Пресклипинг за бфс 20 юни 2016 год., понеделник 17-24. 06. 2016 г

Българският фармацевтичен пазар удари 2.6 млрд. лв. оборот за 2015-а, като отчете и един от най-високите ръстове в цяла Източна Европа. Повишението е показателно за наличието на голям брой нелекувани или недолекувани пациенти, както и че новите лекарства бързо променят терапевтичната картина при до неотдавна нелечими или неефективно третирани тежки диагнози. Това са изводите от анализ на IMS Health.

Ръстът на аптечния пазар от 8% не е равномерен, a e концентриран при новите оригинални молекули за биологично лечение на ревматоиден артрит, псориазис, диабет и други. Болничният пазар забавя темпо и няма повече потенциал за двуцифрен ръст. При дистрибуторите първите пет компании заемат 90% от пазара на едро и не генерират печалба от самата дистрибуция, а от съпътстващи дейности и услуги - например ексклузивитети, агентства, маркетингови услуги, медицински консумативи, медицински машини.

Увеличеното търсене на съвременно лечение в много терапевтични зони като онкология, диабет, биолечение, а и все още улесненият достъп на пациентите до лекарства ще са двата основни фактора, които движат пазара тази година. Ръстът може да бъде и двуцифрен, ако финансирането от здравния фонд за хапчета не бъде ограничено. Това може да стане по няколко начина - ценови коридор, изписване на молекула, а не на търговска марка, широка употреба на генерици и електронни болнични търгове.

При аптеките продължават да са хит хранителните добавки, козметиката и всички останали нелекарствени продукти. Само от добавки продавачите на лекарства са завъртели 260 млн. лв. оборот през 2015-а.

www.bnr.bg, 17.06.2016 г.

http://bnr.bg/varna/post/100704660/nzok-plashta-65-000-lv-za-da-shpionira-slujitelite-si

НЗОК плаща 65 000 лв. за да шпионира служителите си

Служителите на Националната здравноосигурителна каса ще бъдат подложени на тотален контрол при комуникацията им в интернет. Това става ясно от обществена поръчка за изграждането на “Система за анализ на правата и сигурност при работа с данни в мрежата на НЗОК”. Стойността на заданието е 65 000 лв.

Комуникацията на 30 служители на НЗОК в централното управление на ул. “Кричим” в столицата ще бъде поставена под тотален контрол. Според заданието, системата трябва “да налага контрол на всички потребителски операции с възможно най-високото им детайлизиране: Кой? От къде? Кога? Какво?”. Освен това системата трябва да позволява блокиране на “поверителни данни и комуникацията по електронна поща и в мобилни приложения като DropBox и Facebook”, както и “да позволя наблюдението на уеб трафик включително уеб електронна поща, публикации в интернет, изпращане на файлове и други протоколи използващи HTTP”.

Ако обществената поръчка бъде реализирана, то ще има възможност и за “блокиране на конфиденциална кореспонденция по електронна поща, изпращана от мобилни устройства”, т.е. под контрол ще бъдат поставени таблети и мобилни телефони. От заданието не става ясно, обаче, нито защо НЗОК трябва да следи кореспонденцията на собствените си служители, нито по какъв начин и от кого дадена информация ще се определя като “конфиденциална”. Заданието за обществената поръчка е утвърдено от управителя на НЗОК д-р Глинка Комитов.

Трудностите при гарантирането на достъп до ефективни лекарства ще обсъждат днес здравните министри на Европа. Дискусията ще бъде в рамките на редовно заседание в Люксембург на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, информират от пресцентъра на МЗ.

На заседанието Петър Москов ще направи изявление по проблемите при функционирането на здравните системи и опитите за стандартизация в здравеопазването.

Здравният министър ще представи българската позиция и в дебата за заключенията на Съвета за укрепването на баланса във фармацевтичните системи на Европейския съюз и държавите-членки, подобряването на хранителните продукти, както и антимикробната резистентност. Министърът ще проведе и двустранни срещи, свързани с различни инициативи в сферата на лекарствената политика, съобщават още от здравното министерство.

БЛС изпрати второ писмо до ръководството на Националната здравноосигурителна каса, в което настоява да се изплати „извършената от изпълнителите на медицинска помощ дейност, попадаща извън параметрите на разпределените стойности”.

В писмото си съсловната организация изисква в спешен порядък отговор на „депозираното, преди достатъчно дълъг период от време, искане“.

