Превод: Лилия Сталева chitanka info
МОНМОРАНСИ, 5 НОЕМВРИ 1760 ГОДИНА
Изтегляне 5.08 Mb. Pdf просмотр
|
| МОНМОРАНСИ, 5 НОЕМВРИ 1760 ГОДИНА „Вие ми казвате, госпожо, че не сте се обяснили добре, за да ме накарате да разбера, че самият аз се обяснявам зле. Говорите ми за вашата мнима глупост, за да ме накарате да почувствам собственото си тъпоумие. Хвалите се, че сте най-обикновена жена, като че ли се страхувате да не разбера буквално думите ви, и ми се извинявате, за да ми дадете урок, че аз ви дължа извинения. Да, госпожо, зная отлично — аз съм простак, наивник и нещо още по-лошо, ако изобщо е възможно. Аз не умея да подбирам думите си достатъчно добре според една хубава френска дама, която толкова внимава какво да каже и разговаря така изящно като вас. Но имайте предвид, че аз употребявам думите в общоприетия им смисъл, без да съм в течение и без да ме е грижа за изтънчените значения, които им се дават в достопочтените парижки среди. Ако понякога казаното от мене е двусмислено, старая се поведението ми да изясни точното му значение…“ и т.н. И останалата част от писмото е написана почти в същия тон. Вижте отговора (Свитък Д № 41) и сами съдете за невероятната толерантност на едно женско сърце, което може да не се засегне от подобно писмо повече, отколкото личи в отговора и отколкото изобщо ми е показала когато и да било. Коенде, предприемчив и дързък до безочие, който винаги дебнеше всички мои приятелства, побърза да се вмъкне от мое име и у госпожа дьо Вердьолен и скоро, без да подозирам, стана по-интимен с нея, отколкото самият аз. Странен субект беше този Коенде! Представяше се от мое име при всичките ми познати, настаняваше се в дома им, ядеше най-безцеремонно на масата им. Преизпълнен от пламенно желание да ми бъде в услуга, говореше за мене винаги със сълзи на очи, но дойдеше ли у дома, не обелваше 536 нито дума за тия свои връзки, нито за всичко, което би могло да ме интересува. Вместо да ми съобщи какво е научил, казал или видял и което би могло да ме интересува, той слушаше какво казвам аз и дори ме разпитваше. Правеше се, че не знае нищо за Париж извън това, за което го уведомявах аз. С една дума, макар че всичко живо ми говореше за него, той никога не ми говореше за никого. Беше потаен и дискретен само с приятеля си. Но нека се разделим временно с Коенде и госпожа дьо Вердьолен. Ще се върнем по-късно към тях. Известно време след завръщането ми в Мон-Луи художникът Ла Тур ми дойде на гости и ми донесе портрета ми с пастелни бои, който бе изложил няколко години преди това в Салона. Той искаше тогава да ми подари този портрет, но аз не го приех. Обаче госпожа д’Епине, която ми беше подарила своя и държеше да притежава моя, ме беше замолила да му го поискам отново. Той се забави много, докато го ретушира. През този промеждутък настъпи скъсването между мене и госпожа д’Епине. Аз й върнах нейния портрет и тъй като не ставаше вече дума да й дам моя, го окачих в стаята си в малкия замък. Господин дьо Люксамбур го видя и го хареса. Аз му го предложих, той прие. Изпратих му го. И той, и жена му разбраха, че ще ми бъде много приятно да имам техните портрети. Те си поръчаха миниатюри при много добър майстор, вковаха ги в златна рамка на кристална бонбониера и ми я подариха толкова галантно, че аз бях очарован. Госпожа дьо Люксамбур не се съгласи портретът й да бъде отгоре на кутията. Тя неведнъж ме упрекваше, че обичам повече господин дьо Люксамбур, отколкото нея, и аз не отричах, защото това беше така. Тя ми засвидетелства много любезно, но недвусмислено, поставяйки портрета си от вътрешната страна, че не е забравила предпочитанието ми. Почти по същото време извърших една глупост, която не допринесе кой знае колко да запазя благоразположението й. Макар че съвсем не познавах господин дьо Силует и не го обичах особено, имах високо мнение за него като администратор. Но когато посегна на финансистите, аз си дадох сметка, че той не предприема тази операция в благоприятен момент. Независимо от това му пожелавах от все сърце успех и когато научих, че е свален, в безразсъдната си смелост му написах следното писмо, което естествено не възнамерявам да оправдая. |