Проф. Генчо Начев: Няма да закриваме болници


Разговор с д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването



страница17/21
Дата02.06.2018
Размер1.05 Mb.
#70234
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21

Разговор с д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването


БНТ, Денят започва http://bnt.bg/part-of-show/van-o-sharkov-zdravnata-karta-e-va-zmozhnost-da-opredelim-prioriteti-v-sledvashtite-godini



Водещ: Още една дискутирана тема, която вече месеци наред обсъждаме тук в „Денят започва” – здравната карта. Близо 3 000 легла за активно лечение в цялата страна са излишни. Това показва сметката в националната здравна карта, която беше представена от министъра на здравеопазването д-р Петър Москов. Според него излишните легла вероятно няма да е съкращават, а ще се преобразуват за продължително лечение. Зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков е вече в студиото, за да говорим за здравната карта отново. Добро утро.

Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.

Водещ: 3дравната карта е една снимка на нуждите от медицински услуги в определени райони, каза вчера министър Москов. Какво показва тази снимка, болно ли е здравеопазването ни, след като имаме вече тази здравна карта?

Д-р Ваньо Шарков: 3дравната карта е точно това, плюс една възможност ясно да определим приоритети в следващите години, приоритети, които да бъдат следвани от не един, а от поне повече кабинети и правителства, за да може да бъде подобрено българското здравеопазване. От години се говори за необходимостта, за задължителността, за това, че трябва този ангажимент да бъде изпълнен. Това е ангажимент както към пациентите, така и към всички работещи български лекари, медицински сестри, изобщо на всички в системата на здравеопазването. Това, което показва изработената национална здравна карта, приета засега само като проект, показва няколко неща. Първо в сферата на извънболичната помощ показва недостиг. Този недостиг не е само в определени региони на страната, а е повсеместен. Т.е. усилията, които ние ще вложим, още през бюджета след сключването на националния рамков договор тази година, е насочен именно в тази сфера – повече средства за извънболничната помощ, повече дейности, по-добър достъп на пациентите до извънболнична помощ. разбира се, това няма как да бъде решено, пак казвам, само от едно правителство. Това трябва да бъде дългосрочна политика и това е целта на националната здравна карта. На второ място това, което показва, е тежката диспропорция, за която сме говорили и друг път, но този път не само си я говорим, този път тя е ясно доказана – тежка диспропорция по отношение на болничната помощ. Имаме региони в страната, в които имаме недостиг. Там трябва да бъдат насочени усилията не само на правителството, трябва да бъдат насочени усилията и на общини и на съсловните организации за попълване на този недостиг. Осигуряване на по-добри условия за работа на колегите, повече преференции и т.н. В същото време имаме, как да кажа, пренасищане за определени дейности в определени региони на страната. Това е проблем, защото анализът на дейността на лечебните заведения, там, където има пренасищане, ясно показва ниска използваемост на тези легла, което е доказателство за поддържане на неефективни структури. Това, което трябва да направим и което правим през картата в тази насока, е преструктуриране на тези неефективни структури за активно лечение в структури за продължаващо лечение. Тази система в начина, по който съществува в момента, пациент след инсулт или след инфаркт на 3-ти, 5-ти ли 7-ми ден да Бъде пуснат от болницата и както той, така и неговите близки да се чудят или да се опитват по някакъв начин да звънят на познати, за да остане още някой ден в болницата – това е ненормална ситуация. Нашето предложение е през клиничните пътеки за продължително лечение, това лечение, рехабилитацията на тези пациенти да бъде продължена, за да може тяхното състояние, не просто да пишем по епикриза, че е оздравял, а наистина да търсим максималната степен на оздравяване. Това е нормалната политика.

Водещ: Това ли ще бъде част от най-драстичните промени, които предвижда анализът на здравната карта?

Д-р Ваньо Шарков: Аз не бих ги нарекъл толкова драстични промени. Ние ще отворим тези две части на здравната система, които в момента заради по-скоро бизнес интереси и не толкова в полза на пациента са затворени, именно това, което е по отношение на достъпа на пациента до извънболничната помощ, и това, което по отношение на продължителното лечение. Години наред говорим за това, че част от леглата з активно лечение трябва да бъдат преструктурирани в легла за продължително лечение. Години наред срещаме упрека на колегите си, че ОК, да, това е правилната политика, но тази дейност никой не я финансира. Ето, сега почваме да я финансираме. Пациенти след инсулт, след инфаркт, след тежки коремни и ортопедични операции да има възможност тяхното лечение да бъде продължено точно по тези клинични пътеки. Това е възможност за развитие и на общинското здравеопазване, това е възможност и за развитие на по-добра грижа за пациента. Това се прави в Европа и целия свят.

Водещ: Още малко от думите на министър Москов да разясним. Той каза, че здравната система страда от дефицит на общопрактикуващи лекари и педиатри, къде най-силно усещат тази липса?

Д-р Ваньо Шарков: Навсякъде, макар че има въведени от години преференции за хората, които работят като общопрактикуващи.

Водещ: А каква е причината – изтичат навън?

Д-р Ваньо Шарков: Не, причината е, че практиката в тези региони е непривлекателна. Причината за това е, че малко се заплаща за дейността в извънболничната помощ. причината е, че упреците там са много, когато дойде време да се говори за направления, как някой не им дава направления на пациентите и т.н. Целта ни е през финансирането да увеличим средствата, които да бъдат за тези направления, така че този недостиг да не се усеща в бъдеще време и да няма проблем в тази насока. А отделно по отношение на педиатрията, разбира се, две неща, които направихме. Едното е през програмата за майчино и детско здравеопазване да финансираме повече дейности в областта на медицинската грижа за децата. И другото е – тази специалност да бъде в категорията на специалностите, от които има недоимък в страната, за да може там да се насочи повече финансиране. Всъщност, ние там плащаме цялата специализация по наредба едно, включително и теоретичното обучение.

