще забележите неща, свързани пряко с човека, на когото помагате. Бихте могли да предприемете активно разглеждане на хомеопатичните описания заедно с пациента, като изяснявате точните му чувства и мисли и ги отнасяте към вероятните травмени модели.

Смятам този етап за особено важен. Когато започна да обсъждам с пациента как виждам живота му, аз му давам възможност да ме поправи или да се съгласи с мен, като по този начин, лека-полека нашите гледища се доближават и тогава се чувствам сигурен за посоката, в която сме поели.

След като сте записали няколко рубрики (симптоми) от съответния индекс и лекарствата, които се срещат най-често в тях, прочетете картините на тези лекарства, за да стигнете до избора само на едно.

Предупреждение: Човек лесно може да се заблуди, че има нужда от това или онова лекарство, затова важното е най-напред да подберете сигурни и надеждни факти в подкрепа, особено ако сте решили да лекувате сами себе си. По-лесно е да бъдем обективни с другите, но що се касае до нас самите, това е трудно постижимо. Най-разпространеното заболяване сред студентите по хомеопатия е убеждението, че се нуждаят от лекарството, за което току-що са прочели.

Направете кратък списък на онова, което със сигурност знаете за пациента – причини за травмата, нагласи, страхове, хранителни предпочитания и т.н. (След като сте се запознали с индекса, ще се ориентирате кои са областите, на които трябва да обърнете внимание.)

Прегледайте индекса и открийте в него рубриките, които съответстват на вашия списък. Ако за някой факт се натъкнете на приблизително, но не пълно съответствие, внимавайте! Попитайте пациента дали хомеопатичното описание на дадения факт отговаря на неговия случай и ако той отрече, по-добре не го използвайте.

Запишете всички рубрики, кореспондиращи със списъка, заедно с лекарствата, изброени в тях – достатъчни са три до пет рубрики.

Сега прегледайте целия списък и вижте дали има лекарства, които се срещат във всички или повечето рубрики. В идеалния случай, едно лекарство ще е най.силно застъпено, но може и да са две или три. Ръководете се също от степента на важност на лекарствата, обозначена шрифтово. Така ще стигнете до набор от възможни препарати, един от които трябва да е най-подходящ за пациента.

След това се обърнете към травмените модели, на които влияят подбраните лекарства, и преценете кой от тях най-точно съответства на човека. Запомнете, че комбинация от лекарства не е разрешение.

Ако, въпреки усърдието си, все пак не сте в състояние да се спрете на едно лекарство, причините могат да бъдат следните:

1. В съответния индекс са дадени най-широко прилаганите лекарства, а пациентът може да се нуждае от някое по-рядко срещано.

2. Човекът, на когото се опитвате да помогнете, вероятно има по-сложни проблеми, отколкото ви се струва, и се налага намесата на професионалист.

3. Информацията в индекса е ограничена поради обхвата на книгата и може да не включва симптомите, които са характерни за вашия пациент.

4. Много хора вътрешно са твърде различни от това, което показват пред другите.

5. В книгата липсва информация за физическите симптоми, но те обикновено са от второстепенно значение за хомеопатичното предписание.

Да приемем, че пациентът страда от прекъсната любовна връзка:

След като сме стигнали до кратък списък на възможните лекарства, обръщаме се към травмените им модели. Скоро откриваме, че Sulphur често има сърбежи, не обича да подрежда нещата си и е склонен към философстване, Pulsatilla е мекушава, отстъпчива и винаги готова да заплаче, а Nat mur е лесно раним, но резервиран и рядко показва чувствата си, като почти никога не плаче. Вече би трябвало да сме в състояние да решим коя от тези картини най-точно съответства на нашия пациент.

Девойка страда от сенна хрема, която се е появила скоро след ваксинацията против туберкулоза. Носът е запушен в основата. Всичко останало е нормално. Тя предпочита да е сред хора, не обича да остава сама. Прилошава й в топли и задушни стаи, затова винаги разтваря прозорците. Не изпитва жажда и не може да понася тлъсто - повдига й се. Като дете е имала силен страх от кучета, но го е преодоляла.

Да, може. Щом моделът отговаря точно на пациента, лекарството ще излекува каквато и да било патология.

Не. Този метод на работа е несигурен и не ви препоръчвам да го използвате. В рубриката „Приказливост” са посочени голям брой лекарства.

Не. Човек може да бъде само един-единствен лекарствен тип вдаден момент – той е една душа в едно тяло, с един проблем, който се нуждае от едно разрешение. Съберете повече информация. Изучете добре двете лекарства и задайте въпроси, които да ви помогнат да определите кое от тях е необходимо. В конкретния случай са подходящи въпроси относно жаждата, реакцията спрямо топло и студено, танците.

Това е често срещан проблем при студентите по хомеопатия. Както споменах по-горе, самолечението е крайно неуместен подход и ще направите най-добре, ако се обърнете за помощ към другиго.

Предписвайте само когато сте убедени в избора на лекарството. Ако не сте съвсем сигурни, прочетете повече, съберете още информация от пациента, купете си нова книга по хомеопатия, потърсете нечия помощ, направете всичко възможно, но не предписвайте на този етап. Спазвате ли това златно правило, ще постигате прекрасни резултати и с натрупването на опит, ще бъдете способни да лекувате все по-сериозни травми. Този процес прилича на шофиране в непозната територия: най-напред човек използва главните пътища, снабдени с достатъчно знаци, после набира увереност и започва да изследва малките улички.

Така че в началото не бързайте и изпращайте по-сложните случаи при опитни специалисти.