„Използваме повода да маркираме задължението на изпълнителната власт да се подчинява на законодателната. Това подчинение е основен градивен елемент на конституционната правова държава и гражданското общество. Не бива да забравяме, че властта в крайна сметка произтича от суверена и че той, макар опосредено, мотивира и създава закона. Законът, дори в един свой фрагмент - „Закон за здравното осигуряване”, изрично обвързва НЗОК да спазва договорното начало“, пишат от БЛС до касата и отбелязват: „Всяка демонстрация, вътрешно мотивирана или инспирирана отвън, която цели да покаже, че при неподписване на НРД за медицински дейности НЗОК има право едностранно да ръководи процесите на предоставяне на медицинска помощ, е грубо нарушение на буквата и философията на закона.“

От съсловната организация припомнят, че „Със своята обвързваща, императивна сила ЗЗО вменява на органите на НЗОК да са в пълна координация с БЛС в процеса на предоставяне на медицинските дейности и то с определения от законодателя орган на БЛС. Този орган е УС на БЛС, представляван от председателя на съсловната организация“, посочват в писмото си от съюза и заявяват още: „Едностранното поведение и участието в преговори от страна на НЗОК със субекти, различни от УС на БЛС, домогване или афиширане на такова, е крещящо незаконосъобразно. Поради изложеното, върху Вас тежи законовият ангажимент своевременно да отговорите, респективно след решение да предприемете действия по исканията на УС на БЛС. Подчертаваме, че равнопоставеното договорно начало в публичния сектор не позволява осуетяване провеждането на съвместни и адекватни във времеви аспект срещи на органите на НЗОК и БЛС, нито липсата на отговор по депозирани искания.“

„С оглед горното, сме твърдо решени и ще настояваме за парламентарен дебат по изложената тема, и провокиралите я искания на съсловната организация“, завършва писмото на лекарския съюз до касата.

Първото писмо на БЛС до осигурителната институция можете да си припомните тук.

20.06.2016 г., с. 13

"Софтгруп" получи 2 млн. лв. финансиране за развитие извън България

Вложението е на новосъздадената компания за рискови инвестиции "Армада кепитъл"

Александра Козбунарова

Българската софтуерна компания "Софтгруп", която развива система за сериализация на лекарства по новите изисквания на ЕК, получи 2 млн. лв. инвестиция. Свежият капитал идва от новата инвестиционна група "Армада кепитъл" и ще бъде използван за разширение на фирмата и създаване на партньорства със съседни държави, каза за "Капитал Daily" oснователят на ИТ компанията Венелин Димитров.

До 9 февруари 2019 г. всички европейски производители на лекарствени продукти трябва да въведат система, чрез която всяка опаковка получава собствен уникален сериен номер. Това е една от мерките на Европейската комисия (ЕК) срещу фалшифициране на лекарства. Прогнозната стойност на инвестициите в такива системи е около 2 млрд. долара, а "Софтгруп" има добри шансове да получи позиции на пазара в Централна и Източна Европа. Уловката е, че има около година и половина да спечели клиентите си, защото внедряването на самата система също трае толкова.

Хапчета за милиони

Пътят на софийската софтуерна фирма "Софтгруп" вече няколко години се пресича с този на фарма бизнеса. Още преди да въвеждането на новите регулации, през 2010 г. компанията прави първите си стъпки в лекарствената индустрия, като почти по случайност попада в "Актавис".

По това време Димитров прави системи за съвсем друг бранш - зърнопроизводството, и попада в "Актавис" в Дупница почти случайно чрез свой познат. През следващите години компанията влиза при пакетажните линии в още няколко цеха - ботевградската "Джи И фармасютикълс", троянското производство на "Актавис", "МС фарма" и "Антибиотик - Разград". Преди около три години Димитров вече има достатъчно впечатления от фармацевтичния сектор и е наясно точно от какво ще се нуждаят производителите много скоро. Така през 2013 г. компанията започва работа по новия си продукт – софтуер за сериализация на лекарства, който впоследствие е допълнен и от хардуерен модул.

Днес компанията вече има 20 разработчици и годишен оборот от 1.75 млн. лв. за 2015 г. и планира да продължи разрастването на екипа си с около 30% до края на годината. Идеята на Димитров е с новата инвестиция да наеме и още хора, които да управляват партньорствата в съседните държави - Гърция, Румъния, Хърватия, както и другите приоритетни за компанията пазари в Саудитска Арабия и Иран. В момента "Софтгруп" води преговори с потенциални клиенти в Гърция и Хърватия и очаква поне шест сделки извън страната до края на годината и една на местния пазар още този месец.