Водещ: Да погледнем към отличниците, кои са най-безпроблемните райони в страната и има ли такива?

Д-р Ваньо Шарков: Не можем да кажем, че има безпроблемни региони в страната. Това, което мога да кажа категорично е, че на практика през наредбата за критериите, по които Н3ОК ще мое да прави избор на лечебните заведения, с които сключва договори, започваме да градим полека-лека една класация, както има за университетите, така да има и за лечебните заведения. Защото в наредбата за тези критерии ясно са разписани неща – като 24-часов достъп на пациента до болнична помощ и до специалистите в лечебното заведение, високи нива на компетентност, оборудване, добре обучен медицински персонал, който работи там, с висока квалификация на лекарите, повече специалисти, специализанти на работа. Всичко това са критерии, по които много лесно всяко едно от лечебните заведения, без всякакво притеснение, отваряйки все още проекта на тази наредба на сайта за публично обсъждане, може сам да види точните, които може да получи неговото лечебно заведение. Много е просто, повярвайте ми.

Водещ: Вчера няколко въпроса се родиха тук по темата здравна карта. Д-р Неделно Тотев, председател на Асоциацията на общинските болници, има няколко питания, които са му неясни. Колко души ще останат без достъп до медицинска помощ? Един от важните въпроси.

Д-р Ваньо Шарков: Всяка година ги чуваме тези реплики, особено ги чуваме преди и по време на сключване на национален рамков договор. Преди беше виновен националният рамков договор, че нещо щяло да се случи по отношение на общинското здравеопазване. Виждаме, че нищо толкова страшно не се е случило в последните години. Всеки един добър мениджър на лечебно заведение, независимо то неговата собственост, ние не делим болниците на частни и общински и държавни. За нас е важно да има лечебни заведения, в които има достъпно и качествена здравна грижа. Затова, когато някои говорят и използват тези идеологеми „пациентът в центъра на системата” или „парите да следват пациента” – не, финансирането трябва д следва качественото здравеопазване, защото пациентът има полза от качествено здравеопазване, а не от каквото и да е, някакво си здравеопазване. Затова, пак казвам, националната здравна карта е направена при анализ на всяко едно лечебно заведение, неговата дейност, използваемост на леглата, пациентите, които са потърсили помощ или т.нар. обръщаемост към това лечебно заведение за последните 2013 г. , 2014 г. и първата половина на 2015 г. Хората, които работеха, експертите, свършиха изключително много работа заедно с експертите и на БЛС, заедно с НСОРБ, хората, които участват и в националната комисия. Вижте, това, което искам да кажа на подобни изказвания. Първо, националната комисия по приемането на националната здравна карта я прие абсолютно единодушно. Този проект, които имаме сега, разбора се, той не е закрепостен, може да бъде поправян, изменян и там, където е необходимо, да бъде коригиран. Второ – беше разгледан в събота от Сдружението на областните ни болници, заедно с университетските болници, отново без забележки, „Партньорство за здраве” в понеделник, вчера Висшият медицински съвет. Продължаваме от другата седмица срещи по региони за изчистване там, където има някакви недоразумения и постигане на максималното възможно съгласие, защото от националната здравна карта имат полза както пациентите, така и българските лекари. И не трябва да плашим никого в цялата тази система, защото не може да имаш използваемост от 20% на леглата в една клиника и да твърдиш, че са ти необходими 100 легла. Това е безумно.

Водещ: Още един въпрос на д-р Тотев. Ще има ли равномерно покритие на страната с болници и лаборатории, ще получават ли хората качествена медицинска помощ според смисъла на националната здравна карта.

Д-р Ваньо Шарков: Не знам откъде произтича този въпрос. Само мога да кажа,ч е например болницата, която управлява д-р Тотев.

Водещ: Болницата в Чирпан.

Д-р Ваньо Шарков: Получава допълнително финансиране, защото е разположена в отдалечен и труднодостъпен регион. А ако ми кажете, че Чирпан е отдалечен и труднодостъпен регион, но това е друга тема. Държавата е взела своите мерки, за да гарантира по всякакъв начин, включително и през тази методика, да гарантира дейността на тези лечебни заведения, защото на първо място мога да кажа категорично, че един от най-важните критерии ще бъде отново достъпът на пациента, гарантираният достъп на пациента до лечебни заведение, в случая говорим за болнична помощ. така че в това отношение нито едно общинско лечебно заведение не може да има никакви притеснения. Наслушах се на едни притеснения по отношение на договорите за неврологичните клинични пътеки. А това не е промяна, това беше и досега. Касата досега допускаше изключение в клиники от първо ниво да се извършват тези дейности, когато отговарят на медицинския стандарт. Това е нещо, което не сме променяли, което няма да бъде променено, така че в това отношение не може да има някакви притеснения. Напротив, аз пак казвам, общините трябва да положат максимум усилия и аз в лично качество познавам достатъчно кметове, които оказват невероятно съдействие на техните лечебни заведения. Това трябва да бъде политика навсякъде, защото не може единствено и само държавата да участва в този процес. Пациентите като здравноосигурени лица финансират системата. Държавата през методики, национални програми финансира системата. Общините не мога да не са част от тази система.

Водещ: Благодаря ви за това гостуване, сигурен съм, че има още неясноти и още въпроси, но така или иначе здравната карта вече е в сайта на министерството и обсъжданията тепърва започват.

Д-р Ваньо Шарков: Така е и така трябва да бъде, един месец поне ще бъде обсъждана. Ние сме готови да чуем всяко едно мнение.




Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница