Последната Битка
Изтегляне 0.63 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
| Силата на гордостта Докато размишлявах за това, че докато се спусках от върха бях научил също толкова много колкото когато се изкачвах нагоре, вниманието ми бе привлечено от някакъв шум, идващ от бойното поле. Сега вече равнината бе изпълнена с хиляди воини, облечени в Господната слава. Те бяха слезли от планината, за да унищожат останалата част от вражеската орда. Вражеските войски бягаха във всички посоки. Изключение правеше само дивизията на Гордостта. Съвсем незабелязано тя се бе промъкнала почти до гърба на воюващите християни. Демоните се готвеха да ги засипят с градушка от стрели. Едва сега забелязах, че гърбът на тези мощни воини не бе прикрит, нито защитен. Те бяха напълно уязвими за смъртоносните стрели. Тогава Мъдростта отбеляза: "Ти сам поучаваше, че Бог не е предвидил защитни мерки за гърба на воините, което означава, че побегне ли човек от врага, той лесно може да стане негова плячка. Но досега не си разбирал, че възгордяването също те прави не по-малко уязвим". Не можех да направя нищо освен да поклатя глава в знак на съгласие. Беше твърде късно за каквото и да е. Сърцето ми се свиваше от това, което предполагах, че ще се случи. Мъдростта настоя да присъствам и да видя развоя на събитията. Разбирах, че предстои Божието царство да претърпи огромна загуба. Много пъти досега ми се е случвало да изпитвам мъка, но такава мъка преживявах за пръв път. 22 Каква беше изненадата ми, когато воините дори не забелязаха, че вражеските стрели се забиха в гърба им. Независимо от това, демоните продължиха да стрелят. Скоро воините започнаха да кървят и бързо да губят сили, но не искаха да си го признаят. Не след дълго те толкова отслабнаха, че вече не можеха да държат щитовете и мечовете си. Затова ги хвърлиха на земята под претекст, че не се нуждаят от тях. След това започнаха да събличат едно по едно оръжията си като казваха и за тях, че не им трябват. В този момент видях появата на още една дивизия. Тя бързо се промъкна напред. Носеше името Самоизмама. И тя на свой ред изсипа дъжд от смъртоносни стрели, които до една попаднаха в целта. Тогава станах свидетел как само няколко демона на заблуда, малки и привидно слаби бяха в състояние да надделеят и поведат в плен мощната някога армия от славни воини. Те бяха отведени в различни затворнически лагери, носещи имената на различни демонични доктрини. Бях поразен от начина, по който тази огромна армия от праведници претърпя поражение. Най- трагичното беше, че воините все още не знаеха какво ги бе поразило. Аз неволно извиках: "Как е възможно тези, които бяха толкова силни, които се качиха до върха на планината и видяха Господа в славата Му, да бъдат толкова уязвими?" "Гордостта е най-коварният враг на човека, понеже е най-трудно забележима. Тя винаги се промъква откъм гърба", каза Мъдростта. "До известна степен тези, които са били на най-високото са в най-голяма опасност от падане. Никога не забравяй, че в този живот можеш да паднеш по всяко време и от всяко ниво." "Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне",отговорих аз. Сега тези стихове ми звучат тъй страховито. "Когато мислиш, че си най-малко уязвим, точно тогава си в най-голяма опасност. Повечето воини падат точно след като са спечелили голяма победа",отбеляза Мъдростта. "Как може да се предпазим от подобна атака?", попитах аз. "Не се отдалечавай от Мен и винаги се допитвай до Бога преди вземането на важни решения. Носи също така постоянно мантията на Смирението. Едва тогава врагът не ще може да те заслепи както за съжаление стана с тези воини". Погледнах мантията си. Тя изглеждаше толкова невзрачна и обикновена. Облечен с нея приличах по-скоро на бездомник, отколкото на воин. Мъдростта отговори на разсъжденията ми сякаш ги бях казал гласно: "Господ е по-близо до бездомните, отколкото до царете. Истинската сила е на твое разположение само дотолкова, доколкото се движиш в Божията благодат. А Бог дава благодатта си на ония, които се смиряват. Никое оръжие, скроено от врага, не може да премине през тази мантия, понеже нищо не е в състояние да устои срещу Божията благодат. Докато си облечен с нея ти не си застрашен от този вид атака". Погледнах към планината, за да видя още колко воини има там. Изненадах се от минималния им брой. Забелязах обаче, че всички бяха облечени с мантията на Смирението. "Как стана това?" попитах учуден. "Когато видяха злополучния край на битката, на която и ти стана свидетел, те се втурнаха към Мен за помощ. Аз им дадох мантиите", отговори Мъдростта. "Та нали Ти беше с мен през цялото това време?" "Аз Съм с всеки, който върши волята на Отца Ми", отговори Мъдростта. "Ти Си Господ!", извиках аз. "Да", отговори тя. "Нали ти казах, че никога няма да те оставя или да те забравя. Аз Съм с всеки Мой воин, също както Съм и с теб. Ще бъда с теб във всичко от което имаш нужда, за да изпълниш Моята воля, а ти се нуждаеше от мъдрост". |