Нова група за растеж

С новите си инвеститори "Софтгруп" се намират покрай предприемаческата мрежа Endeavor, в която компанията влезе напролет. Организацията има членове от 25 държави по света и подкрепя стартиращи компании и такива в по-напреднал етап от развитието си чрез менторство и осъществяване на контакти на различни пазари. Така например "Софтгруп" започнаха първите си преговори с йорданските производители на лекарства Hikma Pharmaceuticals през април. Още тогава компанията се оглеждаше и за инвеститори и през юни ги намери в лицето на "Армада кепитъл".

Новата инвестиционна група също е тясно свързана с Endeavor, където членуват голяма част от партньорите. Сред тях са например изпълнителният директор на "Телелинк" Любомир Минчев, Васил Терзиев, директор "Иновации" в ребрандираната на Progress компания "Телерик", и Иво Евгениев, съосновател на Rosslyn Capital. "Софтгруп" е първата инвестиция на "Армада кепитъл" изобщо, а плановете са за подкрепа на компании в различни сектори - от хранително-вкусовия, през сигурност до мобилни технологии. Границите, в които се ще се движат инвестициите на "Армада", са между 1 и 3 млн. евро.

За поредна година бюджетът на здравната каса върви към дефицит, а основните преразходи са в перата за болници и лекарства. Понастоящем парите за медикаментите за домашно лечение и онкопрепаратите в болничната помощ дори са станали първостепенният проблем за бюджета, споделя пред членовете на надзорния съвет на НЗОК председателят му Кирил Ананиев, става ясно от стенограма на заседанието.

"До този момент сме на 45% от изпълнението на плана за лекарствата", казва Ананиев, цитирайки данните за изпълнението на бюджета към края на април. Оказва се, че касата плаща месечно по 100 милиона за лекарствата за домашно лечение и 29 милиона в злокачествените заболявания. Бюджетът по първото перо за цялата година е 750 млн. лв., а за препаратите за рак - 210 млн. лв. От миналата година производителите на лекарства са длъжни да дават отстъпки на касата, но за 2016 г. са договорени 45 млн. лв., които няма да решат въпроса с дефицита.

Според шефа на бюджетната дирекция на касата Ганка Аврамова "оттук нататък трябва да се предприемат мерки по отношение на контрола". Ананиев пък смята, че "годината ще приключи, като прехвърлим един месец от плащанията за лекарства към следващата година", въпреки че според сегашните сметки парите няма да стигнат за покриване на разходите за 2 месеца. "Помислете дали не трябва да пренасочим от резерва повече средства за болнична помощ. Така ще ги накараме тези приятели, имам предвид лекарствата, малко да се стегнат и малко повече дисциплина", размишлява Ананиев. Касата разполага с резерв всяка година и обикновено той отива именно за дефицита при лекарствата и болниците.

Откакто касата пое медикаментите за онкология, разходите по това перо нараснаха двойно за три години. При пътеките за химиотерапия освен това няма лимити за разлика от останалите дейности в болниците. При препаратите за домашно лечение разходите също ежегодно растат, основно за нови иновативни лекарства, в ревматологията за т.нар. биологично лечение, за диабет, множествена склероза и редки болести.

В средата на миналата година надзорният съвет също предупреди за очертаващ се дефицит от 200 млн. лв., но в крайна сметка с контрол и събиране на повече здравни вноски от заложеното НЗОК се вмести в бюджета си и не се стигна до актуализация.

Очаква се и 7-8 милиона лв. преразход в медицинските изделия. Оказва се например, че касата е платила 3204 стави за 4 месеца, по клинична пътека за алупластика на тазобедрена или коленна става. По пътеката обаче са отчетени 2958 операции, т.е. 206 операции по-малко, отколкото платени стави.

Болници

Отделно се очакват поне 70 млн. лв. преразход в болничната помощ. "Надскачат парите, които сме им гласували", пояснява представителят на синдикатите Тома Томов. "Аз чувам, че бюджетът е издънен от четири районни каси - София, Перник, Варна и Пловдив, и не знам това вярно ли е", казва зам. здравният министър Ваньо Шарков, който допреди няколко дни беше в надзора на касата, но подаде оставка, защото оглави борда на директорите на бургаската МБАЛ. Двете длъжности биха били в конфликт на интереси.